О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 27 октомври, 2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Кехайова НЧД № 3633 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на СРП, срещу Определение
от 15.09.2020 г., на СРС, НО, 11-ти състав, постановено по НЧД № 11225/2020 г.,
с което е отменено Постановление на СРП от 04.08.2020 г., за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 1997/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 48184/2019
г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК и делото е върнато на СРП за продължаване на процесуалните действия
съобразно мотивната част на съдебния акт.
С депозирания протест се твърди, че неправилно в определението
на първостепенния съд е било прието, че не са били извършени надлежни действия
за установяване на евентуално извършени самоуправни действия или такива,
осъществяващи състав на престъпление против собствеността. Сочи се, че по
делото е било извършено пълно и всестранно разследване, в резултат на което са
били събрани доказателства, чийто коректен прочит е мотивирало държавното
обвинение да приеме, че в конкретния случай липсва осъществен състав не само на
престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, но и друго такова от Особената
част на НК.
След като обсъди
доводите в протеста и се запозна с материалите по делото, извършвайки пълна
служебна проверка, СГС прие следното:
Протестът е процесуално допустим
- депозиран е от активно легитимирано за това лице – СРП и в рамките на
предвидения законов 7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК.
Разгледан по същество е основателен.
Досъдебното производство е образувано на основание
чл. 212, ал. 1 от НПК и е водено за това, че на 25.07.2018 г. в гр. София, се
заканил на другиго – Г.А.Н. с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр.
ал.1 от НК.
В хода на досъдебното
производство са извършени необходимите процесуалноследствени действия, а именно
разпитани са в качеството на свидетели пострадалият от престъплението – св. Г.Н.,
свидетелите очевидци на деянието – Л. К., Г. Н., Т. К., П. Р., св. Д. А. и
съпругът й – св. О. С., както и полицейските служители – Г. Н. и Р. П., била е
изготвена СППЕ по отношение на св. Г.Н. и аудио-техническа експертиза, събрани
са писмени и веществени доказателства, относими към оценката на отношенията
между Н. и Д. А. преди и на инкриминираната дата.
Прокурорът в своето постановление
е изложил достатъчна информация относно възприетата от него фактическа
обстановка, описал е съдържателно фактите, които е приел въз основа на
приобщените до момента писмени документи и гласни доказателствени средства по
досъдебното производство. На следващо място в прокурорския акт са изложени
съждения относно това поради какви съображения приема, че след извършване на
необходимите и възможни действия по разследването не може да се приеме с
нужната степен на обоснованост, че се касае за осъществен състав на
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НПК. С оглед всичко изложено прокурорът е прекратил
наказателното производство по ДП № 1997/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр.
№ 48184/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.
144, ал. 3 НК.
Недоволен от прокурорския акт е
останал Г.Н., който легитимирайки се като лице
пострадало от инкриминираното деяние е обжалвал същия пред Софийския районен
съд.
С определение от 15.09.2020 г., на СРС, НО, 11-ти
състав по НЧД № 11225/2020г., постановлението на СРП от 04.08.2020г., за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1997/2019 г. по описа на 06
РУ СДВР, пр. пр. № 48184/2019 г. по описа на СРП, е било отменено, а делото е
било върнато на СРП за изпълнение на указанията, дадени с определението на съда.
За да постанови протестираното определение СРС е
приел, че държавното обвинение необосновано е водило наказателното производство
единствено за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, при
налични данни за евентуално осъществени самоуправни действия и обсебване на
вещи, собственост на Н.. Констатирано е още превратно тълкуване на събраните по
делото доказателства, обуславящи извод за осъществен състав на престъплението
по чл. 144, ал. 3 НК. Прието е, че независимо от заключението на изготвената по
делото СППЕ, изключващо възможността основателен страх да е възникнал у
пострадалия, доколкото той не е съставомерен признак на престъплението, същото
следва да се игнорира като оневиняващо действията срещу Н.. Счита, че описаните
в свидетелските показания неколкократни замахвания с брадва са обективно годни
да предизвикат основателен страх за живота на пострадалия. С тези мотиви районният
съд е приел, че по делото са налице достатъчно данни за извършено престъпление
и е върнал делото на прокурора.
От материалите, приложени по
досъдебното производство, е видно, че до момента, в който представителят на СРП
е прекратил наказателното производство по делото няма привлечено лице в
качеството на обвиняем.
Въззивният съд намира изложените
доводи и съображения в протеста на СРП за основателни.
И настоящият съдебен състав
намира за изчерпани способите за доказване, целящи изясняване на фактическата
обстановка в пълнота. От проведеното разследване се установява без съществени
противоречия, че на 25.07.2018 г. Г.Н. като упълномощено от дъщеря си – А.Н.,
лице заедно със свидетелите К., Н., К.и Р.влезли в дворно място с къща,
намиращо се в гр. София, за което от 2008 г. се водело дело за съдебна делба
между дъщеря му – А.Н. и св. Д.А.. Делото не било приключило и към датата на
деянието, независимо от което Н. ангажирал ключар – св. К., и в присъствието на
свидетели и адвоката си направил опит да влезе в къщата, за да смени ключалките
и да осигури на дъщеря си достъп до имота. Н. бил мотивиран да влезе в къщата и
от обстоятелството, че в нея се намирали негови вещи. При опита да бъде сменена
ключалката на вратата на къщата, отвътре излязла св. Д.А., която размахала
брадва в посока към намиращите се пред вратата й петима мъже, крещейки на Н.:
„Кой си ти? Ще те убия!; Какво правиш в къщата ми?!“. Уплашена от присъствието
на мъжете в дома си, А.сигнализирала органите на МВР, чрез телефонно
позвъняване на тел. 112.
От заключението на изготвената съдебна
психиатрична и психологична експертиза се установява, че действията на А.не са
възбудили основателен страх за живота на Н..
В хода на досъдебното
производство е била назначена и техническа експертиза на записа от разговора,
проведен от А.с оператора от Националната система 112, обективираща съдържанието
му.
При безспорното установяване на
горните факти, районният съд е приел, че постановлението на СРП е неправилно,
доколкото от доказателствата по делото се установява извършено деяние,
осъществяващо състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като е
отбелязано, че наличието на основателен страх не е елемент от състава на това
престъпление. Изтъкнато е още, че държавното обвинение не е изследвало въпроса
за това дали не са били осъществени съставите на чл. 323, ал. 1 НК и/или този
на чл. 206, ал. 1 НК.
Въззивният съд не споделя
изводите на първостепенния, както по отношение на фактите, така и по правото и
съображенията за това са следните:
Районният съд правилно се е
доверил на събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел доказателствената
маса за попълнена с достатъчно доказателства, които са проверени от експерти с
необходимата компетентност. Независимо от това обаче настоящият състав противно
на предходния, приема, че е налице обем от доказателства, позволяващ да се
направят фактически и правни изводи досежно липсата на съставомерност на
деянието по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 144,
ал. 3 от НК-закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението по чл.
144, ал. 1 от НК - закана с престъпление. За осъществяване на това престъпление
от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с
убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и да би могла тя да
възбуди основателен страх за осъществяването й. В конкретния случай са налице
доказателства, че А.се е заканила на Н. с думите: „Ще те убия!“, докато е
размахвала държаната от нея брадва, след като пострадалият заедно с още
четирима мъже не просто е влезлъл в обитавания от нея имот, но е счупил
катинара на дворната врата и е направил опит за подмяна на заключващия
механизъм на вратата на къщата. Установено е още от вещите лица, че тези думи и
действия не са възбудили у Н. преживяване на непосредствена и реална
застрашеност.
В случая определящо е именно
обстоятелството дали заканата за убийство е от такова естество, че да може да
възбуди основателен страх за осъществяването й. В тази връзка следва да бъде
отчетено, че между Н. и А.е имало обтегнати отношения във връзка с неуредени
имуществени отношения в продължение на години преди инкриминираната дата. На
следващо място няма съмнение, че възприетите като заплашителни от Н. думи и
действия на А.са били извършени в обстановка, при която тя е била изненадана в
сутрешната част на денонощието от присъствието на прага на къщата в обитавания
от нея имот от петима мъже, които не просто са влезли в него, но и са
преодолели дворната врата, препятстваща достъпа до него и е била заключена с
катинар. Емоционалността, с която е проведен разговорът, езиковият анализ на инкриминираните
действия и изрази, както и контекста, в които са били извършени, респ. употребени,
говори за това, че не може същите да бъдат определени като такава, заплаха,
която да породи страх от осъществяването й. Следва да се отчете и поведението
на А.непосредствено след изричането на инкриминираните изрази – същата е
сигнализирала на тел. 112 за влизане в дома й на четири лица, от което е
потвърдила, че както тя, така и съпругът й са силно уплашени, както и това, че
след като е замахнала с брадвата по посока на стоящия пред нея Н., същата не е
предприела действия с които да продължи конфликта, който на практика е бил
преустановен. В този смисъл, анализът на доказателствата по делото не би могъл
да доведе до извод за поведение, годно обективно да възбуди страх у
заплашвания, че може да бъде осъществено убийство. Това поведение не е било
възприето като реално застрашаващо живота на Н. и от останалите присъстващи на
място свидетели, които са напуснали имота след появата на А., оставяйки ги да
се разберат.
В тази насока въззивният съд отчита
и установеното от комплексната психиатрична и психологична експертиза, че действията
на А.не са възбудили основателен страх за живота на Н., поради което е
безпредметно събирането на други доказателства, тъй като липсва елемент от
обективната страна на престъплението, за което е образувано и водено
наказателното производство.
Досежно наведените аргументи от
първия съд за необходимост от проверка на това дали не се касае за извършени
престъпления по чл. 323, ал. 1 НК и чл. 206, ал. 1 НК, въззивната съдебна
инстанция счита за нужно да отбележи следното.
По отношение на твърденията на Н.
за негови вещи, които се намирали в обитавания от Д.А. имот, до който той нямал
достъп, данни се съдържат единствено в депозираната от него жалба до органите
на досъдебното производство, като дори и в нея не се сочи да е било поискано
връщането им, което да е било отказано или да е било извършено друго противозаконно
юридическо или фактическо разпореждане с тях. Ето защо настоящата съдебна
инстанция намира, че може единствено да се предполага какво се е случило с
неустановените по делото като вид и количество вещи, на които Н. претендира да
е собственик, респ. не са налице достатъчно данни за осъществен състав на
престъпление против собствеността.
По отношение на тезата, развита
от контролирания съд за евентуално осъществени самоуправи действия, следва да
се подчертае, че както в жалбата на Н. до органите на досъдебното производство,
така и в разпита му като свидетел, същият е посочил, че след смъртта на родителите
на бившата му съпруга и сестра й - Д.А. през 2014 г., последната е единствен
ползвател на имота, като от тогава дъщеря му няма достъп. Това е станало повод
да бъде направен опит да й бъде връчена нотариална покана, който обаче останал
неуспешен. При така установените факти съдът намира, че А.не е осъществила състава
на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК, тъй като при самоуправството е
необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение и законът
не кримининализира дейността по запазването на такова положение, дори то да е
неправомерно създадено. Напротив, в случая действията на Н., свързани с това да
смени заключващите устройства на имота като принуди другите сънаследници да
живеят извън него, представляват самоволно, не по установения от закона ред,
осъществяване на оспорвано от другиго действително или предполагаемо право на
дъщеря му А.Н., с които практически е възможно да е бил осъществен съставът на
престъплението по чл. 323, ал. 1 НК.
Изложените до момента аргументи
налагат като единствена възможна последица отмяна на атакуваното определение на
първостепенния съд и потвърждаване на постановлението на прокурора, с което
наказателното производство е прекратено
По изложените съображения
Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение на Софийски районен съд - Наказателна колегия, 11 състав от 15.09.2020
г., постановено по НЧД № 11225/2020 г., с което е отменено Постановление на СРП
от 04.08.2020 г., за прекратяване на наказателното производство по ДП №
1997/2019 г. по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. № 48184/2019 г. по описа на СРП,
образувано и водено за престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК.
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 04.08.2020 г., за
прекратяване на наказателното производство по ДП № 1997/2019 г. по описа на 06
РУ СДВР, пр. пр. № 48184/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл.144, ал. 3, вр. ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.