О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
02.03.2021г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 87
по
описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на И.А.А., подадена чрез адв. Н.К.
от САК, срещу определение № 2056/13.11.2020г., постановено по т. д. №
1199/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото
е прекратено, на основание чл. 130 ГПК, поради недопустимост на исковете.
В
жалбата се заявяват конкретни оплаквания за незаконосъобразност на определението,
с подробно изложени доводи и съображения. Основният довод е за неправилност на
извода на окръжния съд, че защита по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е предоставена единствено
срещу вече извършено вписване в някой от регистрите, водени от АВп. Твърди се,
че законовата норма има за цел преди всимко да не се допусне вписване в ТР на
обстоятелства, които не съответстват на действително осъществените в правния
мир, съответно на такива обстоятелства, които са осъществени в нарушение на
закона. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на
първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез валидно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 130 ГПК препис от жалбата
не се връчва на насрещната страна.
Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на
частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и съобрази данните по
делото, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният Варненски окръжен
съд е бил сезиран с искова молба на И.А.А., с която са предявени установителни искове
срещу СНЦ „ХАРМОНИЯ 1 И 2”, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за
установяване „недопустимостта на искане, обективирано в заявление А15
20201021111850 за вписване на несъществуващи обстоятелства по партидата на
ответното СНЦ в РЮЛНЦ при АВп: 1./ заличаване като членовете на управителния
съвет на Н. Иванов Данев и И.А.А.; 2./ вписване на нови членове на управителния
съвет - Костадин Георгиев К., Евгений Нуралиевич Агирбов, Александър Павлович
Фатюшин и Максим Леонидович Третяков; 3./ вписване на промени в чл. 10, ал. 2,
чл. 29А, чл. 34, чл. 35 и чл. 45а от устава сдружението.
Според ищеца исковете са с правна
квалификация по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 25, ал. 4 от ЗЮЛНЦ,
въпреки че обстоятелствата, за които се твърди, че са несъществуващи, не са
вписани.
За да прекрати производството по делото
поради недопустимост на исковете, респ. поради липса на правен интерес,
окръжният съд е приел, че чрез иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ може да се установява
единствено порочност на вписвания в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел; иск за установяване недопустимост
единствено и само на отправено искане до регистърния орган за вписванена
промени по партидата на сдружението, съответно за установяване, че заявяваните
с това искане обстоятелства са несъществуващи, не е допустим; правният интерес
от провеждането на иска по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ произтича именно от
последващото му действие по отношение на охранителното производство -
заличаване на вписано обстоятелство на основание чл. 30 от ЗТРРЮЛН.
Настоящия състав на въззивния съд
намира за правилен извода на окръжния съд за недопустимост на исковете, като
съображенията за това са следните:
Противоречивата практика на съдилищата
по въпроса „ Допустимо ли е по реда на чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ да се предприеме
защита срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване
несъществуване на заявено за вписване обстоятелство? ”, е преодоляна с
определение № 226/18.04.2018г., постановено по ч. т. д. № 501/2018г. по описа
на ВКС, ТК, II-ро т. о, с което, при констатация за доказване на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното
определение на САС, ТО,
Според състава на ВКС, специалният
установителен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ може да бъде предявен единствено, когато
се твърдят пороци, касаещи вече вписани обстоятелства в Търговския регистър.
Това следва както от законовата му уредба, озаглавена „Защита срещу вписване”,
така и от регламентираните в чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ правни последици при
уважаването на иска, а именно заличаване на вписването. Заявените за вписване,
но невписани в регистъра обстоятелства, поради допуснато спиране на
регистърното производство в хипотезата на чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, не попадат в
обхвата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. В случаите, когато са налице условията на закона за
извършване на исканото вписване, но процедурата е била спряна по надлежния ред,
защитата на засегнатите лица се реализира чрез предявяване на иск по чл. 536,
ал. 1, т. 1 ГПК за разрешаване на спора относно правоотношението, от което
вписването зависи / като предявяването на иска представлява и основание за
уважаване на искането за спиране/. Последиците му са уредени в чл. 536, ал.2 ГПК – влязлото в сила решение ще бъде задължително за регистърния орган и той
трябва да се съобрази с него при условията и в границите на чл. 298 ГПК. С иска
по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК се осъществява предварителната защита срещу
вписването, а когато последното е факт, страната има на разположение иска по чл.
29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Преди извършване на вписването, иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не
може да бъде предявен и поради разпоредбите на чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК,
според които установителните искове за факти и/или обстоятелства с правно
значение са допустими, само в случаите, предвидени в закона. С оглед горното,
нормата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ не може да се тълкува разширително, извън прекия
смисъл, вложен в нея от законодателя. Разграничението между защитата преди и
след извършване на вписването в Търговския регистър е важно преди всичко от
процесуална гледна точка: докато искът по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е винаги
установителен, то искът по чл. 536 ал.1 т.1 ГПК не е задължително да бъде
такъв; докато първият иск е винаги неоценяем, при втория това зависи от
характера на правоотношението и пр.
Възприетото от Върховния касационен съд
разрешение по въпроса за недопустимост на иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ за защита
срещу заявление за вписване чрез предявяване на иск за установяване
несъществуване на заявено за вписване обстоятелство, се възприема изцяло от
настоящия въззивен състав.
От извършена справка в ТР при АВп се
установява, че заявените обстоятелства по заявление Обр. А 15 рег. №
20201021111850, не са вписани и към момента от регистърния орган, по партидата
на СНЦ „ХАРМОНИЯ 1 И 2”, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, тъй като
регистърното производство е спряно, въз основа на акт на съда.
Следователно, не се констатира
новонастъпил релевантнен факт, който, при съобразяването му от въззивната
инстанция, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, да обоснове различен извод от този
за недопустимост на исковете.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
инстанции за недопустимостта на производството, обжалваното определение следва
да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 278 ГПК съставът на
ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 2056/13.11.2020г.,
постановено по т. д. № 1199/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е прекратено
поради недопустимост на предявените искове, на основание чл. 130 ГПК.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.