Протокол по дело №2363/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 132
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Диана Колева Стоянова
Дело: 20213100502363
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 132
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Т.

Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно
гражданско дело № 20213100502363 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:44 часа се явиха:
Въззивникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, редовно призован,
представлява се от адвокат Д. Б., преупълномощен от адвокат Д.М. и приет
от съда от днес.
Въззивникът КР. ЯНЧ. Б., редовно призован, явява се лично,
представлява се от адвокат М.Д., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Въззивникът Л. АЛ. Б., редовно призована, явява се лично,
представлява се от адвокат М.Д., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
Вещото лице Р. Хр. Ст., редовно призован, явява се лично.
Адв. Б.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 4317 от 02.12.2021 г.
1
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР. ЯНЧ.
Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Варна,
ж.к. „****”, бл. ***, вх. 6, ет. 7, ап. 20 срещу решение №261365/19.04.2021г.,
постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския районен съд, в частта,
с която е прието за установено, че въззивниците дължат на „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път“ № 260, вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, а именно - сумата
от 4816,80 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-
224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 4,58 евро – обезщетение за забава, начислено за
периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г. , на основание чл. 422, във връзка с
чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД.
В жалбата е изложено становище неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че съдът правилно е приел,
че анексите към договора за ипотечен кредит са нищожни, но не е обсъдил
възражението за нищожност на самия договор. Отново се излага, че
договорът за кредит е нищожен, поради което се дължи само главницата по
него. Ответниците са заплатили вече сумата от 24920.00 евро, при отпусната
главница от 20000.00евро, следователно не се дължат сумите предмет на
исковите претенции.
В случай, че договорът за кредит е действителен се поддържа, че
неправилно е определена в атакуваното решение главницата. Посочва се, че
правилно районният съд е приел, че следва да се прилагат т.14 от договора, но
неправилно е приложил погасителния план, който е при 9% лихва, поради
това, че след 23.08.2012г. лихвата е в друг размер /12 месечен Юрибор +4%/.
В случай, че се приложи плаващ лихвен процент главницата би се равнявала
на 2418.64 евро, която още не изискуема, тъй като по вина на банката /запор
на сметки и извършена продан на имота/, кредитополучателите не са могли да
я заплатят. Отново се твърди, че няма просрочени вноски, а е налице
надплатена сума от 665 евро и кредитът не е изискуем.
2
Въззивниците молят съда да отмени атакуваното решение и да се
постанови друго, с което да се отхвърли предявените искове изцяло.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата „Юробанк Бългания“ ЕАД, в който се застъпва становище
за неоснователност на подадената жалба и за правилност, и
законосъобразност на атакуваното решение в тези части. Правилно е
установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани,
връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се,
че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на
погасителни вноски за главница и лихва.
За неправилни въззиваемата страна счита мотивите на съда досежно
наличие на неравноправни клаузи, което е предпоставило присъждане на по –
малка главница и са отхвърлени договорните лихви. Аргументира се, че
страните са се съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от
един променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране
на БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така
и промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в
рисковите условия. Без правно значение смята страната в какъв размер е
променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е
договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.
По изложените съображения се моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната части.
Съдът е сезиран и с въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от
„Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 срещу решение
№261365/19.04.2021г., постановено по гр.дело № 17132/2018г. на Варненския
районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк
България” АД срещу КР. ЯНЧ. Б., ЕГН ********** и Л. АЛ. Б., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „****”, бл. ***, вх. 6, ет. 7, ап. 20
искове с правно основание чл. 422, във връзка с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 430 ал. 1 и 2 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено, че дължат по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по
описа на ВРС сумата за разликата над 4816.80 евро до пълния предявен
3
размер от 7304.30 евро, представляваща главница по договор за ипотечен
кредит №9-224/23.08.2007г., ведно със законната лихва от 23.03.2018г. до
окончателното плащане, сумата от 68.93 евро – договорна възнаградителна
лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018г.
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение в посочените части. Правилно
е установено наличието на сключен договор за кредит. С нотариални покани,
връчени на длъжниците кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Излага се,
че безспорно е доказано от заключението по ССЕ просрочието на
погасителни вноски за главница и лихва.
За неправилни се считат изводите на първоинстанционния съд за
наличието на неравноправни клаузи. Аргументира се, че страните са се
съгласили цената по кредита т.е ГЛП да се определя и влияе от един
променлив компонент – приложимия БЛП. Периодичното актуализиране на
БЛП от страна на банката отчита както промените в лихвения индекс, така и
промените в цените на кредитните пазари, респективно промените в
рисковите условия. Без правно значение за настоящия спор е в какъв размер е
променен/, увеличен или намален базисния лихвен процент, тъй като е
договорен той да е променлива компонента на годишния лихвен процент.
Акцентира се, че измененията в БЛП са обусловени от множество пазарни
фактори и пазарни лихвени мерители Софибор, Юробор и Либор, които са
извън контрола на ищеца. Наличието на тези обективни фактори обуславят
приложението на изключението на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП, поради което не са
налице неравноправни клаузи.
На следващо място в жалбата е изразено несъгласие с изводите на
районния съд за това, че клаузите на процесния договор не са били
индивидуално договорени и банката в нарушение не е предоставила на
кредитополучателите погасителен план. Поддържа се, че погасителни
планове са били представени на ответниците и подписани от тях.
На последно място са изложени съображения, че неправилно в
атакуваното решение е прието, че анексите към договора за кредит са
нищожни и не следва да бъдат прилагани.
По изложените съображения се моли съдът да отмени решението в
обжалваните части и да уважи изцяло предявените искове.
4
Постъпил е отговор на въззивна жалба вх. № 285555/28.04.2021г. от КР.
ЯНЧ. Б. и Л. АЛ. Б.. Поддържат становище, че решението в тази му част е
правилно и следва да бъде потвърдено с аргументи, съставляващи изложение
на въззивната им жалба.
Съобразно въведените възражения по правилността на постановеното
от Районен съд-Варна решение, съдът е извършил преценка за
необходимостта от допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, каквато е
допусната с определението и изготвена за днешното съдебно заседание.
Адв. Б.: Уважаеми съдии, поддържам подадената от ищеца въззивна
жалба, както и подадения писмен отговор по въззивната жалба на
ответниците, която оспорвам. По проекта за доклад нямам възражения.
Поддържам и подаденото изразено в писмен вид становище по според мен
преклудираното искане за преразглеждане на вече допуснато от съда
доказателствено искане.
Адв. Д.: Поддържаме въззивната жалба и отговора на въззивната жалба
с уточненията в уточняващата молба от 15.09.2021 г. Моля, тъй като не сте се
произнесли по молбата ми от 09.12.2021 г. за недопускане на свидетел да се
произнесете. Подробно ни е мотивирана молбата.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 2363 от 13.01.2021 г. от „Юробанк
България“ АД, в която е изразено становище по предходна молба на
въззивниците Б.и.
СЪДЪТ докладва и молба с вх.№ 25687 от 10.12.2021 г., в която се
прави искане за отмяна на определението на въззивния съд за допускане един
свидетел на „Юробанк България“ АД с твърдение, че доказателственото
средство е недопустимо, като противоречащо на разпоредбата на чл.164, ал.1,
т.2 от ГПК.
Адв. Д.: Не само по ал.1, т.2, а евентуално и в другите точки също, не
съм запозната с тяхното становище.
Адв. Б.: Уважаеми съдии, от една страна намирам искането на
въззивниците-ответници наистина за преклудирано и недопустимо, доколкото
нашето доказателствено искане е направено още с въззивната жалба и
момента, в който ответникът-въззивник е можел да възрази срещу него, е
съответно с отговора. От друга страна считам, че не само е своевременно
5
направено пред първа инстанция и неоснователно не е било допуснато от
Районен съд – Варна, но искането е допустимо и относимо и не само не
противоречи на нито една от разпоредбите на чл.164 от ГПК, но е и
единственият начин, по който може да бъде установено индивидуалното
договаряне, както ни е била допълнително разпределена доказателствената
тежест от първоинстанционния съд. Така че държа на това искане и моля да
не изменяте определението на съда, с което сте го допуснали.
СЪДЪТ връчва на въззиваемата страна чрез адвокат М.Д. препис от
становището на „Юробанк България“ АД по направеното от тях искане за
ревизиране определението на въззивния съд по доказателствата.
Адв. Д.: Госпожи съдии, моля въпреки това да не допускате свидетел,
освен подробните ми аргументи в молбата, би следвало за тези обстоятелства
наистина да има писмени документи и фактът, че няма налични документи и
с исковата молба банката, която държа да обърна внимание, че въпреки че
сме в принципа на равнопоставеност, знаете много добре, че тя се
представлява от адвокат и имат банките и юрисконсулти, и счетоводители, и
целият този административен апарат би следвало да знаят, че с исковата
молба би следвало да си представят абсолютно всички доказателства. Фактът,
че те не са представили с исковата молба, не би следвало да се толерира с
позоваване на последващи определения за разпределение на доказателствена
тежест, тъй като свидетелските показания на практика какво биха ни дали?
Дали тези хора са имали някакви преддоговорни отношения? Как следва тези
преддоговорни отношения да се доказват? Би следвало с изрично писмени
доказателства, тъй като освен, че това наистина са предупредени свидетели,
които са служители на банката, освен това действително би следвало да се
изисква, предвид значимостта на тези доказателства, те да бъдат изрично само
в писмена форма, за да не може банката да злоупотребява с различни
процесуални права, предвид факта, че законът говори за неравноправни
клаузи. Неравноправна клауза е фактът, че ние нямаме равни права –
кредиторът и кредитополучателят.
Адв. Б.: Уважаеми съдии, писменото доказателство е процесния
договор за кредит, а отношенията между страните, довели до подписването
му, могат да бъдат установени само и единствено със свидетелски показания,
доколкото стенограма на разговорите между кредитополучателите и
6
представителя на банката не са водени. И не на последно място искам да
обърна внимание, че не водя просто служител на банката, а лице работило по
процесния кредит, тоест лицето, което се е срещало с кредитополучателите,
така че неговите показания ще бъдат напълно относими към производството.
СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните по повод
допуснатия на въззивника сивдетел, намира, че не са налице основания за
ревизиране на определението от 26.11.2021 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от адвокат Д. възражения по
допуснатото на въззивника доказателствено средство.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 487 от 11.01.2022 г. заключение по
допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че
същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК. Вещото лице е със снета
самоличност в производството пред първата инстанция.
В.л. С.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. Б. към в.л. С.: Когато сте изготвяли заключението по така
формулираната задача при първоначални условия на договора за кредит,
прилагали ли сте уговорения в анексите облекчен ред на погасяване и
капитализациите вземали ли сте ги предвид, тоест отнасяли ли сте ги като
плащания от кредитополучателя, с които те погасяват главница или не?
В.л. С.: Не. Капитализациите – това са лихви и такси, които не са
платени реално към датата на съответния анекс от кредитополучателите и те
са отнесени към увеличаване на остатъчната главница, тоест това не са реални
плащания. Тъй като в счетоводната система на банката, когато се прави
капитализация, дължимите суми за лихви и такси, които са към съответния
анекс, се осчетоводяват като плащане и срещу това плащане се завежда
вземане за главница, реално това не е плащане, а само за счетоводни нужди се
прави това нещо. Тоест това не са реални плащания, а в справките, които по
принцип излизат от банката, действително са показани като погасени суми,
макар и като основание да пише капитализация.
Адв. Б. към в.л. С.: По-скоро въпросът беше ако не сте ги отнасяли
като погасяване на главница, увеличен ли е размерът на лихвите в такъв
7
случай, които не са били капитализирани?
В.л. С.: Двата варианта са направени точно така, както е посочил съдът.
Изчислени са погасителни планове на база условията, които са посочени в
задачата. Плащанията по новополучените погасителни планове са съобразени
с извършените реални плащания, които са описани в първото ми заключение
още. Тоест няма такова намаляване на лихвите. Съблюдават се
новополучените погасителни планове с реално извършените плащания.
Адв. Б. към в.л. С.: Но остават ли просрочията към лихвите, както са
били…
В.л. С.: Не, не остават просрочията. Погасяват се в хронологичен ред,
затова ако забележите има случаи, в които се получават големи наказателни
лихви.
Адв. Б. към в.л. С.: А прилагате ли облекчения ред на погасяване,
уговорен в анексите или не?
В.л. С.: Облекченият ред за погасяване не, защото пише само по
основния договор, само лихвите да се вземат по анексите, доколкото разбрах
задачата.
Адв. Б. към в.л. С.: Тоест анексите въобще не се взимат предвид?
В.л. С.: Вземат се предвид, доколкото там са указани лихвени
проценти, нов начин на изчисляване на лихвени проценти, но да се плаща
само лихва, а не да се плаща главница, тоест облекчения начин на погасяване
не съм го взел предвид. Поне така разбрах задачата.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси. Не възразявам да се приеме
заключението.
Адв. Д. към в.л. С.: И все пак тази капитализация не значи ли, че в
главницата влиза и лихва?
В.л. С.: Капитализацията е точно това. Само че в тези задачи изрично от
съда е указано да не се прави капитализация на неплатени суми към
определен момент на анексите.
Адв. Д. към в.л. С.: Тоест не сте калкулирали главница и лихва и върху
нея начислявате наказателна лихва?
В.л. С.: Не, няма такъв момент в тази експертиза.
8
Адв. Д. към в.л. С.: Планът към целия договор е при лихвен процент
9%, нали така?
В.л. С.: Погасителният план към първоначалния договор е на база 9%. В
самия договор действително е описано, че след петата година се изчислява по
друг начин. Чисто технологично да обясня, банката когато изчислява
погасителния план към договора, няма как да знае след 5 години какъв ще
бъде размерът на ЮРИБОР-а и поради тази причина в практиката, когато се
изготвят погасителни планове, няма как да се заложат други проценти освен
уговорените.
Адв. Д. към в.л. С.: Как изчислихте дължимите суми по приложение от
1 до 4 на база лихвените проценти, които са в таблицата от страница 2 на
експертизата?
В.л. С.: За точка 1 са на страница 2, а за точка 2 са на страница 4.
Адв. Д. към в.л. С.: Защо след като намалят лихвените проценти след
24.08.2012 г., начислените суми за главница и лихви не намалят, а напротив
се начислява и наказателна лихва? Обръщаме на 24 август или при Вас има
31.08.2012 г., примерно страница 4 на приложение 1. Защо след като намалят
лихвените проценти след 24.08.2012 г., начислените суми за главница и лихви
не намалят? Примерно на 31.08.2012 г. имаме само едни 10 лв. намаляне на
лихвата, а същевременно се начисляват наказателни лихви.
В.л. С.: Първото, което е, падежната дата е 31 август, тоест до 23 август
включително лихвата се изчислява при 9%. Само за периода от 24 август до
края на август се изчислява лихва на база 5,918% и въпреки това лихвата е с
почти 10 лв. по-малко от предходната вноска, докато ако проследите вноската
преди 31.07.2012 г. за лихва, тоест дължимата сума за лихва, е 95,12 лв.
Лихвата за следващата падежна вноска 31.07.2012 г. е 93,94 лв., тоест с около
1,20 лв., докато следващата вноска, която е на 31 август, намалена с цели 10
лв. Ако обърнете внимание на 01.10.2012 г., когато е следващата падежна
вноска, при която за първи път се прилага изцяло намалената лихва от 5,918%
намалението е 23 евро и евро цент, тоест има реално намаление на
главницата, а наказателната лихва се получава от това, че към съответната
дата има закъснение с вноските и съобразно първоначалния договор следва да
се начислява наказателна лихва.
Адв. Д. към в.л. С.: А това закъснение идва от шестмесечния гратисен
9
период, който го няма тук така ли?
В.л. С.: Не мога да кажа в момента, откъде идва това. Нямал съм задача
да изчислявам такива неща.
Адв. Д. към в.л. С.: Върху кои суми начислявате наказателна лихва?
В.л. С.: Само върху падежиралата главницата.
Адв. Д. към в.л. С.: Върху неплатените лихви не начислявате?
В.л. С.: Само върху падежиралата главница за периода на закъснението.
За падежна дата 31.07.2012 г., която е на стр.4 от приложение 1 най-отгоре,
главницата е 159,41. Наказателната лихва върху тази главница за периода от
31.07.2012 г. до 08.02.2013 г. е 11 евро и 40 евро цента, а след това
наказателната лихва от 08.02.2013 г. до 30.05.2013 г. е 3,57, но това е само
върху главницата, без да се изчислява наказателна лихва върху лихва и върху
други суми.
Адв. Д. към в.л. С.: Ако бъде въведен плаващ лихвен процент от
18.08.2010 г. дванадесетмесечен ЮРИБОР с 4%, щеше ли да има такива
просрочени вноски?
Адв. Б.: Възразявам, госпожо съдия, не е имало такава задача вещото
лице.
Адв. Д.: Искам да припомня, че по точка 10 по допълнителната
експертиза, където е смятано от 18.02.2011 г. с плаващ лихвен процент, няма
просрочени вноски ако има надплатени суми. От тази гледна точка дори
мисля, че във въззивната жалба ли беше, имахме, че ни е отказано от ВРС
такава задача. Това, което е допуснато да е 5% с шест месеца по-рано, защото
районният съд не се мотивира защо от 07.06.2013 г. слага плаващия лихвен
процент. Вещото лице би ли казало, на какво се дължат тези…логически би
следвало да има доста голямо предплащане на суми, а не закъснение, при
положение че по начина, по който сте смятали пред първа инстанция и е
прилаган този плаващ лихвен процент от 07.06.2013 г., а сега шест месеца по-
рано би следвало да има по-големи…Моля вещото лице да даде
компетентния си отговор, откъде идва тази разлика според него, примерно от
шестте месеца, че не е прилаган гратисният период или от примерно някакво
закъснение по-ранно. Тези големи наказателни лихви, които се получават и
натоварват на практика…В приложение 1 ми прави впечатление, че до
10
01.07.2015 г. са покрити само вноските и има едни значителни остатъци от
плащане след това.
В.л. С.: Първият вариант е към 23.03.2018 г. Ако отворите
приложението с извършените плащания по първото заключение, е видно, че
след 23.03.2018 г. има извършени допълнителни плащания, които не са
включени в приложение 1 на настоящата експертиза, защото задачата е към
23.03.2018 г. Те към 23.03.2018 г. още не са били извършени тези плащания. В
приложение 3 от допълнителното заключение по делото в Районен съд ако
отворите най-накрая, след 23.03.2018 г. има извършени плащания. Тоест в
първия вариант на точка 1 от настоящото заключение задачата е към
23.03.2018 г. Във втория вариант е към датата на изготвяне на заключението.
На страница 8 последната падежна дата е 31.08.2017 г. Тогава приключва, но
след 23.03.2018 г. има още извършени плащания, с които се погасяват
задължения и поради това приложение 1 и приложение 2 имат разминавания в
остатъчните суми за главници и редовни лихви.
Адв. Д. към в.л. С.: Имам предвид, че в приложение 1 на страница 7,
към 01.06.2015 г. вече са свършили плащанията и след това имаме остатъци
за плащане, което просто ни шокира. Обяснете го елементарно на съда и на
мен защо свършват парите грубо казано 3 години по-рано.
Адв. Б.: Възразявам, госпожо съдия, това е въпрос по същество дали е
шокиран ответникът.
В.л. С.: Основната причина за това, е, че изчисляваме наказателна
лихва за просрочията. Основно на това се дължи. Платените суми са едни и
същи – такива, каквито са, но с повече наказателни лихви остава много по-
голяма недължима сума.
Адв. Д. към в.л. С.: Тоест отиват плащанията за наказателни лихви?
В.л. С.: 1270 евро и 1 евро цента отиват за плащане на наказателни
лихви, както съм го описал в приложение 1.
Адв. Д. към в.л. С.: Шест месеца по-рано прилагаме този по-нисък
плаващ лихвен процент – дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка 4%,
въпреки че го прилагаме 6 месеца по-рано, се получават тези значителни
наказателни лихви, които на практика ни изяждат платеното. Имали ли сте
случай във Вашата практика, при който да има уговорен в полза на кредитора
11
плаващ лихвен процент, в смисъл да има право кредиторът да изисква при
промяна на лихвения процент актуализация?
Адв. Б.: Възразявам, неотносим е въпросът. Освен това не е бил
допуснат.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Д..
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е компетентно
дадено, поради което следва да бъде прието и приобщено към
доказателствения материал по делото, ведно с представената от вещото лице
справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 487 от 11.01.2022 г., ведно със
справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Р. Хр. Ст. по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в общ размер 400.00
/четиристотин/ лева, съгласно представената от него справка - декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Р. Хр. Ст. възнаграждение в размер
на 200.00 /двеста/ лева от внесения от въззивниците К.Б. и Л.Б. депозит.
(Издаден РКО по платежно нареждане от 10.12.2021 г.)
ЗАДЪЛЖАВА въззивниците К.Б. и Л.Б. да внесат по сметка „Вещи
лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 200.00
/двеста/ лева в едноседмичен срок от днес, като остатъкът от дължимото
възнаграждение ще бъде изплатено на вещото лице, след представяне на
доказателство за допълнително внесен депозит от въззивниците.
УКАЗВА на въззивниците, че при непредставяне на доказателства за
внесен допълнителен депозит в указания срок, съдът ще постанови
определение за принудително събиране на сумите, на основание чл.77 от
ГПК.
Адв. Д.: Считам, че като въпроси меко казано по-изгодни биха ни били
другите въпроси, които са за прилагане още от 18.08.2010 г. – това, което
12
частично е направено в първата инстанция, но е направено с шестмесечен
гратисен период тук и тогава е начислявано. Аз лично не очаквах такъв
отговор с тези наказателни лихви. На практика излиза, че всичко що е
уговорено, е уговорено във вреда на моите доверители, допълнително
доказано от това заключение, поради което аз лично съм резервирана против
приемането на заключението.
Представям разпечатки от сайта за ЮРИБОР, които са дадени от 2007 г.
от сключването на договора до 2022 г. Частично на практика ги има и в
решението, и в предходните експертизи. Тази таблица аз съм я направила, въз
основа на таблиците на графиката. Под два пъти основен лихвен процент или
под два пъти ЮРИБОР, договорен процент тръгваме и стигаме до над 60 пъти
основен лихвен процент, което ще претендираме на практика наистина за
неравноправност и за нелоялни търговски практики от страна на банката,
изключително увреждащи интересите на кредитополучателите, затова моля да
ги приемете, както и списък на разноските за двете инстанции.
Адв. Б.: Моля да не ги приемате, уважаеми съдии, по няколко причини,
едната от които е, че не са налице предпоставките на чл.266. Освен това не се
сочат какви обстоятелства ще се установяват с тях. От трета страна това в
първата таблица са общодостъпни факти, които могат при необходимост да
бъдат намерени от съда. Другата таблица е частен документ. По нейната
достоверност и истинност въобще не мога да взема отношение, защото това
просто е нещо, съставено от процесуален представител на страната, като не
само моля да не ги приемате, но и моля изрично да бъдат върнати на страната,
за да не сугестират от съда, намирайки се по кориците на делото.
Адв. Д.: Аз ги представям за улеснение на съда.
Адв. Б.: Вие направихте доказателствено искане. Не казахте „за
сведение“.
Адв. Д.: Моля да бъдат приети.
Адв. Б.: Специално таблицата изрично я оспорвам, тъй като не знам
нейното съдържание, откъде е извлечено, а другият документ не е и заверен.
Адв. Д.: Мога да го заверя, колега.
СЪДЪТ по представените от въззвиаемата страна чрез адвокат Д.
писмени доказателства, представляващи справки за движението на ЮРИБОР
13
– дванадесетмесечна справка, графика, таблица и изготвена от пълномощника
на въззиваемите таблица с отразяване на посочените данни на ЮРИБОР-а,
намира, че не следва да бъдат приобщавани като доказателства по делото,
както с оглед процесуалната преклузия, така и с оглед обстоятелството, че
същите са залегнали в изслушаните и приобщени по делото заключения на
счетоводната експертиза. И не на последно място се касае за публично
достъпни данни, които и съдът може да достъпи при преценката си по
същество на спора, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на
процесуалния представител на въззиваемите.
ВРЪЩА представените документи на процесуалния представител на
въззиваемите.
Адв. Д.: От седма до десета или дванадесета година ги няма
представени от вещото лице, затова съм Ви ги представила, тъй като точно
тогава ЮРИБОР рязко пада.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, воден от процесуалния
представител на въззивника, с оглед на което снема самоличността му:
И. Т. Й., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждана, без
родство и дела със страните, предупредена за отговорността по чл.290 от НК,
след което същата обеща да говори истината.
Адв. Б. към свид. Й.: Казахте, че работите в „Юробанк“
понастоящем, а къде сте работили през 2007 г. и докога?
Свид. Й.: В „Алфабанк“ до придобиването и в „Юробанк“ през 2016 г.
́
Адв. Б. към свид. Й.: Запознати ли сте с кредити на господин и
госпожа Красимир и Лариса Б.и?
Свид. Й.: Да.
Адв. Б. към свид. Й.: Вие ли сте работили по тези кредити от страна
на банката, тоест Вие ли сте се срещали с тях преди подписването им?
Свид. Й.: Да, срещала съм с тях.
Адв. Б. към свид. Й.: Знам, че е минало много време, но имате ли
някакъв спомен, те ли са поискали сключване на договора в тази валута евро
14
и ако имате спомен защо? Ако са Ви казали, разбира се.
Свид. Й.: По принцип винаги има промоционални продукти и
клиентът си избира от този вид, който е с най-добра цена в момента, с най-
ниска лихва.
Адв. Б. към свид. Й.: Тоест те сами са избрали, кредитът да бъде в…
Свид. Й.: Сега не мога кажа точно какво е било, но по принцип винаги
в практиката е така. Има множество продукти, които предлагаме на
клиентите, но има някои, които са промоционални, които са с по-добър
лихвен процент и клиентите обикновено се спират на тях.
Адв. Б. към свид. Й.: Имате ли спомен, при срещите си с
кредитополучателите, имаха ли възможност да се запознаят с договора,
евентуално някакви възражения да направят ако имат, правили ли са такива
ако Ви е известно?
Свид. Й.: По принцип абсолютно всички клиенти се запознават с
договорите преди подписването им. По отношение на възраженията, за да се
промени договорът, клиентът трябва писмено да депозира искане да се
промени някаква част от договора и вече след това, това подлежи на
одобрение. Индивидуално не може да се вземе решение.
Адв. Б. към свид. Й.: Имате ли спомен, те да са правили такива
писмени възражения или след това за нещо, което не им е харесало, не са
били съгласни, искали са да променят?
Свид. Й.: Нямам спомен.
Адв. Б. към свид. Й.: Имате ли представа дали кредитополучателите
са имали някакви други кредити тогава към други банки ако са Ви споделяли?
Питам не за друго, а защото понякога кредитът се взима, за рефинансиране на
друг кредит, затова Ви питам.
Адв. Д.: Считам, че е неотносим въпросът.
Адв. Б.: Относим е и ще се аргументирам защо - с оглед двете
основания, въз основа на които е обявена предсрочна изискуемост по този
договор. Едното от тях е изпълнение на друг кредитор спрямо ипотекирания
имот.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Б..
15
Свид. Й.: Доколкото си спомням, клиентите са искали два кредита
тогава и в единия едната част от целта беше за рефинансиране на кредит от
друга банка, но не мога да кажа в коя банка.
Адв. Д.: Госпожи съдии, моля да не взимате предвид този отговор, тъй
като рефинансиране се доказва с писмени доказателства. Такива по
настоящото дело няма представени.
Адв. Д. към свид. Й.: Как предлагате вариантите за договор на
клиентите? Писмено, устно, разписват ли се клиентите върху предложените,
но неодобрени от тях варианти на договори? Как процедирате? И предлагате
ли по принцип варианти за договор на клиентите?
Адв. Б.: Свидетелят отговори, госпожо съдия.
Свид. Й.: С клиентите се обсъждат параметрите по сделката преди
сделката още, изготвя се договор, клиентът се запознава с договора и тогава
го подписва. Никой не кара насила никого да подписва нещо, с което не се е
запознал. Ако правилно съм разбрала въпроса.
Адв. Д. към свид. Й.: Ако сте предложили варианти, давате ли ги на
клиентите си да се запознаят с тях вкъщи, да се консултират с адвокат и
тогава да ги подпишат евентуално, тоест Ваши образци от договори
неподписани излизали ли са преди подписване от банката?
Свид. Й.: Не мога да кажа в конкретния случай какво е било, но по
принцип всеки клиент, който желае, може да се запознае с договора
предварително, да се консултира и след това да го подпише.
Адв. Д. към свид. Й.: Давали ли сте такива бланкетни напечатани
договори на клиенти да ги изнесат и да се консултират с адвокат? Да или не?
Адв. Б.: Възразявам, госпожо съдия. Три пъти отговори свидетелят на
този въпрос, зададен по различен начин.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Д..
Свид. Й.: Аз казах, че в конкретния случай не мога да си спомня как е
протекло. Това е 2007 г., но по принцип няма пречка клиентът да вземе
договора, да се запознае, да се консултира и след това да го разпише.
Адв. Д. към свид. Й.: Ако предлагате различни варианти, някъде
изисквате ли от клиентите да се разписват върху предложените, но
неодобрени от тях варианти за договори?
16
Свид. Й.: Какво означава варианти на договори? Какво имате
предвид?
Адв. Д. към свид. Й.: Вие твърдите, че те си избират някакви
условия?
Свид. Й.: Ако кредитът е одобрен, варианти на договори няма как да
има.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Д.. Същият е неотносим.
Адв. Д. към свид. Й.: На доверителите ми предлагани ли са различни
начини за определяне на лихвен процент – фиксиран, променлив или някакви
други различни условия за връщане на кредита?
Адв. Б.: Възразявам, уважаеми съдии. Този въпрос първо считам, че е
неотносим. Второ считам, че свидетелят няма как да помни подобни
специфики от преди 15 години и моля да не допускате въпроса.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Д..
Свид. Й.: Аз не мога да си спомня наистина какви са били ценовите
параметри.
Адв. Д. към свид. Й.: При какви условия променяте променливия
лихвен процент?
Адв. Б.: Възразявам, моля да не допускате въпроса.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Д..
Адв. Д. към свид. Й.: Предлагана ли е смяна на лихвения процент на
доверителите ми, след като той рязко пада около края на 2008г. ако не се
лъжа?
Свид. Й.: Всичко, което се прави по кредитите, е по искане от
клиентите. Клиентът е идва и депозира писмено искане, което подлежи на
одобрение. Това е начинът на работа.
Адв. Д. към свид. Й.: Тоест само когато клиентът поиска, но банката
не е проявявала инициатива да променя лихвен процент, когато той рязко
пада?
СЪДЪТ преформулира въпроса на адвокат Д. в следния смисъл:
Спомняте ли си по конкретния договор дали сте направили инициатива да
променяте лихвения процент, респективно да са направили Лариса и К.Б.и
17
запитване за промяна на лихвения процент?
Свид. Й.: Не си спомням.
Адв. Д. към свид. Й.: Може ли да ми кажете, когато предлагате
някакви шаблонни условия за договори, уважавате ли по принцип някакво
желание за по различен договор, някаква комбинация за условия и конкретно
за случая и по принцип?
Адв. Б.: Възразявам, доколкото свидетелят никога не е заявявал, че
предлага шаблонни договори и се опитва процесуалният представител на
въззиваемата страна да го въведе в подобна хипотеза. Такава не е излагана от
него. Моля при тази формулировка да не го допускате.
Адв. Д.: Това, което искам да попитам е, условията, които предлагат,
как ги предлагат? Имат някъде записано ли, може да се взима да се
комбинира ли? Как ги предлагат, в какъв формат? Това са опитвам да разбера.
Става въпрос към 2007 г.
СЪДЪТ допуска въпроса на адвокат Д..
Свид. Й.: По принцип винаги в банковата система, когато клиент
дойде, се консултира за определен продукт. Не се консултира за договор.
Договорите се издават на база след това на решение и си има конкретна
бланка, с която клиентът се запознава.
Адв. Д. към свид. Й.: Какво представлява този продукт?
Свид. Й.: Това е вид жилищен кредит. Имаме много видове жилищни
кредити и клиентът си избира.
Адв. Д. към свид. Й.: Дайте няколко примера, за да разберем, въз
основа на какво са тези видове жилищни кредити? Да ни стане ясно.
Адв. Б.: Възразявам.
СЪДЪТ указва на адвокат Д. да задава конкретни въпроси.
Л.Б. към свид. Й.: Има ли случай, когато клиент взима договора,
прочита го и се връща в банката? Ние не сме взимали договора вкъщи.
Подписахме го на място. Взима договора, прочита го вкъщи, връща се и
казва: „Това не ми харесва.“ и банката казва: „Добре, ще направим, както
искаш.“
Адв. Б.: Неотносим е въпросът. Моля да не се допуска.
18
СЪДЪТ допуска въпроса на въззиваемата Л.Б..
Свид. Й.: По принцип всеки клиент може да се запознае с договора и
да се върне да го подпише. През 2007 г. дали са си взели договора, дали са го
чели, не мога да кажа. Не си спомням.
Адв. Д. към свид. Й.: Така наречените продукти, които трябва да
избират клиентите, комбинирате ли ги или както е заложено във Вашите
предварително, влизат в договорите?
Адв. Б.: Моля да не допускате въпроса.
СЪДЪТ не допуска въпроса на адвокат Д.. Същият е неотносим.
Адв. Д.: Това е по отношение на индивидуалното договаряне, защото
да ти дадат един продукт, това не е индивидуално договаряне.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен и напусна съдебната зала.
Адв. Б.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък по
чл.80 от ГПК.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания. Представям списък по
чл.80 от ГПК.
Адв. Б.: Правя възражение по отношение на искането по чл.38,
доколкото считам, че не са налице предпоставки за него.
Адв. Д.: Това са мои роднини по сватовство.
Адв. Б.: Не са установени тези обстоятелства в процеса.
