№ 123
гр. Ловеч, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на осми
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20214300500418 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 53163/03.12.2020 (л.6) от М. Г. М., ЕГН
********** и ИВ. СТ. М., ЕГН ********** и двамата със седебен адрес: гр.Т.,
ул. „Любен Каравелов“ № 59А против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 05.10.2020г.
по изп.д.№ 20178790401695 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег.№ 879
на КЧСИ, с район на действие ОС – Ловеч (л.314), с което е отказано да се
прекрати изпълнителното производство по изп.д. 20178790401695.
В жалбата подробно се описва фактическата обсатновка досежно
възникване, вида и размер на задължението, започване на изпълнителното
производство. Твърди се, че задължението на двамата е възникнало като
солидарни длъжници по Договор за кредит между „ДИП“ ЕООД, ЕИК
********* и „Банка Пиреос България“ АД, с правоприемник „Юробанк
1
България“ АД. Освен възникналата солидарна отговорност твърдят, че със
свое имуществото са учредили обезпечения по заема на кредитополучателя в
полза на кредитодателя, сега взискател. Твърди се, че спрямо дружеството
кредитополучател „ДИП“ ЕООД е било започнало производство по
несъстоятелност като в процеса задължението по Договора за кредит към
кредитодателя са били приети в списъка по чл.69 ТЗ, като само част от този
заем бил погасен в производството по несъстоятелност. Навежда доводи, че
вземанията както към кредитополучателя „ДИП“ ЕООД, така и към
солидарните длъжници, в процесния случай жалбоподатели, са едни и същи,
произтичат на едно и също основание и размер. В жалбата се твърди, че
производството по несъстоятелност е прекратено по чл.735 ТЗ като
солидарните длъжници твърдя, че тяхното вземание е погасено на основание
чл.739, ал.2 ТЗ вр. чл.433, ал.2 ГПК, поради което са подали молба към ЧСИ
за прекратяване на производството, поради погасяване на вземането, която
молба не е убила уваженя от ЧСИ. Молят съда да постанови решение, с което
да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно постановлението
от 05.10.2020.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпил Отговор на частната жалба от
взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1766, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260. В
жалбата се твърди, че длъжниците са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя и техните отношения с кредитодателя се уреждат по
правилата на чл.121-127 ЗЗД, а не по правилата по чл.739, ал.2 ТЗ, касаещи
погасяване на вземанията в производството по несъстоятелност на търговски
дружества. Твърди, че при солидарната съдлъжнялост съществуването на
едно от задълженията не е предпоставка за съществуването на другото, като
всеки солидарен длъжник дължи на свое и независимо основание, като
отпадането на едно от задълженията не предизвиква отпадане на другите. Не
оспорва, че производството по несъстоятелност спрямо „ДИП“ ЕООД е
приключила, като само част от вземанията му към взискателя са
удовлетворени. Твърди, че в този смисъл няма пречка да продължи
изпълнителното дело спрямо солидарните длъжници. Излага, че съгласно
субективните предели на заповедта по чл.417 ГПК кредиторът има право да
претендира изпълнение на цялото задължение, от който и да е от саидарните
2
длъжници. Изтъква, че неудовлетворените притезания в универсалното
изпълнително производство не се погасяват, след като кредиторът разполага с
изпълнителен титул срещу тези лица и пътя на индивидуалното принудително
изпълнение не е затворен. Сочи, че са налице не само реални, но и лични
обезпечения, предоставени от длъжниците, в случая жалбоподатели, което не
се отрича и от тях, но твърди, че съществуват неудовлетворени вземания, за
събирането на което принудителното изпълнение е насочено срещу трети
лица и които вземания не са погасени в хипотезата на чл.739, ал.2 ТЗ. Моли
съда да остави без уважение подадената жалба като неоснователна.
Претендира направени разноски за юрисконсулт съгласно Наредбата за
правната помощ.
