№ 1662
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Мингова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 4230 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 16387 по
описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 62 състав е осъден В. М. С., ЕГН
********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 418, 41 лв.
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот: апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб.
№ 219944, за периода м.02.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от
датата на исковата молба – 29.03.2022 г. до изплащане на вземането; сумата
87, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 16.03.2022 г.; сумата 52,
10 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода м.02.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба - 29.03.2022 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен
искът за стойността на доставената топлинна енергия за сумата над 418, 41
лв. до 619, 15 лв. и за периода м.05.2018 г. – м.01.2019 г., искът за сумата над
87, 24 лв. до 128, 24 лв. мораторна лихва върху нея, искът за сумата 9, 93 лв.
мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода
31.03.2019 г. – 16.03.2022 г. С решението е разпределена отговорността за
разноски. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „НЕЛБО“ АД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението в
1
частта, с която предявените от ищеца искове са уважени, е подадена въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство – В. М. С., ЕГН
**********, чрез назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител – адв. П. В., САК, който го обжалва с оплаквания за
неправилност. Поддържа, че неправилно районният съд приел, че ищецът е
доставял топлинна енергия в процесния имот. Счита, че от приетата
експертиза не може да се достигне до извод, че е доставено това количество
топлинна енергия, което твърди ищецът. Излага, че приборите за търговско
отчитане не са редовни. Не било доказано уредите за измерване да са минали
необходимите проверки. Сумите били начислени въз основа на грешни
отоплителни обеми/кубатури на апартамента на ответника и на общите части
на блока. Излага, че ищецът не е ангажирал доказателства за качеството на
доставената топлинна енергия, което да съответства на заложеното в общите
условия. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
атакуваните части и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли
исковете изцяло.
Въззиваемата страна по жалбата на ответника – „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ********* – ищец в първоинстанционното производство, с
писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да
потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „НЕЛБО“ АД, не е подало
отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещните страни, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо в обжалваните части, постановено в
рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Решението в частта, с която предявените от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД искове са отхвърлени, е влязло в сила като необжалвано.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
2
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, съгласно процесуалната възможност за това,
изрично установена с разпоредбата на чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите
на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК по конкретно наведените във въззивната
жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка,
намира следното:
По делото са приети писмени доказателства за установяване на
облигационната връзка между страните, както и за установяване на фактите,
че сградата е топлоснабдена и дяловото разпределение се извършва от
„НЕЛБО“ АД. Прието е заключение към съдебно-счетоводна експертиза за
доказване размера на дължимите от ответника суми, както и съдебно-
техническа експертиза за установяване на доставката и количеството на
доставената топлинна енергия.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че по делото не е
доказано ищецът да е доставял топлинна енергия в процесния имот, както и
че е доставено това количество топлинна енергия, което твърди ищецът.
В първоинстанционното производство е прието заключение на вещо
лице по допусната СТЕ, неоспорена от страните, която въззивния съд намира
за компетентно и обективно дадена. От заключението на съдебно-
техническата експертиза, се установява, че общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством
т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на
първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички
потребители – за отопление (имот и сградна инсталация). В случая
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. Дружеството „НЕЛБО“ АД е извършвало
дяловото разпределение на консумираната от абонатите топлинна енергия в
края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало реално потребеното
количество топлинна енергия в съответствие с нормативната база.
Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към процесния
период нормативна уредба за топлоснабдяването. За процесния период е
начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. щранг лира,
топлина енергия, отдадена от сградната инсталация на база пълна отопляема
кубатура от 100 м3, съгласно акт за разпределение на кубатура, както и
топлина енергия за БГВ въз основа на отчети на 1 бр. водомер, извършени
м.05.2019 г., 14.06.2020 г. и 02.07.2021 г. Вещото лице е констатирало, че
общият топломер за процесния период е преминал на метрологични проверки
през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения.
3
Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 619, 16 лв., формирана като разлика на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 427, 70 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 808, 54 лв. В посочената
сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Констатирана е дължима сума за дялово разпределение в периода м.02.2019 г.
– м.04.2021 г. в размер на 52, 10 лв.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
извършвано от „НЕЛБО“ АД, като доводите, че изравняването е извършвано
неправилно не се подкрепят от ангажираните по делото доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията
на действащата през периода нормативна уредба. От заключението на вещото
лице се установява, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период възлиза на сумата от 619, 16 лв., формирана като разлика на
фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 427, 70 лв. и сумата за
възстановяване от изравнителни сметки в размер на 808, 54 лв.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че количеството и
стойността на доставената топлинна енергия и нейното разпределение
(извършването на услугата дялово разпределение), както и техните стойности,
са установени въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
заключенията на вещите лица по извършените в първоинстанционното
производство СТЕ и ССчЕ. Въззивният съд намира, че приетите като
неоспорени от страните заключения на вещите лица по СТЕ и ССчЕ са
изготвени компетентно, обективно и обосновано, по поставените от СРС
задачи, с отговорите на които спорният въпрос по предмета на експертното
изследване е изяснен. Следва да се отбележи, че процесуалният представител
на ответника не е оспорил констатациите на вещото лице за релевантните за
спора обстоятелства, нито е поискал повторно заключение по същите въпроси
поради съмнение в тяхната правилност. В тази връзка следва да се отбележи,
4
че СТЕ е изготвена и въз основа на главните отчети и изравнителни сметки от
третото лице-помагач, документи за отчет за индивидуалното разпределение,
установяващи действителното количество потребена енергия съгласно
снетите показания от индивидуалния разпределител на разходите за
отопление, както и тези от общите топломери в абонатната станция. Според
вещото лице през исковия период технологичните разходи са приспаднати от
общото количество ТЕ, постъпила в абонатната станция и са за сметка на
топлофикационното дружество. За разпределяне между абонатите е дадено
само „чистото количество“ ТЕ.
Неоснователни са доводите на въззивника, че приборите за търговско
отчитане не са редовни като не било доказано уредите за измерване да са
минали необходимите проверки. Както се посочи по-горе, общият топломер е
проверен, средството за търговско измерване съответства на одобрения тип.
При проверката не са констатирани повреди или неправомерно въздействие
върху СТИ, за да се приеме, че е имало период на неточно отчитане или
неотчитане, което от своя страна, да разколебае извода, че СТИ е отговаряло
на метрологичните изисквания през целия исков период. По делото са
събрани достатъчно доказателства, сочещи на изправност на общия топломер
в абонатната станция, на нейната експлоатационна годност, както и че
топломерът е преминавал метрологични проверки.
Неоснователни са доводите на въззивника, че сумите били начислени
въз основа на грешни отоплителни обеми/кубатури на апартамента на
ответника и на общите части на блока. Както беше посочено, отопляема
кубатура е изчислена, съгласно акт за разпределение на кубатурата.
Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че ищецът не е
ангажирал доказателства за качеството на доставената топлинна енергия,
което да съответства на заложеното в общите условия. Следва да се има
предвид, че по отношение на количеството и качеството на доставената
топлоенергия, потребителят е разполагал с възможност за рекламация
съобразно ОУ, която рекламация е обвързана с определени срокове. По
делото не се твърди и не се доказва такова рекламационно производство да е
било инициирано от страна на ответника. Ето защо съдът приема, че по
делото е установено, че количеството доставена ТЕ е коректно отчетено и с
изискуемото качество. По делото не са ангажирани доказателства, които да
разколебават този извод и да поставят под съмнение качеството на
начислената ТЕ.
От заключението се установява също, че дяловото разпределение е
извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, а
претендираните суми като стойност на доставена топлинна енергия са
изчислени съобразно пълния отопляемия обем на имота и действащите през
процесния период цени.
Предпоставка за уважаване на исковете е фактическата доставка на
топлинна енергия в съответното количество и качество, което обстоятелство
се установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно -
техническата експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
5
дължимите суми съответстват на нормативно определените цени на
топлинната енергия през процесния период. Следователно се налага изводът,
че в процесния имот е доставяна топлинна енергия в съответното качество,
чиято стойност е начислена в съответствие с действащите за исковия период
Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, разноски се следват само на въззиваемата
страна, като на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, съдът присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемия в размер на 100 лв.,
съобразно чл. 25, ал. 1 НЗПП, като въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна и направените от нея разноски за депозит за
особен представител в размер 300 лева или общо разноски за въззивното
производство в размер 400 лева.
При този изход на делото, въззивникът-ответник следва да бъде осъден
да плати сума в размер 25 лева по сметка на СГС, представляваща дължимата
държавна такса за въззивното производство.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на исковете е под
5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4230 от 20.03.2023 г., постановено по гр.
д. № 16387 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 62 състав В
ЧАСТТА, с която е осъден В. М. С., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 418, 41 лв. главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: апартамент №
26, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 219944, за периода м.02.2019 г. -
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 29.03.2022
г. до изплащане на вземането; сумата 87, 24 лв. мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 16.03.2022 г.; сумата 52, 10 лв. главница, представляваща цена
на услугата дялово разпределение за периода м. 02.2019 г. – м. 04.2021 г.,
ведно със законна лихва от датата на исковата молба - 29.03.2022 г. до
изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО в останалата част е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН ********** да плати на „Топлофикация
6
София“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер 400 лева, представляваща
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В. М. С., ЕГН ********** да плати сума в размер 25 лева по
сметка на СГС, представляваща дължимата държавна такса за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „НЕЛБО“ АД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7