РЕШЕНИЕ
№ 11413
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110156601 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
сумата от 11 496,52 лева, представляваща получена без основание от ответника във
връзка с извършен от ответното дружество ремонт на автомобил „Киа Спортидж“ с
номер на рама /////////, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2023 г. до изплащане
на вземането.
Ищецът-„Ш.“ ЕООД твърди, че на 15.01.2015 год. е сключил със „София Ауто
България“ ЕАД договор за доставка на лек автомобил Киа Спортидж, който е
придобил на 10.02.2020 год.. Твърди, че от страна на ответника-продавач е
предоставена и 7 годишна гаранция /гаранционно покритие за срок от 48 месеца или
до 150 000 км., което от събитията настъпи първо/ на производител за закупения
автомобил. Поддържа, че автомобилът е обслужван по правилата на ответника за
гаранционното обслужване на автомобила, както следва: първо обслужване извършено
на 18.11.2015 год., при пробег на автомобила 15 022 км., второ обслужване извършено
на 28.07.2016 год., при пробег на автомобила-30 308 км., трето обслужване извършено
на 02.05.2017 год. при пробег на автомобила-44 335 км., четвърто обслужване
извършено на 01.03.2018 год., при пробег на автомобила 63 276 км., пето обслужване
извършено на 12.11.2018 год., при пробег на автомобила -78 056 км., шесто
обслужване извършено на 02.08.2019 год., при пробег на автомобила 92 500 км. и
седмо обслужване извършено на 05.05.2020 год., при пробег на автомобила 105 673
км.. Сочи, че при всички посещения в автосервизите на КИА, автомобилът му е
1
предеван с твърдения, че автомобилът е изправен. Поддържа, че на 20.04.2021 год. и
при пробег на автомобила 119 334 км., водачът на автомобила е усетил тракане на
двигателя, проверил е нивото на масло в двигателя и е установил, че такова липсва.
Твърди, че моторното превозно средство е откарано в сервиз на ответника и след
демонтаж на цилиндрова глава е установено, че има хлабина в трети цилиндър, както
и, че мотовилковия лагер на същия цилиндър е повреден. Излага, че автомобилът е
отремонтиран, като стойността на ремонта е 11 496,52 лева, която сума е заплатена от
него, поради отказ от страна на ответника да я плати, въпреки, че автомобилът е бил в
гаранция. Посочва, че процесното дружество е отказало да признае гаранционните
права на ищеца, единствено поради обстоятелството, че процесният автомобил не е
бил сервизиран (регулярна смяна на масла и филтри) в сервиз от мрежата на
ответника. Заявява, че поведението на ответното дружество е несъобразено с поетите
от същото ангажименти и задължения във връзка с гаранционната отговорност на
продаваните автомобили при условие, че същият е бил правилно експлоатиран и
регулярно обслужван. В молба уточнение от 23.05.2024 год. ищецът поддържа, че
процесната сума, представляваща стойността на ремонта е получена от ответника без
основание, тъй като последният е следвало да отстрани повредата, съобразно
гаранционните условия. Моли съда да потанови решение, по силата на което да осъди
ответника да му плати сумата от 11 496,52 лева. Претендира разноски.
Ответникът-„КБ“ ООД оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че
съгласно чл. 12 на сервизната и гаранционна книжка е посочено, че рекламации в
рамките на гаранционния срок няма де се покриват, ако се дължат на непровеждане на
операциите по техническа обслужване, а в случая ищецът е просрочил техническа
обслужване №4 с 3941 км.. Твърди, че ищецът не е следил нивото на масло в
двигателя, което е довело до сериозна повреда в автомобила. Прави възражение за
изтекла погасителна давност на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2
и ал. 3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и
правна страна:
Според нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без
основание, е длъжен да го върне. За да бъде уважен искът по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по
делото следва да бъде установено заплащането на процесната сума от ищеца в полза
на ответника, както и че това е станало без основание, като в тежест на ищеца е да
докаже, че ответникът е получил дадената от него сума, а в доказателствена тежест на
ответника е установяване на правно основание за получаването й.
С доклада на делото са обявени за безспорни между страните наличието на
договорни правоотношения между страните, отремонтирането на автомобила в сервиз
2
на ответника, както и плащането на стойността на ремонта-в размер на 11 496,52 лева,
поради което съдът ги приема за установени.
Като доказателство по делото е приета страница 5 от гаранционните условия, в
която е посочено, че гаранцията не включва неизправности, вследствие на сервизните
и гаранционните условия, неправилна експлоатация, неправилно поддържане и
небрежност от страна на собственика и/или ползвателяна автомобила, на необичайна
експлоатация и претоварване на автомобила, управление по изключително лоше
пътища с дупки и препядствия, участие на автомобила в състезание, рали и др.
Представен е и дневник на планираните операции по техническа обслужване, от
който е видно, че такива са извършвани, както следва: първо обслужване-извършено
на 18.11.2015 год., при пробег на автомобила 15 022 км., второ обслужване-извършено
на 28.07.2016 год., при пробег на автомобила-30 308 км., трето обслужване-извършено
на 02.05.2017 год. при пробег на автомобила-44 335 км., четвърто обслужване-
извършено на 01.03.2018 год., при пробег на автомобила 63 276 км., пето обслужване-
извършено на 12.11.2018 год., при пробег на автомобила -78 056 км., шесто
обслужване-извършено на 02.08.2019 год., при пробег на автомобила 92 500 км. и
седмо обслужване-извършено на 05.05.2020 год., при пробег на автомобила 105 673
км.
Спорно между страните е дали ищецът е спазил сервизните и гаранционни
условия респ. налице ли са изключенията предвидени договора, които не са включени
в гаранцията. Ответникът твърди, че е налице неспазване на гаранционните условия,
тъй като е налице просрочено техническо обслужване №4, а съгласно стр. 12 на
сервизната и гаранционна книжка е посочено, че рекламации в рамките на
гаранционния срок няма де се покриват, ако се дължат на непровеждане на операциите
по техническа обслужване.
Следва дасе отбележи, че по делото не са представени гаранционните условия, в
цялост, за да се установи наличието на клауза, съгласно която при неспазване на
графика за планово и техническо обслужване техническата гаранция отпада. Съдът
намира, че представената 5-та страница от гаранционните условия няма необходимата
доказателствена стойност да установи, основанието, обосноваващо отпадане на
задължението ответникът да отремонтира автомобила за своя сметка.
На следващо място не е налице и основанието визирано на стр. 12 от дневника
на планираните операции по техническо обслужване, където е посочено, че
„Рекламации в рамките на гаранционния срок няма да се покриват от гаранцията, ако
се дължат на непровеждане на операции по техническо обслужване, а не на дефектни
материарли или лошо качество на изработката“. Това е така, защото ответникът, чиято
е доказателствената тежест не ангажира доказателства, че неизправноста на
автомобила се дължи именно на неспазване на графика за планово и техническо
3
облсужване. Още повече, че след просроченото, четвърто, техническо обслужване, на
автомобила има още три такива, при които не са констатирани данни за неизправност
на същия. Не се доказа и че липсата на масло в двигателя е довело доконстатираната в
сервиза повредата-хлабина в трети цилиндър, както и че мотовилковия лагер на същия
цилиндър е повреден, за да е налице и небрежност или неправилна експлоатация от
страна на ищеца. Не се твърди и няма ангажирани доказателства от ответника, че е
налице и съставен протокол от сервиза си, с който тази връзка да е установена.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът е следвало да отремонтира
автомобила, който се е повредил в срока на гаранционното покритие за своя сметка
респ. ищецът е платил стойността на ремонта без основание.
С оглед горните съображения настоящият състав приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер.
По възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност се
погасяват вземанията за неустойка, наем, лихви и за други периодични плащания.
Настоящото вземане не попада в приложното поле на чл. 111 от ЗЗД, поради което, то
ще се погаси с изтичането на петгодишна давност по арг. от чл. 110 от ЗЗД.
Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание може да се
иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и
от този момент става изискуемо /т. 7 ППВС № 1/1979 г./ Началото на изискуемостта е
начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
В случая вземането е станало изискуемо от деня на плащане на процесната
сума, което съдът приема, че е извършено на 10.06.2021 год., а искът е предявен на
29.11.2023 год. т.е. вземането не е погасено по давност, а възражението на ответника в
тази насока е неоснователно.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1459,86 лева, представляваща сторените в настоящотото
производство разноски.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КБ“ ООД, ЕИК /////////, с адрес: гр. ///////// да заплати на „Ш.“
ЕООД, ЕИК //////////, с адрес: гр. //////, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 11
496,52 лева /единадесет хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и петдесет и
4
две стотинки/– недължимо платена цена връзка с извършен ремонт на автомобил
„Киа Спортидж“ с номер на рама /////////, с която „КБ“ ООД се е обогатила без
основание, ведно със законната лихва считано от 29.11.2023 г. до окончателното
плащане на сумата и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1459,86 лева /хиляда
четиристотин петдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
сторените в производството разноски, съразмерно с увежената част от претенцията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5