В срока по по чл.439, ал.3 ГПК е изготвено и писмено становище на
ЧСИ. Излага подробно описание на фактическата обстановка като навежда
доводи, че в приложените изпълнителни листове „ДИП“ ЕООД не фигурира
като длъжник и твърденията в жалбата са ирелевантни. Твърди, че съгласно
чл.122 ЗЗД кредиторът може да търси изпълнение на вземанията към всеки
един от солидарните длъжници, независимо от прекратеното производство по
несъстоятелност спрямо главния длъжник. Счита, че обжалваното
постановление е правилно и законосъобразно, а жалбата е неоснователно, тъй
като липсват предпоставките за прекратяване на изпълнителното
производство по чл.433 ГПК.
Съдът като взе предвид изложеното в жалбата, постъпилият
отговор на жалбата, както и мотивите на ЧСИ, от фактическа и правна
страна установи следното:
Жалбата е подадена срещу постановление на ЧСИ да прекрати
производството (чл.435, ал.5, т.6 ГПК) от длъжник (чл.435, ал.5 ГПК) в срока
по чл.436, а.1 ГПК (постановлението е връчено на 01.12.2020, а жалбата е
подадена на 03.12.2020), като е заплатена държавната такса в размер на 25,00
лева по чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК. Подадена до родово и местно копетентния съд (арг.
чл.436, ал.1 ГПК), поради което същата е допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Изпълнително дело № 1695/2017 е образуано по молба на „БАНКА
3
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК *** против М. Г. М., ЕГН ********** и ИВ. СТ. М., ЕГН
**********, и двамата от гр.Т. въз основа на издадени изпълнителни титули:
1. ИЛ от 04.06.2013 от РС – Т., издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение № 342/04.06.2013г. по ЧГД № 554/2013г. за сумата от
110 040 с начислените върху тази сума лихви, такси и разноски,
произтичаща от Договор за банков кредит № 592/2006г. от 24.01.2006г.
между КРЕДИТОДАТЕЛЯ БАНКАТА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
„ДИП ЕООД. С анекс АЮ-593/2012 М. Г. М. И ИВ. СТ. М., се
задължават да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя по цитирания договор пред кредитодателя в
качеството им на солидарни длъжници по смисъла на чл.121-123 ЗЗД.
2. ИЛ от 04.06.2013 от РС – Т., издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение № 344/04.06.2013г. по ЧГД № 555/2013г. за сумата от
48 898,11 с начислените върху тази сума лихви, такси и разноски,
произтичаща от Договор за банков кредит № 066/2007г. от 31.07.2007г.
между КРЕДИТОДАТЕЛЯ БАНКАТА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
„ДИП ЕООД. С анекс по договора М. Г. М. И ИВ. СТ. М., се
задължават да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя по цитирания договор пред кредитодателя в
качеството им на солидарни длъжници по смисъла на чл.121-123 ЗЗД.
3. ИЛ от 05.06.2013 от РС – Т., издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение № 349/04.06.2013г. по ЧГД № 556/2013г. за сумата от
154 000,00 с начислените върху тази сума лихви, такси и разноски,
произтичаща от Договор за банков кредит № 591/2006г. от 24.01.2006г.
между КРЕДИТОДАТЕЛЯ БАНКАТА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
„ДИП ЕООД. С анекс АЮ-593/2012 М. Г. М. И ИВ. СТ. М., се
задължават да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя по цитирания договор пред кредитодателя в
качеството им на солидарни длъжници по смисъла на чл.121-123 ЗЗД.
4. ИЛ от 05.06.2013 от РС – Т., издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение № 350/04.06.2013г. по ЧГД № 557/2013г. за сумата от
13 578,51 с начислените върху тази сума лихви, такси и разноски,
произтичаща от Договор за банков кредит № 600/2006г. от 30.03.2006г.
4
между КРЕДИТОДАТЕЛЯ БАНКАТА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ
„ДИП ЕООД. С анекс АЮ-593/2012 М. Г. М. И ИВ. СТ. М., се
задължават да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя по цитирания договор пред кредитодателя в
качеството им на солидарни длъжници по смисъла на чл.121-123 ЗЗД.
Ведно с договорното съгласие да бъдат солидарни длъжници, М. Г. М.
И ИВ. СТ. М., са обезпечили цитираните кредити с ипотеки в полза на
кредитодателя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, сега
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, както следва:
ЗА ИВ. СТ. М.
1. Договорна ипотека № 13 от 24.01.2006 по описа на АВ - л.82 от делото,
номер 33 от имотна спрака;
2. Договорна ипотека № 14 от 24.01.2006 по описа на АВ - л.80 от делото,
номер 32 от имотна спрака;
3. Договорна ипотека № 94 от 30.03.2006 по описа на АВ - л.79 от делото,
номер 29 от имотна справка;
4. Договорна ипотека № 26 от 31.01.2007 по описа на АВ - л.78 от делото,
номер 28 от имотна спрака;
5. Договорна ипотека № 27 от 31.01.2007 по описа на АВ - л.77 от делото,
номер 27 от имотна спрака;
6. Договорна ипотека № 70 от 02.03.2007 по описа на АВ - л.74 от делото,
номер 24 от имотна спрака;
7. Договорна ипотека № 154 от 11.09.2008 по описа на АВ - л.73 от делото,
номер 20 от имотна спрака;
На 21.01.2015г. е вписано заличаване на договорна ипотека № - 13,14,
70,154 – лист 64-66 от делото, номер 7-8 от имотна справка. Ипотеки с
номера 26 и 27 не са заличени по персоналната партида на лицето.
ЗА М. Г. М.
8. Договорна ипотека № 13 от 24.01.2006 по описа на АВ - л.54 от делото,
номер 25 от имотна спрака;
5
9. Договорна ипотека № 14 от 24.01.2006 по описа на АВ - л.53 от делото,
номер 24 от имотна спрака;
10. Договорна ипотека № 26 от 31.01.2007 по описа на АВ - л.51 от делото,
номер 21 от имотна спрака;
11. Договорна ипотека № 27 от 31.07.2007 по описа на АВ - л.50 от делото,
номер 20 от имотна спрака;
12. Договорна ипотека № 154 от 11.09.2008 по описа на АВ - л.47 от делото,
номер 17 от имотна спрака;
На 21.01.2015г. е вписано заличаване на договорна ипотека № - 13,14, и
154 – лист 40-42 от делото, номер 7-8 от имотна справка. Ипотеки с номера
26 и 27 не са заличени по персоналната партида на лицето.
С Решение № 47/10.12.2012г. на ОС – Ловеч по т.д.№ 50/2012г., на
основание чл.625 ТЗ за търговско дружество „ДИП“ ЕООД, ЕИК ********* е
ОТКРИТО ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (л.11-16).
С Определение № 138/01.04.2013г. на ОС – Ловеч по т.д. 50/2012г., на
основание чл.692, ал.2 ТЗ, е одобрен списък на приетите от синдика вземания
на кредиторите на „ДИП“ ЕООД, ЕИК ********* (л.26-28). От одобрения
списък (л.17-25) се установи, че вземанията на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*** се обезпечени с цитираните ипотеки, както и лично обезпечение на
лицето М. Г. М. и ИВ. СТ. М. чрез института на солидарната отговорност.
С Решение № 47/04.06.2013г. на ОС – Ловеч по т.д. 50/2012г., на
основание чл.710 ТЗ, за търговско дружество „ДИП“ ЕООД, ЕИК *********
Е ОБЯВЕНО В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ (л.29-30).
С Определение № 229/12.05.2015г. на ОС – Ловеч по т.д.50/2012г. на
основание чл.729, ал.1 вр. чл.721, ал.2 е ОДОБРЕНА сметка за
разпределение на сумите от масата на несъстоятелността (л.31-33), от която е
видно, че вземанията на кредитодателя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, сега „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *** са погасени
частично, като от общата дължаща се сума в размер на 375 948,34 лева са
платени 45 210,00 лева, което прави 12,03% степен на удовлетвореност или
останалото неплатено вземане по одобрения списък за дължими притезания
6
от страна на „ДИП“ ЕООД към „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД са в размер на
330 738,34 лева.
С Решение № 1/07.01.2016г. на ОС – Ловеч по т.д. 50/2012г., на
основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ производството по несъстоятелност е
приключило и е постановено заличаване на търговеца „ДИП“ ЕООД, ЕИК
********* от търговския регистър, поради изчерпване масата на
несъстоятелността.
С молба с вх.№ 43966 от 01.10.2020, длъжниците М. Г. М. и И.С. Мичел
са подали молба (л.278 от изп.д.) до ЧСИ, с която се иска изпълнителното
дело да бъде прекратено, поради погасяване на тяхното задължение като
солидарни длъжници, тъй като задължението на главния длъжник по договора
за банков кредит „ДИП“ ЕООД е погасено на основание чл.739, ал.2 ТЗ.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
лимитативно изброени в чл.433 ГПК, като длъжниците претендират
прекратяване на делото, поради погасяване на задължението ex lege, т.е.
изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението
(арг. чл.433, ал.2 ГПК).
Съгласно чл.739, ал.1 ТЗ непредявените и неупражнени права в
производството по несъстоятелност се погасяват. В този смисъл е
задължителанта практика на ВКС, обективирана в ТР 2/ 2020 по тълк.д.
2/2018 на ОСТК на ВКС. Установява се по безспорен начин, че задълженията
на кредитополучателя по договора за банков кредит не са изпълнени, че
банката – кредитор е предявила вземанията си в производството по
несъстоятелност срещу дружеството – длъжник по реда на чл.685, ал.1 ТЗ, че
тези вземанията са приети по смисъла на чл.693 ТЗ, не са удовлетворени в
производството по несъстоятелност, което е прекратено поради изчерпване
масата на несъстоятелността съгласно чл.735, ал.1, т.2 ТЗ и длъжникът е
заличен от ТР. В този хипотеза неудолетворените в производството по
несъстоятелност вземания, каквото е и процесното на банката срещу главния
длъжник „ДИП“ ЕООД се погасяват съгласно чл.739, ал.2 ТЗ.
С оглед факта, че жалбоподателите са обезпечили договора за банков
кредит с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като учредили ипотеки (реално
7
обезпечение) и са поели задължения да отговарят солидарно (лично
обезпечение) заедно с прекратеното търговско дружество „ДИП“ ЕООД, то
въз основа на тези фактически обстоятелства спорът между страните е дали
вземанията на банката – кредитор са погасени. Двата материалноправни
въпроси, на които следва да отговори настоящият съд са:
1. „Погасена ли е ипотеката върху съсобствения на жалбоподателите
недвижими имот по чл.150 ал.1 ЗЗД в хипотезата на чл.739, ал.2 вр.
чл.735, ал.1, т.2 ТЗ?“ и
2. „Погасява ли се солидарната отговорност на съдлъжниците, в
хипотезата на договорно възникнала, с погасяване задълженията на
главния длъжник търговско дружество, за който има приключило
производство по несъстоятелност, поради изчерпване масата на
несъстоятелността – чл.739, ал.2 вр. чл.735, ал.1, т.2 ТЗ?“.
Разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ постановява, че „неудовлетворените в
производството по несъстоятелност вземания се погасяват“, освен ако
няма възобновяване на производството при освободени суми (арг. чл.744,
ал.1 ТЗ) и в случайте „когато за обезпечаване на неудовлетворени в
производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечителни
права от трети лица“. Разпоредбата регламинтариа специални хипотеза за
погасяване на вземанията ex lege, която настъпва с влизане в сила на
решението за приключване производството по несъстоятелност, независимо,
че няма плащане, прихващане, опрощаване или новация. Но едновременно с
това визира две изключения, при наличието на което такъв погасителен ефект
не настъпва.
В представените по делото материали няма данни за възобновено
производство по несъстоятелност за търговско дружество „ДИП“ ЕООД. След
служебна справка в регистрите на ОС – Ловеч, настоящия състав установи, че
т.д. 50/2012 не е възобновено, поради наличието на освободени суми. Същото
е архивирано с арх.номер № 60/2017 по описа на ОС – Ловеч, поради което и
първата предпоставка на изключението в разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ не е
изпълнена. Настоящият случай попада във второто изключение
Ипотеката е вещно право, което обременява недвижимия имот и служи
за обезпечение на вземането. Ипотечното право е неделимо, защото всяка
8
част от вземането се обезпечава от ипотеката и всяка част от имот служи за
обепечаване на цялото вземане, т.е. лежи върху целия имот и върху всички
имоти, за които е учредена. Съгласно чл.173, ал.1 ЗЗД кредиторът има право
да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято й
собственост да се намира той. Това означава, че ипотеката следва имота и
кредиторът може да насочи принудително изпълнение, независимо от
извършените с него впоследствие разпоредителни сделки, тъй като
вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав на сделката
(чл.166, ал. 1 ЗЗД) и има оповестително-защитно действие (чл.169 ЗЗД). Ето
защо правото на предпочтително удовлетворение е противопоставимо на
всяко лице, което се лигитимира като собственик на имота след вписване на
ипотеката. За упражняването на това предпочтително удовлетворение е без
значение дали ипотеката е учредена от длъжника по вземането върху
собствен имот или от трето лице за обезпечение на чуждо вземане
(ипотекарен длъжник). Придобилият от длъжника ипотекиран имот, без
лично да е задължен към кредитора, е в същото идентично право положение с
лице дало обезпечение за чуждо задължение, т.е. ипотекарния длъжник също
следва да търпи принудително изпълнение. В процесния случай М.М. и И.М.
са се съгласили да обезпечат кредита на трето лице „ДИП“ ЕООД към
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД със свое лично имущество чрез учредяване на
ипотека, поради което имат качеството на ипотекарни длъжници.
Предвиденото в чл.739, ал.2 ТЗ второ изключение от погасителния
ефект на неудовлетворените в производството по несъстоятелност, но
обезпечени от трети лица вземания, цели запазване правото на кредитора да
се удовлетвори от стойността на учреденото в негова полза обезпечение,
което не би могъл да направи поради прекратяване на производството но
несъстоятелност спрямо длъжника водещо до погасяване на вземането,
съответно до погасяване на обезпечителните му права съгласно чл.150 ЗЗД.
Пряко разпоредбата визира лицата учредили обезпечение за чуждо
задължение – ипотекарни длъжници по чл.155, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав установи, че ипотеки под номера 26 и 27 не са
заличени и те са учредени от трети за договора за банков кредит лица –
ипотекарни длъжници – М.М. и И.М., в процесния случай жалбоподателите-
длъжници по изпълнителното дело. Цитираните имуществени обезпечения
9
под формата на ипотеки, номера 26 и 27, са дадени през 2007 година, а
производството по несъстоятелност открито през 2012г. Само на това
основание твърдението на жалбоподателите, че вземането е погасено не
следва да се уважи. Към настоящия момент действащи вписания ипотеки,
които служат за удовлетворяване на кредитора „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, в момента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. Освен това съдът
констатира, че останалите ипотеки са заличени въз основа на влязло в сила
постановление за възлагане на имот, поради публична продан. Ето защо
длъжниците не могат да се позовават на заличената ипотека като условие
за погасяване на вземането, тъй като същата е заличена следствие на
предприето изпълнително действие за удовлетворяване вземането на
кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, което е е послужило за пълно
удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Да се приеме противното, че
заличаването на ипотеката, следствие на осъществено принудително
изпълнение, чието вземане не е напълно удовлетворено, би поставило
кредитора с обезпечено вземане в неравностойно положение, което
противоречи на целта на закона и вложения от законодателя смисъл в чл.155
ЗЗД. Безспорно по делото се установи, както от представените писмени
доказателства, така и от жалбата и от отговора на жалбата, че вземането на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ спрямо главния длъжник „ДИП“ ЕООД и спрямо
солидарните длъжници М.М. и И.М. не е погасено изцяло.
Ето защо и отговорът на първия въпрос „погасена ли е ипотеката върху
съсобствения на жалбоподателите недвижими имот по чл.150 ал.1 ЗЗД в
хипотезата на чл.739, ал.2 вр. чл.735, ал.1, т.2 ТЗ“ е, че при учредена ипотека
от трети лица (ипотекарни длъжници), които обезпечават задължение на
кредитополучател търговско дружество, спрямо което има приключило
производство по несъстоятелност, поради изчерпване масата на
несъстоятелността, вземането спрямо кредитодателя не се погасява.
Ипотечното право би се погасило като последица от погасяване на
задължението на кредитополучателя „ДИП“ ЕООД по чл.739, ал.2 ЗЗД, само в
хипотезата, когато то обезпечава единствено неговите задължения. В
останалите случаи, когато ипотеката е учредена за обезпечаване на всички
задължения спрямо кредитора, вкл. и на солидарни длъжници по чл.121 и сл.
ЗЗД, погасяването на вземането по отношение на един от длъжниците при lex
10
specialis 739, ал.2 ТЗ, не освобождава от договрното отговорност на
останалите солидарни длъжници.
Следователно при наличието на изключение по чл.739, ал.2 ТЗ
вземанията на кредитора по договора за банков кредит не са погасени, поради
което не е погасено и ипотечното му право на основание чл.150 ЗЗД. Ето защо
възражението на длъжниците, че не са налице изключенията по чл.739, ал.2
ТЗ следва да се отхвърлят като неоснователни и само на това основание
жалбата се явява неоснователна, което налага потвърждаване действията на
съдебния изпълнител.
По отношение на втория материалноправен въпрос
Независимо от изложеното погасяването на ипотечното право не е
настъпило и по други съображения.
Безспорно по делото се установи, както от приложеното изпълнително
дело, така и от твърденията на жалбоподателите, ча техните задължения към
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, в момента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД са възникнали на основание договор за солидарна отговорноост (чл.121
ЗЗД).
Въз основа на анекси към цитираните Договори за банкови кредити,
жалбоподателите М.М. и И.М. са приели да отговарят солидарно с
кредитополучателя „ДИП“ ЕООД при условията на чл.121-123 ЗЗД. В
качеството си на солидарни длъжници те дължат изпълнение в пълен обем,
съответно кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от
който и да е от длъжниците.
Съгласно трайната и непротиворечива практика на съдилищата,
невъзможността на кредитора да се удовлетвори в несъстоятелността спрямо
кредитополучателя, поради прекратяване на производството по чл.735, ал.1,
т.2 ТЗ и заличаването му от ТР като правен субект не е пречка да упражни
правата си отношение на солидаринте длъжници. На основание чл.122, ал.2
ЗЗД предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата
на кредиторите спрямо останалите съдлъжници. Отговорността на
съдлъжниците не е погасена на основание чл.739, ал.2 ТЗ, тъй като по силата
на тази норма се погасяват само вземания срещу дружеството в
11
несъстоятелност, но не и срещу останалите солидарни отговорни лица. Само
изпълнението от един солидарен длъжник (даване вместо изпълнение,
прихващане с един солидарен длъжник по чл.123, ал.1 ЗЗД, опрощаването и
новацията в хипотезите на чл.124 ЗЗД), водят до освобождаване от
отговорност на всички съдлъжници, каквито твърдения не са наведени и
доказателства не се представени. Това освобождаване не настъпва при
изгубване на правосубектността на някои от солидарните длъжници (В този
смисъл Р № 2282/01.12.2016 по т.д. № 4660/2016 по описа на САС със съдия-
докладчик Анжелина Христова). Ясна е волята на законодателя за
освобождаването на солидарен длъжник да настъпи само в хипотезите, когато
кредиторът е удовлетворен или са настъпили изменения в задължението с
негова съгласие.
Заличаването на кредитополучателя „ДИП“ ЕООД като правен субект
не погасява вземанията на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, а само
прави невъзможно удовлетворяването от него. Удовлетворение може да се
получи от солидарните съдлъжници, чиято отговорност съществува. Този
правен извод ще бъде налице, дори да се приеме, че вземанията на банката
към кредитополучателя „ДИП“ ЕООД са погасени на основание чл.739, ал.2
ТЗ, защото такъв погасителен ефект не е настъпил спрямо солидарните
съдлъжници, които дължат на кредитора на основание за лично обезпечение
на вземанието, различно от договора за банков кредит (Определение
511/19.10.2017 по т.д. 1296/2017 на ВКС, I т.о., Определение 599/16.10.2018г.
по т.д. № 894/2018 на ВКС, II т.о.).
В този смисъл ВКС е приел, че неудовлетворените в производството по
несъстоятелност вземания на кредитора, обезпечени лично от трети лица, не
се погасяват, както и че кредиторът, след като разполага с изпълнителен
титул срещу тези трети лица, той може да се удовлетвори в производството
по индивидуално принудително изпълнение, образувано срещу лицата,
учредили обезпечения – поръчители и срещу съдлъжниците на
несъстоятелния длъжник (Определение 610/11.12.2017 по т.д. № 1552/2017г
на ВКС, I т.о.).
Ето защо с прекратяването на производството по несъстоятелност и
заличаване на дружеството не се препятства удовлетворението на кредитора
12
от имуществото на третите лица, разкрива точния смисъл на разпоредбата на
чл.739, ал.2 ТЗ. Изложените съображения по тълкуване на нормата на чл.735,
ал.2 ТЗ са в подкрепа на този краен и решаващ извод на настоящия състав.
Наличието на реални и лични обезпечения определя законосъобразността на
съдебния изпълнител да откаже да прекрати изпълнителното производство,
тъй като принудителното изпълнение може да се насочи срещу обезпеченията
– в хипотезата по чл.735, ал.2 ТЗ или съществуват неудовлетворени вземания,
за събирането на които принудителното изпълнение е насочено срещу трети
лица (съдлъжници или поръчители) и които вземания не се погасяват – в
хипотезата по чл.739, ал.2 ТЗ.
Съгласно Решение № 158/10.07.2018г. по т.д.№ 2369/2017г. на ВКС, I
т.о., наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или
менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за
прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаване на
търговеца-главен длъжник, не препятства въможността за кредиторите му да
се удовлетворят, тъй като вземанията му към солидарните съдлъжници не се
погасяват. Този смисъл са Решение № 194/01.02.2018г. на ВКС по т.д. №
84/2017г., II т.о., и решения на Апелативните и окръжни съдилища в
страната.
С оглед изложеното съдът намира за основателно възражението на
взискателя, че доколкото съществува непогасено задължение на солидарните
съдлъжници по процесните договори за банков кредит, учреденото като
обепечение за всички задължения по този договори ипотечно право
съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана.
Така по втория решаващ материалноправен въпрос, настоящият състав
прие, че личното обезпечение в хипотезата на солидарна отговорност
(договорно възникнала), не се погасява с погасяване на задължението на
главния длъжник – търговец по чл.739, ал.2 ТЗ, спрямо когото има
приключило производство по несъстоятелност, поради изчерпване масата на
несъстоятелността.
След като вземанията на жалбоподателите съществуват под формата на
лично обезпечение (арг. чл.121 ЗЗД) – солидарни съдлъжници, а учредените
ипотеки върху недвижими имоти (номер 26 и 27), обезпечават всички
13
задължения спрямо кредитора – взискател, поради което ипотечното право не
е погасено на основани чл.150, ал.1 ЗЗД, следва жалбата да бъде оставена без
уважение, а постановлението на съдебния изпълнител потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК, М. Г.
М., ЕГН ********** и ИВ. СТ. М., ЕГН ********** и двамата със седебен
адрес: гр.Т., ул. „Любен Каравелов“ № 59А следва да поемат разноските за
юрисконсулско възнаграждение на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ***, тъй като с поведението си, същият не е дал повод за инициране на
производство и претендира юрисконсулско възнаграждение. Взискателят е
подал отговор на частна жалба срещу действия на ЧСИ. По делото не е
проведено открито съдебно заседание, а материалите по изпълнителното дело
са в размер на 327 страници. С оглед иложеното на основание чл.78, ал.3 вр.
ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правна
помощ следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 50,00 лева (петдесет лева).
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.10.2020г. по изпълнително дело
20178790401695 на ЧСИ Велислав Петров, вписан под номер 879 в КЧСИ на
РБ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН ********** и ИВ. СТ. М., ЕГН ********** и
двамата със седебен адрес: гр.Т., ул. „Любен Каравелов“ № 59А да заплатят
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С. 1766, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260
сумата от 50,00 лева (петдесет лева), представляващи разноски за
юрисконсулско възнаграждение по въззивно гражданско дело
20214300500418 по описа на ОС – Ловеч, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8
ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правна
помощ
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателите, взискателя
14
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ЧСИ Велислав Петров.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15