РЕШЕНИЕ
№522/24.09.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор ……………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 792 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.2
вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците
(ЗУБ).
Образувано е по жалба от Б.Ш. -
гражданин на А., с посочен по делото адрес: РПЦ – Х., срещу Решение № УПХ-271/02.08.2021г.
на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. При издаването му били нарушени нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността на чужденеца. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, непрекъснато бил изнудван от талибаните да се сражава на тяхна страна, след като отказал, това означавало, че трябва да напусне страната си изцяло или да го убият, страхувал се за живота си. Поради това нямало как да остане в А.. Не искал и не можел да се върне в държавата си на произход, поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид под никаква форма от ответника ДАБ при издаването на обжалвания акт. Административният орган в обжалвания акт не разгледал поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обуславящи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното му завръщане в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Поради това счита, че спрямо него били налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че вътрешното преселване също било невъзможно за оспорващия, макар, че този аспект не бил обсъждан от административния орган. Сочи се, че в частта на административния акт, в който били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от него в първата част на обжалвания акт преценил, че оспорващият не заявил за него да е налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т. е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в А., поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно прилагането на чл.9, ал.1, т.3. В жалбата оспорващият обективира информация от публикации на интернет издания, съобщаващи за отделни атентати и други събития на територията на А., като посочва, че в страната, макар и да няма въоръжен конфликт в тълкувания от органа смисъл, бил налице конфликт, който в значителна степен засягал цивилните лица. Този конфликт не бил ситуиран само в една област и било невъзможно да се контролира от официалните власти, поради което същият можело да бъде определен като безогледен, доколкото данните сочели, че в месеците преди и след датата на постановяване на решението, в редица райони на страната ставали непрекъснати самоубийствени атентати, при които загивали цивилни лица. Твърди се, че направената от административния орган преценка за приложението на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена не само едностранно, а дори и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимовръзка наличната информация. Отказът на административния орган да се предостави хуманитарен статут следвало да се приеме за постановен при съществено нарушение на задължението на органа да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело и до неправилно приложение на материалния закон. С оглед заявената причина за напускане на страната, неправилно било възприето, че е икономически мигрант. Сочи се, че тъй като бил налице отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган следвало да изложи подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход на оспорващия. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement ) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ. Евентуалното завръщане на чужденеца в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Хиляди хора напуснали района, а стотици училища били разрушени в резултат на ръководените от метежниците военни действия срещу властите. Съгласно константната практика на ВАС, пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, което включвало както обстоятелствата, свързани с опасенията му от преследване, така и с реалната настояща ситуация в страната му по произход, представлявал нарушение на чл.75, ал.2 от ЗУБ и на основание чл.173, ал.2 във връзка с чл.146, т.3 и т.4 от АПК и чл.90 от ЗУБ следвало решението да бъде отменено и върнато на административния орган за ново произнасяне. В тази насока в жалбата се цитира съдебна практика. Поради това административният акт се явявал немотивиран и следвало да бъде отменен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.
Ответникът - Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците, в депозирано чрез процесуален представител писмено становище моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни съображения излага в писмени бележки.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“ с вх. №105450-2459/13.07.2021г. и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли към ДАБ под вх. №1358/19.07.2021г., заведени в ДАБ под рег. №УП 17452/19.07.2021г., Б.Ш. от А. е поискал закрила от Република България. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Б.Ш., гражданин на А., роден на ***г. в А., пр. Н., н..
Чужденецът е регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП 17452/19.07.2021г. като Б.Ш., гражданство А., етническа принадлежност - ***, роден на ***г. в А., пр. Н., общ. Ш., с. Т., със същия постоянен адрес, професия – п., с основно образование, религия – ***, ***, ***, без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП 17452/21.07.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че на границата лицето се представил като Б. Х., роден на ***г., А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 22.07.2021г. с Б.Ш. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП-17452/22.07.2021г. Чужденецът заявил, че потвърждава казаното по време на регистрация. Не използвал други имена. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал А. преди 4 месеца, март 2021г., нелегално за Пакистан, с престой от три дни. След това заминал за Иран, където се установил в продължение на 7 дни. Оттам продължил по пътя към Турция, където останал 1 месец в гр. Истанбул. С група от 85 човека с трафиканти се качили в микробуси и стигнали до границата с Гърция. Преминали реката с лодки и стигнали в Гърция, където останали 4 дни. В Република България пристигнал нелегално. Вървели в гората около 3 дни, след това дошъл голям камион, който ги отвел в град София. В една гора останали 2 нощи и тогава ги задържала полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал А., тъй като с неговото семейство живеели в с. Т., пров. Н., а този район бил пълен с талибани. Постоянно воювали с армията и полицията. Ежедневно имало ранени и убити хора. Насилствено талибаните набирали младежи, които да воюват на тяхна страна, а ако откажат ги убивали или отвеждали в техния щаб. Дори синовете на чичото и на лелята на чужденеца били убити. Насилствено искали селяните да ги хранят, непрекъснато тормозели хората. Започнали и него да притесняват и да искат и той да воюва на тяхна страна. Знаел, че ако се включи в тяхната война, ще бъде убит. Заради войната нямало работа. Бедността била голяма. Тези ежедневни нападения пречели на хората да обработват земята. Семейството му събрало пари и го изпратило насам. На въпроса от колко време продължава това положение в с. Т.отговорил, че може би от около 10 години продължавала тази война. На въпроса кога получил това предложение, да воюва на страната на талибаните, отговорил, че 4 месеца преди да напусне А. получил предложението и му заявили, че ако откаже, ще го накажат. Споделил с вуйчо си и той му казал, че е опасно за него. Посъветвал го да напусне страната и че той ще му помогне финансово. На въпроса защо не се преместил в някой друг район, където няма такова голямо присъствие на талибани и няма да получава такива предложения отговорил, че няма такива спокойни места, войната била навсякъде. Тяхната къща била само в селото, нямали познати в големите градове. Ако се премести, трябвало да вземе къща под наем, сметки, да търси доходна работа, за да може да покрие тези ежедневни нужди. Решил по-добре да напусне страната. Заради войната нямало работа, нямало с какво да изхранва семейството си. Търсил много да намери работа, но винаги без успех. Този проблем също го принудил да напусне страната и да отиде във Франция, където да търси работа и да помага на близките си. Често ходил в гр. Д., при вуйчо си. Той имал магазин за дрехи и чужденецът му помагал. Не искал да се върне в страната си на произход, там не било сигурно, имало присъствие на талибани и те искали да воюва на тяхна страна. Нямало работа, с която да издържа близките си. На въпроса защо подава молба за закрила в Република България отговорил, че където получи закрила, ще остане там. Не е имал проблеми с властите в страната си. Не членувал в политически партии или организации. Не е имал проблеми заради религията или етноса си.
С Решение № УПХ-271/02.08.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на Б.Ш. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 04.08.2021г., а жалбата е подадена на 06.08.2021г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с. Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-271/08.06.2021г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.
Оспореното решение е издадено в ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.В случая чужденецът е регистриран на 19.07.2021 г., а оспореният акт е издаден на 02.08.2021г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред решаващия орган при ТЦ – с. Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.
Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ и изложената в същия бежанска история на жалбоподателя, не се установява срещу него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал.4 и ал.5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл, административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на бежански статут. Правилно е отчетено, че причината, поради която Б.Ш. е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл.8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Жалбоподателят не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причини, възведени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал.5 на същата норма, поради което не са налице субективния и обективния елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване”. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство.
Съдът намира за правилна и обоснована и преценката на Интервюиращия орган за явна неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай търсещият закрила въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю жалбоподателят не е направил изявления в подобен смисъл, а наред с това и изрично е заявил, че не е бил осъждан, не е имал проблеми с официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В
конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е
позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № МД-327/05.07.2021г. относно
Ислямска Република А. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ. На основание
чл.21, т.6 от Устройствения правилник на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и
актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което
включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както
и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно
чл.21, т.7 от същия устройствен правилник, дирекцията
изготвя и
актуализира аналитични доклади и справки за
сигурните държави по произход, за третите
сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските
потоци.
Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. Наред с това, по делото не са налице никакви други доказателства, които да опровергават по съдържание информацията, цитирана в изготвената справка. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални, както е в настоящия случай.
От представената актуална справка за положението в А. става ясно, че макар и нестабилна, ситуацията там не е до такава степен усложнена, за да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, респ. че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицата от тази държава. Въпреки наличието на конфликти, същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Понастоящем, видно от справка МД – 417/ 27.08.2021 г. на Директор Дирекция" МД" при ДАБ талибаните контролират цялата страна, с изключение на провинция П. като ръководителят на съпротивата в там е изразил готовност за диалог с талибаните. Във всички останали региони конфликтът в А. е обявен за приключил. Съответно макар ситуацията в А. да остава сложна с оглед променената политическа обстановка, то към настоящия момент не може да се приеме, че в тази страна е налице безогледно насилие породено от вътрешен въоръжен конфликт. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази ѝ част като неоснователна.
Съгласно
практиката на ВАС и конкретно Решение № 2316 от 01.03.2016 г. по адм. д. № 2546 / 2015 на Върховния административен съд,
само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход
без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него
насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да
послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8
и чл.
9 от ЗУБ. В случая по – скоро от установената по делото фактическа
обстановка може да се направи извода, че чужденецът е напуснал страната на
произход с цел да търси по- добър стандарт на живот и е използвал България като
транзитен пункт за миграция към Франция. Ето защо следва да се приеме, че
причините за престой в България са от икономически характер и не се обхващат от
приложното поле на ЗУБ, вкл. не е налице хипотезата по чл.
9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В този смисъл и Решение № 2452 от 20.02.2019 г. по адм. д. № ЗЗ71 / 2018 на Върховния административен съд.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърди член от семейството на жалбоподателя да е с предоставен хуманитарен статут. Не се сочат конкретни обстоятелства, които да обосноват предоставяне на хуманитарен статут по причините, визирани в ал.8 на разпоредбата.
Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Ш. - гражданин на А., с посочен по
делото адрес: РПЦ – Х., срещу Решение № УПХ-271/02.08.2021г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: