Решение по дело №613/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 97

 

  гр. Пловдив, 09 юли 2020 г.,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ                                                                                

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                                          

при участието на съдебния секретар Нина Стоянова и на прокурора К. Папаризов, сложи за разглеждане докладваното от съдията - докладчик ИВ. РАНЧЕВ ВНОХД  № 613  по описа за 2019 година.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

Първоначално по внесения обвинителен акт на Окръжна прокуратура – * срещу подс. С.Б.К. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК във връзка с нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.1 и изр.2 и чл.116 от ЗДвП, е било образувано НОХД № 67/2018 г. пред Окръжен съд – *.

При проведеното разпоредително съдебно заседание с протоколно определение от 03.09.2018 г. е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения във връзка с досъдебното производство.

С Решение № 234/19.09.2018 г. по ВЧНД № 510/2018 г. на ПАС, на основание чл. 249, ал.3, вр. с Глава 22 от НПК е постановено, че по време на воденото досъдебно производство са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. Преценено е, че изготвената по делото авто-техническа експертиза е компрометирана, тъй като е ползвала в заключението си първоначалните показания на подсъдимия К. като свидетел, което е недопустимо. По този повод са дадени указания за назначаване повторна автотехническа експертиза, която да се позове само на използваемите доказателствени материали по делото.  Посочено е също така, че следва прокурорът да направи потребното за установяване скоростта на движение на автомобила на подсъдимия преди и по време на удара, опасната му зона за спиране в по-широки рамки, както и за степента на алкохолно повлияване на пострадалия преди инкриминираната случка. В този смисъл е налице и непълнота на обвинителната теза, което изисква след извършване на допълнителни процесуално-следствени действия, да се внесе нов обвинителен акт, който да позволи да се реализира ефективно правото на защита на подсъдимия.

След изпълнението на дадените указания е внесен нов обвинителен акт срещу подс. С.Б.К. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК за нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116 от ЗДвП е образувано НОХД № 16/2019 г. пред Окръжен съд – *, което е предмет на настоящия въззивен контрол.

На проведеното второ по ред разпоредително съдебно заседание отново са били отправени доводи от защитата на подсъдимия за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с изготвения обвинителен акт и повдигнатото срещу подс. К. обвинение, като Окръжният съд ги е оставил без уважение. С определение № 242/17.04.2019 г. по ВЧНД № 195/2019 г. ПАС е оставил без уважение подадената частна жалба на защитата на подсъдимия и е потвърдил протоколно определение от 21.03.2019 г., като е върнал делото за продължаване на съдо-производствените действия.

С присъда № 11/18.10.2019 г. по НОХД № 16/2019 г. на *ския окръжен съд подс. С.Б.К. е признат за виновен в това, че на 22.12.2016 г., за времето от около 19:00 ч. до около 19:30 ч., при управление на МПС – собствен лек автомобил марка „*“, с рег. № *, в посока от гр. * за с. *, общ. *, на път SML 3315 II-86-0+900, на около 40 метра преди кръстовището за с. *, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП „Водачите са длъжни да намалят скоростта си на движение и да спрат, когато възникне опасност за движението“ и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б.К. от с. с., като след инцидента е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то, вр. чл. 54 от НК е ОСЪДЕН на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е ОТЛОЖЕНО за срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила, като същият е признат за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАН по първоначалното обвинение  - да е нарушил чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП.

На основание чл. 343г от НК подс. С.Б.К. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 5 години.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК подс. С.Б.К. е осъден да заплати направените по делото разноски: на частните обвинители за адвокатско възнаграждение - Б.М.К. за сумата от 3 600 лева, на Е.Б.К. и М. М.К. за сумите от по 1 500 лева; от досъдебното производство в полза на ОД на МВР-* за сумата 4 343.45 лева и от съдебното производство в полза на Окръжен съд – * за сумата 800 лева.

Съдът се е произнесъл и за веществените доказателства, като е постановил връщането на 1 бр. ключодържател с 2 бр. секретни ключове; 1 бр. електронен чип с надпис „*“ и МПС - лек автомобил марка „*“ модел „*“ с № *, съхраняван в РУ - *- на подсъдимия С.К.; 1 бр. сгъваем нож; 1 бр. мобилен телефон „*“ черен на цвят; 1 бр. банкнота от 10 лева; 1 бр. банкнота от 2 лева; монета от 1 лев; 30 ст. на монети, оставени за съхранение в ОД на МВР -* на частните обвинители Б.К., Е.К. и М. К., а другите, описани в присъдата – да се унищожат като вещи без стойност.

Недоволни от присъдата са останали: прокурорът Т. ***, частният обвинител - Б.К., който чрез повереника си – адв. С.Ч. ***, частните обвинители - Е.К. и М. К., които чрез повереника си - адв. Р.М. ***, а подс. С.К., чрез защитника - адв. К.Е. ***, са подали протест и въззивни жалби.

В протеста на прокуратурата се излагат доводи за неправилност на присъдата, като постановена в нарушение на материалния закон. Окръжният съд не е следвало да оправдава подс. К. по повдигнатото му обвинение - с деянието си да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, тъй като не е контролирал непрекъснато управляваното МПС и не е бил достатъчно внимателен и предпазлив към пешеходците, което е във връзка с настъпилото произшествие.

Същевременно се счита присъдата и за несправедлива спрямо наложеното наказание от три години лишаване от свобода и неправилно преценено, че целите на наказанието и поправянето на подсъдимия ще се изпълнят с отлагането му с изпитателен срок от пет години. Затова се иска отмяна на присъдата в частта, с която подс. К. е признат за невинен и оправдан за нарушения на правилата за движение по чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, като бъде признат за виновен по повдигнатото му първоначално обвинение, както и изменението й, като бъде увеличено наказанието лишаване от свобода на пет години и отменено приложението на чл. 66, ал.1 от НК.

В жалбата на адв. Ч. – като повереник на частния обвинител Б.К. се твърди, че присъдата е несправедлива, като се иска нейното изменение и увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В първоначалната жалба от адв. М., като повереник на частните обвинители Е.К. и М. К., се излагат доводи за неправилност на постановената присъда, тъй като е в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и несправедлива по отношение размера на наложеното наказание, както и за приложението на института на условното осъждане. В тази връзка се иска нейната отмяна в оправдателната й част, като с новата присъда подс. К. бъде признат за виновен и за нарушаване правилата на движение по чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, както и да се измени като се увеличи наказанието лишаване от свобода над средния предвиден в закона размер и се отмени приложението на чл. 66 от НК с постановяване на ефективното му изтърпяване.

В направеното допълнение към жалбата се твърди, че неправилно е бил оправдан подс. К. по обвинението за нарушение на правилата по чл.20, ал.1 и чл.116 от ЗДвП, тъй като същият макар и да се е движел със скорост малко над максимално разрешената, много добре е познавал особеностите на пътния участък като не е проявил нужната бдителност и контрол над управляваното МПС, допускайки удара с падналия на пътя пешеходец, което също е в причинна връзка с ПТП. Също така се счита, че е наложено явно несправедливо наказание, като не са съобразени в достатъчна степен като отегчаващи отговорността обстоятелства – едновременното нарушение на няколко правила за движение, безкритичното му отношение към пострадалия пешеходец, на който не е обърнал внимание като е напуснал произшествието, проявените с последващото му поведение самоувереност и липса на самокритичност към стореното, многобройните предходни санкции за нарушение на правилата за движение, неоказано съдействие за разкриване на обективната истина от разследващите органи, липса на разкаяние за стореното, непризнаването на вина и висока степен на обществена опасност на деянието.

В жалбата на адв. Е., като защитник на подсъдимия К. се твърди, че присъдата е неправилна и постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като почива на непроверени в хода на съдебното следствие доказателства. Затова се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В подаденото допълнение се поставя акцент на допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Възразява се срещу изводите на назначената повторна КСМАТЕ, която не е съобразила в заключението си всички гласни и писмени доказателства по делото /показанията на св. А.  за видимостта към пострадалия, невзетия предвид от експертите втори протокол за оглед на местопроизшествието от 04.01.2019 г. с установено друго място на трупа, при което ако се вземат предвид и следите от неговото влачене, следва да се приспадне като разстояние, да се съобрази кривата на завоя, която ограничава видимостта и прави невъзможна предвидимостта на появилото се на пътя препятствие и деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК/. Изразява се несъгласие срещу недопускането на поисканите от защитата за разпит двама нови свидетели, както и за изслушване на назначената на досъдебното производство първоначална комплексна СМАТЕ, която е достигнала до различни изводи от заключението на повторната такава експертиза, а това би довело до назначаването на изцяло нова комплексна СМАТЕ. Оспорва се заключението на изготвената СМЕ за липсата на прегазване на пострадалия, което противоречи на обективните находки от неговите дрехи, по които има следи от грайфер на гуми. Накрая се възразява срещу кредитирането на показанията на свидетелите  Б. и Т. от Института по * - * и на полицейските служители, които са завели там подсъдимия, тъй като се касае за направени самопризнания не по надлежния ред, при заобикаляне разпоредбите на чл.118, ал.1 и ал.2 от НПК. Отправят се доказателствени искания за допускане до разпит на двама нови свидетели, изслушване на първоначалната КСМАТЕ и назначаването на нова, КСМАТЕ.

На страните са изпратени взаимно преписи от постъпилите протест и въззивни жалби, но не е взето отношение.

Настоящият въззивен състав проведе съдебно следствие, като допусна до разпит, поисканите от защитата двама нови свидетели - С. Т. и Т. Ч., а след изслушването на вещите лица д-р Т.Д., инж. С.М., инж. Т.П. по назначената повторна КСМАТЕ, им постави допълнителна задача и прие представеното от тях заключение.

Представителят на АП – Пловдив заяви, че не поддържа подадения протест, защото намира присъдата за обоснована и законосъобразна, като предлага да бъде потвърдена.

Счита, че правилно е преценено за нарушено правилото за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, а не това по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Смята за доказано авторството на деянието въз основа на откритите на местопроизшествието до тялото на пострадалия парчета от бронята и люспи от боята на автомобила на подсъдимия, както и от залепналата кожа от якето върху колектора му. В тази връзка са и показанията на полицейските служители, пред които подсъдимият е споделил за стореното, без да се налага да бъде изследван с полиграф. Същевременно твърди, че има резон и в жалбата на частните обвинители за налагането на по-сурово наказание, предвид безкритичното отношение на подсъдимия, неоказването на помощ и бягството му от местопроизшествието. Въпреки това, в основата на налагането на по-лекото наказание стои поведението на пострадалия, който е допуснал грубо нарушение, лежейки на пътя в тъмната част от денонощието. 

Частните обвинители Е.К. и М. К., с повереника им адв. М. *** заявяват, че поддържат подадената жалба срещу присъдата по изложените в нея съображения. 

Частният обвинител Б.К. не се явява редовно призован и се представлява от преупълномощения му повереник – адв. Т., която заявява, че поддържа подадената жалба.

Подсъдимият С.К. се явява лично в съдебно заседание и с адв. Д. ***. Заявяват, че поддържат подадената въззивна жалба по изложените съображения за нарушение на материалния закон и процесуалния закон, тъй като липсват достатъчно категорични доказателства за неговата вина. По делото има твърде много неизяснени обстоятелства и остава съмнението, че водачът е нямал техническа възможност да спре пред внезапно възникналото пред него препятствие по повод на вмененото му нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. И това изисква отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно - признаването му за невинен и оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

Апелативният съд, след като се запозна с постъпилите протест и въззивни жалби, изслуша становищата на страните и извърши цялостна проверка за правилността на невлязлата в сила присъда по смисъла на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Протестът и въззивните жалби са неоснователни.

Фактическите положения и правните изводи, включени в предмета на доказване по делото, с които е обоснована от окръжния съд съставомерността на инкриминираното деяние са правилни и законосъобразни.

Делото е било образувано пред Окръжен съд - * по внесен обвинителен акт срещу подс. С.Б.К. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК за нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.2 и чл.116 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, на което е дал обяснения подс. С. К., разпитани са посочените в обвинителния акт свидетели – М. Т., Н. Г., С. Г., Я. С., Я. М., К. К., М. Т., Я. Д., И. Й., И. Б., М. Я., Л. Я., В. К., Д. С., Т. М., С. М., Ю. К., Д. А., П. К., С. К., Н. М., М. П., Б. К., Е. Б., Б. К., Р. Т., М. К., Е. К. и е допуснал до разпит поискания от защитата свидетел – Р. Б., изслушани са вещите лица, изготвили заключенията по СМЕ, ХЕ, КХЕ, ТЕ, ПКСМАТЕ, приобщени са и съответните писмени, гласни и веществени доказателства.

Окръжният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.К. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работещ като секач. Правоспособен водач от 14.01.2013 г., със свидетелство за управление на МПС с валидност до 14.01.2023 г. категории „В“ и „АМ“. Наказван е четири пъти с фишове за нарушение правилата за движение, собственик на л. а. „*“, * на цвят, с рег. №*.

Пострадалият М.К. ***, българин, неженен, безработен.   

На 22.12.2016 г. свидетелят С., като автобусен шофьор, изпълнявал превоз с начало за тръгване в 18.00 ч. от гр. * за с. *и с. *. В автобуса пътували четиримата свидетели -  В. К. от с. *, М. Я., Л. Я. и Е. Б. от с.*.

Около 18.10 ч. автобусът се намирал преди табелата за с.*, като непосредствено преди първата къща на селото, от дясната страна на пътя и извън него - до мантинелата на банкета, шофьорът и пътниците видели, че пострадалият М.К. лежал отстрани и пушел цигара, който при приближаването им повдигнал глава и това спомогнало да го разпознаят. Коментарът им бил, че както лежи пиян по пътя М.„ще отвори работа на някой шофьор“. След като оставил трите жени в с.*, св. С. потеглил със св. К. за с. *, като двамата видели пострадалия да лежи на същото място. Св. С. около 18.22 ч., оставил последната пътничка в с. *и тръгнал да се прибира за гр. *. По обратния път, наближавайки разклона с. *– с.*, С. намалил заради пострадалия, за когото знаел, че често се напива и има навик да се движи отстрани на пътя или да лежи покрай пътното платно, но не го видял повече и се прибрал около 18.45 ч. в гр. *, като по пътя от разклона до централния път не срещнал други автомобили.

От показанията на свидетелите М. е било установено, че на 22.12.2016 г., около 17.00 ч., в заведението им в с.* дошъл пострадалият К. и за кратко време изпил две мастики, след което започнал да си долива в чашата от „патронче”, което държал под масата. Стоял около един час, след което си тръгнал.

На 22.12.2016 г. подсъдимият С. К. се обадил по телефона и се срещнал около 18.55 ч. със свидетеля М. в гр. *, зад читалището с цел да му предаде част за трактор - инжектор, която после да му вземе от гр. * и пари за нея. Срещата продължила не повече от пет минути, след което двамата се разделили. Свидетелят М. твърди, че всичко е протекло нормално и не усетил подс. К. да е употребил преди това алкохол, както и не го питал къде ще ходи след приключване на разговора.

