Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 03.01.2020г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря А. Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2342 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорна /възнаградителна/ лихва и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане и предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и договорна /възнаградителна/ лихва и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на осъдителната ИМ в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" ЕАД със седалище гр.* излага твърдения в ИМ, че по силата на подписано на 14.03.2018г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. е цесионер на вземането, произтичащо от процесния Договор за потребителски кредит №PLUS- 14834879 от 03.05.2017г., сключен между "*" ЕАД и ответника в процеса. Твърди, че въпреки изпратени до ответника двукратно уведомление за цесията и за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, същите са се върнали в цялост с отбелязване "непотърсена" пратка, като се позовава на връчването им на длъжника в хода на настоящия процес при приложимост на чл.235 ал.3 от ГПК. Твърди, че по силата на процесния Договор за потребителски кредит №PLUS- 14834879 от 03.05.2017г. кредиторът е предоставил на ответника кредит в размер на 3000лв., срещу задължение на кредитополучателя за връщането му в срок до 20.05.2021г. на 48 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 137,36лв., при първа погасителна вноска с падеж 20.06.2017г., съгласно Погасителен план, посочен в ДПК. Твърди, че предвид неизпълнение от кредитополучателя - ответник в срок на задължението му за плащане на погасителните вноски и допусната забава в плащането на две месечни вноски, кредиторът е приел, че по отношение на процесните вземания на основание чл.5 от Условия към договора за кредит е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017г., която дата представлява падежа на пета погасителна вноска. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да установи съществуването на паричното му вземане за исковите суми за главница от 3000лв. за периода от 20.09.2017г. до 20.05.2021г., по отношение на които на основание чл.5 от ДПК е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, сумата от 2526лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2021г. /падеж на последна погасителна вноска/, по отношение на които на основание чл.5 от ДПК, е обявена предсрочна изискуемост, считано от 20.10.2017г., сумата от 563,05лв. - обезщетение за забава за периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, предмет на издадена в негова полза заповед по чл.410 от ГПК по ЧГр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС, против която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове в срока по чл.415 ал.4 от ГПК и по реда на чл.422 ал.1 от ГПК и съединени с тях в условията на евентуалност осъдителни искове за сумата от 3000лв.- главница за периода от 20.09.2017г. до 20.05.2021г., сумата от 2526лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.09.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.05.2021г. /падеж на последна погасителна вноска/, сумата от 664,49лв. - лихва /обезщетение за забава/ за периода от 21.10.2017г. до датата на подаване на осъдителната ИМ - 20.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ в съда до окончателното погасяване на дълга. Претендира направените по исковото и заповедното производства съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В СЗ, чрез ЮК Станчева и ЮК Б., с писмени молби, поддържа предявените искове, с искане съдът да приложи чл.235 ал.3 от ГПК.
Ответникът З.И.П. с постоянен адрес гр.*и настоящ адрес в гр.*, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК не депозира писмен отговор. В депозираното възражение по чл.414 ал.1 от ГПК, релевира възражение за недействителност на процесния ДПК, сключен в противоречие с целта на ЗПК, като сключен с цел лихварство и възползване от потребителя, поради което същото е с характер на писмен отговор.
В СЗ, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 03.05.2017г. между "*" ЕАД със седалище гр.* като кредитор и ответника в процеса З.И.П. като кредитополучател е сключен процесния Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 14834879 /ДПК/, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за потребителски цели в размер на 3000лв., срещу поето задължение от кредитополучателя за връщането му на 48бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 137,36лв., уговорен фиксиран лихвен процент от 35,90%, ГПР от 45,62%. Видно от т.1 от Условия по ДПК, страните по ДПК са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка "Защита на плащанията", като размерът на кредита за покупка на застраховката ще бъде платен директно на застрахователния агент "*" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 806,40лв., е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле "месечна погасителна вноска",съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. Видно от т.1 от Условия по ДПК, кредитополучателят е поел задължение и за заплащане на такса ангажимент в размер на 105лв., срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент. Такса ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата, посочена в поле "Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Общата стойност на плащанията по ДПК е в размер на 6593,28лв., съответно падежът на І-ва погасителна вноска е 20.06.2017г., респ. падежът на последната 49 вноска е на 20.05.2021г.
На 27.07.2017г. между ищеца по делото "*" ЕАД гр.* като купувач и "*" ЕАД гр.* като продавач е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който продавачът се задължава да прехвърля и продава всеки месец за срока по договора определено портфолио от вземания, произтичащи от ДПК, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, а купувачът купува и придобива от продавача вземанията, определени всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на покупната цена. По силата на подписано Приложение №1/14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., паричното вземане срещу ответника - длъжник, произтичащо от процесния ДПК №PLUS - 14834879, е прехвърлено от страна на цедента "*" ЕАД гр.* на цесионера - ищец по делото "*" ЕАД гр.*. Налице е писмено потвърждение на цесията по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД на вземанията, описани в Приложение №1/14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. /л.29/. С Пълномощно /л.33/ цедента упълномощава ищеца - цесионер да го представлява, като съобщава цесията по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД на длъжниците за сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. и всички допълнителни споразумения и приложения към него, по силата на които вземанията на цедента към конкретните длъжници се прехвърлят на "*" ЕАД.
Цедентът, чрез ищеца - цесионер, изпраща до ответника по постоянният му адрес в гр.Г.О., а не на посочения в ДПК негов настоящ адрес в гр.В.Т. уведомително писмо изх.№УПЦ-П-БНП/PLUS - 14834879/19.03.2018г. за цедиране на вземането по процесния ДПК в полза на ищеца, съдържащо и покана за плащане в 5 дн. срок от получаване на поканата, което, видно от отбелязването върху известие за доставяне /л.37/ е непотърсено от получателя. Второто изпратено от цедента, чрез цесионера, до ответника по настоящия му адрес в гр.В.Т., посочен от длъжника в сключения ДПК, уведомително писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS - 14834879/22.01.2019г., също съдържащо покана за плащане в 5 дн. срок от получаването му, отново, видно от известие за доставянето му от 20.02.2019г. /л.38/, е непотърсено.
На 01.02.2019г. по заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми по установителните искове, против която длъжникът е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК, обуславящо правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда и в срока по чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
Ищецът в ИМ признава факта, че ответникът - длъжник е заплатил по процесния ДПК сума в размер на 412,08лв., с която са погасени, както следва: договорна лихва 412,08лв., главница: 0,00лв. В т.7 от Условия по ДПК е уговорено, че месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в последователност разноски, лихва, главница, съответно в т.5 от Условия по ДПК е предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. С ИМ ищецът уведомява ответника за предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по евентуалния осъдителен иск, съответно връчена на П., ведно със съобщението по чл.131 ал.1 от ГПК, на 20.08.2019г., считано от която дата е настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По установителните искове:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване установителни искове, предмет на делото, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им.
Безспорно по делото се установи възникването на облигационно правоотношение между "*" ЕАДи ответника - кредитополучател от сключения между тях процесен Договор за потребителски паричен кредит №PLUS-14834879/03.05.2017г. /ДПК/, спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК. Ответното възражение за недействителност на процесния ДПК, в частност на клаузата за уговорен фиксиран лихвен процент по кредита от 35,90% и за ГПР от 45,62%, е неоснователно. Процесният ДПК №PLUS-14834879/03.05.2017г. е сключен при действието на новелата на чл.19 ал.4 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ, като уговорения в ДПК фиксиран лихвен процент от 35,90% и ГПР от 45,62% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Съгласно член единствен от Постановление №426/18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила от 01.01.2015г., годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определена в размер на ОЛП на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. ОЛП на БНБ към датата на сключване на процесния ДПК е 0%, съответно законната лихва е в размер на 10 процентни пункта и уговорените с ДПК фиксиран лихвен процент от 35,90% и ГПР от 45,62% са под прага, визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК, съответно клаузите от ДПК за определянето им не са нищожни, поради противоречие на закона или на добрите нрави.
Безспорно подписаното Приложение №1/14.03.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г. установява и качеството на ищеца на цесионер /купувач/ на паричното вземане, произтичащо от процесния ДПК. Налице е потвърждение на цесията по смисъла на чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и с връчване на приложените към ИМ уведомителни писма по чл.99 ал.3 от ЗЗД, цесията е съобщена на ответника - длъжник в хода на процеса, факт, който съдът е длъжен да съобрази по правилото на чл.235 ал.3 от ГПК, поради което и прехвърлянето на вземането, произтичащо от процесния ДПК, е породило действие спрямо третите лица и спрямо длъжника по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
По делото между страните не е бил спорен факта, че кредиторът по процесния ДПК е предоставил на ответника - длъжник отпуснатия кредит в общ размер от 3000лв., от който, съгласно условията по ДПК, е удържана сумата за "Такса ангажимент" от 105лв., поради което, предвид и удостоверяването в т.3 от Условия по ДПК, съдът приема, че кредиторът е изправна по ДПК страна и възниква насрещно задължение на ответника - кредитополучател за връщане на кредита, съобразно уговорените в ДПК условия. Страните в т.2 от Условия по ДПК са уговорили, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния агент "*" ЕАД. По делото обаче ищецът, в чиято тежест е, не е ангажирал никакви писмени доказателства, не изискващи специални знания, че кредиторът по процесния ДПК е платил размера на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" директно на застрахователния агент "*" ЕАД, поради което и за ответника - кредитополучател не е възникнало насрещно задължение за заплащане на кредитора на застрахователна премия в уговорения размер от 806,40лв., включена, съгласно ищцовите твърдения в погасителния план по ДПК в размера на договорната лихва, респ. на това основание вземане за застрахователна премия, не е цедирано на ищеца, предвид което ответното задължение по ДПК е за връщане за главница от 3000лв. и договорна лихва в размер на 2786,88лв., формирана, като от общата стойност на плащанията по ДПК от 6593,28лв. е изваден размера на кредита от 3000лв. и от получената разлика от 3593,28лв., явяваща се възнаградителна лихва, се извади недължимата от длъжника застрахователна премия от 806,40лв., при което се получава задължение за възнаградителна лихва в размер на 2786,88лв. Недължимата от ответника застрахователна премия от 806,40лв., съгласно ДПК, е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски" /48бр./ и е част от всяка месечна погасителна вноска, предвид което след приспадането й от размера на месечната погасителна вноска, последната остава дължима в размер на 120,56лв. /806,40лв. :48 вн. = 16,80 лв., месечна вноска от 137,36лв. - 16,80лв. =120,56лв./ От месечната погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва, 62,50лв. е припадащата се част за главница /3000лв.: 48вн.= 62,50лв./, съответно 58,06лв. е припадащата се част за договорна лихва /2786,88лв. :48 вн. = 58,06лв.
В заповедното производство по Чгр.д.№472/2019г. на ГОРС вземането за главница и договорна лихва, произтичащо от процесния ДПК, е претендирано на основание настъпила предсрочна изискуемост на основание чл.5 от ДПК, считано от 20.10.2017г., каквато не е била обявена от кредитора на длъжника до релевантната за това дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 01.02.2019г. Действително т.5 от Условия по ДПК предвижда уговорен състав на автоматична предсрочна изискуемост, който е осъществен при следните обективни факти: при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска. Предсрочната изискуемост на кредита е едностранно изменение в ДПК досежно падежа на вземането, което е потестативно право на кредитора и се упражнява с отправяне на едностранно волеизявление от кредитора до длъжника и за да настъпи правния ефект на предсрочна изискуемост следва освен настъпване на обективните факти от фактическият й състав, волеизявлението на кредитора за обявяването й да е достигнало до длъжника и то преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Обстоятелството, че кредиторът в случая не е банка /кредитна институция/, а е финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗКИ не променя горният извод, доколкото задължителните постановки по т.18 от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, относими за кредитна институция /банка/ намират аналогично приложение и при финансовите институции, доколкото и договорите за банков кредит, съответно кредитите, предоставяни от финансови институции, не могат да бъдат третирани различно. В случая ответникът е извършил по ДПК плащане само на сумата от 412,08лв., с която, съобразно уговорения в т.7 от Условия по ДПК ред за погасяване в поредност разноски, лихва,главница, е погасена изцяло дължимата договорна лихва по 7 вноски по ДПК - от №1 до №7 вкл. /412,08лв. :58,06лв. /припадаща част от договорна лихва от месечна погасителна вноска/ = 7,09748536, 58,06лв. х 7 вн. = 406,42лв. С получената разлика между платената сума от 412,08лв. и 406,42лв. от 5,66лв. /412,08лв. - 406,42лв. =5,66лв../, е погасена частично договорна лихва в този размер от вн.№8, като остава непогасен остатък договорна лихва от тази вноска в размер на 52,40лв.
Следователно в случая към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /01.02.2019г./ са били настъпили обективните факти от предвидения в т.5 от Условия по ДПК състав на предсрочна изискуемост, а именно допуснато от длъжника просрочие на две или повече месечни вноски, но правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е било упражнено, вкл. и с изпратените две уведомителни писма /л.35,36/, непотърсени от длъжника, в които не се и съдържа такова волеизявление /преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда и кредиторът не е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита до тази дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което и към релевантната дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№472/2019г. на ГОРС в съда /01.02.2019г./, не е била настъпила предсрочна изискуемост на кредита по процесния ДПК, което е основание за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за непадежиралите към момента на приключване на устните състезания по делото вноски за главница до 20.05.2021г., като неоснователен и недоказан. В хода на процеса, с връчването на ИМ на ответника на 20.08.2019г., ведно със съобщението по чл.131 ал.1 от ГПК, съдържаща уведомление на цесионера до длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, предвид и осъществяването на обективните факти от ФС на предсрочна изискуемост по чл.5 от Условия на ДПК, кредитът по процесния ДПК е станал предсрочно изискуем, считано от 20.08.2019г., който факт е без значение за изхода по установителните искове, доколкото предсрочната изискуемост на кредита следва да е настъпила до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, но този факт е релевантен за изхода по евентуално предявените осъдителни искове.
На основание чл.235 ал.3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница, какъвто е процесният случай, по договор за кредит, поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. Предвид изложеното и задължителните указания, дадени в т.1 от ТР №8/2017 от 02.04.2019г. на ВКС, ОСГТК, допустимо е предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Съобразно задължителните указания, дадени в т.1 от ТР №8/2017 от 02.04.2019г. на ВКС, ОСГТК и доколкото в производството по иска по чл.422 ГПК се установява съществуването на вземането не към минал момент /датата на заявлението по чл.410 от ГПК/, а към датата на приключване на устните състезания пред съответната инстанция, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница следва да бъде уважен само за месечните погасителни вноски с настъпил падеж, съгласно погасителния план към ДПК, към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция - 03.12.2019г., за процесния период по иска, а именно от 20.09.2017г. /падеж на 4 вн./ до 20.11.2019г. /падеж на 30 вн./ вкл. или за 27 вноски по 62,50лв. или в доказан размер от 1687,50лв., в който следва да бъде уважен, доколкото не се доказа вземането да е погасено чрез плащане, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 01.02.2019г. до окончателното й изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 1312,50лв. до пълният предявен размер от 3000лв., като неоснователен и недоказан.
По предявения по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна /възнаградителна/ лихва:
Претендираният
период по иска е от 20.09.2017г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 20.05.2021г. /падеж на последна погасителна вноска/. Както съдът вече посочи
по-горе, с извършеното от длъжника плащане на сумата от 412,08лв., съобразно
уговорения ред за погасяване в т.7 от Условия към ДПК, е погасена изцяло
договорната лихва за 7 вноски - от №1 до №7 вкл. - 58,06лв. х 7 вн. =406,42лв. и с остатъка от 5,66лв.
частично е погасена договорната лихва от вн.№8, по която остава непогасен
остатък от 52,40лв. Следователно дължима от длъжника е договорната лихва,
включваща непогасения остатък от 52,40лв. от вн.№8 само до датата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем /20.08.2019г./, т.е. до вн. №27 вкл. или общо
в доказан размер от 1155,54лв. /52,40лв. + 19 вн. х 58,06лв. =52,40лв +1103,14лв. =1155,54лв., в който размер, доколкото по делото
липсват доказателства да е заплатена, предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК
иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва следва да бъде уважен, като
основателен и доказан, респ. отхвърлен за разликата от 1370,46лв. /от вн.№28 до
вн.№48/, като неоснователен и недоказан. Установителният иск за договорна лихва
следва да бъде уважен само за договорната лихва до датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем /20.08.2019г./, доколкото при настъпване на
предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване на
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В
този смисъл е т.2 от ТР №3/2017 от 27.03.2019г. на ВКС, ОСГТК.
По установителния иск по
чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава за периода от 21.10.2017г. до датата
на подаване на заявлението в съда/:
За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В този смисъл е т.2 от ТР №3/2017 от 27.03.2019г. на ВКС, ОСГТК. По силата на т.5 изр.1 от Условия по ДПК, при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Следователно ответникът дължи на ищеца обезщетение за забава върху уважената главница по установителния иск за падежиралите вноски от вн.№4 до вн.№20 вкл., чийто падежи са настъпили преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /01.02.2019г./ в размер на 1062,50лв. /17вн. х 62,50лв. =1062,50лв./, за исковия период от 21.10.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2019г., изчислена от съда по своя преценка по реда на чл.162 от ГПК с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна лихва по начина, уговорен в т.5 изр.1 от Условия по ДПК, в доказан размер от 74,45лв., в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за обезщетение за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен, респ. отхвърлен за разликата от 488,60лв. до пълния предявен размер от 563,05лв., като неоснователен и недоказан. Върху уважената главница по установителния иск за вноски от №21 до вн.№30 вкл. не се дължи мораторна лихва, доколкото паджите им следват датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда /01.02.2019г./, която е крайната дата на установителната претенция за мораторна лихва.
По предявените в условията
на евентуалност осъдителни искове:
По евентуалния осъдителен
иск за главница по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Частичното отхвърляне на
установителния главен иск за главница от 1125лв. за непадежиралите, съгласно
погасителния план към ДПК, вноски след датата на приключване на устните
състезания по делото /03.12.2019г./ - от вн.№31 до вн.№48 вкл. е вътрешно -
процесуално условие, сбъдването на което води до възникване на задължение на
съда за произнасяне по евентуалния осъдителен иск на ищеца за главница за този
период - от 20.12.2019г. до 20.05.2021г. Фактът на обявена предсрочна
изискуемост на кредита по процесния ДПК в хода на процеса, съобщена на длъжника
на 20.08.2019г., считато от когато е настъпила, прави ищцовото вземане за
главница по евентуалния осъдителен иск за периода от 20.12.2019г. до
20.05.2021г. освен ликвидно и изискуемо в доказан размер за 18 вноски от по
62,50лв. или в доказан размер от 1125лв., в който осъдителния евентуален иск,
като основателен и доказан, доколкото вземането за главница не е погасено чрез
плащане, следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва
върху уважената главница, считано от датата на подаване на осъдителната ИМ в
съда 20.06.2019г. до окончателното изплащане.
По евентуалния осъдителен иск за договорна лихва по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД:
Частичното
отхвърляне на установителния иск за договорна лихва за периода от 20.08.2019г.
/дата на настъпване на предсрочна изискуемост на кредита/ до 20.05.2021г. е
сбъднато вътрешно - процесуално условие, пораждащо задължение на съда за
произнасяне по евентуалния осъдителен иск за договорна лихва за този отхвърлен
период. Осъдителният иск за договорна лихва за периода от 20.08.2019г. /дата на
настъпване на предсрочна изискуемост на кредита/ до 20.05.2021г. търпи
отрицателна санкция на отхвърляне изцяло като неоснователен и недоказан,
доколкото, както вече съдът отбеляза по установителния иск за договорна лихва, упражненият избор от кредитора да иска
изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване на последващ период - след
настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. В този смисъл е т.2 от ТР
№3/2017 от 27.03.2019г. на ВКС, ОСГТК.
По евентуалния осъдителен
иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава:
Доказаността на предявения
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК установителен иск за обезщетение за забава по
чл.86 ал.1 от ЗЗД по основание и частичното му уважаване по размер, води до
несбъдване на вътрешно - процесуалното условие за произнасяне по осъдителния
иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в исковото производство съдебни разноски /от които 199,26лв. вн. ДТ по установителните искове и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 ал.1 вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважената част от исковете, предмет на делото, в доказан размер общо от 151,51лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Ответникът не е сезирал съда с претенция за разноски в исковото производство и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора по исковете, предявени по чл.422 ал.1 от ГПК, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС /за внесена ДТ от 121,78лв. и ЮК възнаграждение от 50лв./, съразмерно с уважената част от установителните искове, в доказан размер от 82,31лв.
Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.И.П. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, че дължи на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 1687,50 лв. /хиляда шестотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ - главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 14834879/03.05.2017г. за периода от 20.09.2017г. до 20.11.2019г. вкл., вземането по който срещу ответника е прехвърлено в полза на ищеца по силата на подписано на 14.03.2018г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен между "*" ЕАД със седалище гр.*- цедент и "*" ЕАД със седалище гр.* като цесионер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 01.02.2019г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1155,54 лв. /хиляда сто петдесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.01.2018г. до 20.08.2019г., сума в размер на 74,45 лв. /седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава върху уважената главница от 1062,50лв. /от вн.№4 до вн. №20 вкл./, падежирала до датата на подаване на заявлението в съда, за периода от 21.10.2017г. до 01.02.2019г. - датата на подаване на заявлението в съда, предмет на издадена Заповед №625/13.03.2019г. по Чгр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище гр.* против З.И.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 14834879/03.05.2017г. за разликата от 1312,50лв. за периода от 20.12.2019г. до 20.05.2021г. над уважения до пълния предявен размер от 3000лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАД със седалище гр.* против З.И.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва за разликата от 1370,46лв. за периода след датата на обявяване предсрочна изискуемост на кредита 20.08.2019г. до 20.05.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАДсъс седалище гр.* против З.И.П. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за обезщетение за забава за разликата от 488,60лв. над уважения до пълния предявен размер от 563,05лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.И.П. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 1125 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева / - главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS - 14834879/03.05.2017г. за периода от 20.12.2019г. до 20.05.2021г. вкл., вземането по който срещу ответника е прехвърлено в полза на ищеца по силата на подписано на 14.03.2018г. Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., сключен между "*" ЕАДсъс седалище гр.*- цедент и "*" ЕАД със седалище гр.* като цесионер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на осъдителната ИМ в съда 20.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" ЕАДсъс седалище гр.* против З.И.П. евентуален осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за договорна лихва за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по ДПК 20.08.2019г. до 20.05.2021г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА З.И.П. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 151,51 лв. /сто петдесет и един лева и петдесет и една стотинки/, представляваща направени по исковото производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З.И.П. с настоящ адрес ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ЕАД със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *, сума в размер на 82,31лв. /осемдесет и два лева и тридесет и една стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от установителните искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№472/2019г. по описа на ГОРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......