РЕШЕНИЕ
№ 18701
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110141000 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. с ЕГН: ********** и адрес
гАДРЕС съдебен адрес: АДРЕС чрез Еднолично адвокатско дружество „Д М.“ срещу „ЮЛ с
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, с която се иска:
-да се прогласи нищожността на договор за потребителски кредит № ********,
сключен между А. Н. И. и „ЮЛ и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частична
претенция от 133.29 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
При условията не евентуалност при отхвърляне на първия иск се иска да бъде
прогласена нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за предоставяне на потребителски
кредит № ********, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от „***** Bank“ p.l.c в полза на ответника.
Ищецът твърди, че на 10.04.2023 г. между страните е сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит № ********, съгласно който договор е приложим ЗПФУР. Страните
са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 450 лева, дължими в срок от 12
месеца, при лихва 3,38% или 15,21 лв. /или общо 465,21 лв./ Посоченият годишен процент
на разходите е в размер на 49,85%.
В чл. 5 от Договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от „***** Bank“ в полза на Дружеството ответник. При сключването на
договора за потребителски кредит никъде не било посочено какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След
като усвоила сумата от 450 лв., А. И. установила, че освен заемната сума от 450 лв., са й
начислили такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „ЮЛ"
ЕООД, в размер на 133,29 лв.
1
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и
липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Сочи се, че е
посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход
по договора. Поддържа се, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с
предоставяне на кредита по см. на чл. 19, ал.1 ЗПК. Действителният размер на ГПР по
процесния договор/ с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за
поръчителство/ е в размер над 70%.
Евентуално се твърди недействителност на договора основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Твърди се и, че клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
******** е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща
разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като неоснователен. Не се спори, че между страните е сключен
договор, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер на 450 лева.
Оспорва се, че е налице липса на право на избор от страна на потребителя спрямо
начина на обезпечаване на задължението. Излагат се доводи, че при кандидатстване, всеки
кредитополучател, включително ищецът в настоящото производство, може да избере да
сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи
задълженията си по кредита, или да посочи поръчител, избран от него, като в случая ищецът
е избрал ЮЛ (М) - дружество партньор на „ЮЛ.
Сочи се, че ЮЛ е самостоятелно юридическо лице, кредитна институция, лицензирана
в М, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата
на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт,
и е вписана под № **** в нарочния регистър на БНБ. В тази връзка се поддържа, че ищецът
е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на Договора
за гаранция срещу ненадлежна страна по делото.
Поддържа се, че разхода за поръчител не се включва в ГПР по кредита, тъй като не
влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит,
доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице ЮЛ (М), която е с незадължителен
характер по смисъла на закона. Поддържа се, че посоченият ГПР от 49,85% в Договора за
кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 133.29 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит № ********, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен препис от договор за предоставяне на финансови услуги
(заеми) от разстояние №********/10.04.2023 г., като по силата на същия от страна на „ЮЛ
2
на А. Н. И. е предоставен заем в размер на 450 лв., при следните условия: срок за погасяване
: 30 дни, падежна дата: 10.05.2023 г., обща сума, кояо следва да бъде върната от заемателя на
падежната дата: 465.21 лева, лихва в размер на 15.21 лева, лихвен процент: 3.38 %, годишен
процент на разходите: 49.85
Съгласно т.5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от *****
Bank в полза на дружеството. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заемът. С одобряването от Дружеството на предоставеното
в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито
от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението
се извършва чрез одобряването на заема.
Представен по делото е и договор за гаранция(поръчителство), сключен между *****
Bank p.l.c., със седалище и адрес на управление в М, АДРЕС - гарант и А. Н. И.- клиент, по
силата на който гарантът се задължава солидарно с клиента да отговоря спрямо заемодателя,
съгласно разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от Договора за заем 10.04.2023, с номер на договора ********,
отпусната сума 450.00 и дата на плащане 10.05.2023 г., като клиентът се задължава да
заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията в размер на 133.29 лева.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след
запознаване с представените по делото писмени доказателства и предоставяне от страна на
ответника на Справка за получени плащания, както и пояснение относно разпределението
на постъпилите суми, е констатирало, че съгласно представена разписка с издател ЮЛ АД,
№ ********** от 11.04.2023г., А. И. получава в „ЮЛ“ в брой сума в размер на 450.00 лв. В
разписката е отразен наредителя на сумата - „ЮЛ” ЕООД. Като основание е посочен номера
на договора: ********. Съгласно изложеното: Усвоената сума е в размер на 450.00 лв.
Съгласно представена разписка с издател ЮЛ АД, № ******* от 12.04.2023г., А. И. нарежда
чрез ЮЛ в брой сума в размер на 598.50 лв. В разписката е отразен получател на сумата -
„ЮЛ” ЕООД. Платените суми по договор № ******** са както следва: главница в размер на
450.00 лева илихва в размер на 15.21 лева. Сума за допълнително избрана незадължителна
услуга: 133.29лв. Сумата се дължи на лицето, предоставящо услугата и по посочена от него
сметка. Съгл. чл. 16. 2, б. (а) от Общите условия на „ЮЛ, кредиторът има право да нареди
сумата към лицето, комуто е дължима в случай, че бъде изплатена към кредитора. Сумата е
преведена на 2023-04-12. на ЮЛ Банк. Вещото лице е изчислило, че годишният процент на
разходите, при включване само на договорения размер на лихвата - 15.21 лв. за срок от 30
дни върху главница в размер на 450.00 лв., е в размерна49.85 %. При включване на
възнаграждението по Договор за предоставяне на поръчителство в размер на 133.29 лева,
сумата за плащане след 30 дни, считано от датата на получаване на кредита, е общо в размер
на 598.50 лв. 450.00+15.21+133.29/. Годишният процент на разходите, при включване на
договорения размер на лихвата и възнаграждението за поръчителство, за срок от 30 дни
върху главница в размер на 450.00 лв., е в размер на 3 112.64 %.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне
3
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно чл. 5 от договора, страните са уговорили заемът да бъде обезпечен с
поръчителство, предоставено от ******** Bank в полза на дружеството – ответник.
Договорът за поръчителство следвало да бъде сключен не по-късно от края на работния ден.
Както бе посочено по-горе страните не спорят, че вземането на заемодателят срещу
заемателя е обезпечено с поръчителство предоставено от "ЮЛ" /понастоящем ***** BANK
P. L. C. - променено наименование на ******** Bank/, вследствие на което между ищеца и
поръчителя е сключен договор за предоставяне на поръчителство срещу уговорено
възнаграждение. От приетото по делото заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза, се установи, че електронната система на ответника „ЮЛ за кандидатстване за
отпускане на паричен заем не допуска подаване на заявка, ако потребителят не посочи
поръчител (дружеството "ЮЛ") или физическо лице, което обаче следва да бъде одобрено от
кредитора. Съдът намира, че електронната система за кандидатстване за отпускане на
паричен заем /лист 3 към заключението на вещото лице С. / не съдържа информация относно
продължителността на т. нар. проверка на "платежоспособността" на физическото лице
посочено за поръчител, нито конкретните параметри на т. нар. "платежоспособност". От
изложеното следва, че избор на т. нар. "гарант" "ЮЛ" /***** Bank/ се извършва именно чрез
платформата за кандидатстване за отпускане на паричен заем на ответника "ЮЛ" ЕООД. По
делото не е спорно, че задължението на кредитополучателя по сключения договор за
поръчителство е в размер на 133.29 лева.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави. От
извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър и публично
достъпния Търговски регистър на М, достъпен на https: //registry. ********, се установява,
че едноличният собственик на капитала на ответника "ЮЛ" ЕООД е лицето М СЕ,
идентификация ******-1, чуждестранно юридическо лице, държава: Финландия, като
същото лице е и единият от собствениците на ***** BANK P. L. C. / променено
наименование на ******** Bank/. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
Ето защо, съдът намира, че възнаграждението дължимо на поръчителя следва да се
включи към ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1
от ДРЗПК за общ разход, съгласно която "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
4
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От изложеното следва,
че в уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са
включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен
процент няма да е 3.38 % на месец, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в
него участва и вземането от 133.29 лева, формално уговорено като възнаграждение за
гарант. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 133.29 лева,
изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С
включването й размера на ГПР става на 3 112.64 %.%, както е изчислен и от вещото лице,
надвишаващ законовия максимум- 62.35 % /към 10.04.2023 г. - 10% + основният лихвен
процент на БНБ-3.43%/, а имено представлява близо двеста четиридесет и девет пъти
размера на законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑***/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 450 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената неустойка, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в
ГЛП и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
5
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява от заключението на вещото лице, че ищецът е
заплатил в полза на ответника сумата от общо 598.50 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на
съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че
предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание.
Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на
ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи
полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019
г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
450 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за кредит.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 148.50 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 148.50 лева е платена при начална липса на
основание и иска за връщане на тази сума е основателен.
Претендира се връщане само на 133.29 лева и с оглед диспозитивното начало, съдът
следва да присъди именно тази сума.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска -08.07.2024 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 100 лева държавна такса, 300
лева- депозит за вещо лице и 1680 лева- адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И. с ЕГН: ********** и адрес гАДРЕС
съдебен адрес: АДРЕС чрез Еднолично адвокатско дружество „Д М.“ срещу „ЮЛ с ЕИК:
******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК/ вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ нищожността на
договор за потребителски кредит № ********/10.04.2023 г., сключен между А. Н. И. и
„ЮЛ
ОСЪЖДА „ЮЛ с ЕИК: ******, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
и чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Н. И. с ЕГН: ********** сумата в размер на 133.29 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ********,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата
молба/08.07.2024 г./ до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в
6
размер на 2080 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7