След като се разделили, около 19.00 ч., подс. К. тръгнал да се прибира сам от гр. * към с.*, като управлявал собствения си лек автомобил, бял на цвят, марка „*“, с рег. № *. По това време вече било тъмно и подсъдимият управлявал автомобила с включени фарове. Пътувайки в посока за с. *, общ. *, на път SML 3315 II-86-0+900, на около 40 метра преди кръстовището за с. *, за времето от около 19.00 ч. до около 19.30 ч. подс. К. видял в последния момент, че на пътното платно има легнал човек, който бил неподвижен. Познал, че това е К., като в последния момент подсъдимият натиснал спирачките, но не успял да спре и го ударил с предната част на управлявания от него автомобил, след което пострадалият попаднал под движещия се автомобил и бил влачен в продължение на около 13,5 метра. Уплашен от стореното и без да слезе от колата и да види какво е състоянието на пострадалия подс. К. дал назад с автомобила, заобиколил отляво прегазения от него пешеходец, при което останали следи от гумите на автомобила му в снега по банкета. Така подсъдимият избягал от местопроизшествието и се прибрал в с.*.

Според показанията на свидетелите П., К., К. и Г. , подс. К. минал през заведението на първия от тях в с.* около 19.20 – 19.30 ч., купил си билетче от лотарията, което изтрил, нищо не консумирал и напуснал няколко минути по-късно.

Подсъдимият К. се прибрал при родителите си около 19.30 ч. през същата вечер, като паркирал автомобила си встрани от къщата, оставил ключовете от него в гнездото на стартера и влезнал в дома си.

На 22.12.2016 г. свидетелят А. , след работа около 19.00 ч. отишъл със семейния автомобил марка „*“ в хотел „*“ в гр. *, от където взел съпругата си – св. К.и двамата тръгнали за С.*, където живеели. Автомобилът се управлявал на дълги фарове от св. А. , който стигайки до разклона за с.* намалил скоростта на движение. В 19.20 ч. на около 40 - 50 метра преди разклона за с. *видял, че има тъмно петно на пътя. В началото си помислил, че е някакъв чувал с багаж, но при приближаването си до него установил наличието на човешко тяло.

Свидетелят А.  спрял автомобила с включени фаровете, като двамата с жена му слезли и видели, че неподвижното тяло е на мъж, без признаци на живот, в когото разпознали пострадалия М.К.. Тялото му било по гръб и разположено почти перпендикулярно на пътя в дясната му лента, като главата сочела към лявата лента, а краката към края на пътя и реката. Свидетелката К.поискала да пипне пострадалия, за да провери дали е жив, при което видяла че от устата му излиза пара. Св. А.  й дал телефона си и й казал да се обади на тел. 112, който бил набрал преди това в 19.22 ч., а това се потвърждава от приложената по делото справка от ДНС – 112, РЦ 112 - *.

Докато чакали да дойдат полицаите св. А.  и съпругата му огледали местопроизшествието и видели, че тялото на пострадалия К. е влачено няколко метра по асфалта преди мястото, където се намирало. Забелязали също, че там има бели пластмасови парчета и следи по снега в лявата лента на пътя и извън него от автомобил, който очевидно е заобикалял тялото на починалия.

Свидетелите А.  и К.установяват, че от момента, в който са излезли от главния път за гр. *след разклона за с.*, не е имало движение на никакви други автомобили, както в посока на селото, така и в обратната такава към главния път до пристигането на полицаите.

Местопроизшествието било посетено от свидетелите С. и М.по повод на получения в 19.25 ч. на 22.12.2016 г. сигнал в ОДЧ за намерен починал човек на пътя за с.*. Пристигайки на мястото полицаите намерили свидетелите А.  и К.и установили на пътното платно следи от влачене на трупа и наличие на счупени бели пластмасови парчета, както и че отстрани на пътя отляво на трупа по банкета има пресни следи в снега от автомобил, който е заобиколил прегазения пешеходец.

Двамата служители запазили местопроизшествието, като след идването на дежурната оперативна група и на линейката св. М. придружил трупа на починалия до моргата в гр. *, а св. С., заедно с началника на РУ - * И.С., отишли в с.*. Обходили селото и видели паркирания автомобил на подс. К. до дома на баща му. Огледали колата, която се оказала доста мръсна и запрашена, като само в предната й част личали пресни следи от допир около регистрационния номер. От подложната пластмаса на номера на автомобила липсвало черно на цвят парче, а предната броня била счупена и от нея също липсвали парчета, които по цвят, отговаряли на видените на мястото на произшествието. Същите /парчета пластмаса, като обекти № 1 и № 3 и парче черна пластмаса, като обект № 2/ са иззети при проведения оглед на местопроизшествието през същата вечер и са предмет на назначената впоследствие трасологична експертиза.

На 22.12.2016 г. бащата на подс. К. – св. Б. К., празнувал в дома си в с.* рождения си ден и имали гости, сред които и техните семейни приятели - свидетелите Т. и Г.. Двете свидетелки дават показания, че около 19.30 часа пристигнал подс. К., който бил спокоен, нямал признаци да е употребил алкохол, като баща му налял една водка. Около 22.30 ч. дошли полицаи от РУ – *, които попитали чия е бялата кола, паркирана до къщата, след което извели подс. К. от дома му по повод на пътен инцидент. Автомобилът е предаден с протокол за доброволно предаване от 22.12.2016 г. от подсъдимия на св. К.К. - *КП при РУ - *.

От св. М. и от разпечатките от ползвания от него телефон е било установено, че на 22.12.2016 г. се е обадил на подс. К. в 20.54 ч. и го попитал какво знае за инцидента с пострадалия К., за който чул от негов познат – Р.М.. Подсъдимият му отговорил „нищо не знам“, но поискал от свидетеля, ако чуе нещо, да му се обади. Малко след това, в 21.01 ч. самият подсъдим му се обадил и го питал разбрал ли е нещо за произшествието, като св. М. му отговорил, че не знае какво точно е станало.

На 23.01.2016 г. подс. К. бил закаран от полицейските служители от РУ - *- св. К. К. и от инсп. П., за полиграфско изследване в Института по психология на МВР. Преди това подсъдимият е попълнил декларация, че няма участие в ПТП и изследването е по негово желание, с цел да се докаже истината. По време на пътуването до гр. *полицаите не говорили с подс. К..

След пристигането им в ИП – МВР психолозите поканили подсъдимия да влезе, за да си поприказват с него. От показанията на свидетелите Й., Т. и Б., които са служители в Сектор „*“ в ИП – МВР гр. * се установява, че на 23.12.2016 г. при тях се е получило писмо от ОД на МВР - * с искане за полиграфско изследване на заподозряно лице.

Около обяд на същата дата служителите от РУ - *отвели при тях подс. К., който пожелал да разговаря насаме със св. Б., на когото щял да разкаже какво се е случило. Той помолил свидетелите Й. и Т. да излязат и да изчакат в друг кабинет. Веднага след излизането им подс. К. разказал на св. Б. за случилото се произшествие вечерта на 22.12.2016 г., при което е прегазил пострадалия К.. Б. преценил, че отпада необходимостта от полиграфското изследване, за което уведомил служителите от РУ - *, тъй като заподозряното лице е признало за извършеното от него престъпление и помолил колежките си да проведат психологическа беседа с него, за да му помогнат да се освободи натрупаното в него напрежение след преживяното ПТП. Свидетелките Й. и Т. влезнали в стаята при подс. К. и провели беседата, в хода на която той признал и на тях за извършеното от него престъпление, многократно изразил съжаление за причинената смърт на пострадалия К. и им споделил, че много се страхува да не влезне в затвора. Подсъдимият разказал, че когато се връщал предната вечер с автомобила си, видял легнал човек на пътя и не могъл да реагира, тъй като го видял в последния момент. След като го прегазил се уплашил и не знаел как да реагира, прибрал се в къщи и не споделил на никой за случилото се. Обяснил им, че прегазеният М.К. *** често употребява алкохол. Подсъдимият бил объркан, изразил съжалението си за случилото се и заявил, че не е искал да стане това.

При излизането на подс. К. от стаята, св. К.  К. го попитал „Защо не се призна още в *“ и че не било нужно да го разкарват до *, на което той отговорил „Страх ме беше да не влезна в затвора. Още ме е страх“. След като се качили в колата и тръгнали за гр. * подс. К. разказал по своя инициатива на св. К. и на инсп. П. подробно какво се е  случило. Обяснил им, че вечерта на 22.12.2016 г. е идвал до гр. *, за да даде пари на някой /св. М./ да му купи част за трактор, тъй като този човек на другия ден щял да ходи в гр. *. Пътувал сам с личния си автомобил модел и марка „*”, *на цвят. След срещата се поразходил в гр. * и тръгнал да се прибира за с.*, където живее. Било тъмно и карал с включени фарове, като приближавайки разклона за с. *преди с.* видял в последния момент легнал на пътното платно човек, натиснал спирачките, но не успял да спре. Усетил, че влачи няколко метра по пътя легналия човек, преди да успее да спре, уплашил се и не отишъл да види в какво състояние е прегазеният и евентуално да му окаже помощ, върнал автомобила назад, заобиколил го и се прибрал в с.* при родителите си. Разказал също, че разпознал удареното от него лице - М.К.,*** работил известно време във фирмата им.

От изготвения първоначален протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че е започнал на 22.12.2016 г. в 21:10 ч и е завършил в 22:25 ч., като са иззети описаните следи и веществени доказателства, с приложени фотоалбум и скица.

Изготвен е и допълнителен протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от 23.12.2016 г., който представлява оглед в секционна зала на МБАЛ - * на дрехите, с които е бил облечен пострадалият К. в момента на настъпването на смъртта му и на намерените вещи в него.

На същата дата е извършен с протокол оглед на ВД - МПС „*“, с рег. № *, бял на цвят, с което е причинено произшествието, при което са иззети стопилка /от колекторната тръба/ и одорологична следа, като е приложен фотоалбум.

На 22.03.2017 г. с протокол за допълнителен оглед на ВД, отново е огледан  л. а. „*”, с рег. № *, като е срязано и иззето парче от изпускателната система с дължина 37 см, приложен е фотоалбум.

Свидетелят Т. установява, че през есента на 2016 г. /без да помни точната дата/, пътувал с подс. К. ***, като след моста в посока на селото, вследствие на високата скорост напуснали пътното платно и се ударили отпред в лявата част на колата. В резултат на това, предната броня на автомобила се спукала, бил ударен и предния ляв калник, но нямало паднали парчета от тези детайли на земята. След това двамата се върнали на собствен ход с автомобила в гр. * до гаража на св. Д., който изпънал деформирания калник и свалил бронята, която занесли на св. К.и той я залепил. Свидетелите Д. и К.потвърждават показанията на св. Т., включително и затова, че нямало липсващи парчета от бронята и от калника на автомобила.

От приложената по делото справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ * се установява, че за инцидента е получен сигнал на 22.12.2016 г. около 19.22 ч. от св. К., от телефон с № *, с продължителност на аудиозаписа 02:23 минути, като операторът е осъществил конферетна връзка с дежурен РУ - МВР *.

От протокол за повторен оглед от 04.01.2019 г. и от изисканото писмо от Община *, с приложени към него протокол от 19.06.2003 г. и снимки на пътни знаци – 3 бр., се установява че мястото на ПТП е на път SML 3315 II-86-0+900, като наклонът на пътното платно при изкачване е 9 %, както и че в района на произшествието, включително и към момента на извършване на престъплението е действал знак В26, с въведено ограничение от 40 км/ч. Няма изготвен от Община * Генерален план за организация на движението в този участък.

От изисканите справки от Сектор „ПП“ при ОД МВР - * и от РУ - *се установява, че на пострадалия К. не са му съставяни АУАН и не е наказван с НП, няма и глоби по фишове за нарушения по ЗДвП.

От заключението на вещите лица С., М. и Д. по изготвената тройна СМЕ на ДП е видно, че при съдебномедицинското изследване на трупа на пострадалия М.К. се установяват: тежка съчетана - шийна, гръдна и коремна травма; разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка; разкъсване на аортата; разкъсване на белите дробове в основите им; кръв в двете гръдни половини /хемоторакс/; разкъсване на черния дроб; кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/; остро малокръвие на вътрешните органи; пълно прекъсване на гръбначния стълб на две места - в областта на шийния и на гръдния отдел с размачкване и кръвонасядане на гръбначния мозък на тези места; разединяване на лявата тазово кръстцова става; счупване на ребра двустранно без разместване на фрагментите; оток на мозъка и на белите дробове; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, гръдния кош, поясната област, долните крайници, меките тъкани и мускулите около счупванията и описаните травми. Смъртта на М.К. се дължи на тежките травматични увреждания, несъвместими с живота.

Описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия. Възможно е те да са причинени при ПТП. Смъртта на М.К. е в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то на 22.12.2016 г., при което е пострадал. Състоянието на трупа, преценено по послесмъртните изменения отговаря на смърт от първо денонощие, съобразено с данните от съдебномедицинското изследване на трупа, трупните изменения, климатичните особености на сезона, условията на съхранението му и данните от огледа на местопроизшествието.

От заключението на вещите лица М. и П.по изготвената КХЕ на ДП е установено, че от якето на пострадалия К. са иззети еднослойни бели микрочастици боя и двуслойна бяла люспа боя. При представяне на подходящ сравнителен материал - боя от автомобила, би могло да се извърши по-нататъшно сравнение по органичен състав. Върху лявата средна част на гърба на якето е установен участък с неправилна форма, неравномерно отнемане от материята и неравномерно стапяне на тъканта - до овъгляване. Оставените следи са в резултат от динамично взаимодействие с твърд нагорещен предмет. По парчето тръба - обект № 2, е установена наслоено черна ронлива материя, в участък с неправилна форма. Черните частици стопилка иззети от дъговидната част на колекторната тръба на л. а. „*“ с ДК№ * - обект № 3, са трошливи и лесно се разпрашават. Открити са фрагменти с устойчив микрорелеф, които са сходни по морфологични признаци и органичен компонентен състав с частици от стопената изкуствена кожа по гърба на якето. Наличието на следи от затопяване по гърба на якето, наслоеното вещество по тръбата, общите признаци на стопилките и наличието на морфологично сходна материя, отделена при огледа от тръбата, дават основание да се направи извод, че е възможно следите по гърба на якето да са причинени от представената тръба.

От заключението на вещото лице М. по изготвената ХЕ на ДП е установено, че от синия дънков панталон - обект № 1, зеления гащеризон - обект № 5 и черното кожено яке - обект № 9, са иззети като полепнали бели микролюспи боя, сходни по морфологични признаци /вид, цвят, нюанс и микроморфология/ с белите бои от пластмасовите детайли на обекти № 6 и 8. При изследване на органичния компонентен състав е установено сходство както следва между:

- микролюспите бяла боя иззети от зеления гащеризон - обект № 5 и горния слой бяла боя, иззета от пластмасовите детайли - обекти № 6 и 8;

- микролюспите бяла боя иззети от черното кожено яке - обект № 9 и синия дънков панталон – обект № 1, с долния слой бяла боя, иззета от пластмасовите детайли - обекти № 6 и 8;

- двуслойната люспа бяла боя иззета от черното кожено яке – обект № 9 и двата слоя боя на пластмасовите детайли – обекти № 6 и 8.

От заключението на вещото лице Г. по изготвената ТЕ на ДП е установено, че намерените, фиксирани и иззети при огледа на местопроизшествие от 22.12.2016 г. обекти № 1 и № 3 /парчета пластмаса/ са част от предната броня, а обект № 2 /парче черна пластмаса/ е част от подложката на предната регистрационна табела на доброволно предадения от подс. К. лек автомобил „*” с peг. № *и преди разделянето им са били едно цяло.

От заключението на вещото лице Ш. по изготвената ТЕ се установява, че следа № 4 от автомобилна гума върху сняг, фиксирана при огледа на местопроизшествие от 22.12.2016 г. е възможно да е оставена от предните гуми на доброволно предадения от подс. К. лек автомобил „*“ с рeг. № *. Не е възможно да се отговори, дали следите върху двата ръкава на черно кожено яке и гръдната платка на зелен работен клин, описани като обекти № 1 и № 3 в протокол за допълнителен оглед от 23.12.2016 г. са оставени от гумите на лек автомобил „*“ с peг. № *.

От заключението на вещите лица Г. и К. по изготвената КТТЕ се установява, че върху предната лява част на автомобила са установени следи от удар по детайли, както следва: предна броня - напукана боя; в горната част, на две места бронята е била напукана и в последствие лепена; счупена решетка на бронята; напукана лайсна на преден ляв фар; счупена подложка на преден регистрационен номер; напукана долна лява част на бронята. Преден ляв калник - долна предна част деформирана и нарушено покритие на боята; задна част /към предна лява врата/ деформирана и нарушено покритие на боята; увеличена фуга между преден ляв калник и преден ляв фар; нарушена фуга между преден ляв калник и преден капак; изместване на предния ляв калник назад, към предната лява колона. Предна лява врата - предна горна част /към преден ляв калник/ - деформирана и нарушено покритие на боята. Освен иззетите при огледа на местопроизшествието на 22.12.2016 г., описани като обекти № 1, № 2 и № 3, други липсващи детайли, елементи или части от автомобила няма.

От заключението на вещото лице Д.по извършена експертиза № А-140/04.01.2017 г., концентрацията на алкохол в кръвта, взета от трупа на пострадалия К. след произшествието, е 4,51 промила.

От заключението на вещите лица М., П. и Д. по назначената повторна КАТСМЕ се установява, че ударът между л.а. „*“ рег. № * и пешеходеца М.Б.К. е настъпил върху дясната /югозападна/ лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира – по дължина на около 1,4 - 2,4 м югоизточно от ориентира, приет в протокола за оглед, по ширина - около 1 - 2,2 м североизточно от югозападната граница на платното за движение. Скоростта на движение на л.а. „*“ , непосредствено преди задействане на спирачната му система, е била около 42 км/ч., като е възможно скоростта да е била и по-висока от така определената, но не и по-ниска, както поясняват вещите лица в с. з. Водачът на л.а. „*“  е имал техническа възможност да забележи пешеходеца М.К., лежащ на платното за движение, на разстояние около 50 м. В анализираната пътна ситуация, от момента в който водача на л. а. „*“  е имал техническа възможност да забележи пешеходеца М.К. на платното за движение пред автомобила, той е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстремно спиране. Водачът на л. а. „*“  би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране, ако в момента, в който е реагирал, се е движил със скорост по-малка от 35 км/ч. В анализираната пътна ситуация, скоростта на л. а. „*“ е била технически съобразена с конкретните условия на видимост при движение на светлината на автомобилни фарове.

Механизмът на причиняване на уврежданията, установени от СМЕ на труп, е процес на въздействие на травмиращия предмет върху тялото на човека, довеждащ до възникване на определени наранявания. Въз основа на данните, получени от приложените в делото материали и от медицинската документация се приема, че травматичните увреждания по тялото на М.К. са причинени от действието на твърд, тъп предмет - удар или притискане от такъв, и тангенциалното действие на такъв. Начинът на причиняване на уврежданията е съвкупност от обстоятелствата на произшествието за причиняване на уврежданията, като тук се включват както медицинските данни, така и данните получени от досъдебните и съдебните материали. По време и начин е напълно възможно тези травматични увреждания да са получени така, както е отразено в представените по делото материали, а именно:

 - при „възкачване” на лекия автомобил върху тялото на К. - тялото му е започнало да се приплъзва върху пътното платно - получили са се охлузванията, описани по-горе;

- указване на натиск върху тялото от детайлите на автомобила, намиращи се под него - получили са се пълното прекъсване на гръбначния стълб в областта на гръдния отдел; с размачкване и кръвонасядане на гръбначния мозък на тези места; с разкъсване на сърцето и околосърцевата торбичка, разкъсване на аортата, и разкъсване на белите дробове в основите им, разкъсване на черния дроб - всички тези органи и анатомични области са в една проекция спрямо описаната гръбначномозъчна травма в гръдните отдели, разединяването на лявата сакроилиячна става - нарушаването на целостта на тазовия пръстен от директен натиск, счупването на ребрата двустранно.

- „приплъзване“ и „частично превъртане“, усукване на тялото по пътната настилка по надлъжната му ос във фиксираното му положение от затискащите го детайли на автомобила, намиращи се под него, в двете посоки на движение на автомобила с тялото под него - получили са се множеството охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, поясната област, долните крайници, и при това движение се е получила и тежката шийна травма вследствие на свръхмерното движение на шията - пълното прекъсване на гръбначния стълб в областта на шийния отдел, с размачкване и кръвонасядане на гръбначния мозък на това място.

Непосредствено след ПТП К. е намерен по гръб, косо на пътя и на следите, намерени и фиксирани на пътя, с ръце под гърба си, като не е възможно с тези травми сам да е извършвал каквито и да било движения след причиняването на тежката съчетана травма, тъй като смъртта му е настъпила мигновено, в рамките на секунди и е била неизбежна.

Концентрацията на алкохол в кръвта на пострадалия К. е била 4,51 промила и се отнася към тежката степен на алкохолно опиване от приетите в практиката степени. Мускулният тонус намалява, влошава се координацията и се забавя времето за реакция. Намалява се способността за преценка, както и възможността да се реагира правилно на външни стимули. В момента на удара пострадалият е бил в лежащо положение на платното за движение, като първият контакт е бил между долната предна част на л. а. „*“ и тялото му.

Преценен е като най-вероятен от техническа гледна точка следният механизъм на анализираното ПТП - Водачът С.К. е управлявал л. а. „*“  по платното за движение на път за с.* /път SML 3315/ в посока от северозапад на югоизток. През това време пешеходецът М.К. е бил на платното за движение пред автомобила в лежащо положение. Водачът на л. а. „*“ е приближил мястото, на което се намира пешеходецът, като на около 50 м преди мястото на удара, същият е имал техническа възможност да го забележи. Водачът на МПС е продължил да се движи и когато е бил на около 25 - 26 м той е реагирал, като е задействал спирачната система на автомобила, но въпреки това е настъпил удар, който вече е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на л. а. „*“. След ПТП-то пешеходецът М.К. е останал на платното за движение на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а л. а. „*“ е напуснал местопроизшествието.

Основни причини за произшествието от техническа гледна точка са:

- пешеходецът М. К. е лежал на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно;

- водачът на л. а. „*“ - подс. С.К. не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращия се на платното за движение пешеходец.

Вещите лица са разработили и приложили към експертизата динамична мащабна скица на местопроизшествието, като по отношение на дължината на пълния спирачен път /опасната зона/ приемат – л. 25 и 26 от експертизата, че тя е 34,63 метра – 33,63 метра + 1 метър /за сигурност/, а водачът К. е възприел пострадалия К. и е реагирал, когато е бил на разстояние около 25 – 26 метра /при величина Sуд 25,78 метра/, т. е. ударът е настъпил в „опасната зона“, при което произшествието се явява неизбежно.

Съдът е счел, че така изготвените и изслушани заключения на вещите лица са обективни и компетентни, като са в съответствие със събраните  по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно е възприел горепосочената фактическа обстановка за изяснена, частично от обясненията на подс. К., от показанията на разпитаните по делото свидетели, заключенията на изготвените на досъдебното производство и изслушани в съдебно заседание СМЕ, ХЕ, КХЕ, ТЕ, ПКСМАТЕ, от приложените и приобщени по делото писмени доказателства – протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства, приложените към тях фотоалбуми, справки от мобилни оператори и ДНС – 112, РЦ 112 – *, декларация за семейно и материално положение, справка съдимост, акт за смърт, характеристична справка, справки от сектор „ПП“ при ОД на МВР – * и веществените доказателства по делото.

Настоящият състав остави без уважение искането на защитата за изслушване на назначената на досъдебното производство първоначална КСМАТЕ, предвид дадените указания от друг състав на ПАС при предходно проведеното разпоредително съдебно заседание за нейното компрометиране и назначаване на повторна КСМАТЕ. Не прие за основателно и искането за допускане до разпит като свидетел на началника на РУ на МВР – * за провежданите оперативно-издирвателни мероприятия за установяване авторството на деянието, тъй като тази информация е предоставена пред окръжния съд в писмен вид.

Допуснаха се при режим на довеждане, поисканите от защитата свидетели С. Т. и Т. Ч., чиито показания се сведоха до субективните им възприятия като водачи на МПС за видимостта на фарове нощно време на местопроизшествието, както и до характеристични данни за подс. К. и пострадалия К..

По повод твърденията на защитата за наличие на обстоятелствата, визирани в чл.153 от НПК спрямо назначената на досъдебното производство и възприета от Окръжния съд повторна КСМАТЕ, се преразпитаха вещите лица – инж. М., инж. П. и д-р Д.. При изслушването им се установи, че след изготвянето на експертното заключение, на досъдебното производство са били извършвани допълнителни процесуално-следствени действия, които не са взети от тях предвид. Това наложи назначаването на ДКСМАТЕ със задача - да посетят местопроизшествието и след запознаване с всички материали по делото, вкл. и с протокола за извършения допълнителен оглед /л. 248 - 251 от т. II на ДП/ да отговорят, изясняването на тези обстоятелства води ли до промяна на техните изводи по поставените им въпроси в изготвеното от тях заключение на досъдебното производство и ако е така, да посочат конкретните причини, които налагат тази промяна, като за онагледяване изготвят и нова скица на местопроизшествието.

От заключението на допълнителната комплексна експертиза /л.120 - 158 от ВНОХД № 613/19 г./ се установява, че няма промяна по отношение на установеното място на настъпване на удара между л. а. „*“ с рег. № * и пешеходеца М.К. върху дясната /югозападна/ лента на платното за движение като конфликтната точка на първоначален контакт по дължина е на около 1,4 - 2,4 м югоизточно от ориентира в прококола за оглед, по ширина на около 1-2,2 м североизточно от югозападната граница на платното за движение. Скоростта на движение на л. а. „*“, непосредствено преди да се задейства спирачната система е била около 42 км/ч., като е възможно да е била по-висока от нея.

Едната промяна спрямо предходното заключение се изразява в това, че техническата възможност от страна на водача на л. а. „*“ да забележи пешеходеца М.К., лежащ на платното за движение е снижена до разстояние от около 44 м /в предходното е 50 м/. Но това не променя извода им, че в анализираната пътна ситуация, от момента в който водача на л. а. „*“ е имал техническата възможност да забележи пешеходеца М.К. на платното за движение пред автомобила, той е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране.

Другата промяна е свързана с определената максимална скорост, при която водачът на л. а. „*“ би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Такава техническа възможност водачът на процесния автомобил да избегне удара, чрез безопасно екстрено спиране би имал, ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост по-малка от 33 км/ч. /в предходното заключение е 35 км/ч./.

Отново е преценено, че в анализираната пътна ситуация, скоростта на лекия автомобил е била технически съобразена с конкретните условия на видимост при движение на светлината на автомобилните фарове, както и е идентичен механизмът на причиняване на уврежданията на пострадалия.

Непроменени са и експертните изводи за основните причини за настъпилото произшествие от техническа гледна точка – това, че пешеходецът М.К. е лежал на платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, както и че водачът на л. а. „*“  - С.К., не е реагирал своевременно на опасността от удар с намиращия се на платното за движение пешеходец.

Последното заключение, противно на възраженията на защитата, се възприе изцяло като изготвено от вещите лица с нужната професионална компетентност и опит, което не налага назначаването на нова комплексна СМАТЕ.

В този ред на мисли, проведеното въззивно съдебно следствие не доведе до установяване на някакви съществени промени във възприетите от първоинстанционния съд обстоятелства по случая.

От правна страна:

При така изяснената фактология на инкриминираните събития, настоящата инстанция намира, че Окръжният съд законосъобразно е преценил, че от обективна и субективна страна подс. С.К. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 6-то, б. „б”, пр. 1-во, вр. ал. 1, б. „в”, пр. 1-во, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, понеже на 22.12.2016 г., за времето от около 19:00 ч. до около 19:30 ч., при управление на МПС – собствен лек автомобил марка „*“, с рег. № *, в посока от гр. * за с. *, общ. *, на път SML 3315 II-86-0+900, на около 40 метра преди кръстовището за с. *, е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Б.К. ***, като след инцидента е избягал от местопроизшествието.

В действителност, тезата на подсъдимия С.К. и на неговите защитници, че друго лице е извършило инкриминиранато деяние се опровергава от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, които са били в основни линии анализирани от Окръжния съд.

От обективна страна правилно е установено авторството на деянието от страна на подс. С.К. въз основа на неговите частични обяснения в съдебно заседание, в които е признал, че е управлявал своя автомобил на процесната дата и място, но отрича да е прегазил пострадалия, тъй като е спрял и е заобиколил тялото му и се е прибрал вкъщи. Обстоятелството, че подсъдимият по това време е бил сам в автомобила и е потеглил с него около 19:00 ч. от гр. * за с. *преди да бъде прегазен пострадалият, се подкрепят от показанията на св. М.. Свидетелите П., К., К. и Г.  сочат, че са видели С.К. да влиза в заведението, в което са се намирали в с.* към 19:20 – 19:30 ч., а свидетелите А.  и К.към 19:20 ч. са забелязали тялото на прегазения К. на пътя на около 40 - 50 метра преди разклона за С.*. Или очевидно произшествието е настъпило във визирания от повдигнатото обвинение времеви отрязък.

От показанията на последните, както и на пристигналите след подадения сигнал на тел. 112 полицейски служители – свидетелите С. и М., които са запазили местопроизшествието, са установени пресни следи по пътното платно от влачене на трупа, наличие на счупени пластмасови парчета, както и следи от автомобил, заобиколил прегазения пешеходец. При извършения оглед на местопроизшестивето, счупените парчета са фиксирани като обекти и иззети по надлежния ред. Липсващи пластмасови парчета от предната част на управления от подс. К. автомобил впоследствие са установени и при извършения оглед на същия, като веществено доказателство.

Откритите на местопроизшествието, където е възникнал ударът на автомобил с тялото на пострадалия К. парчета пластмаса, според заключението на вещото Г. по назначената трасологична експертиза /л. 3 - 9 от т.II на ДП/, са част от предната броня и от подложката на предната регистрационна табела на лек автомобил „*“ с рег. № *, управляван от подсъдимия. Това налага логичния извод за съприкосновение на същия автомобил с твърд предмет, каквото е тялото на пострадалия, като тези веществени доказателства са намерени и иззети близо до предполагаемото място на удара.

На следващо място, от важно значение е и фактът, че върху лявата средна част на гърба на якето на К. при извършения допълнителен оглед на дрехите му в секционната зала на МБАЛ - * има установен участък с неравномерно отнемане от материята и неравномерно стапяне на тъканта - до овъгляване. Същевременно с това при извършените огледи на процесния автомобил като веществено доказателство са били иззети черни частици от стопилка от дъговидната част на колекторната тръба на автомобила на подсъдимия, които се оказват сходни по морфологични признаци и органичен компонентен състав с частиците от стопената изкуствената кожа по гърба на якето на пострадалия. Наличието на следи от затопяване по гърба на якето на К., наслоеното вещество по тръбата, общите признаци на стопилките и наличието на морфологично сходна материя, отделена при огледа от тръбата, според заключението на КХЕ на вещите лица М. и П./л. 44 – 48 от т.II на ДП/ дават основание да се направи извод, че е възможно следите по гърба на якето да са причинени от представената тръба.

Реално няма как следите по якето и тръбата на автомобила да се оставят по друг механизъм, освен при притискане тялото на К. от долната част на автомобила на подсъдимия. Този извод се подкрепя и от заключенията на вещите лица по изслушаните по делото тройна СМЕ и повторната комплексна СМАТЕ.

В тази насока е и заключението на вещото лице М.по изготвената химическа експертиза, с което се установява, че иззетите от дрехите на пострадалия К. бели микролюспи боя са сходни по морфологични признаци /вид, цвят, нюанс и микроморфология/ с белите бои от пластмасовите детайли от автомобила на подсъдимия /л.57 - 61 от т.II на ДП/.

Не може да се възприеме за основателно твърдението на защитата за необективност в изводите на изготвената СМЕ, защото не са констатирани следи от прегазване на пострадалия в противоречие с откритите по дрехите му следи от грайфер на гуми.

От заключението на назначената непосредствено след произшествието тройна СМЕ е видно, че смъртта на пострадалия М.К. се дължи на описаните по-горе множество тежки травматични увреждания, несъвместими с живота. Тези увреждания са причинени като механизъм от действието на твърд, тъп предмет със значителна кинетична енергия, като е възможно да е в резултат на ПТП. Вещите лица са категорични, затова че настъпването на смъртта се намира в пряка причинно-следствена връзка с травмите, получени от К. при ПТП на горепосочената дата. Действително в заключението на така изготвената СМЕ не е посочено изрично установяването на прегазване на пострадалия, като е даден по-общо механизмът на причинените травматични увреждания /л.68 -78 от т. II на ДП/.

Впоследствие, при извършването на допълнителен оглед на свалените дрехи от трупа на пострадалия от разследващия орган в присъствието на експерта д-р Д., са констатирани обективни находки по дрехите, вкл. по десния ръкав на якето от следи, наподобяващи фигуративно на грайфер от гуми и др. /вж. л. 77, с.2, п.1 и сн. 4 от фотоалбум на л.80 от т. I на ДП/. За тези следи не може да се установи, дали са оставени от гумите на лекия автомобил на подсъдимия, поради неясните им контури, според заключението на трасологичната експертиза на в. л. Ш./л.15 от т.II от ДП/.

 Всички обективни находки, впоследствие са станали обект на анализ при назначената повторна КСМАТЕ, в която подробно, въз основа на цялостния анализ на материалите по делото, са дадени основните варианти на  механизма на причинените травматични увреждания по тялото на пострадалия от „възкачване“ на лекия автомобил, указване на натиск посредством детайлите на автомобила, „приплъзване“ и „частично превъртане“, усукване на тялото по пътната настилка по надлъжна ос във фиксирано положение от притискащите детайли на автомобила при движението му в двете посоки и т. н., което не изключва получаването в динамика и на подобна следа или отпечатък /вж. л. 303 - 304 от т.II на ДП/.  

По отношение показанията на св. Й., Б. и Т. от ИП при МВР – *, както и св. К.  К. ***, пред които подс. К. поотделно и подробно е описал как е извършил деянието, защото в последния момент е видял пострадалия К. да лежи на пътното платно, но не е могъл да спре и го е прегазил, не са налице предпоставки за тяхното изключване от гласните доказателства по делото. Всички тези детайли по механизма на извършване на деянието няма как да са станали известни на подсъдимия, ако той не е присъствал, а и са в съответствие с извършения анализ на откритите при огледа на местопроизшествието следи и веществени доказателства в изготвените по делото експертизи. Но тъй като се касае за проведени извън процесуални беседи със заподозряно лице от служители на МВР /психолози, подготвени да проведат полиграфско изследване[1], както и оперативен работник по криминална линия[2]/, съгласно утвърдената съдебна практика, показанията им имат производен характер и не могат сами по себе си да обосноват обвинителната теза, а само в по-косвен план да установят факти и обстоятелства, даващи основа за последващите действия по разследване в рамките на НПК.

От особено значение за установяване на съставомерността на деянието се явява, не само заключението на първоначалната повторна КСМАТЕ, но и на допълнителната такава пред ПАС. Според последната, въпреки, че подс. К. се движел със скорост от около 42 км/ч., която принципно е съобразена с конкретните условия на видимост при движение на къси светлини на фаровете на управляваното МПС, на около 44 метра от мястото, където е лежал на пътното платно пострадалият К., водачът е имал пълната техническа възможност да го види, както и да спре автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието, чрез безопасно и екстрено спиране. Но въпреки това е продължил да се движи, като го е видял и реагирал несвоевременно, чрез задействане на спирачната система на автомобила едва от 25 - 26 м преди него. В този момент, в който е реагирал би могъл да избегне удара, чрез безопасно и екстрено спиране, но при скорост от около 33 км/ч. Затова и тогава вече ударът е бил неизбежен, тъй като пострадалият е попадал в опасната зона, определяща се от дължината на пълния спирачен път, която при конкретните обстоятелства е възлизала на 33,48 метра и по този начин водачът К. сам се е поставил в невъзможност да спре своевременно.  

Обосновано е преценено въз основа на заключението на горепосочената ПКСМАТЕ, което не е в противоречие и с назначената допълнителна такава пред ПАС, че от вменените на подсъдимия С.К. нарушения на правилата за движение по пътищата, единствено в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат се явява това по чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, тъй като пострадалият К. се е явявал за него внезапно възникнала „непредвидима“ опасност, като лежащ на пътното платно пешеходец, пред която водачът е бил задължен да спре, но не го е направил своевременно. И това е така, защото в момента, в който тази непредвидима за подс. К. опасност е била видима за него - от разстояние от около 44 метра, същият е имал обективната възможност да възприеме пострадалия и да задейства спирачната система на управлявания от него автомобил, при което не би се стигнало до фаталния сблъсък с лежащия на платното за движение К.. В този смисъл няма как да се възприеме за налична хипотезата за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.

Правилно е преценено, че е налице сериозно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия пострадал, който в качеството си на пешеходец, е извършил грубо нарушение на правилата за безопасно движение по пътищата, защото е лежал върху платното за движение. Според нормата на чл.108 от ЗДвП, пешеходците могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. Ако пострадалият се е съобразил с това правило, а не е лежал на пътното платно, не би се стигнато и до възникване на ПТП-то, при което да се причини неговата смърт. В действителност К. сам се е поставил в състояние, което не му е позволявало да се придвижва безопасно по пътното платно, защото е употребил голямо количество алкохол, намирайки се в тежка степен на алкохолно опиянение, установено от заключението на ХЕ /л.85 от т.II на ДП - 4,51 промила/ и заключението на ПКСМАТЕ /т.8, л.304 от т.II на ДП/.

Противно на поддържаната теза в подадения протест и жалбите на частните обвинители, в конкретния случай не са били допуснати останалите вменени на подс. К. две нарушения на правилата за движение, за които законосъобразно е бил признат за невинен и оправдан по първоначалното обвинение.

Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква, в разрез с това си задължение, водачът да не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, за да бъде в максимална степен съсредоточен върху управлението му, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението на колата по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието си. Нарушаването на тази разпоредба се извършва най-вече с бездействие на водача, дължащо се на разсейване, отвличане на вниманието, заспиване и други явни причини, които не са установени да са налице в настоящия инкриминиран случай.

В чл.116 от ЗДвП е предвидено, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Реално тези категории лица представляват опасност за движението още от момента на появата им в близост до платното за движение, а не от момента на стъпването им на платното за движение и за водача на МПС възниква задължение да съобрази скоростта си на движение с тяхното присъствие от един много по-ранен етап. Пострадалият К. не попада в нито една от така визираните категории лица, чиято защита е завишена от закона, поради което и за подсъдимия не е било налице реципрочно задължение да спазва тази разпоредба.

На следващо място, инкриминираната проява законосъобразно е квалифицирана в присъдата като извършена по чл.343, ал.3, пр.6, б.“б“, пр.1 от НК за това, че „деецът е избягал от местопроизшествието“, макар и това да не е намерило място в мотивите, което няма пречка да бъде сторено от въззивния съд като втора, първа инстанция.

Всички водачи след настъпване на ПТП са задължени да останат на местопроизшествието до идване на контролните органи, като по този начин обезпечават пълноценното изясняване на обстоятелствата по случая.

Съдебната практика визира като бягство от местопроизшествието случаите, при които деецът не само е напуснал без уважителна причина местопроизшествието, но това е сторено и с цел да се укрие или да заличи доказателства или участието си в транспортното престъпление. Този признак е налице, когато деецът е съзнавал, че от транспортното произшествие, в което има участие, са настъпили съставомерни последици /смърт или нараняване на лица/ и умишлено не е останал на местопроизшествието, с цел да се укрие, да заличи участието си в произшествието, да осуети проверката, да прикрие състоянието си или други обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина[3].

В конкретния случай подсъдимият, след като е настъпило произшествието, се  върнал назад и е заобиколил тялото на ударения с лекия автомобил пешеходец К. ***, без да се обозначи и да съобщи за случая пред съселяните си и пред компанията, гостуваща на родителите му, от което би могло да се прави извод за действия по прикриване на авторството. Няма наличие и на уважителна причина за последвалото напускане на района на ПТП, свързана с евентуално оказване на спешна медицинска помощ на пострадалото лице или когато деецът сам се нуждае от подобна помощ. И това е така, защото К., въпреки че е бил наясно с причиненото в резултат на неговите действия тежко нараняване на пострадалия, се е притеснил от последиците и умишлено не е останал на местопроизшествието, като е паркирал процесния автомобил до къщата на родителите си. Същият впоследствие е признал пред полицейските служители и причината да стори това, тъй като се е притеснил в резултат на случилото се да не влезе в затвора.

От субективна страна е прието, че деянието е извършено по непредпазливост под по-леката форма на небрежност, респ. несъзнавана непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3, пр.1 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици от деянието си и не е искал настъпването им, но като водач е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. И след като подс. К. е знаел какви са правилата за движение по пътищата, вследствие на пренебрегването им, е предпоставил настъпването на транспортното произшествие, с което е причинена  

 

 

 

смъртта на пострадалия.

Настоящият състав, противно на изложените съображения от прокурора и частното обвинение, възприема крайната преценка за наложените на подс. С.К. наказания.

Първоинстанционният съд, при индивидуализация на наказанието е съобразил, че предвидената санкция за престъплението по чл. 343, ал.3, пр.6, б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б.“в“ от НК, за което подсъдимият е бил признат за виновен е лишаване от свобода за срок от 3 до 15 години.

Водейки се и от разпоредбата на чл. 54 от НК, съдът е взел предвид обществената опасност на деянието и дееца, при съответните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Безспорно обществената опасност на деянието е висока, както и  подсъдимият се явява системен нарушител на правилата за движение, с констатираните предходни негови прояви, за които е бил санкциониран 4 пъти по административен ред по ЗДвП. Безкритичното отношение към случая, неоказването на помощ и липсата на изразено съжаление за стореното, също се явяват допълнително отегчаващо отговорността му обстоятелство. Но последващото поведение на подсъдимия след настъпване на произшествието и неговото напускане, реално е довело до квалифицирането на действията му по съответната по-тежко наказуема разпоредба в наказателния закон, което не следва да се приема като отегчаващо отговорността му обстоятелство. А липсата на оказано съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина и непризнаване на вина, са част от изразената от дееца от началото на разследването защитна позиция, което е негово процесуално право и не би могло да се преценява в негов ущърб.

Като смекчаващи обстоятелства правилно са отчетени младата възраст на подсъдимия, трудовата му ангажираност и чистото съдебно минало. Към тях могат да се добавят и добрите характеристични данни, изводими от показанията на разпитаните пред въззивния съд двама нови свидетели. Но най-сериозното смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия се явява допуснатото грубо нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия К., който с поведението си е предпоставил в огромна степен настъпилото ПТП, в какъвто смисъл са и коментарите на пътниците в автобуса, изпълняващ малко преди инцидента маршрут по същия път.

Съобразявайки гореизложеното, въззивният състав намира, въпреки отправените по-горе допълнителни бележки, че Окръжният съд обосновано е преценил наличието на сериозен превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства, като е определил на подс. К. напълно справедливо минимално наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК при така определения размер на наказанието „Лишаване от свобода“ до 3 години, чистото съдебно минало на дееца, както и за пълното изпълнение на целите по чл. 36 от НК не се налага постановяване на ефективното му изтърпяване.

Правилно, с оглед на младата възраст на подсъдимия, проявеното безкритично отношение към стореното, настъпилият съставомерен резултат, както и констатираните предходни административни нарушения, спрямо подс. К. е определен и един по-продължителен изпитателен срок в размер на 5 години.

При определянето, на основание чл. 343г, вр. чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК и съгласно изискванията на чл. 49, ал. 2 от НК, спрямо подс. С.К. на кумулативното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 години, сравнително точно са съобразени данните за неговото предходно поведение на водач, който е бил санкциониран по административен ред, както и липсата на критичност към инкриминираната проява.

В този ред на мисли за пълното постигане целите на чл. 36 от НК, спрямо подс. К. са били определени напълно справедливи наказания, като не се налага увеличаването им, поради което жалбите на частните обвинители в този аспект се явяват неоснователни.

Не се налага промяна по отношение произнасянето на съда спрямо веществените доказателства, като след влизане на присъдата в сила е постановено връщането:

- на 1 бр. ключодържател с 2 бр. секретни ключове, 1 бр. електронен чип с надпис „*“ и МПС - лек автомобил марка „*“ модел „*“ с № *, съхраняван в РУ-* - на подсъдимия С.К.;

- 1 бр. сгъваем нож, 1 бр. мобилен телефон „*“ черен на цвят, 1 бр. банкнота от 10 лева, 1 бр. банкнота от 2 лева, монета от 1 лев, 30 ст. на монети, оставени за съхранение в ОД на МВР-*, на частните обвинители Б.К., Е.К. и М. К.,

Другите веществени доказателства, описани подробно в съдебния акт – трябва да се унищожат като вещи без стойност, след влизането му в сила.

Подсъдимият К. ще следва да заплати на частните обвинители - Б.М.К. сумата от 3600 лева, на Е.Б.К. и М. М.К. сумите от по 1500 лева, представляващи разноски за ангажиране на повереници в настоящото производство.

В производството пред Апелативния съд не са претендирани съдебни разноски, за да се налага тяхното присъждане.

Законосъобразно е преценено, съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК, че направените разноски по делото, следва да се присъдят на признатия за виновен подсъдим, съответно от досъдебното производство, за изготвените по делото заключения на описаните в мотивите към присъдата експертизи  по сметка на ОД на МВР гр. * в размер на 4343.45 лева и от съдебното производство в полза на Окръжен съд – * за сумата 800 лева.

Следва подс. К. да заплати и направените допълнителни разноски по време на въззивното съдебно следствие за изслушване на вещи лица и изготвяне на допълнителна, повторна КСМАТЕ /180 лв. и 1830,90 лева/ от общо 2010,90 лева в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда не се установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Апелативният съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 11/18.10.2019 г. постановена по НОХД № 16/2019 г. на * окръжен съд.

 

ОСЪЖДА подс. С.Б.К. да заплати направените допълнителни разноски на въззивното съдебно следствие от 2010. 90 лева в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд.

 

РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщаването на страните.

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                           ЧЛЕНОВЕ:      1.

 

 

 

                                                                         2.