Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
Пазарджик,
17,07,20г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното
заседание на девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при
секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия РАДИНА нахд № 525/20 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.” ООД с ЕИК *****с адрес град Пазарджик, ул. „с**, представлявано от законния си представител Д.Г. против НАКАЗАНЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 497023-F521442/26.02.2020 г.на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.
В съдебно заседание за дружеството, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата и настоява да се отмени НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, застъпва становище за потвърждаване на постановлението.
Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството- жалбоподател стопанисва сладкарска работилница „Ф.",находяща се в гр. Пазарджик, ул. „Христо Ботев”.
На 29.10.2019 г. в обекта била извършена проверка от св. А. - ст. инспектор по приходите . установено било, че е въведено в експлоатация фискално устройство ( ФУ) модел: „Eltrade А 3 KL", с ИН на ФУ № ED331347 и ФП № 44331347. От същото бил изведен КЛЕН за периода от 28.10.2019 г. до 29.10.2019 г., по данните от който се установило, че липсва дневен финансов отчет за работен ден, започващ на 28.10.2019 г. и завършващ на 28.10.2019г. Установено било, че през ден били издадени фискални касови бонове № 0000643-в 16:14 часа и № 0000646- в 17:21 часа /вкл./, като с фискалното устройство бил отчетен общ оборот в размер на 44,50 лв., но не бил отпечатан дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет в края на работния ден.
Отчет с нулиране и запис във ФП от ФУ бил отпечатан на 29.10.2019 под №0000653 и блок фискална памет №0065 с общ оборот 102,60 лв.
При тези данни на 04,11,19т. св. А. в присъствието на законовия представител на дружеството съставила против него АУАН за нарушение на чл. 39, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.АУАН е надлежно предявен и е връчен препис, а въз основа на него е издадено атакуваното наказателно постановление.
Правят се общи възражения за процесуални нарушения от степента на съществените, но извършеният контрол дължим в рамките на цялостния за законосъобразност не установи такива. И констативният, и санкционният административен акт съдържат пълно описание на онези обстоятелства, при които е извършено нарушението и които покрива напълно съответно признаците на състава на извършено нарушение (но не и по възприетата квалификация!) . В частност - отразени са надлежно и обективно времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Спазени са изискванията са предявяване, подписване и връчване на административните актове.
Липсват обаче обстоятелства, които са мотивирали
наказващият орган да отхвърли приложение на чл. 28 от ЗАНН, за приложение на
който дори в НП се съдържат основания - „ извършеното нарушение не е довело до
неотразяване на приходи“. А последното е една от основните цели на процесната
Наредба и дори наименованието й я съдържа - „ за регистриране и отчитане на
продажбите от търговските обекти…“ . При положение, че самият автор на
санкционния акт е възприел обстоятелства, които
са аргументи за приложение на чл. 28 от ЗАНН, е следвало ясно и
мотивирано да представи становище защо отхвърля приложението на тази норма, а
не да заяви това само формално и като извод, както е сторил ( от НП, стр.2
- „За
да се определи административното наказание са взети предвид тежестта на
нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства и се констатира, че
не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН „“).
Коментираният
пропуск е съществен и сам по себе си е основание за отмяна на НП.
При това, налице
са и други аргументи в полза на претендираното от дружеството- жалбоподател
приложение на чл. 28 от ЗАНН, така, че е налице и нарушение на материалния
закон ( становището за което ще се изложи в евентуален аспект - ако не се
възприема като съществено коментираното горе процесуално нарушение).
На първо място следва да се отрази, че спор по фактите няма - за деня, предхождащ този на проверката е липсвал дневен финансов отчет за работен ден (започващ на 28.10.2019 г. и завършващ на 28.10.2019г.). Именно от въведената информация обаче е станало ясно, че № 0000643-в 16:14 часа и № 0000646- в 17:21 часа /вкл./, като с фискалното устройство бил отчетен общ оборот в размер на 44,50 ла.- тоест доходите от тези продажби са били регистрирани. Тъкмо поради това , съвсем правилно е било прието и отразено дори в административните актове, че неизпълнението на изискването за отпечатване на дневен финансов отчет не е довело до неотразяване на приходи.
Нормата на чл. 39,
ал.1 от Наредбата обаче, която е възприета като нарушена , към момента на деянието ( изм. С ДВ бр. 52 от 2019 г., в сила от
2.07.2019) вменява вече друго задължение
- „Всяко фискално устройство,
включително вградено в автомат на самообслужване, както и ИАСУТД генерират
автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет
и в КЛЕН в 23:59:59 часа за всеки календарен ден (от 0:00 до 24:00 часа), през
който в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени
операции, в следните случаи:
1. когато не е
генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа; или
2. когато е
генериран или отпечатан дневен финансов отчет за деня преди 23:59:59 часа и
след генерирането му/отпечатването му в устройството са регистрирани
продажби/сторно или служебно въведени операции.“
С последното изменение и допълнение на Наредбата - ДВ бр. 9 от 2020 г., в сила от 31.01.2020 г. е въведен §21, ал.2 , според който „ До привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 юли 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции“. Следователно нарушението е по тази норма, а не посочената в акта и в НП - чл. 39, ал.1 от Наредбата и липсата на правилното право рамкиране на нарушението също засяга правото на защита, тъй като посочената норма предвижда автоматично генериране на дневния финансов отчет, а не неговото фактическо извеждане.
Горните разсъждения обоснова на първо място решението за допуснати съществени процесуални нарушения , и евентуално като извод ( ако не се сподели първия) - маловажност на случая , която не оправдава ангажирането на административно-наказателната отговорност в посочените в него параметри. Всъщност, последните, доколкото се изразяват в имуществена санкция от 500 лева и като се има предвид липсата на каквито и да е вредни последици от нарушението , следва да се преценят и предвид „принципа за пропроционалност“. Той е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз. Съгласно трайната практика на Съда на Европейския съюз, държавите- членки имат законен интерес да вземат подходящите мерки за защита на своите интереси. С Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10, т. 23 и цитираната там съдебна практика е установено, че : „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите- членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те, въпреки това, са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.” Тоест правна уредба по правото на Съюза препраща по този въпрос към националните разпоредби, но с член 4, § 3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество е пердвидено държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел, запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки, те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер –(Решение от 7 октомври 2010 г, дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и цитираната в същото съдебна практика). В т. 24 от цитирано решение по делото M. U. - т. 24 и цитираната съдебна практика, е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели” . В Решение на Общия съд, VІІІ, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 отново се застъпва становището, че „ Във връзка с това следва да се напомни, че принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на правото на Съюза и е възпроизведен в член 5, параграф 4 ДЕС, изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели.
Следователно, не става дума да се установи дали приетите от законодателя на Съюза мерки са единствените или най-добрите възможни, а дали те са явно неподходящи по отношение на преследваната цел (вж. решение ATC и др., т. 31 по-горе, EU:T:2013:451, т. 98 и 99 и цитираната съдебна практика).Така, при приложение на принципа на пропорционалност и посочените критерии за преценката му по правото на Съюза - следва да се има предвид преследваната цел с реализиране на създадените с НП неблагоприятни за нарушителя последици – а тя е защита на регулираните обществени отношения. В случая регулираните обществени отношения са засегнати само в една незначителна степен поради неизпълнение на едно формално задължение, което вече дори самият законодател е „редактирал“ . Затова налагането на процесната санкция от 500 лева, макар минимална , е в разрез с принципа на пропорционалност е налагането на санкцията е неоправдано от гледна точка на преследваните с нея цели.
Горното налага отмяна на НП.
Това води до основателност на претенцията за присъждане на адвокатския хонорар, но в редуциран спрямо заплатения размер, предвид факта, че процесуалния представител се яви само в едно от проведените три съдебни заседания , но пък от друга страна - депозира писмено становище по същество. Поради това и хонорарът, платим от НАП , следва да бъде редуциран до 100 от платените 120 лева ( по договора)
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАНЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 497023-F521442/26.02.2020 г.на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП Пловдив, с което на „Ф.” ООД с ЕИК *****с адрес град Пазарджик, ул. „с**, представлявано от Д.Г. на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА НАП да
заплати на „Ф.” ООД с ЕИК *****разноски в размер на 100 лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен
съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: