Решение по дело №1278/2017 на Районен съд - Козлодуй

Р Е Ш Е Н И Е   №

 

Гр.Козлодуй, 6 октомври 2017 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори състав, в публично заседание на 5.10.2017 г. /Пети октомври две хиляди и седемнадесета година/, в състав:                                               

                                                                               Районен съдия: Адриана Добрева

 

при участието на секретаря В.Г.

като разгледа докладваното от съдия Адриана Добрева гражданско дело №1278 по описа за 2017 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 28 вр. чл.26 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” –  Козлодуй за настаняване на малолетното дете Г.А.Б., ЕГН ********** в професионално приемно семейство при Г.Р.Б., ЕГН ********** *** за срок от една година, или до изменение на обстоятелствата, поради което е било настанено извън семейството.

В съдебно заседание молителя се представлява от социален работник, който поддържа молбата.

Приемния родител като трета страна се явява и изразява становище в смисъл, че желае и има възможност да се грижи за малолетното дете.

            Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното :

            Молбата е подадена от надлежна страна съгласно чл.26, ал.2 от ЗЗД и не е обвързана със срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна и доказана по следните съображения:

          По делото не се спори по фактите, които се установяват от представените в административната преписка доказателства, както следва:

Административното производство е инициирано от директора на ДСП Козлодуй за настаняване на малолетното дете Г.А.Б., ЕГН ********** в професионално приемно семейство при Г.Р.Б., ЕГН ********** ***.

По административната преписка е бил изготвен и социален доклад от експерт по закрила на детето с подробна обосновка относно изложените обстоятелства, мотивиращи налагането на исканата мярка за закрила на детето - посочени са потребностите на детето, свързано с развитието му, капацитета на родителите и факторите на средата и семейството. Приложен към социалния доклад е и план за действие на Дирекция социално подпомагане, чиято краткосрочна цел е задоволяване на основните базови психологически потребности на детето, а дългосрочната такава – отглеждане на детето в семейна среда. Социалният доклад е съпроводен и с оценка на потребностите на детето.

Със Заповед № ЗД/Д-ВР-122 от 21.08.2017 г. влязла в сила, директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Враца е настанил по административен ред малолетното дете Г.А.Б., което не е навършило една година при Г.Р.Б., ЕГН ********** ***, която е одобрена за професионален приемен родител.

            От социалния доклад и останалите доказателства по делото безспорно се установява, че детето, което още не е навършило една година Г.А.Б., ЕГН ********** е с единствен родител майка А.Б.Н. и баща - неизвестен.

По делото безспорно се установява и, че майката на детето има постоянен и настоящ адрес ***, но не живее там, а има скитнически начин на живот и живее не на административния адрес в гр.Враца, а в местност „Помпена станция” край гр.Враца. Установява се и, че на 06.07.2017 г. ОЗД /ДПС – Враца се самосезира след сигнал за лошите битови условия, при които майката отглежда детето Г., което е бебе. На следващия ден 07.07.2017 г. детето е било настанено в ДМСГД – Враца с мярка на закрила именно поради невъзможност на майката да се грижи за него и поради липсата на баща.

От ОЗД Козлодуй социален работник е проучил роднини на майката , които да се грижат за детето, но такива не са установи. Предвид на това детето  настанено като мярка на закрила при професионален приемен родител.

Изслушана в съдебно заседание последната изразява желание и съгласие да се грижи за детето. По делото са представени писмени доказателства за факта, че тя е одобрена па надлежния ред за професионален приемен родител.

При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

Съдебните решения, постановени в производство по чл.26 и чл.28 от ЗЗД, /озаглавен „настаняване по съдебен ред”/ представляват актове на спорна съдебна администрация на гражданските отношения, свързани с настаняване на дете извън семейството / в този смисъл Определение № 189 от 2.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1233/2009 г., III г. о., ГК./ и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Настаняването на дете извън семейството не означава лишаване от родителски права, а водещи са интересът и закрилата на детето.

Съобразно нормата на чл.26, ал.1 от ЗЗД настаняването на дете в семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана институция се извършва от съда. Следователно, в конкретния случай, се касае за налагане на мярка от съда за настаняване на детето в приемно семейство като мярка на закрила на детето.

Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. Родителите нямат право да използват насилие, както и методи за възпитание, които уронват достойнството на детето. Това са част от задълженията на родителите, които същите имат съгласно закона. За да бъде счетено, че родителят полага адекватни грижи за детето, следва да се установи комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето. Изпълнението на едни задължения на родителя не компенсира неизпълнението на други негови задължения. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно.

По делото безспорно се установи, че майката А.Б.Н. няма възможност и желание да се грижи за детето Г., което е бебе ненавършило една година. Дори напротив, с начина си на живот майката поставя в риск здравето на детето. Освен това тя няма доходи, няма подходящи жилищни условия, нито има близки на които може да разчита, ако предприеме нужните действия да полага трайно грижи за детето си.

 Събраните доказателства са достатъчни за да се определи, че майката трайно не  полага адекватни грижи за детето, поради което съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за закрила на детето е налице основание за настаняване на детето извън семейството. Оставането на детето при майката  би влошило неговото физическо и емоционално състояние.

Законът за закрила на детето регламентира специфични обществени отношения, при които определящи са интересите на децата.

Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДет, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от данните по административната преписка, че поведението на майката на създава реална опасност от увреждане на детето – на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда, няма възмосжност то да бъде настанено в дома на близки и роднини и остава мярката настаняване в приемно семейство, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да уважи молбата и настани детето в семейството на приемния родител за срок една тодина, или до промяна на обстоятелствата, ако настъпят такива в срок преди изтичането на тази година.

Мотивиран от горното и на основание чл.28 ЗЗД, Районен съд Козлодуй, Втори състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

НАСТАНЯВА малолетното дете Г.А.Б., ЕГН ********** в професионално приемно семейство при Г.Р.Б., ЕГН ********** с адрес ***, за срок от една година, или до изменение на обстоятелствата, поради което е било настанено извън семейството.

 

            ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

            РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му пред ОС - Враца.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ :