РЕШЕНИЕ
№ 1546
гр. Варна, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Симона Р. Д.
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100501853 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по подадената жалба вх. № 12371/03.06.2021г
от МИЛЕН П. П. против решението на ВРС-30с-в № 327/10.05.2021г по гр.д.№
11040/2020г, с което е изменен размерът на присъдената с решение № 76/25.04.2017г по гр.д.
№ 184/2017г РС-Девня издръжка, в полза на детето М. М. П. ЕГН **********, действащо
чрез неговата майка и законен представител Д. М. П. ЕГН **********, в частта за
разликата над 162,50лв до 400лв, считано от 4.09.2020г до настъпването на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150
вр.чл.143 СК; ОСЪДЕН е М. П. П. да заплати по сметка на ВРС сумата от 403,20лв -
държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69, ал.1 т.7 ГПК, както и сумата от 360лв – сторени
разноски по делото, на осн.чл.78 ГПК /след постановено решение по реда на чл.247 ГПК/
Счита решението в обжалваната част за незаконосъобразно и затова моли за неговата
отмяна, като вместо това бъде постановено друго за отхвърлянето на претенцията за над
162,50лв.
1
Претендира сторените за въззивното производство разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 20108/18.07.2021г от
МАРТИН М.ОВ П. чрез законен представител Д. М. П., в който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна.
Счита постановеното решение правилно и законосъобразно и моли за
потвърждаването му.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА,
редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.
Производството по делото пред РС е образувано по исковата молба на М. М. П.,
род.2006г, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Д. М. П., срещу М. П.
П., в която излага, че с Решение № 76/25.04.2017г по гр.д.№ 184/2017г на РС-Девня, бил
прекратен бракът, сключен между неговите родители Д . М.П. и отв.М. П.П.. Със същото
решение упражняването на родителските права било предоставено на майката, а на бащата -
режим на лични отношения с децата, като бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер
на 120лв за всяко от тях.
При одобряване на споразумението договореният размер на издръжката бил крайно
недостатъчен, за да задоволи нуждите и потребностите на детето М., тъй като със сумата не
покривала дори дневните му разходи, когато е на училище.
Излага, че М., род.2006г, понастоящем е ученик в 8-ми в Професионална Техническа
Гимназия - Варна. За обучението си се нуждае от учебни тетрадки, пишещи средства и
помагала, и домашен компютър, за който се налага ежемесечна поддръжка.
На ищеца са необходими също официално /според изискванията на учебното
заведение/ и спортно облекло и обувки, каквито му се закупували всяка нова учебна година
поради износването им и заради естествения му растеж.
След 15.09.2020г М. има ежедневни разходи за пътуване до училище и обратно с
обществения транспорт, които възлизат на 15лв месечно за абонаментна карта.
Разходите за храна, вода и напитки в училище възлизали около 5лв дневно, а когато
бивал поканен на рожден ден на приятели / а това се случвало средно по веднъж - два пъти в
месеца/ му били необходими по 50лв за пътни разходи и подарък.
Здравословното състояние на М. като цяло било добро, но през годините при него се
проявявал хроничен бронхит и трахеит, лечението на които също представлявал разход за
домакинството на ищцата. Това заболяване се проявява поне по веднъж през зимния,
пролетния и есенния сезон на всяка година, като при едно боледуване и без усложнения се
разходвали средства в размер от 40 - 80лв.
2
Освен това, Мартин имал нужда да спортува ежедневно и проявявал влечение към
футбола и бокса основно. Тренировките в спортните клубове изисквали не само време, но и
разходи за пътни, спортно облекло и съответните принадлежности, средства за режимно
хранене, и др.
Поради недостатъчно средства М. задоволявал спортните си потребности основно
чрез колоездене на закупения му за 12-тия рождения ден велосипед, който управлявал всеки
ден, но за поддръжката му също били необходими средства.
Ежемесечно се налагало да се правят ремонти на велосипеда, като някои от редовните
били: спукана гума, нова верига, смяна на дерайльор, регулиране на спирачките, смяна на
гуми, масло, накладки, спици, и т.н. Само за изминалото лято били направени два основни
ремонта на велосипеда на стойност 104лв и 55лв, които били платени изцяло от ищцата.
Освен това, ежеседмично се правели и по-малки ремонти на стойност от около 2лв до 15лв.
През учебната 2018/2019г М. проявил интерес към приложното програмиране и по
този повод бил записан от майка му да посещава курсовете Soft Uni Kids, организирани от
„Софтуерен Университет" ООД - гр.София. Курсът на обучение съдържал четири модула,
като цената за един модул е била в размер на 195лв.
М. посетил първите два модула, за което е получил и сертификати, а останалите два
престанал да посещава поради липсата на средства за заплащането на таксата.
Излага още, че на своята възраст /13г/ М. имал вече създадени трайни приятелства и
затова желаел да общува с тях, като ходи на плаж и на разходки през летните месеци, на
кино, а също и да посещава различни спортни мероприятия, необходими за неговото
здравословно развитие и за психо-емоционалния му баланс. За едно такова излизане му били
необходими средства в порядъка от 10лв до 30лв. На този етап, обаче, майката нямала
възможност да му ги осигурява пълноценно и според нуждите му, тъй като имала
задължението да се грижи и издържа и по-малката му сестра П.. Тя вече била пълнолетна и
понастоящем - студентка във II курс в Икономически университет -гр.Варна, редовна форма
на обучение, но продължавала да живее в едно домакинство с майка си Д.П. и брат си М..
Основният разход за обучението й били: таксата в размер на 265лв за един семестър, учебни
материали, помагала и тетрадки, пътни и храна в университета.
Майката Д.П. полагала сама грижите за детето М. и за неговата сестра - П. в
собственото си жилище на адрес: гр.Варна ж.к „М." бл.115 вх.1 ет.7 ап.20.
Понастоящем упражнява свободна професия като адвокат - член на
Варн.адв.колегия, от която реализира доходи в размер на средния месечен доход за страната.
Други доходи нямала, но имала задължения, които плащала ежемесечно. Това са
обикновените разходи на домакинството за ток, вода, телефони, домашен интернет, храна,
лекарства, дрехи и др., като голяма част от разходите били за М. и сестра му П..
Излга още, че М. е във възраст, в която растял интензивно и се хранел по 4-5 пъти на
ден, като майка му се стараела да му осигурява предимно здравословна храна, разходите за
която надхвърляли 250-300лв месечно. Дрехите и обувките му вече не влизали в детската
номерация, а съответствали на мъжката. Освен това, заради бързия му растеж се налагало
всеки сезон майка му да му закупува нови дрехи и обувки. Сметката за телефона на М. за
един месец била между 25-35лв, която майка му заплащала заедно със сметката за телефона
на дъщеря си, общо - 60-70лв месечно.
3
Отделно с договор, обективиран в НА 30/2019г, майката на М. – Д . поела и
задължението да издържа и гледа своята майка И.В.М. докато е жива.
Излага още, че майка му Д . полагала ежедневни грижи за правилното развитие и
възпитание на сина си и сестра му; упражнявала надзор и възпитателен контрол върху
изграждането им като личности, подпомага подготовката за придобиване на знания и
трудови навици, тъй като била грижовна майка и считала тоа за свое морално задължение.
Поради всичко изложено майка му поемала всички разходи за издръжката на двете си
деца, за облеклото им, храната, учебните помагала и пособия и за други битови и културни
нужди.
Поради изложеното счита, че определеният размер от 120лв е под законоустановения
минимум и е крайно недостатъчен за отглеждането и възпитанието на М., тъй като за
нормалната му издръжка месечно били необходими над 700лв.
По отношение на бащата – ответникът по иска, се твърди, че е здрав, в
трудоспособна възраст, работи и реализира високи доходи. Същият е съдружник и
управител в търговско дружество „Ауто Екзит“ ООД ЕИК *********, което осъществява
дейност основно в областта на авторемонтните услуги, като баща му полагал личен труд в
дружеството и получавал съответното заплащане.
Освен това, отв.М.П. притежавал недвижимо имущество, представляващо 2/6ид.ч. от
двуетажна къща, находяща се в гр.Вълчи дол, ул.“Ж.К.“ № 9, както и земеделски земи.
През 2019г сключил втори граждански брак и понастоящем живеел в гр.Варна в едно
домакинство със съпругата си, нейното дете от първия й брак и нейната майка, в жилище, за
което не заплаща наем.
Няма алиментни задължения към други низходящи и възходящи, а само към децата
си – ищеца М. и сестра му П..
Поради това счита, че във възможностите на бащата е да заплаща по-голяма издръжка
в размер на 400лв.месечно.
Неколкократно през изминалите три години майката била водила разговори с баща
му за увеличаването на издръжката и го канила доброволно да заплаща повече от 120лв, но
той всеки път с арогантен и заплашителен тон отказвал да разговаря на тази тема и не е
откликвал на поканата ѝ.
Поради изложеното отправя искане за увеличаването на присъдената издръжка по
размер от 120лв на 400лв, считано от датата на завеждане на ИМ, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, с падеж 1-во число на месеца, за който се дължи издръжката,
до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване, на осн.чл.150
СК. Същевременно изразява готовност за постигане на споразумение, ако насрещната
страна също била съгласна за това
В срока по чл.131 ГПК ответникът М. П. П. е депозирал писмен отговор, в който не
оспорва, че е баща на ищеца и че е бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
120лв.
Счита предявеният иск за частично основателен до размера на претендираната
4
издръжка от 152,50лв месечно.
Въпреки желанието си не разполага със средства и възможност да заплаща издръжка
в размер по-голям от минимално установения за страната размер от 152,50лв.
Твърди, че не формира доходи от трудова дейност и не работи по трудов договор.
Самоосигуряващо лице е, като съдружник при равни дялове заедно с П.З.Д. в „Ауто
Екзит"ООД. Търговското им дружество се занимавало със сервиз и ремонт на автомобили.
Възразява, че тежката икономическа ситуация в страната, конкуренцията, отливът на
клиенти и други фактори се отразили негативно на работата му, като през последните две
години 2018г и 2019г фирмата работела на загуба. За този период дружеството не е
разпределяло дивидент и предстояло вземането на решение за покриване на загубите.
Осигурявали се на минималния праг, като трудно отделяли средства за наем, материали и
консумативи.
Оспорва твърденията в исковата молба, че притежава 2/6 от недвижим имот, находящ
се в гр.Вълчи дол ул.„Жечка К." № 9, обл.Варна. В действителност притежавал 1/6ид.ч. от
имота в съсобственост със сестра си Т.П.Д. и майка си К. Д. П., за която също полагал
грижи. Грижел се и за имота, като последните разходи били свързани с ремонт на оградата
му. Притежава земеделска земя – ниви, придобити с договор за доброволно делба. Въпреки
че бил собственик, нямал доход от тях доколкото фактически били разделени между него и
между сестра му, но правото на ползване било предоставено в полза на майка му К. Д. П.. За
нивите бил сключен аренден договор и средствата се получавали от ползвателя – неговата
майка, а и самите ниви били на незначителна стойност.
Поради изложеното, макар да притежава идеални части от къща и земеделски земи -
ниви, нямал доходи от недвижимото имущество.
Признава, че действително преките и непосредствени грижи за детето се полагали от
майката, но следвало да бъде отчетена разликата в доходите на всеки един от родителите и
възможностите им да осигуряват средства за издръжка на детето, съобразно неговите
потребности.
Оспорва, че за издръжката на сина му М. били необходими месечно 700лв.
Оспорва разходите за тренировки по футбол и бокс и свързаните с тях разходи за
пътни, спортно облекло, и принадлежности, както и твърденият разход за ремонт на
велосипед. Оспорва всички представени касови бонове, с които се обосновавали сторените
от майката разходи. От посочените касови бонове не може да се направи извод кой ги е
направил и в чия полза, и за какво. За да се установи това обстоятелство, касовият бон
следвало да бъде прикрепен към фактура.
Твърди още, че на 17.12.2019г сключил брак, втори по ред, с Д . Б. П., и по
настоящем живее в нейното жилище заедно с майка и детето от предходния брак.
Жилището се намира в панелен блок на 9-ти последен етаж и имало нужда от ремонт.
В тази връзка признава, че действително не заплащал наем, но сериозна част от
средствата разходвал за ремонтни дейности по жилището - баня, антре, хол и свързаните с
реновирането разходи.
От изложеното до тук счита, че противно на желанието му се намирал в абсолютна
5
невъзможност да заплаща претендирания размер на издръжката от 400лв.
Предвид изложеното не отказва да заплаща издръжка за децата си, но счита, че
същата следвало да бъде съобразена с възможностите му, които към момента били силно
ограничени.
Контролиращата страна ДСП“СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-Варна , редовно
призована по реда на чл.15 ал.6 ЗЗДт, не е изразила становище по иска.
Така предявеният иск намира правното си основание в нормата на чл.150 СК.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
Между страните не са спорни фактите, че ответникът е баща на ищеца, видно и от
представеното, у-е за раждане.
Не е спорен и фактът, че с решението № 76/25.04.2017г по гр.д.№ 184/2017г на РС-
Девня, е бил прекратен бракът между родителите му, като родителските права са били
предоставени на майката, а на бащата е било определен РЛО и е бил осъден да заплаща
месечна издръжка в размер на 120лв.
От НА № 30/14.05.2019г на н-с П.С. е видно, че И.В.М. е прехвърлила на дъщеря си Д
. М.П. апартамент № 20, находящ се в гр.Варна ж.к.„М.“ бл.115 вх.1 ет.7 срещу
задължението на приобретателката да осигури лично или чрез трето лице гледането и
издръжката на прехврълителката, нейна майка.
От служ.бел.№ 597/1.09.2020 е видно, че М. М. П. е записан за ученик в VІІІ-ми клас
за учебната 2020/2021г в Професионална техническа гимназия–Варна. Няма спор и че
понастоящем е ученик в IХ-ти клас в същата гимназия.
По делото са представени рецепти на името на детето М. М.П., издадени от личния
лекар д-р Севд.ВЛ., от които е видно, че докато детето е било на възраст 12год. се е
наложило да му бъдат изписвани на шест пъти лекарства.
От навършването на 13-год.възраст на М. са били изписвани на два пъти лекарства до
датата на подаването на ИМ.
От рентгеново изследване на М. е констатирано заболяване на М. от бронхитис акута
– бронхопневмония декстра на 5.02.2020г.
От амб.лист № 000570/25.02.2020г е видно, че М. е посетил кабинет за неотложна
помощ в съботен ден поради болки в гърлото и температура, като бил установен остър
тонзилит и предписана терапия.
От представените медицински документи се налага извод, че ищецът М. периодично
боледува: амб.лист № 001321/12.10.2018г с диагноза остър тонзилит; мед.бел.за периода:
4.12 - 7.12.2018г за остър трахеит; мед.бел.за периода: 2.04. - 5.04.2019г с остър бронхит.
6
Представени са касови бонове за сумата от 32,25лв от 12.12.2019г, 16,18лв - от
4.12.2019г; за 14,99лв - от 4.12.2019г; 9,53лв - от 5.02.2020 г; 6,65лв - от 23.09.2020г и
12,44лв - от 23.09.2020, които са за закупуването на част от лекарствата в представените
рецепти за детето. Представен е и картон от очен преглед на М. от 28.09.2017г, при който е
бил установен диоптър от +0,75 и на двете очи, поради което са били закупени оптични
материали на стойност 86,67лв.
Отделно са приети като доказателство касови бонове, издадени от магазин„Д-р Вело“
за ремонт за сумата от 104лв от 24.04.2020г; касов бон от маг.“Reserved“ за сумата от
89,99лв от 23.11.2019г; касов бон за бельо от 29.06.2020г за 19лв; касов бон за закупено
бельо за 10,40лв на 6.07.2020г; касов бон за закупен спортен панталон за 14лв на
29.06.2020г; касов бон и фактура от 9.09.2019г за закупена раница за 45лв; касов бон за
закупени екип, тениска и панталон на обща стойност 97,10лв от 5.09.2020г; касов бон за
закупен суитчър на стойност 19,90лв от 5.09.2020г; касов бон и фактура за закупени на
8.09.2020г мъжка риза-2бр; мъжко поло-2бр и мъжко яке на обща стойност 178,95лв;
фактура и касов бон за закупени на 8.09.2020г мъжка тениска и мъжки пуловер – 2бр на
обща стойност 39,97лв; касов бон за закупени на 17.09.2020г гуменки и маратонки на обща
стойност 47,10лв; касов бон за закупени на 21.09.2020г плетени боди–тенис–2бр на обща
стойност 11,48лв и касов бон за закупен на 21.09.2020г панталон на стойност 24,99лв и
касов бон за закупени аксесоари за обувки на 21.09.2020 на обща стойност 11,80лв Или,
само през 2020г разходите за закупуване на дрехи за ищеца са възизали на сумата от
455,69лв.
Представен е договор от 26.10.2018г, сключен със „Софтуерен университет“ООД и Д
. М.П. като родител на М. П. за курс за обучение на стойност 195лв и договор от 5.01.2019г
също на стойност 195лв.
От представена разпечатка от „Теленор“АД е видно, че месечният абонамент за
телефонен номер ********** е в размер на 26лв, както и косови бонове на стойност 37лв,
заплатен към „Виваком“ за м.септ.2019, м.септ.2020г и м.окт.2020г.
Представена е студентска книжка, от която е видно, че сестрата на ищеца П. М.ова П.
е студентка, а също и доказателства за заплатена семестриална такса за зимен семестър
2019/2020г в размер на 265лв; такса за кандидатстване – ранен прием от 60лв и такса за
летен семестър 2020г в размер на 265лв.
От справка от Търговския регистър е видно, че ответникът е съдружник с 50% дялово
участие в „Ауто Екзит“ООД ЕИК *********, както и че дружеството не е обявило до датата
на постановяване на решението годишните си финансови отчети за 2019г и 2020г.
Представен е и ГФО за 2018г, от който е видно, че нетните приходи от продажби на
дружеството възлизали на 71 000лв, а себестойността на продажбите, включително
амортизации, е в размер на 79 000лв, като е отчетена загуба от 8 000лв при печалба за
предходната година от 9 000лв. Представена е данъчна декларация за 2019г с деклариран
нулев данъчен финансов резултат.
От у-е за имуществено състояние на дружеството към 31.08.2020г е видно, че същото
не притежава недвижими имоти, а като ДМА е заведен двуколонен подемник, закупен на
15.01.2015г с изтекла амортизация.
От издадената служ.бел. от 23.09.2020г за 2018г и 2019г е видно, че дружеството не е
вземало решение за разпределяне на дивидент, като предстояло решение за покриване
формираните загуби. М.П. не е назначаван на трудов договор, нито на договор за
7
управление и контрол.
Представено е удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот - жилище с площ
91кв.м на адрес гр.Вълчи дол ул.„Ж.К.“ № 9, от която ответникът имал декларирана 1/6ид.ч.
от сградата и 1/6ид.ч. от парцела с площ от 684кв.м.
От договора за доброволна делба на недвижим имот–земеделска земя от 6.12.2017г се
установява, че отв.М.П. е получил в дял ПИ с идентиф.№ 06416.25.1 с площ от 12600кв.м и
че К. Д. П. е получила доживотно право на ползване над имота.
Представени са доказателства за заплащана издръжка на детето М.П. в периода от
м.май 2017г до м.юли 2020г по 120лв месечно, а за м.окт.2020, м.февр.-април 2021г - по
152,50лв мсечно; както и доказателства за заплащана издръжка на П. П. за периода от май
2017г - август 2019г в размер на 120лв., както и доказателство за заплатена семестриална
такса за трети зимен семестър 2020г.
От ТД на НАП е постъпило писмо с приложени справки за декларирания от
ответника нулев доход, оспорено като невярно от ищцовата страна.
По отношение на майката Д.П. от подадената от нея декларация за 2019г се
установява, че средномесечният ѝ доход е бил в размер на 1760,05лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на разпитаните като
свидетели лица, както следва:
Свид.И.В.М. /баба на ищеца/, излага, че внукът й М. е в 8-ми клас. До миналата
година ходел на извънкласни занимания по информатика и математика, но престанал поради
затруднения с плащането. Имал желание и да спортува. Ходел на футбол миналата година в
кв.“Аспарухово“, където се заплащала екипировка и треньор, за които майка му осигурявала
парите.
Учебниците за училище купувала също майка му. През м.септември отивали по
500лв за най[1]необходимото - помагала, анцузи, униформено облекло, маратонки,
пуловери. Детето растяло и всеки сезон се налагало да се закупуват нови маратонки, нови
анцузи и т.н.
М. много често боледувал от бронхити и болести на гърлото, за което били
необходими лекарства. Боледувал средно по един път на есен и през пролетта, понякога и
през лятото.
Докато бил при баща, М. споделял, че баща му му давал по 2лв, които не му стигали,
понеже от две години се хранел обилно по 4-5 пъти. Когато майката се опитвала да обърне
внимание на ответника за нуждите на детето, той започвал да се хвали какви ремонти правел
на апартамента, че купил на сестра си кола. На сина си давал по 120лв на месец и за
рождения ден с майка си/ на ответника/ му купували анцуг и маратонки и понякога някакви
дрехи. Друго свидетелката не знае да са му давали. Миналата година свидетелката завела М.
при баща му, за да говори с него и той казал, че имал много работа. Имало коли както
вътре в боксовете, така и навън. Когато детето казало на баща си, че колелото му трябвало
да се оправи, той не му дал пари, а отговорил, че получавал 2000лв.
Майката на М. му давала всеки ден по 5лв, които оставяла при ключовете. За нуждите
на детето отивали много пари - когато се събирали с деца в мола, за да си купи нещо за ядене
8
и други, за рождени дни по 40-50лв за подарък и други.
Миналата година ответникът дал да детето една торба с употребявани дрехи и М.
почти нищо не носил от тях. На другото дете П. бащата заплащал издръжка, докато учила
средно образование, а сега, въпреки, че била студентка, не давал нищо.
Майката на ответника работела като учителка и вземала добри пари, защото и давали
допълнително работата, която се заплащала над редовната ѝ заплата.
Бащата не взимал детето всеки път съгласно режима на лични контакти, а само
когато имал възможност. Даже М. понякога се ядосвал; напр. след Нова година понеже баща
му не му се бил обаждал цял месец и бил все зает, не можел да го вземе и нямало как да
отиде.
Свид.И.ЙО.В., без дела и родство със страните, излага, че е приятелка на майката на
М. от 9-ти клас. От тази година той бил в ново училище. Много бързо растял физически и
имал нужда от нови дрехи и обувки.
Ответникът не й оказвал подкрепа в отглеждането на детето, както било и преди
развода. Но след развода станало още по-зле понеже съвсем се отдалечил. Спестявал си
всякакви отговорности.
Най-големите разходи за детето са в началото на учебната година, по празници,
рождения му ден и Коледа. М. имал своя си приятелски кръг и нужда от средства да излиза,
които към момента му били недостатъчни. Разходите за храна съще су евиличил понеже
„ядял за трима“. М. не бил от най-добрите ученици и имал нужда от допълнителни уроци по
български език и математика. Преди посещавал курсове – английски, може би математика,
които според свидетелката били преустановени поради липсата на средства.
Мартин бил запален по бокса, карал много колело, а това пък водело до много
разходи за ремонт на колелото.
Свид.Д . Б. П. /съпруга на ответника/ излага, че М. не ѝ бил купувал автомобил, нито
е купувал такъв на майка си или сестра си. Поддържала отношения с М., който идвал у тях
на гости и на почивка два пъти преди години. Баща му давал някакви пари извън тези, които
бил длъжен да дава – по 2-5-10лв. Преди време за ремонт на колелото също дал.
М. помагал на майка си, която е сама, с труд, а с парични средства нямал възможност
да помага. Работи в автосервиз за коли. От миналата година поради ситуацията с
корона-вируса работата на му драстично намаляла, с около 40%. Преди семейството си
позволявало да отиде на почивка, но сега не можели, не излизали и по заведения. Преди
печелил средно по 300лв седмично, а сега - около 200лв. Два-три пъти се е включвал в
ремонта на колелото.
Когато ходели във Вълчидол, всеки път се чували с М. дали иска да отиде с тях или
не и той понякога отивал, а друг път - не. Можело да са две поредни съботи и недели или
през седмица.
Записали го на уроци по математика в началото на втория срок – м.февруари 2020г,
но не помни колко пъти го водили; били един път седмично.
Свид.Т. П.а Д. /сестра на ответника/ установява, че брат не е купувал кола.
9
Жилището, където живее брат , било обзаведено нормално, не било луксозно. М. помагал
на майка си само с труд. Карал над 10-годишен автомобил. Работел като монтьор в собствен
сервиз, но не му стигали парите.
Поддържал връзка със сина си от първия брак, постоянно се чували, виждали се
често. Освен издръжката, давал и повече - по 10-20лв, които М. иска в момента. Повече от
10 пъти през годината М. бил давал пари на М.. Всеки месец М. ходел при бащата, а
понякога и два пъти в месеца.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По основателността на претенцията.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства:
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай първоначално присъдената издръжка, дължима от ответника в
полза на М., род.2006г, е била определена с влязло в законна сила решение от 2017г в
размер на 120лв, считано от датата на предявяване на ИМ, когато ищецът е бил на 11
години.
Към датата на подаване на настоящата исковата молба 8.09.2020г М. е 14-годишен.
Следователно, изминалият период от повече от три години, през който ищецът е пораснал
значително и това се е отразило върху неговото физическо развитие, съответно от нужди от
дрехи, обувки и други под., промяна в нуждите от образование /вече е ученик в гимназия/,
което е свързано и с разходи за униформи, ежедневно ползване на градски транспорт,
необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане разходите от социален
характер.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът
приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е
бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своя син. Следователно, налице са
предпоставките за основателността на иска - трайно изменение в потребностите на детето,
което парви иска доказан по основание.
По размера на претенцията.
Нормата на чл.143 ал.2 СК визира, че родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
Съобразно разпоредбата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се
определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат, като
съгласно ал.2 на същия член минималният размер на издръжката за едно дете е равна на 1/4
от минималната работна заплата.
В настоящия случай ИМ е подадена през 2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г
– 610лв, определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определена с ПМС №
10
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много ниска
възраст.
При сега действащата нормативна уредба горна граница на издръжката за дете не
фиксирана и затова съдът следва да определи размера с оглед конкретните данни по делото,
който размер да е в интерес на детето и да съответства на доходите на родителя. Според
критериите, заложени в чл.50 ал.3 т.3 от ППЗЗДт вр. с ПМС № 305/19.12.2017г /в сила от
1.01.2018г/ за определяне нов месечен размер на гарантирания минимален доход,
необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 14 до 20 години - са в размера
на 4-кратния размер на гарантирания минимален доход, който е 75лв или 300лв.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В тази насока е и решението на ВКС №
146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно обичайните за тях условия на живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на
лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната квалификация, доходите и имотно
състояние, които са винаги обективни и конкретни.
В настоящия случай се установи, че нуждите на ищеца са предпоставени от
обективните условия на живот, имайки предвид неговата възраст, степен на образование и
др. конкретни социални и икономически обстоятелства, подробно обсъдени от РС, в която
част въззивният съд споделя изложените мотиви. В допълнение следва да се посочи и това,
че от данните по делото се изясни, че М. има чести здравословни проблеми, свързани със
сезонни респиратонри заболявания, които биха могли да бъдат преодоляни и чрез редовни
занимания със спорт, за какъвто той е изявил желание да се занимава - футбол и бокс,
колоездене, но първите два от тях е прекъснал поради липсата на средства.
Що се отнася до размера, обусловен от възможностите на родителите, съдът съобразява
следното:
По отношение доходите на майката.
По делото се установи, че майката Д.П. упражнява свободна професия адвокат и че
средно месечните й доходи за 2019 са били в размер на 1760лв. Що се отнася до тези за
2020г, поради обявеното за периода от м.03.2020 до м.05.2020г извънредно положение в
11
страната във връзка с COVID-19, а впоследствие предпретите противоепидемиологични
мерки, с оглед естеството на упражняваната професия, тясно обусловена от работата на
съда, очевидно наложените рестриктивни мерки са дали негативно отражение върху
доходите й за 2020г.
В тежест на майката е заплащането на всички текущи задължения за домакинството,
в което отглежда ищеца. За пълнолетната си дъщеря П., понастящем студентка, също
осигурява средства за образовението й. Установи се, че понастоящем П. не живее в едно
домакинство с майка си, а е на квартира и работи на 4 часа и затова майката продължава да
я подпомага парично. Същевременно,Д.П. има поето договорно задължение за престиране
на издръжка и гледане в полза на прехвълителката по договора срещу придобиването
правото на собственост върху недвижими имот, в който живее с двете си деца.
По отношение материалните възможности на бащата.
От данните по делото се установи, че бащата участва като съдружник с 50% дялово
участие в търговско дружество “АутоЕкзит“ООД , което има предмет на дейност сервиз и
ремонт на атомобили. Не става ясно какви са реалните средномесени доходи на бащата при
положение, че от една страна се твърди, че съществуващата в момента икономическа
ситуация се отразила негативно на доходите му през 2018 и 2019г и през посочените години
фирмата работела на загуба. В тази връзка представя подадени декларации към НАП с
нулеви приходи. В тази връзка по делото не са представени отчети на дружеството за
процесния период, от които да се прецени какъв е действителният размер на постъпленията
и разходите, как са формирани те и др. От наличния в Търговския регистър отчет за 2018г,
или година преди пандемията, са отчетени нетни приходи от продажби на дружеството в
размер на 70 684,79лв и разходи в размер на 78 900,07лв и съответно счетоводна загуба в
размер на 8 215,28лв.
Същевременно, в показанията си настоящатата съпруга на ответника Д . Б. П. излага, че
доходите в семейството били намалели драстично – с около 40%; преди от дейността на
фирмата ответникът изкарвал около 300лв седмично, до м.март 2020г, а сега - около 200лв.
От показанията на свид.Иванка Минкова /баба на ищеца по майчина линия/ се установява,
че когато е ходила в сервиза, било пълно с автомобили. В показанията си съпругата на
ответника не опровергава този факт, а единствено сочи, че не знаела коя кола за къде чакала.
Това налага извода, че въведените противоепидемични мерки не са се отразили съществено
върху дейността на сервиза. При това, самият отв.М.П. е направил изявления, обективирани
още в ПО, че редовно заплащал присъдената в полза на М. издръжка от 120лв, а от
м.октомври 2020 доброволно е увеличил размера й на 152,50лв. По думите на свидетелката
Т. Д. /сестра на ответника/, както и на настоящатата му съпруга, ответникът давал на сина
си и допълнително пари, без да е уточнено в какъв размер и колко често. В същия период от
време ответникът е правил по негови думи не кой знае колко сериозни ремонти, ходил е на
почивка със съпруата си.
По делото няма наведени твърдения, нито са представяни доказателства за влошено
здравословно състояние, водещо до намалена трудова работоспособност.
По делото не се твърди ответникът да има задължение да полага грижи и/или да
осигурява издръжка за друго непълнолетно дете.
12
Неоснователен е доводът на отв.П., че престирал издръжка на своята майка. На първо
място липсват доказателства за това, но дори да се приеме за осъществил се този факт,
задължението за издръжка към родителите не се конкурира с това към непълнолетните деца
съобразно разпоредлата на чл.140 ал.1 т.1 и т.2 СК. Нормата ранжира тези задължения и
затова двете не са от един ред, поради което приоритетно е алиментото задължение към
непълнолетните лица. Това е така защото нуждите на непълнолетното лице са ежедневни,
постоянни и престирането им не може да бъде отложено във времето – детето поради
възрастта си не би могло да се издържа само, но същевременно следва да бъде редовно
нахранено, облечено, обуто, а обучението му - регулярно осигурявано.
Съвкупният аналаиз на всичко изложено налага извода за очевидно несъответствие
между заявените ответника месечни доходи и представени доказателства, с реалните му
възможности. Очевидно е, че отв.М.П. разполага с повече парични средства отколто твърди
и е декларирал пред НАП като доходи. Това налага извод за затаяване пред съда истината за
реално получаваните от него доходи, извън декларираните пред НАП. А в случай, че
същият и семейството му живее под прага на бедността, това обстоятелство следва да бъде
установено по надлежен начин.
Ето защо съдът приема, че ответникът като физически здрав и трудоспособен, предвид
добрата му професионална квалификация, е в състояние да получава месечно не по-малко от
3000лв.
След изключване групите разходи, които обичайно не са необходими за непълнолетно
лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери
към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход
според статистическите данни на НСИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г–4393лв при
приспадането на сумите по същите позиции/, съответно месечно е 379,08лв, респ.366лв,
които средства са за покриване само на базисните потребности.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите за М. следва да бъде 600лв, които да бъдат
разпределени между двамата родители, както следва: бащата да поеме 400лв, а майката –
остатъка от 200лв, извън получаваната сума като семейна добавка за дете. Последното е
съобразено с дадените в т.2 от ППВС № 5/31.11.1981г задължителни указания, че месечните
добавки за деца следва да се включат като доход на родителя, при когото е детето и от който
доход да се определи възможността му за заплащане на издръжка. Останалото по-малко
парично участие на майката е съобразено с обстоятелството, че същата полага преките и
непосредствени грижи за сина си
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска–4 .09.2020г
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на осн.чл.143
СК.
Достигане до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, обуславят потвърждаване
постановеното решение, вкл. и в частта за разноските.
По разноските.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция и изцяло неоснователността на
жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от нея
разноски за ползвана адв.защита в размер на 360лв с включено ДДС.
13
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-30с-в № 327/10.05.2021г по гр.д.№
11040/2020г, с което е изменен размерът на присъдената с решение № 76/25.04.2017г по
гр.д.№ 184/2017г РС-Девня издръжка, в полза на непълнолетния ищец М. М. П. ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка Д. М. П. ЕГН **********, в частта за
разликата над 162,50лв до 400лв, считано от 4.09.2020г до настъпването на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж до първо число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, на осн.чл.150
вр.чл.143 СК; ОСЪДЕН е М. П. П. да заплати по сметка на ВРС сумата от 403,20лв -
държавна такса, на осн.чл.78 ал.6 вр.чл.69, ал.1 т.7 ГПК, както и разноски в полза на
ищцовата страна в размер на 360лв, на осн.чл.78 ГПК
Решението в частта, с която е увеличен размерът на издържката за сумата над 120лв
до 162,50лв, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА М. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.Варна, общ.Вълчи дол,
гр.Вълчи дол, ул.„Ж. К.“ № 9, да заплати на М. М. П., действащ със съгласието на своята
майка Д. М. П. ЕГН **********, сумата от 360лв /триста и шестдесет лева/, представляваща
възнаграждение за един адвокат, на осн.чл.78 ал.3 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14