Решение по дело №142/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр. с чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.

Административното дело е образувано по жалба от С.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с който са установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства в общ размер на главница 1155,13 лева и лихви за просрочие към датата на издаване на акта /23.01.2023 г./ в размер на 265,80 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., във връзка с подадени декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ, потвърден с Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че вменените за заплащане задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за жилище в кв. „Д.“ *** и земя в с. Г. са недължими, доколкото за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. тези задължения са заплатени по банкова сметка на Община Сливен. Недължимо е и задължението за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ланча“, модел „Дедра“ с рег. № ******** за същия период, поради заплащане на данъка. Поради заплащане на тези задължения, счита че актът е следвало да бъде отменен. На следващо място заявява недължимост и на установените му за заплащане данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № ******* и лек автомобил марка „БМВ“, модел „520 И“ с рег. № ********. Първият от тях бил със служебно прекратена регистрация от 01.06.2006 г., а вторият бил продаден с договор от 19.09.2006 г. и владението му било предадено на същата дата на купувача М.С.С., като по преписка № 10239/2021 г. по описа на Трето РУ на МВР – София по несъмнен начин било установено, че автомобилът е обект на престъпление и не съществува физически от 2008 г. Жалбоподателят счита, че в този случай и във връзка с погиването на автомобила е изключен от категорията лица – субекти на задължението за данък върху превозните средства, съгласно чл. 53 от ЗМДТ. Оспореният акт бил незаконосъобразен поради липса на фактическите и правни основания за неговото издаване. Неправилно бил определен размерът на данъка върху недвижимите имоти, доколкото от начина на отразяване на задълженията не ставало ясно дали посочената данъчна оценка за 2021 г. е послужила за определяне на данъка за процесния период. Не били посочени и нормативните актове, въз основа на които е определена дължимата лихва. От табличния вид за определяне на таксата битови отпадъци не ставало ясно как е формирана тази такса по отношение на процесните имоти за всяка от трите услуги по чл. 62 от ЗМДТ и за кой момент за всяка от годините за периода е начислена определената в акта лихва. Твърди още допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по отношение на данъка върху превозните средства, тъй като за двата автомобила не били подавани декларации, въз основа на които да се установи публичното задължение. Това правело невъзможно осъществяването на съдебен контрол за законосъобразно определяне на задължението. Моли съда за отмяна на атакувания индивидуален административен акт, с претенция за сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. И. Б. ***. Подържат жалбата и молят съда да я уважи, като постанови отмяна на оспорения АУПДВ. Претендират за присъждане на разноски. Пълномощникът на жалбоподателя адв. Б. представя по делото писмена защита, в която излага допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт.

В съдебно заседание административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен служител с юридическо образование гл. експерт А.О., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли, предвид изложените от нея подробни съображения в представения по делото писмен отговор. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 23.01.2023 г. длъжностно лице – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен издал Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК с № АУ000140-1, с който по отношение на настоящия жалбоподател С.И.С. установил размера на задълженията за данъци, такси и глоби по видове и периоди и лихви за просрочие към тях, изчислени към 23.01.2023 г., както следва: данък върху недвижимите имоти в общ размер 32,61 лв. и такса битови отпадъци в размер на 36,33 лв. за 2021 г. и 2022 г. за имоти – жилище с административен адрес гр. С., ж.кв. „Д.“ *** и земя с площ 595.0 кв.м. в с. Г., общ. Сливен, както и данък върху превозните средства с общ размер 1 351,99 лв. (главница от 1 089,18 лв. и лихва в размер на 262,81 лв.) за следните превозни средства и периоди: лек автомобил марка „БМВ“, модел „520И“ с рег. № ******** за периода 2018 – 2022 г., лек автомобил марка „Форд“, модел „Орион“ с рег. № ******* за периода 2018 – 2022 г. и лек автомобил марка „Ланчия“, модел „Дедра 1.6“ с рег. № ******** за периода 2018 – 2022 г.

АУЗ бил връчен с известие за доставяне лично на неговия адресат С.С. на 30.01.2023 г.

На 13.02.2023 г. С. заплатил по банков път задължения в общ размер на 125,99 лв. за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „Ланчия“ с рег. № ******** за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г..

Срещу гореописания акт неговият адресат и настоящ жалбоподател депозирал жалба вх. № 28/14.02.2023 г. пред Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен (л. 23). В същата С. посочил недължимост на установените с АУЗ задължения, като за недвижимите имоти и лек автомобил Ланча Дедра представил платежни нареждания за внесени задължения за ДНИ и ТБО, както и за данък върху превозните средства. Относно лек автомобил Форд Орион посочил, че е унищожен, а лек автомобил БМВ 520И – отчужден през 2006 г. и погинал през 2008 г.

С Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. сезираният горестоящ административен орган Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен потвърдил АУЗ № АУ000140-1/23.01.2023 г. (л. 25 - 27). Решението било връчено на С. на 27.03.2023 г. Жалбата с обективирано в нея оспорване на АУЗ е депозирана пред настоящия съд на 10.04.2023 г.

В хода на административното производство с писмо изх. № МДТ-813/23.09.2022 г. (л. 28) от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен била изискана актуална справка за притежаваните от С.С. превозни средства, в отговор на което с писмо рег.№ 804000-8486/23.09.2022 г. (л. 29) била представена Справка от АИС – КАТ (л. 30), според информацията в която С.И.С. е собственик на следните леки автомобили: Форд Орион с рег. № *******, Ланчия Дедра с рег. № ********, БМВ 520И с рег. № ******** и Форд Ка с рег. № ********.

По административната преписка са приложени декларации по чл. 54 от ЗМДТ за облагане с данък за притежаван лек автомобил за два от описаните в АУЗ превозни средства (л. 59 - 60).

Със Заповед № РД15-1163/18.06.2021 г. Кметът на Община Сливен възложил на поименно определени служители от общинска администрация правомощия на органи по приходите по ДОПК за установяване и събиране на местните данъци и такси, като в т. 5 е посочена М. С. П. – К., издател на оспорения в настоящото съдебно производство административен акт.

По доказателствата е приобщено Постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.11.2013 г. на Заместник – районен прокурор при РП – Сливен (л. 4), с което е прекратено наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Според данните в това постановление, през 2001 г. С. и неговата съпруга предоставили владението на автомобила си Форд Орион с рег. № ******* на М., с устна договорка за евентуална бъдеща продажба, при което М. заплатил сума в размер на 1 800 лв., но до сключване на договор за продажба не се стигнало; През 2004 г. автомобилът се повредил сериозно и М. го разглобил и предал за скрап. В нотариално заверена декларация от 16.09.2013 г. И.А.М. заявил, че от 01.02.2001 г. стопанисва и управлява автомобил Форд Орион с рег. № *******, регистрационните табели и свидетелството за регистрация е изгубил, а през 2004 г. поради тотална повреда на двигателя и ходовата част на автомобила, го е разкомплектовал. Съгласно Удостоверение рег. № 804000-1609/06.02.2020 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, МПС с рег. № ******* , марка „Форд Орион“ е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г., тъй като регистрационните табели не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591 (л. 31).

На 19.09.2006 г. С.И.С. като продавач и М.С.С. като купувач сключили предварителен договор за покупко – продажба на МПС за лек автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № ********, с договорена цена от 5 950 лв., от които изплатени към момента на подписване на договора 950 лв. и уговорка остатъкът да се изплати на три вноски, последната от които – на 30.12.2006 г. Според съдържанието на този договор, страните са се задължили да сключат окончателен договор в 15 – дневен срок от заплащане на последната вноска от уговорената продажна цена, като всяка от тях си запазва правото да иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Договорът е с нотариална заверка на подписите, като по делото не са представени доказателства за сключване на окончателен договор или обявяване на предварителния за такъв по съдебен ред (л. 7).

По доказателствата е приобщено Постановление от 24.09.2021 г. по пр. пр. № 36063/2021 г. по описа на СРП, пр. вх. № 227000-10239/2021 г. на 03 РУ – СДВР, издадено от мл. прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство. От данните в същото се установява, че след сключване на предварителния договор за покупко - продажба на лекия автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № ********, М.С. и А.М. са го ползвали две – три години, като при инцидент автомобилът е бил потрошен, изоставен на адрес гр. С., кв. „Б.“, ул. „Б. к.“ № …, след което е изчезнал от мястото и към момента С. и М. не знаят неговото местонахождение.

По делото се приобщени писмени доказателства, удостоверяващи, че общината предоставя услуги по чл. 62 от ЗМДТ в районите на процесните недвижими имоти – заповеди на кмета на Община Сливен за определяне на границите на районите и видът на предлаганите услуги за разглежданите периоди, графици за сметоизвозване, оборка улици, тротоари, междублокови пространства (л. 47 – 57).

Към доказателствата са приобщени справка от 16.05.2023 г. за неплатени задължения за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. (л. 58) и Остатък за плащане по АУЗД № № АУ000140-1/23.01.2023 г. (л. 61) и дубликати на платежни нареждания (л. 63 – 69).

По делото е разпитан като свидетел И.А.М., който заявява, че е закупил от жалбоподателя л. а. „Форд Орион“ без договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите и после го е предал на вторични суровини, поради настъпило повреда на скоростната кутия.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приобщени по делото писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с който са установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства в общ размер на главница 1155,13 лева и лихви за просрочие към датата на издаване на акта /23.01.2023 г./ в размер на 265,80 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., във връзка с подадени декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ, потвърден с Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

Обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден и процесуално законосъобразен. Оспореният акт е издаден след извършена проверка по писмени данни от служител при общинската администрация – главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) и Заповед № РД15-1163/18.06.2021 г. на Кмета на Община Сливен материална компетентност. Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съобразно ал. 3, изр. първо, в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите и според ал. 4 същите се определят със заповед на кмета на общината. Такъв акт, определящ правомощията, респ. материалната компетентност на конкретни служители от общинската администрация е цитираната по – горе заповед на Кмета на Община Сливен. В процесния случай е спазен и редът за административен инстанционен контрол, като на адресата на акта е предоставена (и същият се е възползвал) от възможността да възрази срещу установяванията в АУЗ пред компетентния горестоящ орган, който съобразно вида на постановения акт е директорът на звеното за местни приходи в общината (чл. 4 ал. 5 от ЗМДТ) - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

Неоснователно е заявлението на жалбоподателя, че същият е заплатил изцяло задълженията си за данък недвижими имоти и ТБО за жилище с административен адрес гр. С., ж.кв. „Д.“ *** и земя с площ 595.0 кв.м. в с. Г., общ. Сливен, за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., тъй като е направил плащане по банков път с платежни нареждания от 06.01.2022 г. (л. 9) и от 08.12.2022 г. (л. 10). Съгласно разпоредбата на чл. 169, ал. 3а от ДОПК „До заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява.“. От текста на разпоредбата следва, че в конкретния случай С. не е имал правото да избира кое от наличните му задължения да бъдат погасени с направения от него превод, тъй като е имал да погасява по-стари публични задължения от посочените от него 2021 г. и 2022 г. В този смисъл административният орган основателно и законосъобразно е приел, че направеното плащане е налице частично погасяване на задълженията от С. за процесния период, което се установява от справката с дата 16.05.2023 г. за неплатени задължения за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. (л. 58) и Остатък за плащане по АУЗД № № АУ000140-1/23.01.2023 г. (л. 61).

Неоснователно е и твърдението, че оспореният АУЗ е незаконосъобразен по отношение на определеното данъчно задължение за л. а. марка „Ланчия Дедра“ с рег. № ********, тъй като според жалбоподателя същото е погасено с направеното от него плащане по банков път на 13.02.2023 г. размер на 125,99 лв. за данък върху превозните средства за посочения автомобил за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г.. Това осъществило се плащане, обаче не може да се определи като обстоятелство по чл. 142, ал. 2 от АПК. Съобразно чл. 178, ал. 1 от ДОПК публичните задължения се изпълняват доброволно. Доброволното изпълнение на тези задължения преди определения падеж води до погасяване на задълженията, но неизпълнението в предвидения срок поражда задължението на органите по приходите да съберат дължимите публични задължения. Не се спори по отношение на това, че дължимите задължения не са били платени в установените за това срокове. Съобразно чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти се заплаща на две равни вноски в следните срокове – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Съобразно чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът за превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове – до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Неплащането на публичните задължения в предвидените за това срокове предполага, че компетентният орган по приходите следва да издаде съответния акт и след като актът влезе в сила, ако задължението не е платено доброволно, да предприеме действия за принудителното му изпълнение. В процесния случай е налице неплатено в установения в закона срок публично задължение, поради което органите по приходите го установяват с акт за установяване на задължение. Плащането на задължението след законово определения срок не поражда незаконосъобразност на акта за установяване на задължение. Следователно плащането след падежа на публични задължения, дължими към датата на издаване на акт за установяване на задължения не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК. Това е изпълнение на възникнало по закон задължение, което актът само установява и поставя началото, след влизането в сила, на процедурата по принудително събиране, ако междувременно задължението не е погасено доброволно. От изложеното, следва изводът, че постановеното от административния орган в тази част на оспорения акт е правилно и законосъобразно.

