№ 3127
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100505605 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците В. И. М. и Н. В. М. срещу
решение № 17 081/20.10.2023г., постановено по гр.дело № 63627/2022 г. по описа на
СРС, 71-и състав. С обжалваното решение са уважени предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ал.1 ЗЗД, за признаване на установено че жалбоподателите
дължат по равно на „Топлофикация София” ЕАД сумата 213, 26 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 05.08.2022г. до изплащане на вземането,
сумата 14, 50 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., ведно със законната лихва от 05.08.2022г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 42 660/2022г. по описа на СРС, 71-и състав като са
отхвърлени заявените искове по чл. 415 ал.1 ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата от 40, 18
лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
31.10.2019 г. – 28.07.2022 г. и за сумата от 3, 24 лв. – мораторна лихва върху сумата за
дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. – 28.07.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение – липсвали документи за извършено дялово разпределение и не могло да
1
се установи реално дължимата сума, както и че не била предоставяна услугата дялово
разпределение. Изложени са твърдения, че липсвали доказателства сградата да се
намира в режим на етажна собственост, както и че сградната инсталация е обща част
по предназначение. Твърди се, че с оглед липсата на сключен договор между страните
са неприложими ОУ на ищеца, както и че липсвали доказателства ищецът да е
заплатил сумите за дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение, поради
което не можело да се приеме, че е налице неоснователно обогатяване. Молят за
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените срещу тях искове.
Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззИ.емата страна „Топлофикация София” ЕАД
депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Директ.Бг“ ЕООД не заявява
становище по жалбата.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК вр. с
чл. 59 ал.1 от ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е да докаже, че на извъндоговорно основание е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и на посочената стойност, с която ответниците са се обогатили,
тъй като неплащайки цената на доставената в имота им ТЕ са си спестили разходи,
които следвало да направят. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили задължението си към ищеца.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент, е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Претенцията на ищеца се основава на
твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно
2
правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в
имота на ответниците.
Страните не спорят и от представения по делото нотариален акт за учредяване
право на строеж срещу задължение за строителство № 56, том IV, рег. № 27 578, дело
656/2005 г. от 23.08.2005г. на нотариус рег. № 310 – А.Ч. се установява, че В. И. М. и
Н. В. М. са носители на правото на собственост върху процесния магазин 1, придобит
от тях с оглед осъщественото право на строеж респ. приложеното разрешение за
ползване № ДК-07-493/23.10.2007 г. на СРДНСК. Последното обстоятелство не се
оспорва от ответниците в нито един етап от развитието на производството по делото
респ. се установява с оглед съдържанието на горецитирания нотариален акт /т.2.3.1 от
същия/. Идентичността на имота, предмет на нотариалния акт с административния
адрес на същия, посочен по делото се установява от приложеното удостоверение на
СО – район „Младост“ с № ТС-70-00-223/2007 г.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. Акт за разпределяне
на кубатура в жилищна сграда, изготвен от „Топлофикация София“ и Председателя на
УС на ЕС на сградата, протокол от ОС на ЕС от 12.01.2008 г. се установява, че в
сградата в режим на ЕС, в която процесният магазин се намира е бил въведена в
експлоатация и присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по
делото извлечения от сметка за аб. № 410204, индивидуални справки за използвана
топлинна енергия, представени от третото лице-помагач, както и от заключенията на
СТЕ и ССчЕ по делото се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на
горния адрес през процесния период била топлоснабдена.
Цитираните по-горе разрешение за ползване на СРДНСК и протокол от ОС на
ЕС от 12.01.2008 г. опровергават твърденията, заявени във въззивната жалба за липса
на доказателства, че сградата, в която се намира процесния имот не е в режим на
етажна собственост по смисъла на чл. 37 от ЗС.
Съобразно чл. 38 от ЗС всички видове инсталации и централните им уредби,
изградени в сграда в режим на етажна собственост са общи части, поради което
възражението във въззивната жалба за липса на доказателства, че сградната
инсталация е обща част се възприема като неоснователно от настоящия съдебен
състав.
Страните по делото не са формирали спор досежно обстоятелството, че
ответниците не са сключили писмен договор с ищеца по реда на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
При приложение на чл. 202 ГПК съдът кредитира неоспореното заключение на
СТЕ и приема за установено по делото, че сградата, в която се намирал процесният
топлоснабден имот била топлозахранвана от абонатна станция с общ топломер.
Същият бил годен измервателен уред и съответствал на одобрения тип. Отчетените
данни на топломера съвпадали с посочените такИ. в издадените от ищеца фактури. От
3
отчетеното количество топлинна енергия за сметка на топлопреносното дружество
били приспаднати ежемесечно технологичните разходи преди разпределението на ТЕ
между абонатите, съобразно действащата нормативна уредба.
През процесния период ТЕ за отопление на имота не била начислена.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация са по прогнозно потребление,
като в края на отоплителния сезон ФДР изчислява реалното потребление на ТЕ и
извършва изравняване между начислената и дължимата сума. Вещото лице-
топлотехник инж. Виолета Тенева счита, че изчисленията, извършени от ФДР
съответствали на действащата нормативна уредба.
Видно от заключението на изготвената по делото СТЕ, разпределението на
топлинна енергия на абоната през процесния период било извършено съгласно
данните по уредите за дялово разпределение, изравнителните сметки и при спазване
на действащите към процесния период нормативни актове за топлоснабдяването.
Посочените от вещото лице суми за топлинна енергия за исковия период са отразени в
заключението на СТЕ без оглед предходни неплатени и просрочени задължения и без
начисляване на лихви по сумите. В посочения от вещото лице размер са съобразени
изготвените от ФДР изравнителни сметки за процесния период като е посочена
дължима сума на обща стойност 333, 90 лв. Обоснован е извод от вещото лице за
подлежащи на връщане суми на абоната в размери съответно на 112, 46 лв., 19, 65 лв.
и 20, 33 лв. с оглед изготвени изравнителни сметки, касаещи процесния период.
Посоченият размер на дължима главница в СТЕ, след приспадане на сумите за
възстановяване, възлиза на 293, 91 лв., възприет и от СРС, е технически неточен
доколкото не е приспадната първата сума, подлежаща на връщане.
Изслушаната по делото ССчЕ е обективирала извод за погасяване на част от
задължението чрез прихващане от суми за възстановяване, кореспондиращи като
аритметично изражение на посочените от СТЕ като е посочила, че след извършеното
прихващане размерът на главницата възлиза на 198, 76 лв., до който размер
настоящият съдебен състав намира, че заявеният иск е основателен.
Съобразно разпоредбата на чл. 140 ал. 5 от ЗЕ, лицето по чл. 139б ал.1 предлага
на клиентите в сграда - етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат, съобразно т. 8 на разпоредбата
условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение, поради което
материалноправно легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение е
ФДР. По делото не са ангажирани доказателства ищецът да е изпълнил чуждо
задължение, това на потребителя, поради което претенцията за заплащане на сума в
размер на 14, 50 лв. – главница за услугата дялово разпределение е неоснователна.
Предвид изложеното и с оглед частично несъвпадане на крайните изводи на
двете инстанции, решението на СРС следва да бъде отменено в частта на иска, касаещ
4
главница за потребена топлинна енергия за горницата над 198, 76 лв. до
претендирания размер от 213, 26 лв., както и в частта за сумата от 14, 50 лв. – главница
за услугата дялово разпределение и се потвърди в останалата обжалвана част.
По разноските:
При този изход на спора се дължи произнасяне по отношение на сторените
разноски в заповедното производство респ. исковото пред настоящата инстанция и
тези, сторени във фазата на първоинстанционното производство.
Съобразно изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 54, 97 лв.
в заповедното производство, поради което решението в частта за разноските на СРС,
относно същите следва да бъде отменено за горницата над горепосочената сума до
присъдената с първоинстанционното решение сума от 62, 99 лв.
Съобразно изхода на спора на ищеца се следват разноски в размер на 501, 83 лв.
в първоинстанционното производство, поради което решението в частта за разноските
на СРС, относно същите следва да бъде отменено за горницата над горепосочената
сума до присъдената с първоинстанционното решение сума от 524, 93 лв.
На ответниците – въззивници следва да бъде присъдена сума от по 28, 65 лв. –
разноски пред настоящата инстанция, а на въззИ.емата страна – ищец сумата от 87, 27
лв., платима по равно от двамата въззивници.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 17 081/20.10.2023г., постановено по гр.дело № 63627/2022
г. по описа на СРС, 71-и състав, в частта в която са уважени предявените от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 415 ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ал.1 ЗЗД, за признаване на установено че В. И. М. и Н. В. М.
дължат по равно на „Топлофикация София” ЕАД горницата над сумата от 198, 76 лв.
до присъдената с решението сума от 213, 26 лева, представляваща цена на потребена
без правно основание топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г.,
ведно със законната лихва от 05.08.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата
14, 50 лева, представляваща цена на потребена без правно основание услуга дялово
разпределение за периода от 01.09.2019г. до 31.08.2020г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 42 660/2022г. по описа на СРС, 71-и
състав, както и в частта за разноските за горницата над 54, 97 лв. - разноски в
заповедното производство, присъдени на ищеца и за горницата над 501, 83 лв. –
разноски в производството пред СРС, присъдени на ищеца и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б срещу В. И. М., ЕГН
********** и Н. В. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул.
„********* – партер – адв. И. Т. искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че В. И. М. и Н. В. М. дължат по равно /по ½
част/ на „Топлофикация София“ ЕАД за горницата над 198, 76 лв.– цена на потребена
без правно основание топлинна енергия за периода м. 07.2019 г. – м.04.2021 г. до
претендирания размер от 213, 26 лв., ведно със законната лихва от 05.08.2022 г. до
изплащане на вземането, както и за сумата от 14,50 лв. – цена на потребена без правно
основание услуга за дялово разпределение за периода м. 09.2019 г. – м. 08.2020 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 05.08.2022 г. до изплащане на вземането за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. *********, магазин 1, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 42 660/22 г. по
описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА В. И. М., ЕГН ********** и Н. В. М., ЕГН **********, и двамата със
съдебен адрес: гр. София, бул. „********* – партер – адв. И. Т. да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумата от 87, 27 лв. по равно – разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б да заплати на В. И. М., ЕГН **********
и Н. В. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, бул. „********* –
партер – адв. И. Т. сума от по 28, 65 лв. на всеки един от двамата – разноски в
настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част за сумата от 198,
76 лв.– цена на потребена без правно основание топлинна енергия за периода м.
07.2019 г. – м.04.2021 г.
В частта, в която исковете са отхвърлени за сумата от 40, 18 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.10.2019 г. – 28.07.2022 г.
и за сумата от 3, 24 лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
периода 31.10.2019 г. – 28.07.2022 г. е влязло в сила като необжалвано от страните.
РЕШЕНИЕ е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца –
„Директ.Бг“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7