Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 181 от 11.08.2020 г., гр. Кюстендил
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар И. С. и с участието на прокурор
Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 161 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА)
към сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, срещу Решение № 164/26.05.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 307/2020 г. по описа на
Районен съд – Дупница, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №
19-5310-000489/10.05.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА. С
посоченото наказателно постановление на С.Б.А., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева за нарушение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В жалбата е наведено касационното основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление.
Група КПДГПА
към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото.
С.А. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Процесуалният му представител по пълномощие – адвокат Ю.Д.,***,
представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Страните не претендират разноски.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с
право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-5310-000489/10.05.2019 г., издадено
от началника на група КПДГПА към
сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил. Административнонаказателната
отговорност на С.А. е ангажирана за деяние, осъществяващо състава на
нарушението по чл.
179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП – за причинено пътнотранспортно
произшествие вследствие на движение с несъобразена скорост по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Районният съд
е установил от фактическата страна на спора, че на 02.05.2019 г. около 16:55 часа
в с. Я., по ул. „Х.
Б.” в посока центъра, срещу дом № 41А, А. е
управлявал мотоциклет „М.”, без регистрационен номер, черен на
цвят, с рама №******, с несъобразена скорост, изгубил контрол над мотоциклета и се блъснал в паркиран срещу дом № 41А
лек автомобил марка и модел „Ф. Г.”, с рег. № ****.
Срещу А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 489/02.05.2019 г. за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Въз
основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. Във
въззивното производство са разпитани като свидетели А. М.
Г. (актосъставител), И. Й. П. (свидетел, присъствал при установяването на нарушението) и Г. В. С. (свидетел, присъствал при
съставянето на акта), които
потвърждават констатациите в същия. Районният съд е
отменил наказателното постановление, като е приел, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на
ЗАНН относно дължимото съдържание на постановлението,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание настоящият касацинонен състав намира, че решението на районния
съд е валидно, допустимо и правилно.
Правилни
са изводите на въззивния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила на ЗАНН относно дължимото съдържание на процесния
АУАН и издаденото въз основа на него НП. Съгласно
императивните разпоредби на чл.
42, т. 4 и чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН съответно в акта и в
наказателното постановление следва да бъде описано нарушението и да бъдат
посочени обстоятелствата, при които е било извършено. В случая в акта
и в издаденото въз основа на него НП липсва пълно, точно и адекватно на
предявеното обвинение описание на релевираното административно нарушение със
съставомерните му признаци, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Посочената в наказателното постановление като нарушена
норма на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и задължение да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая нито
в акта, нито в наказателното постановление е конкретизирано коя от двете
хипотези на ал. 2 на чл. 20
от ЗДвП е осъществена според актосъставителя и според
административнонаказващия орган – дали тази на
предложение първо, или тази на предложение второ, като не е посочено
и с каква скорост се е движил А.. Вследствие на
това са останали неясни механизмът на настъпилото
пътнотранспортното произшествие и причината за същото. Формулираното обвинение
е неясно и възпрепятства правото на защита на нарушителя, както и упражняването
на съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление.
Изложените съображения обуславят
извод за правилност на въззивното решение, поради което същото
следва да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/26.05.2020 г.,
постановено по административнонаказателно дело № 307/2020 г. по описа на
Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.