Решение по дело №1875/2023 на Административен съд - Варна

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 1009/04.07.2023 г., постановено по АНД № 20223110205205/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателното постановление № 03-013854/26.05.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/ във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена имуществена санкция от 1600 лева на „М.С.61“ ЕООД за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд /Наредбата/.

С касационната жалба решението на Районен съд – Варна се оспорва като неправилно – постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на закона. Изложени са съображения, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 11 от Наредбата. В писмено становище касационната жалба се поддържа. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното решение, потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност относно възнаграждението за адвокат, в случай че ответната страна претендира за такова.

Ответникът – „М.С.61“ ЕООД, с управител И.К.Й./от 17.12.2021 г./, чрез адв. А.Х. в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на РС - Варна.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

Между „М.С.61“ ЕООД и А.С.Ж. съществувало към 13.04.2021 г. трудово правоотношение. На 13.04.2021 г. управителят на „М.С.61“ ЕООД – И.Б. издал писмено нареждане, с което възложил на Ж. и други служители на дружеството да извършат демонтаж и товаро – разтоварителни дейности на железни конструкции на територията на „Б.К.И.“ АД в гр. Варна. В предиобедните часове на 14.04.2021 г. Ж. с още двама служители на „М.С.61“ ЕООД пристигнали на територията на „Б.К.И.“ АД в гр. Варна, като скоро след пристигането им, Ж. претърпял трудов инцидент, тъй като голямо парче желязо паднало върху тялото му. За инцидента била известена незабавно Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, като веднага след получаване на съобщението, на мястото на инцидента пристигнал инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, който след като се запознал с фактическата обстановка преценил, че „М.С.61“ ЕООД е извършило нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредбата.

Районен съд – Варна е приел, че липсва спор по отношение на фактите, че дружеството „М.С.61“ ЕООД и Ж. са се намирали в трудови правоотношения към датата 13.04.2021 г. и съгласно писмено нареждане на управителя на „М.С.61“ ЕООД на Ж. е възложено да извърши демонтаж и товаро – разтоварни дейности на железни конструкции на територията на „Б.К.И.“ АД в гр. Варна в периода от 13.04 до 16.04.2021 г. Не се оспорва и обстоятелството, че действително дружеството не е документирало провеждането на извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа, при промяна на работното място на Ж., който е изпълнявал писменото нареждане на своя работодател в цех „К. 1“ на 4 територията на „Б.К.И.“ АД в гр. Варна, което не е основното му работно място. Прието е, че чл. 16, ал. 1 от Наредбата регламентира при кои случаи се провежда извънреден инструктаж, а съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата, инструктажите проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи съгласно приложение № 1. В цитираните норми не се посочва конкретен субект на описаните задължения. В тази насока са съответно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съгласно които работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. Направен е извод, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж, чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и респ. документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД – 07 - 2/16.12.2009 г., който въпрос не е изследван в процесното административно – наказателно производство, а и такова административно „обвинение“ не е било повдигано. Едва след като евентуално се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател би могъл да носи отговорност по чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от същата наредба. С тези мотиви е отменено НП.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 11 от Наредбата. Дружеството е наказано за нарушение по чл. 11, ал. 5 вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 вр. от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата регламентира при кои случаи се провежда извънреден инструктаж, а съгласно чл. 11 ал. 5 от същата инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Нито една от цитираните норми не посочва субект на описаните задължения. В тази насока са съответно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, съгласно които работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2 на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че задължението на работодателя се свежда до това да осигури провеждането на инструктаж чрез определянето на длъжностно лице със съответната компетентност, което да извършва и документира инструктажа. Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. Следователно, работодателят няма задължение да документира инструктажа. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател носи отговорност по чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от същата наредба. В настоящия случай не е вменено нарушение по чл. 2, чл. 3 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата, също така не са представени доказателства и в АУАН и НП не са изложени факти има ли определено от дружеството лице за провеждане на инструктажа, за да може да се направи извод, че именно работодателят е този, който носи отговорност.

По изложените съображения настоящия състав на Административен съд – Варна приема, че следва да бъде оставено в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Искането от касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по арг. на противното на чл. 63д, ал.3 от ЗАНН, поради което съдът го оставя без уважение.

От ответника е направено искане за присъждане на разноски и адвокатство възнаграждение, но не са представени доказателства за сторени такива, поради което искането е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1009/04.07.2023 г. по АНД № 20223110205205/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: