РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Ямбол, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Г. Д. Г.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600128 по описа за 2022 година
Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на подс. Т. М. Ю. с ЕГН ********** чрез защитника си
– адв. Н., против Присъда № 43/04.04.2022 г. по НОХД № 828/2021 г. по описа на ЯРС, с
която той е признат за виновен в това, че на **.**.**** г., от около 09:09 часа до около 14:35
часа, в гр. ***** е нарушил временни противоепидемични мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората за територията на страната, с цел защита и
опазване живота и здравето на гражданите, издадени по предложение на Главния държавен
инспектор, посочени в т. 14, във връзка с т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61 от
Закона за здравето - като лице по т. 5 от Заповед № РД-01-347/19.06.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.61, чл.63 и чл.63в от
Закона за здравето, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с
изх. № ******/****** на РЗИ - Ямбол, не изпълнил задължението си да не напуска адреса,
на който е посочил, че ще пребивава – гр. *****, ул. ****** ***** № **, за посочения в
предписанието 14-дневен срок /от **.**.**** г. до **.**.**** г./, а предприел пътуване на
**.**.**** г. до гр. Бургас с лек автомобил „*** ****" с регистрационен № * **** **, като
деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична обстановка на
1
територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-
19, и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано
от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. с Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г.
и удължена с Решение № 378 на Министерски съвет от 12.06.2020 г. за удължаване на срока
на обявената, с Решение № 325 на Министерски съвет от 14 май 2020 г., извънредна
епидемична обстановка, считано от **.**.**** г. до **.**.**** г., поради което и на
основание чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 54 от НК, е осъден на ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от
свобода" и ГЛОБА в размер на 250 лв. На основание чл.66 ал.1 от НК, е отложено
изтърпяването на така наложеното наказание „Лишаване от свобода" за изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ. Подс. Ю. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на
255.29 лв., вносими в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на РС – Ямбол.
В жалбата се излагат доводи, че атакуваната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, тъй като ЯРС е кредитирал противоречивите и непоследователни
показания на заинтересования полицейския служител св. Р., избирателно показанията на
останалите свидетелите, извършил е неправилна интерпретация на доказателствения
материал и е достигнал до необосновани изводи.
В съдебно заседание въззивникът Т.Ю. се явява лично и с адв. Н., чрез която
поддържа изцяло всичко, подробно изложено в депозираната въззивна жалба, като счита, че
обстоятелствата, върху които е определена присъдата, са недоказани и тя е необоснована.
Защитата и въззивникът настояват окръжният съд да отмени изцяло атакуваната присъда и
да признае подс. Ю. за невиновен по повдигнатото обвинение. В случай, че съдът прецени,
че е осъществен формално съставът на чл. 355, ал. 2 НК, настояват да се приложи
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
Представителят на държавното обвинение оспорва основателността на
въззивната жалба, като счита, че изводите на ЯРС са обосновани и присъдата мотивирана.
Пледира за потвърждаване на атакуваната присъда.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 319,
ал. 1 от НПК, от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Настоящият състав приема за установена следната фактическа обстановка,
правилно възприета и от решаващият съд, основното в която е следното:
Във връзка с разпространението на Covid-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на хората, с Решение на Министерски съвет
№ 325/14.05.2020г за периода 14.05.2020 г. – 14.06.2020 г. в страната в Република България
била обявена извънредна епидемична обстановка, удължена с решение на Министерски
2
съвет № 378/12.06.20 г. за периода от **.**.**** до **.**.** година. Била въведена, със
Заповед № РД 01-333/12.06.20 на Министъра на здравеопазването, задължителна карантина
за срок от 14 дни за лица, които са влезли на територията на страната.
На подс. Т. М. Ю., при влизането му от Р. Турция в Р. България на **.**.****
г. през ГКПП Лесово, било издадено и връчено електронно Предписание № ******/******
на РЗИ Ямбол за поставяне под карантина за срок от 14 дни, считано от **.**.**** г. до
**.**.**** година. В предписанието бил посочен и адрес, на който подс. Ю. заявил, че ще
прекара карантината – гр. ***** ул. "****** *****" № **. Съобразно изискванията на
действащата по това време нормативна уредба, предписанието било издадено в електронна
форма от д-р С., в качеството на главен инспектор в РЗИ – Ямбол. Подсъдимият подписал
разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина по
заповед на министъра на здравеопазването, като декларирал, че се е запознал с
предписанието за поставяне под карантина и че ще спазва предписаните мерки.
На **.**.**** г. подсъдимият нарушил поставената му карантина, като около
9.09 ч. заедно със св. А., тръгнали с лек автомобил *** **** с ДК № * **** ** към гр.
Бургас. В изпълнение на служебните си задължения, около 9.35 ч. на същата дата,
полицейските служители от РУ – Ямбол – св. К. Р. и М. М., посетили, посочения в
предписанието адрес за карантиниране – гр. *****, ул. „****** *****" № **, ап. * , за да
извършат проверка дали се спазва наложената карантина. След като не открили никой на
адреса, св. Р. осъществил контакт с подс. Ю. като позвънил на посочения от него телефонен
номер за връзка – **********, обяснил му, че трябва да му извършат проверка дали спазва
карантината и за целта следва да се покаже, за да го видят. Подс. Ю. заявил, че не се намира
в гр. ***** и има намерение да отседне в хотел в КК "******* ****", като преди това бил
правил опити да се свърже с РЗИ, за да промени адреса си за карантиниране, но не е успял.
Полицаят му разпоредил незабавно да се върне на обявения адрес и да спазва наложената му
карантина и подсъдимият около 14.35 ч. се прибрал на адреса.
Преди около два месеца преди този случай, подс. Ю. и св. А., се прибрали от
Великобритания и са били поставени под карантина, с оглед неразпространението на Ковид-
19.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза се
установява, че подписа в разписката за връчена декларация за запознаване с предписание за
поставяне под карантина № *********/****** (от **.**.** г. е положен от подс. Т. М. Ю..
Видно от приложеното писмо изх. № ****-**/*.**.** г. на МОН по данни от
Регистъра на документите за завършено основно образование, средно образование и/или
придобита степен на професионална квалификация, който съдържа дипломи за следно
образование, издадени след 1.01.07 г. и свидетелства за завършено основно образование,
дубликати на свидетелства за завършено основно образование, издадени след 1.06.2009 г.,
има издаден документ на Т. М. Ю. ЕГН: ********** – дубликат на свидетелство за основно
образование с дата на издаване на документа **.**.**** г., издадено от средно училище
„****** *****" гр. Джебел, въз основа на оригинален документ рег. № ****/**.**.**** г.,
3
издаден от ЕСПУ „**.*****" гр. Джебел.
Подс. Т. М. Ю. е б. г. с ЕГН: **********.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел
фактическата обстановка въз основа на: показанията на свидетелите М., Р. и Ш., отчасти въз
основа на показанията на св. А., на дадените в хода на досъдебното производство показания
от св. М. и Р. в прочетените им от съда части, въз основа на писменото заключение на
изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза и разпита в съдебно заседание на
вещото лице Р.В., а така също и въз основа на събраните по делото писмени доказателства:
писмо изх. № **-**-*/**.**.****г на РЗИ Ямбол, Предписание № ******/******, разписка за
връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под карантина, писмо изх. №
****-**/*.**.** г., писмо изх. № *****-*/*.**.**** г., писмо изх. № **-****-*/**.**.** на
РЗИ Ямбол, Заповед № РД-01-76/**.**.** г. на Директора на РЗИ Ямбол, График на
дежурствата за обезпечаване на непрекъснат денонощен режим на работа на звеното за
граничен здравен контрол на ГКПП Лесово – Хамзабейли за периода **.**.** – **.**.** г.,
справка за съдимост.
Въззивният състав изцяло подкрепя доказателствения анализ на ЯРС,
възприема всички изводи безкритично и счита за ненужно да ги преповтаря подробно. Тук
следва да се отбележи, че процесуалният закон (чл. 339, ал. 2 от НПК) не
задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ
на доказателствената съвкупност, освен в случай, че изрази несъгласие с някои от
фактическите и правни изводи на първостепенния съд. Когато обаче мотивира съгласие с
възприетите от първата инстанция фактически положения, не необходимо въззивният съд
да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата (в този
смисъл Решение № 482/22.12.2014 г. по н. д. № 1556/2014 г. на Трето НО на ВКС, Решение
№ 10/21.02.2019 г. по НВОХД № 268/2018 г. на Апелативен съд – Бургас и др.).
ЯОС ще акцентира, че правилно решаващият състав е констатирал, че има
противоречие между показанията на св. Р. и тези на св. А. относно обстоятелството към
момента на провеждане на телефонния разговор с подсъдимия дали същия е знаел за
наложената карантина и е походил правилно, кредитирайки показанията на св. Р.,
изхождайки от фактите, че последния не е заинтересован от изхода на делото. Показанията
на св. Р. следва да се ползват с доверие, тъй като са обективни, логически, безпротиворечиви
и последователни, като същите съответстват на данните, вписани в предписанието за
поставяне под карантина. От друга страна, контролиращият състав подкрепя и извода на
ЯРС, че показанията на св. А. не следва да се кредитират, тъй като тя логично има интерес
от оневиняване на подсъдимия, предвид факта, че живее с него на семейни начала.
Верен е и извода на първоинстанционния съд, че подсъдимият е бил наясно с
наложената карантина, предвид приложеното по делото предписание за поставянето му под
4
карантина и подписаната от него разписка за връчена декларация за запознаване с
предписание за поставяне по карантина, както и обстоятелството, че по данни на св. А. - два
месеца преди процесния случай двамата са се прибрали от Великобритания и са били
поставени под карантина, от което следва, че двамата са наясно с въведените мерки против
разпространението на Ковид-19.
Отново правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на св. А.
и тези на св. Ш. относно това, че подсъдимият Ю. не разбира добре български език, тъй като
същите се опровергават както от показанията на св. Р., който заявява, че не му е направило
впечатление Т.Ю. да не разбира или да говори трудно български, от представената по делото
диплома за завършено основно образование в страната, така и от факта, че по данни от св. А.
подсъдимия често пребивава в страната и че работи тук, когато намери работа – все факти
които водят до извод, че подсъдимия владее български език.
Мотивирано са приети по делото и представените от РЗИ – Ямбол писмени
документи, тъй като същите са с печат и със заверка „вярно с оригинала“, поради което имат
доказателствена сила на оригинални документи и са годни доказателствени средства за
установяване на посочените в тях обстоятелства.
Всички кредитирани доказателствата по същество са взаимно допълващи се в
логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното
подробно коментиране, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по
безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на
извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При правилно възприета фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че както от обективна, така и от субективна страна подс. Т.Ю. е
осъществил състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на **.**.****
г., от около 09:09 часа до около 14:35 часа, в гр. ***** е нарушил временни
противоепидемични мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по
хората за територията на страната, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, издадени по предложение на Главния държавен инспектор, посочени в т. 14,
във връзка с т. 13 от Заповед № РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването
на Република България, издадена на основание чл. 61 от Закона за здравето – като лице по т.
5 от Заповед № РД-01-347/19.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, издадена на основание чл. 61, чл. 63 и чл. 63в от Закона за здравето, поставено
под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. № ******/****** на РЗИ –
Ямбол, не изпълнил задължението си да не напуска адреса, на който е посочил, че ще
пребивава – гр. *****, ул. ****** ***** № **, за посочения в предписанието 14-дневен срок
(от **.**.**** г. до **.**.**** г.), а предприел пътуване на **.**.**** г. до гр. Бургас с лек
автомобил „*** ****" с регистрационен № * **** **, като деянието е извършено по време
на обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България,
5
свързана с епидемичното разпространение на COVID-19, и съществуващата непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г. с
Решение № 325 на Министерски съвет от 14.05.2020 г. и удължена с Решение № 378 на
Министерски съвет от 12.06.2020 г. за удължаване на срока на обявената, с Решение № 325
на Министерски съвет от 14 май 2020 г., извънредна епидемична обстановка, считано от
**.**.**** г. до **.**.**** година.
От обективна страна безспорно установено е, че след като е бил поставен
под карантина за срок 14 дни, считано от **.**.**** г до **.**.**** г. с издадено електронно
Предписание № ******/****** на РЗИ – Ямбол за поставяне под карантина, надлежно
връчено му, което се установява от подписаната от Т.Ю. разписка за връчена декларация за
запознаване с предписанията за поставяне под карантина, подсъдимият на **.**.**** г. е
нарушил временните противоепидемични мерки, посочени в т.14 във вр. с т. 13 от Заповед
№РД-01-333/12.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването, като около 9.09 часа до
около 14:35 ч. на **.**.**** г. напуснал адреса, на който посочил, че ще пребивава – гр.
*****, ул. „****** *****“ ** и предприел пътуване до гр. Бургас с лек автомобил *** *** *
с ДК № * **** **, като деянието е извършено по време на обявена извънредна епидемична
обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното
разпространение на Covid-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и
здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. с Решение № 325 на
Министерски съвет от 14.05.2020 г. и удължена с Решение № 378 на Министерски съвет от
12.06.2020 г., считано от **.**.**** г. до **.**.**** година. Обстоятелството, че
разпространението на болестта е свързано със непосредствена опасност за живота и здравето
на гражданите и със смъртни случаи, е ноторен факт, поради което следва да се приеме за
доказано наличието и на този обективен признак на квалифицирания състав на ал. 2, на чл.
355 от НК.
От субективна страна правилно е прието от ЯРС, че процесното деяние е
осъществено от подс. Т.Ю. умишлено, при форма на вината - пряк умисъл. Както вярно е
отбелязал първостепенният съд, осъщественото престъпление е вида на формалните и за да
се реализира наказателната отговорност на подсъдимия не е необходимо да настъпи
конкретен престъпен резултат. Подсъдимият е извършил престъплението, съзнавайки
противоправния характер на извършеното и знаейки за съществуването на всички обективни
признаци. Разбирал е, че, напускайки адреса, на който посочил, че ще пребивава, и
придвижвайки се свободно извън посоченото жилище, нарушава предписанието за 14-
дневна карантина, и е предвиждал неизбежността на резултата. Или, същият ясно е съзнавал
противоправния и общественоопасен характер на извършеното и е предвиждал неизбежното
настъпване на общественоопасните последици.
Ето защо ЯОС счита, че законосъобразно първостепенният съд е признал
подс. Т.Ю. за виновен в извършване на престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
6
За престъплението по чл. 355, ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил
наказание „лишаване от свобода“ до пет години и „глоба“ от 10 000 до 50 000 лева. При
определяне на конкретния размер на наказанията въззивният съд съобрази на първо място,
че при индивидуализацията на наказателната отговорност на всеки подсъдим следва да се
извърши обстойна преценка на всички обстоятелства, които имат значение за
индивидуализиране на наказанието, така че то да постигне целите си без да е прекалено.
Основният принцип при определяне на справедливото наказание е то да бъде наложено с
минималната тежест, която е годна да реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се
поправи осъденият, за да спазва законите и добрите нрава; да му се въздейства
предупредително и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Иначе
казано, ако наказанието бъде определено с тежест, по-голяма от достатъчната, за да постигне
законоустановените цели, то е прекомерно и несправедливо. В този ред на мисли следва да
бъде съобразено, че от първостепенен обществен интерес е наказанието да цели поправяне и
превъзпитание на подсъдимия, формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни
задръжки, които да го възпират от извършване и на други престъпления в бъдеще.
Генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната, защото
положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е стриктно
съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на конкретния деец и
на конкретното деяние. Действително, при всяко санкциониране, логиката на държавната
дейност по прилагане на наказателна репресия изисква да се съобрази личната история на
подсъдимия от гледна точка на ефективността на въздействието на наложените до този
момент наказания. Ето защо несъмнено следва да бъдат взети предвид чистото съдебно
минало на дееца, което означава, че процесната проява е инцидентна. Необходимо е
едновременно с това да се съобрази естеството на всички останали доказателства за
личността на подсъдимия – образователен, семеен, социален и икономически статус.
Подсъдимият е трудово ангажиран, с правилна семейна и социална реализация. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и фактът, че подсъдимият е
оказал съдействие при извършване на проверката и се е завърнал на адреса определен за
карантина, след проведения телефонен разговор на проверяващия полицай, като и
влошеното му здравословно състояние (намален слух в размер на 35 %). В същото време
въззивният състав не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства. На тази основа
ЯОС намира, че наличните смекчаващи обстоятелства, предвид тяхното естество и брой,
отговарят на критериите за многобройност по смисъла на чл. 55 НК, поради което
наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК, тъй
като и най-лекото наказание, предвидено за престъплението по чл. 355, ал. 2 НК, се явява
несъразмерно тежко. Така, преценявайки относителната тежест на всички изброени
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, въззивният съд счете, че
справедливото наказание е пробация при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1
и 2 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично
за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
7
от шест месеца. По отношение на кумулативното наказание глоба въззивният съд намира, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК – да не му се налага това наказание.
Така определеното наказание пробация въззивният съд намира за справедливо,
подходящо за постигане на целите, визирани от законодателя в чл. 36 от НК и
съответстващи в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца. Ето защо
ЯОС счита, че конкретното наказание е необходимо и достатъчно за оказване на
предупредително, превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху подсъдимия, така
и върху останалите членове на обществото. Също така наказанието, без да осъществяват
ненужно по-тежка наказателна репресия върху подс. Ю. е и такова, че да не се създаде у
него погрешно усещане за безнаказаност.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Неоснователни са възраженията на защитата, че предписанието не отговаря на
действащия формуляр към заповед на министъра на здравеопазването и че същото не е
връчено на подс. Ю. и не е подписано от него. Настоящия състав счита, че предписанието е
издадено в надлежна форма и от надлежен орган, съгласно действащата към процесния
момент нормативна уредба, посочена от ЯРС. Така също предписанието, както и декларация
за запознаване със съдържанието на предписанието са връчени на подс. Ю. и последният се е
запознал с тях, като е бил наясно с наложената му карантина, предвид приложената по
делото разписка за връчена декларация за запознаване с предписание за поставяне под
карантина, като видно от назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, подписът,
отразен в разписката, е поставен лично от него.
По отношение на възражението, че не е посочено в предписанието
задължението подсъдимият да не напуска жилището на посочения адрес в гр. *****, то ЯОС
се солидаризира с извода на ЯРС, че „де юре” това задължения произтича от закона, за който
се презумира, че е известен на знаят. Още повече, „ де факто”, това задължение, както и че
неспазването му се санкционира, са всеизвестни, предвид обилната информация, изнасяна
ежедневно от здравните органи в медийното пространство в страната (а и в световен
мащаб).
Досежно възражението, че проведената по делото експертиза е декларативна и
не са обсъдени отрицателните предпоставки при изследването, въз основа на които експерта
да даде заключението си, както и че същата е явно несъотносима към наказателното
производство, ЯОС намира, че съдебно-почерковата експертиза е изготвена добросъвестно и
от професионалист – инспектор Р. В. – вещо лице в сектор НТЛ при ОД на МВР гр. Ямбол,
в чиито качества, знания и умения съдът няма причина да се съмнява, поради което следва
де се кредитира.
По отношение оплакването, че подс. Ю. не владее български език, настоящият
състав намира, че ЯРС е направил верен извод в обратна насока, базиран на представената
по делото диплома за завършено основно образование в България, от факта, че подсъдимия е
8
б. г. (с ЕГН **********), на практика живее в страната и работи тук, а така също и от
достоверните показания на св. Р..
По отношение възражението, че ЯРС е кредитирал показанията на св. Р., които
въззивникът намира за противоречиви, непоследователни и небезпристрастни, а
необосновано е отказал да кредитира показанията на св. А., тъй като живее на семейни
начала с подсъдимия, ЯОС се солидаризира с подробно изложеното и добре аргументирано
становище от ЯРС в тази насока и счита, че правилно първостепенният съд е извел извода,
че следва да се приемат за достоверни показанията на незаинтересования от изхода на
делото св. Р., като последователни, безпротиворечиви, логически и съответстващи на
данните, вписани в предписанието за поставяне под карантина. А относно показанията на св.
А. съдът е разсъждавал логично и правилно е приел, че предвид нейната заинтересованост
от изхода на делото, поради отношенията й с подсъдимия, същата е нормално да опита да
оневини Т.Ю..
По отношение искането да се приложи чл. 9, ал. 2 НК, поради явна
незначителност на обществената опасност на извършеното деяние, ЯОС намира, че не са
налице предпоставките за приложение на визираната норма. За приложението на чл. 9, ал. 2
НК във визираната хипотеза е необходимо процесния случай да разкрива по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други такива случаи. Съвкупната преценка на всички
елементи от състава на даденото престъпление трябва да отразява една твърде ниска,
незначителна степен на обществена опасност, очевидно несъответстваща на вложената от
законодателя, за да бъде третирано извършеното като престъпление. В случая не е налице
такава незначителна степен на обществена опасност, тъй като с напускането не само на
адреса в населеното място, а на територията на населеното място въобще, подсъдимият е
създал опасност от заразяване на други хора. Освен това е осъществил и продължителен
непосредствен контакт със св. А. (ноторно – на разстояние по-малко от разрешеното 1,5 м.),
пътувайки продължително в един автомобил с нея, нарушавайки и по този начин мерките
против разпространение на заразната болест.
Относно възражението, че не е обсъдено от ЯРС обстоятелството, че
подсъдимият има намален слух в размер на 35 %, ЯОС счита, че това обстоятелство е
ирелевантно с оглед настоящия казус, изхождайки от факта че съдържанието на
предписанието е изложено писмено, поради което подсъдимият е имал възможност да се
запознае със съдържанието на същото. То се отчете при определяне на наказанието на
подсъдимия по правилата на чл. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” НК.
Също така настоящият състав намира, че ЯРС е установил безспорно
подлежащите на доказване обстоятелства по авторството на деянието, механизма на
извършване, обективната и субективната страна на престъплението, като е постановил своя
съдебен акт въз основа на обективен анализ на доказателствените източници. Досежно това,
че този анализ не съвпада с мнението на някоя от страните, следва да се посочи, че
суверенно право е на съда да прецени кои доказателства да цени и кои да игнорира. В
конкретния случай ЯРС е направил достатъчен доказателствен анализ, като е спазил
9
принципите за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствения материал,
необходимо за правилното решаване на делото и формиране на вътрешното му убеждение.
Специално ЯОС ще посочи, че решаващият съд е изложил убедителни мотиви, напълно
споделени и от въззивния състав.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 от НК, ЯРС е възложил в тежест
на подс. Ю. направените по делото разноски в размер на 255.29 лв., вносими в приход на
бюджета на съдебната власт по сметката на ЯРС.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 от НПК, Ямболски
окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 43/04.04.2022 г. постановена по НОХД №828/2021 г. по
описа на РС – Ямбол, като ОТМЕНЯ определените при приложение на чл. 54 от НК
наказания „Три месеца лишаване от свобода” и „Глоба в размер на 250 лв.” и на основание
чл. 355, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б” от НК НАЛАГА на подс. Т. М. Ю. наказание
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10