Решение по дело №8078/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание тринадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 8 078 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА С.К.К. и Д.А.К. да заплатят на „У.Б.“ АД следните суми:

1. на основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка с чл. 626 от ГПК, връзка с чл. 17 от Регламент 1896/2006 на ЕП;

- 44 596,80 евро главница по договор за кредит от 17.10.2008 г. и анекс от 25.01.2010 г. плюс законната лихва от 19.12.2016 г. до окончателното изплащане;

- 20 050,93 евро възнаградителна лихва за периода 19.12.2013 г.-18.12.2016;

- 9 038,57 евро наказателна лихва за периода 19.12.2013 г.-18.12.2016 г.;

2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 8 826,22 лева разноски по делото. „У.Б.“ АД е със съдебен адрес АК „А. и И.“***. С.К.К. и Д.А.К. са със съдебен адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 626 от ГПК, връзка с чл. 17 от Регламент 1896/2006 на ЕП на „У.Б.“ АД  срещу С.К.К. и Д.А.К. за следните суми:

- за разликата над 44 596,80 евро главница до пълния предявен размер от 47 449,80 евро;

- за разликата над 20 050,93 евро възнаградителна лихва до пълния предявен размер от 32 499,92 евро;

- за разликата над 9 038,57 евро до пълния предявен размер от  14 538,57 евро.

 

[3] ОСЪЖДА „У.Б.“ АД да заплати на С.К.К. и Д.А.К. 898,16 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на решението.

 

[5] Ако ищецът подаде въззивна жалба срещу решението, с която обжалва изцяло решението, с нея той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 796,11 лева държавна такса по сметка на САС. Ако ответниците обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 882,36 лева държавна такса по сметка на САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 18.06.2018 г. „У.Б.“ АД (У.) е заявил, че на 17.08.2008 г. е сключил договор за кредит с Д. и С.К.. Ответниците са усвоили сумата по договора за кредит. Впоследствие, на 25.01.2010 г. страните са сключили анекс, с който са уговорили гратисен период.

 

[7] От 01.10.2010 г. ответниците са изпаднали в просрочие. Затова на 19.12.2017 г. УНИКРЕДИТ е поискал от СГС да издаде срещу ответниците европейска заповед за плащане въз основа на договора за кредит, анекса към него и извлечение от сметка. УНИКРЕДИТ твърди, че с тази молба е обявил предсрочната изискуемост на кредита.

 

[8] СГС е издал европейска заповед за плащане, но ответниците са подали възражение. Ето защо УНИКРЕДИТ моли съда да осъди ответниците да му заплатят:

-                 47 449,80 евро главница и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

-                 47 038,49 евро договорна лихва за периода 01.10.2010 г.-18.12.2016 г., от която 32 499,92 евро възнаградителна лихва и 14 538,57 евро наказателна лихва (исковата молба, л. 2-11 от делото; допълнителната искова молба, л. 250-256; молбата, л. 283-284).

 

2. На ответника

 

[9] Д. и С.К. са оспорили предявения иск. Те са заявили, че:

1. преди подаването на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, ищецът не ги е уведомил, че превръща кредита в предсрочно изискуем и затова той не е такъв;

2. ищецът е действал недобросъвестно, защото при прекратени плащания още през 2010 г., той е предприел събиране на заема едва през 2017 г.;

3. т. 11.2. и т. 12.6. от анекса от 25.01.2010 г. са неравноправни клаузи и са нищожни, защото с първата се е давала възможност на ищеца едностранно да променя лихвения процент, а с втората се е капитализирала лихва;

4. искът е погасен по давност, която е тригодишна за лихвата и петгодишна за главницата. Затова ответниците молят съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 243-247; становището, л. 289-290).

 

3. Насрещни твърдения на ищеца

 

[10] УНИКРЕДИТ е оспорил писмения отговор. Той е заявил, че:

1. условията за обявяване на предсрочна изискуемост, приложими към заповедното производство, не са отнасят за издаването на европейска заповед за плащане и кредитът е станал предсрочно изискуем с връчването на европейската заповед за плащане;

2. оспорените клаузи от договора не са неравноправни, защото  попадат в изключението на чл. 144, ал. 1, т. 3 от ЗЗП и са индивидуално уговорени;

3. капитализацията на лихви е била допустима;

4. вземанията не са погасени по давност, защото предсрочната изискуемост е била обявена през 2018 г. (допълнителната искова молба, л. 250-256).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] На 17.10.2008 г. УНИКРЕДИТ от една страна и от друга страна Д. и С.К. са сключили договор за кредит. По него УНИКРЕДИТ се е задължил да даде в заем на ответниците 46 150,00 евро за покупката на жилище при годишна възнаградителна лихва от базисния лихвен процент от 5,006% и надбавка от 4,144% или общо 9,15%. Д. и С.К. са се задължили да върнат сумата чрез месечни плащания до 17.10.2028 г.  При забава в плащането на главницата ответниците са дължали 2%, а при забава в плащането на възнаградителната лихва 5% лихва за забава. (договора, л. 12-19).

 

[12] С анекс от 30.01.2009 г. страните са договорили срокът на усвояване на сумата да стане до 02.03.2009 г. (анекса, л. 75-77). На 27.02.2009 г. ответниците са усвоили кредита (т. 1 от заключението на вещото лице И.М.-С., л. 291-320).

 

[13] От средата на 2009 г. Д. и С.К. са започнали да забавят изплащането на месечните вноски по кредита (т. 2 от заключението на вещото лице М.-С.). На 25.01.2010 г. УНИКРЕДИТ и ответниците са сключили втори анекс към договора за кредит. С него страните са се съгласили УНИКРЕДИТ да може:

- едностранно да променя възнаградителната лихва чрез промяна на базовия лихвен процент;

- да капитализира неплатените лихви (т. 11.2 и т. 12.6. от анекса, л. 80-90).

 

[14] С анекса УНИКРЕДИТ е включил към дължащата се главница 1 776,16 евро лихва (анекса, л. 83 – 1 516,62+259,54). УНИКРЕДИТ не е завишавал едностранно лихвата (показанията на вещото лице М.-С., л. 329-гръб). Възнаградителната лихва, договорена с анекса, е била 9,127% (анекса, л. 84). Страните са договорили, че при неизпълнение от ответниците на задължение за погасяване на кредита, УНИКРЕДИТ е могъл да превърне кредита в предсрочно изискуем (т. 15.4. от анекса, л. 90).

 

[15] Към 31.12.2010 г. по погасителния план ответниците са дължали заплащане само на възнаградителна лихва, която е била 2 358,60 евро (12Х196,55) (заключението на вещото лице М.-С., л. 317). Ответниците са заплатили 230,66 евро на 24.03.2010 г., 153,84 евро на 01.04.2010 г., а на 02.09.2010 г. и на 27.12.2010 г. УНИКРЕДИТ е усвоил общо 2 500,00 евро от залог, учреден от ответниците в полза на ищеца (заключението на вещото лице М.-С. л. 317). Така с тези общо 2 884,50 евро ответниците са погасили дължащите се към 31.12.2010 г. 2 358,60 евро възнаградителни лихва, както и наказателните лихви.

 

[16] За периода януари 2010 г. - декември 2013 г. ответниците са дължали общо 14 807,59 евро възнаградителна лихва (заключението на вещото лице, л. 317-318 – това е сборът от възнаградителна лихва по погасителните вноски. Те са били заплатили 2 358,60 евро и са останали дължими 12 448,99 евро (14 807,59-2 358,60). За периода януари 2010 г. -декември 2011 г. ответниците са дължали на УНИКРЕДИТ 1 076,84 евро главница (заключението на вещото лице, л. 317-318 – това е сборът от главницата по погасителните вноски за този период).

 

[17] Не се спори, че УНИКРЕДИТ не е уведомявал ответниците за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. На 19.12.2016 г. УНИКРЕДИТ е подал до СГС молба за европейска заповед за плащане на:

- 47 449,80 евро главница и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

- 47 038,49 евро договорна лихва за периода 01.10.2010 г.-18.12.2016 г., от която 32 499,92 евро възнаградителна лихва и 14 538,57 евро наказателна лихва (молбата, л. 119-127). В нея е липсвало изявление на УНИКРЕДИТ, че обявява кредита за предсрочно изискуем (пак там).

 

[18] Съдът е издал европейска заповед за плащане на посочените суми, но ответниците са възразили (заповедта и възражението, приложени към задната кора на делото). Не се спори, че УНИКРЕДИТ е подал настоящата искова молба в указания срок. В нея липсва изявление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като ищецът е подържал, че е направил това с молбата за издаване на европейска заповед за плащане (исковата молба). Такова не е направено и по време на разглеждането на делото.

 

[19] УНИКРЕДИТ е заплатил: 6 271,27 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 116, 127-128, 138, 325); 3 696,06 лева държавна такса (л. 139); 400,00 лева за вещо лице (л. 275 и л. 352); 896,70 лева за превод на книжа по делото (л. 323). УНИКРЕДИТ е направил разноски за общо 11 264,03 лева. Ответниците са заплатили 4 000,00 лева адвокатско възнаграждение (л. 281); 150,00 лева за вещо лице (л. 276, 333). Техните разноски са за общо 4 150,00 лева.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[20] УНИКРЕДИТ е предявил иск по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), връзка с чл. 626 от ГПК, връзка с чл. 17 от Регламент 1896/2006 на ЕП и на Съвета (Регламент 1896/2006)[1]  съдът да осъди ответниците да му заплатят главница, възнаградителна и наказателна лихва по договор за заем. Искът е частично основателен.

 

1. По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД

 

1.1   По предпоставките за уважаването на иска

 

[21] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за забава (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД).

 

[22] Следователно предпоставките за уважаването на иска са:

1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответниците, по който ищецът да е заемодател, а ответниците заемополучатели;

2. ищецът да е предал парите на ответниците;

3. ответниците да не са заплатили на ищеца главница, възнаградителна и наказателна лихва.

 

[23] Съдът установи, че между ищеца и ответниците е бил налице валиден договор за заем, по който ищецът е бил заемател, а ответниците заемополучатели, като ищецът е предал на ответниците парите по заема. Ответниците не са върнали на ищеца парите. Налице са предпоставките за уважаване на иска.

 

1.2. По възраженията на ответниците

 

[24] Ответниците са направили четири основни възражения. Частично основателни са третото и четвъртото възражение. Първото и второто възражение са неоснователни. Съдът ще разгледа последователно всяко възражение.

 

1.2.1. Преди подаването на молбата за издаване на европейска заповед за плащане, ищецът не ги е уведомил, че превръща кредита в предсрочно изискуем и затова той не е такъв

 

[25] Съгласно т. 18 от ТР на ВКС 4/2013 по т. д. 4/2013 г., ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер. Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена чрез изрично волеизявление на банката, което да е достигнало до длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (пак там). Дори в заявлението за издаване на заповед за изпълнение да се съдържа волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост, това не означава че е съобщено на длъжника, защото препис от заявлението не се връчва на длъжника (пак там, мотивите към т. 18)

 

[26] Съдът приема, че правилото на т. 18 от ТР на ВКС 4/2013 г. по т. д. 4/2013 г. е напълно приложимо към настоящия случай, защото противното би означавало длъжниците с местоживеене в страната да се третират по-благоприятно от тези с местоживеене извън нея. Съдът установи, че преди подаването на молбата за издаване на европейска заповед за плащане ищецът не е уведомявал ответниците за предсрочната изискуемост на кредита. В молбата също липсва такова заявление. Нещо повече, дори да е имало такова, то не е било съобщено на ответниците, защото съдът им е връчил европейската заповед за плащане, но не и молбата за издаването ѝ.

 

[27] Банката кредитор може да обяви кредит за предсрочно изискуем и с исковата си молба или по друг начин по време на разглеждане на исковото производство (решение на ВКС  10-2020-II Т. О. по т. д. 16/2019 г.). Ако тя прави това чрез исковата молба, изявлението за предсрочната изискуемост поражда правни последици с връчването ѝ (пак там).

 

[28] В случая УНИКРЕДИТ се е позовал на предсрочна изискуемост в исковата молба, като е описал какви са били условията за настъпването ѝ,  какви суми ответниците не са заплатили и какви са дължимите суми. Действително, УНИКРЕДИТ е твърдял вече настъпила предсрочна изискуемост, но това не променя обстоятелството, че с исковата молба той се е позовал на предсрочната изискуемост. Съдът е връчил препис от исковата молба на ответниците. Същевременно са били налице уговорените условия за настъпване на предсрочна изискуемост – незаплащане на месечни вноски. Ето защо съдът приема, че с връчването на ответниците на исковата молба е настъпила предсрочната изискуемост на процесния кредит, а възражението на ответниците е неоснователно.

 

1.2.2. Ищецът е действал недобросъвестно, защото при прекратени плащания още през 2010 г., той е предприел събиране на заема едва през 2017 г.

 

[29] Това възражение също е неоснователно. Това е така, защото събирането на вземането е право на кредитора. От него зависи кога и как да го упражни. Санкцията, която законът предвижда за несвоевременното упражняване на това право, е погасяването по давност на правото на иск за него.

 

1.2.3. Точка 11.2. и т. 12.6. от анекса от 25.01.2010 г. са неравноправни клаузи и са нищожни, защото с първата се е давала възможност на ищеца едностранно да променя лихвения процент, а с втората се капитализирала лихва

 

[30] Без правно значение за делото е дали е неравноправна клаузата от анекса от 25.01.2010 г., даваща възможност на ищеца едностранно да променя лихвения процент. Това е така, защото съдът не установи УНИКРЕДИТ да е променял едностранно лихвения процент.

 

[31] Основателно е възражението, че е нищожна клаузата, позволяваща капитализация на лихва. Нищожна е и тази клауза от анекса от 25.01.2010 г., с която страните са се съгласили 1 776,16 евро лихва да преминат към главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва.  Съдът приема това, защото уговорката за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които да се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм. Той е допустим само при постигнато съгласие между търговци (решение на ВКС 66-2019-2 Т. О. по т. д. 1504/2018 г.).  Следователно нищожна е уговорката за анатоцизъм поради противоречие със закона, когато е между търговец и нетърговец.

 

[32] В случая УНИКРЕДИТ и ответниците са уговорили 1 776,16 евро да преминат към главницата и върху тях да се начислява лихва. Уговорката е за анатоцизъм, а ответниците не са търговци. Следователно уговорката противоречи на закона и е нищожна. Ето защо съдът приема, че 1 776,16 евро са останали лихва, а начислената върху тях лихва не се е дължала. Съдът определя начислената лихва върху 1 776,16 евро по своя преценка на основание чл. 162 от ГПК в размер на 1 450,00 евро. Затова съдът приспада от главницата, която ответниците дължат 1 776,16 евро, прибавя ги към лихвата, но и изважда от възнаградителната лихва 1 450,00 евро.

 

4. Искът е погасен по давност, която е тригодишна за лихвата и петгодишна за главницата

 

[33] Всички вземания се погасяват с петгодишна давност, но тези за лихви се погасяват с тригодишна давност (чл. 110 и чл. 111, б. „в“ от ЗЗД). Давността започва от деня, когато вземането стане изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). Тя се прекъсва с предявяването на иск (чл. 116, б. „б“ от ЗЗД).

 

[34] Съдът установи, че УНИКРЕДИТ е подал молбата за издаване на европейска заповед за плащане на 19.12.2016 г. Съдът приема, че с подаването на тази молба, давността е била прекъсната, защото целта на молбата е да се събере вземането – такава цел има и исковата молба.  Следователно всички вземания на ищеца за главница, чиито погасителни вноски са били с падеж преди 19.12.2011 г., са били погасени по давност. Те са за 1 076,84 евро.

 

[35] Погасени по давност са и вземанията за лихви, дължими по погасителни вноски, чийто падеж е бил настъпил преди 19.12.2013 г. Те са за 12 448,99 евро. Погасено по давност е и вземането за 1 776,16 евро възнаградителната лихва, преминала незаконно към главницата с анекса от 25.01.2010 г., защото тя се е дължала към 25.01.2010 г. Ето защо съдът приспада тези суми от общо дължащата се сума. Върху тези суми, не се дължи и наказателна лихва, която съдът по реда на чл. 162 от ГПК на 500,00 евро върху главницата и 5 000,00 евро върху възнаградителната лихва или общо 5 500,00 евро. Така се получава, че искът е основателен за:

- 44 596,80 евро главница (47 449,80-1 776,16[2]- 1 076,84[3]);

- 20 050,93 евро възнаградителна лихва за периода 01.10.2010 г.-18.12.2016 (32 499,92-12 448,99[4]);

- 9 038,57 евро наказателна лихва за периода 01.10.2010 г.-18.12.2016 г. (14 538,57-5 500,00[5]). Ето защо съдът уважава иска за тези суми, като го отхвърля за разликата до пълните предявени размери.

 

2. По разноските

 

[36] УНИКРЕДИТ търси разноски. Той е направил такива за 11 264,03 лева.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 73 686,30 евро при предявен размер от 94 038,49 евро. Затова съдът осъжда ответниците да заплатят на ищеца 8 826,22 лева разноски по делото.

 

[38] Ответниците също търсят разноски. Те са направили такива за 4 150,00 лева.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 20 352,19 евро при предявен размер от 94 038,49 евро. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на ответниците 898,16 лева разноски по делото.

 

Съдия: