Р Е Ш
Е Н И Е
№ 64
гр. Свищов, 15.03.2019 год.
Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 15.02.2019
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря
Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 94/2018год. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм/ и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Д.З.“АД ***, чрез пълномощника юрисконсулт К.Р. твърди, че с полица **000113001689 от 18.04.2011г. сключили договор за имуществена застраховка „Имуществена протекция“ с Е.Г.Ф., със срок на действие от 19.04.2011г. до 18.04.2012г. , а обект на застраховане по същата било недвижими имущество на застрахованото лице – жилищна сграда, ведно с пристройка към нея, находящи се на адрес гр. Свищов, ул. *****. Застраховката била сключена в полза на *****/кредитор на застрахованото лице по договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR-5844622 и покривала преките материални вреди, нанесени на застрахованите имущества, вследствие проявлението на един или няколко от уговорените и изрично посочени в полицата рискове, групирани в клаузи, съгласно Специалните условия на застрахователния договор. Твърди, че на 11.03.2012г. в резултат на спукан водопровод в съседния, граничещ от запад на застрахования , собственост на „Г.“ООД, било изтекло значително по обем количество вода, което наводнило застрахованата сграда и прилежащата към нея механа и е предизвикало улягане на основите и потъване на част от нея. В резултат на описаното събитие били причинени значителни имуществени вреди на собственика на застрахованото имущество – Е.Ф.. Посочва, че настъпването на застрахователното събитие, включено в покритието по застрахователния договор било установено от застрахованото лице на 12.03.2012г. , като незабавно след това била подадена молба от същата до О.С. за предприемане на адекватни и бързи мерки с оглед предотвратяване срутване на наводнените обекти. Във връзка с молбата на увреденото лице била извършена обстойна проверка на мястото на събитието от работна група от експерти на О.С. констатациите от която и причините за реализиране на събитието били отразени в Констативен протокол от 20.03.2012г. . Твърди, че след настъпване на застрахователното събитие, застрахованото лице подало писмено уведомление в „Д.З.“АД за същото, вследствие на което в дружеството била заведена преписка № 189474 от 12.03.2012г.. Причинените имуществени вреди на застрахованото лице били подробно описани от експерти на дружеството в съставените констативни протоколи от извършените огледи на увредената сграда, както и в изготвения опис на повреденото или унищожено имущество. Щетите били оценени на сумата 9 487 лева, която била изплатена като застрахователно обезщетение от дружеството на 26.04.2012г. в полза на застрахованото лице след изричното съгласие на бенефициента по застрахователния договор. Посочва, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на дружеството е настъпилото застрахователно събитие по клауза Б5 от Специалните условия на сключената застраховка „Имуществена протекция“.. Твърди, че дружеството встъпило в правата на застрахования с плащане на застрахователното обезщетение срещу отговорното за настъпване на вредите лице – ответника, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Заявява, че с писмо от 04.10.2016г. поканили ответника да им заплати сумата по доброволен ред, но плащане не било осъществено. Подали заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника, който възразил срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело **88/2017г. на РС Свищов. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане от ответника за сумата 9 502,00 лева главница и 478 лева мораторна лихва , начислена за периода от датата на която е изтекъл предоставения на длъжника 10 дневен срок за доброволно изпълнение на задължението му – 28.10.2016г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски за заповедното и исково производство. Не взема становище в хода на устните състезания. Вземат писмено становище за основателност на исковата претенция, като претендират разноски за заповедното и исково производство, съобразно списък на разноските.
Ответникът „Г.“ООД ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, депозира писмен отговор, с който взема становище за недопустимост на предявения иск, оспорва иска и като неоснователен. Твърди, че не е било налице застрахователно събитие по смисъла на застрахователния договор, което да даде основание на ищеца да плати каквото и да е обезщетение; липсвала причинно-следствена връзка между твърдяното спукване на водопровод в съседния имот и причинените щети; самите щети били налице преди сключване на застрахователния договор и били причинени от дългогодишно оттичане на покривните води от застрахованата сграда в основите й. Не оспорва, че дружеството притежава имот в гр. Свищов, на ул. *****, както и това, че през 2011г. бил сключен застрахователен договор с ищцовото дружество, както и че дружеството е заплатило застрахователно обезщетение на Е.Ф.. Оспорва твърденията в исковата молба, че била причинена авария на водопровод в съседния на застрахованото лице имот, като в представения протокол на О.С. не се съдържали данни за наличие на авария в съседния имот. Посочва, че действителната причина за причиняване на улягането не е авария в съседния имот, а многогодишен теч от покрива на сградата в нейните основи, причинило щетите. Прави възражение за недължимост на платеното застрахователно обезщетение, тъй като проявената немарливост на собственика не била риск, покрит от имуществената застраховка и е следвало да бъде отказано плащане по заявената щета. Оспорва и размера на вредите, които се твърди, че били обезщетени, като се позовава, че в приложените оценки на щетите били включени и такива, които не били резултат на улягане на сградата и не е следвало да бъдат оценявани, съответно репарирани. Оспорва твърденията, че е причинител на щетата. Твърди, че през 2011 г. имотът бил отдаден под наем на ЕТ „ИППМП ДК Д-р И. Д.“, който имал стоматологичен кабинет в сградата на имота, който с договора поел задължение да стопанисва имота с грижата на добър стопанин и същия следвало да носи регресна отговорност. Моли да бъде постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. В хода на устните състезания моли иска да бъде отхвърлен, на основания изложени в отговора на исковата молба. Претендира разноски съобразно списък на разноските. В писмена защита по делото излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция – в тежест на ищеца било да установи, че причинител на застрахователното събитие е ответника, но това не било доказано, като според заключението на вещото лице причина за настъпване на събитието е неотвеждането на покривните води; след като нямало виновно противоправно действие или бездействие от страна на ответника, довело до настъпване на застрахователното събитие, той не следвало да отговаря пред застрахователя за платеното по него
Съдът,
след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело **88/2017г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Д.з.“АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за суброгационна претенция по чл. 213 ал. 1 от Козекса за застраховането за причинени вреди на имущество, собственост на застрахования , намиращо се на адрес гр. Свищов, ул. *****. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 253/27.04.2017г. в полза на ищцовото дружество за сумата 9502,00 лева (девет хиляди петстотин и два лева ) – главница, за сумата 478,00 лева – лихва за периода от 28.10.2016г. до 26.04.2017г. Присъдена била и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2017г., до окончателното изплащане на задължението, както и били присъдени разноски – 199,60 лева ДТ и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.
Видно от застрахователна полица **000113001689
за застраховане на имущество, предоставено като обезпечение по отпуснати
кредити от „****“АД за застраховка „Имуществена протекция“, застраховател е ищцовото дружество, а застрахован – Е.Г.Ф.. Описано е, че
застрахователната полица е сключена в полза на *****, трето ползващо се лице и
първи по реда си бенефициент. Отразено
е, че в случай на настъпване на застрахователно събитие пълния размер на обезщетението се изплаща на
Банката, а в случай, че размера на обезщетението надвишава остатъка по кредита,
разликата се превежда на застрахования. Изрично е посочено, че застрахователят
няма право да изплаща каквото и да е обезщетение на застрахования, освен с
изричното писмено съгласие на банката. Срокът на застраховката е една година,
считано от 19.04.2011г. до 18.04.2012г.. , като е посочено, че предмет на
застраховката е недвижимо имущество, с адрес гр. Свищов, ул. *****. В раздел Покрити рискове е посочено, че застрахователят предоставя
застрахователно покритие по Специалните условия за застраховка „Имуществена
протекция“ по рискове, групирани
изброените рискови клаузи, след които клауза Б5-измокряне в резултат на
авария на водопроводни, паропроводни, канализационни и отоплителни инсталации и
включените към тях уреди, както и в резултат на авария на пожарогасителни
инсталации. Приложени по делото са и Специални условия за застраховка
„Имуществена протекция“ на „Д.з.“АД, в които в Раздел IV
са посочени изброените рискове, сред които и Клауза Б5 - измокряне в резултат
на авария на водопроводни, паропроводни, канализационни и отоплителни
инсталации и включените към тях уреди, както и в резултат на авария на
пожарогасителни инсталации. Отразени са общи изключения , при които
застрахователят не дължи обезщетени при настъпване на вреди, като в т. 11 .1 е
посочено, че застрахователят не изплаща обезщетение за вреди, липси и загуби,
ако застрахователното събитие е предизвикано от умишлени действия или груба
небрежност на застрахования, третото ползващо се лице или техен служител. В
същите условия са дадени дефиниции на покритите рискове в клаузите и специалните
изключения по тях; описани са случаите на отказване на плащане на
застрахователно обезщетение; както и в раздел XV
е предвидено, че ако вредите на застрахованите имущества са причинени от трето
лице, застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредите до размера на платеното
застрахователно обезщетение и разноските по определянето му.
Установи се от нотариален акт за
покупко-продажба № 15, том II, рег. № 1842, дело
№ 181 от 18.04.2011г. на Нотариус Н.Г. – Нотариус в района на РС Свищов, че Е.Г.Ф.
е закупила поземлен имот с идентификатор
65766.702.1730 с адрес гр. Свищов, ул. ***** ***, с площ 173 кв.м., заедно със
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 65766.702.1730.1.1. , находящ се на първия етаж в
сграда № 1, сграда с идентификатор 65766.702.1730.2 със застроена площ 19
кв.м., като сумата за покупката ще бъде изплатена на продавача
със заемни средства отпуснати на купувача в евро от ***** и за която сума в
евро се вписва законна ипотека в полза на банката. Приложен по делото е Договор
за банков ипотечен кредит на физическо лице № TR-5844622 от 18.04.2011г. между ***** , Е.Г.Ф. /кредитополучател/ и
солидарен длъжник С.Л.Ф., с който на кредитополучателя е предоставен кредит
35 000 евро, за покупка на имот, посочено е обезпечение – законна ипотека
върху недвижим имот в гр. Свищов, ул. *****. Посочено е в договора, че
неразделна и задължителна част от него е застрахователна полица – имуществена
застраховка Д. АД.
В доклад относно недвижим имот /ПИ и част от сграда/
гр. Свищов, ул. ***** **, от 11.04.2011г. е определена справедлива пазарна
стойност към 11 април 2011 година за обезпечение – 95 000 лева. В коментар към оценката е отразено, че
жилището представлява западната част от жилищния етаж на сградата, пристройка
до къщата, ведно със западната част от тавана и западната част от мазето,
построени през 1950 година, като не са констатирани съществени видими
конструктивни дефекти и недостатъци от улягане в основите, сградата е в добро
физическо състояние , към датата на оценката се ползва по предназначение.
С молба вх. № 94-М-195/13.03.2012г. до Кмета на О.С.Е.Г. уведомила, че на 12.03.2012г. сутринта установила улягане на къщата, находяща се на адрес гр. Свищов, ул. ***** ** и наличие на множество пукнатини по стените, пода и тавана на стаите, като установили, че тези щети били вследствие на ВиК авария в съдения граничещ от запад имот. Видно от Писмо изх. № 94-М-195 от 23.03.2012г. на О.С. получено на 28.03.2012г. /видно от известието за доставяне/, Е.Г. е уведомена, че във връзка с молбата й, работна група от общинската администрация е извършила проверка и направените констатации са описани в констативен протокол от 20.03.2012г., който протокол е приложен по делото. Видно от същия е, че работна група в състав Р.Н. и И.Ш. - двамата ст.специалисти КТО, служители на общинската администрация, извършила проверка на място във връзка с молба от Г. с вх. № от 13.03.2012г., като констатирали пукнатини и паднала мазилка по западната стена на първи и втори етаж на жилищна сграда, находяща се в УПИ XVIII-1730, кв. 197 по ПУП на гр. Свищов, в УПИ XIX-1729, кв. 197/имотът, в който е имало авария на водопровод/ се констатирали съборени стени и покрив в североизтичната част на жилищната сграда, граничеща със сградата на молителката, както и пропадане на тавана на мазата в тази част.
Приложено по делото е искане за оценка по застраховка от Е.Ф. , относно домашно имущество, в което като причина е посочена продължителна течаща вода от съседски имот , от което е изгнила основата на къщата и са поддали основите, като вследствие улягането са налице множество пукнатини по стените, подовете и таваните, по което е заведена щета № 189474 от 12.03.2012г. при ищеца. В констативен протокол от 13.03.2012г. от оглед щета № 189474 от 12.03.2012г. са описани констатации – след продължително изтичане на вода в съседен имот е предизвикано свличане на основи и напукване на стени – силно напукани стени в 3 стаи и мокрото помещение. В констативен протокол от 15.03.2012г. по същата щета ,са отразени констатации на комисия в посочения състав, извършила оглед на сграда на ул. ***** **. Отразено е, че по данни на застрахования на 11.03.2012г. вследствие на течаща вода от спукан водопровод на съседния имот, навлиза вода в основите на застрахованата къща в резултат на което се получава улягане на основите и потъване част от сградата. Дадена е констатация, че е необходимо укрепване на покривната конструкция. В приложения опис на повреденото или унищожено имущество по щета 189474 от 12.03.2012г. са описани увредените имущества , съответно количеството. Приложени са и 30 броя снимки на имота, а в количествено стойностна сметка за обект : щета 189474 са описаниСМР и стойността им – общо 9 486,56 лева.
С писмо изх. № 06-259/13.03.2012г. на *****, банката е дала съгласие на ищцовото дружество, по застрахователна полица 30001130001689 да се изплати обезщетение на Е.Г.Ф..
Съгласно Ликвидационен акт № 199046 от 18.04.2012г. е разпоредено да се извърши плащане на сумата 9 487 лева по ликвидационна преписка № 189474 от 12.03.2012г. на застрахован Е.Г.Ф.. С платежно нареждане от 26.04.2012г. сумата 9 487 лева е преведена от ищеца на Е.Г.Ф., с посочено основание щета 189474.
С приложеното писмо от 04.10.2016г. ищецът уведомил ответника, че на 11.03.2012г. в резултат на спукан водопровод в имота им, граничещ със застрахованата жилищна сграда, собственост а Ф., са причинени значителни имуществени вреди на лицето, които са установени с констативни протоколи за извършени на място огледи на застрахованото имущество, като по силата на валидно сключен договор за застраховка „Имуществена протекция“ и след постъпило искане от страна на увреденото лице, Д.З. АД изплатило застрахователно обезщетение възлизащо на 9 502 лева, в която сума били включени и направените от дружеството ликвидационни разноски. Указано е в писмото, че ищецът встъпил в правата на застрахования срещу ответника и претендира възстановяване на посочената сума, като е предоставен 10 дневен срок от получаване на писмото за плащане на сумата. Писмото е получено от ответника на 17.10.2016г. видно от известието за доставяне.
Видно от договор за наем от 02.01.2011г. ответното дружество предоставило на ЕТ ИППМП ДК Д-Р И. Д. , за временно и възмездно ползване свой собствен недвижим имот, а именно – помещение за дентален кабинет със застроена площ 60 кв.м., находящо се в гр. Свищов, ул. ***** **,като наемателят поел задължение да плаща за своя сметка всички разходи по отстраняването на дребни повреди, дължащи се на обикновеното употребяване на имота. Отстраняването на всички други повреди, които не са причинени виновно от наемателя са за сметка на наемодателя, според уговореното в договора за наем.
Приложена по делото е справка за консумация на абонат Лъчезар Станчев за имот на ул. ***** ** за периода 30.12.2010г. до 28.06.2013г., в която са посочени изразходваните количества вода на адреса за всеки от месеците в периода, включително месец март 2012г., като за този месец количествата вода са сходни на тези през месеците април , май и юни 2012година.
Видно от справка по лице Г. – 2 ООД от Служба по вписванията за периода 01.01.1992 г. до 17.02.2017г., ответното дружество е собственик на имот в гр. Свищов, ул. ***** 3, представляващ сграда с площ по документи 114 кв.м. , кв. 69.
Разпитани по делото бяха свидетелите Н.К., посочен от ищеца и свидетелите Р.Н., Й. С., Р. Д.а, Ю. Р. и И.Ш., посочени от ответника.
Св. Н.К. заяви, че се спомня за настъпилото увреждане на къщата, в която живее. Това било през месец март 2012 година, когато през нощта чул някакъв силен шум и на другата сутрин видял, че стената цялата била сцепена. Обясни, че собственик на имота била Е.Ф., но той живеел в къщата на ул. *****. Изнесе, че идвали служители от Общината, ходили и в съседната къща да проверят . Поясни, че зъболекарят, дето стопанисвал съседния имот, бил споменал за някаква спукана тръба, но не бил ходили да види. Обясни, че не знаел какво е състоянието на покрива на къщата, не бил специалист, но нямало теч, не знаел колко ската е покрива, като откъм зъболекаря Д., къщата имала улуци. Същият заяви, че на първия и втория етаж напуканото било на две места, от една и съща страна.
Св. Р.Н. – служител в О.С. ст.специалист Кадастър и техническо обслужване заяви, че през март 2012 година в Общината постъпила молба от Е.Г. за спукан водопровод и нанесени щети на недвижимия й имот , във връзка с което работна група от Общината извършала проверка за която бил съставен констативен протокол с констатациите от проверката. Обясни, че ходил на място, видял и пострадалия имот и другия имот, от който се твърдяло, че е възникнала авария, като и в двата имота влизали. Според показанията му, в имота, в който бил кабинета на зъболекаря, в момента на проверката не видели авария, констатирали само състоянието на сградата към момента на проверката. Допълни, че съборената част още стояла там, покрив, тухли, всичко било на куп, влизали вътре в сградата, в помещение, което нямало стени и нямало покрив.
Св. С. заяви, че родителите на съпругата му живеели в гр. Свищов, на ул. ***** 3, като в едната част на пристройката имало зъболекарски кабинет. Видно от показанията, след като дядото починал, прибрали бабата в П.. Същият изнесе, че пристройката в западната част , трите й стаи ,били обособени като зъболекарски кабинет, като в задната част на кабинета било направено сервизно помещение , централно отопление , тоалетна и баня, отделно от това, което ползвали те. Заяви, че от източната страна граничели с Н. К., къщите били залепени. Обясни, че идвали периодично да наглеждат къщата, като един ден дошли и покрива на банята бил паднал – това било някъде след 1990 година, като узнал, че съседът викал някакви майстори да ремонтира нещо и майсторите почупили старите керемиди . Тогава в началото закърпили какво можело, да не тече повече вода, а няколко месеца по-късно чрез д-р Д. намерили майстори и направили както трябва покрива и го укрепили, за да няма течове. Не си спомнял дали е имало водопровод в мазето, само знаел, че някога там е имало септична яма, като се включва в канализацията , като когато пропаднала, дядото я бил запълнил с чакъл. Заяви, че след 2007 година не посещавали къщата, не знаел защо се е съборила пристройката и сградата, долепена до К., като изрази предположение, че е от дъжда, снега , „тя беше на разрухване“, всяка година я ремонтирал, но е паднала.
Св. Д.а заяви, че съпругът и бил стоматолог, като кабинетът му бил на ул. ***** *. Обясни, че това било стара къща от две части, едната част била взета от съпруга й – новата част, имала три помещения, а другата част била на хазаите, които живеели в гр. П. и идвали понякога. Обясни, че кухнята на хазаите била залепена за къщата на К.. Заяви, че от двора на къщата, в която бил кабината на мъжа й, къщата на К. не изглеждала добре. Стената им, към която била долепена къщата, в която били наематели, не я боядисвали, тя се ронела, от покрива имало издадени керемиди, било запуснато. Заяви, че хазяите идвали много пъти да оправят покрива, като първо имало едно парче от улуците на К., което паднало, а една голяма зима парче лед паднало и продънило лятната кухня на хазяите им. Допълни, че къщата на К. била много стара къща, най – старата в квартала, като даже съпруга и правил проучване, което им дали, да видят колко е стара къщата им. Тази свидетелка изнесе, че 2012 година имало спукване на тръбите, но не знаел колко тръби били спукани. Обясни, че първо санитарката много рано сутринта им казала, че нещо шуми в мазето, като тогава съпруга й отишъл да види какво става, а след това и казал, че повикал по телефона **** – водопроводчик от ВиК .
Св. Р. заяви, че от 1991 година работи във ВиК , викали му ****. Обясни, че познава зъболекаря Д., като последните години му бил поддръжка - сменяла кранове, батерии. Заяви, че март 2012 година зъболекарят му се обадил, че имало теч в мазата. Отишъл , слязъл по едни дървени стъпала, имало един кран, затворил го, защото течала вода, а това било след водомера. Обясни, че стълбите водели към голямо мазе, течът не бил масивен, имало вода 10-15 см. по пода, и ако е бил голям теч, нямало да може да влезе да затвори крана. Допълни, че размерът на тръбата бил ½, тънка тръба, поцинкована, която била спукана, шуртяла вода, намерил крана, затворил го и тръгнал. Според показанията му, това се случило веднъж. Знаел, че къщата на К. била до кабинета на зъболекаря , но не знаел къде точно.
Св. Ш. заяви, че през 2012 година работел в О.С. като старши специалист Кадастър и техническо обслужване и през март 2012 година присъствал на проверка по повод постъпила жалба в Общината относно авария в имот на ул. *****. При предявяване на св. Ш. на констативния протокол от 20.03.2012г., същият заяви, че си спомня, че с колегата му Н. отишли на място на оглед. Тогава му направило впечатление, че фасадата на едната сграда, която е калканната сграда на жалбоподателите, била силно компрометирана, личало си , че не била поддържана от доста години, липсвали улуците. Допълни, че по фасадата имало пукнатини и липсвала мазилка по самата фасада. Изнесе, че не си спомня да е имало при проверката констатиран теч, да има вода , да има навлажняване някъде. Заяви, че ако има теч в съседен имот, нямало как да установят, че щетите са нанесени именно от теч, само с един оглед, тъй като нямали технически средства да го установят това, а трябвало отвън да се прокопаят основите , за да се види от къде се овлажняват. Допълни, че нямало улуци по фасадата ,която граничела с имота и естествено водата от покрива ще се стича по фасадата или ще пада долу в основите, зависи колко е стряхата. Не можел да каже какви са причините, поради които са се явили пукнатини и липсваща мазилка, но според него това сградата не била поддържана сграда, не била стопанисвана както трябва, но това все пак трябвало да каже техническо лице, вещо лице.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно инженеро-техническата експертиза, приетата причина от застрахователя по данни на застрахования /течаща вода от спукан водопровод в съседен имот/ не била подкрепена с допълнителни факти /измервания , наблюдения и др/, като според вещото лице навлизането на вода в основите на северозападната част на стената/калкан/ може да се дължи също на изтичане на вода от вътрешната ВиК на застрахования имот /основание – незапълнени фуги между пода и стените на банята, през които може да изтича вода към западната стена и основите – сн. Стр. 63 и 82/, както и на дъждовни и от снеготопене води от покрива на застрахованата сграда – основание – липса на водосточни тръби, които да поемат водата от улуците на западния скат на покрива и наличие на следи от външни течове по западната фасада – св. Стр. 69 и 75. Вещото лице е описало, че тъй като през м.март 2012 година сумарното количество на валежите в района на град Свищов е било 1,8 мм, може да се изключи наводнение от буря и проливен дъжд. Вещото лице е заключило, че на основание забелязаните следи от мухъл /тъмни тухли и петна по стените – снимки стр. 61,64,73,74, 86 и 87/, уврежданията , изброени в опис на повредено или унищожено имущество по щета № 189474 от 15.03.2012г. не са причинени от настъпване на застрахователно събитие от 11.03.2012г.. , а са следствие от продължително въздействие на посочените по-горе фактори. Вещото лице е приело, че само част от описа на вредите, поради неустановяване по подходящ начин вреди в таблица 1 – измерване, описание на уврежданията и визуализиране със снимков материал, като е посочило,че в представения опис на повредено или унищожено имущество по щета, не са посочени размери на увредени помещения ,светли отвори и др. пропуски. Вещото лице е заключило, че уврежданията на застрахования имот в гр. Свищов, ул. *****, не са причинени от еднократно настъпило наводнение на 11.03.2012г. в съседния имот, а са резултат на продължили по дълъг период въздействия на вода и влага - пукнатините по част от северозападната стена и изронената и шупнала мазилка по цялата и височина не могат да се причинят от въздействието на еднократно навлажняване. Вещото лице е изчислило примерна количествено-стойностна сметка, общо 1 556,68 лева с ДДС. Посочено е, че сградата на ул. ***** **, където се твърди, че е възникнал течът, в момента не съществува. На нейно място е изградена сграда 65766.702.1827.5. Дадено е заключение, че обичайно застрахователните дружества заплащат за оглед и изготвяне на количествена сметка за имуществени щети 15,00 лева/щета, а при по-големи и специфични щети сумата се договоря. В съдебно заседание вещото лице Г. заяви, че не е възможно при едно такова еднократно спукване на тръба в мазето, което според свидетелите е на 4-5 метра разстоянието, където се предполага, че има слягане на основите да се стигне до това положение, тъй като наводнението е бързо отстранено, а трябва да има продължително въздействие, за да има някакви последици. Заяви, че основно мухъла говори че овлажняването и това натрупване и шупване и отронени мазилки не е било причинено на 11 март, защото за един ден не е възможно да се получи такъв мухъл по стените. Заяви, че следва в констативния протокол да се отбележат особеностите касаещи конкретния обект, като в случая трябвало да се отбележи, че липсва водосточна тръба, че липсва улук. Обясни ,че като забележка в описа е дадено компрометиране на покривната конструкция, но нямало замервания, каквито би трябвало да се направят, както и нямало снимков материал, да онагледи това. Заяви още, че в количествено-стойностната сметка на ищеца не е включено въобще овехтяване, а такова трябвало да се включи, защото имота има видимо овехтяване, а и били включени завишени количества на обема на тухлената стена, като цените в повечето случаи били леко завишени, не съответствали на позициите в справочника на цените. Заяви, че част от работите не били включени въобще в описа, а някои въобще нямали връзка с описа. Заяви, че като цяло може да каже, че това не е застрахователно събитие.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява
специален положителен установителен иск с предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената
със заповедта за изпълнение сума се дължи.
По иска по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането
му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Предявеният
иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за
съществуване на претендираното
от ищеца регресно вземане по чл. 213 ал. 1 от КЗ, е процесуално допустим, доколкото
е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.
Разгледан по
същество се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
В настоящото
производство следва да се установят предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника на предвидените в чл. 213 ал. 1 от КЗ основания като регресна отговорност. Следва да се установи наличието на деликт, предизвикан от ответника като пряк причинител, със
съответните характеристики на ответника – виновно противоправно
поведение на ответника, щети, както и пряка причинна връзка между поведението и
вредоносния резултат. В конкретния случай тези обстоятелства не се установиха. Установи се, че е налице
валиден договор за застраховка на имущество , между ищеца и собственика на
имота, но не се установи щета, причинена от ответника, която да е основание
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение. Твърди се, че улягането на основите на сградата е следствие на спукан водопровод в
съседен имот на 11.03.2012г. , което е и твърдяното застрахователно събитие,
което се твърди, че е включено в покритието по застрахователния договор.
Подобно застрахователно събитие действително е включено в покритието по
застрахователния договор, но такова не беше установено по делото. Напротив ,
установи се , включително и от заключението на вещото лице по съдебно-инженеро –техническата експертиза, че уврежданията, изброени в опис на повредено
или унищожено имущество по щета № 189474 от 15.03.2012г. не са причинени от
застрахователно събитие на 11.03.2012г., а са вследствие от продължително
въздействие на посочени фактори – дъждовни и от снеготопене води от покрива на
застрахованата сграда, като уврежданията в имота не са причинени от еднократно
настъпило наводнение на 11.03.2012г. в
съседния имот, а са резултат на продължили по-дълъг период въздействия на вода
и влага, позовавайки се, че пукнатините от северозападната стена и изронената и
шупнала мазилка са по цялата височина и не може да се причинят от въздействието
на еднократно навлажняване. В съдебно заседание вещото лице заяви, че това
категорично не е застрахователното събитие. Заключението на вещото лице, съдът
кредитира като компетентно, изградено въз основа на цялостна преценка на
доказателствата по делото, включително и свидетелските показания, съобразявайки
и същността на експертизата, като способ
за проверка на събрани вече доказателства. В
тежест на ищеца беше да установи по категоричен начин , че причинител на
застрахователното събитие е ответника, но това не беше сторено. Напротив,
установи се от заключението на вещото лице, че уврежданията не са в резултат на
еднократно настъпило наводнение, а се касае за продължително въздействие на
вода и влага, като според заявеното от вещото лице, от западния скат на имота
изтичащите води са влизали в основите, тъй като няма водосточна тръба и липсва
част от улика, като заяви, че констатации за липса на водосточна тръба и улук
липсва в констативния протокол, а изискване към констативния протокол е да
бъдат отбелязани особеностите на конкретния обект.
Предвид съвкупния анализ на коментираните доказателства, съдът приема, че в настоящия случай не може да бъде направен обоснован извод, че ответното дружество е причинител на твърдяната от ищеца вреда, поради което липсват основания за ангажиране на неговата отговорност по реда на чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./. По делото не бе установено при условията на пълно и главно доказване, че уврежданията в застрахования имот са от противоправни действия или бездействия от страна на ответника. Евентуалното неполагане на дължимата грижа от страна на собственика на застрахования имот, не може да се вмени във вина на ответното дружество. Следователно същия не следва да отговаря пред застрахователя за платеното застрахователно обезщетение, още повече и предвид заявеното от вещото лице Г. , че това, което е прието от застрахователя не е застрахователното събитие.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ /отм/ за установяване вземане за главница в размер на 9502,00 лева, е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2017 г. до окончателното й изплащане.
Предвид неоснователността на иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ/отм/, неоснователен се явява и предявения иск за установяване вземане за лихва в размер на 478 лева, за периода от 28.10.2016г. до 26.04.2017г..
По
разноските:
При този изход на делото, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 422 ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 КЗ /отм/ и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78 ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на сумата 249,60 лева, представляващи разноски за заповедното производство, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото исково производство съдебни разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК се явява основателна претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 800,00 лева, от които 20,00 лева – депозит за свидетели и 780,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Д.З.“АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** ****, чрез пълномощника
юрисконсулт Р. против „Г.“ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** , искове
с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 213 ал. 1 от КЗ и чл. 422 ал. 1 от ГПК вр.
чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Д.З.“АД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление *** **** има вземане срещу „Г.“ООД, ЕИК ****, седалище и
адрес на управление *** за за сумата 9502,00 лева /девет хиляди петстотин и два лева/ –
главница, за сумата 478,00 лева
/четиристотин седемдесет и осем лева/ - мораторна
лихва за периода 28.10.2016г. до 26.04.2017г..,,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение -
26.04.2017г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 253 от 27.04.2017 г. по ч.гр.дело **88/2017 г. по описа на РС
Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Д.З.“АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** **** за заплащане от „Г.“ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** на сумата от 249,60 лева – разноски за заповедното производство, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№ 253 от 27.04.2017г. по ч.гр.дело **88/2017г. по описа на РС Свищов, както и за разноски за исковото производство в размер на 790,48 лева – довнесена ДТ, депозит за свидетел, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Д.З.“АД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** **** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.“ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление *** направените по делото разноски в размер на 800,00 лева /осемстотин лева/.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело **88/2017г. по описа на РС Свищов.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: