Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 49
гр.
Пловдив, 13.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ САКУТОВА
при участието
на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7480/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.С.С. ***
срещу Наказателно постановление №19-0333-000565 от 16.10.2019 г., издадено от
Началник РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя са наложени
следните наказания : 1. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20, 00 лв.; 2. за нарушение на чл. 190, ал.3 от ЗДвП на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище
по жалбата.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което
има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, прие за установено следното :
На 09.09.2019 г.
около 07:50 ч. в община Родопи на път Трети клас №375-км.28+433 Пещера
–Пловдив св. В.Х. , мл. полицейски инспектор към ОД на МВР-Пловдив,
изпълнявайки служебните си задължения, свързани с контрол движението по
пътищата установил , че жалбоподателят управлява л.а.Мерцедес Вито 115 ЦДИ, с
рег.№ , собственост на „С. и син ДС“
ЕООД, с БУЛСТАТ *********, неспазвайки
пътната маркировка М-1. При проверката св. Х. установил също, че водачът на
управлявания автомобил не е заплатил глоби в размер на 200,00 лв. в едномесечен
срок от влизането им в сила.
За така установените нарушения на водача бил
съставен акт за установяване на административно нарушение, подписан от
нарушителя с възражения срещу констатираното по пункт първи от съставения акт нарушение.
Въз основа на съставения акт и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което описаната в акта фактическа
обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства -
показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител В.Х. ; справка
за нарушител ; заповед рег.№ 8121 з-515/14.05.2018 г.
Пред съда актосъставителят потвърди направените в
акта за установяване на административно нарушение констатации. Същият заяви, че
жалбоподателят в деня на проверката не е съобразил пътната маркировка на
управлявания участък М-1, както и че така установеното нарушение било възприето
от него по ясен начин, което било повод за спиране на водача и за съставяне на
акт. Свидетелят допълни също , че при спирането на водача била направена
проверка и за това, че същият не бил заплатил наложени му глоби, установени с
влязъл в законна сила акт.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел,
доколкото същите са последователни, вътрешно непротиворечиви. Оплакванията,
изложени във възражението срещу съставения АУАН, поддържани и в жалбата, съдът намира за неоснователни.
Св.Х. заяви пред съда, че нарушителят е бил възприет по достатъчно ясен начин.
Доказателства от жалбоподателя в обратна посока не бяха представени. Съгласно
чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена стойност
до доказване на противното. Жалбоподателят не е провел успешно доказване в
подкрепа на изложените от него доводи, поради което и съдът приема, че нарушенията
са обективно и правилно установени. По отношение на второто констатирано
нарушение също не бяха представени доказателства, оборващи направените
констатации.
При проверка относно процесуалните изисквания,
предвидени за съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление съдът установи, че същите са съставени от компетентни
лица, като доказателство за това е приложената и приета по делото заповед рег.№
8121 з-515/14.05.2018 г., спазен е срокът
по чл. 34 от ЗАНН за съставянето им.
По отношение на първото нарушение съдът намира, че
същото е описано по ясен начин, описани са обстоятелствата, при които е
извършено. Нарушителят не е съобразил поведението си при управление на МПС с пътната
маркировка М -1, което е било основание
за съставяне на АУАН. Материалният закон е приложен правилно. Съгласно чл.6, ал.1 т.1 от ЗДвП е предвидено
безусловното задължение за водачите на МПС да
съобразяват своето поведение с пътните знаци и маркировката в страната.
Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна норма. В случая е
неприложима нормата на чл.183, ал.3 т.5 от ЗДвП, предвиждаща административно
наказание глоба за нарушение, при което
водачът навлиза след знак, забраняващ
влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената
посока на еднопосочен път. Нарушението на пътната
маркировка, какъвто е конкретният случай, не попада под хипотезата на
цитираната разпоредба, доколкото пътната маркировка не е пътен знак и водачът
не е преминал в забранена посока на еднопосочен път. Следователно приложима е в
случая общата санкционна разпоредба на чл.185 от ЗДвП.
Съдът намира, че второто нарушение не е описано по
ясен и недвусмислен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се
състои то. По силата на чл. 190, ал. 1
и ал. 3
от ЗДвП,
след влизането в сила на наказателно постановление, с което се налага наказание
на водач или собственик на моторнопревозно средство, препис от него се
предоставя на съответното структурно звено на Министерството на
вътрешните работи, където се водят на отчет водачът и моторнотопревозно
средство. Иззетите в този случай свидетелства за управление се изпращат
насъответната служба на Министерството на вътрешните работи за съхранение и отчет, а наложеното
наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен
срок от влизането в сила нанаказателното постановление или съдебното решение
или определение на съда при обжалване. Актосъставителят
и административнонаказващият орган са се ограничили единствено да посочат, че
при извършена проверка нарушителят има неплатени глоби в размер на 200 лв. в
едномесечен срок на негово име. Не е посочено с какъв акт са установени неплатените глоби,
кога е влязъл в сила този акт. Така
използваният подход при описание на нарушението е ограничил правото на защита
на санкционираното лице, поставя и съда в невъзможност да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, поради което
същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в тази му част.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-0333-000565 от 16.10.2019 г., издадено от Началник РУ при ОД на
МВР-Пловдив, с което на Д.С.С. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение
по пътищата на основание чл.185 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0333-000565
от 16.10.2019 г., издадено от Началник РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Д.С.С.
***, ЕГН ********** за нарушение на
чл.190, ал.3 от Закона за движение по
пътищата на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на
страните .
Районен съдия :....................................
Вярно с оригинала! МК