Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.Ловеч, 17.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, граждански състав, в публично съдебно заседание на девети
юни през две хиляди и двайсета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА, ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Ангелова в.гр.
д.№ 158/2020г., за да
се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 601/16.12.2019г.,
пост.по гр.д.№1644/2019г. РС-Ловеч е отхвърлил иска на К.И.А. с ЕГН-**********,***, чрез пълномощника си адв.Д.С.
***, против “Ч.Е.Б.”АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.С.-1784,
Столична община, район „М.”, бул.”Ц.Ш.”№159, Б.М.Б.Ц., представлявано от всеки
двама от членовете на УС, заедно, с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, за
признаване за установено по отношение на ответника, че К.И.А. ЕГН-********** не
дължи сумата в размер на 311,58 /триста и единадесет лева и петдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща начислява такса за достъп до
електроразпределителната мрежа, за имот представляващ къща, намираща се в
гр.Ловеч, ул.”Ц.Ш."№15, с регистрирана партида с клиентски №2******, като неоснователен
и недоказан. Отхвърлена е и претенцията на К.И.А. за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 351,90лв. К.И.А. е осъдена да
заплати на “Ч.Е.Б.”АД с ЕИК *******, сумата 100 /сто/ лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт, на основание чл.78,
ал.8 във връзка с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Постъпила е въззивна жалба от К.И.А. ***,чрез
адв.Д.С.- ЛАК, против решението. Заявява,че не е доволна от съдебния акт,с който
е отхвърлена претенцията й. Счита,че незаконосъобразен поради нарушение на
материалния закон, постановен е при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилен и необоснован.
Излага,че за да
отхвърли предявения иск първоинстанцнонният съд е приел, че в процеса от страна
на ответника са представени убедителни доказателства, от които да се установи,
че са налице всички предпоставки за възникване на спорното вземане. Съдът е
достигнал до този извод, позовавайки се на Решение № Ц-017 от 28.06.2012 г. на
ДКЕВР, Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на ДКЕВР /понастоящем КЕВР/, Правилата
за търговия с ел.енергня /ПТЕЕ/ и Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.'"АД. Позовава се и на писмата, изходящи от
електроразпределителните дружества, приложени към исковата молба, като приема
избирателно само част от твърденията в тях, а именно, че цената за достъп се
формира от разходите за поддръжка и управление на мрежата, която на основание
на решението на ДКЕВР, за небитовите клиенти не зависи от размера на
консумацията на отделния потребител и се дължи дори и когато в обекта не се
ползва електрическа енергия. Останалите факти и обстоятелства, установени по
делото, съдът изцяло игнорира.
Не се съгласява
с този извод и излага следните аргументи. От една страна съдът приема, че
исковата претенция е предявена от физическо лице и касае обект, който
представлява жилищна сграда. Последното е установено безспорно по делото,чрез
приетия като доказателство нотариален акт. В приложеното Писмо Изх .№
100000097592 от 20.04.2017г., на стр.2, изрично е записано, че при проверка
извършена от служители на ЧЕЗ е „установено,
че на посочения адрес в сградата няма действащ търговски обект”. Всичко
това води до извод, че потребителят за консумацията си в този обект следва да
бъде регистриран като битов абонат. Не са налице никакви основания да се счита,
че е стопански, което да налага завеждането му в системата на
електроразпределителното предприятие като небитов потребител. Независимо от
това, без абсолютно никакви предпоставки, ответникът отказва да промени това
обстоятелство и твърди, че следва да начислява цена за достъп до мрежата,
дължима от небитовите /стопанските/ абонати. Определя това обстоятелство като
абсурдно и лишено от всякакво законово основание.
Въпреки това
районният съд приема, че „ищцата има качество на небитов клиент" и че
процесният обект бил стопански.
Допълва,че
независимо от изложената алогична обстановка, в която се намира, следва да се
съобрази, че действително цената за достъп не зависи от размера на консумацията
на отделния потребител и се дължи дори, когато в обекта не се ползва ел.
енергия. Тук същественото, изложено подробно и в пледоарията по същество, е че
цената за достъп, представлява такса за ползване на определена услуга, а именно
- достъп до електроразпределителната мрежа. Дали ще ползва електроенергия в
определен момент или не, абонатът сам преценява, достъп до мрежата, обаче, той
има по всяко време, за което съответно и дължи определената цена. Когато
захранването в имота е прекъснато, очевидно е, че потребителят няма достъп до
мрежата. Логично в този случай е да не дължи цена за услуга, каквато явно не
получава през времето, в което електрозахранването му е преустановено.
По делото
безспорно и категорично е установено, че електроподаването в процесния имот е
прекъснато на 25.04.2017г. От това следва,че за периода от тогава до месец юли
2019г. на този адрес не е предоставен достъп до електроразпределителната мрежа.
Твърди също,че
налице и друго противоречие в мотивите на съда. При постановяване на съдебния
акт първоинстанционният съд се позовава на чл.29 от ПТЕЕ, където е разписано,
че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните
количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване,
определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия и договорите по чл.11,т.1,2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
В случая няма
спор, че за исковия период няма фактурирани количества активна електрическа
енергия, следователно, ако се дължи изобщо цена за достъп, по метода на
ценообразуването, таксата достъп следва да се изчисли на база предоставената в
обекта мощност. По делото, с оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, при предявен отрицателен установителен иск,
тежестта на доказване се носи от ответника и съдът е следвало да съобрази, че „Ч.Е.Б."
АД не е установил по какъв начин и как е формирано задължението за достъп, тъй
като не е доказал каква е заявената и съответно предоставената мощност в
процесния обект. От всичко изложено следва, че начислената процесна сума се
явява недължима, тъй като е недоказана както по основание, така и по размер.
Моли да се
уважи въззивната жалба и отмени решението,като незаконосъобразно, необосновано
и неправилно, да се реши спорът по същество и отстранят допуснатите съществени
процесуални нарушения, послужили като основание за отхвърляне на предявения иск
и се уважи изцяло,с присъждане на направените разноски. Позовава се на съдебни
решения по гр.д.№2458/2018г., гр.д.№2459/2018г., гр.д.№2343 2018г.-всички на
PC-Ловеч и решение по в.гр.д.№563/2018г.
на ОС Ловеч и др.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил отговор от " Ч.Е.Б." АД с ЕИК *******, със седалище в
гр. С. и адрес на управление бул.„Ц.Ш."№159,Столична община,район М., С.
1784, Б.М.Б.Ц., чрез юрисконсулт С.П.Т., с адрес ***, офис 302. Моли да се
отхвърли изцяло въззивна жалба и се потвърди съдебното решение, като правилно и
законосъобразно и постановено при изцяло спазени материално-правни и
процесуалноправни изисквания на закона. Моли да се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно действащото законодателство.
Оспорва изцяло
въззивната жалба. Приема,че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата се е възползвала от правото
си по чл.52, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„Ч.Е.Б. "АД, сезирайки „Ч.Е.Б. "АД и „ЧЕЗ Разпределение България
"АД, със заявления от 29.07.2019г., с конкретно поставени към двете
дружества въпроси, като те са й отговорили своевременно в срока по чл.52,ал.2
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б."АД.В
отговорите са цитирали подробно как е формирана и утвърдена цената за достъп за
стопанските потребители, какъвто е обектът на адрес : гр. Ловеч, ул. "Ц.Ш.
"№15. Касае се за сключен договор за електрическа енергия за небитово
ползване, който факт ищцата не е упоменала изрично в исковата си претенция, с
която е сезирала съда, а съдът установява от отговорите на двете
електроразпределителни дружества „ Ч.Е.Б. "АД и „ Ч.Е.Б. "АД, като с
изрично Решение № Ц-017 от 28.06.2012г. на ДЕКВ, сега КЕВР, че е утвърдена
цената за достъп до разпределителната мрежа за небитови клиенти. Това е и
моментът, от който ответникът е започнал да начислява сумите, представляващи
една от компонентите на цената за мрежови услуги - достъп по електроразпределителната
мрежа, която цена впоследствие е потвърдена с чл.29,ал.1 от ПТЕЕ и Решение
№Ц-25/29.07.2013 год. на ДКЕВР във връзка с чл.28 от ПТЕЕ. Касае се за услуга
„Достъп" по смисъла на Параграф 1, т.15 от ДР на ЗЕ, която услуга се
извършва срещу заплащане на цена и при условия и ред, определени с наредба, в
който смисъл и според съда тази такса е дължима от потребителя на услугата,
дори и при прекъснато електрозахранване в имота."
По възражението
относно битов или небитов потребител е ищецът, сочи,че съдът е направил анализ
и изложил мотиви в обжалвания съдебен акт. Доводите в тази насока са заявени
едва в пледоарията по същество,а не в обстоятелствената част на исковата молба,
с която е сезиран (чл.127,ал.1,т.4 от ГПК), поради което съдът не се позовава
на тях.
На следващо
място излага,че въззивникът е страна по Договор за продажба на електрическа
енергия с регистрирана партида № 2******, адрес: гр. Ловеч, ул. „Ц.Ш." №
15. Не се съгласява с възражението, че не се дължи заплащането на начислените
суми за консумирана електрическа енергия и такса достъп до
електроразпределителната мрежа, тъй като не е имало реално доставено количество
електрическа енергия, както и че същата не е отчетена от годно и сертифицирано
средство за измерване. Оспорва твърдението,че партидата за обекта е била
закрита. Няма данни и не се сочат доказателства, че титулярът по партидата е
подавал заявление за закриване на партидата.След като партидата не е била
закрита и същата е регистрирана като небитова, съгласно Решение № Ц-17 от
28.06.2012 год., Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е утвърдила
за „ЧЕЗ Разпределение България"АД следните цени, считано от 01.07.2012г.-
определена “цена за достъп до разпределителната мрежа за стопански клиенти
0,01628 лв. /кВт/ ден”. Твърди,че потребителят е присъединен към
електропреносната мрежа, като му е предоставена поисканата от него мощност, по
негово собствено желание. Сочи,че абонатът дължи по 0,099768 лв. за кВт на ден
за предоставената му мощност. Дори и да има преустановяване на захранването,
това не означава, че клиентът не е присъединен към електропреносната мрежа. Твърди,че електроразпределителното
дружество е създало всички необходими предпоставки на абоната,след създаване на
необходимите техническа условия, да бъде възстановено захранването незабавно.
Предвид това дружеството трупа разходи за поддръжка на електропреносната мрежа
до дома на потребителя.
Позовава се на
легалните дефиниции в §1 от ДР на Закона за енергетиката /обн.бр.107 от
м.12.2003г./ по точки: т.15. "Достъп" е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена..."; т.22.
"Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. 41а. "Ползвател на мрежата" е:
а) физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа /ЕРМ/ или снабдявано от
такава мрежа. Не се спори, че ищцата е наследник на титуляра по партида,
респективно е ползвател на мрежата посредством обект, присъединен към същата от
период преди 2004 г., т.е. от преди приемането на ЗЕ.
Позовава се на
съдебно решение /Реш.№46/06.03.2015г. по гр.д.№644/2014г.на PC-Петрич), в което
е прието,че - „От събраните по делото
доказателства по несъмнен начин се доказа описаното в исковата молба
облигационно правоотношение между страните, възникнало на основание Договор за
продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност №... .Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е.
Б." **, споразумение № 3301025 от 08.02.2007г., ... по силата на което в
полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 5 775.60 лева, представляваща
сбора на незаплатена електрическа енергия/ цена за мрежова услуга "достъп
до разпределителна мрежа". С Решение № Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР ...
по делото е прието, че за начисляване на такса достъп до Е., съгласно пункт IV
т. 2- „Цена без ДДС на [фирма] за достъп
до елктроразпределителната мрежа, които се дължат от всички потребители на ел.
енергия присъединени на средно и ниско напрежение, независимо от това дали
същите ползват елтроразпределителната мрежа и за дали за този период им е начислена
реално потребена електрическа енергия. Такса за достъп до
електроразпределителната мрежа се дължи и тогава, когато потребителят не ползва
електрическата енергия, а ползва собствени източници на ел.енергия.
Възражението на ответното дружество, че не дължи претендиралата главница, тъй
като в процесния период от време не е консумирал ел.енергия в двата обекта, съдът
счита за несъстоятелно. В тази връзка е съобразил, че преустановяването
употребата на ел.енергия в даден период не освобождава потребителя от
задължението да плати цена за достъп до електроразпределителната мрежа, тъй
като същата се заплаща за поддържането на мрежата и принципната готовност за
престиране - § 1, т. 15 ДР на ЗЕ."
Сочи,че
дължимостта и заплащането на цената достъп като част от общото задължение по
договора за доставка, е регламентирано както в чл.84 от ЗЕ, така и в Наредбата
за регулиране цените на електрическата енергия /обн., ДВ бр.17 от 2004г., отм./
и Наредба №1 от 18.03.2013 г. за регулиране цените на електрическата енергия,
така и в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б."
АД.
Съгласно чл.30,
ал.1, т.13 от ЗЕ цената за достъп до електроразпределителните мрежи подлежи на
регулиране от ДКЕВР. Според Наредбата за регулиране на цените, цената за достъп
се регулира от Комисията /чл.1, чл.З, ал.1, чл. 19, чл. 29/. Съгласно чл. 19 от
Общите условия: „Потребителят заплаща на продавача стойността на електрическата
енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по
разпределителната мрежа веднъж месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за
снабдяване и цена за разпределение".
Обяснява,че
цената за разпределение се формира от цена за достъп до електоразпределителната
мрежа и цена за пренос, които в цялост имат предназначението да компенсират
разходите на разпределителните дружества за експлоатация, реконструкция,
разширяване и управление на електроразпределителната мрежа. Принципът на
заплащане на цена за тази услуга е на солидарност - такава заплащат всички
клиенти, притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа.
В разпоредбата
на §1,т.15 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ "достъп" е
предвидено,че правото на ползване на преносната и/или разпределителната мрежи
за пренос на електрическа енергия срещу заплащане на цена. Съгласно т. 41а
ползвател на тези мрежи е физическо или юридическо лице, което доставя
електрическа енергия в мрежата или се снабдява от нея. Цената за достъп до
електропреносната и разпределителната мрежа отразява разходите, които се
предизвикват във връзка с управление на мрежата и се отнасят към дейността по
цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч.
разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване,
отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо
предназначение за съответната мрежа. /Решение № 87 от 22.01.2014 г. на КЗК/.
Също „Достъпът
е услуга, която служи за присъединяване на съответния клиент към мрежата и се
осъществява чрез специфични съоръжения, като се извършва и измерването на електрическата
енергия получавана и/или отдавана към мрежата. Основна негова характеристика е
заявеният капацитет /мощност/, измерена в КВт, която е договорена още в
договора за присъединяване към ЕРМ. От него зависи пропускателната възможност
между клиента и ЕРМ." /Решение № 1576 от 20.11.2013 г. на КЗК/.
Обслужването на
клиентите продължава и поддръжка на мрежата се извършва и в периоди от време, в
които потребителите не консумират електрическа енергия. В случай че клиентът
желае винаги може да прекрати договора си, при което естествено за небитовите
клиенти няма да им се начислява и ежедневната цена за достъп. Но да се мисли,
че неизползването на мрежата прекратява договора за достъп определя като
несъстоятелно.
Съгласно чл.48
от ОУ „В случай на подадено писмено заявление от потребителя за прекратяване на
отношенията по продажбата, на взаимно договорени дата и час в присъствието на
потребителя и/или упълномощено от него лице представител на
електроразпределителното предприятие отчита използваната до този момент
електрическа енергия и прекъсва снабдяването с електрическа енергия на
имота." Промяната в договорите или прекратяването им се извършва занапред.
Твърди, че
оспорваните суми са начислени, при изцяло спазени материално правни изисквания
на закона. Същите са остойностени на база подадена информация от „ЧЕЗ
Разпределение България" АД, за отчетени посредством законно монтирано СТИ.
Процесната сума е осчетоводена в счетоводната база на „Ч.Е.Б."АД, като е
включена в дневниците за продажби на дружеството.
Цената на
електрическата енергията на регулирания енергиен пазар в България се определя
от Държавната комисия за енергийно и водно регулиранане /ДКЕВР/, сега КЕВР,
съгласно разпоредбите на ЗЕ, Наредбата за регулиране цените на електрическата
енергия /обн., ДВ бр.17 от 2004г./, решения и задължителни указания на ДКЕВР и
др. нормативни документи и административни актове. Цената на електрическата
енергия е сбор от няколко компонента: цена за снабдяване и цена за
разпределение, както и добавки за енергия, произведена от възобновяеми
енергийни източници и от комбинирано производство. От своя страна цената за
разпределение се формира от цена за достъп до електоразпределителната мрежа и
цена за пренос, които в цялост имат предназначението да компенсират разходите
на разпределителните дружества за експлоатация, реконструкция, разширяване и
управление на електроразпределителната мрежа. Принципът на заплащане на цена за
тази услуга е на солидарност - такава заплащат всички клиенти, притежаващи
обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа.
Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа винаги е съществувала като елемент от
познатата на клиентите и преди време обща цена на електроенергията. В
съответствие с Общностното право на Европейския съюз, както и разпоредби в
изброените по-горе нормативни актове и с цел да се осигури яснота на
ценообразуването и клиентите да бъдат информирани каква част от сумите,
заплащани от тях на крайния снабдител са предназначени да разпределението на
ел. енергия, цената на електрическата енергия е разделена на посочените по-горе
отделни компоненти, като във фактурите те са подробно описани и разделени по основание
и размер.
В
действителност разходите за поддръжка и управление на мрежата не зависят от
размера на консумацията на отделния потребител, а от ангажирания за нуждите на
всеки отделен потребител капацитет от мрежата в съответствие със заявената от
него мощност, което е и един от мотивите за приложимия в момента метод на
ценообразуване. Това е така, защото дори когато клиентът не ползва електрическа
енергия, дружеството поддържа съоръженията в готовност да осигури максималната
заявена от клиента мощност във всеки един момент. Според действащите в момента
цени за електрическа енергия, всеки стопански клиент заплаща за поддръжката на
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация.
В ОУ на “ЧЕЗ
България”АД, наред със задължението на продавача, свързани с доставката на
ел.енергия, се включват и редица права за вида и характера на предмета на
договора -електроенергията, като специфичен и в известна степен различен от
предмета на традиционни договор за продажба. По силата на раздел „Начини за
заплащане на електрическата енергия” от Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на “Ч.Е.Б.”АД-
чл.22.(1)
Потребителят заплаща дължимите суми с официалната парична единица в България по
който и да е от начините, предвидени в българското законодателство.
(2)Сумата
следва да бъде получена от продавача до изтичането на последния ден на срока за
плащане. Ако последният ден на срока е неприсъствен ден, сумата следва да бъде
получена до края на първия следващ присъствен ден.
Чл.23.Продавачът
се задължава да осигури възможност за заплащане на дължимите суми в брой на
каси, чрез пощенски запис, по банков път чрез директен превод или разплащателна
сметка, чрез банкови карти и по електронен път, като при плащането потребителят
посочва абонатния си номер. В тази връзка, видно, дори от твърденията на ищецът
е, че такива плащания не са извършвани.
На следващо
място Закона за енергетика изрично посочва в Раздел V - Търговски
взаимоотношения и страни по сделките с електрическа енергия, чл.91,ал.2 -
сделките с електрическа енергия се извършват при спазване разпоредбите на този
закон и правилата за търговия с електрическа енергия, приети от комисията по
предложение на енергийните предприятия, като в чл.83, ал.2 на ЗЕ e посочено, че
тези правила се приемат от КЕВР. Правилата за измерване на количествата
електрическа енергия в сила към процесния период са приети на основание чл.
83,ал.1,т.6 от Закона за енергетиката.
Сочи,че
отношенията по повод покупко-продажбата на електрическа енергия следва да бъдат
уредени с договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия, а
именно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б."
АД и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на „ЧЕЗ Разпределение България" АД. Този договор обвързва страните със
силата на закон за тях на основание чл. 20а от ЗЗД.
Нормативната
уредба на отношенията потребител на електрическа енергия и енергийните
дружества след 26.11.2007г. се съдържа в Закона за енергетиката /ЗЕ/ и приетите
въз основа на него /чл.98 и сл./ Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б." АД, които са приети на основание чл. 98а
от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 059 от 07.112007г. и са изменени и
допълнени с Решение № ОУ 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР и Общи условия на
договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, които са приети на основание чл. 98б от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 056 от 07 И.2007г. и са изменени с Решение
№ ОУ - 03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР. Изрично в чл.13,т.1 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б." АД е договорено
основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия - да заплаща
стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по начина,
определен в Общите условия.
Сочи,че ищецът
не е предложила специални условия към така приетите ОУ, поради което е
обвързана от общия начин и методика за отчитане показанията на средствата за
търговско измерване /СТИ/, изчисляване и фактуриране на отчетените количества
електрическа енергия, заплащане на сметки за електрическа енергия и ред за
реализиране на отговорност валидни за всички клиенти на „Ч.Е.Б." АД. Така
посочените задължения са станали изискуеми по силата на Общите условия на „Ч.Е.Б."
АД, съгласно които /чл.19, ал.2 от ОУ/ - потребителя разполага с 10- дневен
срок за плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия. През този
период вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането му, вземането става
годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Съгласно действащото
законодателство и Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б." АД, се начислява и мораторна лихва.
Доколкото
отношенията между страните по договора /страни и в процеса/ се регулират от
Общите условия на „Ч.Е.Б." АД и Общите условия на „ЧЕЗ Разпределение
България" АД, на правото на ползване на електрическа енергия кореспондира
задължението на титуляра им за своевременно заплащане стойността на
употребената електрическа енергия, права и задължения, които притежават всички
клиенти на „Ч.Е.Б." АД.
Твърди,че
ищецът е неизправна страна по договора за продажба и снабдяване с електрическа
енергия. Задълженията за електрическа енергия са формирани по ред, установен от
неоспорените от потребителя Общи условия, за което са издадени първични
финансово-счетоводни документи данъчни фактури, които се явяват годно
доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в тях и явяващи се
основание за тяхното издаване, а именно доставка на електрическа енергия в
посочените в тях периоди, в посочените в тях количества и на посочената в тях
стойност, т.е.: - годно доказателство за
редовен отчет на показания на СТИ, -годно доказателство за фактите и
обстоятелствата вписани в тях, а именно за установяване на самата стопанска
операция - извършена доставка на електрическа енергия за периода посочен в тях,
- годно доказателство, че след изтичане
на срокът за плащане потребителят е в забава.
Моли да се
постанови решение, с което да отхвърли изцяло въззивна жалба и се потвърди
съдебното решение, като правилно и законосъобразно и се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски, за настоящата инстанция, включително и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно действащото законодателство. Моли да се съобрази и
изложеното в отговора по исковата молба пред първата инстанция.
По допустимостта.
Съдът намира,че въззивната жалба отговаря на изискванията на
чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и следва да се приеме за редовна.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирано да обжалва лице, срещу
обжалваем акт. Своевременно е постъпил и отговор на въззивната жалба. При тези
констатации съставът приема,че въззивното производство е допустимо.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това следва да се премине към проверка
по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
Не се спори
между страните, че ищецът е един от съсобствениците на обект, представляващ Сграда с идентификатор
№43952.513.1653.1, по КККР на гр.Ловеч, одобрена със Заповед №РД-18-10/17.04.2007г.
на ИД на АГКК, с адрес на сградата гр.Ловеч,ул.”Ц.Ш.”№15,,разположена в ПИ с
№43952.513.1653, със застроена площ от 56кв.м., брой етажи - два, предназначение-жилищна
сграда-еднофамилна (Нотариален акт № 36,т.12, рег.№5775,н.д.№740/24.10.2016г.,на
Нотариус с рег.№481 в НК и район на действие РС-Ловеч). Обектът е отразен в
информационната система на енергийните предприятия „ЧЕЗ Разпределение
България”АД и „Ч.Е.Б.”АД с клиентски №2******и по вид- стопански.
Представена е кореспонденция между К.А. и двете
дружества, във връзка със запитвания (с вх.№12033713159/29.07.2019г. и
вх.№**********/19.07.2019г.) преустановено ли е електрозахранването на обекта и
има ли непогасени задължения.
С писмо от
07.08.2019г. „ЧЕЗ Разпределение България”АД е отговорило,че електрозахранването
на обекта е преустановено на 25.04.2017г. на основание чл.123 от ЗЕ,съгласно
който крайните снабдители имат право да преустановят временно снабдяването с
електрическа енергия на крайни клиенти при неизпълнение на задължения по
договора за продажба на електрическа енергия,включително при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на
дължимите суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.В тези
случаи операторът на електроразпределителната мрежа е длъжен да преустанови
преноса на електрическа енергия към крайните клиенти по искане на крайния
снабдител. Пояснено е,че и към момента електрозахранването не е
възстановено,позовавайки се на чл.41,ал.1 от ОУ на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България”АД, съгласно
който електроразпределителното предприятие възстановява захранването с
електрическа енергия след отстраняване на причините за прекъсването и когато
потребителят е компенсирал разходите за прекъсване и възстановяване на
снабдяването, когато то е по вина на потребителя. Пояснена е регламентацията на
цената на достъпа до електроразпределителната мрежа.
К.А. е получила отговор от 12.08.2019г. и от „Ч.Е.Б.”АД в
същия смисъл,като е посочено,че има неизплатено задължение с изтекъл срок за
плащане по фактура с № **********/15.02.2017г. в размер на 175.25лв., със срок
за плащане до 28.02.2017г. Клиентът е бил уведомен с писмо на 21.03.2017г.
Посочено е ,че към 12.08.2019г. задължението е формирано от главница по фактури
в размер на 279.95лв., издадени за периода м.март 2017г.до м.юли
2019г.,отнасящи са за отчетен период от 07.02.2017г. до 06.07.2019г., лихва за
забава – 31.63лв. Изрично е пояснено,че задължението
е формирано единствено от цена за достъп до електроразпределителната мрежа.
Посочено е, че клиентски №2****** е регистриран за небитово ползване.
Не се спори също,че ответникът "Ч.Е.Б."АД
представлява „енергийно предприятие” по смисъла на §1,т.24 от ДР на ЗЕ, притежаващо
изискваните лицензи за осъществяване на обществено снабдяване с електрическа
енергия. Известно е,че отношенията с абонатите се уреждат чрез публично известни
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно чл.98а
от ЗЕ тези условия обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Не се оспорва,а са
представени и доказателства за оповестяването по предвидения публичен ред на
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”АД и Общите
условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България” и представянето им на ДКЕВР (сега КЕВР)-л.15-л.20 по
делото. Представени са и Общите условия за договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”АД, където в
чл.4,ал.2 е регламентирано, че „потребител
на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице-собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството
си.” В ал.4 е пояснено,че „Потребител
на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице,както и лице на издръжка на държавен или общински бюджет,което купува
електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди, за обект, присъединен
към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство.”
Съгласно
ОУ- чл.19 - задължение на потребителя е да заплаща на продавача стойността на
електрическата енергия и дължимата сума за извършения й пренос по
разпределителната мрежа. Продавачът на електрическа енергия има задължение да
го уведоми за дължимите суми, съобразно уговорения начин на отчитане, като в
съобщенията представи подробна информация за всяко от задълженията-цената на ползваната
енергия, цената за разпределението, за преноса и т.н.(съгл.чл.19,ал.5).
Съгласно
чл.98в от ЗЕ – „Отношенията между краен снабдител, съответно
доставчик от последна инстанция, или търговец, и оператора на
електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи,
се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия.”
В чл.28 от
Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) е
предвидено, че битовите и небитовите клиенти заплащат на крайните снабдители всички
мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Според чл.29,ал.1
ПТЕЕ мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или представена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени.
Съгласно
§1,т.8 от ПТЕЕ "мрежови услуги" са – „достъп до електропреносната мрежа, пренос на електрическа енергия през
електропреносната мрежа, достъп до електроразпределителните мрежи.” Легалната
дефиниция на понятието "Достъп" е дадена в §1,т.15 от ДР на ЗЕ и се определя като „право за използване на преносната мрежа и/
или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ
срещу заплащане на цена и при условия, определени с наредба.”.
При
така установената фактическа обстановка спорен е въпросът има ли основание за начисляване
на такса за достъп до електропреносната мрежа за отчетния
период от 07.02.2017г. до 06.07.2019г.
Ищецът твърди,че не дължи такава,тъй като през този
период електрозахранването на обекта е било преустановено-и двете страни сочат
като дата 25.04.2017г.
Ответникът твърди,че таксата е дължима,тъй като партидата
на абоната не е закрита. Счита, че дори и да е преустановено захранването
клиентът остава присъединен към
електропреносната мрежа. Позовава се на Решение Ц-17/28.06.2012г.на ДКЕВР,с
което е утвърдена цени за достъп до разпределителната мрежа за стопански клиенти.
След
съобразяване на нормативната уредба и ангажираните от страните доказателства, съставът
намира,че искът е основателен.
При
съобразяване на дефиницията и предназначението на услугата „достъп” съставът
приема,че през процесния период ответното дружество е изпълнило ангажимента си
да осигури възможност на ищеца да използва електропреносната и разпределителна мрежа.
Реално на абоната е била обезпечена възможността да ползва договорената услуга.
Невъзможността да я употреби е изцяло по вина на абоната. Фактът на прекъсване
на елктрозахранването към обекта не се оспорва от страните,както и че причината
за това са неизплатени текущи задължения-установените със съдебно Решение
№54/21.02.2018г.,пост.по гр.д.№898/2017г.на РС-Ловеч. При такова неизпълнение и
в съответствие с чл.123 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа е преустановил
преноса на електрическа енергия към крайния клиент. Касае се за законово
регламентирана санкция за неизправен абонат. Преустановяване на
електрозахранването по реда на чл.123 от ЗЕ не води до прекратяване на договорните
отношения между абоната и оператора. Видно от чл.48 от приложимите Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”АД
прекратяването на облигационните отношения настъпва след изявление от
потребителя,но и след плащане на съществуващите
задължения. Няма данни и не се твърди от потребителя да е заплатила
съществуващото задължение.
На следващо
място преустановяването на електрозахранването по реда на чл.123 от ЗЕ не води до отпадане на ангажимента на снабдителя да обезпечи възможността за предоставяне на
договорената мощност до купувача на енергия. Технологията на доставяната услуга
налага независимо от неизправността на абоната,съответно от наложилото си временното
преустановяване на доставката до един потребител, операторът да поддържа
електроразпределителната мрежа в готовност,така че във всеки момент при
погасяване на задължението, на абоната да е осигурена възможност да ползва
електрическа енергия. Както сочи в отговора си ответникът-касае са за текуща
поддръжка на резервирания капацитет на потребление на мрежата и тя не е
обусловена от моментната консумация. Затова и съставът приема,че задължението
на потребителя да заплаща цената за достъп до електроразпределителната мрежа не
отпада при преустановяване на електрозахранването по реда на чл.123 от ЗЕ.
Както се посочи
по-горе,съгласно приетите Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ)-чл.29,ал.1, следва ,че стойността на мрежовите услуги се формира
върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или представена мощност в местата на
измерване, определени в съответствие
с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. От тези норми
се налага извод,че в Правилата са предвидени два варианта за изчисление на
дължимата стойност на мрежови услуги – според използвана/отдадена електрическа
енергия/ или съгласно заявената и
предоставена мощност.
В
случая не се спори,че в процесния период-с изключение времето от 07.02.2017г.
до 25.04.2017г., електрозахранването в обекта е било преустановено. При
съобразяване описаните по-горе правила за формиране на стойността, следва че претенцията
за такса „достъп” трябва да е формирана при използване и на двата метода- върху
ползваната електроенергия-за времето от 07.02.2017г. до 25.04.2017г. и върху заявената
мощност за останалия период.
По
делото,въпреки оспорването от ищеца на съществуването на задължението-както по
основание,така и по размер, ответникът не ангажира доказателства за начина на
формиране на процесната стойност на такса „достъп”. В случая следва да се
отчете,че е предявен отрицателен установителен иск и ответникът носи тежестта
на доказване в процеса на основанието на претенцията към ищеца. В настоящето
дело,въпреки дадената възможност,ответното дружество не е ангажирало никакви
доказателства,дори и твърдения на база на каква потребление,а след това на
каква заявена и подсигурена мощност е формирал задължението за достъп до
мрежата на потребителя. Няма доказателства през периода
07.02.2017г.-25.04.2017г. да е фактурирана реално ползвана електрическа
енергия. Няма и не се твърди каква мощност е била договорена с абоната и с
оглед преустановяване на захранването е била подсигурена в готовност да му се
предостави,ако бъде възстановено.
При
това положение се налага изводът, че ответникът не е обосновал с достатъчна
категоричност и точност основанието за начисляване на цена на достъп до
електроразпределителната мрежа за процесния период, също и размера на търсеното
задължение, поради което заявената искова претенция се явява основателна. В
случая ищецът нито е ползвал електрическа енергия, нито е доказано каква мощност
му е била подсигурена,за да се търси негов ангажимент към разходите по
управление и поддръжка на разпределителната мрежа на оператора.
По
изложените съображения съставът намира,че искът е основателен и доказан и
следва да се уважи, като се признае по отношение на “Ч.Е.Б.”АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.С.-1784, Столична община, район „М.”, бул.”Ц.Ш.”№159,
Б.М.Б.Ц., че не съществува задължение на К.И.А. ***, в общ размер на 311,58лв., представляваща
начислена такса за достъп до електроразпределителната мрежа (съгласно уточнение
на ответника (л.5)-главница по фактури от 279.95лв.,издадени за периода от
м.март 2017г. до м.юни 2019г.,за отчетен период от 07.02.2017г. до 06.07.2019г. и лихви за
забава на плащанията – 31.63лв.), за имот представляващ къща, намираща се в
гр.Ловеч, ул.”Ц.Ш."№15, с регистрирана партида с клиентски №2******.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на
възстановяване на направените в двете инстанции разходи.
По
гр.д.№1644/2019г.на РС-Ловеч е представила списък по чл.80 от ГПК с обявени
разходи за адвокатски хонорар от 300лв.-съгласно договор за правна защита и
съдействие реално платена, 50лв.-държавна такса за предявяване на иска и
1.90лв.-такса превод-общо 351.9лв.-представена е вносната бележка. При тези
доказателства съставът приема,че разходът е доказан, като реално извършен и
следва да се присъди в тежест на ответника.
Пред
въззивната инстанция се претендира адвокатски хонорар от 300лв.-приложен е договор
за правна защита и съдействие с отбелязване за реално плащане, държавна такса
от 25лв. и 1.9лв.-такса превод. Общо доказани са разноски в размер на 326.9лв.
Пълномощникът
на възззивника заяви възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,което
съставът намира за неоснователно. При съобразяване цената на иска и нормата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба №1/2004г.
на ВАС, сумата съответства на предвидения минимален размер на адвокатско
възнаграждение. С оглед на това „Ч.Е.Б.”АД следва да се осъди да заплати на К.А.
сумата 326.9лв.-разноски по в.гр.д. №158/2020г.на ОС-Ловеч.
По
изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
Решение № 601/16.12.2019г.,по гр.д.№1644/2019г. по описа на РС-Ловеч, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Ч.Е.Б.”АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.С.-1784, Столична община, район „М.”, бул.”Ц.Ш.”№159,
Б.М.Б.Ц., че не съществува
задължение на К.И.А. с ЕГН-**********,
с адрес ***, в размер на 311,58 (триста
и единайсет лева и 58 стотинки), представляващо начислена такса за достъп до
електроразпределителната мрежа (съгласно уточнение на ответника (л.5)-главница
по фактури от 279.95лв.,издадени за периода от м.март 2017г. до м.юни 2019г.,за
отчетен период от 07.02.2017г. до
06.07.2019г. и лихви за забава на плащанията – 31.63лв.), за имот представляващ
къща, намираща се в гр.Ловеч, ул.”Ц.Ш."№15, с регистрирана партида с
клиентски №2******.
ОСЪЖДА "Ч.Е.Б." с ЕИК: *******,
със седалище в гр. С. и адрес на управление: Столична община, район М., бул.
"Ц.Ш."№ 159, Б.М. Б.Ц., да
заплати на К.И.А. с ЕГН **********,с адрес ***, сумата 351.9 (триста
петдесет и един лева и 90ст.)-разноски по гр.д.№1644/2019г.на РС-Ловеч и сумата
326.9 (триста двайсет и шест лева и 90ст.)- разноски по в.гр.д.№158/2019г.по
описа на ОС-Ловеч.
Решението е
окончателно на основание чл. 280, ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.