№ 95
гр. Търговище, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101093 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от С. В. В. от *******, действащ чрез пълномощник
против „Виктория 2000“ ЕООД гр.Търговище, в която се твърди, че въз основа на решения
по гр.д. № 1263/2013 год. на РСТ и в.т.д. № 21/2014 год. на ОСТ е бил издаден
изпълнителен лист против ищцата и в полза на ответника за сумата от 2000 лв.,
представляваща неустойка по договор, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2013 год.
до окончателното изплащане, както и за сумата от 620 лв., направени съдебни разноски и 5
лв. , такса за издаване на изпълнителния лист, или общото задължение възлизало на 2625 лв.
Твърди се също, че въз основа на изп. лист е било образувано изпълнително дело №
238/2014 год. по описа на ЧСИ А.З., по което на 16.05.2014 год. е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, на 30.06.2014 год. взискателя - ответник е поискал справка за
открити банкови сметки, както и удостоверение от общ.Търговище, на 11.07.2014 год. по
молба на взискателят е бил наложен запор върху банкова сметка и на 03.10.2017 год.
взискателят е подал молба за проверка на регистрирани трудови договори на ищцата, като
отговора на НАП е постъпил на 16.10.2014 год. Ищцата твърди, че последното действие по
изпълнителното дело е от 03.10.2014 год., когато ЧСИ е поискал справка за трудовите
договори, което обаче доколкото съставлява административна дейност, а не изпълнително
действие не прекъсва давността, а последното действие по изпълнението, което може да
прекъсне давността е от 11.07.2014 год., когато е наложен запор на банковата сметка на
ищцата, като от тогава до 11.07.2019 год. правото на ответника на принудително изпълнение
на вземането по изпълнителното дело е погасено по давност, с изтичането на пет години от
1
последното изпълнително действие. Ето защо ищцата, приемайки, че са на лице
новонастъпили обстоятелства, след приключване на съдебното дирене, в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи изпълнение на
вземането, за което е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 1263/2013 год. на РСТ и в.т.д.
№ 21/2014 год. на ОСТ и е образувано изпълнително дело за принудително изпълнение, като
се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален
представител поддържа предявения иск.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответникът. В
отговора ответника признава предявения иск, не оспорва и фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба. Оспорва единствено искането на ищцата за присъждане на
разноски в производството, като счита, че с поведението си не е станал причина за
завеждане на делото, като е признал, че вземането е погасено по давност и не подлежи на
принудително изпълнение. В съдебно заседание поддържа изложеното в отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното : От приложения препис от изп.дело № 20147690400238 на ЧСИ А.З., рег. № 769
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Търговище се установи, че същото е образувано
въз основа на издаден в полза на ответника и против ищеца изпълнителен лист, по влязло в
сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 1263/2013 год. на Районен съд – Търговище
за сумата от 2000 лв., представляваща неустойка по чл.11 от договор за посредничество с
купувач от 20.05.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2013 год. до окончателното изплащане на задължението и направените разноски в
размер на 620 лв. и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв. С
молбата за образуване на делото ответникът не е посочил конкретни изпълнителни способи.
Видно от приложения препис на изпълнителното дело, по искане на взискателят ЧСИ е
извършил съответните справки за установяване имуществото на длъжника и също по молба
на ответника от 11.07.2014 год. е наложил запор върху банковата сметка на длъжника в
„ОББ“. Не се спори от страните, а се установи и от приложените писмени доказателства, че
последната молба на ответника-кредитор по изп.дело е от 03.10.2017г., с която иска от ЧСИ
да бъде извършена справка, след който момент действия по изпълнение не са искани от
ответника и не са предприемани от ЧСИ.
При така установеното съдът прави следните изводи: Предявения от ищеца иск е по
чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК. Чрез иска по чл.439 от ГПК длъжника може да
установява факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжника черпи права,
изключващи изпълняемото право - плащане, давност, прихващане и др. С оглед
твърденията, в исковата молба на ищеца съдът счита, че предявения иск по чл.439 от ГПК е
допустим, тъй като същия се позовава на нов факт, възникнал след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист, а именно
изтекла погасителна давност за вземането по издаден в полза на ответника и против ищеца
2
изпълнителен лист, поради което и същото не подлежи на принудително събиране. При
изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за безспорно установено, че факта
на който се позовава ищеца е възникнал след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителния лист в полза на ответника. Установи се,
а и се признава от ответника, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне
давността е от 11.07.2014 год., когато по искане на взискателя ЧСИ е наложил запор върху
банковата сметка на ищеца, но няма представени доказателства, чрез наложения запор да е
погасено вземането.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране
на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от
трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение
съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване
3
на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, поради което съдът приема, че изпълнително дело №
20147690400238, с последно действие по изпълнението 11.07.2014 год. е прекратено по
силата на закона на 11.07.2016 год.
Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие, а в конкретния случай се установи, че ответника – взискател не е искал нови
изпълнителни действия след 11.07.2014 год. и нова давност за вземането не е започнала да
тече, поради което вземането на ответника по издадения изпълнителен лист към 11.07.2019
год. е погасено с изтичане на пет години от последното изпълнително действие.
С оглед всичко изложено съдът счита,че предявения иск е основателен и доказан и
следва да бъде уважен.
По разноските в производството : Основния спор между страните е за разпределение
на разноските в производството. И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, като ответника считайки, че като е признал иска, както и че след като с
поведението си не е дал повод за неговото завеждане не дължи разноски на ищеца, е
направил искане за присъждане в тежест на ищеца направените от него разноски. Ищецът от
своя страна, счита, че в тежест на ответника следва да се възложат сторените от него
разноски, тъй като въпреки, че е признал иска, с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, поради което и не са на лице основанията на чл.78, а.2 от ГПК.
Безспорно е по делото, че ответникът – кредитор по изпълнителното дело след
изтичане на погасителна давност за вземането по изпълнителния лист не е искал и не е
предприемал каквито и да било действия по неговото принудително изпълнение.
Действително от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца е видно, че
наложения по искане на ответника запор върху същата не е вдигнат и към момента на
приключване на съдебното дирене, но съдът счита, че това не се дължи на действия на
ответника. Както беше посочено по-горе изпълнителното дело, с изтичане на две години от
последното действие е прекратено по силата на закона, считано от 11.07.2016 год., като
задължение на съдебния изпълнител, а не на кредитора по изпълнението, съгласно чл.433,
ал.3 от ГПК е да вдигне служебно наложените запори и възбрани. Неизпълнение
задълженията на съдебния изпълнител по вдигането на запора след настъпилата перемция
не може да се вменява във вина на ответника.
Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез
поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск
за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме. Чрез този отрицателен установителен иск длъжникът не цели да отрече
4
материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния установителен иск.
След изтичане на погасителната давност то продължава да съществува като естествено (не
се ползва от държавната принуда), а доброволното изпълнение по него е дължимо (чл. 118
ЗЗД). С предявяването на такъв отрицателен установителен иск длъжникът цели да осуети
възможността за принудително изпълнение по вземането, защото погасителната давност е
изтекла. Следователно решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо
върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето
вземане срещу длъжника, но задължителната сила на влязлото в сила решение не
рефлектира върху предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК (арг. от чл. 298, ал. 1 ГПК). Затова
ответникът има право на разноски и при уважаване на отрицателен установителен иск по
чл.439 от ГПК, ако не е дал повод за завеждането на делото и ако е признал този иск, на осн.
чл. 78, ал. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба ответникът не дължи разноски, тъй като е
признал, че не се дължи принудително изпълнение на вземането, което е погасено както по
давност и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително
изпълнение. В този смисъл са Определение № 365 от 23.09.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3019/2022 г., III г. о., ГК, Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4770/2017 г., III г. о, Определение № 300 от 20.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 245/2012 г.,
IV г. о., ГК и др.
Настоящия състав споделя изцяло цитираната по-горе съдебна практика и приложена
в конкретиката на настоящия казус, счита, че ответникът който е признал иска, с
поведението си не е дал повод за неговото завеждане, тъй като не е предприел действия по
принудително изпълнение и не е изразил готовност да ги предприеме, след изтичане на
давността. Поради което и приемайки, че са на лице комулативно дадените предпоставки на
чл.78, ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 492 лв. с ДДС- възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78,
ал.2 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на „Виктория 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Търговище, ул. Славянска № 4 ет.3
ап.9, представлявано от управителя П.Н.Н., действащ чрез пълномощник адв.Д. П. от ТАК,
със съдебен адрес : **********, че С. В. В., ЕГН ********** от *******, действаща чрез
пълномощник адв. А. С. от ТАК, със съдебен адрес: **********, не дължи вземане по
изпълнителен лист от 09.05.2014 год., издаден по гр.д. № 1263/2013 год. на РСТ, за сумата
от 2000 лв., представляваща неустойка по чл.11 от договор за посредничество с купувач от
20.05.2013 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2013 год. до
окончателното изплащане на задължението, направените разноски в размер на 620 лв. и
разноски за издаване на изпълнителен лист в размер на 5,00 лв., за което е било образувано
5
изп.дело № 20147690400238 на ЧСИ А.З., рег. № 769 КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд Търговище, поради погасяване по давност, на осн. чл.439 от ГПК във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА С. В. В., ЕГН ********** от *******, действаща чрез пълномощник адв.
А. С. от ТАК, със съдебен адрес: ********** да заплати на „Виктория 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : гр. Търговище, ул. Славянска № 4 ет.3
ап.9, представлявано от управителя П.Н.Н., действащ чрез пълномощник адв.Д. П. от ТАК,
със съдебен адрес : ********** направените по делото разноски в размер на 492 лв. с ДДС-
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6