РЕШЕНИЕ
№ 142
гр. Карлово, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20235320101029 по описа за 2023 година
Производството е по иск с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът – И. А. К. твърди, че работел от 22.01.2020г. в ответното
дружество, с място на работа - *** цех, ******, с. И., на длъжност „******“.
На 31.01.2023г. около 15.20ч. по време на работа в цех ***, ******, с.И., при
изпълнение на служебните си задължения превозвал палети с помощта на
палетна количка, която придвижвал на заден ход към рампата за
транспортиране. Регламентираното му работно време за този ден било от
08.10ч. до 12.15ч. и от 13.00ч. до 15.55ч. Дърпал количката с две ръце. Бил
обут с негови обувки, а не служебни, защото такива са му давани при
постъпването му на работа в ответното дружество и оттогава въпреки, че
били скъса и е искал да му дадат нови, това не се е случило. В един момент
при движението си се подхлъзнал, предполага на наветия сняг или останал
лед на рампата и политайки назад издърпал по-рязко количката, при което
палецът на лявата му ръка внезапно бил притиснат между дръжката на
количката и намиращата се там желязна колона на рампата. Изпитал силна
болка в областта на дланта и му прилошало. Колеги наоколо му помогнали да
се съвземе и го подкрепили, докато дойде бърза помощ. Бил транспортиран от
1
екип на бърза помощ до УМБАЛ „******“ ЕАД гр. П. за преглед и лечение.
Там установили какво е нараняването му, обработили раната, зашили я и го
настанили за лечение. Поставената му диагноза била: „Травма на екстензорен
мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан“. След три дни лечение
бил изписан от болничното заведение, след което следвало да спазва
предписаното лечение в домашни условия, като приемал болкоуспокоителни
и сменял през определен период превръзката, както и да се явявал два пъти
месечно на контролен преглед. След явяване на контролни прегледи на
06.03.2023г. му свалили конците на раната. Възстановяването на същата
ставало бавно и към момента все още не било възстановено нормалното
състояние на ръката му и едва ли ще се възстанови в нормално такова. След
злополуката бил в болничен, като и към настоящия момент продължавал да
ползвал болнични, поради временната му неработоспособност от трудовата
злополука. След злополуката трудно се обслужвал сам, дори за елементарни
нужди, защото това била ръката, с която извършвал основните действия и се
налагало родителите му да му помагат. Раната видимо заздравявала, въпреки,
че изпитвал болка, както при опит да движи пръста си, така и ако се наложи
да хвана нещо. Изпитвал болка като излизал навън, когато било студено.
Ходел няколко пъти в болницата в П. на контролен преглед, както и за да му
свалят конците. Обяснили му как да си движи дланта и пръстите, за да ги
раздвижва. Но движението на палеца си останало частично ограничено и то
значително. Въпреки, че минали четири месеца, възстановяването на
нормалните функции на палеца не се получило и предполага, че вероятно ще
си остана инвалид с него. Това го приемал много тежко и като си помислел,
че няма да може да използва тази ръка пълноценно, а бил все още на 26
години, често си плачел и се разстройвал. След изтичането срока на
последния болничен му казали, че ще премине преглед и ще преценят дали и
колко още болничен ще се наложи да ползва. За тези повече от 4 месеца
отпуск по болест получавал по 200.00 лв. по малко парична сума ежемесечно
от колкото получавал, когато осъществявал трудовата си дейност. Т.е. с
800лв. е реализирал по-малко доход, поради трудовата злополука. За него
тази разлика се явява вреда (пропусната полза) между получаваното от него
трудово възнаграждение преди трудовата злополука и полученото
обезщетение (болнични) за временна неработоспособност. Не е получавал по
повод на трудовата злополука никакво застрахователно обезщетение. Нито
2
работодателя му е изплатил каквото и да е обезщетение или някаква парична
сума след злополуката и във връзка с нея. Трудовата злополука била
декларирана от работодателя пред ТП на НОИ П., с Декларация изх. №
000900/06.02.2023г. и входирана в ТП на НОИ П. с вх.№ 5101-15-
24/08.02.2023г. От ТП на НОИ П. имало издадено Разпореждане №5104-15-
28/10.02.2023г. за приемане на трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО,
което не било обжалвано и е влязло в сила. В следствие на злополуката се
променил начина му на живот, преживял тежък психо-емоционален шок и
физически дискомфорт, дори и към настоящия момент имал затруднения и
болки при движение на ръка в областта на дланта и палеца. Същия не можел
да използва пълноценно, стоял изправен, не можел да направи хубав захват и
все още чувствителността в палеца му била намалена. Трудно се обслужвал с
тази ръка и изпитвал проблем във всяко едно отношение. Чувствал на
моменти болки в областта на раната, при промяна на метеорологичните
услови. Върху ръката му ще остане значителен белег, което за него също било
притеснително и смущаващо да има такъв козметичен дефект и това му
създавало дискомфорт. Притеснявал се, дали ще може да продължи да
изпълнява служебните си задължения на тази работа. От друга страна през
целия оздравителен процес работодателя не се е интересувал по никакъв
начин от лечението му и не му е заплатил никаква парична сума. Поради
изложеното, счита че е налице трудова злополука по смисъла на чл.55 от
КСО, тъй като изпълнявайки служебните си задължения по време на работа
претърпял травма на лявата ръка на екстензорен мускул и сухожилие на
палеца на ниво китка и длан, довело до временна неработоспособност, което
нараняване било във връзка с упражняваната от него дейност по трудово
правоотношение. По силата на чл.200 ал.1 вр. с ал.2 от КТ, работодателят му
дължал обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени
вреди. Поради обстоятелството, че в следствие на трудовата злополука и
временна неработоспособност бил лишен от възможността пълноценно да
упражнява труд, който да му бъде адекватно заплащан и от причинените му
болки и страдания в следствие на нараняване на лявата ръка на екстензорен
мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан счита, че ответника
следва да носи отговорност и да му заплати на основание чл.200 от КТ,
парична сума в размер на общо 21477.78лв. от който: 20 000лв. сума за
претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
3
от трудовата злополука и 677.78лв. лихва върху тази сума, считано от датата
на трудовата злополука 31.01.2023г. до завеждане на исковата молба; сумата
от 800лв. - имуществени вреди, представляваща разликата от реално
получаваното от него трудово възнаграждение преди злополуката и
намаления размер на получаваното от него обезщетение (болничен) или за
всеки един от четирите месеца болнични по 200лв. по-малко месечно.
Съобразно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, но като се
отчетат и всички релевантни по делото обстоятелства относими към
увреждането ми и по най-пълен начин да му бъдат обезщетени претърпените
от него болки страдания и в този смисъл то да се яви като техен паричен
еквивалент.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл.200 от КТ,
вр. с чл.52 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца общо сумата от 21
477.78 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, както следва - за неимуществени вреди за претърпени от
болки и страдания от настъпила трудова злополука на 31.01.2023г. около
15.20ч. по време на работа в цех ***, ******, с. И. при „***“ ЕАД С., в
следствие на което получил травма на екстензорен мускул и сухожилие на
палеца на ниво китка и длан на лява ръка, сума в размер на 20 000.00 лева,
ведно с лихвата за забава от датата на увреждането 31.01.2023г. до
предявяване на исковата молба в размер на 677.78 лева, както ведно и лихвата
за забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата; за имуществени вреди, сумата в размер на 800.00 лева,
представляваща разликата от реално получаваното преди злополуката
трудово възнаграждение и получаваното в продължение на почти 4 месеца
обезщетение за временна неработоспособност (болничен), т.е. с по 200лв. по-
малко ежемесечно, която сума е като пропуснати ползи за периода от
01.02.2023г. до 04.06.2023г. включително, ведно с лихвата до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото разноските.
Ответното дружество - „***“ ЕАД гр. С. счита предявения иск за
допустим, но оспорва същият по основание и размер. Твърди, че е безспорен
фактът, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „******“, в
*** цех за ******, находящ се на територията на *** ЕАД, в площадка с. И..
На 31.01.2023г., около 15:20 часа, в *** цех, възникнала трудова злополука,
4
която довела до нараняване на палеца на лявата ръка на ищеца, вследствие на
притискане на количката. Оспорва твърдението, че ищецът е карал количката
с двете си ръце. Напротив, той е карал количката само с едната си ръка, и
видно от записаното в исковата молба, пострадалото лице е карало количката
на заден ход, което било в противоречие с всички правила за безопасност на
извършваната от него дейност. Изпълнявайки своите задължения,
работодателят е транспортирал лицето до лечебно заведение. Съставен бил
протокол за трудова злополука изх. №1 от 06.02.2023г. В протокола, в т. 9
ясно било отбелязано, че лицето не е спазило правилата за безопасна работа
при превозване на материали с транспортна количка и несъобразяване с
габаритите на рампата, като допусналия нарушение бил пострадалия. За
горното своевременно било уведомено ТП на НОИ - П.. То извършвало
разследване на злополуката, за което е уведомено пострадалото лице, като
резултатите били отразени в Разпореждане №5104-15-28 от 10.02.2023г., с
което злополуката била призната за трудова. Към момента на възникване на
трудовата злополука лицето било инструктирано за възможните рискове,
преминал е обучение от 19.01.2023-26.01.2023г. за длъжност носач- товарач,
стоки, положил е изпит успешно, запознат е с длъжностната си
характеристика, както е видно от подписаното от него допълнително
споразумение на длъжността. Счита, че е в процесния случай е приложима
разпоредбата на чл. 201 от КТ, тъй като ако ищецът не е карал количката на
заден ход, което е в противоречие с всички нормативни изисквания за
пренасяне на товари, нямало да претъпи травма и съответно нямало да
изпитва болки и страдания. Именно факта, че пострадалият е допуснал
нарушение на правилата изключвала отговорността на работодателя за
компенсиране. Счита, че е налице грубата небрежност тъй като работникът не
е положил дължимата грижа за безопасност, която и най-небрежният би
положил; тя е налице, когато не е положена никаква грижа за безопасност,
защото дори и най-небрежният би положил някаква грижа. Счита, че изцяло е
налице основание за изключване на отговорността на работодателя за
обезщетение по реда на чл. 200 от КТ, поради несъмнен принос на работника
за настъпване на трудовата злополука поради неговата груба небрежност.
Противно на всичко изложено в исковата молба, от представените материали
било видно, че пострадалият е извършвал своята работа дейност, против
всички правила. Също така, по повод законовите задължения на дружеството,
5
*** ЕАД имало сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“ с
„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, по силата на която при трудова злополука се
изплащала застрахователна сума, съгласно условията на застрахователната
полица. В тази връзка, счита че обезщетението по нея следва да бъде прието
за достатъчно, като на това основание бъде отхвърлен искът на И. К. за
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че били налице
достатъчно доказателства да се направи обоснован извод, че ако ищецът е
спазил нормативните изисквания за дейността си и е дърпал количката с
двете си ръце, а не с едната, както и да не бе проявил небрежност към
извършваната от него дейност, нямало да претърпи злополука. Поради това,
моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в случай
че същият бъде уважен, да бъде намален размерът на исканото обезщетение и
приложени разпоредбите на чл. 201 от КТ. Претендира за направените по
делото разноски, включително и възнаграждение за представляващия
дружеството юрисконсулт в размери, съгласно Наредбата за адвокатските
възнаграждения.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от представеното Допълнително споразумение към трудов
договор № 4975/21.01.2020г., И. А. К. е назначен на работа във „******“ ЕАД
гр. С., считано от 19.01.2023г., на длъжността: „******“, в *** цех за ******,
находящ се на територията на *** ЕАД, в площадка с. И.. Вменените му
задължения, съгласно представената длъжностна характеристика съставляват
извършване на товарене, превозване, разтоварване, пренасяне, обработване,
подреждане – ръчно и с механизирани средства на различни видове товари,
като спазва изискванията на нормативните актове по здравословни и
безопасни условия на труд.
Видно от Протокол, Приложение В, съставен на 27.01.2023г., в
изпълнение на Заповед № БУТ-23-19/06.01.2023г. на Изпълнителния директор
на „***“ ЕАД, комисията е протоколирала, че при проведения изпит по
установяване правилата за безопасност на работата с новоназначения - И. А.
К., раб. № 628044 на длъжността – ******, същият е преминал обучение от
обучение от 19.01.2023-26.01.2023г.
Съгласно представените Протокол за трудова злополука от 06.02.2023г.,
6
подадена от „***“ ЕАД гр. С.; Декларация за трудова злополука, вх. № 5101-
15-24/08.02.2023г. при ТП на НОИ и Разпореждане №5104-15-28/10.02.2023г.
на НОИ, ТП – П., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО, декларираната злополука
на 08.02.2023г. от „***“ ЕАД гр. С., станала с И. А. К. е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Съгласно представената Епикриза – КОТ на УМБАЛ „******“ ЕАД гр.
П., И. А. К. е постъпил в болницата на 01.02.2023г. и изписан на 04.02.2023г.
Поставената му диагноза е травма на екстензорен мускул и сухожилие на
палеца на ниво китка и длан. Претърпял е операция. Ищецът, видно е
представените болнични листове (л. 9-13), за периода от 01.02.2023г. до
04.06.2023г. е бил в отпуск, поради нетрудоспособност (болничен), поради
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Представения Амбулаторен лист
№ 23060102Е281/01.03.2023г. дава сведения за това, че ищецът е преминал
медицински преглед, констатирано е, че раната е спокойна и са свалени
конците на ляв палец.
Установява се от представените писмени доказателства, че ответното
дружеството има сключена задължителна застраховка „Трудова злополука“ с
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, видно от представеното копие на
застрахователна полица № 7115022151000109 със срок на валидност – 1
година за периода от 08.12.2022г. до 07.12.2023г. Видно от удостоверение,
изх. № 0-92-150109/24.07.2023г. изпратено от „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД до „***“ ЕАД гр. С., по предявената претенция за временна
нетрудоспособност от трудова злополука на И. А. К. на 03.07.2023г. е
преведена сумата от 1002.97 лева, както и 40.00 лева за болничен престой.
Приложено е уведомление за клиентски банкови сметки.
В открито съдебно заседание, проведено на 29.11.2023г., съдът е приел
за безспорно, ненуждаещо се от доказване, че след образуване на настоящото
делото, ищецът е получил суми по застраховка, посочени в Удостоверение,
изх. № 0-92-150109/24.07.2023г. на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Приложено е копие от Наредба № 132/30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-
разтоварни работи. Съгласно чл. 47 от Раздел – „Приложение № 7 към чл. 12,
т. 7“, Подраздел – „Използване на ръчни колички“ е посочено, че ръчните
колички се използват за превозване на товари на къси разстояния. Съгласно
7
чл. 51.5 от същия раздел на Наредбата, количката се бута и по изключение
тегли, като усилието за преместване се прилага на конструктивно
определените места чрез подходяща поза на бутане/теглене. В чл. 51.9 е
регламентирано, че количката не се манипулира с мокри и омаслени обувки
по път, по който има условия за хлъзгане. Видно от нормите на представена
Наредба, същата допуска в Раздел – „Приложение № 3 към чл. 12, т. 3“, т. 11 -
предвижване на заден ход, като е регламентирано следното: „При
преминаване на работното оборудване през преходни мостове и рампи на
заден ход се следи то да не приближава на опасно разстояние от края им“.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните.
Свидетелят, осигурен от ищцовата страна – Д. А. К., брат на ищеца твърди, че
живее в едно домакинство с И. К.. През месец януари 2023г. брат му
претърпял трудова злополука във „***“. Прибирайки се вечерта в дома си,
видял брат му с отекла ръка и счупен палец на лявата ръка. Същият ходил на
преглед от работата. Твърди, че платил на един приятел да го закара в П.
болницата. Там му казали, че незабавно трябва да се направи операция по
спешност. Оперирали го още същия ден. Брат му изпитвал много болки, това
го тормозело, постоянно плачел. Посочва, че в болницата останал 3-4 дни,
като всеки ден ходел до там, за да му помага, да го преоблича, да го
успокоява. Ищецът изпитвал болки и цялата му ръка била отекла. Твърди, че
след изписването му от болницата се прибрал в дома им, където заедно с
неговата съпруга му помагали за личната му хигиена, преобличане, хранене.
По разказ на брат му разбрал как е станал инцидента - той не е имал обувки,
защото „***“ ЕАД не му е дало такива и работел със своите маратонки.
Хлъзнал се и паднал с количката, като се ударил в тръбата и си е счупил
ръката. Времето било студено, навън всичко било замръзнало, а той се
намирал на рампа, която била обледена и бил с неподходящи обувки. Твърди,
че към момента все още го боляла ръката, бил травмиран и постоянно се
ядосвал да не остане инвалид с тази ръка. Когато времето е студено, ръката му
постоянно отичала, продължавал да пие обезболяващи хапчета и към днешна
дата. До 3 месеца след инцидента, ищецът изпитвал много силни болки, а
след 3-ия месец същите утихнали. Сега движел левия си палец, но при студ и
тежка работа ръката му отича. Към момента започнал нова работа на машина,
но с лявата ръка не работел, тъй като същата отичала при тежка физическа
работа. Не можел да си позволи да работи тежка работа. Видимо сега ръката
8
му не била същата, виждало се където е рязан и имало шевовете, ръката му
била изкривена, нямало нищо общо със здравата ръка.
От показанията на свидетеля, осигурен от ответната страна - Г. И. Я.,
която в трудови правоотношения с ответното дружество и работи като
„Раздава на инстР.ти и материали“ се установява, че 2023г. имало инцидент в
завода с И. К.. По това време била в залата на „Шнековия участък“. Ищецът
влязъл в залата, като си държал ръката и я помолил да я погледне, защото я
ударил, но не разказал как. Завели го да му почистят ръката с кислородна
вода, сложили му стерилна марля. През това врем зам. началника се обадил
на дежурната сестра и след 5 минути дошла линейката, която го откарала в
карловската болница. Твърди, че рампата била чиста, времето било студено,
но не е имало дъжд, сняг и лед по рампата. И. А. К. бил с работен костюм на
„***“, но не е обърнала внимание с какви обувки е бил обут. Посочва, че
цехът бил под видео наблюдение, като участъкът на рампата също имал
видео-наблюдение. Няколко дни след инцидента гледала видеозаписа по
случая, където видяла, че И. излиза с количката, не внимава, дърпайки
количката по рампата и излизайки на заден ход - количката му затисна ръката
в ограждението на рампата, което я предпазва. Количката била натоварена с
палет, който не бил много тежък. На записа не се виждало да залита, да се е
подхлъзна или нещо такова. Записът бил малко размазан, но разпознала И. по
дрехите. След този инцидент И. излязъл в болничен. След като приключили
болничните му той се върнал на работа за около месец, но „***“ му
прекратило договора, поради несправяне с трудови задължения. Посочва, че
не е пряк очевидец на инцидента и инцидента го е видяла на записа.
Свидетелят на ответната страна И. И.И. твърди, че работел заедно с
ищеца, бил зам.-началник цех. На 31.01.2023г около 15.00 часа, И. дърпал
количка с багаж вътре в залата на цеха и излязъл вън на рампата, за да изкара
багажа. В един момент извикал от това, че се ударил. Излязъл да види какво
се е случило и видял, че ищецът се ударил по ръката. Твърди, че на рампата
нямало сняг, лед или нещо замърсено. Времето било сухо, нямало заледени
участъци. Рампата била равна от край до край на цеха, отпред равна
площадка. Там където бил И., нямало наклон на рампата. Не му е известно
как И. е дърпал количката – дали с лице към нея или с гръб към нея. Видал, че
в цеха си хванал количката и тръгнал навън, дърпайки количката - тя била зад
него, но навън не е видял дали дърпа или бута количката. В цеха имало видео
9
наблюдение и видял на запис случилото се, където И. дърпа количката навън
рампата му е в гръб, той е с лице към количката, тоест движел се назад.
Твърди, че е направил запис на това видео с телефон, което изгледал, защото
не бил наясно дали се съхраняват тези записи или колко време се съхраняват
и ако прекият ръководител го попита какво е станало – да може да му
отговори. След време ищецът отново започнал работа във ***, не е имал
някакви оплаквания, когато започнал работа.
По делото са изслушани три заключения, по допуснати съдебно-
икономическа, съдебно-медицинска и съдебно-техническа експертизи, които
съдът възприема, като обективни, безпристрастни и компетентни.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, изчислената заплата за месец февруари 2023г. на И. А. К. е в
брутен размер на 1463.63 лв. и сума за получаване в размер на 1135.75 лв.
Изплатени са обезщетения на НОИ в общ размер на 3830.92 лв. В периода на
болнични са получени от *** суми, както следва: на 28.03.2023г. - 23.24 лв., с
основание „заплата от *** 2023.02“; на 05.04.2023г. - 655.00 лв., с основание
„втори аванс *** 2023.04“ и на 26.05.2023г. - 4.12 лв., с основание „заплата от
*** 2023.04“. Констатирано е, че И. А. К. е бил до 06.06.2023г. в болнични, а
на 22.06.2023г. му е прекратено трудовото правоотношение с *** АД. При
съпоставка между изчислени суми, получени болнични и суми от *** в
периода на болничните 01.02.2023г. - 04.06.2023г. е видно, че за периода са
изчислени 4646.25 лв. за получаване при евентуалност, че работникът не е
претърпял злополука. Получени са от болнични 3830.92 лв. Разликата между
изчислени и получени от болнични суми е в размер на 815.33 лв.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, вещото лице посочва, че от представените материали по делото е
констатирано, че на И. А. К. му е било причинено разкъсно-контузна рана в
областта на първи пръст на лявата ръка със засягане на сгъвно сухожилие и
счупване на същия пръст. Описаните травматични увреждания са причинени
от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин
и време да са получени, както се съобщава в данните по делото, а именно при
затискане на пръста между две повърхности. Разкъсно-контузната рана в
областта на първи пръст на лявата ръка със засягане на сгъвно сухожилие и
фрактура на същия пръст по съвкупност е довело до трайно затрудняване
10
движенията на горния ляв крайник. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между установените травматични увреждания и инцидента станал на
31.01.2023г. Възстановителния период при такъв вид травматични
увреждания трае около 6-8 седмици, през който период ищецът е изпитвал,
характерни за този вид травматични увреждания, болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им
изчезване след приключване на посочения период. При изписването му от
лечебното заведение са били дадени препоръки за провеждане на
рехабилитация, с цел раздвижване и по-бързо и пълно възстановяване на
функцията на крайника. В данните по делото липсва медицинска
документация след изписването му от УМБАЛ „******“ ЕАД - гр. П.,
касаеща състоянието на пациента след сваляне на конците му. В
представената медицинска документация липсват данни за възникване на
усложнения след изписването му, които да налагат последващи оперативни
интервенции.
Съгласно заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
вещото лице посочва, че са изведени ключови кадри от двата предоставени
видео-файла. Кадрите са дадени като Приложения към заключението на
вещото лице, с наименувани файлове. Съгласно заключението на вещото
лице, не може да се каже еднозначно, дали лицето управлява количката с две
ръце от началото на записа до 2,5 секунди от старта. След 2,5 секунди от
старта, лицето държи количката с една ръка (лява). Движението на лицето е
на заден ход от началото на записа до 4-та секунда. След това спира. От 9-та
секунда до 11.5 секунда, лицето върви напред.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200 от КТ във връзка
с чл. 52 от ЗЗД. Съгласно чл. 200, ал. 1 от КТ, за вредите от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на
работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо
от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената
11
вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Видно от законовата разпоредба, фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя при увреждане здравето на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните
кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между
работодателя и пострадалия работник/служител, 2) професионално
заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя в
периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3)
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка
между трудовата злополука и неимуществените вреди.
Не се спори между страните, а това е видно и от събраните
доказателства, че между И. А. К. и „***“ ЕАД гр. С. е съществувало трудово
правоотношение. Установи се и, че по време на трудовото правоотношение, а
именно на 31.01.2023г., ищецът е претърпял злополука. Посочената злополука
има характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията
на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са
отразени и в представеното по делото разпореждане на НОИ, ТП П. по чл. 60,
ал. 1 от КСО. Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 от КСО има
двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти, и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на правото на
обезщетение. В тази връзка е Решение № 410 от 29.06.2010г. по гр. д. №
599/2009г. на ВКС.
Установява се и наличието на причинени вследствие трудовата
злополука неимуществени вреди, претърпени от И. А. К.. Ищецът безспорно е
преживял значителни болки вследствие на притискане на травма на
екстензорен мускул и сухожилие на палеца на ниво китка и длан и фрактура
(счупване) на палеца на лявата ръка, което е наложило оперативното му
зашИ.е.
Неминуемо следва и причинно-следствената връзка между
12
претърпените болки и страдания на ищеца и настъпилата трудова злополука,
довела до трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник, което е
отразено и в приетата съдебно-медицинска експертиза.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да
отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение
следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими
към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се
явява техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
От приетите по делото и неоспорени от страните писмени и гласни
доказателства се установи, че притискането на палеца на лявата ръка,
наложило оперативното му зашИ.е и е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник, тъй като е налице засегнато сухожилие
на палеца и фрактура. Според вещото лице, възстановителният период при
такъв вид травматични увреждания трае около 6-8 седмици, през който
период ищецът изпитва болки и страдания, които постепенно затихват в хода
на оздравителния процес. Съгласно разпитания свидетел осигурен от ищеца,
до 3 месеца след инцидента, същият изпитвал много силни болки, а след 3-ия
месец същите утихнали. Сега движел левия си палец, но при студ и тежка
работа ръката му отича. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
доколкото е непосредствен наблюдател на събитията и отчита претърпените
болки и страдания на ищеца по време на операционното лечение и
възстановяването, вследствие на травмата, които показания кореспондират и
със заключението по приетата медицинска експертиза. Ищецът е временно
нетрудоспособен след трудовата злополука за период от четири месеца,
установено от приетите по делото медицински документи.
13
За определяне на размера на претърпените вреди, съдът отчита, че към
момента на трудовата злополука ищецът е бил в трудоспособна възраст; бил е
принуден да търпи болки и страдания в един некратък период от време;
травмата безспорно е оказала влияние на самочувствието и начина на
общуване с околните; получил е застрахователно обезщетение в размер на
1042.97 лева. От друга страна, съдът съобрази, че макар да е налице
затруднение на фините хватателни движения на лявата ръка, това увреждане
не представлява осакатяване и не пречи на хватателните движения на ръката в
цялост, които се компенсират от другите пръсти. Обезщетението по
справедливост следва да се определя за всеки конкретен случай съобразно
фактите и обстоятелствата по делото.
При всичко изложено и съобразно обществено-икономическите условия
към момента на настъпване на злополуката 31.01.2023г. и промените в
икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса - чл. 235,
ал. 2 от ГПК (в тази връзка - решение № 676 от 18.01.2011г. на ВКС по гр. д.
№ 1707/2009г., III г. о. и решение № 1 от 27.03.2012г. на ВКС по гр. д. №
1106/2010г., IV г. о.), съдът намира, че определянето на обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца следва да бъде в размер на 10 000 лева.
Определянето на по-малък размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията
на справедливостта.
По инвокираното възражение с основание чл. 201, ал. 2 от КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ, отговорността на работодателя може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите
от работника, а само това, извършено при груба небрежност може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Такова е
поведението на работника, при което той не полага елементарно старание и
внимание и пренебрегва основни правила за безопасност.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване
обаче не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може да има
14
само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. В тази връзка - Решение №
125/04.05.2016г., гр.д. № 4417/2015г. на IV г.о. на ВКС.
Съдът намира възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за недоказано. При
разпределена доказатетелствена тежест за доказване на направените в хода на
делото възражения, ответното дружество не ангажира доказателства, от които
да се установи, налице ли е груба небрежност, съответно – какви са били
действията на И. А. К., същите представляват ли по съществото си действия,
които не би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност
при подобни условия; как са нарушени основните правила за безопасни
условия на труд и до какво водят същите; какви са били конкретните
действия на ищеца при работа с ръчна количка и поведението му може ли да
се определи като груба небрежност.
Възражението, че са нарушени основните правила за безопасни условия
на труд, тъй като ищецът е карал количката на заден ход, което противоречи
на нормативните изисквания, също останаха недоказани. Напротив, от
приетата по делото Наредба № 132/30.12.2005г. се установи, че същата
допуска преминаване на работното оборудване през преходни мостове и
рампи на заден ход се, като се следи то да не приближава на опасно
разстояние от края им. Т.е., дори да се допусне, че ищецът е предвижвал
количката на заден ход, доколкото не са събрани категорични доказателства
затова, то действието му не е забранено по нормативен ред.
Ирелевантно в случая е и провеждането или не на специален
инструктаж за работа. Практиката на ВКС изключва грубата небрежност при
липса на инструктаж, освен когато действията на работника сами по себе си
са представляват нарушения на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и е възможно да доведат до увреждане. Доказателства в тази
посока липсват. Ето защо, съдът намира възражението за недоказано и
неоснователно.
По претенцията за законна лихва от датата на настъпване на трудовата
злополука:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане, длъжникът
се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на
15
увреждането. Следователно лихвата като обезщетение при неизпълнение на
вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт, е дължима от
момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт –
увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне
размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а
не от момента на ликвидността му. Посочените правила намират субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212
от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ, за неуредените въпроси по
имуществената отговорност на предприятието за причиняване на смърт или
увреждане здравето на работник се прилага гражданският закон. По
отношение на дължимото обезщетение за забава при изпълнение на
задължението на работодателя по чл. 200 от КТ за обезвреда на настъпили
вреди от професионално заболяване или от трудова злополука, приложими са
общите принципи, изразени в чл. 84, ал.3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД –
работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 от КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука.
При това положение предявеният иск за сумата в размер на 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие на претърпяна трудова злополука от ищеца на
31.01.2023г. се явява основателен до размер от 10000 лева. За разликата над
10 000 лева до пълния предявен размер, искът ще се отхвърли, като
неоснователен. С оглед изложеното и като законна последица на ищеца
следва да се присъди и законната лихва върху сумата от 10 000 лева от датата
на настъпване на трудовата злополука - 31.01.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
Доколкото ищецът е формулирал петитум, съгласно който претендира
лихвата за забава от датата на увреждането 31.01.2023г. до предявяване на
исковата молба – 02.06.2023г. в размер на 677.78 лева, ведно и лихвата за
забава от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
съдът следва да я присъди по същия ред.
Размерът на лихвата за забава, изчислени чрез изчислителен модул
16
върху главницата от 10 000.00 лева за периода от датата на увреждането
31.01.2023г. до предявяване на исковата молба – 02.06.2023г. възлиза на
сумата 390.18 лева, до който размер претенцията следва да се уважи. За
разликата над 390.18 лева до пълния предявен размер от 677.78 лева, искът
ще се отхвърли, като неоснователен. Следва да се присъди лихвата за забава
от подаване на исковата молба – 02.06.2023г. до окончателното изплащане на
сумата.
По отношение на имуществените вреди:
По отношение на претенцията за заплащане на имуществени вреди,
съставляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и
получаваното обезщетение за временна неработоспособност, съдът намира
същата за доказана по основание и размер за посочения период, с оглед
приетите писмени доказателства и заключения на ССЕ, като оплакванията са
само по отношение на неприлагане на нормата на чл. 201 от КТ и намаляване
на размера на така установеното обезщетение с установен размер на
съпричиняване, какъвто съдът прие, че не е налице в конкретния случай. Този
вид имуществени вреди са обусловени от настъпилата вследствие
увреждането нетрудоспособност на работника или служителя, който вече не е
в състояние да продължи да работи (временно или трайно) на работата си и да
получава възнаграждението, което е получавал като здрав. Следователно
пропуснатата полза се определя като разлика между получаваното брутно
трудово възнаграждение за съответната длъжност и полученото обезщетение
за временна нетрудоспособност.
По делото не се спори, че за периода 01.02.2023г. - 04.06.2023г., а и от
приетата СИЕ се установи, че работникът е бил временно нетрудоспособен,
като за това време същия е получил обезщетение по обществено осигуряване
в размер на 3830.92 лв., а ако е бил на работа би получил 4646.25 лева.
Разликата възлиза на 815.33 лева. С диспозитивното начало в гражданския
процес, следва да се уважи в претендирания размер от 800.00 лева, ведно с
лихвата за забава от подаване на исковата молба – 02.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по
съразмерност. От ищеца са претендирани разноски за заплатено адвокатско
17
възнаграждение, а ответникът претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и разноски.
Съгласно представения договор за правна защита и съдействие, ищецът
е представляван и защитаван от адвоката му срещу възнаграждение от
1280.00 лева. Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 677.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
(за един адвокат).
С оглед изхода от спора ищеца следва да заплати на ответника,
разноски по съразмерност за настоящето производство, съгласно чл.78, ал.8
от ГПК, съгласно която разпоредба, в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.25 ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ (към която препраща чл.37,
ал.1 от ЗПП), за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 300 лева. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, обема на доказателствения материал и броя проведени
открити съдебни заседания (5 броя), съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева. Страната е направила разноски за
вещо лице по допуснатата съдебна експертиза в размер на 300.00 лева или
разноските й възлизат общо в размер на 500.00 лева. На основание чл. 78, ал.
3 от ГПК, на ответната страна се дължат разноски по съразмерност в размер
на 239.49 лева.
Съдът е направил разноски в общ размер на 460.00 лева за двете
съдебни експертизи (70.00 лева за СИЕ и 390.00 лева за СМЕ). Ответникът, по
съразмерност съобразно уважената част от иска, следва да заплати по сметка
на КрлРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 240.00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ищецът следва да заплати държавни
такси, съобразно уважената част на обективно съединените искове, както
следва – 400.00 лева държавна такса по иска за неимуществени вреди по чл.
200 от КТ; 50.00 лева, държавна такса по иска за законна лихва по чл. 86 от
ЗЗД във връзка с чл. 200 от КТ и 50.00 лева, държавна такса по иска за
имуществени вреди по чл. 200 от КТ или всичко в общ размер на 500.00 лева
18
Мотивиран от горното съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „И. В.“ ***, представлявано от И. С., да заплати на И.
А. К. от гр. С., ул. „Й.Н.“ № ****** с ЕГН **********, на основание чл. 200
от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на трудовата злополука от
31.01.2023г., настъпила с ищеца в Цех ***, ******, с. И. при „***“ ЕАД С.,
вследствие на което получил травма на екстензорен мускул и сухожилие на
палеца на ниво китка и длан на лява ръка, ВЕДНО със сумата от 390.18
(триста и деветдесет лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща
лихвата за забава върху главницата от 10 000.00 лева за периода от датата на
увреждането - 31.01.2023г. до предявяване на исковата молба – 02.06.2023г.,
ВЕДНО със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата
молба - 02.06.2023г. до окончателното погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 200 от КТ във връзка с чл. 52 от ЗЗД за разликата над 10 000 лева до
пълния предявен размер от 20 000 лева, както и иска по чл. 86 от ЗЗД за
разликата над 390.18 лева до пълния предявен размер от 677.78 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „******“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „И. В.“ ***, представлявано от И. С., да заплати И. А.
К. от гр. С., ул. „Й.Н.“ № ****** с ЕГН **********, сумата в размер на
800.00 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени от
трудовата злополуката на 31.01.2023г. настъпила с ищеца в Цех ***, ******,
с. И. при „***“ ЕАД С. имуществени вреди - пропуснати ползи, които
представляват разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение и обезщетение по обществено осигуряване за периода от
01.02.2023г. - 04.06.2023г., ведно с лихвата за забава от подаване на исковата
молба – 02.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „******“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „И. В.“ ***,
представлявано от И. С., да заплати И. А. К. от гр. С., ул. „Й.Н.“ № ****** с
19
ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 667.00
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК, И. А. К. от
гр. С., ул. „Й.Н.“ № ****** с ЕГН ********** да заплати на „******“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „И. В.“ ***,
представлявано от И. С., направените по делото разноски в размер на 239.40
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „******“ ЕАД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление: град С., бул. „И. В.“ ***, да
заплати по сметка за държавни такси на Карловски районен съд, държавна
такса в общ размер на 500.00 лева, както и разноски за възнаграждение на
вещи лица в размер на 240.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
20