Решение по дело №891/2022 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 779
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Дело: 20225240100891
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 779
гр. Пещера, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Ст. П.а-Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. П.а-Стоименова Гражданско
дело № 20225240100891 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от В. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
Пещера, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. ***, чрез адвокат П. Св. П. – САК,
срещу "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б.
Твърди ищцата, че на 09.04.2021 г. между нея и ответното дружество
"СТИК - КРЕДИТ" АД е сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 683622, по силата на който е усвоена главница
в размер на 300 лв. Посочените в договора Годишен лихвен процент и
Годишен процент на разходите са 0 %. На 18.05.2021 г. кредитът е погасен
предсрочно, като са заплатени 415 лв., издадена е от Изипей АД разписка №
0300013107455230 от 18.05.2021 г.
Твърди ищеца, че съгласно договора в чл. 13 е предвидено
кредитополучателят на основание Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/
в срок до 3 дни от подписване на договора, да осигури действието на трето
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза
на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и
неустойки или неотменяема банкова гаранция.Описано е, че срокът на
валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на
последната вноска. В чл. 13 от договора е уговорено, че третото лице
/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските
обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за
встъпване в дълг /договор за поръчителство/ . В общите условия, към които
препраща чл. 13, ал. 2 от договора е посочено (в раздел VIII), че третото лице
1
/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора.
Посочено е, че страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да
отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст - 21
години; минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово
или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца;
липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да
не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова
институция; да не е настоящ кредитополучател в "Стик-Кредит" АД;
служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.
Неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция визирана в чл.
23 от договора. Посочено е, че в случай че кредитополучателят не изпълни
задължението си, посочено в чл. 19 от договора, същият дължи на кредитора
неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита
сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. В
чл. 19 от договора не се предвижда предоставяне на обезпечение, а се указва
правото на кредитора да прехвърля вземанията си, от кредитополучателя е
изискано заплащането на неустойката по чл. 23 от договора за
непредоставяне на обезпечение. В чл. 23, ал. 2 от договора е посочено, че
страните декларират съгласие, в случай че посочената неустойка стане
дължима от страна на кредитополучателя, последният да я заплати с
периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.
В резултат на това с издадената от Изипей АД разписка №
0300013107455230 от 18.05.2021 г., кредитополучателя е заплатил на
18.05.2021г. сумата от 415 лв. за предсрочното погасяване на задълженията по
кредита.
Твърди ищецът , че кредитополучателят е физическо лице, поради което
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - Законът за
потребителския кредит. Така посоченият договор бил нищожен на основание
чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на
законоустановените императивни правил:процесният договор за кредит е
сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият е с
размер на шрифта по-малък от 12; в същия липсват волеизявленията на
страните, като същият не отговаря и на изискванията на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и
Закона за потребителския кредит)т.к. договорът не бил сключен нито на
хартия, нито на „друг траен носител" по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК, като в
същия липсват както саморъчни, така и електронни подписи. Изложеното
обуславяло недействителността на процесния договор поради нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК.
Отделно от това твърди, че посочените в договора размери на ГПР и
2
ГЛП в размери от 0 %, не са реално приложимите в отношенията между
страните и представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на
чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от ЗЗП и Решение от 15.03.2012г. по дело С-453/10
на ЕСЕ „търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит
на по-нисък отдействителния годишен процент на разходите, трябва да се
окачестви като „заблуждаваща" по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005
година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИ0 на
Съвета. Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на ЕП и на Съвета
(„Директива за нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или
е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел".
В процесния случай се явявала неприложима хипотезата на чл. 26, ал. 4
от ЗЗД по отношение на нищожността на частта от договора, в която се
уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй
като същите не биха могли да се заместят от повелителните норми.
Предвид изложените съображения, счита, че посочените клаузи на
договора са нищожни, което от своя страна влече цялостната нищожност на
самия договор на основание чл. 22 от ЗПК, като неотговарящ на изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Уговорената „такса за продължаване на срока на кредита" в чл. 4 от
Договора, както и таксите за събиране на просрочени вземания в чл. 5 от
договора, които се изразяват в изпращане на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, пряко
противоречат на чл. 33 от ЗПК, в който се предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. Наред с това същите са нищожни на основание
чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗПК, като заобикалящи изискването за
максималното дължимо към кредитора при забава на заплащане на
задълженията по кредита.
Процесният договор бил недействителен на основание чл. 10, ал. 1
ЗПК, чл. 11, ал. 1, т, 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не било спазено изискването за
съдържането в договора на един от посочените елементи, целият договор за
потребителски кредит е недействителен.
Клаузата на чл. 23 от договора за кредит за неустойка целяла
заобикаляне на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който предвиждал, че забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
3
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
и в този смисъл съдебната практика била константна. Такава неустойка, дори
и същата да е валидна, няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 10, ал.
1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 146, ал.
1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не е спазено изискването за
съдържането в договора дори на един от посочените елементи, целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Алтернативно счита , че
отделните клаузи, съдържащи се в него са нищожни поради нарушаване на
закона на основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД, поради нарушаване на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, поради заобикаляне на закона на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, респективно поради неравноправност на
основание чл. 146 ЗПК.
С оглед изложеното, моли да се осъди на основание чл. 23 ЗПК, във
връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55,
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б,
да заплати на В. Г. Пенкова, ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Пещера,
общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. ***, сума в размер на 115 лв..
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски
кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране
на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.Прави
доказателствени искания и претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответното дружество. Счита
предявеният иск за допустим, но неоснователен. Твърди че на 09.04.2021
година между „СТИК - КРЕДИТ" АД като кредитор и ищеца В. Г. Н., като
Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия предоставен от разстояние с № 683622, по силата
на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 300 лв.
(триста лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото
възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е
сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на
изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. Сумата е преведена на ищеца по посоченият
от него начин в заявката, а именно за изплащане на каса на „Изипей".
По отношение на твърдението, че договорената неустойка в
горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави, твърди че процесният договор е сключен от
разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на
4
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникации от разстояние. В настоящият случай
сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна
заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 09.04.2021 година
чрез създаденият от В. Г. Н. личен профил, същата е попълнила Заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в
заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ
за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване
на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита,
условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване
на сумата. След попълване на Заявлението за кандидатстване и в
съответствие с посоченото в чл. 6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена
необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши
заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите". След натискането на
бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да изтегли
проект за договор за потребителски кредит, като ако е съгласен с неговото
съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис", с което действие
последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със
съдържанието на договора и за неговото сключване.
След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ"
АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена
от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 683622 от 09.04.2021 г. с
приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски
Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат
дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на
месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР,
изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички
условия във връзка с кредита на 09.04.2021 година ищеца е натиснал бутона
„Подпис", с което последният е изразил и своето недвусмислено съгласие за
сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца
действия между „СТИК - КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател на
09.04.2021 година е сключен във формата на електронен документ Договор за
потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от
разстояние с № 683622. Сключването на договора във формата на електронен
документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПК и с всички други
приложими нормативни документи.
Твърди че е уговорена неустойка за неизпълнение на непарично
задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с
други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали
заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С
оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата
сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а
това зависи изцяло от волята на заемателя. Видно от Договора неустойката се
5
дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил
обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира
да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава
неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Счита, че
годишният процент на разходите по кредита е правилно изчислен и
договорената между страните неустойка не следва да бъде включвана при
изчисляването на ГПР, тъй като това би противоречало на разпоредбата на чл.
19 ал. 3 пр. 1 от ЗПК, предвиждащо, че евентуално възникналите разходи във
връзка с неизпълнението на поети от страната задължения не се включват при
изчисляването на ГПР приложим по кредита. Моли иска да се отхвърли.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Съдът е сезиран с искова молба с правна квалификация чл. 22 ЗПК, чл.
26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
Видно от приетите Разписка № 0300013107455230 от 18.05.2021 г.,
издадена от Изипей АД, разпечатка на предоставената на ищеца пред
договорна информация относно сключването на договора включваща
предоставен Стандартен европейски формуляр, приложимите Общи условия,
както и Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия
предоставен от разстояние, ведно с погасителен план и платежни нареждания,
се установява, че на 09.04.2021г. между ищцата В. Г. Н. и ответника СТИК
КРЕДИГ АД, е сключен договор №683622 за потребителски кредит под
формата на кредитна линия от разстояние / паричен заем / в размер на 300
лев, със срок от 30дни, с възможност за подновяване за срок от 12 месеца,
размер на вноската ГПР – 0 %, ГЛП – 0 %. Посочено е че лихвения процент
при просрочени плащания е в размер на 10 %. Предвидена е и такса за
продължаване срока на кредита в размер на 90 лева за всеки период.
Посочено е в същия договор в чл. 13, че ищеца- потребител следва да
осигури обезпечение - поръчителство от лице, отговарящо на определени
изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е скрепено със
санкция-неустойка в размер на 0,9 % върху стойността на усвоената
кредитна сума за всеки ден през който не е предоставено договореното
обезпечение съгласно чл. 23 от договора .
Между страните не е спорно получаването на сумата от 300 лева от
кредитополучателя. Не е спорно и че ищцата е внесла сумата от 415 лева на
дата 18.05.2021г.
При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищцата и
ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл. 9 и
сл. от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
6
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Съгласно текстът на чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 1-т. 27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за
потребителски кредит.
Настоящия договор е сключен от разстояние.
На интернет адрес: www.stikcredit.bg на ответното дружество са
посочени ОУ и е посочен начин на комуникация. Комуникацията между
страните се извършва по инициатива на потребителя чрез извършване на
действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може
да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна
форма за регистрация -заявка за отпускане на заем, намираща се на уеб
страницата на ответника или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване
потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.
Идентификационен номер) и електронна поща (имейл). В раздел 2 „Термини
и Понятия" на ОУ е посочено, че „Идентификационен номер" представлява
„мобилен телефонен номер, от който кандидат - заявител кандидатства за
заем и се извършва комуникация. Съгласно на ОУ „Профил/Електронен
профил/" представлява „лично виртуално пространство на потребителя,
индивидуализирано от него чрез предоставяне на информация за електронна
поща и парола. Електронната поща посочена от потребителя във
Формата/Заявлението за кандидатстване представлява средство за
индивидуализация на същия от страна на Кредитора". В ОУ е посочено, че
използването на Идентификационният номер, „Профил на
клиента/Електронен профил" и електронна поща от потребителя представлява
електронен подпис, като му е придадена силата на саморъчен подпис по
смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.
В настоящият случай сключването на договора е инициирано от
ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на
Дружеството. На 09.04.2021 година чрез създаденият от В. Г. Н. личен
профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от
7
разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните
данни - три й имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и
настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и
кореспонденция, желания размер на кредита, условията при които желае да
ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е
посочен и така нареченият „Идентификационен номер". След попълване на
Заявлението за кандидатстване на ищеца е изпратена необходимата
преддоговорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката
потребителят натиска бутон „Вземи парите", което действие е потвърждение
на искането за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането
на бутона „Вземи парите" на Потребителя се предоставя възможност да
изтегли проект за договор за потребителски кредит,като ако е съгласен с
неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис", с което
действие последният дава своето волеизявление за съгласието му със
съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на
подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ" АД за отпускане на сумата
посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са
изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние с приложения- ОУ И СЕФ, погасителен план.
След запознаване потребителят е натиснал бутона „Подпис", с което
последният е изразил и своето съгласие за сключване на Договора.
Сключването на договора във формата на електронен документ е
съгласно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Ето защо в случая са спазени изискванията за
сключване на договор от разстояние в аспекта на възражението на ищцата, че
договорът не бил наличен като хартиен носител. Все в тази връзка е
неоснователно и възражението , че договорът бил със шрифт по –малък от 12
pt, тъй като този размер шрифт е предназначен за сключване на договори на
хартиен носител, докато настоящия е от разстояние, поради което това
изискване не важи в случая.
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства е,
че данните в договора са генерирани след предварителното им доброволно
предоставяне от страна на ищцата, като в случая липсват доказателства за
противното. Ето защо договорът е валидно сключен съгласно чл. 48 и сл. от
ЗЗП.
8

В конкретния случай, съдът приема, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните
изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9,т.10 и т. 11 ЗПК.
Видно от процесния договор за кредит е, че кредиторът е посочил като
абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва
ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на
разходите по кредита. В погасителния план обаче е предвиден при
промоционални условия ГПР в размер на 42,58%. Още повече, че съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Затова в посочената величина – ГПР следва по ясен и
разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички
разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му
правоотношение. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в
договора трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от
потребителя ,представляваща ГПР. Не на последно място, но изключително
важно в случая, в сами договор е предвиден ГПР като размер от 0% ,
което не отговаря на разходите, които ще направи потребителя при
продължаване срока на кредита, при непредоставяне на обезпечение и при
неизпълнение на задължението в срок. Настоящия състав намира, че
неправилното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.Посочването в договора на размер на ГПР, който не
е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от
15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС "Търговска практика, състояща се в
посочването в договор за кредит на по- нисък от действителния годишен
процент на разходите, трябва да се окачестви като "заблуждаваща" по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
9
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски
практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и за
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО
и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за нелоялните
търговски практики), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не
би взел.
Тоест действителните разходи за ГПР не съответстват на
посоченото. Ето защо уговорката относно ГПР е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11 ал. 1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК.
Следва да се посочи и че представения погасителен план не отговаря
на изискванията на ЗПК. Погасителния план следва да съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В настоящия случай е посочена една глобална сума , което
влиза в противоречие с чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК.
По делото не е налице спор относно неизпълнението на задължението
за предоставяне на обезпечение в договорения срок, тъй като ответникът не е
навел възражения за това. Законът прогласява принципа на договорната
свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне е ограничена от повелителните
правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави, като неспазването на същите прави
договорените клаузи нищожни, а за нищожността съдът следи служебно. В
мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 на ОСТК на ВКС е възприето
становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при
които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение
излиза извън присъщата обезпечителна функция. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с
оглед количеството и качеството и във времето/. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
10
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената
между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от
тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то
обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този
случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем
сума и възнаграждение за ползването кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Предвид изложеното кредитното правоотношение между страните се
явява недействително на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9,т.10
и т. 11 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този
тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на
договора за потребителски кредит, потребителят /кредитополучателят дължи
връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Предвид цената на иска и правната сложност на делото, неоснователно
се явява възражението на ответното дружество за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по
делото. Предвид че адвокатското възнаграждение не е заплатено в хипотезата
на чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, то на адв. П. следва да се заплатят сторените
разноски, а именно 300 лева за адвокатско възнаграждение, а на ищцата Н.
разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева.
По изложените съображения, ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА "СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б, ДА
11
ЗАПЛАТИ НА В. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Пещера, общ. Пещера,
обл. Пазарджик, ул. *** чрез адвокат П. Св. П., сумата от 115,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 683622 от 09.04.2021 г., ведно със законната
лихва считано от 20.07.2022г. до окончателното плащане, както и разноски в
размер на 50,00 лева.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ" АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл."Оборище" № 13 Б, да
заплати на адвокат П. С. П., разноски по делото в размер на 300,00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12