Решение по дело №448/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Р. М., [ЕГН], от с. Пресиян, общ. Търговище, [улица], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. И. И. от АК-Търговище, против Решение № 69/12.06.2024 г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД № 141 по описа на съда за 2024 г., с което е потвърдено НП № 1993-5-16/16.01.2024 г. на ВПД Началник на РУ-Търговище, с което на касатора за нарушение на чл.98,ал.1 от ЗОБВВПИ на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

В касационната жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН. В жалбата се излагат доводи за неправилно ценене на доказателствата и неправилно установена от районният съд фактическа обстановка. Навежда се че съдът не е отговорил на наведените от М. възражения във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН. Излагат се доводи, обосноваващи че дори и формално нарушението да е извършено от касатора, то същото се явява маловажно и съдът е следвало да отмени на това основание НП и да предупреди нарушителя по реда на чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН. Моли се оспореното въззивно решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като вместо него се постанови ново с което НП също да се отмени като такова. Претендират се присъждане на съдебни разноски за адв. Възнаграждение и за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуаления си представител адвокат И. И., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Допълнително излага аргументи, обосноваващи за маловажност на случая. Моли касационната жалба да бъде уважена и за присъждане на направените от касатора съдебни разноски и в двете инстанции.

Ответникът по касация - Началник на РУ-Търговище при ОДМВР-Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище счита жалбата за неоснователна. Излага становище за липса на предпоствки за приложението на чл.28 от ЗАНН. Дава заключение, че оспореното въззивно решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна при следните съображения:

При извършване на преценка относно прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено от правна страна следното:

За да постанови този резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка:

На 11.12.2023г., около 15:20 ч., при извършена проверка от полицейски служители И. И. и М. С. на адрес на [улица] с. Пресиян, общ. Търговище, било установено, че жалбоподателят Ю. М. съхранява -5 бр. боеприпаси кал.308 WIN и 35 бр. боеприпаси кал.12, извън касата предназначена за съхранението им, в леген върху шкаф до касата. М. притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, за ловни цели, валидно до 15.07.2026 г. За проверката бил съставен констативен протокол с дата 12.12.2023 г. На датата на самата проверка от страна на св. И. бил съставен АУАН № 1993-5-16/11.12.2023г на М. за нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Актът бил връчен на М. и подписан от същия, с отбелязването: „като се прибра от лов патроните бяха влажни и ги поставих извън касата да изсъхнат“. От страна на М. не са постъпили други възражения срещу акта, като въз основа на последния е издадено оспореното НП.

При така установеното, Районният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от писмените доказателства по делото и показанията на св. И. И. и св. Ж. Ж.. От разпита на последния е установено, че предният ден с М., който живеел в къщата с жена си и децата, били на лов и дъждът намокрил боеприпасите. Фактът на съжителството било потвърден и от св. И.. Посочено е, че на практика фактическата обстановка не се оспорва от М., като в самата жалба също е посочено, че боеприпасите са били извън касата, за да изсъхнат. Вземайки предвид приложената Заповед № 8121з-595/26.05.2015г., съдът е преценил, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия, в предвидените за това срокове и съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Налице е идентичност в описанието на нарушението, дадено в АУАН и в НП, така и в правната квалификация, като при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагайки мотиви, че боеприпасите са били извън металната каса, в близост до котела за парното в дома, в който жалбоподателя живее със семейството си, съдът е извел извод, че М. е осъществил състав на нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ, като случаят не може да се квалифицира като „маловажен“, с оглед на значителното количество боеприпаси извън касата. По тези съображения съдът е възприел краен извод, че за осъщественото нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ М. правилно е санкциониран на осн. чл.193, ал.1 от същия закон, като наложеното наказание правилно е определено в минимален размер.

При така установеното от фактическа и правна страна Районният съд е потвърдил НП като законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

От така изложените в жалбата доводи за неправилно ценене страна на Районния съд на събраните пред него доказателства и неправилно установена по делото фактическа обстановка като касационно основание се извлича -необоснованост на решението. Необосноваността на въззивното решение обаче не е касационно основание по чл.348 от НПК, към който препраща чл.63в от ЗАНН.

Независимо от изложеното изводите на въззивния съд, че от така събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказват елементите от фактическия състав на административното нарушение и неговият извършител, изцяло се споделят от настоящата инстанция. В допълнение следва да се посочи, че законодателят в чл.98, ал.2 от ЗОБВВПИ изрично е предвидил възможност и ред за съхранение на оръжия и боеприпаси извън металната каса, но само и единствено при условие, че същите не могат да се поберат в касата, като се съхраняват в отделно помещение с врата със секретно заключващо се устройство и входна метална врата. В тази насока не са ангажирани и представени доказателства, поради което основателно касаторът е санкциониран за извършеното от него нарушение на чл.98, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следва да се посочи, че причините, поради които М. е съхранявал към датата на нарушението оръжието по неустановения от закона ред са ирелевантни за съставомерността на деянието. Правилно на М. е наложено административно наказание „глоба“ от 500 лв. на основание чл.193, ал.1 от ЗОБВВПИ, който предвижда, че който не изпълни изискванията на чл.98, ал.1-3 за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., като с оглед липсата на вредоносни последици размерът на санкцията се явява правилно определен в минимално предвидения размер.

Неоснователно се явява възражението на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН, по следните съображения.

Случаят, предвид установените по делото обстоятелства, че М. е съхранявал голям обем от боеприпаси извън предназначената за съхранението им метална каса, в помещение обитавано от неговото семейството, включващо и малки деца, където има и котел за парно, по никакъв начин не разкрива признаците на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, във връзка с пар.1,т.4 от ДР на ЗАНН. По отношение на конкретният случай на административно нарушение не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН и въззивният съд като не го е приложил, е постановил решението си при правилно приложение на материалния закон.

Независимо, че въззивният съд не е обсъдил липсата на мотиви в НП относно приложението на чл.28 от ЗАНН, последното в конкретния случай не може да бъде квалифицирано като допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито като допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на НП, които да водят до отмяната на съдебното решение и на НП.

По изложените съображения, касационният съд намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на закона, като в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и наведените в тази насока доводи в жалбата са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационните основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, касационният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/12.06.2024 г. на Районен съд-Търговище, постановено по АНД № 141/2024 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.