Адв. Д.: Моля да обърна внимание, договорът е оформен по чл.38 и са
подписали и двете страни. Това е достатъчно основание. Те са мои роднини
по сватовство и това го установих в процеса на производството. Не още в
първата инстанция, а впоследствие.
Адв. Б.: В случай че уважите искането, моля да го съобразите със
законоустановения минимум.
С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
19
Адв. Б.: Уважаеми съдии, моля да уважите въззивната жалба на ищеца
по съображения, подробно изложени в самата жалба. Съвсем накратко само
ще обърна внимание, че независимо кой от вариантите на заключението бива
кредитиран от съда от приетите две заключения пред първоинстанционния
съд и днес приетото, очевидно е, че във всеки от вариантите, в който биват
изключвани капитализациите, облекченият ред за погасяване и други
подобни, изцяло ползваните от кредитополучателите уговорки, то размерът
на дълга се увеличава пропорционално по останалите параметри, а именно
увеличава се наказателната лихва. Не на последно място възможността на
кредитора да обяви договора за предсрочно изискуем, поради просрочия,
също би могла да настъпи по-рано. Моля да обърнете внимание, че както
правилно първоинстанционният съд е приел за установено, процесният
договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем, не само поради
просрочията, тоест дори и в някое от вариантите на заключението да
приемете, че не би настъпила предсрочна изискуемост, то другото ни
основание е обстоятелството, че друг кредитор е предприел действия по
принудително изпълнение срещу обезпечението по процесния договор и това
е второ основание за обявяване на неговата предсрочна изискуемост. Всичко
друго съм изложил в самата ни въззивна жалба, но в останалата част,
обжалвана от ответниците, решението на Варненски районен съд е правилно
и следва да бъде оставено в сила. Претендирам сторените разноски, които са
само в размер на държавната такса, за които представих списък.
Адв. Д.: Уважаеми съдии, моля за срок за писмени бележки. За да бъде
наистина равнопоставен нашият процес с колегата и Вашето решение да е и в
името на народа, а не в името на банката. Считам, че единственото нещо,
което може да върне вярата на моите доверители и на такива като тях
кредитополучатели, е банката да бъде санкционирана за злоупотреба с права
и за прилагането на неравноправни клаузи. Единственият справедлив начин е
този, при който моля уважаемия съд да признае за установено, че дължим
само главницата по договор за кредит, която вече сме платили, тоест нищо
останало не дължим на банката. Само по този начин това Ваше решение би
подействало превантивно към банките. Не случайно толкова упорито питах
служителят на банката, дават ли договорите. Споделям, че мой клиент преди
няколко дни упорито се опитваше да получи от една банка празния формуляр
на договора и да дойде, аз като адвокат да го прочета и да му кажа добре или
20
не е добре. До сега в десетгодишната си практика не съм имала случай, в
който на клиент да е даден договор, за да може той да отиде при адвокат, да
се консултира с него и чак след това, той да го подпише. Дава му се и на
момента той трябва да каже подписва или не подписва. Обикновено това са
хора, които имат финансови проблеми. Наистина много правилно е
решението на Районния съд в тази посока, че неравноправните клаузи, които
са подписали доверителите ми на практика са като извиване на ръцете - или
подписвате, или кредитът става предсрочно изискуем и дължите всичко. Това
не е начинът на едно равнопоставено партньорство, каквото е договорното
партньорство. Не случайно имаме Закон за потребителските кредити, Закон
за защита на потребителите и норми, с които се осъждат нелоялни търговски
практики. Определено не е начинът, търговецът да извие ръцете на някого,
така че много Ви моля да отхвърлите решението на Районния съд в частта, в
която не е уважен искът, като постановите Ваше решение, с което признаете
за установено, че моите доверители са дължали само главницата по взетия
кредит, която вече видно, впоследствие в писмените бележки, кой вариант и
на коя страница, те вече са платили, дори са надплатили. Тоест да признаете
иска за неоснователен и да ни присъдите сторените разноски за двете
инстанции – 1900 лв. на доверителите ми и 300лв. на мен. Моля и за
седемдневенсрок срок за писмени бележки от изпращане на протокола на и-
мейла ми. Ще го продиктувам: *********@***.**.
Адв. Б.: Доколкото последната претенция по разноски, поне доколкото
аз видях, се разминава със списъка, правя възражение за прекомерност. Там
бяха посочени 500 лв., а колегата каза 1900 лв.
Търговският закон е категоричен, че договорът за банков кредит е
абсолютно търговска сделка и няма как да е безвъзмезден. Това е, с оглед
последното възражение на колегата.
Аз също моля за препис от протокола на електронния адрес на колегата,
който фигурира по делото.
Адв. Д.: Ако счетете, че има валидност на някакви клаузи, претенцията
на ищеца е неоснователна в посочения размер и на посоченото основание.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от протокола на посочените от адвокат М.
и от адвокат Д. и-мейли.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззиваемите
21
в седмодневен срок от изпращане на протокола по и-мейл да представи
писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния
срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.53
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
22