Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, ……. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, І въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ Н.
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на
секретаря Ваня Гаджева и прокурора И. Аврамов, разгледа докладваното от мл.съдия
Спасенов ВНОХД № 3736 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 07.03.2018 г. по
НОХД № 22504/2014 г. по описа на СРС, НО, 98 състав, подсъдимият И.В.М., роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН ********** е признат за виновен в това,
че на 18.07.2011 г., в гр. София, от апартамент, находящ се в ж.к. „**********,
в съучастие като извършител с Г.Н.С., ЕГН ********** – извършител, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот /счупил патрона на
входната врата/ и чрез използване на МПС – л.а. марка „Мерцедес“, модел „С
250“, бежов на цвят, с ДК № **********, собственост на Г.П.П.и техническо
средство /отвертка и гаечен ключ/, направил опит да отнеме чужди движими вещи:
холна секция на стойност 215,00 лева, дървена холна маса на стойност 56,00
лева, бял на цвят триместен диван на стойност 189,00 лева, два броя единични
легла с ракла, всяко на стойност 105,00 лева /с обща стойност 210,00 лева/,
дървена масичка на стойност 42,00 лева, дървена кухненска маса на стойност
63,00 лева и три броя дървени кухненски стола, всеки на стойност 21,00 лева /с
обща стойност 63,00 лева/, всички вещи на обща стойност 838,00 лева, от
владението на В.П.Г., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като опита е останал недовършен, поради независещи от дееца причини
/бил задържан от служителите на 06 РУ-СДВР – Е.С.и Л.Л./ - престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20,
ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание
чл. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр.
чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 54, ал. 1 и ал.
2 от НК, първоинстанционният съд му е наложил наказание „лишаване от свобода“
за срок от една година, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години.
На основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият М. е осъден да заплати по сметка на СДВР
разноски по делото в размер на 299,95 лева.
На основание
чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият М. е осъден да заплати сумата от 5,00 лева
за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат А.Н. от САК - упълномощен
защитник на подсъдимия И.В.М..
В жалбата се
прави искане присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Излагат се твърдения, че обжалваната присъда на първоинстанционния съд е
необоснована, незаконосъобразна и почиваща на предположения по смисъла на чл.
301, ал. 1 от НПК.
Навеждат се
съображения, че деянието, за което подсъдимият М. е привлечен към наказателна
отговорност е такова по чл. 170, ал. 1 от НК, а именно от частен характер, като
се посочва, че е налице опит за влизане в чуждо жилище с употреба на специални
технически средства.
Излагат се твърдения
за липса на субективната страна на деянието взломна кражба, като се посочва, че
подсъдимият не е имал намерение за противозаконно отнемане на мебели от
процесното жилище.
В жалбата се
прави искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори
на въпроса, дали инкриминираните движими вещи е можело да се натоварят в
процесния лек автомобил.
В разпоредително заседание на 23.08.2018
г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели,
изслушването на експертизи и ангажирането на веществени доказателства, като не
е допуснал назначаването на исканата от защитата съдебно-техническа експертиза.
В
съдебно заседание пред въззивният съд защитникът на подсъдимия М. – адв. А.Н. поддържа,
че между подсъдимият М. и свидетелят С. не е имало предварителна уговорка да
вземат мебели, като дори не са знаели, че в процесния апартамент имало само
мебели. Поддържа, че срещу подзащитния му е повдигнато обвинение за опит за
кражба при евентуален умисъл, като в този смисъл сочи, че законът не позволява
отговорност за опит за кражба при евентуален умисъл. Излага съображения, че
деянието, за което подсъдимият М. е привлечен към наказателна отговорност е
такова по чл. 170, ал. 1 от НК, а именно от частен характер, като се посочва,
че е налице опит за влизане в чуждо жилище с употреба на специални технически
средства, извършен през светлата част на денонощието.
Моли
за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подсъдимия И.В.М..
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура счита жалбата за неоснователна. Посочва, че деянието, за което М. е
привлечен към наказателна отговорност е доказано по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства. Счита тезата на защитата, че процесното деяние покрива
състава на престъпление по чл. 170, ал. 1 от НК за несъстоятелна, като в този
смисъл посочва, че подсъдимият М. и свидетелят С. са действали с цел кражба,
при пряк умисъл, т.е. с умисъл да отнемат вещи, като този умисъл бил
неконкретизиран, тъй като не са знаели какви вещи има в дома. Поддържа, че
деянието е доказано от обективна и субективна страна, поради което моли
обжалваната присъда на първоинстанционния съд да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
Подсъдимият М. заявява, че не е искал да взима мебели и че е
бил пред процесния апартамент не за да прониква в него.
В последната си дума подсъдимият И.В.М.,
моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
контролираната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за
установено следното:
За да постанови присъдата си,
първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред. В хода му са
събрани доказателствени източници от различен вид. Изслушани са обясненията на
подсъдимия И.В.М., както и показания на свидетелите Х.Х.К., Л.К.Л.и Е.А.С..
Приобщени са към доказателствения материал по делото, по реда на чл. 281, ал. 5
от НПК и показанията на свидетелите Х.Х.К., Л.К.Л., Е.А.С. и В.П.Г., дадени в
хода на досъдебното производство. Приета и приобщена към доказателствата по
делото е и изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза. Приобщени са по реда на чл. 283 НПК
и приложените по делото писмени доказателства.
В изпълнение на задълженията си да извърши собствен анализ на събраните
доказателствени източници, Софийски градски съд прие следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.В.М. е роден на ***
***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, живущ ***, с ЕГН **********.
Подсъдимият И.В.М. и свидетеля Г.Н.С.
се познавали към 18.07.2011 г. и поддържали контакт помежду си.
На 18.07.2011 г. М. и С. се
движели в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 250 Дизел“, бежов на цвят, с рег. №*******,
собственост на Г.П.П.. Автомобилът бил управляван от свидетеля С., който
паркирал същия пред блок ********“ в гр. София. Поради липса на средства подсъдимият М. и
свидетелят С. взели решение да извършат кражба на движими вещи от апартамент,
находящ се в жилищен блок ********, а именно апартамент № 7, намиращ се на ет. 3, във вход
В на същата жилищна кооперация. В апартамент № 7, находящ се във вход ***на
блок ******** се намирали следните движими вещи, а именно: холна секция,
дървена холна маса, бял на цвят триместен диван, два броя единични легла с
ракла, дървена масичка, дървена кухненска маса и три броя дървени кухненски
стола. Така описаните по-горе движими вещи били във владението на свидетеля В.П.Г..
Въз основа на взетото общо решение
за извършване на кражба на движими вещи от горепосочения апартамент и
постредством предварително подготвени отвертка и гаечен ключ, М. и С. счупили
или повредили два от патроните на входната врата на жилището. Докато С.
извършвал интервенциите върху вратата на жилището, М. държал и му подавал
инструментите, като същевременно следял и за движението на хора по стълбището
на жилищния блок.
Тези действия на подсъдимия М. и
свидетеля С. били наблюдавани от свидетеля Х.К., който обитавал отсрещния
апартамент и наблюдавал поведението на М. и С. през шпионката на входната си
врата. Свидетелят К. уведомил органите на МВР за възприетото от него поведение
на подсъдимият М. и свидетеля С..
В резултат на подадения от К.
сигнал, на мястото на процесния инцидент били изпратени служители на 06
РУ-СДВР, а именно свидетелите Е.С.и Л.Л.. Свидетелят С. се качил с асансьора до
осмия етаж на бл. ***, а свидетелят Л. тръгнал пеша от първия към осмия етаж на
жилищната сграда. При слизането си от осмия на седмия етаж на сградата,
свидетелят С. установил на стълбищната площадка свидетелят Г.С., като в същото
време свидетелят Л. задържал подсъдимия И.М. на стълбищната площадка на третия
етаж. От страна на свидетелите С. и Л. бил извършен обход на апартаментите в
жилищната кооперация, при който било установено, че по врата на ап.7, находящ
се на третия етаж в сградата има побитости.
Стойността на движимите вещи,
намиращи се в процесния апартамент № 7, находящ се във
вход ***на блок ******** е както следва: холна секция на стойност 215,00 лева,
дървена холна маса на стойност 56,00 лева, бял на цвят триместен диван на стойност
189,00 лева, два броя единични легла с ракла всяко на стойност 105,00 лева с
обща стойност 210,00 лева, дървена масичка 42,00 лева, дървена кухненска маса
на стойност 63,00 лева и три броя дървени кухненски стола всеки на стойност
21,00 лева с обща стойност 63,00 лева, или всичко на обща стойност от 838,00
лева.
Размерът на минималната работна
заплата за страната към датата на инкриминираното събитие – 18.07.2011 г. е 240
лева.
Изложената фактическа обстановка, приета в почти
съответен вид от районния съд, въззивната инстанция изведе от следните
доказателствените източинци, а именно: обясненията на подсъдимия И.В.М.;
показанията на свидетелите Х.Х.К., Л.К.Л.и Е.А.С., дадени в хода на проведеното
пред първоинстанционния съд съдебно следствие; показанията на свидетеля Г.С.,
дадени в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие; приобщените
към доказателствения материал по делото, по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК,
показания на свидетелите Х.Х.К., Л.К.Л., Е.А.С. и В.П.Г., дадени в хода на
досъдебното производство; приетата и приобщена към доказателствата по делото
съдебно-оценителна експертиза, както и на приобщените по реда на чл. 283 НПК и
приложени по делото писмени доказателства.
Въззивният
съдебен състав намира, че неправилно първоинстанционния съд се е позовал в
мотивите си на сключено от страна на свидетеля С. споразумение по НОХД №
345/2013 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, с което последният се е признал за
виновен в това, че на 18.07.2011 г., в гр. София, ж.к. *****, бл. ***, вх. *****в
съучастие като съизвършител с И.В.М. – съизвършител, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС – л.а.
марка „Мерцедес“, модел „ Ц 250 Дизел“, бежов на цвят с рег. № **********,
собственост на Г.П.П.и техническо средство /отвертка и гаечен ключ/, направил
опит да отнеме чужди движими вещи - холна секция на стойност 215,00 лева,
дървена холна маса на стойност 56,00 лева, бял на цвят триместен диван на
стойност 189,00 лева, два броя единични легла с ракла всяко на стойност 105,00
лева с обща стойност 210,00 лева, дървена масичка 42,00 лева, дървена кухненска
маса на стойност 63,00 лева и три броя дървени кухненски стола всеки на
стойност 21,00 лева с обща стойност 63,00 лева, или всичко на обща стойност от
838,00 лева от владението В.П.Г. без нейно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
Позовавайки
се в мотивите си на сключеното от С. споразумение и направеното с него признание
без да извърши разпит на същия в качеството му на свидетел в производството,
първоинстанционния съдебен състав е допуснал нарушение на процесуалните правила
и по-конкретно на принципа на непосредствеността, предвиден в разпоредбата на
чл. 18 от НПК, съгласно която съдът основава решенията си върху доказателствени
материали, които събира и проверя лично.
От друга
страна обаче, настоящият съдебен състав намира, че това процесуално нарушение
не е такова, че да обуслови връщането на делото на СРС за ново разглеждане.
Това е така, тъй като допуснатото от районния съд процесуално нарушение е
отстранимо, респективно отстранено от въззивният съд, който не основава
изводите си на сключеното от С. споразумение по НОХД № 345/2013 г. по описа на
СРС, НО, 104 състав и направеното с него признание, като същевременно е
допуснал и извършил разпит на С. в хода на проведеното по делото въззивно
съдебно следствие, по който начин са осигурени и защитени правата и законните
интереси на всички страни в производството, включително на подсъдимия М. и
защитникът му, които са присъствали при извършване разпита на С. в съдебното
следствие пред въззивната инстанция, с което им е осигурена възможност да
задават въпроси на свидетеля и са обезпечени правата на подсъдимото лице,
предвидени в чл. 6.3.d от ЕКЗПЧОС.
От
показанията на свидетеля С. по делото се установява, че същият заедно с
подсъдимият М. са взели общо решение за извършване на кражба от процесния
апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к. *****, като до същия се придвижили с
лек автомобил марка „Мерцедес“. Установява се също, че въз основа на така
взетото от тях общо решение за извършване на кражба направили опит за
отключване на вратата на процесния апартамент, като отключили част от бравите
на вратата на жилището, както и че опитите за отключване били правени от С., а М.
през това време следял някой да не ги забележи. Установява се още, че с опитите
си за разбиване на ключалките на вратата на процесния апартамент, С. и М. са
целяли отнемане на вещи от вътрешността на апартамента, без значение от техния
вид и стойност.
Действително
при разпита си свидетеля С. заяви липса на спомен за конкретни факти и
обстоятелства свързани с процесния случай, което е логично с оглед изминалия
значителен период от време, но от друга страна съдът намира, че показанията му,
дадени в хода на проведеното по делото въззивно съдебно следствие, се
характеризират с яснота, логичност, последователност и вътрешна
непротиворечивост, поради което въззивният съд не намира основание същите да не
бъдат кредитирани с доверие.
Допълнителен
довод за тяхната достоверност е обстоятелството, че те изцяло си кореспондират
и се подкрепят от останалия събран и проверен доказателствен материал, а именно
от показанията на свидетелите К., С. и Л., както и от приобщените по делото протоколи
за оглед на местопроишествие от 18.07.2011 г. с предмет апартамент, находящ се
в гр. София, ж. к. „**********.
От
показанията на свидетеля К., както тези дадени в хода на съдебното следствие
пред първата инстанция, така и от приобщените по реда
на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на същия свидетел, дадени пред органите на
досъдебното производство, по делото се установява, че същият обитава
апартамент, в гр. София, ж. к. „*****“,
бл. ***, вх. *****който се намира срещу процесния апартамент № 7. Установява се
също, че на процесната дата – 18.07.2011 г. през шпионката на вратата на
обитавания от него апартамент видял две лица от мъжки пол, едното от които
наблюдавало стълбищната площадка, докато другото било клекнало и извършвало
интервенции върху един от патроните на вратата на апартамент № 7. За
възприетото поведение на наблюдаваните от него лица, К. подал сигнал до
органите на МВР.
От
показанията на свидетелите С. и Л., както тези дадени в хода на съдебното
следствие, така и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 от НПК показания на
същите свидетели, дадени пред органите на досъдебното производство, по делото
се установява, че във връзка с подаден сигнал за опит от страна на две лица от мъжки
пол да проникнат в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. *****, бл. ***,
извършили проверка на адреса, при която във вход „ В“ на горепосочената
кооперация установили и задържали подсъдимия И.М. и свидетеля Г.С.. Установява
се също, че подсъдимият И.М. бил установен и задържан на стълбищната площадка
на третия етаж пред процесния апартамент № 7, като същият държал в себе си
чантичка, от която се подавали ръкавици, отвертка и гаечен ключ, както и
обстоятелството, че свидетелят С. бил установен и задържан на седмия етаж в
същата жилищна кооперация. Установява се още, че в резултат на извършен обход
на апартаментите, намиращи се във вход „В“ на бл. ******** в гр. София, било
констатирано наличието на побитости по вратата на процесния апартамент № 7,
находящ се на етаж 3 в процесната жилищна кооперация. От показанията на
свидетелите С. и Л. се установява още, че при задържането си С. *** купел са се
придвижили с л.а. марка „Мерцедес“, модел „ Ц 250 Дизел“, бежов на цвят с рег.
№ **********.
Всички
проверени и обсъдени по-горе гласни доказателства са взаимодопълващи се,
безпротиворечиви и разкриват една безспорна и категорична фактическа
обстановка. Същевременно същите се подкрепят и от приобщените по делото
протоколи за оглед на местопроишествие от 18.07.2011 г. с предмет апартамент,
находящ се в гр. София, ж. к. „**********, от които се установява, че по
най-долната ключалка на вратата на процесния апартамент № 7, находящ се в гр.
София, ж. к. „*****“, бл. ***, вх. *****било констатирано наличието на
деформации и желязото по нея било намачкано, което е в унисон със заявеното в
показанията на свидетелите С., К., С. и Л..
От
показанията на свидетеля В.П.Г., приобщени към доказателствения материал по
делото на основание чл. 281, ал. 5 от НПК, по делото се установява, че към
18.07.2011 г. в процесния апартамент №
7, находящ се в гр. София, ж. к. „*****“, вх. В, ет.3 се намирали следните
движими вещи, а именно: холна секция, дървена холна маса, бял на цвят триместен
диван, два броя единични легла с ракла, дървена масичка, дървена кухненска маса
и три броя дървени кухненски стола.
От заключението
на вещото лице по изготвената и приета в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд съдебно-оценителна експертиза, по делото се установява,
че общата стойност на инкриминираните движими вещи към датата на извършване на
процесното деяние е в размер на 838,00 лева /осемстотин тридесет и осем лева/,
а размерът на минималната работна заплата за страната към процесната дата е
240,00 лева /двеста и четиридесет лева/. Въззивният съдебен състав намира, че
заключението е ясно, обосновано и в пълнота е отговорило на поставените задачи,
поради което напълно го кредитира.
От
приобщената към доказателствата справка за съдимост на подсъдимия И.В.М., по
делото се установява, че същият е неосъждан, с чисто съдебно минало.
Настоящият
съдебен състав не основава фактически си изводи на обясненията на подсъдимия И.М.,
като намира, че същите представляват единствено средство за защита на последния.
В този смисъл следва да бъде посочено, че обясненията на М. са изолирани от
останалия събран по делото доказателствен материал, като същите не само не се
подкрепят от нито едно от събраните по делото доказателства, но и категорично
се опровергават от тях.
На базата на установените горепосочени фактически
положения и въз основа на извършения анализ на доказателствения материал,
настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд напълно правилно и
законосъобразно е заключил, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр.
чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК.
Съгласно постановките на ППВС № 6/1971 г., предмет на престъплението кражба
може да бъде само чужда движима вещ, която има определена парична, художествена,
историческа или друга стойност. Също така, за да бъде годен предмет на кражба,
чуждата движима вещ, която има определена стойност следва да се намира във
фактическата власт на конкретен правен субект, като е без значение основанието,
на което вещта се намира във фактическата власт на този субект.
За да е налице престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр.
2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. чл. 18,
ал. 1 от НК в обективната действителност трябва да са налице следните
материални предпоставки – субектът на престъплението трябва да е отнел чужди
движими вещи от владението на друго лице без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои, като деецът трябва да е установил своя фактическа
власт върху движимите вещи, която изключва фактическата власт на лицето, което
има правно основание да ги владее, като в последствие се е разпоредил с тях.
Престъплението с оглед наличието на специална цел може да се извърши при форма
на вината пряк умисъл, тоест съобразно правилото на чл. 11, ал. 2 НК деянието е
при пряк умисъл, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
От обективна страна по делото се установи, че на 18.07.2011 г., в гр.
София, ж.к. *****, бл. ***, вх. *****ап. 7, подсъдимият М. в съучастие като
съизвършител с Г.Н.С. – съизвършител, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, чрез използване на МПС – л.а. марка „Мерцедес“,
модел „ Ц 250 Дизел“, бежов на цвят с рег. № **********, собственост на Г.П.П.и
техническо средство /отвертка и гаечен ключ/, направил опит да отнеме чужди
движими вещи - холна секция на стойност 215,00 лева, дървена холна маса на
стойност 56,00 лева, бял на цвят триместен диван на стойност 189,00 лева, два
броя единични легла с ракла всяко на стойност 105,00 лева с обща стойност
210,00 лева, дървена масичка 42,00 лева, дървена кухненска маса на стойност
63,00 лева и три броя дървени кухненски стола всеки на стойност 21,00 лева с
обща стойност 63,00 лева, или всичко на обща стойност от 838,00 лева от
владението В.П.Г. без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги
присвои, като опитът останал недовършен по независещи от подсъдимия причини –
същият бил задържан на стълбищната площадка пред апартамент № 7, находящ се в
гр. София, ж. к. „*****“, вх. В, ет.3 от свидетелите Е.С.и Л.Л. – служители в
06 РУ – СДВР.
Вещите са били чужди за подсъдимия, като същите били във владение на
свидетелят В. Г.. Опитът за отнемането им е противозаконен, тъй като е извършен
без съгласието на пострадалия.
При извършването на опита за кражба, подсъдимият е реализирал и
квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 от НК, тъй като за да осигурят достъпа до процесното жилище, подсъдимият М. и
свидетелят С. нарушили целостта на ключалките на вратата на апартамент № 7, т.е.
разрушили са преградата, която е ограничавала достъпа на трети лица до имота,
като за тази цел използвали техническо средство - отвертка и гаечен ключ, а за
придвижването си до и от мястото на извършване на инкриминираното деяние са
използвали моторно презовозно средство - л.а. марка „Мерцедес“, модел „ Ц 250
Дизел“, бежов на цвят с рег. № **********.
Въззивният съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено от
подсъдимия М. виновно с форма на вината пряк умисъл. Действията на подсъдимия
са осъществени в последователност, която убеждава и тази инстанция, че в
съзнанието му е имало представа, че е направил опит да прекъсне фактическата
власт върху инкриминираните вещи, установявайки свое владение върху тях, чрез
разрушване на преграда, здраво направена за защита на имот, чрез използване на
техническо средство /отвертка и гаечен ключ/ и моторно превозно средство.
Неоснователни са възраженията на защита, че по отношение на М. е
повдигнато обвинение за кражба при евентуален умисъл, каквото защитата
поддържа, че не може да има. В този смисъл следва да бъде посочено, че видно от
обвинителния акт спрямо М. е повдигнато и поддържано обвинение в хода на
производството за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 от НК извършено от същия на 18.07.2011 г. при форма на вината пряк умисъл, като в
обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени факти, обуславящи съставомерността
на деянието, извършено от М., от субективна страна. С присъдата си
първоинстанционния съд е приел, че подсъдимият М. е извършил процесното деяние
при форма на вината пряк умисъл, като е изложил съображенията си в този смисъл,
които въззивният съдебен състав намира за правилни.
Настоящият съдебен състав намира
за правилен извода на първоинстанционния такъв, че възражението на защитата, че
деянието извършено от М. следвало да се квалифицира като такова по чл. 170, ал.
1 от НК, а именно опит за влизане в чуждо жилище, осъществен през светлата част
на денонощието и чрез използване на специални технически средства е
неоснователно. В този смисъл следва да бъде посочено, че по безспорен и
категоричен начин се установи в хода на производството, че пряката цел на
подсъдимия М. и свидетеля С. при извършване на опитите им за разбиване на ключалките
на вратата на процесния апартамент е била отнемане на вещи от вътрешността на
апартамента, без значение от техния вид и стойност, което изключва възможността
за квалифициране на деянието, извършено от подсъдимия като такова по чл. 170 от НК.
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 1 и пр. 2 от НК,
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия
контролната инстанция отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото му съдебно минало, младата възраст на същия към датата на извършване на
деянието, както и изминалия период от време от извършването на деянието до
настоящия момент. По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че като такова следва да бъде посочено сравнително
високата стойност на инкриминираните движими вещи, която надвишава с над три
пъти размерът на минималната работна заплата към процесния период.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на
установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го
определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
обусловят приложение на чл. 55 от НК.
Тези изводи се споделят и от въззивния съд, като следва да се посочи, че
в случая не са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, нито такива, които да имат изключителен характер. Такива
конкретни не се установиха от настоящият състав, който не констатира наличието
им при извършената служебна проверка.
При контрол върху присъдата в частта, с която е индивидуализирано
наказанието, настоящият съдебен състав намира, че същото следва да бъде
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като същото
следва да бъде определено към минимума предвиден за закона за съответното
престъпление. В този смисъл въззивният съд намира, че не са налице основания за
корекция на наказанието чрез неговото намаляване или изменение, като същото
следва да остане в срок от една година "лишаване от свобода".
Така определеното наказание е справедливо и съответно на обществената
опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в пълна степен на изискванията
на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно
законодателство, като видът и размерът му са съобразени с визираните в чл. 36
от НК цели на генералната и на специална превенция.
Въззивният съд се съгласява и с изводите на първоинстанционния, за
прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изпълнението на
така наложеното наказание "лишаване от свобода" с изпитателен срок от
три години, поради факта, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложено е наказание под три години
"лишаване от свобода", както и с оглед обстоятелството, че изпълнение
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на
наказанието, може да се постигне и без ефективното му изпълнение, като така
определеният изпитателен срок в най-голяма степен би оказал дисциплиниращо
въздействие върху подсъдимия и би го мотивирал да се въздържа от други противообществени
прояви и към спазване закона и правилата на морала.
С оглед изхода на делото, районният съд правилно е осъдил подсъдимия да
заплати разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не
констатира неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения
на процесуалните правила, даващи основание за отмяната или изменението на
присъдата. За това и тази присъда следва да бъде изцяло потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Софийски градски съд, НО, I въззивен състав,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.03.2018 г. по НОХД №
22504/2014 г. на СРС, НО, 98 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.