№ 796
гр. София, 14.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20211001000859 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ и чл. 248,
ал. 3 ГПК.
Образувано е по жалби, както следва:
1) Жалба вх. № 2613/31.05.2021 г. – п. к. 27.05.2021 г., подадена от Агенция по вписванията
чрез юр.к И. Т. срещу решение № 12/25.05.2021 г., постановено по търг. дело № 812/2021 г. по
описа на Софийски градски съд, с което по жалба на „Фуудсорс 2017“ ООД, гр. София, ж. к. „Лев
Толстой“ 32, вх. А, ет. 5, ап. 10, с ЕИК:********* е отменен отказ № 20210420170343-2/26.04.2021
г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на
промени по партидата на дружеството, както и е указано на агенцията да извърши вписване на
промяна на обстоятелствата по партидата на дружеството по заявление образец А4 с вх. №
20210420170343.
По изложените в жалбата съображения за неправилност и незаконосъобразност на
решението, жалбоподателят моли апелативния съд да отмени изцяло така атакувания съдебен акт
и да постанови нова решение, с което да потвърди като правилен и законосъобразен отказа на
длъжностното лице по регистрацията. Претендира и присъждане на разноски - юрисконсултско
възнаграждение.
Насрещната страна „Фуудсорс 2017“ ООД чрез адвокат С.Д. от САК е подала отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение и
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
2) Жалба вх. № 7737/08.07.2021 г. – п. к. 06.07.2021 г., подадена от „Фуудсорс 2017“ ООД
чрез адвокат С.Д. от САК срещу определение № 137/21.06.2021 г., постановено по търг. дело №
812/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на
дружеството по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решени в частта му за
1
разноските.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли апелативния съд да го отмени и постанови друго, с което осъди Агенция по вписванията да
заплати на „Фуудсорс 2017“ ООД сумата от 307.50 лв., представляваща направени разноски в
производство пред градския съд.
Агенция по вписванията чрез юр.к. И. К. е подала отговор, с който оспорва жалбата като
неоснователна и моли апелативния съд да я остави без уважение.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира жалба на Агенция по
вписванията за процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а
настоящото производство в тази му част – прекратено, поради следните съображения:
Производството по вписванията, респ. заличаването на вписани обстоятелства или обявяване
на предвидени в закона актове по партидите на търговски дружества и юридически лица с
нестопанска цел е охранително такова и има едностранен характер, доколкото вписването
(обявяването или заличаването) се извършва въз основа на подадено заявление от съответния
търговец или ЮЛНЦ и създава изгодни последици за него, като заинтересован, без да се засяга
чужда правна сфера, а отказът това да бъде направено засяга единствено неговия правен интерес.
Поради това и с чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено контрол за законосъобразност,
осъществяван от окръжния съд по седалището на търговеца или ЮЛНЦ, да бъде допустим
единствено по отношение на отказа да бъде извършено исканото действие по вписване (обявяване
или заличаване). Съдебното производство, образувано въз основа на жалбата на молителя,
продължава да бъде едностранно - чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ предвижда разглеждането на жалбата
на заявителя съдът да извърши в състав от един съдия и в закрито заседание. Препращането към
глава двадесет и първа от ГПК - „Обжалване на определенията“ визира единствено посочения в
тази глава ред за разглеждане - в закрито заседание, без призоваване на страната, инициирала
производството по обжалване. Това препращане не предпоставя механично прилагане на всички
разпоредби, включая тази на чл. 276 ГПК, която е приложима само в състезателното производство
при наличие на насрещна по възникнал гражданско - правен спор страна. Изменението на чл. 25,
ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (ДВ бр. 105/20 г.) с добавянето на ново трето изречение: „Агенцията може да
подаде отговор по жалбата с писмени доказателства по нея“ не променя характера на
производството от едностранно в състезателно такова, тъй като Агенцията по вписванията е
държавен орган на изпълнителната власт (чл. 3, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ), натоварен с конкретни
функции по регистрацията, воденето, съхраняването и осигуряването на достъп до търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; същата не е в гражданско-правен
спор със заявителя, тъй като не разполага с противопоставими на заявителя накърними насрещни
права и задължения, характерни за гражданското правоотношение.
Посочените по-горе принципни характеристики на регистърното производство, като вид
охранително производство, очертани още с нормативната база , действаща до 01.01.2008 г.,
включително гл. 46 вр. гл. 52 от отменения ГПК, не се променят съществено с приемането на
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основна цел
на приемането му е създаването, съобразно препоръките в директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета
от 15.07.2003г. за изменение на директива 68/151/ЕИО на Съвета относно изискванията за
оповестяване по отношение на някои видове дружества, на централизирана електронна регистърна
система от бази данни за търговците (а впоследствие и за ЮЛНЦ), публично достъпни през
2
интернет, както и изваждането на дейността по вписванията, обявяванията и заличаванията от
компетенциите на съдилищата, на които се възлага единствено функцията по осъществяване на
контрол за законосъобразност на постановените от агенцията откази (виж мотиви към проекта на
ЗТР). Съгласно чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България съдилищата осъществяват
контрол за законност на актове и действия на административните органи. В съответствие с
посочената разпоредба от най-висша степен е нормата на чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща
контрол за законосъобразност от страна на съда единствено на отказа на Агенция по вписванията
(представляваща по статута си орган към министъра на правосъдието, натоварен с определени
функции). Този контрол е възложен в правомощие на съда, доколкото държавата дължи защита на
законния интерес на ЮЛ-заявител, поискало вписване или заличаване на обстоятелство по
партидата му, респ. обявяване на предвиден в закона акт, който интерес е засегнат с отказа да бъде
извършена съответната регистрация. Този акт на длъжностното лице не представлява
индивидуален административен акт, а акт с правно значимо действие, поради което предвиденият
в ЗТРРЮЛНЦ контрол за законосъобразността му е не административен, а гражданскоправен,
както се приема и в мотивите на т. 7 от тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. по тълк.
дело № 2/2014 г. на ОСГКВКС и Първа и Втора колегия на ВАС. Поради това агенцията, в
качеството й на държавен орган, не участва в производството по обжалването на акта й пред съда
(каквото право се признава на издалия обжалвания административен акт орган в
административното производство). Съдебното решение, с което се осъществява предвидената от
законодателя проверка за законосъобразност и се отменя отказа, съдът е длъжен да изпрати на
агенцията. То е задължително за нея - съгласно императива на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, при
отмяна на отказа с диспозитива на акта си съдът дава задължителни указания на агенцията да
извърши съответното вписване, заличаване или обявяване, които тя е длъжна да изпълни.
Изпълнението, според също императивната норма на чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ, следва да е незабавно.
Приетото през 2020 г. изменение на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ с добавянето в изр. 2 след
израза „Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му“ на думите
„на жалбоподателя и на агенцията“ не предоставя на органа, постановил отказа за вписване,
правомощие за обжалване на отменителния акт на окръжния съд. Доколкото това изменение не
съдържа изрично посочване, че съдебното решение, отменящо отказа на длъжностното лице по
регистрацията като незаконосъобразен, може да бъде обжалвано „от агенцията“, а визира
„съобщаване“ на решението „на агенцията“, както и се разделя жалбоподателя от агенцията, без да
се използва обичайния във връзка с гражданско-правния ред за обжалване израз „от страните“,
следва да се приеме, че нормата е неясна и подлежи на тълкуване. Тълкуването следва да се
извърши съобразно смисъла и целите на закона, систематичното място на нормата спрямо
останалите норми на ЗТРРЮЛНЦ и в съответствие с установените в исторически план принципи
на охранителното производство според националното законодателство и с оглед изискванията на
европейското право. Обстоятелствата, че жалбата се подава чрез агенцията (чл. 25, ал. 2, изр. 1
ЗТРРЮЛНЦ) и че същата е длъжна да я изпрати незабавно на съда, като й се предоставя
възможност да заяви становище по подадената срещу отказа й жалба (допълнително даденото й
право да представи с него „писмени доказателства“ прави нормата в тази й част мъртва, доколкото
органът по регистрацията се произнася по ангажирани от заявителя доказателства и не разполага с
други такива, освен с посочените в предходното изречение доказателства за връчване на отказа), я
поставя единствено в позиция, сходна с положението на съдебния изпълнител при обжалване
действията му - същият излага мотиви по обжалваните действия (чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК), но не
3
става страна в производството, в което ще се разглежда законосъобразността на действието му.
Като се държи сметка на тези (неотменени и неизменени) разпоредби на закона, които са в
синхрон с целите и с принципите на регистърното производство като вид охранително такова,
както и на липсата на норма изрично предвиждаща отложено изпълнение на решението на
окръжния съд от административния орган, издал незаконосъобразния отказ, да се приеме, че
изменението на чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ предоставя на Агенция по вписванията право на
жалба и последващ контрол за законосъобразност на съдебния акт, отменящ отказа й да извърши
дължимото от нея действие, възложено й по силата на закон, означава освен да се подмени
недопустимо пред въззивната инстанция характера на производството от едностранно в
състезателно, като се конституира ненадлежна страна (чиято правна сфера не е засегната от
гражданско-правен спор), също така и да се създадат условия за възникване на правна несигурност
за участниците в гражданския оборот. От една страна за агенцията съществува законоустановено
задължение да изпълни незабавно решението на окръжния съд, като отрази съответната промяна в
регистъра, а от друга - право да се противопостави на това решение. Ако такава жалба се приеме за
допустима и бъде разгледана, евентуална отмяна на решението на окръжния съд от въззивната
инстанция, при вече извършено въз основа на него вписване, не би имала никаква правна
стойност, тъй като въз основа само на потвърждаването на отказа на длъжностното лице не би
могло да бъде извършено заличаване на вече вписаното обстоятелство. При това положение в
правния мир от една страна ще съществува вписване, противопоставимо на трети страни, а в
същото време ще е налице съдебен акт, според който не са налице предпоставките за
извършването му. Такова разминаване между вече вписаното обстоятелство и крайния съдебен
акт, освен че е недопустимо с оглед принципите на охранителното производство и на правото
изобщо, е и в нарушение на изричното изискване на § 6 от директива 2003/58/ЕО на ЕП и Съвета.
На базата на всичко изложено по-горе, касаещо принципите на регистърното производство, при
тълкуването на правната норма на чл. 25, ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ следва да се изхожда и от целите
на ЗТРРЮЛНЦ, обективирани в мотивите към проекта за Закон за търговския регистър (№ 602-01-
5/28.01.2006 г.), едни от които са постигане на „бърза регистрация“ при „опростени и сигурни
процедури“ и „доверие в Търговския регистър“ (всяко добросъвестно лице да може да се позовава
на вписванията в него), с постигането на които се осъществява защита както на обществения
интерес, така и на интереса на третите лица и на заинтересованите от извършването на
регистрацията търговци и ЮЛНЦ. Конкретните причини, наложили внасянето на законопроект за
изменение на ЗТРРЮЛНЦ от 2020 г., които се откриват в мотивите към него, са да бъдат
преодолени „възникнали противоречия в съдебната практика относно задължението за разноски в
производствата по обжалване отказите на длъжностното лице по регистрацията по реда на чл. 25
от закона“, каквито според приложимия към този момент императив на чл. 541 ГПК не се дължат и
присъждат в това производство, а прилагането на тази норма от гражданските съдилища до
изменението е било непротиворечиво и еднозначно, както и осигуряване на „финансова икономия“
и спестяване „провеждането на допълнителни производства пред административните съдилища и
ВАС“ (има се предвид производства по чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ ), т. е. - да бъде създадена
възможност в това производство в тежест на органа по регистрацията да се присъждат разноските
, направени от молителя. Доколкото целта на закона се изразява в тези конкретни практически
резултати, за постигането на които той е приет, при тълкуването на изменителната норма на чл. 25,
ал. 4 изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ превес следва да бъде даден на целите на закона, а не на причините за
неговото изменение, които не са част от системата на самия закон, а факт с историческо значение.
4
Тъй като целите „бързина“, „опростеност“ и „стабилност“ при регистрацията се постигат с веднъж
осъществения от окръжния съд контрол върху отказа на органа по вписването, в противоречие с
тях би било тълкуване за наличие на предоставена на този орган възможност за последващо
обжалване на съдебния акт, с който фактически се дава на заинтересования от съответната
регистрация правен субект търсеното съдействие.
Предвид горното, настоящият състав достига до извода, че нормата на чл. 25, ал. 4, изр. 2
ЗТРРЮЛНЦ (изм. ДВ бр. 105/2020 г.) не предвижда обжалване на решението на окръжния съд,
отменящо отказа на длъжностното лице по регистрацията и даващо на заинтересованото лице
търсената защита, поради което и жалбата на Агенция по вписванията следва да бъде оставена без
разглеждане като процесуално недопустима, а настоящото производство – прекратено.
В този смисъл е и вече установената по въпроса константна практика на ВКС, изразена в
определения, както следва: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., № 60398/05.11.2021 г.
по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60402/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2101/2021 г., № 60369/21.10.2021 г. по
ч. т. д. № 1647/2021 г., № 60380/27.10.2021 г. по ч. т. д. № 1267/2021 г., № 60384/28.10.2021 г. по ч.
т. д. № 1303/2021 г., т. к., № 60391/01.11.2021 г. по ч. т. д. № 1975/2021 г., № 60392/03.11.2021 Г. по
ч. т. д. № 2176/2021 г., № 60393 от 03.11.2021 г. по ч. т. д. № 1409/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г.
по ч. т. д. № 1739/2021 г.
По жалбата на „Фуудсорс 2017“ ООД с вх. № 7737/08.07.2021 г. – п. к. 06.07.2021 г. срещу
определение № 137/21.06.2021 г. по търг. дело № 812/2021 г. на СГС, настоящият съдебен състав
намира следното:
Същата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения от фактическа и
правна страна:
Производство пред Софийски градски съд е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и е образувано по
жалба на „Фуудсорс 2017“ ООД срещу отказ № 20210420170343-2/26.04.2021 г. на длъжностно
лице по регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени по партидата
на дружеството.
Съгласно вече установената константна практика на ВКС по въпроса за присъждане на
разноски в това производство (определения: № 60397/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 2177/2021 г., №
60398/05.11.2021 г. по ч. т. д. № 1384/2021 г., № 60407 от 10.11.2021 г. по ч. т. д. № 1739/2021 г. и
др.), която напълно се споделя и от настоящия съдебен състав, създадената нова ал. 6 на чл. 25
ЗТРРЮЛНЦ, която постановява, че „в производствата съдът присъжда разноски на страните по
реда на ГПК“, не е съобразена с едностранния характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и
е резултат от несъвършенството на обнародваните в ДВ бр. 105/2020 г. законодателни промени в
ЗТРРЮЛНЦ. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни
производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор.
Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно и в него агенцията не участва като страна, за да
има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по
отношение на нея (подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за
решението на съда), са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на
регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният
характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски,
5
разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да прилага буквално, а корективно във връзка с
общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка
на единствената страна в производството - молителят.
По тези съображения, претенцията на жалбоподателя „Фуудсорс 2017“ ООД за присъждане
на разноски в производство по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ пред Софийски градски съд е неоснователно и
не следва да се уважава, от което следва и че обжалваното определение са явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
От гореизложеното следва и че претенциите на страните за присъждане на разноски в
настоящото производство са неоснователни и не следва да се уважават.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане жалба вх. № 2613/31.05.2021 г. – п. к. 27.05.2021 г., подадена от
Агенция по вписванията чрез юр.к И. Т. срещу решение № 12/25.05.2021 г., постановено по търг.
дело № 812/2021 г. по описа на Софийски градски съд и прекратява настоящото производство в
тази му част.
Потвърждава определение № 137/21.06.2021 г., постановено по търг. дело № 812/2021 г. по
описа на Софийски градски съд.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните в частта му,
с която е оставена без разглеждане жалбата на Агенция по вписванията и частично е прекратено
производството, а в останалата му част – не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6