Р Е Ш Е Н И Е
№
14.01.2021 г., гр. Бургас
Районен съд – Бургас, гражданско отделение, LVI-ти граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 6152 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 251 ГПК.
По делото е постановено Решение № 260765 от 30.11.2020 г., влязло в сила на 19.12.2020 г., с което е отменено като незаконно уволнението на ищеца Н.Х.Х., извършено със заповед от 13.08.2020 г. на директора на ответното Териториално поделение „Държавно горско стопанство Ропотамо” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП – гр. Сливен, и ищецът е възстановен на длъжността „горски надзирател“, а ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 6120 лева – главница, представляваща обезщетение за периода от 13.08.2020 г. до 13.02.2021 г., представляващ времето, през което е останал без работа вследствие незаконното уволнение, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.10.2020 г. до окончателното й изплащане.
Постъпила е молба от ответника Териториално поделение „Държавно горско стопанство Ропотамо” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП – гр. Сливен за тълкуване на постановеното решение в частта относно периода на изплащане на присъденото обезщетение от 13.08.2020 г. до 13.02.2021 г. – дали този период следва да бъде редуциран до датата на възстановяване на ищеца на работа с оглед спазване срока по чл. 345, ал. 1 КТ, или съдебното решение следва да бъде изпълнено съобразно посочения в него период. Твърди се, че на 21.12.2020 г. ищецът е депозирал заявление за възстановяването му на работа, по което ответникът е длъжен да го възстанови на работа в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението за възстановяване на работа, който срок ще настъпи преди 13.02.2021 г. Излагат се съображения относно евентуалната възможност за паралелно съществуване на два вида задължения пред ответника: 1) за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди 13.02.2021 г., за което би му се дължало трудово възнаграждение и 2) за изплащане на присъденото обезщетение за оставане без работа за периода от 13.08.2020 г. до 13.02.2021 г., при което за определен период от време ищецът би получавал едновременно и трудово възнаграждение, и обезщетение за оставане без работа.
По направеното искане за тълкуване е постъпило становище от ищеца, който счита молбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Навежда доводи, че волята на съда е ясна и не се нуждае от тълкуване, а изложените в молбата съображения касаят начина на изпълнение на съдебното решение. Посочва се, че към настоящия момент ищецът все още не е възстановен на работа и продължава да търпи вреди от незаконното си уволнение. Отбелязва се, че отношенията между страните могат да бъдат доброволно уредени чрез изплащане на обезщетение за оставане без работа за периода до датата на реалното възстановяване на работа.
Съдът намира, че постъпилата молба за тълкуване на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение по следните съображения.
Тълкуването по чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. По пътя на тълкуването на съдебното решение не може да се признават нови факти, нито да се постановява нещо различно от отразеното в решението, дори и то да е неправилно (Решение № 253 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 4250/2019 г., IV г. о. на ВКС).
В настоящия случай волята на съда, отразена в диспозитива на постановеното и влязло в сила съдебно решение, относно периода на дължимост на присъденото обезщетение за оставане без работа, е ясна и недвусмислена, поради което не се нуждае от тълкуване. Изложените в молбата по чл. 251 ГПК съображения касаят изпълнението на съдебното решение и по същество изразяват опасенията на ответника относно евентуалната възможност за определен период от време ищецът да получава едновременно и трудово възнаграждение, и обезщетение за оставане без работа. Наличието на подобна хипотеза не е годен предмет на разглеждане в настоящото производство. Настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнася дали при наличието на посочената от ответника хипотеза заплащането на обезщетение за оставане без работа за период, през който ищецът вече е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, би представлявало основателно правопогасяващо възражение срещу претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за същия период.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Ропотамо” към „Югоизточно държавно предприятие” ДП – гр. Сливен за тълкуване на влязлото в сила решение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: