ОПРЕДЕЛЕНИЕ №260139
гр. Варна,06.04..2021г.
Варненският апелативен съд в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 77/21г., намира следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата в първоинстанционното производство И.Т.В. *** чрез адв. Д. Б. *** и насрещна въззивна жалба, подадена от ищеца в исковото произдводство Д.М.И. ***, насочени против различни части на решение № 260702/14.12.20г., постановено по гр.д. № 482/20г. на ОС-Варна, подробно описани по предмети в определение № 260111/26.02.21г. и определение № 260114/01.03.21г. по въззивното дело, поради което е безпредметно отново да бъдат повтаряни.
С второто от двете цитирани определения въззивният съд се е произнесъл по доказателственото искане на въззивницата В. като е допуснал като писмено доказателство по делото представеното с въззивната ѝ жалба заверено от страната копие на пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК. Въззивницата е била задължена в 1-седмичен срок от получаване на определението на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК да представи оригинала на представеното с въззивната ѝ жалба пълномощно и да заяви дали ще се ползва от него. Освен това на осн. чл. 186 от ГПК е разпоредено служебно да се изиска от нотариус Т. Милков изпращането на заверен препис от пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. - такъв, какъвто е бил приложен към нотариалното дело, по което е издаден НА № 147, т. ІІ, рег. № 9059, дело № 274/13.12.19г. и изпратен вече на първоинстанционния съд с писмо вх. № 261694/16.07.20г.
С молба вх. № 261345/05.03.21г. въззивницата В. е представила оригинала на пълномощното с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, със саморъчното отбелязване в забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“. Заявила е, че ще се ползва от документа.
В изпълнение на дадената на насрещната страна възможност с определение № 260117/08.03.21г. същата с молба вх. № 261500/15.03.21г. чрез адв. Д. е депозирала уточнение, с което е заявила, че поддържа направеното с отговора на въззивната жалба оспорване на представеното от въззивницата пълномощно на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК. Поискала е предоставянето на нова възможност за изразяване на становище след получаване на оригиналите на двете изискани от нотариус Т. М. пълномощни с идентични регистрационни номера, вкл. и с посочване на автора на забележката. Подновено е възражението за настъпила преклузия относно приемането като доказателство по делото на представения от въззивницата документ.
С писмо вх. № 261598/19.03.21г. нотариус Т. М. в изпълнение на определението на съда от 08.03.21г. е представил заверен препис на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г., което е приложено в дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна. В допълнение на това и с цел процесуална икономия е изпратил още и заверено копие на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. Милков, рег. № 237 на НК, със саморъчното отбелязване в забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, за което е посочено, че е скопчано в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. Милков. Допълнено е, че забележката във второто пълномощно е била нанесена на 2 оригинала, от които единият е предаден на пълномощника, а вторият е поставен в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. Милков
С писмото е представена и фактура по чл. 89 от ЗННД № **********/13.12.19г., издадена от нотариус Т. Милков и задължено лице И.Т.В. /идентична на представеното с въззивната жалба на В. копие на същия документ/. Посочено е, че във фактурата е описана и нотариална такса за действие, извършено по искане на молителя извън нотариалната кантора, в неработно време, в почивни или празнични дни. Фактурата е била част от данъчната декларация на нотариуса по ЗДДС за м. 12.19г.
В изпълнение на разпореждане № 260250/22.03.21г. нотариус Т. М. е посочил, че в пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г., което е скопчано в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. Милков, рег. № 237 на НК, е била добавена забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“. Добавката е била направена собственоръчно от деловодителя в кантората Б. Д., поради пропуск от нейна страна и голямата натовареност на нотариалната кантора в края на годината. При предоставянето на пълномощното за подпис от страна нотариуса, последният е видял, че в щемпела не е поставена забележка за мястото на заверка на подписите, след което пълномощното е било върнато на служителя, за да коригира пропуска си. Забележката е била нанесена на два оригинала, от които единият е бил предаден на пълномощника, а вторият поставен в нотариалната книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание.
В изпълнение на допълнително предоставената на въззивамия И. възможност, същият чрез адв. Д. с молба вх. № 261724/29.03.21г. е направил следните изявления:
- че представеният от нотариус Т. М.. заверен препис от пълномощно без забележката в щемпела, визуално съответства на представеното от него на 16.07.20г. пред ВОС копие на същия документ;
- че представеният от нотариуса заверен препис от пълномощното със забележката в щемпела, не съответства на представеното от него копие на документа пред първоинстанционния съд – относно местоположението на отпечатъка от палец на упълномощител; относно самия пръстов отпечатък, който видимо се различава; относно местоположението на думата „упълномощен“ спрямо подписа в двата документа; относно наличието и липсата на изписване на имената на И.В. под нейния подпис; относно мястото на подписите и разстоянията на отделните текстове. Прави се извода, че е налице материална подправка на документа, тъй като същите не са идентични.
- Относно представения от въззивницата оригинал на пълномощното пред въззивната инстанция е било констатирано, че в текста му думата „упълномощен“ е изписана машинно, докато в другите два документа е изписан ръкописно и се намира под текста „Свидетел: К. Д. И.“; местата на И.В. и К. И. са разменени.
В тази връзка се оспорва изявлението на въззивницита, че при сделката е било използвано нейното пълномощно, което после ѝ е било върнато, а сега се установява, че нейното пълномощно е с различно съдържание от представеното от нотариус Т. М. пред първоинстанционния съд като част от нотариалното дело по договора. Счита се, че не е възможно едно и също пълномощно да е с три различни съдържания, след като имат едни и същи регистрационни номера на двата щемпела. Прави се извода, че се касае за различни документи. Освен това се поддържа, че нотариус М. е разбрал за пропуска си към м. 08.20г., когато е изпратил копие от документа на първоинстанционния съд и след като е било постановено решението от последния. Изразява се становище, че в представената фактура на нотариуса липсва заплатена такса за отделни екземпляри на пълномощното, а е бил таксуван само един по т. 5. Поради това се поддържа от страната, че при изповядване на процесния договор от 13.12.19г. в нотариалното дело е било използвано пълномощното без забележката в щемпела му, а другите екземпляри на пълномощното са били попълнени със забележката по-късно. От това се прави извода, че е налице опороченост на формата на едностранната сделка. Направено е изявление, че се оспорва съдържанието на представения от нотариус Т. М. заверен препис на пълномощно, вкл. и с направената добавка на забележката като съставено след постановяване на първоинстанцинното решение. Счита се, че дори и да бъде доказано /което страната счита, че е невъзможно поради липсата на биометрични данни в системата на МВР за упълномощителя М.И./, че отпечатъкът върху пълномощните не е бил поставен от упълномощителя, това няма да санира опорочената форма на пълномощното. Независимо от това обаче се оспорва авторството в трите пълномощни като се твърди, че отпечатъците от палец не са положени от едно и също лице. Отправено е искане да се назначи съдебно-почеркова експертиза, по която вещото лице след изследване на пръстовите отпечатъци, поставени в трите пълномощни, да отговори на въпроса дали принадлежат на едно и също лице. Освен това експертът да отговори на въпроса и дали изследваните документи са оригинали или цветни копия. В тази връзка се поддържа искането нотариус Т. М. да представи оригиналите на двете, съхранявани при него пълномощни, а не вещото лице да посещава кантората му.
В изпълнение на предоставената възможност на въззивницата, същата чрез адв. Д. Б. с молба вх. № 261776/31.03.21г., приподписана в съда на 01.04.21г., е изразила становище за допустимост на искането на насрещната страна за назначаване на посочената експертиза. В тази връзка е посочено, че упълномощителят М. И. е имал последно издаден от МВР-Варна международен паспорт на 28.02.19г. по повод посещение в Турция. За целите на експертизата могат да бъдат използвани именно биометричните му данни, съхранявани в МВР. По повод изявленията на насрещната страна относно констатирани различия в екземплярите на пълномощното въззивницата сочи, че тя е представила своя оригинал на документа, който не е заверен препис от първообраза му. Налице са били повече от един екземпляр от документа, който е бил заверяван от нотариуса, което съответства на нормата на чл. 590, ал. 4 от ГПК. Така след удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специалната книга на нотариуса, а другите се предават на молителя да се ползват. Поради това е и еднакъв № на нотариалната заверка на подписа и № на нотариалната заверка на съдържанието на отделните екземпляри на един и същ по съдържание документ.
С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че предвид предприетото с отговора на въззивната жалба от страна на въззиваемия И. оспорване, е налице хипотезата на чл. 193, ал. 1 от ГПК и следва да се открие производство по оспорване истинността на представеният с въззивната жалба на И.В. документ, представляващ оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, със саморъчното отбелязване в забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“ – досежно верността на документа относно идентичността му с приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и относно идентичността му с приложения („скопчан“) в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК; и относно автентичността на документа – относно това дали пръстовите отпечатъци в трите оригинала на документа /в приложения към въззивното производство, в приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и в приложения („скопчан“) в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК/ на мястото на упълномощител, са изпълнени от М.Д. И. с ЕГН **********.
На осн. чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта на доказване на истинността на документа пада върху страната, която го е представила – въззивницата В.. Въпреки това оспорващата страна е отправила доказателствено искане, срещу което въззивницата не е възразила. Същото следва да бъде уважено като се назначи съдебна експертиза, която след запознаване с материалите по настоящото дело и след изследване на оригиналите на пълномощните с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г., които са приложени в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, както и след ползване на необходимата информация в МВР-Варна, съдържаща биометрични данни за лицето М. Д. И. с ЕГН **********, починал на 14.12.19г., да даде заключение дали пръстовите отпечатъци в трите оригинала на документа /в приложения към въззивното производство, в приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и в приложения („скопчан“) в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК/ на мястото на упълномощител, са изпълнени от М. Д.И. с ЕГН **********.
Съдът преценява, че към настоящия момент не е необходимо изискването на оригиналите на пълномощното от нотариалната кантора на нотариус Т. М., освен ако това не се наложи за изпълнение на задачата от експерта.
С оглед необходимостта на
технологично време за изготвяне на експертното изследване и депозиране на
заключението в срока по чл. 199 от ГПК, делото следва да се отстрочи за друга
по-далечна спрямо първоначално определената от съда дата.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представения от въззивницата В. с молба вх. №
261345/05.03.21Г. оригинал на пълномощно с нотариална заверка на
подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г.
на нотариус Т. Милков, рег. № 237 на НК със саморъчното отбелязване в щемпела
на забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“,
ап. 76. Варна“, КАКТО и изпратените
от нотариус Т. Милков заверено копие на пълномощно с нотариална заверка на
подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г., за
което е посочено, че е приложено в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус
рег. № 237 при РС-Варна /без забележка в щемпела/, както и заверено копие на
пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на
съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, със саморъчното
отбелязване в щемпела на забележка, че „Подписите са положени и приети в дома –
кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“, за което е посочено, че е скопчано в
нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и
преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М..
ОТКРИВА производство на осн. чл. 193, ал. 1 от ГПК по оспорване истинността на представеният с въззивната жалба на И.В. документ, представляващ оригинал на пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г. на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, със саморъчното отбелязване в забележка, че „Подписите са положени и приети в дома – кв. „Св. Ив. Рилски“, ап. 76. Варна“ – досежно верността на документа относно идентичността му с приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и относно идентичността му с приложения („скопчан“) в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК; и относно автентичността на документа – дали пръстовите отпечатъци в трите оригинала на документа /в приложения към въззивното производство, в приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и в приложения („скопчан“) в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК/ на мястото на упълномощител, са изпълнени от Михаил Дончев И. с ЕГН **********.
УКАЗВА на страните, че на осн. чл. 193, ал. 3 от ГПК тежестта на доказване на истинността на документа пада върху страната, която го е представила – въззивницата В..
НАЗНАЧАВА съдебно-дактилоскопна експертиза, вещото лице по която след запознаване с материалите по настоящото дело и след изследване на оригиналите на пълномощните с нотариална заверка на подписите с рег. № 9039/13.12.19г. и на съдържанието с рег. № 9040/13.12.19г., които са приложени в настоящото дело, в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М.. и в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК, както и след ползване на необходимата информация в МВР-Варна, съдържаща биометрични данни за лицето М. Д. И. с ЕГН **********, починал на 14.12.19г., да даде заключение дали пръстовите отпечатъци в трите оригинала на документа /в приложения към въззивното производство, в приложения в нотариално дело № 274/13.12.19г. на нотариус рег. № 237 при РС-Варна Т. М. и в приложения („скопчан“) в нотариална книга за нотариалните покани, протестите, констативните протоколи и преписи от документи с удостоверено съдържание на нотариус Т. М., рег. № 237 на НК/ на мястото на упълномощител, са изпълнени от М. Д. И. с ЕГН **********.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.А. А., който да бъде уведомен след представяне на
доказателства за внесения депозит.
За изпълнение на задачата на
вещото лице да се издадат съдебни удостоверения, които да му послужат пред ОД
на МВР-Варна и пред нотариус Т. М..,
рег. № 237 – Варна.
Определя депозит в размер на 300 лв. за вещото лица, вносим по
депозитната сметка на ВАпС от страната, поискала експертизата Д.М.И., в
1-седмичен срок от уведомяването му, за което същата в този срок следва да
представи доказателства по делото за внасянето на сумата.
При необходимост от по-високо
възнаграждение вещото лице да посочи това обстоятелство в подадената със
заключението декларация.
Задължава вещото лице да
депозира заключението си в срока по чл. 199 от ГПК.
ОТСРОЧВА делото в открито
с.з. на 19.05.21г. от 10.15ч., за която дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
На осн. чл. 6а, ал. 4 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, деловодителят да
връчи на страните настоящото определение по
електронен път на посочените от процесуалните им представители електронни адреси и при задължението да потвърдят получаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: