Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 19.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на десети април две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Да
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 58 по описа за 2023г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на И.Т.И. ***, депозирана чрез адвокат С.Т.от
Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 8/05.01.2023г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1524/2022г. по описа на съда в частта му, с която
съдът е потвърдил Наказателно постановление №
22-0869-001345/11.07.2022г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор
„Пътна Полиция“ - Шумен, в частта му с която на основание чл. 179, ал. 2, във
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от
ЗДвП на И.Т.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение в атакуваната му част
поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните
правила. В жалбата се навеждат доводи за наличие на допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство,
свеждащи се до съставяне на АУАН от неочевидец на нарушението, след преместване
на мотоциклета и при неустановяване на точното място на осъществяване на
простъпката. Поддържа се и тезата за изготвяне на акта в нарушение на
изискването на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Излагат се и твърдения за недоказаност на
приписаното на касатора нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. По тези съображения
се отправя искане за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част,
съответно за отмяна на пункт първи от НП. Претендират се и разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответната страна,
началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен, в съдебно заседание се
представлява от главен юрисконсулт В. Д, който излага доводи за
законосъобразност на съдебния акт. Отправя претенция за присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна. Същевременно излага доводи за незаконосъобразност
на съдебното решение в частта му, с която съдът е отменил Наказателно
постановление № 22-0869-001345/11.07.2022г. на началник сектор към ОДМВР -
Шумен, сектор „Пътна полиция“, гр. Шумен, в частта му с която на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на И.И. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
два месеца, като моли за отмяна на съдебния акт в тази му част и за
потвърждаване на пункт втори от наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП №
220869-001345/11.07.2022г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“ –
Шумен, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 предл. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста/ лева, за това, че „при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента не пропуска ППС, които се
движат по нея и реализира ПТП“, като е посочено, че виновно е нарушил чл. 25, ал. 2 от ЗДвП и, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2
/два/ месеца за това, че „не спира и не установява последиците от ПТП“, като е
посочено, че виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 679981/25.05.2022г., в който е отбелязано, че на
22.05.2022г. в 14.10 часа жалбоподателят И. е управлявал собственият си л. а. „*
*“с рег № ****по бул. „Симеон Велики“ в Шумен до ДКЦ в посока ул. „Панайот
Волов“, като по платно с три пътни ленти се движи по най-лява пътна лента,
предприема маневра за престрояване в съседна дясна лента, като не пропуска
движещият по нея мотоциклет „С.И.“, който за да избегне сблъсък с него намаля
скоростта си, губи контрол над него и пада на пътното платно, с което става
причина за ПТП, не спира, за да установи какви са щетите от произшествието.
Жалбоподателят е отказал да подпише съставения му АУАН, като този факт е удостоверен
с подписа на свидетеля Г.. Впоследствие жалбоподателят И. е депозирал писмени
възражения в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН срок, в които по същество излага, че
не е съзнавал, че е участвал в ПТП.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че жалбоподателят е извършил
визираното в пункт 1 от акта и НП нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, доколкото
при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента не е пропуснал мотоциклета, управляван от свидетеля Г. и е
станал причина за последвалото ПТП. В тази връзка съдебният състав посочил, че
наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, описано в пункт 1 от
наказателното постановление, което е било осъществено, както от обективна, така
и от субективна страна и правилно е приложил съответните
административнонаказателни разпоредби на Закона за движение по пътищата.
Предходната инстанция изложила и мотиви, в които приела, че санкционираният
водач не е извършил вмененото му нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй
като в хода на производство не са събрани надлежни доказателства, установяващи,
че жалбоподателят е узнал, че е причинил ПТП, съответно, че е формирал изискуемото
виновно поведение, в резултат на което районният съд отменил постановлението в
тази му част.
При извършената служебна проверка в
съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
В хода на въззивното съдебно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да
бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Следва да се отбележи, че предмет на
оспорване в настоящото производство е Решение № 8/05.01.2023г. на Районен съд –
Шумен, постановено по ВНАХД № 1524/2022г. по описа на съда в частта му, с която
съдът е потвърдил Наказателно постановление №
22-0869-001345/11.07.2022г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор
„Пътна Полиция“ - Шумен, в частта му с която на основание чл. 179, ал. 2, във
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от
ЗДвП на И.Т.И. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200/двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП. В отменителната му част
решението на съда не е обжалвано от страната, която има правен интерес, в
случая Областна дирекция на МВР – Шумен, нито е атакувана с касационен протест
по реда на чл. 210, ал. 3 от АПК, ако се приеме, че последната разпоредба е
приложима в производствата по чл. 63в от ЗАНН. Поради това решението на
районния съд в тази му част е влязло в законна сила, не подлежи на контрол по
касационен ред и не е предмет на настоящото производство. Последният извод не
се променя от направеното в хода на устните състезания предложение на
участващия в делото прокурор от Окръжна прокуратура - Шумен, изтъкващ аргументи
за порочност на съдебния акт в частта му, с която съдът е отменил пункт втори
от процесното НП, доколкото същото е заявено от лице извън определените в чл. 211, ал. 2 от АПК, не по съответния ред и
след изтичането на преклузивния срок, въведен с последно цитирания текст от АПК.
В контекста на гореизложеното, касационната
инстанция напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка,
както и направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на
предпоставки за ангажиране на отговорността на касатора за деянието, описано в
пункт първи от правораздавателния акт.
Неоснователни са доводите на касатора
за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение в хода на
административнонаказателното производство. Актът и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, в сроковете, разписани в ЗАНН, съдържайки и нормативно
регламентираното им съдържание. Не е налице опущение, рефлектирало
неблагоприятно върху възможността на субекта да разбере какво провинение му се
вменява. Актът е изготвен в присъствието на Н.Н.– свидетел при установяването
на нарушението, поради което не е налице соченото от касатора нарушение на чл.
40, ал. 3 от ЗАНН. От друга страна самоличността на свидетелката-очевидец Д. М.
е била установена по несъмнен начин и същата е била разпитана в хода на
съдебното производство, поради което не може да се възприеме становището, че е
допуснато опущение, препятстващо установяване на обективната истина. В жалбата
си санкционираното лице изтъква също и обстоятелството, че АУАН е съставен от
неочевидец – в тази връзка следва да се отбележи, че липсва законов текст в
ЗАНН, който да забранява инициирането на санкционното производство в аналогична
хипотеза. Подобно разбиране противоречи и на духа на закона, поради което
съдебният състав не намира резон да го възприеме.
Противно на застъпеното становище в
касационната жалба, решаващият състав на Административен съд – Шумен намира, че
както в акта, така и в НП, мястото на извършване на деянието и механизмът на
реализиране на простъпката по чл. 25, ал. 2 от ЗДвП са описани пределно ясно и
изчерпателно, поради което не е налице поддържаното разбиране за неустановеност
на мястото на осъществяване на нарушението. Обстоятелството, че мотоциклетът е
бил преместен, за да бъде изваден водачът му, не налага извод в подкрепа на
изложеното от касатора.
На следващо място, съдът намира за
установено по категоричен начин, че на инкриминираната дата жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като е навлязъл рязко в лентата, в
която се движел мотоциклетиста, който,
за да избегне удара е набил рязко спирачки и е паднал. Подобен извод се
подкрепя от събрания доказателствен материал по делото. Видно и от показанията
на свидетелката-очевидец Д. М., които правилно са били ценени в тяхната цялост,
доколкото тя е незаинтересована от изхода на спора, се установява, че касаторът
е предприел маневрата по навлизане в съседното платно, без да даде предимство
на мотоциклетиста и в резултат на това си поведение е причинил загубата на
контрол над управляваното от свидетеля Г. Г. превозно средство. Действително, М.
неправилно определя марката на автомобила на касатора, но тя се установява при
анализ на останалия доказателствен материал – в това число и от показанията на
свидетелката И.И., съпруга на касатора, и от изложеното от самия И.И.. С оглед
гореизложеното съдебният състав приема, че внезапното навлизане в съседна пътна
лента, без да даде каквито и да било индикации за това е станало причина за
настъпилото ПТП, поради което законосъобразно И. е бил привлечен към
отговорност на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Предвид изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение в оспорената му част като валидно,
допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на правния спор и
заявеното изрично искане в тази насока, в полза на ОД на МВР - Шумен на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 8/05.01.2023г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1524/2022г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е потвърдил Наказателно постановление № 22-0869-001345/11.07.2022г. на началник
сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „Пътна Полиция“ - Шумен, в частта му с която
на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 от ЗДвП на И.Т.И. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/ лева за нарушение на
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
И.Т.И., ЕГН **********, да заплати в
полза на ОД на МВР – Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................