РЕШЕНИЕ
№ ...35
Самоков, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 343 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано за
ново разглеждане на жалба срещу Електронен фиш серия К № .., издаден от ОДМВР –
София, потвърден с решение № .. г. на РС – Самоков по АНД № ../2019 г. по описа
на същия съд, което с решение № ../9.7.2020 г. на Административен съд по КНАД № ../2020 г. по описа на същия съд е
отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Самоков
с посочени в решението указания.
В изпълнение на тези указания при
новото разглеждане на делото субектът на административно-наказателна
отговорност съгласно чл. 188, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
а именно В.И.А., депозира молба, постъпила в съда на 19.1.2021 г. В т. 2 от тази молба същият
заявява, че като физическо лице поддържа жалбата в лично качество и отправя
искане за отмяна на електронния фиш (ЕФ).
При новото разглеждане на делото
жалбоподателят не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.
В писмена защита, постъпила в
съда на 14.4.2021 г., т. е. преди провеждане на съдебното следствие и съдебните
прения, юрк. Р. Р. – пълномощник на ответника по жалбата Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, заявява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане обжалваният ЕФ да бъде потвърден. В зависимост от
изхода на делото претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, респ.
възразява за прекомерност на евентуални разноски на жалбоподателя за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН – в редакция до
измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
С оглед горепосоченото уточняващо
изявление на В.И.А. следва да се приеме, че жалбата е подадена от него като
физическо лице, което към датата на издаване на обжалвания ЕФ – 19.12.2018 г. е
било законен представител на юридическото лице „Профилактика, рехабилитация и
отдих“ ЕАД, гр. София – собственик на моторното превозно средство, с което е
извършено описаното в ЕФ административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Отразяването на тези обстоятелства в ЕФ обоснова съгласно чл. 188, ал. 2
от ЗДвП привличането на В.И.А. към лична административно-наказателна
отговорност за това административно нарушение и това го легитимира да обжалва
процесния ЕФ, което той е и сторил, видно от уточняващото му изявление пред
настоящия съдебен състав.
Процесният ЕФ е изпратен чрез
пощенска услуга с известие за доставяне на адреса на управление на
представляваното от жалбоподателя юридическо лице и въпреки отразеното в
образеца на разписката указание, че следва да се връчи лично на жалбоподателя,
същият е връчен на 1.2.2019 г. срещу подпис на друго лице, посочено с две имена.
Следователно ЕФ не е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 189, ал. 5, изр.
първо от ЗДвП. Това обстоятелство, съпоставено с обстоятелствата, че
първоначалната жалба, изхождаща от юридическото лице „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, е изведена с изх. № 35/14.2.2019 г. и е адресирана
директно до съда, където е заведена с вх. № 269/15.2.2019 г., не може да
обоснове извод във вреда на жалбоподателя – физическо лице, че установеният в
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП 14-дневен преклузивен срок за обжалване на ЕФ, е
пропуснат от него.
Съгласно чл. 189, ал. 8, изр.
първо от ЗДвП, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗАНН процесният ЕФ подлежи на обжалване
пред Самоковския районен съд, в чийто съдебен район е извършено описаното във
фиша административно нарушение.
По изложените съображения
жалбата, уточнена от жалбоподателя В.А. при настоящото разглеждане на делото,
следва да се приеме за допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Установява се от приетите по делото
писмени доказателства, че с автоматизирано техническо средство или система
(АТСС), а именно - мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение, тип TFR1-M, е установено, че на 19.12.2018 г. в 13,59 ч. лек автомобил „Форд Мондео“
с рег. № СА 5255 РК, собственост на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД,
ЕИК *********, представлявано по това време от жалбоподателя В.И.А. в
качеството му на изпълнителен директор на това търговско дружество, се е движил
в гр. Самоков по ул. „Цар Борис ІІІ“ в посока към курортен комплекс „Боровец“ и
в района на административния адрес гр. Самоков, ул. „Цар Борис ІІІ“ № 175
скоростта му на движение е била 67 км/ч при разрешена скорост на движение в
населено място – 50 км/ч, като след приспадане на допустима грешка при
измерване на скоростта превишението на разрешената скорост на движение е с 14
км/ч.
Поради това за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, съставомерно като административно нарушение по чл. 182, ал.
1, т. 2 от ЗДвП, е издаден от ОДМВР – София обжалваният ЕФ серия К № 2503102, с
който на жалбоподателя като законен представител на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД е наложена глоба в размер 50 лв. Електронният фиш е
издаден при наличие на предпоставките по чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП и
съдържа всички реквизити, установени в чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. Тъй
като жалбата е подадена директно до съда, доказателствата в подкрепа на
обжалвания ЕФ, както и информацията за всички обстоятелства, посочени в чл. 189,
ал. 8, изр. трето от ЗДвП – за участъка от пътя с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за метрологична проверка, са посочени
не в съпроводителното писмо по чл. 60 от ЗАНН, а в приети по делото писмени
доказателства.
По тези съображения съдът приема
за установено извършването на административно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, както е отразено от обективна страна в ЕФ.
От доказателствата по делото
обаче не се установява да е спазен редът за възникване на основание за
ангажиране на личната административно-наказателна отговорност на жалбоподателя
за това административно нарушение.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Тази алтернативност в
определянето на субекта на личната административно-наказателна отговорност е
приложима най-вече в случаите като конкретния, в който нарушението е установено
чрез АТСС, а не при непосредствена проверка на превозното средство и
документите на неговия водач от контролен орган на място при установяване на
нарушението, като тя произтича от житейското обстоятелство, че далеч невинаги
превозно средство, собственост на юридическо лице, се управлява от неговия
законен представител. За да се приеме, че за административното нарушение следва
да отговаря законният представител на дружеството (в случая – жалбоподателят,
тъй като безспорно е бил изпълнителен директор на юридическото лице –
собственик на автомобила), е необходимо съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП
електронният фиш да му бъде връчен с препоръчано писмо с обратна разписка или
чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби
за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Само в такъв
случай жалбоподателят би имал правно обезпечена възможност в 14-дневен срок от
получаване на ЕФ да представи в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, което в действителност е извършило
нарушението и да приложи към нея копие от свидетелството за управление на МПС
на това лице, а ако не упражни тази възможност – да понесе
административно-наказателна отговорност съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП за
нарушението, извършено с превозно средство – собственост на юридическото лице,
което представлява.
В конкретния случай, не е излишно
отново да се посочи, че ЕФ е изпратен чрез пощенска услуга с известие за
доставяне на адреса на управление на представляваното от жалбоподателя
юридическо лице и въпреки отразеното в образеца на разписката указание, че
следва да се връчи лично на жалбоподателя, същият е връчен на 1.2.2019 г. срещу
подпис на друго лице, посочено с две имена. Следователно ЕФ не е връчен на
жалбоподателя по реда на чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП. Следва да се
допълни, че предвиденият в тази специална разпоредба и избран в конкретния
случай способ за изпращане на ЕФ – с препоръчано писмо с обратна разписка на
тогавашния адрес на управление на представляваното от жалбоподателя юридическо
лице, ако и да не е в противоречие с общото правило на чл. 178, ал. 4 от НПК,
приложимо на основание чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 84 от ЗАНН, не изключва
изпълнение на изискванията на чл. 180, ал. 6 и 7 от НПК, приложими на същото
основание, а именно при самото връчване на ЕФ лицето, чрез което става
връчването, да подпише разписката със задължение да го предаде на лицето, за
което е предназначен и в тази разписка да бъдат отбелязани имената на
фактическия получател, както и отношението му с лицето, на което трябва да бъде
връчен ЕФ. В случая е видно от разписката, намираща се на л. 15 от материалите
по АНД № 65/2019 г. при предходното разглеждане на делото, че разписката е
подписана от лице със собствено име „Цветелина“ и с ненапълно изписано и четящо
се фамилно име – без никакви данни това лице служител ли е на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД, натоварено ли е то да приема книжа, адресирани до
дружеството или до изпълнителния му директор и поема ли задължение това лице да
предаде пощенската пратка на адресата – жалбоподател.
По тези съображения не може да се
приеме, че ЕФ е надлежно връчен на жалбоподателя, нито че той лично фактически
е узнал за получаване на ЕФ в администрацията на дружеството, чийто
изпълнителен директор е бил той. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че
първоначалната жалба срещу ЕФ е подадена от името на „Профилактика,
рехабилитация и отдих“ ЕАД и е подписана от пълномощник на дружеството –
юрисконсулт М.Т., упълномощен от прокуриста на дружеството Христо Рангелов.
Така жалбоподателят е бил на практика лишен от възможността да представи пред
ОДМВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Именно виновното
бездействие на законния представител на юридическо лице за посочване на
действителния извършител на нарушението обосновава съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП личната му административно-наказателна отговорност за установеното с ЕФ
административно нарушение. Затова, след като не може да се приеме, че бездействието
на жалбоподателя да стори това е по причини, които могат да му се вменят във
вина, ангажирането на неговата административно-наказателна отговорност за това
административно нарушение е незаконосъобразно.
Ето защо обжалваният ЕФ следва да
бъде отменен.
Независимо от изхода на делото,
разноски на жалбоподателя не се следват поради липса на доказателства за
извършване на такива.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия К № 2503102, издаден от Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: