ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 118
гр. Пловдив, 05.08.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, наказателно отделение, в открито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
при
секретаря ЕЛЕОНОРА КРАЧОЛОВА и с участието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЛАЗАРОВ, след
като разгледа докладваното от съдия Антонова ВНЧД № 269/2020
г. по описа на АС-Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на адв. П.П. – служебен защитник на
осъдения К.Д.И. срещу определение от 02.06.2020 г., постановено по ЧНД №
186/2020 г. на Окръжен съд – С.З., наказателно отделение.
С
горепосочения съдебен акт са били групирани последните фигуриращи в справката
за съдимост наказания на осъдения, които се намират в съотношение на реална
съвкупност. Била е формирана една кумулативна група. На основание чл. 25, ал. 1
вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание от осем
години лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на подсъдимия с влезли
в законна сила съдебни актове по НОХД № 366/2017 г. на РС – Раднево и НОХД №
556/2017 г. на ОС – С.З.. На основание чл. 24 от НК е увеличил общото най-тежко
наказание с две години, като е постановил осъденият да изтърпи едно общо най-тежко
увеличено наказание от десет години лишаване от свобода. На основание чл. 68,
ал. 1 от НК първият съд е активирал и наказанието на осъдения по НОХД №
333/2013 г. на РС – Раднево от една година лишаване от свобода.
Служебният
защитник на И. – адв. П.П. релевира доводи, че в случая не са били налице
предпоставките на чл. 24 от НК за завишаване на кумулативното наказание, като
общото най-тежко такова намира за напълно съответно на разпоредбата на чл. 36
от НК. В този смисъл предлага определението на първия съд да бъде отменено в
частта му, в която е била приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. П. поддържа жалбата и
залегналото в нея искане за отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
Осъденият
поддържа заявеното от своя защитник,
като моли въззивния съд да кумулира наказанията по предходните му осъждания по
начин без да увеличава общото най-тежко наказание.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на Апелативна прокуратура
– Пловдив застъпва становище за неоснователност на наведените доводи. Намира,
че с оглед тежестта на престъпленията, включени в кумулативната група, целите
на индивидуалната и генералната превенция няма как да бъдат реализирани с
по-малко по размер наказание. Като
съобрази становището на страните и прецени наличните по делото доказателствени
материали, Пловдивският апелативен съд намери за установено следното:
Жалбоподателят
К.Д.И. е осъждан многократно до момента в влезли в законна сила съдебни актове,
като част от тях са били вече групирани и изтърпени, а и не попадат в обща
кумулативна група със следните
престъпленията, предмет на разглеждане в настоящото производство:
С
определение № 25/23.07.2019 г. по НОХД № 366/2017 г. на Районен съд – Раднево, влязло
в сила на 23.07.2019 г., е било одобрено споразумение, с което И. е бил признат
за виновен за извършено на 02.05.2016 г.
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4 и т. 12 вр. чл. 129, ал. 2 и чл.
130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено на 02.05.2016 г. За същото му е
било наложено наказание от две години лишаване от свобода при първоначален
строг режим.
С
влязла в законна сила на 13.02.2020 г. присъда № 24/04.06.2019 г. по НОХД №
556/2017 г. на Окръжен съд – С.З. И. е бил признат за виновен за престъпление
по чл. 252, ал. 1, предл. 1 от НК, извършено в периода месец октомври 2015 г.
до месец май 2016 г. За така извършеното престъпление по му е било наложено
наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода. Със същия съдебен
акт на основание чл. 68, ал. 1 от НК е било активирано и наказанието му по НОХД
№ 333/2013 г. на Районен съд Раднево в размер на една година лишаване от
свобода.
С
определение № 176/04.03.2020 г. по ЧНД № 127/2020 г. на Окръжен съд – С.З.,
влязло в законна сила на 09.04.2020 г. са били групирани наказанията на И. по
НОХД № 366/2017 г. на РС – Раднево и НОХД № 556/2017 г. на ОС-С.З., като е било
определено едно общо най-тежко наказание в размер на най-тежкото от тях, а
именно три години и шест месеца лишаване от свобода. Със същото определение е
било постановено, осъденият да изтърпи изцяло и отделно и наказанието по НОХД №
333/2013 г. на РС – Раднево.
С
присъда № 20/31.05.2018 г. на Окръжен съд – С.З. по НОХД № 432/2017 г., влязла
в законна сила на 09.04.2020 г., потвърдена с решение № 160/07.08.2019 г. по
ВНОХД № 203/2019 г. на АС – Пловдив, потвърдено с решение № 18/09.04.2020 г. по
н. д. № 1028/2019 г. на ВКС, ІІ н. о., И. е бил признат за виновен в
извършването на 02.05.2016 г. на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл.
115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е било наложено
наказание осем години лишаване от свобода. Със същия съдебен акт е било
активирано и условно наложеното на И. наказание със споразумение по НОХД №
333/2013 г. на Районен съд – Раднево.
При
горните данни правилно и законосъобразно първият съд е приел, че престъпленията
на К.Д.И., предмет на осъжданията му по НОХД № 432/2017 г. на ОС – С.З., НОХД №
556/2017 г. на ОС – С.З. и НОХД № 366/2017 г. на РС – Раднево се намират в реална съвкупност, тъй като
всяко едно от тях е било извършено преди да има влязла в законна сила присъда,
за което и да е от тях. При това положение, тъй като за същите са налице
условията на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения И. следва да се
определи едно общо най-тежко наказание – най-тежкото от тях, което в случая се
явява наказанието по НОХД № 432/2017 г. на Окръжен съд – С.З. от осем години.
На
основание чл. 24 от НК първият съд е увеличил определеното на И. общо най-тежко
наказание с две години, съобразявайки обремененото му съдебно минало. До
момента той е бил осъждан за извършени умишлени престъпления от общ характер
многократно - 10 пъти, като последните четири са с ефективни наказания лишаване
от свобода. Първият съд е посочил, че горното очертава подсъдимия като личност
с трайно формирани престъпни навици. Приел е, че целите на наказанието,
визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, очевидно не са били постигнати, тъй
като се наблюдава градация в престъпната дейност на И.. Всичко това е
мотивирало първият съд да увеличи наложеното на И. общо най-тежко наказание с
още две години.
Видно
от ТР № 14/1987 г. на ОСНК на ВС на РБ – т. 1 съгласно чл.
301, ал. 1, т. 3 от НПК
при постановяване на присъдата първоинстанционният съд е длъжен да събере
доказателства за всички предходни осъждания на подсъдимия и да му определи общо
наказание по чл.
23-25
от НК.
Съгласно чл.
39, ал. 1 от НПК
компетентен да определи общо наказание за няколко престъпления, за които има
влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е съдът, който е
постановил присъдата, която последна е влязла в сила или постановява такава
присъда. Именно този съд разполага с най-пълни данни за личността на подсъдимия
и за неговото съдебно минало. Това обстоятелство му дава възможност да прецени
дали да приложи разпоредбата на чл.
24 от НК
или не, както и дали да освободи дееца от изтърпяване на наказанието по реда на
чл.
64, ал. 1
или на чл.
66 от НК.
Според разрешенията на ТР № 3 от 16. 11.2009 г. на ОСНК на ВКС, осъжданията на
дееца към момента на постановяването на последната присъда, се вземат предвид
от съда, постановил последната влязла в сила присъда или постановяващ такава,
дори и да не са в отношение на съвкупност с престъплението, за което се
произнася съдът. Това може да бъде сторено и по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, както в случая, при наличието на основания за съвкупност от престъпления
или рецидивно поведение, налагащо отделно изтърпяване на определените
наказания, като се вземат предвид всички предходни осъждания на лицето,
включително и кумулираните по правилата на чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от НК,
като е възможна и промяна на очертаните съвкупности при данни за необходимост
от прегрупиране.
Горните
изисквания са били изцяло съобразени от първата инстанция, като по делото
подсъдимия и неговият защитник оспорват единствено приложението на чл. 24 от НК.
Не могат, обаче, да бъдат споделени
доводите им за прекомерно високо наказание, несъответно на целите по чл. 36 от НК. Те не намират опора в материалите по делото и в съдебната практика. При
приложението на чл. 24 от НК съдът е длъжен да прецени цялостната престъпна
дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянието, личната му обществена
опасност, подбудите за извършването на престъпленията, степента и вида на
вината, както и останалите отегчаващи обстоятелства, като приеме че и
най-високото наложено наказание няма да изпълни целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 36 от НК и преди
всичко не ще му въздейства поправително. Подобна преценка е била извършена от
първия съд, като действително съдебната „автобиография“ на И. разкрива
особености, които го характеризират като деец със завишена степен на обществена
опасност, който системно е вършил тежки умишлени деяния, което в случая налага
по-строгото му санкциониране по реда на чл. 24 от НК.
Правилно е бил определен първоначалният режим на изтърпяване на наложеното на И. общо най-тежко увеличено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС.
В съответствие с материални закон е
била приложена разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК, като от определеното за
изтърпяване общо най-тежко наказание и било приспаднато изтърпяното от момента
от И. по включените в кумулативната група присъди.
Налице са и условията за активиране
на наказанието от една година лишаване от свобода по НОХД № 333/2013 г. на
РС-Раднево, тъй като деянията по последните му три осъждания със съдебните
актове по НОХД № 366/2017 г., НОХД № 556/2017 г. и НОХД № 432/2017 г. се явяват
извършени в опредения му изпитателен срок от три години по цитираното дело.
Последният е започнал да тече от влизане на определението за одобряване на
споразумение по НОХД № 333/2013 г., а именно от 24.02.2014 г., поради което към
момента на реализиране на деянията по последните три осъждания на И. все още не
е бил изтекъл. Коректно е било посочено, че режимът на активирането наказание
сащо следва да бъде строг.
Ето
защо, при извършената на основание чл.
314 от НПК
служебна проверка на атакуваното определение не се установиха основания за неговата
отмяна, поради което и на основание чл.
306, ал. 3, пр. 1,
вр. ал.
1, т. 1
от НПК обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Водим
от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА определение № 320 от 02.06.2020 г. на Старозагорския
окръжен съд, постановено по ЧНД № 186/2020 г. по описа на същия съд.
Определение
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.