РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 11.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 415 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване във вр. с чл.70 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във вр. с чл.145 от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

    Административното дело е образувано по жалба на А.Щ.Р. с адрес: *** , срещу  Решение № Ц1040-10-52 от 28.08.2020 г. на  Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата и с вх. № Ц1012-10-91/14.08.2020 г. срещу Разпореждане № 2140-10-102 от 13.07.2020 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч и потвърдено разпореждането като законосъобразно.            

    По изложените доводи в жалбата за незаконосъобразност на оспореното решение се иска отмяната му, ведно със законовите последици. Жалбоподателката върди, че в оспореното решение неправилно, не е зачетен  законно отразеният й в трудова книжка стаж за периода 1959г. до 1964 г., който възлиза на 4 години и 7 месеца. Счита, че няма вина за липсата на данни за горепосочения трудов стаж поради давност, след като притежава трудова книжка и стажът е законно отразен.

      В съдебно заседание оспорващата, чрез пълновощник поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. 

               Ответника - Директорът на ТП на НОИ – гр.Ловеч, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, като приема оспорения административен акт за законосъобразно издаден. Подробните си съображения за това излага в писмена защита.   

               По делото са събрани писмени доказателства - заверено копие от административната преписка. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

              Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

               Със заявление вх. №2112-10-97  от 17.03.2020 г. е отправено искане от оспорващата до директора на ТП на НОИ - Ловеч за отпускане на лична  пенсия за инвалидност  поради общо заболяване / на лист 31 от делото/.

              Към Заявлението са приложени трудова книжка №76/13.08.1985 г., издадена от Комплексна бригада с. Гложене; удостоверение обр. УП-14, изх. № 5508-10-4/19.02.2020 г. изд. от ООА към ТП на НОИ - Ловеч; удостоверение обр. УП-13 изх. №5507-10- 297/19.02.2020 г., изд. от от ООА към ТП на НОИ - Ловеч; удостоверение обр. УП-13, с изх. №5507-10-1703/17.12.2019 г., издадено от ООА към ТП на НОИ - Ловеч, удостоверение обр. УП-3 с изх. № 10-01 -16(20)/10.03.2020 г., издадено от ЮЗДП ДП ТП “ДСГ Тетевен“, гр. Тетевен, удостоверение за идентичност на именна с изх. № 043/16.03.2020г., изд. от Кмет на Кметство с. Глогово, община Тетевен. Към пенсионната преписка е приложен и дубликат на удостоверение за раждане от *** г.              

           Между страните няма спор, а и това се установява от събраните по делото доказателства, че оспорващата е родена на *** година и към 13.05.2004г.-датата на инвалидизаране /ДИ/ има навършена възраст 64 години 07 месеца и 16 дни, а към датата на заявлението-79г.11м. и 13 дни.

            С молба на л.40 от делото оспорващата е приложила удостоверение за идентичност на имената и поискала да бъде направено запитване до Архива в Тетевен за работата й в ТКЗС от 1957г. до 1967 г. под името А.И.И.Р..

           В Удостоверение на л.35 от делото Обр.УП-14 от 19.02.2020г., /приложено със Заявлението/ е посочено, че няма отразени суми за възнаграждения за целия период,1968г.-1974г., такива са отразени за 1969г., 1970 и 1971г.

             Според трудова книжка (ТК) №76/13.08.1985 г. издадена от Комплексна бригада с. Гложене е записан следния трудов стаж: За периода от 1959 г. до 1964 г., или 04 г. и 07 м., положен в ТКЗС Тетевен (стр. 10- 11 от ТК); За периода от 1967 г. до 1968 г., или 00 г. и 08 м., положен в Комплексна бригада с. Гложене (с гр. 10-11 от ТК); За периода от 1969 г. до 1972 г., или 01 г. 00 м., положен в ТКЗС - Тетевен(с гр. 12-13 от ТК); За периода от 1972 г. до 1973 г., или 00 г. и 01 м., положен в Комплексна бригада с. Гложене (стр. 10-11 отТК); За периода от 1973 г. до 1975 г., или 00 г. 11 м., положен в ТКЗС - Тетевен (стр. 12- 13 от ТК); За периода от 1975 г. до 1976 г., или 00 г. и 04 м., положен в Комплексна бригада с. Гложене (стр. 14-15 от ТК); За периода от 1977 г. до 1977 г., или 00 г. и 01 м. 14 дни, положен в ТКЗС - Тетевен (с гр. 14-15 от ТК); За периода от 1979 г. до 1979 г., или 00 г. и 02 м., положен в Клоново стопанство - с. Добревци (стр. 14-15 от ТК); За периода от 1981 г. до 1981 г., или 00 г. и 01 м., положен в Комплексна бригада с. Гложене (стр. 16-17 от ТК); За периода от 1983 г. до 1983 г., или 00 г. и 15 дни, положен в АПК с. Черни Вит (стр. 16-17 от ТК); За периода от 02.1984 г. до 06.1984 г., или 00 г. и 05 м., положен в Комплексна бригада с. Гложене (стр. 16-17 от ТК); За периода от 08.1980 г. до 08.1985 г., или 00 г. и 05 м., положен в Комплексна бригада с. Гложене (стр. 18-19 от ТК); За периода от 15.09.1985 г. до 31.09.1985 г., или 00 г. 00м. и 05 дни, положен в АПК - с. Черни Вит (стр. 18-19 от ТК); За периода от 01.08.1986 г. до 31.08.1986 г., или 00 г. и 01 м положен в Клоново стопанство гр. Ябланица (стр. 20-21 от ТК); За периода от 01.06.1988 г. до 09.10.1988 г., или 00 г. и 03 м. 21 дни. положен в ТКЗС - Тетевен (стр. 14-15 от ТК).

               Видно от преписката, от страна на пенсионния орган са предприети действия по изясняване на стажа, доколкото същият не е оформен според Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. В тази връзка до отдел Обединен осигурителен архив (ООА) - Тетевен са изпратени искания за издаване на образци удостоверяващи стаж и доход, положен съответно в осигурителите - ТКЗС с. Добревци (писмо изх. № 2112-10-97#2/15.04.2020 г.), ТКЗС - гр.Тетевен (писмо изх. № 2112-10- 97#3/15.04.2020 г.), ТКЗС ..Балкан“ - гр. Тетевен (писмо изх. № 2112-10-97#4/15.04.2020 г.); ТКЗС „Мичурин“ с. Гложене (писмо изх. № 2112-10-97#5/15.04.2020 г.), ТКЗС - гр.Ябланица, (писмо изх. № 2112-10-97#6/15.04.2020 г.), ТП „Държавно и горско стопанство Тетевен (писмо изх. № 2112-10-97# 1/15.04.2020 г.) и отговор изх.№ 5512/10-1139/04.05.2020 г.

              В отговор на направените искания служебно от страна на длъжностните лица в ООА - Тетевен са издадени съответно удостоверение обр. УП-14, изх. № 5508-10-4/19.02.2020 г.; удостоверение обр. УП-13 изх. № 5507-10-297/19.02.2020 г.; удостоверение обр. УП-13 изх. № 5507-10-296/19.02.2020 г.; удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-1256/04.05.2020 г.; удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-1293/11.05.2020 г.; удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-1289/11.05.2020 г.; удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-1292/11.05.2020 г.; От осигурителя ТП „Държавно и горско стопанство“ - Тетевен са представени удостоверение УП-3 изх. № 10-0116(20)/1/10.05.2020 г. и удостоверение УП-2 изх. №10-022(20)/1/10.05.2020 г.

                При съобразяване на приложените документи, с разпореждане № 2140-10-102/13.07.2020 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч на оспорващата е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл.74, ал.1, т.4 от Кодекса за социално осигуряване при зачетен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране - 04г. 05 м. 04 дни. Отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателката, обективиран в разпореждането на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Ловеч, е мотивиран с отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 74, ал. 1, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Прието е, че към датата на заявлението Р. има навършена възраст 64 г. 7 м и 16дни, но няма придобит осигурителен стаж от 5 години, а има 4 г. 05 м. и 04 дни съгласно чл. 74, ал. 1 от КСО / на л.28 от делото/. С Разпореждането

на оспорващата от пенсионния орган е зачетен осигурителен стаж, както следва: от 01.01.1968 г. до 05.06.1969 г. - 1 г. 5 м. 4 дни - майчинство; от 01.07.1969 г. до 31.03.1971 г. - в ТКЗС с. Глогово - 1г. 1 м. 0 дни; от 01.04.1971 г. до 31.12.1971 г. в ТКЗС гр. Тетевен – 0 г. 1 м. 24 дни; от 01.04.1979 г. до 30.04.1979 г. в ЮЗДП ДП ТП „ДГС Тетевен“-0г. 0 м. и 21 д.; от 01.08.1979 г. до 01.10.1979 г. в ТКЗС с. Добревци - 0г. 2 м. 0 дни; от 01.05.1980 г. до 01.04.1982 г. в ЮЗДП ДП ТП „ДГС Тетевен“ - 0г. 7 м. и 24 д.; от 01.02.1984 г. до 01.07.1984 г. в Комплексна бригада с. Гложене - 0г. 05м. 0 дни; от 01.10.1985 г. до 31.10.1985 г. в ТКЗС гр. Ябланица - 0г. 01 м. 0 дни; от 01.08.1986 г. до 31.08.1986 г. в Клоново ст-во гр. Ябланица - 0г. 01 м. 0 дни; от 01.06.1988 г. до 31.10.1988 г. в ТКЗС „Мичурин“, с. Гложене - 0г. 3 м. 16 дни. Съответно общият осигурителен стаж на Р. към датата на инвалидизиране е 04 г. 05 м. и 4 дни.

             Посочено е, че не се зачита за осигурителен стаж периода от 15.09.1985г до 30.09.1985г., тъй като не е оформен, но същият не оказва влияние за правото на пенсия. Разпореждането е получено лично от Р. на 17.07.2020 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне (AR PS550000MR0D Н  на л.30), която подава жалба срещу него в срока визиран в чл.117, ал. 2 от КСО / на л.26/.

               С оспореното Решение № Ц1040-10-52 от 28.08.2020 г., директора на Териториално поделение на НОИ гр.Ловеч, е разгледал жалбата срещу разпореждането с  № 2140-10-102/13.07.2020 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - Ловеч  по реда на чл.117, ал.3 от КСО, отхвърлил същата и потвърдил разпореждането като законосъобразно.

                Според мотивите административният орган е приел, че  изискуемият осигурителен стаж, определен съобразно възрастта на заявителката към датата на инвалидизиране, е 5 години, като счита за доказан осигурителен стаж от 04 г. 05 м. 04 дни., т.е. с по-малка продължителност, поради което правилно пенсионния орган е постановил отказ за отпускане на заявената пенсия   на А.Щ.Р.. Приел е, че пенсионният орган е отказал да зачете стажа за периода от 15.09.1985 г. до 30.09.1985 г., положен в АПК - Тетевен, комплексна бригада Ч.Вит, тъй като не отговаря на гореци гираните изисквания. За пълнота е отбелязано, че дори да беше зачетен от пенсионния орган осигурителния стаж за периода от 15.09.1985 г. до 30.09.1985 г. за жалбоподателката пак няма да са налице материалноправните предпоставки, визирани в чл.74, ал.1, т.4 от КСО. Продължителността на незачетения стаж няма да доведе до промяна на установените от административният орган изводи, въз основа на които е издал разпореждането си за отказ.

                      Решението е изпратено на оспорващият и според известието за доставяне е получено на 03.09.2020 г. /л.25/, а жалбата срещу решението е подадена по пощата в ТП на НОИ Ловеч на 16.09.2020 г. /л.5/. 

     По делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

              Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Същата е подписана, подадена е от надлежна страна в срока по чл.118, ал.1 от от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт съгласно чл.118, ал.1 от КСО, пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.                   

                      Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

                По аргумент от чл.168, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.3 от КСО при преценката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт, съдът следва да извърши цялостна проверка на всички основание по чл.146 от АПК, а именно - издаден ли е същия от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуално правните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона. 

                Предмет на съдебен контрол е Решение № 1040-10-52 от 28.08.2020 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на А.Щ.Р. с вх.№ Ц1012-10-91/14.08.2020 година срещу Разпореждане № 2140-10-102/13.07.2020 г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч и потвърдено разпореждането като законосъобразно.   

                Този индивидуален административен акт /ИАА/ е издаден от оправомощения орган, в кръга на неговата компетентност предвид разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. Освен издаден от компетентен по степен и материя административен орган, контролният административен акт е изготвен в законоустановената писмена форма, предвидена в горепосочената разпоредба на КСО, съгласно чл.146, т.2, във  вр. с чл.59 от АПК. Видно е, че отговаря на всички изисквания съгласно чл.59, ал.2 от АПК - съдържа наименование на органа, който е издател, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, съдържа и дата на издаване и подпис на издателя с означение на длъжността му - чл.59, ал.2, т.8 от АПК.  Съдебната проверка в случая се разпростира и до издаденото разпореждане, което е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Компетентността на органа издал акта е в съответствие с разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО. Първоначалният административен акт също отговаря на изискуемата от закона форма /чл.117, ал.1, т.2 б.“а“ КСО/, което е видно от неговото съдържание. В този смисъл съдът установи по делото, че административните актове отговарят на всички изисквания за форма съгласно чл.146, т.2, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК.  

                Обжалваното решение и потвърденото разпореждане са издадени при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.              

               Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици.

              Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, над 30-годишна възраст - 5 години. От доказателствата по делото безспорно се установява, че оспорващата има общ доказан осигурителен стаж в размер на 4 години 5 месеца 4 дни и възраст 64 години, 7 месеца и 16 дни, и не отговаря на изискването за 5 на чл.74, ал.1, т.4 от КСО за придобит до датата на инвалидизирането осигурителен стаж - 5 години.

              Съобразно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, осигурителен стаж се установява с данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжа и с документи по утвърден образец.

              В нарушение на чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж административният орган е пренебрегнал доказателствената стойност на трудовата книжка на работника, която на основание чл.347 от Кодекса на труда е официален удостоверителен документ за отразения в нея трудов стаж за периода 15.09.1985 г. до 30.09.1985 г.

              Пенсионният орган е отказал да зачете стажа за периода от 15.09.1985 г. до 30.09.1985 г., положен в АПК - Тетевен, комплексна бригада Ч.Вит, удостоверен с трудова книжка, която според чл.347 КТ е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и поради това е доказателство за тези обстоятелства с присъщата на официалните документи материална доказателствена сила (арг. чл.179, ал. 1 ГПК и чл.40 АПК).

              Следва да се отбележи, че длъжностните лица по чл. 40, ал. 3, чл. 98, ал.1 и др. КСО могат да обсъждат доказателствената сила на трудовите книжки като официални удостоверителни документи (чл. 347 КТ), само ако в тях има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци (чл. 40, ал. 3 АПК). Същото правило важи и за съдебното производство (чл. 178, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК). В случая обаче от представеното по делото ксероксно фотокопие на трудова книжка, както и от оригиналът, приложен към жалбата се вижда, че в нея няма зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци относно стажът за периода от 15.09.1985 г. до 30.09.1985 г., положен в АПК - Тетевен, комплексна бригада Ч.Вит, поради което административният орган не е имал правомощието да отрича нормативно установената доказателствена сила на тази редовно издадена трудова книжка, която не съдържа зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци. По отношение на този стаж, трудовата книжка е официален удостоверителен документ с присъщата на тези документи доказателствена сила.

              Удостоверяване на трудов стаж чрез трудова книжка е регламентирано с Наредбата за трудовите книжки (НТК) и Инструкция №2492 за реда и начина на издаване на документ за трудов стаж. В чл. 8 от НТК и т. 6, ал. 2, б. „в“ от Инструкцията е посочено, че се изисква полагане на подпис от счетоводител и ръководител и подпечатване с печата на предприятието, учреждението или организацията. Видно от стр.19 на ТК е положен щемпъл, с подпис на гл.счетоводител и ръководителя на комплексна бригада Ч.Вит, при което изводът, че не отговаря на  чл. 8 от НТК и т. 6, ал. 2, б. „в“ от Инструкцията е необоснован, но не оказва и влияние за крайният извод относно правото на пенсия, както е отразено в оспореният акт, защото и с него не се изпълва нормативното условие за 5 години стаж.  

              В случая оспорващата обаче не възразява по този стаж, а относно стажа, който не е зачетен за периода 1959 до 1964 година, възлизащ на 4 години и 7 месеца, за който твърди в жалбата, че притежава трудова книжка и е законно отразен. Видно обаче от трудовата книжка /ТК/ на л.10-11 от нея, стажът за периода от 1959 г. до 1964 г. не е надлежно оформен, тъй като не съдържа начална и крайна дата /няма дата на постъпването или преназначаването в графа 5, където е посочено „1959“ и дата на прекратяването на трудовия договор в графа 7, където е посочено „1964“, като втората цифра видимо е поправена, като изписаното с цифром и словом / прослужено време 4 години и 7 месеца/ не съответства на описания период в ТК. При тези обстоятелства обосновано пенсионният орган е  предприел действия по изясняване на този стаж от осигурителя, чиито ведомости са предадени за съхранение в Обединен осигурителен архив (ООА) – Тетевен, като е изискал от началника на отдел ООА издаване на образец УП13 за периода 01.01.1957г. -31.12.1969г., включващ процесния, за А.Щ.Р. / А.И.И.Р./ ЕГН ********** работила в ТКЗС „Балкан“ гр.Тетевен като полевъден работник / на л.44 от делото/.     

               В тази връзка пенсионният орган е уведомен с  писмо-отговор изх. № 5512/10-1139/04.05.2020 г.от ООА – Тетевен, че за периода от 01.01.1957 г. до 31.12.1969 г. УП 13 не може да бъде издаден, тъй като ведомостите за заплати на ТКЗС - Тетевен, обхващащи искания период са унищожени, като е посочен текста на чл.42, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството, съгласно който ведомостите за заплати се съхраняват 50 години, след което се унищожават.

              Разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от НПОС изисква осигурителният стаж да се установи с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни и осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Документът по утвърден образец служи като доказателство за придобит осигурителен стаж, когато е издаден въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд съгласно условието на ал.3. В случаите, когато документите по ал.3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуса по изключение осигурителите или техните правоприемници да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.

               Представената при подаване на заявлението трудова книжка не е оформена относно спорният стаж за  периода 1959 до 1964 година съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, тъй като, както се посочи по –горе не съдържа начална и крайна дата и изписаното с цифром и словом / прослужено време 4 години и 7 месеца/ не съответства на описания период в ТК,и не може да се ползва с официална удостоверителна стойност по чл. 347 от КТ. За удостоверяване на отразеното в трудовата книжка, данните в нея, следва да са взети от изплащателните ведомости, но при извършената проверка в Обединен осигурителен архив (ООА) – Тетевен, пенсионният орган е установил, че няма данни за оспорващата през спорния период в изплащателните ведомости, поради унищожаването им. При тези данни и предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС, че документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, правилно административният орган е приел, че осигурителният стаж не може да бъде доказан, наред с констатираното неправилно оформяне на трудовата книжка, относно процесния стаж. При това обосновано от пенсионния орган цитирания период, не е зачетен за трудов стаж, тъй като липсват разплащателните документи, от които той изхожда.

              Самата Р. не е представила доказателства както в административното, така и в съдебното производство /при дадените указания с определение от 25.09.2020г. и указаната доказателствена тежест/, от които д асе направи извод за осъществено трудово правоотношение между нея и ТКЗС Тетевен през процесния период, в. т.ч.  трудови договори, фишове за заплати, молби или заповеди за отпуски и др.

             Анализът на събраните доказателства сочи, че претендираният от жалбоподателката осигурителен стаж от 4 години и 7 месеца за периода 1959 до 1964 г. не може да бъде установен с редовни документи по чл. 40 от НПОС. Трудовият и съответно осигурителният стаж следва да бъде установен по исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

              По отношение периода от 01.01.1968 г. до 05.06.1969 г. - 1 г. 5 м. 4 дни - майчинство по представеното удостоверение за раждане от *** г., което е трето родено за Р. дете, следва да се съобрази следното:

              Съгласно §9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. А, според  чл.9, ал.4 и 5 от ПМС № 61 от 1967 г., , в сила от 01.01.1968 г. на жените майки и осиновителки, членове на ТКЗС или неработещи е дадено право при бременност и раждане и за отглеждане на деца да им се зачита за трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в това постановление платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките и осиновителки - работнички и служителки, ако са родили или осиновили дете след 31.12.1967 г. При раждане на живо дете се зачита за трудов стаж времето: при първо дете - 12 месеца, при второ дете 14 месеца, при трето дете 18 месеца, при четвърто и всяко следващо 12 месеца. Трудовия стаж придобит на това основание се доказва с акт за раждане, като 45 календарни дни преди това се броят преди раждането.

               Предвид вид гореизложеното на основание чл.9, ал. 4 и 5 от ПМС № 61 от 1967 г. по представения акт за раждане на оспорващата правилно е зачетен трудов стаж за времето (след 31.12.1967 г.) от 01.01.1968 г. до 05.06.1969 г.

             За периода от от 01.07.1969 г. до 31.03.1971 г. - в ТКЗС - с. Глогово, съгласно издаденото удостоверение обр. УП-14, изх. № 5508-10-4/19.02.2020 г. правилно е зачетен стаж от 1г. 1 м. 0 дни.

             За изчисляване на трудовия (осигурителен) стаж на лицата, работили като член - кооператори на ТКЗС или като членове на домакинството на член - кооператор, решението е принципно и се прилага във всички случаи, когато планът и изпълнението са дадени в еднакви величини - в трудодни, в работни дни или в стойностно изражение в лева. В удостоверение УП-14 е отразено, че при годишен минимален план за изпълнение през 1969 г. - 144 дни, от жалбоподателката са изработени 73 дни, за 1970 -71 г. при план от 100 дни са изработени съответно 39 и 26 дни. Сумата от дните, посочена като план, следва да се раздели на броя на календарните месеци за годината и с полученото число да се раздели сумата, посочена като изпълнение за съответната година. Частта от полученото число преди десетичния знак представлява осигурителният стаж в месеци. Частта след десетичния знак не се взема предвид, тъй като по силата на чл. 40, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиониране на земеделските стопани - кооператори трудовият стаж при пенсиониране за старост се изчислява в години и месеци. При това простата аритметиката сочи: за 1969г.-144:12=12; 73: 12 = 6,08, т.е. осигурителният стаж е 6 месеца. За 1970 година-100:12 = 8,33; 39: 8,33 = 4,68 т.е. осигурителният стаж е 4 месеца. За 1971г.- 100: 12 = 8,33; 26: 8,33 = 3,12 т.е. осигурителният стаж е 3 месеца. Така изчисления за периода от 1969 г. до 1971 г. възлиза на 13 месеца (6+4+3), или 01 година и 01 месец 00 дни.

             По отношение стажа през периода от 01.04.1971 г. до 31.12.1971 г., положен в ТКЗС гр. Тетевен, съгласно удостоверение обр. УП-13 изх. № 5507-10-297/19.02.2020 г. и удостоверение обр. УП-15 изх. № 5509-10-1292/11.05.2020 г. е зачетен в размер на 0 г. 1 м. 24 дни.

             Съгласно чл. 96, ал. 6 от Правилник за прилагане закона за пенсиите (ППЗП-отм.), когато в документа за трудов стаж е вписано само трудовото възнаграждение, без да са посочени отработените дни, броят им се определя, като се раздели сумата на трудовото възнаграждение на среднодневното брутно трудово възнаграждение, изчислено от средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж.  Средната месечна брутна работна заплата за страната по време на полагане на трудовия стаж - 1971 г. е 126,50 лева (97,77:(126,5:25). Доколкото в издадените от ООА - Тетевен документи за част от периода е вписано само трудово възнаграждение, без да са посочени отработени дни, същите обосновано са изчислени прилагайки правилото на цитираната правна норма.

             След направените изчисления се установява, че за периода от 01.04.1971 г. до 31.12.1971 г., стажът, който следва да се зачете при 6 дневна работна седмица, превърнати в календарни дни обосновано е определен на 00г. 01 м. 24 дни.

             Стажът положен след 31.12.1997 г. обосновано е зачетен от представените и служебни изготвени документи, попадащи в хипотезата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

               Изискуемият осигурителен стаж, определен съобразно възрастта на заявителката към датата на инвалидизиране, е 5 години, като от събраните по делото доказателства безспорно се  доказва осигурителен стаж от 04 г. 05 м. 04 дни, който е с по-малка продължителност и не отговаря на изискването на чл.74, ал.1, т.4 от КСО за придобит осигурителен стаж до дата на инвалидизиране - 5 години. Горното налага извода, че правилно директора на ТП на НОИ -Ловеч с оспореното решение е отхвърлил подадената срещу разпореждане № 2139-10-14/02.07.2020 г. жалба като неоснователна, тъй като не са налице изпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 74, ал.1, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради заболяване.  

             Поради изложените съображения оспореното решение е законосъобразно, издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, и следва да бъде оставено в сила, а подаденото срещу него оспорване следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

    Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от АПК, във вр. с чл.118 ал.2 КСО, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването на А.Щ.Р. с адрес: ***, срещу Решение № Ц1040-10-52 от 28.08.2020 година на  Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП НОИ/ - гр.Ловеч, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й с вх. № Ц1012-10-91/14.08.2020 г. срещу Разпореждане № 2140-10-102 от 13.07.2020 година на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Ловеч и потвърдено разпореждането като законосъобразно.            

            Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България гр.София, в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.  

           Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: