Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря А. Т., като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 734 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 224,
ал. 1 от КТ, предявени от Т.М.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез пълномощник - адв. П.Т., против ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ж.к. „*****.
В исковата молба се твърди, че ищецът е бил страна по трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен за неопределено време на
основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ трудов договор № 76/10.09.2018 г. Ищецът
изпълнявал длъжността „шофьор на автобус“ при пълно работно време и договорено
трудово възнаграждение, възлизащо в размер на 510 лв. По силата на подписано на
02.01.2019 г. допълнително споразумение към трудовия договор, възнаграждението
на ищеца било увеличено на 50 лв. С експертно решение № 1162/09.05.2018 г.,
издадено от ТЕЛК - гр. Хасково, ищецът бил определен като нетрудоспособен да
изпълнява трудовите си задължения, като било предложено да бъде трудоустроен на
по-лека работа при същия работодател. По подадена писмена молба от ищеца,
работодателят изразил становище за невъзможност за трудоустрояването му на
отговаряща на заболяването му работа. По тази причина на 11.04.2019 г. ищецът
направил искане за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 1 от КТ, което било удовлетворено от работодателя още на същия
ден със заповед № 1/11.04.2019 г. С последната ответникът определил за
изплащане на ищеца обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 2019 г. в размер на 8 дни - сумата от 238,93 лв., както и
обезщетение по чл. 222, ал. 2 от КТ в размер на 1254,40 лв.
Изложени са съображения, че към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, дължимото трудово
възнаграждение за месец март 2019 г. в размер на 627.20 лв. било изплатено на
ищеца, но възнаграждението за отработените от него дни през месец април 2019
г., както и дължимото обезщетени по чл. 224, ал. 1 от КТ, възлизащи на сумата в
общ размер от 422,31 лв., били начислени, но неизплатени от работодателя. На
03.06.2019 г. ищецът подал сигнал до „Инспекция по труда“ - Хасково във връзка
с неизпълнените от работодателя задължения за изплащане на трудово
възнаграждение и обезщетение, като след извършена проверка било констатирано,
че сумата в общ размер от 422,31 лв. е останала неизплатена срещу подпис на
ищеца.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“ да заплати на Т.М.Г. както
следва: сумата от 183,38 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за
периода от 01.04.2019 г. до 11.04.2019 г., сумата от 238,93 лв., представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 дни неизползван платен годишен отпуск
за 2019 г., ведно със законната лихва върху тези суми от датата на депозиране
на исковата молба до пълното им изплащане. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с пълномощника си адв. П.Т.,
който поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника ЕТ
„САЛАПАТОВ - В.В.“, чрез пълномощник - адв. Д.А., в
който е изложено становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Ответникът не оспорва наведените твърдения относно сключването и
прекратяването на трудовия договор между страните, но претендира, че всички
дължими в тази връзка суми били изплатени. Изтъква се, че дори имало надплатени
недължими суми, тъй като с разходен касов ордер от 10.04.2019 г. на ищеца била
изплатена сумата в размер на 90 лв. от работодателя, която била получена без
правно основание, доколкото не е била дължима по трудовия договор. Освен това с
втори разходен касов ордер от 10.04.2019 г. на ищеца била заплатена и сумата от
660 лв., която включвала дължимото трудово възнаграждение за месец април 2019
г. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, общо в размер на 422,31 лв., като
остатъкът от сумата - 236,31 лв. била получена от ищеца без правно основание. В
този ордер било посочено, че в изплатената сума било включено и трудовото
възнаграждение за месец март 2019 г., но към 10.04.2019 г. то не било дължимо,
доколкото било изплатено съгласно ведомостта за месец март 2019 г., което
обстоятелство не се оспорвало от ищеца. Сочи се, че съгласно ведомостта за
работните заплати за месец май 2019 г. на ищеца било изплатено от работодателя
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в брутен размер от 1254,40 лв. С оглед изложеното
се твърди, че общо получените без основание и надплатени от работодателя на
работника - ищец суми възлизали на 326,31 лв., получени като сбор от 90 лв. и
236,31 лв., които работникът трябвало да върне на работодателя. При условията
на евентуалност е направено възражение за компенсация на дължими на работника
суми с така образуваната, подлежаща на връщане на работодателя сума. Ответникът
посочва, че във ведомостта за месец април 2019 г. нямало положен подпис на
ищеца за получаване на претендираната с исковата молба сума в общ размер от
422,31 лв., но тя била изплатена с посочения разходен касов ордер от 10.04.2019
г., доколкото към онзи момент ведомостта все още не е била изготвена.
По изложените в отговора съображения се твърди, че не са налице твърдените
в исковата молба задължения на ответника към ищеца, поради което се иска
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, както и
присъждане на сторените деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Д.А., който
оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По делото е отделено за безспорно, че между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по срочен
трудов договор № 74 от 10.05.2018 г., въз основа на който ищецът Т.М.Г. е
изпълнявал длъжността “шофьор на автобус” в ЕТ” САЛАПАТОВ - В.В.”. На
10.09.2018 г. страните сключили нов трудов договор № 76 на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от КТ - за неопределено време, по силата на който ищецът заемал
същата длъжност при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 510
лв. С допълнително споразумение от 02.01.2019 г. получаваното от ищеца
възнаграждение било увеличено в размер на 560 лв.
Представено е Експертно решение № 1162 от 69/09.05.2018 г. на ТЕЛК – Хасково, от
което е видно, че вследствие на общо заболяване ищецът Т.М.Г. е с определена 81
% трайно намалена работоспособност. С Експертно решение № 0403 от
028/09.04.2019 г. на ТЕЛК към МБАЛ Свиленград ЕООД е констатирано, че ищецът е
нетрудоспособен да заема длъжността шофьор на автобус, като е предложено да
бъде трудоустроен на по-лека работа. С уведомление до управителя на ЕТ
„САЛАПАТОВ - В.В.“ ищецът е съобщил за направените в експертното решение
констатации и е поискал предприемане на съответни действия.
На
11.04.2019 г. ищецът Т.Г. отправил до ответника молба с искане да бъде
прекратено трудовото му правоотношение съгласно чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ,
считано от същата дата, както и да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222,
ал. 2 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ. Със заповед № 001 от 11.04.2019 г. на
основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратен трудовият договор на ищеца
предвид становището на ТЕЛК за невъзможността да изпълнява длъжността „шофьор“
и липсата на друга подходяща длъжност във фирмата. В заповедта е посочено, че
на ищеца следва да се изплатят обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за 8 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на 238,93 лв. и обезщетение по чл.
222, ал. 2 от КТ в размер на 1254,40 лв.
По
делото е представено писмо от Дирекция „Инспекция на труда“ - гр. Хасково във
връзка подаден от ищеца Т.Г. сигнал от 03.06.2019 г. В писмото са отразени
констатациите от извършена проверка при работодателя по повод оплаквания на
ищеца, подобни на изложените в исковата молба, като е препоръчано отнасяне на
трудовия спор за разрешаване от съда.
От
страна на ответника по делото са представени разчетно-платежни ведомости за
месеците март, април и май 2019 г. Видно от ведомостта за месец март 2019 г. на
ищеца Г. е начислена и изплатена срещу подпис сумата в размер на 540,77 лв. Във
ведомостта за месец април 2019 г. е начислена сумата от 422,31 лв., но липсва
подпис за получаване. Във ведомостта за месец май 2019 г. е начислена и
изплатена срещу подпис сумата в размер на 1254,40 лв.
Видно
от приетия като доказателство разходен касов ордер № 7 от 10.04.2019 г.,
издаден от ответника ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“, на ищеца Т.Г. е заплатена сумата от
660 лв. за работна заплата за м. 03.2019 г. и м. 04.2019 г. От разходен касов
ордер № 8 от 10.04.2019 г., че ответника е изплатил на ищеца сумата от 90 лв.
за екскурзии м. 04.2019 г. И двата представени ордера носят подписа на ищеца Г..
По
делото са представени от ответника ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“ пътните листи за
извършените от ищеца Т.Г. превози през месец април 2019 г.
За
изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно счетоводна
експертиза, от чието заключение се установява, че с разходен касов ордер № 7 от
10.04.2019 г. е изплатена общо дължимата сума от 422,31 лв., в която се включва
трудовото възнаграждение на ищеца за периода от 01.04.2019 г. до 11.04.2019 г.
и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Вещото лице е посочило, че причината тези
суми да са изплатени с ордера от 10.04.2019 г. е, защото към тази дата не е
била готова ведомостта за заплати за месец април 2019 г., която се изготвя до
10-то число на следващия месец. В съдебно заседание вещото лице посочва, че при
проверка в счетоводството на ответника не е установило друго основание, на
което да се дължат други суми на ищеца освен претендираните с исковата молба. Според
експертът в случая дори има надплащане съобразно дължимите на ищеца суми и
платените с разходния касов ордер. Съдът кредитира заключението на изслушаната съдебно счетоводна
експертиза като изготвено компетентно и безпристрастно, с нужните професионални
знания и опит, съответстващо на останалите
доказателства, относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.
128, т. 2 от КТ:
Основно задължение на
работодателя като страна по трудовото правоотношение е да заплаща на работника
или служителя уговореното трудово възнаграждение за престирането на трудова
сила. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
производството, ищецът следва
да докаже, че реално е изпълнявал трудовите си задължения при работодателя в
процесния период от 01.04.2019 г. до 11.04.2019 г., а работодателят следва да
установи фактът, че дължимото за този период трудово възнаграждение е заплатено.
По делото не е спорно правнорелевантното
обстоятелство, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищецът е предоставял на
ответника своята работна сила през целия период на действието му. По отношение
на процесния период от 01.04.2019 г. до 11.04.2019 г.
това обстоятелство се явява доказано и посредством представените от ответника
пътни листи за осъществени от ищеца превози през месец април 2019 г.
Спорен по делото е фактът дали работодателят ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“ действително е изплатил на ищеца претендираното трудово
възнаграждение. В изпълнение на процесуалното си задължение да докаже този факт
ответникът е представил разходен касов ордер № 7 от 10.04.2019 г., с
който на ищеца Т.Г. е заплатена сумата от 660 лв. Този писмен документ носи
подписа на ищеца и неговата автентичност не е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК. Относно доказателствената сила на разходен
касов ордер Върховния касационен съд последователно приема, че същият представлява
нареждане на ръководството на търговеца, респективно търговското дружество до
касиера да изплати за посочената в ордера цел определена сума в лева или валута
на вписаното в ордера лице. Този първичен счетоводен документ се съставя при
плащане на пари от касата на предприятието, търговеца, респективно търговското
дружество и се използва във възприетата от съответното предприятие, търговец,
респективно търговско дружество вътрешна организация на дейността по отчитане
на паричните средства. За да бъде доказано с разходен касов ордер
извършено плащане е необходимо от него да се установи лицето, на което е
изплатена посочената сума, и основанието за плащането. С разходен касов ордер може да бъде доказано
плащане /в този смисъл са Решение № 350 от
30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1474/2013 г.; Решение №
218 от 05.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 775/2010 г.; Решение № 81 от 31.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 675/2009 г./ В настоящия случай от представения
разходен касов ордер се установява лицето, на което е изплатена посочената в
него сума, а именно ищецът Т.Г.. По
отношение на основанието за плащане в ордера е посочено работна заплата за м.
03.2019 г. и м. 04.2019 г. Тук следва да се отбележи, че в съдебно заседание
пълномощникът на ответника – адв. А. направи изрично изявление за допусната
техническа грешка с уточнението, че сумата включва единствено трудовото
възнаграждение за месец април 2019 г. При преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че действително се касае за грешка, доколкото от
ведомостта за месец март 2019 г., както и от заключението на съдебно
счетоводната експертиза се установява, че трудовото възнаграждение за месец
март 2019 г. е изплатено с ведомостта срещу подпис на ищеца. Що се отнася до
датата на издаване на ордера, предхождаща прекратяването на трудовото
правоотношение, съдът намира, че това обстоятелство не оказва влияние върху извършеното
плащане и неговото основание. Преди всичко става въпрос за един ден, доколкото
ордера е с дата 10.04.2019 г., а заповедта за прекратяване на трудовия договор
– 11.04.2019 г. В заключението на назначената по делото съдебно счетоводна
експертиза е изрично посочено, че трудовото възнаграждение на ищеца за периода
от 01.04.2019 г. до 11.04.2019 г. е изплатено с разходен касов ордер № 7 от
10.04.2019 г. за сумата от 660 лв. Наред с това в съдебно заседание вещото лице
допълни, че при проверка в счетоводството на ответника не е констатирало друго
основание за извършеното с разходния касов ордер плащане, в каквато насока
ищецът също не излага твърдения и не представя доказателства. При това
положение съдът преценява за неоснователни направените от пълномощника на ищеца
възражения във връзка с представения ордер.
В контекста на
изложените съображения настоящия съдебен състав приема за доказано, че
трудовото възнаграждение, дължимо на ищеца Т.М.Г. за месец април 2019 г.
/01.04.2019 г. – 11.04.2019 г./ в размер на 183,38 лв. е изплатено от
работодателя ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“ с разходен касов ордер № 7 от 10.04.2019 г.
По тази причина предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1
от КТ:
Правнорелевантният факт относно дължимостта
на обезщетение за неизползван от ищеца Т.Г. платен годишен отпуск не е спорен
по делото и се установява от събраните доказателства. В тази насока от
представената заповед № 001 от 11.04.2019 г. за прекратяване на трудовия договор е видно, че ищецът е имал право
на обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер
на 238,93
лв. Спорът отново е
съсредоточен върху въпроса за заплащането на обезщетението. От заключението на
назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че в изплатената с
разходния касов ордер № 7 от 10.04.2019 г. сума се включва и дължимото обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ. Относно доказателствената сила на този първичен счетоводен
документ важат гореизложените съображения. Следва да се отбележи, че липсата на
посочване на обезщетението като основание за извършеното с ордера плащане не
означава, че същото не се включва в изплатената сума. Това е така, доколкото по
делото не са наведени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на друго
основание за изплащане на посочената в ордера сума. Предвид изложеното съдът
намира, че дължимото се на
ищеца Т.Г. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. в размер
на 238,93 лв. е изплатено от ответника с разходен касов ордер № 7 от 10.04.2019 г.
Ето защо и предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника
ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“
следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, против ЕТ
„САЛАПАТОВ - В.В.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли,
****, иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от
183,38 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от
01.04.2019 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***, против ЕТ
„САЛАПАТОВ - В.В.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли,
*****, иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от
238,93 лв., представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба до изплащането.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Т.М.Г., ЕГН **********, адрес: ***,
да заплати на ЕТ „САЛАПАТОВ - В.В.“, ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление: гр. Харманли, ж. к.*****, сумата от 600 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: