РЕШЕНИЕ
№ 295
23.06.2020
г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Василка Желева
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ангелина Латунова и в присъствието на прокурор Невена Владимирова, при ОП-Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
АНД (К) № 72 по
описа за 2020
година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Б.Б.(B.
B.), роден на ***г., гражданин на Р. Т., подадена чрез пълномощник-адв. Ц.Т., срещу Решение № 168/26.11.2019г., постановено по а.н.д. № 735/2019г. на Районен съд-Свиленград.
Касатора счита обжалваното решение
за неправилно, поради нарушение на материалният закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи, се че липсата на превод на АУАН се приравнявала
на липса на връчване на такъв, защото
целта на акта, освен да сложи началото на производството била и да доведе до знанието на лицето, чиято
административно наказателна отговорност ще се ангажира, в какво точно е
обвинено, за да може адекватно да упражни правото си на
защита. В тази връзка се излагат съображения, че в процесния случай по
делото нямало категорични доказателства, че привлеченото към отговорност лице е разбрало какво е съдържанието на АУАН и
неправилно, според касатора, районният съд е приел, че това задължение
на АНО е изпълнено. От доказателствата по делото не се установявало по безспорен начин, че е
осигурен преводач с необходимите познания по турски език, за да се осигури на
наказаното лице правилен и разбираем превод на АУАН, както и ясно да разбира
какви са задълженията му при извършена
проверка. Сочи се, че от показанията на
св. Т. се установявало, че е извикал негов колега-П. да преведе акта. Не
ставало ясно от къде съдът, черпел
сведения за това, че последното лице е
разполагало с лингвистични знания, за да извърши ясен и коректен превод от
български на турски език. В процеса
единствено се установило, че проверяващите са мислели, че наказаното лице е ги
е разбрало. Нямало обективно доказателство, че достоверен превод е извършен и
че проверяващите и т.нар. преводач владеят турски език и то в достатъчна
степен, за да извършат ясен, разбираем и точен превод. Твърди се, че по този
начин правата на наказаното лице били грубо нарушени, както от
административнонакаващият орган, така и от съда, тъй като било нарушено правото му да разбира в какво е
обвинено, какво се изисква от него при проверката и какво е съдържанието на процесният АУАН. Това
нарушение не можело да се санира, чрез преодоляване на езикова бариера от хора,
които не притежават непълни и некачествени познания по даден език. Излагат се и
доводи, че бил нарушен принципът на
Директива 2010/64/ЕС на Европейскят парламент и на съвета от 20.10.2010г.,
представляващо вторично право на Европейският съюз, да се поддържа и развива
пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Допълнително се излагат и
доводи, че АНО следвало да представи писмен превод на АУАН на наказаното лице. Това
следвало от изискванията на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 21 от НПК, както и от глава ХIII от НПК, в която Република България
транспонирала във вътрешното си законодателство
Директива № 2010/64/ЕС на ЕП и на съвета от 20.10.2010г. относно правото
на устен и писмен превод в наказателното производство.
Неверни, според касатора, били и
констатациите на районният съд, че бутилките с фреон са били видни при отваряне на камиона и същите били в
противоречие на събраните свидетелски показания. От последните ставало ясно, че стоката е била
в дъното на ремаркето на тира. Камионът
бил пълен с текстилни изделия, които били
пред бутилките с фреон. За да бъдели видни те при отваряне на камиона, то същите следвало
да бъдат поставени върху текстилните
изделия, което по законите на физиката била невъзможно.
Излагат се доводи, че липсвала пасивна процесуална легитимация на
наказаното лице. Неправилно районен съд-Свиленград приел, че шофьорът на тира е лицето, на което следва да бъде наложено
административно наказание наказание. За
да се ангажирала административно - наказателна отговорност следвало административнонаказващият орган да установи по безспорен
начин, че наказаното лице е натоварило процесните стоки и че те са били във
фактическата му власт и то с ясното съзнание ги е превозило през границите на
ЕС. Това обстоятелство се твърди, че е
останало недоказано. В хода на
производството не се установило, дали
наказаното лице е присъствало при съставяне на ЧМР. Последното не било и
титуляр на митническите декларации и страна по ЧМР. Не било установено и дали
документите са съставени в присъствието
на наказаното лице или в присъствието на друг шофьор, който да е натоварил
процесните азотни бутилки и да е предал камиона на следващ шофьор на по-късен
етап. Съгласно задължителните указания
за съдилищата, дадени с ТР 1/2015г. по т.д. № 1/2014г. на ОСНК на ВКС под
пренасяне на стоки през границата на страната следва да се разбира, физическото
/фактическото пренасяне/транспортиране на стоките през границата на страната от
лице, което упражнява фактическа власт върху тях, като деянието е довършено в
момента на обективното преминаване на стоките
през границата. От показанията на
св. Т. се установявало, че стоките не са били
във владението на шофьора. Последният нямал достъп до тях поради
поставената върху вратата на ремаркето плоба. Този извод следвал от факта,
че след натоварването на стоките багажното отделение на тира е било пломбирано, като пломбата не е
била нарушена до извършване на
митническата проверка. Следователно
шофьорът не можел да бъде годен субект на нарушение по чл. 233 от ЗМ.
Голословни останали и твърденията на представителя на Агенция Митници за това,
че шофьорът на товарният автомобил е представител на превозвача- по делото не
бил представен нито един документ, който да съдържа подпис на наказаното лице,
да е съставен от негово име в качеството
му на представляващ превозвача или
вносителя. Задължението на шофьора било
единстево да превози стоките от точка А до точка Б, но без да притежава
представителна власт спрямо тях и без да
притежава правото да се разпорежда с тях. Твърди се, че в този смисъл била и трайната
практика на съдилищата, като се цитират множество съдебни решения. Изводът за липсата на пасивна
легитимация на шофьора да отговаря по чл. 233 ЗМ следвал и от анализа на приложимата нормативна база на ЕС. Така в чл.
5, т.12 от Регламент № 952/2013 за създаване на митнически кодекс на
общността било дефинирано, че митническата декларация означава актът, с
който дадено лице изразява в
установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен
митнически режим, като посочва където е уместно специфични мерки , които следва
да бъдат приложени. В т.6 от същия член било посочено, че „митнически
представител” означава всяко лице, определено от друго лице а изпълнява
действията и формалностите, изисквани съгласно митническото законодателство,
във взаимоотношенията му с митническите органи, а в т.15 е уредено кое лице има качеството на „декларатор”, а именно лицето подаващо от свое или чуждо
име посочените в нормата видове декларации /уведомления. Съответно
чл.15, т.2, б.”а” от Регламента посочвал, че отговорно за точността и
пълнотата на информацията, предоставени в декларацията, уведомлението или
заявлението, било именно лицето подаващо декларацията.
В митническата декларация, представена пред българските органи изрично било посочено, че декларатор на
процесните стоки не бил Б.Б.. Следователно, по силата на на изричните разпоредби на регламента не
шофьорът на тира, а дружеството
получател и декларатор, било
отговорно за верността на декларираното
в митническата декларация, и респективно
се явявал легитимиран субект на
отговорност по чл. 233 от ЗМ.
Излагат се доводи и за наличие на второ, самостоятелно основание за
невъзможност за ангажиране отговорността
на шофьора Б.Б. за вмененото му нарушение по чл. 233 от ЗМ. В НП не било посочено, нито дали шофьорът е присъствал при
товаренето на тира, нито дали е присъствал при пломбирането. Съдържанието на
колетите не му било показано. Тоест, шофьорът не бил наясно с точният вид и брой на стоките, които се съдържали в превозното средство. Тази
липса на знание изключвала умишлената
форма на вина. Нито в ЗМ, нито в правилника за прилагането му, нито в
регламент № 952/2013г. било предвидено задължение за шофьора на тира превозващ товара да се запознава с
точното му съдържание, след като същият е пломбиран. Поради това дори да се
пиремело, че същият е извършил противоправното
деяние, то не било виновно и
следователно не съставлявало административно нарушение, което да е съставомерно
за него.
По тези съображения, според касатора доколкото получателят на стоките бил
надлежният субект на нарушението, НП следвало да бъде отменено в частта на
наложената глоба на наказаното лице.
Сочи се също, че от
кредитираните от съда писмени и гласни доказателства, също се
установявала вината на наказаното лице.
Неправилен бил и изводът на съда, че лицето е осъществило фактическата
власт върху стоките и че е извършило процесното нарушение, тъй като не е декларирало
процесните стоки.
По изложените в касационната жалба съображения се моли се за отмяна
на съдебния акт и на потвърденото
с него наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба, ГД МРР-ЦМУ отдел“Митническо
разузнаване и разследване“- ТД”Южна морска” към
Агенция”Митници”, редовно призован, чрез
процесуален представител, в писмено
становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане
на юрисконсулско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита касационната жалба за неоснователна и моли същата да
бъде оставена без уважение. Пледира
съдебното решение да бъде оставено
в сила.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл. 218, ал. 1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 168/26.11.2019г. по а.н.д. №
735 по описа на РС-Свиленград за 2019г. било потвърдено Наказателно постановление (НП) № 996/2019г.
издадено на 26.09.2019г. от И.Д.Началник на отдел”Митническо разузнаване и
разследване Южна морска“.
Със същия санкционен акт, в полза на държавата от Б. Байрамолу
са отнети в полза на държавата 48
бутилки „134А” по 13.60 кг всяка и 48 бутилки „404 А” по 9.8 кг, обща стойност 22 068.96 лева, на касационният
жалбоподател Б.Б. за осъществено административно
нарушение по чл. 233, ал.3 от ЗМ, вр. с ал.1 от ЗМ, и на основание същата норма
е наложено административно наказание”Глоба” в размер на 44 137.92 лева, представляваща 200% от митническата стойност на стоката предмет на
нарушението по пункт
I, а за обезпечение на глобата от касатора е задържана сумата от 44 137.92 лева.
За да постанови решението
си въззивният съд е приел, че не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне
на АУАН и издаване на НП. От материалноправна страна приел, че обстоятелствата изложени в акта и НП
се установяват по категоричен начин, като не са налице основания за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
При касационната проверка настоящата съдебна инстанция намира, че проверяваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка.
Относимите факти са възприети от съда
въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати
нарушения в хода на административно-наказателното производство и вината на нарушителя
са били правилно
установени от съда.
В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които да обосноват отмяна
на наказателното постановление. В АУАН и НП
се съдържа ясно и точно описание на нарушението, не се констатира
противоречие между словесното му описание
и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено време, място и начин на извършване
и е правилно квалифицирано.
Описанието на извършеното от наказаното лице дава достатъчна яснота относно състава на нарушението,
поради което по никакъв начин
не е ограничено правото на лицето
да разбере какво противоправно деяние му е вменено.
Доводите на касационният жалбоподател, за допуснати в хода на административно
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
ненадлежен превод на АУАН на наказаното лице и непредставяне на писмен превод
от същия, не се споделят от настоящия съдебен състав. В тази връзка следва да се
отбележи, че Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010 г. относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство не се прилага в
случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на
санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност
по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред съд – чл. 1, т.3 и според тази директива изискването за преводач
важи единствено за производството по обжалване пред съд. Член 84 от ЗАНН не съдържа указание
за препращане към правилата на
НПК относно назначаването на преводач и извършването
на превод на невладеещите български език лица на разбираем
за тях език.
В този смисъл нормата на чл. 21 НПК не намира приложение, както по отношение
превод на АУАН, така и по отношение
превод на НП. Макар обаче правилата
на ЗАНН изрично да не предвиждат
извършването на превод по отношение
на лицата, невладеещи български език, то доколкото
връчването на АУАН има за основна
своя цел запознаване на посочения нарушител с констатациите на актосъставителя,
респ. с упражняването на редица права
и задължения, то запознаването на нарушителя със съдържанието на акта на разбираем
език е условие за надлежността на връчването. От събраните по
делото доказателства става ясно, че
в случая е бил извършен превод на АУАН. Последното се потвърждава от отразеното в последния , закрепено с подписа на лицето,
което е осъществило превода, от правилно кредитираните от районния съд показанията
на свидетеля Д., който в открито съдебно заседание изрично заявява, че АУАН е бил
преведен от негов колега на разбираем за нарушителя език, както и от личните обяснения на самият жалбоподател дадени в деня на съставяне на АУАН. Следователно, в
конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи
извод, че жалбоподателят, макар и чужд гражданин, е разбрал в какво се изразява
нарушението, за което му е съставен акта, както е разбрал и защо му е издадено
наказателно постановление.
При правилно установената от районния съд фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства от обективна страна се
установява по несъмнен начин
извършването на визираното в АУАН
и НП деяние.
Административно наказателната отговорност на касатора е ангажирана на
основание чл. 233, ал.3, вр. с ал.1 от ЗМ.
Съгласно
чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или
направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките. За да е осъществен съставът на вмененото на касатора административно
(митническо) нарушение, е необходимо да се пренася или превозва стока през
държавната граница и да няма разрешение
на митническите органи - т.е. да няма
знание на митническите органи-. стоката да не е представена, декларирана или
обявена пред същите. В ал.3
на чл.233 от ЗМ е предвиден квалифициран състав на нарушението, в случаите когато за извършване на
деянието по ал. 1 е използвано превозно или преносно
средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда
са акцизни стоки или забранени
за внос или
износ стоки, глобата да от 200 до 250 на сто
върху митническата стойност на стоките
при внос или стойността на стоките при
износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия
- от 200 до 250 на сто от
продажната им цена.
Безспорно е, че касационният
жалбоподател на 01.04.2019г. е бил водач на
посоченият в АУАН и НП товарен автомобил, с полуремарке към него,
което п.п.с. е пристигнало на МП“Капитан Андреево“. От
събраните гласни и писмени доказателства се установява също и че при извършената митническа проверка
на товарният автомобил, в задната част
на товарното помещение, поставени върху други вещи, са открити
два палета, съдържащи забранени
за внос стоки- общо 96 бутилки газ фреон
от които 48 бутилки „134 А“ и 48 бутилки „404А“. От разпита на св. Д. и Т. по делото
се установява и че преди извършване на митническата проверка,
жалбоподателят е декларирал само стоките
описани в Т1 с MRN19TR34130000566503 от 30.03.2019г. От съдържанието на процесната митническа
декларация се доказва, че процесните 96 бутилки с фреон не са посочени в нея.
Следователно, на установената дата и място на извършване на
нарушението наказаното лице е осъществило от обективна страна фактическия
състав на нарушението, като е пренесло
през държавната граница описаните
в АУАН и НП стоки-без да ги декларира пред митническите служители.
Доводите на
изложени в касационната жалба, че липсва пасивна процесуална легитимация за ангажиране отговорността на наказаното
лице, не се споделят от съда.
При преценката дали едно деяние е извършено
умишлено и с какъв вид умисъл, съгласно
константната теория и практика, се изхожда от
фактическите действията на извършителя на деянието.
Изрично в
личните си обяснения, дадени в хода на административно наказателното
производство, наказаното лице е заявило, че
е натоварило превозваната стока от склада на М. Л.в Х. за Х..
Следователно, касатора не само е присъствал при натоварването, както
се твърди в касационната жалба, но лично
е участвал в същото. При това положение
същия е имал е
ясно съзнание за вида на стоките
които натоварва в моторното превозно
средство, и конкретно за посочените в НП и АУАН- от доказателствената
съвкупност е видно, че те не са били
поставени в тайник, напротив-били са ясно различими, опаковани в прозрачно
фолио, а
картонените опаковки, в които са били поставени
са били в ярки цветове и явно отличаващи се от останалата стока, като на същите е имало обозначение, че се касае за
фреон, който е непрезареждаем. Съответно, от момента
на натоварването им в товарният автомобил, жалбоподателят е установил фактическа власт върху процесните стоки, знаел е че ги превозва
през границата на страната, а доколкото е длъжностно лице носещо отговорност за
превозваната от него стока е знаел, че
при навлизане в територията на Република България трябва да ги декларира пред компетентните митнически органи. По делото не
е спорно, че касационният жалбоподател е
декларирал само стоките фигуриращи в MRN Т1, а
доколкото последната също е била в негова фактическа власт, безспорно е съзнавал, че процесните,
забранени за внос стоки, не са посочени в нея. Единственият възможен извод, при
тези обективно установени действия на наказаното лице е, че същото виновно и при
условията на пряк умисъл е осъществило
деянието за което му е наложено административно наказание .
В случая
размерът на наложеното наказание е правилно определен и индивидуализиран.
Правилно е приложен и чл.233, ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза
на Държавата, предвид осъщественото нарушение.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора,
основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на сторените по
делото разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение и такова следва да
бъде присъдено в размер от 80.00 лева
съобразно чл. 37 от ЗпрП, вр.
с чл. 27е от Наредбата за правната
помощ.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
168/26.11.2019г. постановено по а.н.д. № 735/2019г. на Районен съд-Свиленград, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 996/2019г. издадено на 26.09.2019г. от
И.Д.Началник на отдел”Митническо разузнаване и разследване Южна морска“.
ОСЪЖДА Б.Б.(B. B.), роден на ***г., гражданин на Р. Т., притежаващ документ за самоличност № U14550335 изд. на 25.05.2017г. , с адрес: Р. Т. , град М.(M.) C. M..S. „M.K. APR. 4/8 да заплати на Агенция Митници разноски по делото в размер
на 80.00(осемдесет) лева,
представляващи юрисконсулско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.