Решение по дело №6/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 147
Дата: 17 декември 2024 г. (в сила от 17 декември 2024 г.)
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20241800900006
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. С., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900006 по описа за 2024 година
Производството е по чл.238 и сл ГПК.
Исковата молба първоначално е предявена пред Окръжен съд - Ловеч с вх. №6970 от
30.11.2023г., въз основа на която е образувано гр.д. №581/2023г. по описа на същия съд,
прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски окръжен съд с определение №928 от
01.12.2023г. /л.64 от гр.д. №581/2023г. на ОС - Ловеч/, въз основа на което е образувано и
настоящото производство.
Ищецът „Ю.” АД с ЕИК ., със седалище гр. С., ул. „Околовръстен път“№260, чрез
процесуален представител на нейните законни представители – Адвокатско дружество „Ч.,
представлявано от адв. Х. И. от САК, е предявило обективно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД срещу А. В. А. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б., ул. „Рила“ №5, вх. Г, ет.2, ап.23 за заплащане на следните суми:
29 523,15 лв. (двадесет и девет хиляди петстотин двадесет и три лева и петнадесет
стотинки), главница по Договор за Потребителски кредит FL1244231 от 21.12.2021 г., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба;
1829,88 лв. (хиляда осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки),
възнаградителна лихва за период от 21.03.2022г. до 15.11.2023г.;
3457,71 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки), мораторна лихва за период от 21.02.2022г. до 02.05.2023г.;
83,50 лв. (осемдесет и три лева и петдесет стотинки), такси за период от 22.03.2022г.
до 24.02.2023г.;
1
90,00 лв. (деветдесет лева), обезщетение за уведомяване, за период от 23.03.2023г. до
03.04.2023г.
Претендират се и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на
1399,37 лв. /хиляда триста деветдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - адвокатско
възнаграждение, както и 4138,49 лв./четири хиляди сто тридесет и осем лева и четиридесет
и девет стотинки/ - държавна такса /виж уточняваща молба вх. №604/22.01.2024г. – л.6 от делото/.
В исковата си молба и уточняващата я такава, ищецът излага следното:
Твърди, че по силата и при условията на Потребителски кредит FL1244231 от
21.12.2021 г., сключен между „Ю.” АД като кредитодател и ответника А. В. А., като
кредитополучател, Банката предоставила на ответника кредит в размер на 30 000,-лв. за
текущи нужди, като кредитополучателят се задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в сроковете и при условията на процесния договор.
В съответствие с договора, ответникът усвоил предоставените от банката - ищец
парични средства в размер 30 000,-лв., по разплащателна сметка: IBAN: BG 38 BPBI 7942
1024 1836 02.
Ищецът „Ю.” АД сочи, че от приложеното към и.м. банково бордеро №
6802436/21.12.2021г., средствата по кредита са били усвоени от ответника А. В. А. на
21.12.2021г., изцяло.
Твърди, че през първите дванадесет месеца кредитополучателят дължал на банката
лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 6.600 %
(шест цяло и шестстотин хилядни) процента /чл. 3, ал. 1, т. 1 от Договора/, а за остатъка от
периода се дължала лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент,
в размер на 6.600 % ( шест цяло и шестстотин хилядни) процента, който представлява сбор
от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка/ чл. 3, ал. 1, т. 2 от
Договора/. За референтен лихвен процент по процесния договор се ползвал референтния
лихвен процент ПРАЙМ.
Ищецът „Ю.” АД излага, че референтният лихвен процент ПРАЙМ на Банката за
необезпечени кредити в лв. се определял от Комитета по управление на пасивите и активите
на Банката (АЛКО), съгласно Методология на Банката за определяне на референтен лихвен
процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, публикувана на интернет
страницата на Банката - www.postbank.bg и представлява неразделно приложение към
процесния договор, като кредитополучателят бил запознат със съдържанието и, за което е
положил подписа си върху всяка една от страниците й.
Дължимите лихви се начислявали от датата на усвояване на кредита по процесния
договор, като за начална дата се считала датата на заверяване на банковата сметка.
Годишния процент на разходите по кредита бил в размер на 9,43/девет цяло и
четиридесет и три стотинки/.
Ищецът „Ю.” АД твърди, че в чл.2, ал.2 и чл.5 от Договора за потребителски кредит
2
страните уговорили и дължимостта на такси и комисионни за проучването и отпускането на
процесния кредит, като уточнява, че претендираната сума в общ размер на 83,50лв. - такси
по Договора, представлява сбор от:
7 бр. месечни такси за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски
кредит на обща стойност 24,50 лв., начислени съгласно чл. 5, т. 2 от Договора;
6 бр. такси на обща стойност 59,00 лв., начислени съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора, вр. с
Тарифа за таксите и комисионните на Банката, раздел XVI, б. „В”, т. 10 от договора, където
са посочени и дължимите за кредитния продукт месечни такси.
Процесният кредит се погасявал на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и
главница, посочени като брой, размер и падеж в нарочен погасителен план, представляващ
неразделна част от договора за кредит/ чл. 7 от Договора/. Погасителните вноски се
заплащали на съответната падежна дата от съответния месец, посочена в погасителния план,
а ако падежът на погасителната вноска съвпадне с неприсъствен ден, тя следвало да бъде
направена в последния работен ден преди падежа /чл.4 от Договора/.
Погасителните вноски се изплащали до 21-во число на месеца, като крайния срок за
погасяване на кредита, включително дължимите лихви бил до 21.12.2029 г. Общият брой на
погасителните вноски бил 96, като погасителният план бил подписан от страните по
Договора за потребителски кредит и е неразделна част от него.
При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, Кредитополучателят дължал лихва за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от
Министерски съвет.
Ищецът „Ю.” АД твърди, че ответникът А. В. А. не е изпълнил договорните си
задължения по чл. 4, чл. 7 и чл. 8 от Потребителски кредит FL1244231 от 21.12.2021 г., а
именно: не е заплатил на „Ю.” АД всички месечни вноски, включващи лихва и главница, с
размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатил
дължимите на Банката по процесния договор лихви (неустойки) за времето на забава върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл. 9; не е заплатил
дължимите на Банката по процесния договор такси.
Твърди, че всички уведомления и изявления във връзка с договора трябвало да бъдат
направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или
чрез изпращане по пощата с обратна разписка или с препоръчана поща, с куриер или по
електронна поща достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора /чл.19
от Договора/.
Твърди, че поради неизпълнение на договорните условия, а именно неплащане на
месечна вноска с падеж първа просрочена вноска на 21.02.2022 г. и на основание 14 от
договора във връзка с чл. 60 ЗКИ банката обявила целия остатък по кредита за предсрочно
изискуем без да се прекратява действието на договора. До кредитополучателя била
изпратена покана чрез ЧСИ МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА с peг. № 928 на КЧСИ и район на
3
действие СОС, на посочения в договора адрес, връчена на 15.11.2022 г. при условията на чл.
47, ал. 1 ГПК, от която дата и банката счита за обявена предсрочна изискуемост на
задължението. Възможността за фингирано връчване изрично била предвидена в чл. 19 от
Общите условия към процесния договор.
Ищецът „Ю.” АД прави и следното уточнение, че претендираната сума в общ размер
на 90,00 лв. - обезщетение за уведомяване, представлява разходите на Банката, във връзка с
връчване на нотариалната покана до длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредитното задължение, подлежащи на обезщетяване, съгласно чл. 309а, ал. 1, предл. 2 от
ТЗ, че сумите са действително заплатени от Банката, удостоверено с банкови бордера,
приложени към и.м. за извършените плащания.
Ищецът „Ю.” АД твърди, че на 29.06.2018г., е била подписана Декларация за
присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на
плащанията“, съгласно която, Кредитополучателят давал изричното си съгласие със
средствата по обслужващата потребителският кредит разплащателна сметка, първо да бъде
погасяване общата дължима сума по застрахователния пакет, като застрахователна премия.
На 11.05.2023г. ищецът „Ю.” АД подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу ответника А. В. А., по което е било
образувано ч. гр. д. № 20231810100779 по описа РС – Б., изпратено по подсъдност на РС –
Тетевен, който с разпореждане от 30.06.2023г. по ч.гр.д. 20234330100446 по описа на същия
съд е отхвърлил изцяло искането на заявителя „Ю.“ АД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу А. В. А., като на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК,
съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск срещу длъжника.
С оглед на така изложеното ищецът, „Ю.” АД, в качеството си на неудовлетворен
кредитор, твърди, че за него е налице правения интерес от предявяването на настоящите
осъдителни искове.
„Ю.” АД моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. В. А., да
заплати на „Ю.” АД, ЕИК ., на осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, исковите суми, произтичащи от задължения по Договор за Потребителски
кредит FL1244231 от 21.12.2021 г.
Препис от исковата молба и доказателства са връчени редовно, по местоработата на
ответника А. В. А. на 17.05.2024г. и в срока по чл.131 ал.1 ГПК до 17.06.2024г. вкл., същият
не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание на 13.12.2024г. процесуалният представител на ищеца „Ю.” АД
поддържа предявения иск и моли съда същият да бъде уважен като основателен и доказан.
Прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид направеното в съдебно заседание от ищеца „Ю.” АД искане
за постановяване на неприсъствено решение, намира същото за основателно.
Налице са предпоставките на чл.238 ал.1 ГПК, а именно: ответникът А. В. А. е
4
редовно призован на 05.09.2024г. за първото по делото заседание на 13.12.2024г. и не
изпраща представител, не е депозиран писмен отговор в законоустановения срок, не е
постъпила молба за разглеждане на делото в отсъствие на ответника.
На следващо място съдът намира, че са налице и кумулативно предвидените
предпоставки на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК, а именно: видно от върнатата разписка от призовка
до ответника А. В. А. и получена на 17.05.2024г. е бил редовно са връчен препис от исковата
молба и приложените към нея доказателства, както и са му дадени подробни указания за
неспазването на сроковете за размяна на книжа и не изпращането на представител в съдебно
заседание, както и за възможността съдът да постанови неприсъствено решение при наличие
на предпоставките на чл.239 от ГПК.
На трето място съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239 ал.1 т.2 ГПК, а
именно: предявените искови претенции се явяват вероятно основателни, с оглед на
приложените към исковата молба писмени доказателства и изложените в обстоятелствената
част на същата твърдения, поради което и искането за постановяване на неприсъствено
решение се явява основателно.
Тези факти съдът приема като безспорно установени по делото. Не се установи по
никакъв начин от страна на ответника е върнали заетата сума и да е изправна страна по
договора за кредит.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ще следва да бъде осъден ответника А. В. А. да заплати
и направените от ищеца „Ю.” АД деловодни разноски общ размер 5537,86лв. (1399,37лв.,
държавна такса, 4138,49лв. адвокатско възнаграждение).
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 и чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД А. В. А. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Рила“ №5, вх. Г, ет.2, ап.23 да заплати на „Ю.”
АД с ЕИК ., със седалище гр. С., ул. „Околовръстен път“№260 по банкова сметка IBAN
BG26 BPBI 9920 1001 0101 11 следните суми:
29 523,15 лв. (двадесет и девет хиляди петстотин двадесет и три лева и
петнадесет стотинки), главница по Договор за Потребителски кредит FL1244231 от
21.12.2021 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
29.11.2023г. до окончателното погасяване на задължението.
1829,88 лв. (хиляда осемстотин двадесет и девет лева и осемдесет и осем
стотинки), възнаградителна лихва за период от 21.03.2022г. до 15.11.2023г.;
3457,71 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и една
стотинки), мораторна лихва за период от 21.02.2022г. до 02.05.2023г.;
83,50 лв. (осемдесет и три лева и петдесет стотинки), такси за период от
22.03.2022г. до 24.02.2023г.;
90,00 лв. (деветдесет лева), обезщетение за уведомяване, за период от 23.03.2023г. до
03.04.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК А. В. А. с ЕГН **********, с постоянен
5
адрес: гр. Б., ул. „Рила“ №5, вх. Г, ет.2, ап.23, да заплати на „Ю.” АД с ЕИК ., със седалище
гр. С., ул. „Околовръстен път“№260 по банкова сметка IBAN BG26 BPBI 9920 1001 0101 11
сумата от 5537,86лв. (пет хиляди петстотин тридесет и седем лева и осемдесет и шест
стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, чл.239 ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните, чл.240 ГПК.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6