РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 880
Гр. Пловдив, 28.05.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, IХ състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети май
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
с участието на секретаря Р.П.,
като разгледа докладваното от съдия Мариана Михайлова адм. дело № 3206 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял Трети,
Глава Деветнадесета от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, приложим във връзка с препращащата
норма на чл.144, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 и
чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Образувано е по повод на жалба, подадена от А.К.Т., ЕГН
**********,***, против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 1764 от 02.08.2018 г. на главен
инспектор „Събиране и контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“ /МДТ/ на Дирекция
„Местно развитие и политики“ при община Раковски, притежаващ качеството на
орган по приходите съгласно Заповед № 28-1/03.02.2011 г., мълчаливо потвърден
от началник отдел „МДТ“, относно установените на лицето публични задължения за
данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г. в размер на 4 637.11 лв. и лихви за просрочие
в размер на 19.97 лв. и такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на 6 488.69 лв. и
лихви за просрочие в размер на 289.61 лв.
Твърди се незаконосъобразност на акта, като мотивите
за това могат да бъдат систематизирани по следния начин: 1. Липса на извършвани
услуги по компонентите на ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване,
обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на
чистотата в териториите за обществено ползване, тъй като същите не се извършват
от общината. 2. Неспазване на т.2.2 от план-сметката за дейностите по
управление на отпадъците относно описаните имоти и 3. Неправилно начисляване на
ДНИ за земята, отдадена за ползване на община Пловдив. Настоява се за отмяна на
акта и се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ“ при община
Раковски, чрез процесуалния си представител адв. Л.
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
разноски по делото и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Пловдивският административен съд – девети състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице имащо правен интерес от оспорването, в посочените й
части е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, което
налага извод за нейната допустимост.
За яснота на оспорващия и предвид поддържаните
възражения следва да се посочи, следното:
В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването,
обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на
общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях
актове се извършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ
орган по чл.152 ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в
съответната община на териториален директор на Националната агенция за
приходите.
Съответно, чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда
за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон
към този по чл.4 ал.1 – 5, както и, такова препращане е сторено и относно
обжалването на свързаните с тях актове.
С процесния АУЗД са
установени задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци в
компонентите – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане
на битови отпадъци в депа и други съоръжения и чистота на териториите за
обществено ползване, както и лихви за несвоевременното разчитане на тези
задължения за периода от 01.01.2017 до 31.12.2018 г.
В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани
способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като
от тях, за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително
установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по
данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и установяване, което се осъществява с
ревизионен акт по чл.108 ДОПК.
В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за
обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите
по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2,
разпоредбите на тази глава (глава седемнадесета,
озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в
производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е
предвидено друго.
Въз основа на цитираните законови разпоредби, които
намират субсидиарно приложение при установяването
на задължения за данък върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци,
предвид препращащите разпореди на чл.4 ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: задълженията за данък върху недвижимите
имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на задължение
по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол,
като за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, компетентният горестоящ орган (в ДОПК наречен
„решаващ орган“) е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община (според чл.4 ал.5 предл. второ от ЗМДТ), а в
случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е
кметът на общината (според чл.4 ал.5 предл. първо от
ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само
в частта, която е обжалвана по административен ред, разбира се, в предвидения
за това преклузивен срок, и е потвърдена при това
обжалване (чл.156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).
Издаденият по реда на чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е
настоящият случай, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред
ръководителя на звеното за местни приходи в общината, а при евентуално
потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния
административен съд в 14-дневен срок от получаване на решението за
потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по
смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.
В конкретния случай се установи, че АУЗД № 1764 от 02.08.2018
г. (л.17, т.1) на главен специалист „СК“ в отдел „МДТ“ на Д „Местно развитие и
политики“ при община Раковски е връчен
на А.К.Т. на 07.08.2018 г. (л.л.9, т.1) и на 14.08.2018 г. е оспорен пред горестоящия в йерархията административен орган – началник
отдел „МДТ“ при община Раковски. Срокът по чл.155 ал.1 от ДОПК изтича на
13.10.2018 г., който е неработен ден, т.е. на 15.10.2018 г., до когато не е последвало
произнасяне от компетентния горестоящ орган.
Съгласно Тълкувателно решение № 7/11.12.2008 г. на
Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 3/2008г. по
описа на съда срокът за произнасяне от решаващия орган по чл.155 ал.1 от ДОПК е
преклузивен. В случаите на т.нар. „мълчаливо
потвърждаване“ на акта по чл.155 ал.4 от ДОПК решаващият орган може да
постанови решение само в случай на подаване на жалба от ДЗЛ при условията на
чл.156 ал.5 от кодекса. Срокът за постановяване на такова решение е ограничен в
рамките на 7 дни и започва да тече от момента на подаване на жалбата пред съда.
В настоящия случай, жалба вх. № 19670/25.10.2018 г. е
подадена директно пред Административен съд - Пловдив, като към 22.11.2018 г.,
когато е даден отговор на началника на отдел „МДТ“ при община Раковски срокът
за произнасяне по чл.155 ал.1 от ДОПК е изтекъл. Считано от 16.10.2018 г.
започва да тече срокът по чл.156 ал.5 от ДОПК, който изтича на 15.11.2018 г.
поради което следва да се приеме, че се касае за мълчаливо потвърждаване на
АУЗД № № 1764 от 02.08.2018 г. и допустима жалба против него.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
От К.Ч.Ч.,
на длъжност главен специалист „СК“ в отдел „МДТ“ на Дирекция „Местно развитие и
политики“ при община Раковски, е извършена проверка по подадени 8 бр.
декларации от 2012 г. и 2 бр. декларации от 2016 г. по чл.14 от ЗМДТ (л.49 –
л.123, т.1), подробно описани в оспорения акт, във връзка с установяване на
задълженията за местен данък и такса битови отпадъци /ТБО/ на А.К.Т. във
връзка с декларирани от лицето недвижими имоти с посочените декларации,
намиращи се в с. Чалъкови, с. Белозем и с. Шишманци.
Определени са задължения за ДНИ за
2018 г. за имотите, собственост на А.К.Т., както следва: - имот № 067001 с
партиден № ********** 010 в размер на 111.26 лв. и лихви 0.48 лв.; имот №
000146 с партиден № ********** 009 в
размер на 113.02 лв. и лихви 0.49 лв.; имот № 000016 с партиден № **********
008 в размер на 4.73 лв. и лихви – 0.02 лв.; имот № 067017 с партиден №
6611Т10145 в размер на 1 431.95 лв. и лихви 6.17 лв.; имот № 067016 с
партиден № ********** 012 в размер на 2 976.15 лв. и лихви 12.81 лв., като
общият размер на дължимия ДНИ е 4 637.11 лв. и 19.97 лв. лихви за просрочие.
До датата на издаване на оспорения
акт А.К.Т. не е направил вноска за погасяване на дължимия ДНИ за периода 01.01.2017 – 31.12.2018 г.
Имотите, за които са определени
задължения за ТБО с обжалвания АУЗД могат да бъдат разделени на две групи: 1. №
000011, № 000012, № 000013, № 000014, № 000015, № 000016 – неурегулирани, находящи се в с. Чалъкови и № 000146 – неурегулиран в с.
Белозем; и № 06701, № 067017 и № 067016 – застроени и урегулирани по смисъла на
ЗУТ имоти, находящи се в с. Шишманци.
Тук е мястото да се отбележи, че за
имот № 067017 за 2017 и 2018 г. са начислявани всички компоненти от ТБО, за
имот № 067016 – само поддържане чистота на териториите за обществено ползване,
а за имоти № 067001, 000146 и 000011, 000012, 000013, 000014, 000015 и 000016 –
поддържане чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на
отпадъците в съоръжения за преработка.
До датата на издаване на оспорения
акт А.К.Т. е направил вноска за погасяване на дължимата такса битови отпадъци
за периода 01.01.2017 – 31.12.2018 г. в размер на
377.61 лв., представляващ главница ТБО по партида № ********** 012 за 2017 г.
По преписката, освен посочените
по-горе документи, са налични още: - Заповед № ДЗ – 217/26.10.2016 г. (л.25,
т.1) и Заповед № ДЗ – 211/30.10.2017 г. (л.24, т.1) на кмета на общ. Раковски
за определяне границите на районите, вида на извършваните услуги по чл.62 от
ЗДМТ в съответния район и честотата на сметоизвозването
на община Раковски, съответно за 2017 и 2018 г.; Решение № 502/Протокол №
32/29.12.2017 г. (л.35, т.1) и Решение № 264/Протокол №17/28.12.2016 г. (л.35,
т.1) на ОбС – Раковски; НА № 167, том I, рег. № 948, дело № 139/2007 г.
(л.43, т.1); Наредба за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услугите на територията на общ. Раковски (л. 152, т.1).
В хода на съдебното производство към делото са
приобщени: - съпроводително писмо вх. № 2323/05.02.2019 г., ведно с
доказателства – подробно описани в него (л.180, т.1); скици на имоти (л.905,
т.3); разрешение за ползване № ОТ-05-1302/03.11.2009 г. (л.908, т.3); НА № 65, том II, рег. № 2120, дело № 253/14.10.2009
г. (л.911, т.3);договор за възлагане на обществена поръчка за инженеринг от
14.07.2003 г. (л.913, т3); Договор № 18 ДГ 244/27.03.2018 г. за приемане на
биологични отпадъци за третиране на обект „Депо за неопасни отпадъци и
инсталация за биологично разграждане по закрит способ – с. Шишманци, общ.
Раковски; Договор № 182 от 25.08.2014 г. за почистване (л.183, т.1); маршрутен
график (л.187, т.1); справка за разположение на съдовете (л.188, т.1)начисления
за ДОО и ЗО от работодателя (л.189, т.1); трудови договори и допълнителни
споразумения (л.197, т.1); аналитична отчетност на видовете разходи по бюджета
за чистота (л.221, т.1) фактури, сметки,справки и други (л.239, т.1 – л.826,
т.3)
В съдебно заседание на 16.10.2019 г. е изслушана и
приета с възражение от ответната страна съдебно-счетоводна експертиза, за
изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото
документи, като констатациите на експерта се концентрират върху извода, че
данъкът върху недвижимите имоти не е изчислен върху ½ от данъчната
оценка, а върху цялата данъчна оценка на имотите. По отношение на имота в с.
Шишманци, вещото лице сочи, че не са посочени отделни данъчни оценки на
съответните обекти /сгради/ и няма посочена оценка за ½ идеална част от
обектите/сградите. В тази връзка сочи също така, че поради начина, по който са
дадени данъчните оценки на различните имоти, не може да се определи има ли
имоти под 1 680 лв., под 6 000 лв. и под 18 000 лв. Според
експерта, при така представената обща данъчна оценка на имот 067016 в землището
на с. Шишманци, не е възможно да се изчисли ТБО за имотите по видове и по
години. Пак според вещото лице, не може
да се установи дали има извършени разходи, доказващи поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Експертът е формирал извод, че изчисленията
на стр.10 от оспорения АУЗД са правилни – таксата е определена с промил – 2.5,
така, както е в одобрената Наредба на общината, а на стр. 9 е посочен
неправилен промил – 2, което е техническа грешка. По отношение на имот № 067016
вещото лице е установило, че същият е
предоставен за безвъзмездно ползване на община .- Пловдив, поради което
отпада необходимостта А.Т. да заплаща ДНИ и ТБО.
В същото съдебно заседание е изслушана и приета без
възражения от страните съдебно-техническа експертиза, за изготвянето на която
вещото лице е използвало всички приложени по делото документи, нормативна
уредба, техническа литература, справочници и източници. Изводите на вещото лице
следните: - 1. На територията на общ. Раковски съществува депо за битови
отпадъци, което функционира и се депонират в него битови отпадъци, събрани на
територията на общината; 2. Процесните имоти на А.Т.
попадат в границите на териториите, определени със заповед на кмета на гр.
Раковски за съответните години, намират в райони на организирано сметосъбиране;
3. Съгласно договор за обществена поръчка №П 476/–27.07.2018 г. с предмет:
„Организирано събиране и транспортиране на битови отпадъци и биоразградими отпадъци, генерирани от жилищните и нежилищни
имоти на територията на общ. Раковски“, на територията на с. Шишманци има
разположени съдове за битови отпадъци, достъпни за ползване от имот № 067017,
който е единственият от имотите, включени в АУЗД, за който са начислява такса в
частта за сметосъбиране и сметоизвозване; 4. Периодично
се предоставя услугата „Обезвреждане на битови отпадъци“ в общ. Раковски на
територията на ДЗЛ от кметството в с. Шишманци, с. Болярино и в с. Чалъкови и е
регламентирана със заповеди на кмета на гр. Раковски във връзка с
организирането за съответните години събиране, извозване и обезвреждане в депа
на битови отпадъци; 5. Входният портал за входящите отпадъци на завода за
преработка на отпадъци и пътищата, по които преминават сметовозите,
за да достигнат до приемния бункер за разтоварване са разположени и на
територията на имот № 067017. Кантарът и пътищата се намиран в УПИ № 067017, а
не в УПИ № 067016, в който се намира заводът, което според експерта означава,
че не са част от завода за преработка на отпадъци.
В съдебно заседание на 18.12.2019 г. е изслушана и
приета без възражение от страните втора
съдебно-счетоводна експертиза, за изготвянето на която вещото лице е използвало
приложените по делото документи и е извършило проверка на място. Според вещото
лице, съгласно депозираната декларация по чл.14 от ЗМДТ за имот с партиден № 5801(314426
012, имот № 067016 представлява ½ от площта на целия имот. Начисляването
на дължимия ДНИ за имот с партиден № 5801314426012 е извършено вярно,
изхождайки от данните, съдържащи се в депозираната декларация по чл.14 от ЗМДТ
и определената данъчна оценка по чл.20 от ЗМДТ за 2018 г. е в размер на
1 190 456.80 лв., като по този начин, дължимият ДНИ е в размер на
2 976.15 лв. За процесния имот е определена
такса битови отпадъци само за компонента поддържане на чистота на териториите
за обществено ползване, и същата е в размер на 0.6 промила, или 718.70 лв. за
2017 г. и 714.28 лв. за 2018 г. През процесните две
години община Раковски е извършвала разходи за сметосъбиране и сметоизвозване за кметствата на териториите, в които
попадат имотите на жалбоподателя, както и разходи за услугата обезвреждане на
битови отпадъци в депа или други съоръжения чрез заплащане на дължимите към община
Пловдив отчисления по ЗУО. Експертът сочи, че начислението на такса смет за
имотите, които не са застроени е извършено само за два компонента, а именно: -
поддържане чистота на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на
отпадъците в съоръжения за преработка, като са ползвани приетите от ОбС – Раковски промили за съответните населени места.
В съдебно заседание на 24.04.2019 г. са разпитани като
свидетели лицата: Л.Т.Ш.и А.А.А.
От показанията на свидетеля Ш.се установява, че същата
няма отношения с А.Т.. Работи като главен експерт – еколог в общ. Раковски.
Знае,че имотите на Т. са на територията на с. Шишманци, с. Чалъкови и с.
Белозем, които населени места са в общ. Раковски. Според свидетеля имотите могат
да се групират в 2 групи: едната група са незастроени имоти със сменен статут,
а другата група са застроени и в един от тези имоти – 067016 попада завода за преработка на отпадъци. На
територия на с. Шишманци е заводът за преработка на отпадъци. Обслужва общ.
Раковски и в него се третират отпадъците, след като бъдат събрани от населените
места, извозват се на място в завода, претеглят се и става тяхната преработка.
Там и е депото за отпадъци, което и неразделна част от завода. Заводът и депото
са в имот №067016. Съгласно ЗМДТ, до 30.10. на текущата година трябва да бъде
изготвена заповедта на кмета, с която се определят дейностите, които предлага
общината на населението и на фирмите, както и районите на тези дейности, както
и честотата на тези дейности. В тази заповед е определено, че районите, в които
ще се извършва организираното сметопочистване и сметоизвозване и дейностите по чистотата обхващат всички
имоти, които се намират в строителните граници на населеното място, както и
тези извън нея, но са УПИ-та и в тях се извършва дейност. В тази заповед на
кмета на общината, която всяка година се прави, както се е правила и за
2017-2018 год., са упоменати кметство Шишманци, като се изброява поименно
честотата на сметосъбиране и сметоизвозване и
поддържане на територията за обществено ползване, за кметство Шишманци е два
пъти в месеца, и за другите две също е така – Чалъкови и Белозем. Поддържане на
чистота на територията за обществено ползване е дейност, която се извършва
ежедневно. Свидетелят твърди, че във всяко кметство има назначени работници по
постоянен трудов договор, също така се възползват и от програми за временна
заетост и назначават работници по чистотата, като наред с това ползват и
ресурсите на социални програми и ги включват в дейност „чистота“. Свидетелят
твърди, че като еколог на общината, работи с колежка, която отговаря за
чистотата. Чистотата се извършва от тези работници, които е споменала, включва
метене на обществените места, оборка на боклуци, събиране, полагане в съдовете
за смет, след което сметовоза минава, събира ги и ги
извозва в завода за преработка на отпадъците. На територията на цялата община
се извършва дейност „чистота“ от тези работници, които изброила и това се прави
ежедневно. Близо до населеното място е заводът. Попада в заповедта на кмета за
извършване на тези услуги. Най-близко разположените съдове за отпадъци, тип
„бобър“, са близо до завода. Не е сигурна дали имотите са в строителните граници или извън границите
на с. Шишманци и не може да каже. Не знае дали имотите са в населеното или
извън него. Това, което знае е, че на Т. имотите са урегулирани и са в обхвата
на общината. Същите са предмет на специално разглеждане в план-сметката на
общината, тъй като се знае, че неговата дейност е специфична. Тя е преработка
на отпадъци и в решението на общинския съвет относно облагането с данък „смет“
на А.Т. е освободен. Заводът поради спецификата си не се води като останалите
юридически лица и е определена само такса „чистота“ и е освободен от
сметосъбиране и сметоизвозване, и от депо. Заводът
попада в имот № 060716 и е на А.Т.. За
въпросния имот № 067016 в с. Шишманци, община Раковски, собственост на А.Т. знае, че съгласно план-сметката, в
решението изрично е записано според спецификата на завода същият да се облага
само с такса „чистота“ на територията за обществено ползване и е освободен от
другите 2 пера. Сметовозът влиза, за да предаде
отпадъците. Касае се за имот № 067016.
Порталът го знае, но няма как да го обясни. Не знае в кой имот попада.
От показанията на свидетеля А. се установява, че
работи като кмет на с. Шишманци. На територията на кметството поддържането на
чистотата се извършва от трима човека на постоянна заетост и 5 души на временна
заетост. Те почистват обществени места – клони, смет, растителност, покрай
спирки, които изхвърлят в контейнерите. Сметоизвозването
става 2 пъти в месеца съгласно график. Има поставени бобъри
на тези места близо до въпросния завод. В с.Белозем и в с.Чалъкови, по негови
наблюдения, се работи по същия начин, но може би с повече работници. По същия
начин се извършва почистването, механично от лицата. Графикът е за всеки ден.
Няма график кой ден къде ще се чисти. Документи само за извозването има. За
метене, събиране на клони, няма документи. Няма документ какъв обем от работа е
извършил всеки работник. Порталите, през които влизат сметовозите,
за да отидат до бункера не знае в кой имот са. Свидетелят твърди, че той
контролира почистването. Присъства на почистването. Ежедневно се изпълнява
почистване. Няма лица, назначени на трудов договор, които да получават заплата
и да не си вършат работата. На трудови договори работят 3 лица и 5 лица по програма – вид временен договор. В трудово
правоотношение са лицата. Сочи, че има непосредствени впечатления от
почистването в с.Белозем и знае как се мете. Не е ходил в с. Чалъкови.
От посочените писмени доказателства и трите съдебни
експертизи, съдът приема, че община Раковски реално е предоставяла услугата,
обхващаща трите компонента на ТБО – сметосъбиране и сметоизвозване,
поддържане на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови
отпадъци
в с. Чалъкови,
с. Белозем и с. Шишманци.
Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира
заключенията и по трите съдебни експертизи, като обективни и компетентно
изготвени, въвеждащи в необходимата пълнота релевантните факти и обстоятелства,
за които са необходими специални знания.
Не е спорно между страните по делото и то се установява
от събраните доказателства, че имотите от първата група са извън регулационните
граници на населеното място, като няма данни за имотите в с. Чалъкови да е
ободряван регулационен план и същите да са били урегулирани, а за имота в с.
Белозем не е посочен УПИ, за който имотът да е отреден.
По делото са приложени Заповед № ДЗ – 217/26.10.2016
г. (л.25, т.1) и Заповед № ДЗ – 211/30.10.2017 г. (л.24, т.1) на кмета на общ.
Раковски за определяне границите на районите, вида на извършваните услуги по
чл.62 от ЗДМТ в съответния район и честотата на сметоизвозването
на община Раковски, съответно за 2017 и 2018 г. Посочените по-горе имоти са
извън обхвата на определените район за услугите сметосъбиране и извозване на
битовите отпадъци.
Приложена е и утвърдена план-сметка за дейностите по
управление на отпадъците и определяне размера на таксите за битови отпадъци за
2017 и 2018 г., взети със съответните решения на ОбС
– Раковски (л.26и л.35, т.1) от които се установява, че съобразно утвърдената
план-сметка на общината, същата е реализирала разходи за услугата – проучване,
проектиране, мониторинг на депата за БО или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на БО, вкл. отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО.
По административната преписка е приложена и аналитична
отчетност на видовете разходи към бюджетната дейност „Чистота“ в общ. Раковски
за 2017 и 2018 г., от които се установява, че общината е извършвала разходи за
така посочения компонент.
Изложеното налага изводът, че след като общ. Раковски
има и е заплатила такива разходи, то задължения по този компонент следва да
възникнат, още повече, че тази услуга е необходима, както по отношение на
битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвоването,
така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистота на териториите
за обществено ползване и за осигуряване на общото задължения на общината по
обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия, произтичащо от ЗУО.
Именно поради последното, законодателят не е обвързал дължимостта
на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата
за обезвреждане е недължима, само когато общината не ползва съоръжение за
обезвреждане, което в случая не е налице.
Имотите от втората група: № 067001, № 067016 и №
067017, няма спор, че представляват застроени и урегулирани по смисъла на ЗУТ
имоти в с. Шишманци, попадат изцяло в обхвата на посочените по-горе заповеди на
кмета на общ. Раковски, с които се определят границите на районите и видът на
предлаганите услуги по л.62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване за всяка от процесните
години. Посочи се по-горе, че с изключение на имот № 067017, за който са
начислени всички компоненти от ТБО, за имот № 067016 е начислена такса само за
поддържане чистота на териториите за обществено ползване, а за имот № 067001 – такса
за поддържане на чистота на териториите за обществено ползване и за
обезвреждане на отпадъците в депо.
При така установеното от фактическа страна съдът
формира следните правни изводи:
При така установеното и в изпълнение на задълженията
си по чл.168 ал.1 във връзка с чл.146 от Административнопроцесуалния
кодекс, съдът констатира, че административният акт е издаден от компетентен
орган. Съгласно Заповед № ДЗ 28-1/03.02.2011 г. на кмета на общ. Раковски, на
основание чл.4 ал.4 от ЗМДТ във връзка с чл.4 ал.1, ал.3 и чл.9б от ЗМДТ във
връзка с чл.128 ал.1 и ал.3 от ЗМДТ и чл.279 ал.1 и ал.3 от ДОПК във връзка с
чл.44 ал.2 във връзка с чл.44 ал.1 от ЗМСМА, лицето К.Ч.Ч.,
на длъжност главен специалист „СК“ в отдел „МДТ“ на Дирекция „Местно развитие и
политики“ е определено да има правата и задълженията на орган по приходите по
смисъла на ДОПК за времето на заемане на длъжността. Обжалвания акт е
постановен и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните
разпоредби по издаването му.Относно съответствието му с материалния закон,
съдът намира за установено следното:
Посоченото по-горе относно приложимостта на
разпоредбите на ДОПК, съотнесено към конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че
производството по установяване на задълженията за данък недвижим имоти и ТБО
по отношения на жалбоподателя за притежаваните от него имоти, е по реда за установяването
им предвиден в чл.107 ал.1 - 4. Посоченият нормативен текст в своите алинеи
предвижда, че, когато органът по приходите установява размера на дължимия
данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон
като неговият размер се съобщава на задълженото лице. По искане на последното,
органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен
срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на
несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и
организации, след като е изчерпан редът по чл.103 от ДОПК, както и, когато не е
подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия.
В случая от доказателствата по делото безспорно се
установява, че за процесния период А.К.Т. е
декларирал, с подадените от него декларации, че е собственик на процесните имоти с партидни номер, подробно описани
по-горе, находящи се в землищата на с. Чалъкови, с.
Белозем и с. Шишманци. С оспорения акт е установено, че лицето има непогасени
задължения за ДНИ и за ТБО за периода 01.01.2017 –
31.12.2018 г., частично – в трите компонента.
Няма спор и, че А.К.Т. е данъчно задължено лице за
данък върху недвижимите имоти, съответно задължено лице за ТБО.
Съгласно чл.10 ал.1 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.61 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г.) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на
територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат
предназначението по чл.8 т.1 от Закона за устройство на територията и след
промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на
специален закон.
Съгласно чл.11 ал.1 от с. з. данъчно задължени лица са
собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а от своя страна, чл.64 от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) гласи,
че таксата се заплаща от лицата по чл.11. В публичното правоотношение, едно
лице се легитимира като собственик, респ. заявява се като задължен субект, пред
общината с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна
декларация за облагане на имота. От този момент нататък то се счита задължено
лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси.
А.Т. безспорно е собственик на недвижимите имоти,
подробно описани по-горе, което обстоятелство не се оспорва. Възраженията от
негова страна са, че не дължи ДНИ за имот с партиден № ********** 012 (имот №
067016), поради факта, че същият е предоставен за безвъзмездно ползване на общ.
Пловдив, съгласно декларация вх. № 6611-1178/19.12.2012 г.
Съдът намира това възражение за основателно по
следните аргументи:
В случая безспорно
е установено, че процесният имот е предоставен
за безвъзмездно ползване на общ. Пловдив, обстоятелство, което се подкрепя от
приетата по делото ССчЕ на вещото лице Ф..
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че
задължен за данъка върху облагаемия недвижим имот е собственикът на същия, като
едно от изключенията от това правило е въведено с чл.11 ал.3 от ЗМДТ, а именно
че при учредено вещно право на ползване върху недвижимия имот, данъчно
задължено лице е ползвателят. Според чл.14 ал.1 от ЗМДТ, за новопостроените или
придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на
ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината
по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти, а според ал.5 - подадената декларация от един съсобственик,
съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Данъкът се
заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не (чл.13). Като за
имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление (чл.25
ал.1) и съгласно чл.19 ал.1 данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи.
От представените по делото доказателства се
установява, че А.К.Т. е предоставил правото на ползване на този имот с НА № 65,
том II, рег. №
2120, дело №253/14.10.2009 г. на община Пловдив (л.911, т.3). Горното
обстоятелство е отразено и в подадената от собственика декларация по чл.14 ал.1
от ЗМДТ, като е без значение дали ползвателят е подал такава декларация с оглед
разпоредбата на чл.14 ал.5 от ЗМДТ. Щом общ. Пловдив е носител на ограниченото
вещно право на ползване върху процесния имот, то на основание нормата на чл.11 ал.3 от ЗМДТ се явява задълженото за плащане на данъка лице. От друга страна, в
правомощията на органа по приходите е служебно да издаде акт за определяне на
публичните задължения, при установяване на несъответствия между декларираните
данни и данните, получени от трети лица и организации, както и, когато не е
подадена декларация и задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия
(чл.107 от ДОПК). По делото не се твърдят настъпване на последващи
обстоятелства относно промяна качеството на общ. Пловдив като ползвател на
имота, респ. като данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 ал.3 от ЗМДТ, а
фактическото упражняване на учреденото вещно право на ползване от неговия
титуляр не е установено в ЗМДТ като обстоятелство, което е от значение при
определянето на носителя на данъчните задължения. Предвид изложеното, наведените
доводи в жалбата намират опора в закона и приобщените по делото доказателства.
В аналогичен смисъл е и разпоредбата и на чл.14 ал.1
т.2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на
услугите на територията на общ. Раковски
Съгласно чл.60 от КРБ, гражданите са длъжни да плащат
данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество,
като данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
Съответно, в чл.1 от ЗМДТ са определени различните видове данъци, между които и
ДНИ.
Или иначе казано, при условие, че община
Пловдив е данъчно задължено лице за данък върху недвижим имот № 067016 и липсват
данни за заплатен данък върху този имот, неправилен е изводът на органът по
местни приходи за дължимост на ДНИ за периода 01.01.2017 – 31.12.2018 г. от собственика на имота – А.К.Т..
Обжалваният АУЗД е незаконосъобразен и следва ад бъде отменен, в частта на
дължимата сума за ДНИ за 2018 г. в размер на 2 976.15 лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 12.81 лв.
Що се отнася до дължимостта
на ДНИ за имоти: с партиден номер ********** 010 в размер на 11.26 лв. и лихви
в размер на 0.48 лв., с партиден № ********** 009 в размер на 113.02 лв. и
лихви в размер на 0.49 лв., с партиден № ********** 008 в размер на 4.73 лв. и
лихви в размер на 0.02 лв. и с партиден № 6611Н10145 в размер на 1 431.95
лв. и лихви в размер на 6.17 лв., съгласно чл.11 ал.1 от ЗМДТ, А.К.Т., като
собственик на тези имоти, е данъчно задължено лице за облагаеми с данък
недвижими имоти, и предвид факта, че същият, до издаване на оспорения акт не е
направил вноски за погасяване на дължимия ДНИ за периода 01.01.
– 31.12.2018 г., то с АУЗД № 1764/02.08.2018 г. правилно и законосъобразно са
му вменени тези задължения, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена в тази част.
По отношение приложението на материалния
закон относно ТБО, на първо място, следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.141 ал.3
от Конституцията на Република България е предвидено правомощие на
Общинските съвети да определят размера на местните такси, по ред установен със
закон.
В разпоредбата на чл.8 ал.1 ЗМДТ е регламентирано правото на тази съвети да издават Наредби, с
които да уреждат съобразно нормативните актове от по–висока степен, неуредени
от тях обществени отношения с местно значение.
Същевременно, съгласно чл.62 ЗМДТ
такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, като размерът на таксата се определя по реда на чл.66 ЗМДТ
за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; поддържане чистотата
на териториите за обществено ползване.
Съгласно чл.63 ал.1 и ал.2
от ЗМДТ (действаща редакцията, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), за имоти, намиращи се извън районите,
в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се
събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на
чистотата на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът
на предлаганите услуги в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на
общината и се обявяват публично до 30 /респ.31/ октомври на предходната
година.
Съгласно чл.67 ал.4 във връзка с ал.1 и ал.2 от ЗМДТ
таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, когато
не може да се установи количеството на битовите отпадъци, размерът на таксата
се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена
от общинския съвет; таксата за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
От съдържанието на цитираните текстове на чл.67 ал.1
и ал.2 ЗМДТ
се налага изводът, че е установена поредност при
прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови
отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал.1,
е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при
невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал.2,
според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от Общинския съвет.
Способите по ал.1
и ал.2
за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат
алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност – в посочената в
закона последователност.
Определянето и администрирането на местните такси и в
частност на таксата за битови отпадъци е предоставено на Общинския съвет
съгласно разпоредбите на чл.9 ЗМДТ
и чл.66 ал.1 ЗМДТ, който орган приема Наредба за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги. Таксата за битови отпадъци се определя в
годишен размер за всяко населено място, въз основа на одобрена план-cметка за разходите за всяка дейност,
включваща разходите, посочени в чл.66 ал.1
т.1 – 4 ЗМДТ.
По делото е представена Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на общ.
Раковски, в редакцията й към момента на
издаване на АУЗД. Според чл.15 ал.1,
таксата се определя
в годишен размер
за всяко населено
място с решение на общинския
съвет въз основа
на одобрена план-сметка,
включваща необходимите разходи за: 1.Осигуряване на съдове за
съхраняване на битовите отпадъци –контейнери, кофи и др.; 2. Събиране,
включително разделно на битовите
отпадъци и транспортирането им
до депата или
други инсталации и съоръжения за третирането им; 3.
Проучване, проектиране, изграждане,
поддържане, експлоатация, закриване
и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или
съоръжения за обезвреждане, рециклиране
и оползотворяване на
битови отпадъци, включително
отчисленията по чл.60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. Почистване
на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от
населените места, предназначени за обществено ползване.
Според ал.15б от Наредбата когато таксата се определя
според количеството на битовите отпадъци, задължените лица подават декларация
с указания за вид и брой на съдовете за събиране на битови отпадъци. Т.е. ясно
е разписано как се определя таксата за битовите отпадъци.
От представената по делото административна преписка се
установява, че в изпълнение изискванията на наредбата размерът на таксата за
битови отпадъци е определян за всяка услуга поотделно с решение на Общински
съвет – Раковски за процесната
година, предвид представените решение на съвета и план-сметките.
В т.2.2. от план-сметките за
2017 и 2018 г. е указано, че: „Предвид
спецификата на завода за преработка на отпадъци, намиращ се в УПИ I, ПИ 067016 в с. Шишманци, таксата му се определя за услугите по поддържане
чистота на териториите за обществено ползване, съгласно таблиците по т.2.1.“, в която е посочено че същата е в
размер на 0.6 промила. Видно от АУЗД № 1764/02.08.2018 г. за имот № 067016
правилно и законосъобразно е определена такса в размер на 0.6 промила и
съответно сума в размер на 718.70 лв. за 2017 г. и 714.28 лв. за 2018 г. Т.е.
правилно и законосъобрзано е определена сумата за
този компонент от ТБО.
В този смисъл, неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не е съобразена т.2.2. от план-сметката за дейностите по управление на
отпадъците относно описания имот.
Оспореният акт обаче е незаконосъобразен в тази част,
предвид изложеното по-горе относно задълженото лице по отношение ползването на
имот № 067016, а именно община Пловдив, а не А.Т.. Като задължено лице за ДНИ,
общ. Пловдив е задължено лице и за плащане на ТБО, поради което АУЗД №
1764/02.08.2018 г. в частта за определени задължения за такса битови отпадъци –
компонент поддържане на чистота на териториите за обществено ползване в
размер 718.70 лв. за 2017 г. и 714.28
лв. за 2018 г. следва да бъде отменен.
Спорът между страните, в частта относно вменените
задължения за ТБО по отношение на останалите имоти е свързан и с преценка
относно значението на заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и реалното
предоставяне на съответния компонент на услугата.
ТБО е съвкупност от три различни услуги -
сметосъбиране и сметоизвозване /за тази услуга е
вменено задължение по отношение на имот № 067017, с оглед обстоятелството, че в
този имот е установено, а и не се спори между страните, че е поставен съд тип
„бобър“, обстоятелство, потвърдено и от СТЕ/; поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване; обезвреждане на битови отпадъци. Трите
услуги са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на
такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки.
Съгласно съдебната практика, услугата "поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от
общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на
поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното
съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на
чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии
от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за
обществено ползване. Предпоставките, при наличието на които възниква задължението
за такса за този вид услуга са: правният субект да притежава качеството на лице
по чл.64 ал.1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за
услугата; услугата фактически да е предоставяна от
общината. Следователно, във връзка с дължимостта на
таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване,
законодателят не е предвидил сред предпоставките, включване на тази услуга в
заповедта на кмета по чл.63 ал.2 ЗМДТ и попадане на имота в границите на
районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод
следва от изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от
1.01.2015 г.), съгласно която, таксата за услугата поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване е дължима и, когато имотът попада извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено
ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в
непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е
необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение ответникът установи чрез представените писмени
доказателства.
Услуга "обезвреждане на битови отпадъци и
поддържане на депа или на други съоръжения за обезвреждане" е необходима
по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така също за битовите отпадъци, получени
от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, както и за
осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите
отпадъци. Именно, с оглед на това, в Закона за управление на отпадъците са
определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и
правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да
има качеството на лице по чл.64 ал.1 ЗМДТ; общинският съвет да е определил
размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на
битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане и на таксата за
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят не
е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл.63
ал.2 ЗМДТ, съответно попадане на имота в границите на районите, в които
общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Този извод произтича от
изричната разпоредба на чл.63 ал.1 ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата
обезвреждане на битови отпадъци е дължима и, когато имотът попада извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци. Нейната дължимост, за разлика от другите
две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото
предоставяне на услугата, а се приема, че услугата се предоставя винаги, когато
общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Поради това,
единствената хипотеза, при която лицата могат да бъдат освободени от заплащане
на такса за този компонент на ТБО е, когато липсва изградено депо, обслужващо
района на общината. В случая обаче, съобразно представените доказателства,
такова е налице – общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци.
Наличието на депо, обслужващо района на общината налага извод за липса на
условието и на чл.71 т.3 ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.101 от 2013 г., в
сила от 1.01.2014 г.) за недължимост на такса за
услугата "обезвреждане на битови отпадъци в депа".
Няма спор, че в имот № 067017 е разположен съд за
сметосъбиране, който не се намира на територията на завода (имот № 067016),
извозва се от общината.
По делото са налични доказателства,
че тази дейност е извършвана – договор № 182 от 25.08.2014 г. (л.183, т.1),
справка за вида, броя и местоположението на съдовете за битови отпадъци тип
„бобър“ в кметство Шишманци (л.188, т.1), начисления за ДОО и ЗО от
работодателя (л.189 – л.195, т.1), трудови договори и допълнителни споразумения
(л.197 – л.220, т.1), протоколи за извършена работа по сметосъбиране и сметоизвозване, фактури, банкови извлечения, аналитична
отчетност на разходите от бюджета по чистота за компонента сметосъбиране и сметоизвоване (л.622 – л.826, т.3). Или иначе казано,
безспорно е установено, че тази услуга е реално извършвана от страна на
общината, поради което и правилно за имот № 067017 е включен и този компонент,
поради което съдът намира жалбата в тази част за неоснователна, и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Относно другите имоти – 00146, 067001 и имоти от
000011 до 000016 безспорно е установено, че е начислена такса за двата
компонента – поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и
обезвреждане на депо и съобразно изложеното настоящият състав на съда намира,
че оспореният административен акт в частта му относно вменените задължения за процесния период за
такса битови отпадъци за компонентите „сметосъбиране и сметоизвозване“,
"поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и
"обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други
съоръжения за обезвреждане" за правилен и законосъобразен.
Във връзка с възражението на жалбоподателя, че на
територията на имот партиден № ********** 012 е разположен завод за преработка
на битови отпадъци, в който постъпват и се преработват битови отпадъци на
община Раковски, а не се изнасят и извозват такива от територията на имота е
необходимо да се отбележи следното:
Таксата се заплаща от собственика на имота, а при
учредено вещно право на ползване - от ползвателя.
Съгласно чл.71
от ЗМДТ (действаща редакция, ДВ, бр.101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) не
се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата
година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края
на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3.
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
Тълкуването на цитираната правна норма показва, че
освобождаването от такса битови отпадъци за всички компоненти е налице само и
единствено когато общината по местонахождението на имота не предоставя услугите
по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване и няма съоръжения и депа за
битови отпадъци и обезвреждането им. Съществува законова възможност за
освобождаване от такса битови отпадъци за компонентите й сметосъбиране и сметоизвозване, в случаите когато се предоставя от
общината, само и единствено за недвижими имоти, за които е заявено в нарочна
декларация по образец, че няма да се ползват от собственика или ползвателя за
цялата година.
В разпоредбата на чл. 9 от ЗМДТ се съдържа делегиране
на правомощия на общинските съвети за приемане на подзаконов нормативен акт за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Не е спорно
по делото, че Общински съвет – Раковски е приел Наредба за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на общ.
Раковски, в която е посочено въз основа на какви документи следва да се приеме,
че недвижимият имот, по отношение на който се иска освобождаване от заплащане
на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, се
извършва това освобождаване. Не е спорно по делото, че от страна на жалбоподателката не са подадени нито декларация по чл.71
т.1 от ЗМДТ, нито декларация по чл.17а от Наредбата, поради което не може да се
приеме, че по несъмнен начин са доказани всички обстоятелства, представляващи
кумулативни предпоставки за освобождаване от заплащане на такса битови
отпадъци, по отношение компонентите сметосъбиране и сметоизвозване.
Относно възраженията за липса на битови отпадъци по
отношение на имот партиден № ********** 012 /имот № 067016 – където е
разположен заводът за отпадъци/ следва да се отчита дефиницията по §1 т.7 ДР ЗМДТ:
„битови отпадъци" са тези, които се получават в резултат на жизнената
дейност на хората по домовете, дворните места, в административните, социалните
и други обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговските
обекти, занаятчийските дейности, предприятията, обектите за отдих и забавление,
когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество
или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите.
Ответникът, съобразно доказателствената
тежест в съдебното производство, представи: заповеди за определяне на районите,
в които се извършват услуги по събиране, извозване и обезвреждане в депа на
битовите отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване в населените места на територията на община Пловдив;
цитираните решения на общинския съвет за приемане на план-сметките и разходите
за дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване,
депониране и обезвреждане на битовите отпадъци и чистотата на териториите за
обществено ползване и определяне промилите за облагане с ТБО за процесните периоди и други, подробно посочени по–горе в
настоящото изложение.
В конкретния случай, по отношение на последно сочения
имот, няма спор, че имотът се ползва, а твърденията, че от имота не се
генерират отпадъци са неотносими за дължимостта на таксата.
Няма спор по делото, че имотите на жалбоподателя се
намират на територията на общината и трите вида услуги са реално предоставяни. Видът на отпадъка и необходимия за целта съд
за събиране на отпадъка не стоят в предмета на спора.
Предвид изложеното, съдът намира жалбата в тази част
за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.
Що се касае до акцесорните
задължения за лихви за забава – съгласно чл.162 ал.2 т.1 и т.3 от ДОПК,
вземанията за ДНИ и за ТБО са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи
лихва в размер, определен в съответния закон (чл.175 от ДОПК). Сроковете за
заплащане на ДНИ и ТБО са изрично регламентирани. При неплащането им в срок
задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Предвид посоченото правилно с
АУЗД е установено, че невнесената ТБО по силата на чл.4 ал.2 от ЗМДТ във връзка
с чл.9б от ЗМДТ се събира заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци,
такси и други подобни държавни вземания. От жалбоподателя не се оспорва, че
посочените в АУЗД лихви върху главниците са правилно изчислени.
При този изход на спора е предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват
и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част на жалбата. Така
същите се констатираха в размер на 275.33 (двеста седемдесет и пет и 0.33) лв.
за жалбоподателя и 680.67 (шестстотин и осемдесет и 0.67) лв. за ответника,
съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно възражението на
представителя на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй
като по правилото на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес по делото, минималният адвокатски хонорар се установява в размер на 830
лв. плюс 3% за горницата над 10 000 лв. Видно от представеният договор за
правна защита и съдействие (л.952, т.3) уговореното възнаграждение е в размер
на 300.00 лв., а при действителната правна и фактическа сложност на делото
съдът намира оправдано заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лв., който очевидно е доста по-нисък от този, указан в т.4 от ал.1 на
чл.8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Съдът
приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат заплатени в
размера, който са доказани.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, IХ състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по
чл.107 ал.3 от ДОПК № 1764 от 02.08.2018
г. на главен инспектор „Събиране и контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“
/МДТ/ на Дирекция „Местно развитие и политики“ при община Раковски, притежаващ
качеството на орган по приходите съгласно Заповед № 28-1/03.02.2011 г.,
мълчаливо потвърден от началник отдел „МДТ“, в частта за установените на лицето
публични задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. в размер на 2976.15 лв. и лихви
за просрочие в размер на 12.81 лв. и такса за битови
отпадъци за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в
размер на 1 432.98 лв. за имот партиден № ********** 012 /имот № 067016/.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.К.Т., ЕГН **********,***,
против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № 1764 от 02.08.2018 г. на главен инспектор
„Събиране и контрол“ в отдел „Местни данъци и такси“ на Дирекция „Местно
развитие и политики“ при община Раковски, притежаващ качеството на орган по
приходите съгласно Заповед № 28-1/03.02.2011 г., мълчаливо потвърден от
началник отдел „МДТ“, в частта за установените на лицето публични задължения за
данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г. в размер на 1 660.96 лв. и лихви за просрочие
в размер на 7.16 лв. и такса за битови отпадъци за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. в размер на 5 055.71 лв. и
лихви за просрочие в размер на 225.65 лв.
ОСЪЖДА А.К.Т., ЕГН **********,***, да
заплати на община Раковски, обл. Пловдив, сумата от 680.67
лв (шестстотин и осемдесет и 0.67) лв., юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата.
ОСЪЖДА община Раковски, обл.
Пловдив да заплати на А.К.Т., ЕГН **********,***, сумата от 275.33 (двеста
седемдесет и пет и 0.33) лв., разноски по делото, съобразно уважената част от
жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: