№ 861
гр. Пазарджик, 12.06.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело частен характер № 20225220201544 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Частният тъжител А. К. Ш., редовно призована чрез повереника адв.Б.-
не се явява. За нея се явява повереникът адв.А. Б., редовно упълномощен.
Подсъдимата И. Т. Т., редовно призована- не се явява. За нея се явяват
защитниците адв.М. М. и адв.Д. Ю., редовно упълномощени.
Свидетелите Д. К. И. и Х. Н. А., редовно призовани- явяват се лично.
Вещото лице Н. Г. Й., редовно призован- не се явява. От същия е
постъпила молба, в която посочва, че не може да се яви в днешното съдебно
заседание поради служебна ангажираност. Заявява, че поддържа
представеното от него писмено заключение по извършената ВТЕ.
АДВ. Б.: Налице са предпоставки за даване ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, доколкото присъствието на подсъдимата в днешното съдебно
заседание не е задължително- престъплението, за което е повдигнато
обвинението не е тежко такова и не е необходимо личното явяване на
1
подсъдимата с оглед разкриване на обективната истина по делото.
Същевременно, подсъдимата е редовно призована, като не е посочила
уважителни причини за неявяването си. Въпреки това, разглеждането на
делото може да бъде осъществено в нейно отсъствие, съгласно разпоредбата
на чл.269 ал.2 от НПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В ОТСЪСТВИЕ НА ПОДСЪДИМАТА И. Т..
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба от защитниците на подсъдимата -
адв.М. и адв.Ю.. В молбата на първо място е направено искане за отвод на
съдебния състав по изложени подробни съображения. Отделно от това, е
направено искане да бъде изключен от доказателствената съвкупност вече
приобщеният като ВД видеозапис, съдържащ се във флаш-памет. Направено е
също така искане да бъдат изключени като свидетели и лицата Н. и В..
АДВ. М.: Поддържам изцяло молбата. Допълвам само, че би следвало
да се докладва и т.1.3 от молбата, където изрично сме заявили, че
приобщаването към материалите по делото на противоконституционно
събрания видеоматериал причинява психична травма на подсъдимата, тъй
като това е противоконституционно и ограничава правото на защита на
подсъдимата, което в контекста може да се разгледа като причина за
неявяването й в днешното съдебно заседание, с оглед изслушване такава
експертиза с предмет процесния материал, който в заснет въпреки
несъгласието й и в нарушение на чл.32 ал.1 от КРБ.
АДВ. Ю.: Поддържаме молбата.
АДВ. Б.: Наведените възражения, с оглед годността на вещественото
доказателство, а именно 3 броя видеофайлове, считам, че са изцяло
неоснователни. На първо място, следва да се посочи, че на този етап от
производството не възниква съмнение за автентичността на въпросните
записи, доколкото заключението, което все още не е прието по допусната
СТЕ, не констатира следи от външна интервенция върху съответните
видеоматериали. На следващо място, следва да се посочи, че видеозаписите
2
са надлежно предявени в хода на съдебното следствие и спрямо тях е
извършен валиден оглед, т.е. приложен е процесуален способ. Възражението
на защитата срещу приемането тези веществени доказателства е в насока, че
са събрани в нарушение на регламента на НПК и без знанието и съгласието на
лицето - в нарушение забраната на чл.32 от КРБ. Считам, че това оплакване е
несъстоятелно, тъй като съгласно чл.14 ал.2 от НПК, доказателствата и
доказателствените средства за тяхното установяване не могат и не следва да
имат предварително определена сила. Касае се за материали, които на общо
основание могат да бъдат разглеждани като веществени доказателства по
смисъла на чл.109 от НПК. Това са предмети, върху които има следи от
престъплението и са от естеството да послужат на обстоятелства по делото.
НПК не съдържа ограничение за фактите, които могат да бъдат ползвани в
наказателното производство като доказателства, стига да няма съмнение, че
са свързани с предмета на делото и не са били манипулирани. Дори един
запис - видео или аудио, създаден без знанието на сниманото лице в
нарушение на чл.32 ал.1 от КРБ, не отнема по дефиниция възможността за
ползването му като валидно доказателство. Това е така, защото наличието на
законовото понятия в чл.104 от НПК не се влияе от неправомерността от
създаването на един предмет. ЕСПЧ е имал повод да отбележи в редица свои
актове, че нарушението на неприкосновеност по чл.8 от Конвенцията във
връзка изготвянето на такива записи не води до несправедливост в съдебните
процеси, в които са били използвани по чл.6 от Конвенцията. В този смисъл
са решенията срещу Швейцария и ОбедиН.то Кралство. Към депозираната
молба е приложен съдебен акт, постановен от ВКС от 2010г. Запознат съм със
съдържанието на същия и считам, че тази практика е остаряла и изолирана,
като актуалната и устойчива такава се съдържа в Решение № 13/23.04.2021г.
по н.д. № 135/2020г. по описа на ВКС, III н.о. и Решение № 338/25.02.2016г.
по н.д. № 1184/15г. на ВКС, III н.о. Ще посоча и Решение № 40/29.03.2022г.
по н.д. № 61/2022г. по описа на ВКС, I н.о. С оглед гореизложеното, считам,
че искането в този аспект на молбата е неоснователно изцяло и моля да го
оставите без уважение.
Що се касае за направеното искане за отвод ще бъда кратък. Считам, че
по делото не са установени и констатирани, каквито и да било, обективни
данни, въз основа на които да се твърди, че съдебният състав е предубеден
или заинтересован от изхода на делото по смисъла на чл.29 ал.2 от НПК,
3
поради което това искане е изцяло несъстоятелно и моля да бъде оставено без
уважение.
По отношение на свидетелите, за които се иска изключване от списъка,
считам искането за неоснователно. Решаващият орган е съдът, а и с оглед
служебното начало, считам не само, че има правомощията, но е задължен да
предприеме всички мерки за изясняване на обстоятелствата, свързани с
предмета на доказване и обективната истина.
СЪДЪТ след като взе предвид изложеното в молбата, както и
становището на повереника на частния тъжител, намира следното:
На първо място, по отношение искането за отвод, тъй като такава е
логиката, която изисква произнасянето: Съгласно чл.31 ал.2 от НПК страните
могат да правят искания за отводи до началото на съдебното следствие, освен
ако основанията за това са възникнали или са станали известни по-късно. До
началото на съдебното следствие вече веднъж беше направено искане за
отвод на съдебния състав, по основателността на което съдът имаше
възможност да се произнесе. На настоящия процесуален етап и доколкото
съдебното следствие е вече започнало, съдът не намира основание да се
препроизнася по искането за отвод. Що касае евентуално възникнали или
станали известни по-късно основания, след даване ход на съдебното
следствие, то съдът намира, че такива, съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1 и
ал.2 от НПК, не са налице. Не съществуват обстоятелства по делото, въз
основа на които може да се счита, че съдебният състав е предубеден или
заинтересован. Такива не са и не следва да се възприемат опитите на съда да
дири обективната истина. Тук е моментът да се посочи, че за разлика от
гражданските дела, наказателните дела, включващи и тези от частен характер,
не изключват правото на съда, а и неговото задължение, да дири обективната
истина, апропо последното е основен принцип, който е заложен на водещо
място сред прокламираните такива в НПК. Същото се отнася и за служебното
начало, което съдът има и по делата от частен характер. Субективното
възприятие на някои от страните дали харесват или не допускането или не на
дадено доказателство или доказателствено искане не представлява никога
основание за отвод по смисъла на чл.29 ал.2 от НПК.
Вземайки повод от последното, съдът следва да посочи, че не намира за
4
нужно, пък и за правилно, да изключва от доказателствената съвкупност вече
прието доказателство, в т.ч. веществено такова, като следва да припомни на
страните по делото, че приемането на едно доказателство не означава
априори, че същото ще бъде цеН.. Последното представлява сложен процес,
който се разгръща в пълна степен в крайния съдебен акт.
В този смисъл е становището на съда и по отношение искането за
изключване отнапред на допускането до разпит в качеството на свидетели на
лицата "Н. и В.". Водим отново от принципна за търсене на обективната
истина, съдът не намира за необходимо нито да се препроизнася, нито да
отменя свое произнасяне от предходно съдебно заседание, свързано с
полагането на опити за призоваване за съдебното заседание на горните две
лица по телефона.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. и адв.Ю.- защитници на
подсъдимата И. Т., за отвод на съдебния състав, както и за изключване от
доказателствената съвкупност на приобщения като веществено доказателство
видеозапис, съдържащ се във флаш-памет, както и за призоваването за разпит
на лицата с малки имена Н. и В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Свидетелят Д. И. напусна залата.
Сне се самоличността на свидетеля Х. А.:
Х. Н. А. – роден на ***г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****,
българин, български гражданин, женен, със средно образование, работещ като
полицай в РУ - Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без родство със
страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Х. А.:
СВ. А.: Към 19.04.2022г. бях на същата длъжност – полицай в РУ -
Пазарджик. Не си спомням дали съм бил на работа точно на тази дата. Ние
5
получаваме постоянно сигнали, когато сме на работа.
През април месец 2022 година си спомням, че съм посещавал сигнал на
ул.“П. Бонев“. Бях с колегата ми, с който работим от 3-4 години заедно – А.
М.. Получихме сигнал от ОДЧ по станцията за междусъседски скандал. На
място, на ул.“П. Бонев“, установихме две жени – едната беше младо момиче,
а другата беше на средна възраст жена. Не мога да кажа на колко години са
били. Те имаха някакъв спор. По техни думи от това, което си спомням, двете
са се скарали. По-възрастната жена беше паркирал бус, който ползваше,
доколкото имам спомен, нает по наем, а не неин - за ремонтни дейности.
Бусът беше паркиран по начин, по който другите коли, които бяха паркирали
по-навътре, нямаше как да излязат и влязат. Тези неща ги разбрахме на място.
Бусът още беше паркиран на същото място, когато отидохме. По принцип се
разделяме с колегата и той разговаря с едната страна, а аз- с другата страна.
Аз мисля, че разговарях тогава с по-възрастната жена. Тя беше доста
афектирана – така да го наречем, ядосана, може би от спора, който са имали.
Спорът е, че младото момиче иска да излезе с автомобила си, но бусът не
позволява това - за това беше спорът. Поговорихме с тях и доколкото имам
спомен, мисля, че си бяха разменили някакви обиди по техни думи и някой
удар. Младото момиче от моя гледна точка беше доста разстроено и имаше
зачервяване на лицето, но не мога да кажа от какво. Не съм лекар. Каза, че е
била ударена. Двете казаха, че са си разменили удари. Едната каза, че другата
я е ударила и съответно и другата така каза – че другата я е ударила. Нямам
спомен къде точно казаха, че са били ударени. Това, което помня, че на
младото момиче му беше зачервено лицето- някъде около скулите. Не е
течала кръв. Беше зачервено лицето й и плачеше. Тя каза, че по-възрастната
жена я е ударила. Съответно и по-възрастната жена каза, че младото момиче я
е ударило. Нямам спомен къде каза, че е била ударена по-възрастната жена.
Възрастната жена и тя беше разстроена доста. Не съм видял по лицето на по-
възрастната жена зачервяване.
Снехме им обяснения. Няколко пъти помолихме да се премести бусът,
защото наистина пречеше. Категорично по-възрастната жена отказа, защото
не се чувствала добре. Не мога да кажа на какво се дължи това. Беше
извикана линейка, беше прегледана и мисля, че лекар, на който не мога да
цитирам име, каза, че й е високо кръвното - за това имам спомен, за друго- не.
6
Мисля, че имаше един свидетел, който беше видял всичко и от него са
снети обяснения. Не мога да цитирам име. На място снехме обясненията от
свидетеля, както и от двете жени. Докато ние бяхме там, двете жени не мога
да кажа дали са си разменили някакви реплики - нямам спомен.
Когато отидохме на място, скандалът между тях не е продължавал все
още. Скандал между тях двете не установихме ние.
СЪДЪТ протоколира обстоятелството, че адв.М. напусна съдебната
зала без предупреждание за това.
Продължава разпитът на свидетеля Х. А.:
СВ. А.: И двете жени казаха, че са получили удари от другата. Никоя от
тях не е казала, че е нанесла удари на другата. Просто двете твърдяха, че са
получили удари. Не ни е станало ясно коя от двете първа е започнала. Аз поне
нямам спомен за това. Мисля, че съставихме предупредителни протоколи.
По-възрастната жена мисля, че снимаше с телефона. Не съм взимал
телефона й да видя. Просто го държеше пред мен и колегите. По-младата
жена не ни е обяснявала, че тя е била заснемана.
В залата в лиза свидетеля Д. И..
Сне се самоличността на свидетеля Д. И..
Д. К. И. – роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, работещ в
„Ю.“ гр.Пазарджик, неосъждан, ЕГН: **********, без родство със страните.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д. И.:
СВ. И.: Живея на **** в гр.Пазарджик. А. Ш. знам коя е. И. Т. и нея я
знам коя е. Знам ги по повод на това, че са ми съседи.
Имам спомен за случилото се през месец април 2022 година. Бях си
вкъщи и ми привлече вниманието това, че моята тераса гледа към мястото на
7
събитието. Често излизам на терасата. Може би малко преди да стане
конфликта -така да го нарека, аз бях вече на терасата. Над самия наш вход,
пред входа има място за паркиране на 4 автомобила - 3 един до друг и един от
другата страна. Ако идва някой да влиза от главния път, ще запуши тези 4
автомобила или ще спре близо до входа. В случая А. мисля, че ползваше бус и
разтоварваха материали, и не бяха предвидили място за излизане на другите
автомобили, въпреки че беше обявила и имаше табло, че ще се извършва
ремонт. В този момент И. трябва да тръгва на работа или не знам къде и
трябваше да излезе, но тъй като бусът е запушил входа, тя отива да разговаря
с шофьора да мръдне буса и да се разминат. В този момент А. беше там. Аз
това го виждам от терасата. В момента още не чувам. Аз виждам как И. отива,
огледа колата си и не може да излезе и по действията й съдя за това, което
казвам. Тъй като тя не успя и прецени, че не може да излезе и ги помоли да се
разминат. Нещо почнаха да си коментират, но не съм сигурен дали с шофьора,
или с А.. Помня, че А. се появи с вик и вече чувах. По памет каза нещо от
сорта: „Аз тук колко пари съм дала, този бус няма да чака, вие ми дължите
разходите“ и много агресивно поведение имаше от нейна страна. И. казва, че
трябва да тръгва. А. казва: „Не ме интересува, обявила съм на входа“. Не си
спомням точно какво стана, било е преди една година. Имам спомен, че А.
извади телефон да снима, но в кой момент точно- не помня, но помня, че И. й
каза: „Моля те, недей ме снимай“. А. не отрази тази молба.
Те първо говореха извън колата, като и двете бяха на улицата. То е като
площадка там. Впоследствие, понеже майка ми вика: „Не се занимавай,
влизай вътре“, аз й казвам: „Чакай да видя, защото те си викат вече и се
карат“. Една върху друга говорят. И. искаше да влезе в колата не знам защо -
по-сигурна ли да се почувства, и аз не знам. А. с телефона в колата я снима.
Това го виждам отгоре. И. казва на А.: „Недей ме снимай“. Ние сме на третия
етаж и тя пак си снима. Докато А. снима, те двете се държат и А. дърпа И., и
издава звук сякаш нея я тормози или нещо от сорта. Те бяха двете като котки,
които са се вплели една в друга. Едната иска да бутне телефона да не я
снимат.
Това, което Ви го казвам последното за колата, беше на по-късен етап.
Те първо бяха извън колата, след това И. беше в колата, а после продължи
сцената още, като излезе И. от колата. Тя се обади после на майка си и тя
дойде. Майката също помоли А. да не снима, но тя продължи да снима.
8
Първо, като беше И. извън колата, мисля, че не са си говорили обидни
думи, защото нямаше развитие на конфликт. А. беше по-агресивна в думите
си, но не е имало обида. След като И. влезе в колата, освен дърпането, за
което казах, мисля, че имаше и в колата дърпане. И. искаше да си затвори
вратата, но А. не й позволяваше. Докато И. беше в колата те продължиха да
си разменят думи. И. да казва думите „мършо“, „боклук“ или „миндил“ на А.-
не съм. Не съм чул и А. да е казвала нещо обидно.
Съдът протоколира обстоятелството, че адв.М. влезе в съдебната зала.
Продължава разпитът на свидетеля Д. И.:
СВ. И.: Докато е била извън колата първоначално и после в колата И.,
двете не са били във физическо съприкосновение. И. излиза от колата после.
В момента, в който вече се сдърпаха като котки и кучета двете, не мога да
кажа коя дърпа другата - такава беше работата. Дърпането се извършва с
ръце. Аз отгоре се извиках с колкото можах сила, защото общо взето две
жени да се карат за мен това не е нормално. Това е след като И. излезе извън
колата вече. Аз се извиках: „Какво правите, нормални ли сте“ и те се пуснаха
и започнаха да се обясняват.
Освен дърпането не си спомням да е имало удари една към друга. Поне
аз, докато съм гледал, не съм видял удари. Дърпане имаше, въртяха се в кръг
даже. Аз като се извиках те се пуснаха двете и започна едната да вика, че е
платила буса, а другата, че трябва да работи - като малки деца. В процеса на
дърпане И. не съм видял да е удряла А. в областта на главата. И. е доста по-
ниска от А. и щях да го видя. И. не си спомням дали е удряла в областта на
корема А.. В самото дърпане може да е станало, но не си спомням и не съм
видял това. В момента на дърпане И. да изрича към А. думите: „мърша“,
„боклук“ и „миндил“- не съм чул. В момента на дърпането А. нямам спомен
да е удряла И. по главата. Не си спомням да е имало удари и от двете страни.
При самото дърпане, ако са се ударили - може. За мен такива удари не е
имало. Дърпане имаше и то сериозно дърпане. Това беше в рамките на една
минута най-малко - не повече. Може би и няколко секунди да е било. След
това нямаха физически контакт никакъв една с друга. Те бяха отдалечени
9
след това и А. стоеше и ги снимаше, въпреки че казваха: „недей снимай“.
Говоря в множествено число, защото имам предвид И. и майка й, като дойде.
Майката на И. дойде след дърпането. Те преустановиха дърпането, когато се
извиках. И. не знаеше как да отиде на работа и каза, че ще се обади на майка
й. Майка й, като видя, че не става работата, се обади някой на полиция. А.
продължаваше да снима. Тя може да има и 1 час клипове.
Аз не съм слизал долу. И двете жени бяха с червени лица, но дали от
напрежение- не мога да кажа. Като се извиках аз, те се раздалечиха и след
това дойде майката на И., и А. продължаваше да снима. Те се опитаха да
решат проблема, не успяха и след това дойде полицията. Може би в рамките
на няколко минути става всичко. Не е бил час, може би по-малко.
Имаше комшии долу. От дървото ми пречеше да видя кои са били, но
имаше хора. Не съм сигурен дали някой ги е разтървавал тях. Аз се опитах от
терасата. На нашия вход отгоре има едни липи и те като се мушнаха под
липите, аз там нямам видимост вече. Виждам само някакви крака и хора.
Това, за което разказах като сценка, съм го видял. Тази активната ситуация
беше пред погледа ми. Активната ситуация е сдърпването за мен. В момента
на сдърпването, което виждах, бяха само те двете. Не е имало трети човек
между тях, който се е опитвал да ги раздели. Под липите, ако са се дърпали,
там вече не знам и нямам представа. Един комшия имам информация, че се е
опитвал да ги помири. Заро се казва този комшия. Не му знам фамилията. На
следващия ден в разговор разбрах, че се е опитвал да ги помири, но какво е
било точно- няма представа. Заро аз не съм го видял отгоре. В момента,
когато те двете бяха в съприкосновение, той не е бил там.
Аз самият получих заплаха от А. в момента, в който се опитах да ги
разделя с гласа си и казвам: „Какво правите“, или нещо в този смисъл, не мога
да цитирам точно. Казвам им: „Не сте малки деца, не ви ли е срам“ и питам
А., която е нова в нашия квартал: „Имаш вече няколко спречквания, така ли
ще продължаваш, целия вход ли ще съдиш“ и тя казва: „Внимавай да не те
съдя за лъжесвидетелстване“. Това ми го казва на 19-ти април. Това си беше
чиста заплаха: „Внимавай, ще те съдя за лъжесвидетелстване“ - още преди да
е завела дела. Тази жена в краткия си престой с целия вход го направи. Във
„Вайбър“ група има заплахи към хората, към домоуправителя дори. Моите
родители ми забраниха да се занимавам. Не съм в групата аз вече. Аз съм
10
малко по-така и обичам да казвам истината, и тази жена няма да я бъде много
в нашия вход. Няма шанс просто.
По случая освен, че снимаше и аз я заснех как снима, друго няма какво
да кажа.
А. Ш. се консултира с майка ми относно ремонта и тя я посъветва да
говори с домоуправителя и да спази изискванията как се прави ремонт.
Направи обявление за срок на ремонта и това е нормално за мен. Това го
уважихме всички. Всеки заобикаляше контейнера и премълчавахме някакви
неща, защото беше направено, както трябва да бъде направено.
Всички тези събития не помня по кое време на деня са се случили.
Имам телефон в себе си и ако трябва нещо ще гледам, на снимката се вижда в
колко часа е. Към тази дата- 19.04.2022г. не съм бил трудово ангажиран към
фирма нещо.
Когато наблюдавах събитията от терасата си, докато И. беше в
автомобила си, аз имах пряка видимост към автомобила. Аз съм над него
точно. До автомобила не е имало трети човек. И. Т. не мога да кажа дали сама
е излезнала от автомобила, не си спомням. Още тогава имаше едно отваряне.
И. се опитва да отвори, а А. затваря врата, което няма логика. В този момент
не си спомням да е имало човек, който да е дошъл и И. да се е скрила зад
гърба му.
От моята тераса терасата на А., ако се надвеся и се напъна, мога да я
видя. Ако има хора на терасата на А., ако се напъна, мога да ги видя, но
трябва и те да са излезнали. Ние сме от двете страни на входа. Няма да мога
да видя, ако има хора там. В този момент се извършва ремонт в апартамента
на А. и мисля, че имаше работници. Имаше и бус, който кара хора.
Работниците не мога да кажа дали са видели какво се случва. Трябва да
питате тях. Моето внимание беше фокусирано надолу и не мога да кажа дали
работниците са видели какво се случва.
Цялата тази история не беше много време. Времето, през което аз
възприемах случващото се, допреди да дойде майката на И., са минали около
15-тина минути най-много. От момента, когато излизам на терасата, по време
на самата разпра не беше много. Беше много кратко - някакви минути там.
Даже самата разпра беше секунди, защото след като се извиках те вече не са
се дърпали. Аз не съм имал движение навътре. Аз стоях на терасата докато
11
дойде полицаят. Исках да видя, защото не съм безучастен, въпреки че майка
ми не ми позволява. Не си спомням дали един или два полицая дойдоха. Бяха
по-далече и не съм видял.
АДВ. М.: Държим на изслушване на вещото лице. Аз имам несъгласие с
това доказателствено средство.
АДВ. Ю.: Държим на вещото лице да се яви в съдебно заседание и
следва да му се даде възможност да дойде.
АДВ. Б.: Аз бих дал съгласие на основание чл.282 ал.3 НПК да бъде
прочетено заключението на вещото лице в негово отсъствие, но след като
няма съгласие, то нека се призове отново.
СЪДЪТ намира, че предвид липсата на съгласие от всички страни за
прочитане на заключението на вещото лице, изготвило СТЕ, в негово
отсъствие, без провеждане на разпит, то същият следва да бъде призован
отново за следващото съдебно заседание за провеждане на процедурата по
чл.282 НПК.
АДВ. Б.: Нямам нови доказателствени искания. Поддържам искането си
от тъжбата за назначаване на СМЕ по въпросите, формулирани в нея.
АДВ. Ю.: Нямаме искания. Становището ни относно СМЕ е, че това
доказателствено искане е неотносимо. Въпреки това, ако назначите
поисканата експертиза, моля, да допуснете въпроси от нашата страна, на
които вещото лице да отговори и които представяме в молба.
АДВ. М.: Нямам искания. Относно допустимостта и относимостта на
това доказателствено искане искам да кажа, че в медицинското, представено
към тъжбата, не се съдържат обективни данни относно твърденията,
изложени в тъжбата, за нанесени телесни повреди. Ние говорим чисто
формално. Вие ще видите, че се отнася относно мъж на 54 г. в
обстоятелствената му част. Тук не е ясно това писмено доказателство на база
на какво удостоверява именно уврежданията и чий преглед е бил извършен,
за да бъдат отразени някакви увреждания в заключителната част. От външна
страна изцяло е опорочено и не би могло да бъде обект на заключение по
12
документи, каквато експертиза се иска от страна на повереника. Докато
медицинското свидетелство, което удостоверява здравословното състояние и
телесни увреждания на подзащитната ми е редовно изцяло и би могло да
служи за годно доказателство в настоящия процес, в който изрично е
записано, съгласно НПК, че трябва да е лишено произнасянето от съмнения
относно фактите, които се установяват. В този смисъл, ако Вие допуснете
тази СМЕ, моля, да не се включва сред материалите, които трябва да бъдат
изследвани, въпросното СМУ.
РЕПЛИКА АДВ. Б.: Поддържам искането. По отношение на
депозираната молба с включени въпроси считам, че същите са неотносими
към предмета на делото. Касае се за предположения, които би трябвало да
направи вещото лице, поради което моля да бъде оставено без уважение това
искане. В този ред на мисли следва да се има предвид при допускане и
изготвяне на СМЕ всякога, че страните могат да я оспорят, поради което да
възникне необходимост от назначаване на допълнителна или повторна
експертиза. Като нямаме първоначална изготвена експертиза, подобни
въпроси са неотносими.
По отношение на СМУ може да се касае за техническа грешка. В
началото ясно подписаният д-р С. Я. е отразила, че освидетелстваното лице е
А. К. Ш..
СЪДЪТ намира, че на първо място следва да бъде допусната в
качеството на свидетел и съответно призована за следващото съдебно
заседание изготвилата на 27.04.2022г. СМУ № 433/22г. д-р С. М. Я. - лекар в
Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив.
Разпитът на същата в качеството на свидетел по делото е от съществено
значение за разкриване на обективната истина, в това число и за установяване
доказателствената стойност на така цитираното СМУ.
На второ място, съдът намира, че следва да се изиска справка от трите
мобилни оператори в Р България - „Т.“ ЕАД, „В.“ ЕАД и „А.“ ЕАД, относно
това на чие име са регистрирани /установъчни данни за титулярите /
телефонни номер **** и *****, като към установъчните данни за лицата да се
посочат и ЕГН. За посочените телефонни номера стана ясно, че са ползвани
от лица с имена Н. и В.. Предвид обстоятелството, че до настоящия момент
13
самоличността на посочените две лица не е била установена, съдът намира за
нужно да направи подобно запитване до мобилните оператори в страната,
след което да ги допусне в качеството на свидетели и призове по съответния
за това законов ред. Разпитът на лицата се явява от съществено значение за
разкриване на обективната истина по делото, в т.ч. и за правилното му
решаване, за което съдът вече имаше възможност в предходното съдебно
заседание да изложи своите подробни мотиви, които не намира за нужно към
настоящия момент отново да повтаря.
Що касае искането за допускане изготвянето на СМЕ, съдът ще се
произнесе на един по-късен етап по основателността на същото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото С. М. Я.,
която за следващото съдебно заседание да се призове по месторабота в
Отделение по Съдебна медицина при УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД гр.Пловдив.
ДА СЕ ИЗИСКАТ справки от „Т.“ ЕАД, „В.“ ЕАД и „А.“ ЕАД в горния
смисъл.
АДВ. М.: Правя искане отново за отвод на настоящия съдебен състав.
Това искане се основава на чл.12, във вр. с чл.13 от НПК, тъй като считам, че
по този начин, водейки разследване и което сме цитирали и в молбата от
09.06.2023г., че от правораздавателен орган се превръща съдът в разследващ
орган. Считам, че нарушава принципа на състезателност, тъй като тези
обстоятелства за разкриване на обективната истина би следвало другата
страна в процеса да ги иска, а не съдът и той да се бори да установява, че тези
доказателства първо са допустими като процедура и на второ място, че с тях
ще доказва тезата в тъжбата си. Чл.13 касае разкриване на обективната истина
и ще го цитирам /цитира/. Компетентността на настоящия съдебен състав е да
правораздава, а като сме в частно производство, в което обвинението се
поддържа и доказателства се сочат от частния обвинител, който е този, който
трябва да предостави на вниманието на съда и евентуално да прецени съдът
дали е допустим, по този начин да се гарантира състезателното начало, за да
може обективно съдът да правораздава. В конкретния случай по този начин,
14
като се влиза в ролята на разследващ орган, съдът излиза от своята
компетентност и намирам, че е налице пристрастност в настоящия процес и
то от самото начало категорично само в полза и подкрепа на защитната теза
на тъжителя, което намираме, че обективно с начина на водене на процеса се
стига до настоящото искане отново за отвод на настоящия съдебен състав.
АДВ. Ю.: Присъединявам се към заявеното становище на колегата, като
конкретно искам да посоча, че служебно събраното от съда доказателство за
разпит в качеството на свидетел на изготвилия СМУ, е недопустимо. Считам,
че е недопустимо 15 месеца след изготвянето на СМУ докторът, изготвил
удостоверението, да има спомени изобщо и да може възпроизведе за кой
човек са били тези данни в удостоверението и какво е било състоянието му.
Този лекар прави по няколко такива на ден. Това е именно във връзка с това,
което заяви колегата, в становището за отвод. По принцип това са задължения
на частния тъжител, която и следвало сама да осигури своевременно тези
доказателства и виждайки, че СМУ не е коректно, да направи необходимото
за коригирането му, а не след 15 месеца да разчитаме на някакви хипотетични
показания.
АДВ. Б.: Считам, че е неоснователно искането. Защитниците на
подсъдимата мотивираха искането си с доводи, които смея да твърдя, че бяха
вътрешно противоречиви. Беше цитирана разпоредбата на чл.13 ал.1 от НПК,
съгласно която съдът, прокурорът и разследващите органи са длъжни да
вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на обективната истина.
Именно това се случва в рамките на настоящия процес.
СЪДЪТ намира, че не е нужно да се препроизнася за пореден път по
искане за отвод, базиран на абсолютно същите основания, по които се
произнесе вече по-горе в началото на днешното съдебно заседание. В този
смисъл искането на адв.М. е неоснователно.
Що касае направеното от адв.Ю. съждение по повод евентуална годност
на допуснатия в днешното съдебно заседание свидетел, съдът намира, че това
е обстоятелство, което няма как априори да бъде установено. Съдът се
произнесе вече по допускането до разпит на посочения свидетел и
основанията за това. Най-сетне, съдът държи да напомни на всички страни в
процеса, че анализът на доказателствата се прави с крайния съдебен акт.
15
Именно там съдът излага доводи за това дали кредитира или не събраните по
делото доказателства.
За събиране на доказателства и предвид обстоятелството, че графикът
на съдията-докладчик за м.юни и м.юли е запълнен изцяло, а след това
предстои съдебната ваканция, през която се разглеждат строго ограничен кръг
дела, лимитирани в ЗСВ, а настоящото не е сред тях, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 13.09.2023г. от 14:00 часа, за която
дата и час частният тъжител А. Ш. – уведомена чрез повереника.
Повереникът адв.Б. – уведомен. Подсъдимата И. Т. – уведомена чрез
защитниците. Защитниците адв.М. и адв.Ю. – уведомени. Да се призове
отново вещото лице Н. Й., както и д-р С. Я. в качеството на свидетел. Да се
изискат справките от „Т.“ ЕАД, „В.“ ЕАД и „А.“ ЕАД и евентуално ако се
установи самоличността на конкретни лица, да им се изпратят призовки за
датата и часа на следващото съдебно заседание.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:24 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
16