Правилен и законосъобразен е и изводът на административният орган, че жалбоподателят дължи данък върху превозните средства за л. а. „Форд Орион“ с рег. № ******* за процесния период от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 5 (ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.) от ЗМДТ, която гласи: “Алинея 4 не се прилага и данъкът се дължи за превозни средства, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, и за превозните средства със служебно прекратена регистрация поради това, че са с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591.“. В тези случаи, независимо че регистрацията е служебно прекратена от 01.06.2006 г., данък се дължи, тъй като не е подадено заявление за прекратяване по реда на чл. 143, ал. 6 от ЗДвП. В случая не се касае за обратно действие на правната норма, а за уреждане по нов начин, с действие занапред, на данъчните отношения във връзка с юридическия факт на служебно прекратена регистрация на МПС поради несъответствие на регистрационните табели, какъвто случаят с автомобила на оспорващия, като с новата ал. 5 на чл. 58 от ЗМДТ, считано от 01.01.2018 г. и до момента, вече е придадено различно правно значение на прекратената служебно регистрация на основание § 3, ал. 3 от Наредба № I – 45/2000 г. Нормата на чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ намира приложение именно при случаите на служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство поради това, че автомобилът е с табели с регистрационен номер, които не отговарят на изискванията на българските стандарти – БДС 15980 и БДС ISO 7591. В случая е налице незабавно действие на материален закон, който урежда по нов начин заварени правоотношения. От приложеното по делото Удостоверение рег. № 804000-1609/06.02.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен, се установява, че МПС с рег. № *******, марка „Форд Орион“ е със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г., тъй като регистрационните табели не отговарят на изискванията на БДС 15980 и БДС ISO 7591, но от останалите доказателствата по делото е видно, че регистрацията на автомобила не е прекратена по смисъла на чл. 143, ал. 6 - 7 от ЗДвП, които разпоредби изискват при прекратяване на регистрацията на МПС да се предават регистрационните табели на автомобила и документ, че е предаден за разкомплектоване, следователно за процесния период от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. данъкът за превозното средство е дължим на основание чл. 58, ал. 5 от ЗМДТ. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решение по адм. дело № 8086/20 г. Отделно от това следва да се има предвид, че собственик на л. а. „Форд Орион“ с рег. № ******* продължава да бъде жалбоподателят С., видно от писмо рег.№ 804000-8486/23.09.2022 г., с което е представена справка от АИС – КАТ. Твърдението му, че не дължи данък за него поради погиването му е неоснователно. Дали лекият автомобил е бил предаден на вторични суровини, както твърди свидетелят И.М., е правноирелевантен факт по отношение на дължимостта на данък за превозното средство, съобразно изложените по-горе съображения.

Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен и в частта, с която са установени задължения за данък за превозните средства за лек автомобил марка БВМ модел 520И с рег. № ******** за данъчен период от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г.. От събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил предаден във владението на М.С. по силата на сключен на 19.09.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на моторно превозно средство. По силата на този договор продавачът, настоящия жалбоподател, се е задължил да продаде на купувача С. моторното превозно средство, а купувачът се задължил да заплати на продавача договорената цена в размер на 5950 лв., от която сума продавачът е получил 950 лв. преди подписване на договора, като остатъка от продажната цена в размер на 5000 лв. щяла да бъде изплатена на три равни месечни вноски в срок до 31 декември 2006 г. Съгласно чл. 2.1 от предварителния договор, страните се задължават да сключат окончателен договор в 15 - дневен срок от плащане на окончателната сума по предварителния договор. Страните в настоящото производство не спорят по отношение на обстоятелството, че окончателен договор не е бил подписан. Съобразно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ, облагат се с данък върху превозните средства регистрираните за движение по пътната мрежа на Република България пътни превозни средства, като съгласно чл. 53 от ЗМДТ, данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства. Член 144 от ЗДвП регламентира предпоставките, при наличието на които се вписва в регистрите промяната на собствеността на моторните превозни средства. Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП, собствеността на моторни превозни средства се прехвърля с писмен договор, а съгласно ал. 2 при прехвърляне на собствеността на регистриран автомобил подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. В настоящия случай, както правилно е приел и административният орган, от представения по делото договор за покупко-продажба на моторно превозно средство се установява, че с оглед действителната воля на страните, същият е предварителен такъв, поради което не е налице промяна на собствеността по отношение на процесния автомобил. Правилни са и направените от административния орган изводи, съобразени при преценката на обстоятелството относно представените доказателства за погиване на автомобила, доколкото регистрацията на автомобила не е била заличена. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства за приложимостта на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ. Не се установяват и обстоятелства за приложимост на чл. 58, ал. 1 от ЗМДТ. Доколкото не се установява обстоятелството на прекратена регистрация на автомобила, не може да намери приложение и чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. Не се установява и приложимост на чл. 58, ал. 4, изречение трето от ЗМДТ, съгласно който, за излезлите от употреба моторно превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. От изложеното, следва изводът за законосъобразност на обжалвания АУЗ и в тази му част.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при спазване на всички съществени административно производствени правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и за внесена държавна такса в размер на 30 лв. е основателна, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, като размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да се определи по реда на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 442,10 лв..

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Сливенският административен съд, седми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107 ал. 3 от ДОПК № АУ000140-1/23.01.2023 г., издаден от главен експерт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен, с който са установени публични задължения за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и данък върху превозните средства в общ размер на главница 1155,13 лева и лихви за просрочие към датата на издаване на акта /23.01.2023 г./ в размер на 265,80 лева за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г., във връзка с подадени декларации по чл. 14 и чл. 54 от ЗМДТ, потвърден с Решение № НОМ 46/22.03.2023 г. на Директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен.

ОСЪЖДА С.И.С., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Сливен, сумата от 472,10 лв. /четиристотин седемдесет и два лева и 10 ст., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.