Присъда по дело №684/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда №69/20.10.2022 година по ВНОХД N684/2022г. по
описа на Пловдивски окръжен съд.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 2/11.01.2022г. постановена по НОХД №6142/2021г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ІІ–ри н.с, подсъдимият: Б. К. Б. е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК и на осн.
чл.304 от НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Веществените доказателства: остатък от наркотични вещества е
постановено да се отнемат в полза на държавата и унищожат по надлежния
ред след влизане на присъдата в сила, а веществените доказателства- 1 бр.
прозрачен полиетиленов плик и 1бр. хартиен плик да се унищожат като вещи
без стойност.
На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в
размер на 130 /сто и тридесет/ лева е постановено да останат за сметка на
държавата.
Срещу постановената присъда е постъпил протест от РП- Пловдив, с
който се иска присъдата като незаконосъобразна да бъде отменена и да бъде
постановена нова, с която подсъдимия да бъде признат за виновен и наказан
по повдигнатото му обвинение съобразно чл.336, вр. с чл.334 т.2 от НПК.
След изготвяне на мотивите е депозирано и допълнение към протеста, в което
обстойно са развити съображения за неправилност на съдебния акт, поради
незаконосъобразно игнориране на доказателства и доказателствени средства и
неправилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.
В съдебно заседание представителя на ОП-Пловдив поддържа протеста
и допълнението към него, като излага съображения, че неправилно
първостепенният съд е приел, че подсъдимият не е упражнявал фактическа
власт върху предмета на престъплението, както и че не са налице съществени
процесуални нарушения при приобщаване му към доказателствата по делото,
доколкото същото може да бъде сторено и с протокол за доброволно
предаване. Развива съображения и че правната квалификация на деянието е
неправилна, доколкото наркотичните вещества са в минимален размер, за
лична употреба, деянието представлява маловажен случай, поради което се
иска подс. Б. да бъде признат за виновен за престъпление по чл.354а ал.5 във
вр.с ал.3 от НК.
В съдебно заседание защитника на подсъдимия- адв.Д. счита, че
присъдата на първостепенният съд е правилна и законосъобразна и като
такава следва да бъде потвърдена. Излага съображения, че правилно
първостепенния съд не е кредитирал с доверие протокола за доброволно
предаване, тъй като не може да се приеме, че предадените наркотични
вещества са били във владение на подсъдимия в този момент, предвид
1

фактическото му задържане. Алтернативно е направено искане подсъдимият
да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 във
вр. с ал.3 от НК, доколкото деянието представлява маловажен случай. В
съдебно заседание се прави и друго алтернативно искане, а именно
присъдата на РС-Пловдив да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан
на осн. чл.9 ал.2 от НК, предвид незначителната обществена опасност на
деянието изводима от ниската стойност на наркотичните вещества, предмет
на престъплението.
Подсъдимият Б. в съдебно заседание моли да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, с която е признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, становищата на страните в протеста и пред настоящия съдебен състав
и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери
изцяло правилността на присъдата по посочените от страните основания и
извън тях, намира за установено следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ, подаден в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочен срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. По същество е ОСНОВАТЕЛЕН и като такъв
следва да бъдат уважен, а атакуваната с протеста първоинстанционна
присъда – като неправилна и незаконосъобразна, да бъде отменена, поради
което и на осн. чл. 334 т. 2 във вр. с чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК въззивния съд
вместо нея постанови нова осъдителна присъда, с която призна подсъдимия Б.
К. Б. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3
т.1 от НК.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Б. К. Б. е роден на ***г. в гр.П., живущ в гр.К., обл.П., ул.
„***“ № **, б., български гражданин, със средно образование, ***, неженен,
осъждан, с ЕГН: **********.
На 30.07.2021г. свидетелите П. М. и И. П. –*** в І-во РУ при ОД на
МВР – Пловдив, изпълнявали служебните си задължения по опазване на
обществения ред на територията на гр.К., обл.П., като ползвали служебен
автомобил, обозначен с надпис „Полиция“ и оборудван със система за
светлинна сигнализация. Около 23:15ч. на същата дата, свидетелите М. и П.
извършвали обход по ул. „***“ в гр.К., когато в близост до № 39, забелязали
непознато лице от мъжки пол, чието поведение им се сторило подозрително,
поради което решили да му извършат проверка. Те спрели служебния
автомобил до него, легитимирали се и му поискали документите за
самоличност и в този момент лицето побягнало.
Полицейските служители го последвали, като свидетеля М. го хванал,
повалил го на земята и му поставил белезници на гърба. Установили
самоличността му, а именно подс. Б. Б.. Свидетелят И. П. извършил
2

първоначален обиск, при който установил, че в задния джоб на панталона на
подсъдимия имало кутия от цигари, която съдържала суха зелена тревиста
маса, а в портмонето му имало бяло прахообразно вещество и още суха
листна маса. За предприетите от полицейските служители действия не били
съставяни протоколи по ЗМВР. За задържането на подс.Б. било докладвано в
ОДЧ на полицейското управление, след което той бил отведен от свид. М. и
свид.П. с полицейския автомобил в І- во РУ при ОД на МВР- Пловдив.
Свидетел на задържането на подсъдимия бил свид. М. Н. М., който по
това време имал среща с него и отивал към парка на града, намиращ се в
непосредствена близост до мястото на задържането на подсъдимия.
След завеждането на подс. Б. Б. в І-во РУ при ОД на МВР- гр.Пловдив,
той бил задържан за 24 часа по реда на ЗМВР с начален час - 23:45 часа, като
му била връчена екземпляр от заповедта за задържане. На 31.07.2021г. на
подсъдимия Б. К. Б. бил извършен от свид. И. П. обиск, за което действие бил
изготвен Протокол за обиск на лице с рег. № 432р-16264/31.07.2021г.
На място в сградата на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив подсъдимия
предал доброволно 1 /един/ бр.хартиена свивка с бяло прахообразно вещество
и 2 /два/ бр. свивки суха зелена тревиста маса, за което бил съставен протокол
за доброволно предаване от 31.07.2021г. Предадените веществени
доказателства били запечатани в хартиен плик, на който били положени
подписите на лицата и червен восъчен печат, след което плика бил приложен
към делото.
По случая било образувано бързо производство № ЗМ-575/2021г. по
описа на І-во РУ ОДМВР Пловдив.
За извършените действия свидетелите: М. и П. изготвили докладна
записка.
На 02.08.2021г. подс. Б. посетил Отделение по Съдебна медицина при
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, където бил освидетелствуван по
неговото желание. В издаденото съдебно медицинско удостоверение №
820/2021г. било отразено наличие на телесни увреждания, които според
подсъдимия му били нанесени от полицейски служители, за което сезирал
компетентните органи.
Първостепенният съд е кредитирал с доверие заключението на
назначена съдебно химическа експертиза, според чието заключение сухата,
зелена растителна маса, фиксирана като обект № 1 представлява марихуана с
общо нето тегло – 0,405 гр. със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол (ТХК) – 3,9 тегловни % с остатък след изследването
0,203 грама, а бялото вещество – обект № 2 с общо нето тегло 0.167гр.
съдържа 5,9 тегловни % амфетамин, с остатък след изследване - 0.098гр.
Вещото лице е посочило, че амфетаминът /фенамин/ и марихуаната са
включени в Приложение № I към чл.3 т.1 Списък І –като вещества с висока
степен на риск за общественото здраве.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз
3

основа на следните доказателства: показанията на свидетелите: И.П., П.М.,
В.К. и М.М., обясненията на подсъдимия, заключението на съдебно
химическата експертиза, писмените доказателства и доказателствени
средства- протокол за обиск на лице, Заповед за задържане, справка съдимост
и характеристична справка.
Така възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка
се споделя изцяло от настоящия въззивен съдебен състав, но направените
правни изводи са неправилни и необосновани, поради неправилен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, допуснати логически грешки
при оценката на установените факти по делото и празноти в
доказателствената съвкупност, които наложиха провеждане на съдебно
следствие пред въззивната инстанция с оглед преразпит на свидетелите -П.
М., И. П. и разпит на свидетеля очевидец - А. Я..
Въззивният съд кредитира с доверие показанията на свидетелите: П. М.
и И. П., в които сочат, че пред тях подсъдимият е заявил, че има в себе си
наркотични вещества- амфетамин и марихуана, посочил е къде ги държи и е
изразил желание да ги предаде доброволно след като отидат в сградата на
полицейското управление. Ценят се с доверие и показанията им, че са видели
наркотичните вещества в портфейла и в кутията с цигари на подсъдимия,
където им казал преди това, че ги държи, както и че те са останали в него до
предаването им с протокол за доброволно предаване в сградата на
полицейското управление. Показанията на свидетелите са логични,
хронологично последователни, взаимодопълващи се, кореспондиращи със
събраните гласни и писмени доказателствени средства и веществени
доказателства по делото, поради което и се ценят с доверие от съда.
Кредитират се с доверие от въззивния състав и показанията на
свидетеля А. Я., който сочи, че е видял подсъдимия легнал на земята по
корем, а ръцете му били на гърба, закопчани с белезници, като полицейски
служител извършвал проверка на съдържащото се в дрехите му, изваждайки
наличното от тях. Показанията на свидетеля кореспондират напълно с
показанията на свид.П. и свид. М., както и с обясненията на подсъдимия,
поради което и се ценят с доверие от съдебния състав.
Събраните от въззивния състав доказателства не променят възприетата
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а допълват същата със
следните фактически положения, а именно, че след като свид. П. видял
наркотични вещества– марихуана и амфетамин в портейла и в кутията с
цигари на подсъдимия, същите му били върнати и той ги държал в себе си до
предаването им с протокола за доброволно предаване в сградата на І-во РУ
при ОД на МВР-Пловдив.
Неправилно първостепенният съд е игнорирал от доказателствения
материал протокола за доброволно предаване, с който подсъдимият е предал
на свид. П.М. държаните от него наркотични вещества. Същият макар и да не
е регламентиран като способ за приобщаване на доказателства в НПК,
4

безспорно се е наложил като такъв в практиката. Ето защо и в случаите, в
които дадено лице желае да предаде вещи или документи, които да ползва в
наказателното производство като веществени или писмени доказателства,
особено когато вещите са забранени за държане от закона, следва да му се
предостави приоритетно тази възможност пред възможността спрямо лицето
да бъдат извършени принудителни процесуално следствени действия, каквито
са по своята същност претърсването и изземването, тъй като това
демонстрирано желание на лицето за съдействие е иманентно свързано с
правото му на защита.
Безспорно е, че приобщените с протокол за доброволно предаване
предмети или документи имат доказателствена стойност и не следва да се
игнорират от доказателствената съвкупност по делото доколкото и начина им
на приобщаване по делото може да бъде установен с гласни доказателствени
средства, каквито се явяват в настоящия казус разпитите на свид.П. и
свид.М..
Необосновани са аргументите на първоинстанционния съд, че след като
подсъдимият е бил задържан, той не е имал фактическата възможност да
предаде наркотичните вещества, доколкото в съдебното заседание пред
въззивния съд, свид. П. заяви, че наркотичните вещества са били в
подсъдимия и с цел изготвяне на протокола за доброволно предаване
белезниците на подс. Б. са му били свалени в полицейското управление, той е
предал наркотичните вещества и се е подписал в протокола за доброволно
предаване.
Несъстоятелен е и направения извод на първоинстанционния съд, че
доколкото тези наркотични вещества не са намерени при извършване на
обиска на подсъдимия, за което е съставен протокол на 31.07.2021г. то
същите не са се намирали в него. Протоколът за доброволно предаване
съдържа дата, но не и час, поради което установяването, кое действие е
хронологично първо извършено, дали обиска на лицето или доброволното
предаване може да бъде установено само в корелативна връзка с показанията
на свид. П. и свид.М., които подробно пред настоящата инстанция описаха
извършените действия и алгоритъма им по задържането на подсъдимия, от
които се установи категорично, че първо подс.Б. е предал доброволно
наркотичните вещества, след което му е извършен обиск и е приведен в
арестното помещение на І-во РУ при ОД на МВР-Пловдив.
При така установената фактическа обстановка и при наличие на
съответен протест от страна на РП-Пловдив, въззивният съд счита, че подс. Б.
К. Б. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.354а ал.5 във вр. с ал.3 т.1 от НК, като на
30.07.2021г. в гр.П., без надлежно разрешително е държал високорискови
наркотични вещества, както следва: марихуана с общо нето тегло 0,405 гр. със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 3,9 тегловни
%, на стойност 2,43 лв. /два лева и четиридесет и три стотинки/, при единична
5

цена за грам от 6,00 лв. и амфетамин с нето тегло 0,167 гр. със съдържание 5,9
тегловни % амфетамин, на стойност 5,01 лв./пет лева и една стотинка/, всички
наркотични вещества на обща стойност 7,44 лв. /седем лева и четиридесет и
четири стотинки/ лева, съгласно Постановление на Министерски съвет
№23/1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като случаят е маловажен.
От обективна страна на 30.07.2021г. подс. Б. е държал високо рискови
наркотични вещества – марихуана с общо нето тегло 0,405 гр. със съдържание
на активен компонент тетрахидроканабинол (ТХК) 3,9 тегловни %, на
стойност 2,43 лв. и амфетамин с нето тегло 0,167 гр. със съдържание 5,9
тегловни % амфетамин, на стойност 5,01 лв., като е упражнявал фактическа
власт върху тях. Амфетаминът и марихуаната са наркотични вещества и
подлежат на контрол съгласно ЗКНВП и Единната конвенция за упойващите
вещества на ООН от 1961г., ратифицирана от Република България. Те са
включени в Списък 1 от Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични и Приложение №
1, списък № 1 от същата, чието притежание, производство, преработване,
придобИ.е или употреба е забранено в Република България, като вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях.
Настоящият съдебен състав намира, че извършеното от подсъдимият
деяние представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, с
оглед незначителността на вредните последици на деянието и на други
смекчаващи обстоятелства - доброволното предаване на наркотичните
вещества, малкото им количество, сочещо че са за лична употреба, ниската
стойност на предмета на престъплението, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство, трудовата ангажираност и младата му възраст;
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. Съвкупната
преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на
осъдения, обосновават извод за значително занижена степен на обществена
опасност на конкретното деяние и на конкретния деец.
Настоящият съдебен състав намира, че искането на адв. Д. за прилагане
разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК е неоснователно. Съобразно трайната съдебна
практика при преценката за приложимост на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК
следва да се преценят съвкупно всички елементи от състава на
престъплението – характера и обекта на посегателството, степента, в която
същия може да бъде засегнат или застрашен, личността на дееца и
общественоопасните последици от деянието. В настоящия казус
обществените отношения обект на защита от нормата на чл.354а ал.5 във вр.
с ал.3 т.1 от НК не са били засегнати в минимална степен, доколкото
подсъдимият е осъждан с влязло в сила на 16.04.2019г. Протоколно
определение по НОХД № 2396/2019г. по описа на РС-Пловдив за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 от НК, а именно управление на моторно
6

превозно средство след употреба на наркотични вещества – марихуана,
поради което и настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на
наложеното му наказание от девет месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложено за срок от три
години. В този смисъл деянието на подс. Б. не може да се прецени като
инцидентна проява на неспазване на установените закони и правила за
поведение в обществото, поради което и съдът намира, че обществената
опасност на деянието и дееца не е явно незначителна и е неприложима
нормата на чл.9 ал.2 от НК.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици от деянието и е целял настъпването им.

По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 НК се предвижда
наказание ,,глоба‘‘ до 1000 лева. При индивидуализацията на наказанието на
подс. Б. Б. съдът взе предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство –
младата му възраст, а като отегчаващи отговорността обстоятелства –
предходното му осъждане по чл.343б ал.3 от НК, за което му е наложено
наказание лишаване от свобода, както и обстоятелството, че настоящото
деяние е извършено в изпитателния срок на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Съществува превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
поради което следва наказанието да се индивидуализира в размер над
средния, а именно глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева. Според
преценката на настоящия съд това наказание се явява напълно справедливо и
съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца и чрез
него ще се постигнат целите, както на личната така и на генералната
превенция, визирани в чл.36 от НК.
Предвид обстоятелството, че подсъдимият Б. К. Б. е бил задържан по
настоящото дело, от определеното наказание лишаване от свобода, следва на
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал.1 от НК да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, на 30.07.2021г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият Б. К. Б. следва да заплати
направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на
130.00лв./ сто и тридесет лева/ по сметка на ОД на МВР-Пловдив.
Правилно първоинстанционния съд се е произнесъл по отношение на
веществените доказателства по делото, поради което в тази част присъдата
следва да се потвърди.
С оглед на гореизложеното съдът постанови присъдата си

7

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
8

Номер на акта:	69
Дата:	20 октомври 2022 г.
Съдия:	Миглена Руменова Маркова

Дело:	20225300600684
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 април 2022 г.

Присъда по дело №684/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите