РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _09.02._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр.
Левски в публичното съдебно заседание на _двадесет и трети януари _
ПРЕДСЕДАТЕЛ: _НАТАША ПАНЧЕВА_
Съдебни
заседатели:
при участието на секретаря _Илияна Петрова_ и прокурора __,
като разгледа докладваното от съдия Панчева гр. дело № _705_ по
описа за _2017_ год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 274 ал. 2 от КЗ.
Постъпила е искова молба от ********** против Н.Р.Н., в
която с Присъда
по н.о.х.д.№96/2013 г. на РС – Н., с която Н.Р.Н. с ЕГН ********** *** е бил
признат за виновен за това че: като управлявал л.а. *********, с рег.№
*********, собственост на А.С.К. на 20.12.2012 година нарушил правилата за
движение и причинил по непредпазливост средна телесна повреда на М.Л.К.,
изразяваща се в счупване на дясна лонна
кост, което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен
крайник и до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като Н. е избягал от местопроизшествието. Твърди се,
че процесното МПС има сключена застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК
*****, която е действала към момента на ПТП – 20.10.2012 г., и по която
застраховка по молба на М.К. има
образувана щета №100131000102232Н/2013 по която щета имало изготвено
споразумение за сумата от 6 000 лева, но което М.К. не подписала, тъй като
не била съгласна със сумата, претендирала за друга сума за неимуществени
вреди. Твърди се, че има предявен иск на
М.К. чрез представителят й срещу **** за сумата от 50 000 лева, въз основа
на която е образувано т.д. №192/2013 г. Твърди се, че има конституиране на
Н.Р.Н. като трето лице помагач по търговското дело. Твърди се, че с решение на ПлОС по т.д. № 192/2013 г. от
11.03.2014 г., с което ***** е било осъдено да заплати на ищцата сумата
15 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди болки и страдания,
вследствие на причинената и на
20.10.2012 г. от Н.Р.Н. средна телесна повреда, ведно със законната лихва от
деня на непозволеното увреждане – 20.10.2012 г. до окончателното заплащане на
сумата, като отхвърлил за разликата до 50 000 лева, като неоснователен искът, като решението е
постановено при участието на Н.Р.Н. като трето лице помагач по делото. Твърди се,
че имало въззивна жалба срещу решението
по т.д. № 192/13 г. на ПлОС от до
АС – В.Т. от Н.Р.Н. от 26.03.2014 г. Твърди се, че е постигнато споразумение
между М.К. и **** по силата на което застрахователя е изплатил на М.К. преди
влизането в сила на съдебното решене постановено по търговско дело №192 /2013
г. сумата по съдебното решение. Твърди се, че ищцата е направила оттегляне на
иска с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ на 09.04.2013 година при висящо
производство пред АС В.Т. Твърди се,
че въпреки направеното оттегляне има произнасяне на ВТАС с решение № 170 от 24.06.2014 г. по В.Т.Д 135/14
година. Твърди се, че М.К. чрез представителят й е подал касационна жалба срещу решението пред ВС. Твърди се,
че с решение на ВКС по т.д. № 2958
/2014 г. е обезсилено решението на ВТАС
по т.д. 135/2014 г. и прекратено производството по делото и е осъден Н.Р.Н. да заплати на М.К.
направените разноски. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 17 559.36 лв., представляваща размера на
изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдани от телесна увреда, от М.Л.К.,
като пешеходка, причинени от настъпилото на 20.10.2012 г. ПТП, ведно със
законната лихва от завеждане на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни и деловодни
разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът ***** редовно призован по делото не се явява и не се представлява.
Ответникът Н.Р.Н., чрез адвокат **** от ПлАК, ангажира
становище, че искът е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Безспорно по
делото е, че
има сключен договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност” между
Застрахователя и А.С.К.
Безспорно по делото е, че на 20.10.2012 година е станало
ПТП /срв. протокол за оглед на ПТП от 21.10.2012 г./,виновен за което е
ответника по делото Н.Р.Н..
Безспорно по делото е, че Н.Р.Н. е избягал от местопроизшествието.
Безспорно по делото е, че Н.Р.Н. към момента на ПТП е бил на 17 годишна
възраст.
Безспорно по делото е, че Н.Р.Н. към момента на процесното ПТП
не е притежавал свидетелство за управление на МПС и е
бил неправоспособен водач.
Безспорно по делото е , че Н.Р.Н. с ЕГН- ********** *** е бил признат за
виновен с присъда постановена от РС – Н. по н. о.х.д. №96/2013 година за това,
че: като управлявал л.а. ****, с рег.№ ****, собственост на А.С.К., на
20.10.2012 година нарушил правилата за движение и причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на М.Л.К., изразяваща се в счупване на дясна лонна кост, което е довело
до трайно затрудняване на движението на
долен десен крайник и до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като Н. е избягал от местопроизшествието.
Безспорно по делото е, че по застраховката към **** по молба на М.К. има образувана щета
№100131000102232Н/2013 г. за причинените неимуществени вреди, по която
на пострадалото дете е изплатена сумата от 17 559.36 лв.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.274, ал.2 от КЗ, а именно: застрахователят има право да
получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътно транспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство без валидно свидетелство за управление.
Съдът не споделя доводите на ответника
по делото, че ищецът по делото е накърнил
правата на доверителят му с изплащането на обезщетението на 25.03.2014 година
тъй като прекратяването на делото е станало на 09.04.2014 година и след
прекратяване на производството по делото,поради оттегляне на исковата молба,не
е налице правен спор и няма как да се
противопоставят мотивите на съдебното решение, защото решението е обезсилено от
ВКС, тъй като ищецът не се е позовал при
подписване на споразумението си с увреденото лице на влязло в сила решение на съд за размера на
неимуществената вреда, а на постигнато между него като застраховател и
увреденото от ответника по делото лице споразумение в изпълнение на поетите от ищеца договорни задължения по полица по застраховка „Гражданка
отговорност”.
В контекста на
наличието на предпоставките на
чл. 274 ал. 2 от КЗ, че застрахователят
има право да получи от застрахования платеното застрахователно обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътно транспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство без валидно свидетелство за управление,
предявеният от ***** против Н. Р.Н. ***
осъдителен иск за сумата 17 559.36
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни
разноски в размер на 702,37 лв. по
списъка на разноските.
По така изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н. Р.Н. *** с ЕГН **********,***, да заплати на ******** със седалище и адрес на управление
**********, сумата 17 559,36
(седемнадесет хиляди петстотин петдесет и девет лева и тридесет и шест
стотинки) лева представляваща размера на изплатеното застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдани
от телесна увреда, от М. Л. К., като пешеходка,причинени от настъпилото на 20.10.2012 г. ПТП, ведно
със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Р.Н. *** с ЕГН **********,***, да заплати на ************* със седалище и адрес на управление
**********, сумата 702,37 лв.,
представляваща направени деловодни разноски по представения списък на
разноските.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: