Решение по дело №962/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на “А. И. 13“ ЕООД, представлявано от управителя Д. Д. Й. , против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322002853-091-001/18.01.2023 г., поправен с РА за поправка № П-03000323022349-003-001/3.02.2023 г. и с РА за поправка № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, в частта му, която е потвърдена и изменена с Решение /Р/ № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/ и с която за дружеството-жалбоподател са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.11.2017 г. и м.10.2019 г. в общ размер на главницата от 1785,27 лв. и общ размер на лихвата от 894,36 лв., а за данъчен период м.11.2018 г. в размер на главницата от 78 392,66 лв. и лихва от 32 634,71 лв. , както и задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на главницата от 40 073,13 лв. и размер на лихвата от 15 480,07 лв.

С жалбата се оспорват като необосновани и материално незаконосъобразни правните изводи на приходните органи за нереалност на сделката между „А. И. 13“ ЕООД и „В. Ф. 1 „ ЕООД , за липсата на отчетени приходи от продажбите на ап.12, ателиета 4, 5 и 6 и за наличието на неотчетени такива от продажбите на ид. части от земята и прилежащите към съответните апартаменти паркоместа. Прави се възражение за неправилно прилагане от приходните органи на методите за определяне на пазарни цени по Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагането на методите за определяне на пазарни цени, както и че същите органи не са се справили със съществуващата за тях доказателствена тежест за установяване наличието на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО.

С тези доводи се иска обжалваният РА да бъде отменен изцяло в оспорените негови части, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез подадените от упълномощения адвокат Д. С. молби и становища.

Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП”- Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Х.М.-С., в съдебно заседание и чрез представената писмена защита с.д. 6897/23.04.2025 г., изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като такава, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 11 828,72 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното :

 

І. По допустимостта на жалбата :

 

Оспореният пред съда РА е бил обжалван по административен ред във връзка с което от директора на дирекция “ОДОП”- Варна е постановено решение № 36/12.04.2023 год. Последното е съобщено на дружеството-жалбоподател на 13.04.2023 г. , а подадената до АС-Варна жалба е постъпила в дирекция “ОДОП”-Варна на 26.04.2023 г. , от което е видно спазването на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок за обжалване. Същевременно, установява се, че жалбата е подадена от адресат на оспореният РА и при наличието на правен интерес от съдебно обжалване, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.

 

ІІ. По валидността, формата и процесуалната законосъобразност на РА :

 

Приключилата с оспореният РА ревизия на “А. И. 13” ЕООД е повторна такава, след като с решение № 62/3.06.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна е частично отменен предходен РА и преписката е върната за извършване на нова ревизия. Последната е започнала с издаването от С. Й. Г. на длъжност „началник на сектор“ на заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322002853-020-001/8.06.2022 год. Началникът на сектор Г. е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии с т.11 от издадената от и.д. директор на ТД на НАП – Варна заповед № Д-150/1.02.2022 г. /л.1 от преписката/. С така издадената ЗВР е определен срок за извършване на ревизията три месеца от датата на връчването й, което е било сторено на 13.06.2022 г. и е определен ревизиращ екип в състав : А. В. Д. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Д. Х. П. – главен инспектор по приходите. Преди изтичането на определения срок е издадена от Г. заповед за изменение на ЗВР № Р-03000322002853-020-002/9.09.2022 г. , с която е определен срок за извършване на ревизията до 11.11.2022 год. Тази заповед е връчена на РЛ на 14.09.2022 год. От ревизиращия екип в състав главния инспектор по приходите А. В. Д. /ръководител на ревизията/ и главния инспектор по приходите Д. Х. П. е съставен в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК ревизионен доклад № Р-03000322002853-092-001/24.11.2022 г. , който е връчен на РЛ на 28.11.2022 год. С издадена от изпълнителния директор на НАП заповед № 35-1831/13.12.2022 г. /л.62 от делото/ е прекратено служебното правоотношение с ръководителя на ревизията А. В. Д., поради което от началника на сектор Г. е издадено решение № Р-03000322002853-098-001/30.12.2022 г. /л.63/ , с което на основание чл.7, ал.3 от ДОПК разглеждането на преписката по ревизията е иззето от първоначално определения ревизиращ екип и правомощията по извършване на ревизията са възложени на Д. Х. П. в качеството на ръководител на ревизията и М. Д. М. в качеството на ревизор. На същата дата 30.12.2022 г. е издадена от Г. последната заповед за изменение на ЗВР с № Р-03000322002853-020-003/30.12.2022 г. , с която извършването на ревизията е възложено на Д. Х. П. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и М. Д. М. – старши инспектор по приходите. Заповедта е връчена на РЛ на 4.01.2023 год. Срещу съставеният РД е подадено от РЛ възражение с вх. № 304/11.01.2023 год. Възражението е разгледано от възложителя на ревизията С. Й. Г. и новият ръководител на ревизията Д. Х. П., които в срока по чл.119, ал.2 от ДОПК издават ревизионен акт № Р-03000322002853-091-001/18.01.2023 г. , който е поправен с издадените от тях РА за поправка № П-03000323022349-003-001/3.02.2023 г. и РА за поправка № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 год.

Видно е от гореизложеното,че оспореният РА е издаден от органи по приходите разполагащи с материалната компетентност по чл.119, ал.2 от ДОПК , поради което съдът намира същият за валиден адм. акт.

Установява се , че ревизионният акт съдържа регламентираното с разпоредбата на чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание, а представляващия неразделна част от него ревизионен доклад притежава съдържанието по чл.117,ал.2 от ДОПК , с оглед на което съдът приема за спазена установената от закона форма.

Установено е и спазването на предвидените за процедурата срокове, както и спазването на особените правила по чл.124 от ДОПК за ревизия при особени случаи, във връзка с което съдът намира за установено единствено посоченото в уведомлението по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-03000322002853-113-001/18.10.2022 г. /л.66-67 от преписката/ основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи/ за извършване на ревизия при особени случаи. Другото посочено в уведомлението основание по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК за нередовна счетоводна отчетност не е доказано от страна на органите по приходите – посочените данни за неотчетени приходи и неначислен ДДС по повод цитираните в уведомлението бартерни сделки и сделки с гараж 5, ап.12, ап.2 и ателие 4, обективират само основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, доколкото липсата на счетоводно отразяване на съответните приходи представлява именно начин за тяхното укриване, какъвто всъщност се явява и визираното в същото уведомление отклонение от данъчно облагане по чл.16, ал.1 от ЗКПО. Съобразно тези обстоятелства, издаването на оспореният РА не е опорочено от наличието на допуснати от приходните органи съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

 

ІІІ. По материалната законосъобразност на РА.

ІІІ.1 КД по ЗКПО за данъчен период 2018 год.

 

-С оспореният РА е прието наличие на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗКПО в общ размер на 55 057,41 лв. при извършените от РЛ сделки от продажби на ателиета № 5 и 6 , гаражи № 5 и 6 и ап.17 с изба 16 и паркомясто 6.

В договора за продажба на ателие № *с площ от 53,04 кв.м. с изба № 17 с площ от 3,30 кв.м. , за който е съставен н.а. №*, том *, рег.№ *, дело № * г. е посочена пазарна цена от 46 000 лв. с включен ДДС, а в договора за продажба на ателие № *с площ от 81,91 кв.м. с изба № 7 с площ от 3,45 кв.м. , за който е съставен н.а. № *, том *, рег. № *, дело * г. е посочена пазарна цена от 69 804 лв. с включен ДДС. Купувачи по двете сделки са съответно Р. Б. /вуйчо на едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество/ и Б. Б. /майка на едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество/, като от страна на РЛ не са отчетени през 2017 г. приходи от така извършените две продажби. За определяне на действителната пазарна цена по тези две осъществени между свързани лица контролирани сделки, приходните органи прилагайки Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, извършват проверка на неконтролирана сделка по извършена от РЛ продажба в същата сграда на ателие № 1 с площ от 38,64 [жк], за която е съставен н.а № 105/4.09.2017 г. , в който е посочена продажна цена от 36 000 лв. или цена за кв.м. от 931,68 лв. Приемайки последната за действителна пазарна цена на кв.м. и имайки предвид квадратурата на въпросните две ателиета ведно с избите към тях, приходните органи определят продажни цени с ДДС за ателие № 5 от 52 490,85 лв. /43 742,37 лв. без ДДС/ и за ателие № 6 от 79 528,21 лв. / 66 273,50 лв. без ДДС/. При сравнение с посочените в съответните нотариални актове продажни цени, приходните органи определят разлика в продажната стойност на ателие № 5 от 6 490,85 лв. и на ателие № 6 от 9 724,21 лв., съответно определят неотчетени приходи в размер на 38 333,34 лв. и 58 170,00 лв. / таблица на стр.13 от РД/. След приспадане на ДДС върху така установените разлики, с РА е установено отклонение от данъчно облагане за ателие № 5 в размер на 5 409,04 лв. и за ателие № 6 в размер на 8 103,51 лв.

При отклонение от данъчно облагане, наличието на каквото се приема от ревизиращите органи, нормата на чл.16, ал.1 от ЗКПО изисква определяне на данъчната основа съобразно неводещата до отклонение от данъчно облагане пазарна цена при обичайна сделка от съответния вид, насочена към постигане на същия икономически резултат. Дефиницията на понятието за пазарна цена е дадена в пар.1,т.14 от ДР на ЗКПО, съгласно който това е цената по смисъла на пар.1, т.8 от ДР на ДОПК, който пък от своя страна гласи, че пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите , която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Същевременно, разпоредбата на пар.1, т.10 от ДР на ДОПК определя кои са методите за определяне на пазарните цени, като посочва, че редът и начина за тяхното прилагане се определя с наредба на министъра на финансите – това е именно горецитираната Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Разпоредбата на чл.7 от Наредбата визира използвания в случая от приходните органи метод на сравнимите неконтролирани цени. Съгласно чл.5 от Наредбата, прилагането на методите за определяне на пазарни цени се извършва въз основа на сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Разпоредбата на пар.1,т.1 от ДР на Наредбата определя контролираната сделка като такава между свързани лица, съответно пар.1, т. 2 от ДР на Наредбата определя неконтролираната сделка като такава осъществена между независими /несвързани лица/. Дефиницията на понятието за свързани лица е дадена в пар.1,т.3 от ДР на ДОПК, като в случая приложима за казуса е б. “а“ – роднини по права и съребрена линия. Доказателствената тежест за установяване наличието на отклонение от данъчно облагане е за ответника по делото, като същата му е указана от страна на съда. Доказателствената инициатива е поета от жалбоподателя, който за опровергаване на приетите с РА факти относно пазарните цени по въпросните две сделки е поискал назначаване на съдебно-оценъчна експертиза. Извършени са две експертизи – първата от вещото лице М. С. и повторна от вещите лица К. М. К. и С. З. Г.. Извършеното от жалбоподателя с молба с.д. 5952/7.04.2025 г. /л.256 от делото/ оспорване на заключението по т.1, 2 и 3 от повторната експертиза с искане за назначаване на следваща повторна такава е отхвърлено от съда като необосновано – дадените варианти на заключения не сочат на противоречивост и поради това неправилност в изводите на вещите лица, както неправилно се изтъква от жалбоподателя, тъй като в рамките на съответния вариант противоречия няма, т.е. направеното от жалбоподателя оспорване е равнозначно на просто отричане на извършената от вещите лица К. и Г. повторна експертиза. Същата е извършена след пълни изследвания на пазарните цени на неконтролирани сделки и при направени подробни и обосновани изводи, поради което съдът приема заключението на вещите лица К. и Г. по въпрос № 1 за правилно. В тази връзка, видно е от таблицата на стр. 21 от експертизата /л.267 от делото/ , че определената по метода на сравнимите неконтролирани цени пазарна цена без ДДС на ателие № 5 е 46 867 лв., а на ателие № 6 е 70 835 лв., което налага извода, че посочените в горецитираните нотариални актове продажни цени на ателиета № 5 и 6 не представляват пазарни цени, които биха се получили при извършването на насочена към постигането на същият икономически резултат обичайна сделка, която да не води до отклонение от данъчно облагане. Така определените пазарни цени са по-високи не само от посочените в горецитираните нотариални актове продажни цени, но са по-високи и от приетите с оспореният РА пазарни цени без ДДС на ателие № 5 в размер от 43 742,37 лв. и на ателие № 6 в размер от 66 273,50 лв. При тези правилни според съда фактически установявания на пазарни цени, които биха се получили при извършването на обичайна сделка от същият вид като тази при продажбата на ателиета № 5 и 6, то предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК, установените в колона 5 от таблица 19 от заключението по т.3.2.1 на стр. 37 от повторната експертиза /л.275 от делото/ по-високи в сравнение с установените в РА приходи от продажбите на ателие № 5 в размер от 46 867 лв. и на ателие № 6 в размер от 70 835 лв., не могат да бъдат взети предвид при прилагането на материалноправната разпоредба на чл.16, ал.1 от ЗКПО. С оглед последното, като релевантни за приложението на тази разпоредба, съдът приема неопроверганите и посочени в оспореният РА фактически констатации за неотчетени приходи от продажбата на ателие № 5 в размер на 38 333,34 лв. и на ателие № 6 в размер на 58 170 лв., както и неопроверганите и същевременно правилно установени и доказани фактически констатации на приходните органи за наличието на отклонение от данъчно облагане със сума в размер на 5 409,04 лв. при сделката от продажбата ателие № 5 и със сума в размер на 8 103,51 лв. при сделката от продажбата на ателие № 6.

В договора за продажба на гараж № 5 с площ от 19,06 кв.м. , за който е съставен н.а. № 116/19.10.2018 г. е посочена пазарна цена от 9 900 лв. /цена на кв.м. от 519,41 лв./ при данъчна оценка на имота от 12 674,10 лв. , а в договора за продажба на гараж № 6 с площ от 17,36 кв. м., за който е съставен н.а. № 79/9.07.2018 г. е посочена пазарна цена от 7 272,50 лв. / цена на кв.м. от 418,92 лв./ , която е равна на данъчната оценка на имота от 7 272,50 лв. От приходните органи е изследвана извършената от РЛ продажба на намиращ се в същата сграда гараж № 7 с площ от 20,4 кв.м., за която в съставеният н.а. № 53/7.06.2018 г. е посочена продажна цена от 15 646,64 лв. или цена на кв.м. от 766,94 лв. при данъчна оценка на имота от 13 565,20 лв. Считайки, че съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени , действителната пазарна цена на кв.м. е именно 766,94 лв., приходните органи приемат пазарна цена без ДДС на гараж № 5 в размер на 12 967,93 лв., съответно установяват разлика в цената на кв.м. в размер на 247,53 лв. /766,94-519,41=247,53/ , а при продажбата на гараж № 6 установяват разлика в цената на кв.м. в размер на 348,02 лв. / 766,94-418,92=348,02/. По този начин съобразно площта на гаражите е установена разлика в пазарната цена на гараж № 5 в размер на 4 717,93 лв. / 247,53 х 19,06=4 717,93/, а за гараж № 6 в размер на 6 041,63 лв. /348,02 х 17,36=6 041,63/, които суми са приети с РА като такива на отклонение от данъчно облагане , респективно неотчетени приходи.

В договора за продажба на ап.17 с изба 16 и паркомясто 6 с обща площ от 52,04 кв.м. /само за апартамента и избата/ , за който е съставен н.а. № 140/9.08.2018 г. е посочена продажна цена от 52 854,60 лв. или 1 015,65 лв. цена на кв.м., която е равна на данъчна оценка на имота от 52 854,60 лв. От приходните органи е изследвана извършената от РЛ продажба на находящ се в същата сграда ап. № 6 с изба 15 и паркомясто 2 с обща площ от 51,11 кв.м., за която в съставеният н.а. 134/31.10.2018 г. е посочена продажна цена от 82 144,86 лв. или цена на кв.м. от 1 607,22 лв. , при данъчна оценка на имота от 53 440,40 лв. Считайки, че съобразно метода на сравнимите неконтролирани цени, действителната пазарна цена на кв.м. е именно 1 607,22 лв., приходните органи приемат разлика в цената на кв.м. при продажбата на ап.17 в размер на 591,57 лв. / 1 607,22-1 015,65=591,57/. По този начин съобразно площта на ап.17 е установена разлика в пазарната цена в размер на 30 785,30 лв. / 591,57х 52,04= 30 785,30/, която сума е приета с РА като такава на отклонение от данъчно облагане, респективно неотчетен приход.

Със заключението по въпрос № 1 от горепосочената повторна съдебно-оценителна експертиза, което се приема от съда за правилно по същите изложени вече съображения, е установена пазарна цена без ДДС на гараж № 5 в размер на 17 358 лв. /стр. 24 от експертизата – л.268 гръб от делото/ , а на ап.17 в размер на 71 632 лв. / стр.20 от експертизата – л.266 гръб от делото/. Така установените с експертизата по метода на сравнимите неконтролирани цени пазарни цени без ДДС на гараж № 5 и на ап. 17 са по-високи не само в сравнение с тези посочени в съответните нотариални актове, а са по-високи и от приетите такива с оспореният РА, които съответно са в размер на 12 967,93 лв. и 69 699,91 лв. С оглед последното и по същите гореизложени съображения относно приложението на чл.155, ал.8 от ДОПК, съдът приема за неопровергани и доказани приетите с процесният РА фактически констатации относно пазарните цени на гараж № 5 и на ап.17, които биха се получили при извършването на обичайна сделка от същият вид, която да не води до отклонение от данъчно облагане, съответно приема за правилно установени и доказани фактическите констатации за отклонение от данъчно облагане в размер на 4 717,93 лв. при сделката по продажба на гараж № 5 и в размер на 30 785,30 лв. при сделката по продажба на ап.17.

Във връзка с продажбата на гараж № 6, от страна на жалбоподателя не е правено искане за назначаване на съдебно-оценъчна експертиза с цел установяване на пазарна цена. Съобразно тези обстоятелства, съдът намира за доказана приетата от приходните органи пазарна цена на кв.м. от 766,94 лв. при извършената от РЛ продажба на гараж № 6 , тъй като същата е установена при правилно прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени – приетата като съпоставима неконтролирана сделка по смисъла на чл.8, ал.1 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за продажба на гараж № 7 по н.а. № 53/7.06.2018 г., в максимална степен отговоря на критерия за сходство в характеристиките на продукта, тъй като се касае за извършена в близък времеви период продажба на същият по вид имот, находящ се в същата сграда, в която се намира и гараж № 6, който в случая е предмет на контролираната сделка. Доказателствената тежест за опровергаване на така приетата с оспореният РА пазарна цена на гараж № 6 е указана от съда на жалбоподателя в първото проведено съдебно заседание и след като при проявената негова пасивна доказателствена дейност същата остава неопровергана, то съобразно правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК фактическата констатация за наличие на отклонение от данъчно облагане при продажбата на гараж № 6 със сума в размер на 6 041,63 лв. се явява доказана.

Към правилно установените факти за действителните пазарни цени на продадените от РЛ ателиета № 5 и 6, гаражи № 5 и 6 и ап. 17, приходните органи са приложили правилно разпоредбата на чл.16, ал.1 от ЗКПО , като при определяне на данъчната основа за облагане с КД по ЗКПО са взели предвид прихода , който би се получил при извършването на обичайна сделка от същият вид, която е насочена към постигане на същият икономически резултат, но без да води до отклонение от данъчно облагане. Предвид безспорния факт, че сградата в която се намират всички обекти е въведена в експлоатация през 2018 г. съгласно издаденото удостоверение № 120/9.11.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – жилищна сграда на [улица], гр. Варна , то неотчетените от РЛ в резултат на отклонението от данъчно облагане приходи от продажбата на въпросните пет обекта, чийто общ размер е 55 057,41 лв. / 5409,04 лв. за ат. № 5 + 8103,51 лв. за ат. № 6 + 4717,93 лв. за гараж № 5 + 6041,63 лв. за гараж № 6 + 30785,30 лв. за ап. 17/ , правилно са отчетени с РА като получени през данъчен период 2018 год.

 

-С оспореният РА е прието, че РЛ не е отчело приходи от извършените от него продажби на апартаменти № *и 2 , ателиета № *, * и * и гараж № *.

В договора за покупко-продажба на ап.12, за който е съставен н.а. №*, том *, рег. № *, дело № * г. е вписана продажна цена от 47 461,47 лв. без ДДС, а данъчната основа по издадените за сделката от РЛ фактури № 8/1.12.2016 г. и № 34/1.05.2018 г. е в общ размер на 39 650,09 лв. /отчетени приходи/ , при което разликата в размер на 7 811,38 лв. е приета с РА като неотчетен приход.

В договора за продажба на ап. 2, за който е съставен н.а. *, том *, рег. № *, дело * г. е вписана продажна цена от 103 288,89 лв. без ДДС, а данъчната основа по издадените за сделката от РЛ три фактури № 18/13.09.2017 г. , № 21/1.11.2017 г. и № 61/22.11.2018 г. е в общ размер на 101 659,02 лв. /отчетени приходи/ , при което разликата в размер на 1 629,87 лв. е приета с РА като неотчетен приход.

В договора за продажба на ателие № 4 , за който е съставен н.а. № *, том *, рег. *, дело * г. е вписана продажна цена без ДДС от 48 895,75 лв. , а данъчната основа по издадената за сделката от РЛ фактура № 32/2.04.2018 г. е в размер на 40 746,46 лв. /отчетени приходи/, при което разликата в размер на 8 149,29 лв. е приета с РА като неотчетен приход.

За продажбата на гараж № *, за която е съставен горецитираният [нотариален акт]/*г. с вписана в него продажна цена от 8 250 лв. без ДДС, от РЛ не е издавана фактура, поради което с РД е приет неотчетен приход в размер на 8 250 лв., който обаче след разглеждане на подаденото от РЛ възражение срещу него и при определяне с РА на данъчната основа по чл.122 от ДОПК, не е включен в увеличението на сумите от приходите на РЛ – видно от стр.6 от РА, тази сума е част от сумата в размер на 14 016,86 лв. , с която общият размер на приетите с РД неотчетени приходи от 423 326,72 лв. е намален с РА до посоченият на стр.7 размер от 409 309,86 лв. / 423 326,72-14 016,86 = 409 309,86 лв./.

За продажбата на ателие № 5, за която е съставен горецитираният [нотариален акт]/* г. са издадени от РЛ фактури № 26/11.12.2017 г. с данъчна основа 1 666,67 лв. и № 165/1.11.2020 г. с данъчна основа 36 666,67 лв. или общо в размер на 38 333,34 лв., която сума не е отчетена като приход през периода на въвеждане на сградата в експлоатация – 2018 г., поради което с РА е приет неотчетен за този ревизиран период приход в размер на 38 333,34 лв.

За продажбата на ателие № 6, за която е съставен горецитираният [нотариален акт]/*г. са издадени от РЛ фактури № 25/11.12.2017 г. с данъчна основа 1 666,67 лв. , № 109/6.02.2020 г. с данъчна основа 45 670 лв. и № 113/2.03.2020 г. с данъчна основа 10 833,33 лв. или общо в размер на 58 170 лв., която сума не е отчетена от РЛ като приход през периода на въвеждане на сградата в експлоатация – 2018 г., поради което с РА е приет неотчетен за този ревизиран период приход в размер на 58 170 лв.

С жалбата са направени следните възражения : за ап.12 прихода в размер на 7 811,38 лв. бил отчетен на 17.05.2021 г. с фактура № 0196 ; за ат. 4 прихода в размер на 8 149,29 лв. бил отчетен на 18.05.2021 г. с фактура 0197 ; за ат. 5 и ат. 6 приходите в размер на 115 804 лв. били отчетени с фактури № 0025/11.12.2017 г., № 0109/6.02.2020 г. , № 0113/2.03.2020 г. , № 026/11.12.2017 г. и № 0165/2.11.2020 г.

За приходите от продажбата на ап. 2 и гараж № 5 не са повдигани възражения , но затова пък с жалбата са релевирани възражения за начисляване на КД и ДДС върху продажбите на паркоместа и на ид. части от поземления имот, въпреки че с процесният РА е уважено възражението на РЛ срещу тази част от РД, което е видно от стр. 6 на РА.

Във връзка с тези възражения е поставен от жалбоподателя въпрос № 3 от назначената по негово искане съдебна експертиза, заключението по който на вещите лица К. и Г. е дадено в т.3.1 и т.3.2 на стр.36 -38 от повторната експертиза. Видно е от колона 4 на таблица 18, че осчетоводените от РЛ приходи от продажби на ап. 2 и на ателие № 4 са идентични с тези посочени в РА, а също така се установява, че от продажбите на ателиета № 5 и № 6 и на гараж № 5 , РЛ не е осчетоводявало приходи – същото е посочено и в РА. Единствената разлика е по отношение на ап.12, за който неправилно в колона 4 е посочен осчетоводен от РЛ приход в размер на 29 663,42 лв. – на л.261 от преписката е приложена синтетична оборотна ведомост , в която срещу името на клиента В. Ж. К. /купувач на ап.12/ е посочена в колона „обороти кредит“ сумата от 9 986,67 лв. , която заедно със сумата от 29 663,42 лв. сочи, че осчетоводеният от РЛ приход от продажбата на ап.12 е в размер на 39 650,09 лв., колкото е приет с РА.

Така даденото от вещите лица заключение по т.3.1 относно размера на отчетените от РЛ приходи от продажбите на ап.2, ателиета 4, 5 и 6 и гараж 5 и установеният от съда размер на отчетения приход за ап.12, опровергават наведените с жалбата твърдения за осчетоводяване на приходите с цитираните в жалбата фактури, съответно в размер на 1629,87 лв. , 8149,29 лв. , 38 333,34 лв. , 58 170 лв. , 8250 лв. и 7811,38 лв., които с РА са приети като неотчетени от РЛ приходи. Не се споделя от съда, заключението на вещите лица по т.3.2.1 изложено в колона 6 от таблица 19, тъй като за установяване размера на неотчетените приходи релевантна е разликата между взетите от счетоводството на РЛ фактически данни за отчетените от него приходи и посочените в съответните нотариални актове данни за продажните цени на въпросните обекти, а не данните за установените от вещите лица по метода на сравнимите неконтролирани цени пазарни цени на същите обекти посочени в колона 5 от същата таблица. Не се споделя от съда и заключението на вещите лица по т.3.2.2 и т.3.2.3 за определяне на приходи по варианти А и Б съобразно методиката на СЕК, показани в таблици 20 и 21 на стр.38-39 от повторната експертиза, тъй като тази методика е неприложима в случая.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за наличието на отчетени от него приходи по фактури издадени през 2020 г. и 2021 г. , тъй като съгласно СС 18 „Приходи“ т.6.1 , независимо от момента на плащане от страна на купувачите, собствеността фактически е преминала в патримониума на последните при издаването през 2018 г. на удостоверението за въвеждане на строежа в експлоатация, именно когато е следвало да бъдат отчетени приходите от по-рано сключените сделки. По тези съображения за неопровергаване от страна на жалбоподателя на изложените в РА фактически констатации, съдът намира, че правилно с оспореният РА и решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна е прието наличието на неотчетени от РЛ през данъчен период 2018 г. приходи от продажбите на ап.12 и ап.2 , ателиета 4, 5 и 6 / без гараж № 5 , за който приложима е разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК/ в общ размер на 114 093,88 лв. / 1629,87 + 8149,29 + 38 333,34 + 58170 + 7811,38 лв. = 114 093,88 лв./.

 

- С оспореният РА е прието, че РЛ не е отчело приходи от продажбата на строителни услуги , предоставени от него на Н. Н. и Д. В. , съгласно сключеният между тях договор за съучредяване на право на строеж върху поземлен имот и за учредяване на право на строеж върху поземлен имот срещу задължение за строителство, за който е съставен н.а. № 134, том І, рег. № 1309, дело № 113/15.04.2016 г, приложен на л.391-401 от преписката. Съгласно клаузите на договора, Н. и В. в качеството си на съсобственици на поземления имот учредяват на строителя „А. И. 13“ ЕООД безсрочно вещно право на строеж, срещу което дружеството се задължава да построи и завърши със собствени сили и средства всички обекти в жилищната сграда до издаването на разрешение за въвеждането й в експлоатация. Договорено е, че на Н. се учредява право на строеж за ап.18, ап.19 , ап.20 с изба 4 и паркомясто 2 и гараж 1, а на В. се учредява право на строеж за ап.8, ап.10, ап.15 с изба 1 и гараж № 4. Договорено е още, че учреденото при равни квоти за Н. и В. право на строеж върху ап.1, ап.7 с изба 22 и ателие 2 следва в определени срокове да бъде прехвърлено на строителя.

Тази сделка е определена от приходните органи като бартерна такава по смисъла на чл.130 от ЗДДС, при която възнаграждението е определено в услуга, т.е. налице са две насрещни доставки при първата от която Н. и В. учредяват право на строеж за строителя, а при втората строителя „А.И. 13“ ЕООД доставя строителни услуги на Н. и В. за горепосочените обекти ап.1, ап.7 , ап.8, ап.10, ап.15, ап.18 , ап.19, ап. 20, ателие 2 , гараж 1 и гараж 4. Стойността на извършената от „А.И. 13“ ЕООД престация по предоставяне на строителна услуга е определена от приходните органи според осчетоводената от самото него строителна себестойност на въпросните обекти към датата на въвеждането им в експлоатация , която според предоставената от РЛ аналитична ведомост приложена на л.552 от преписката е в общ размер на 551 226, 58 лв. Същевременно, установено е от събраните в ревизионното производство и приложени на л.140 от преписката две фактури, че доставчикът на строителна услуга „А. И. 13“ ЕООД е издал на получателя Н. Н. фактура №1/15.04.2016 г. в която са посочени наименование на услугата „учредено вещно право на строеж“ и данъчна основа от 128 005,30 лв., а на получателя Д. В. е издал фактура № 2/15.04.2016 г. , в която са посочени същите наименование на услугата и данъчна основа, т.е. отчетен е от РЛ приход по двете фактури в общ размер на 256 010,60 лв. Приемайки, че отчетените разходи са в по-голям размер от отчетените приходи, разликата от 295 215,98 лв. /551226,58-256010,60=295215,98лв./ е определена с РА като неотчетен от РЛ приход.

При предприетото от „А.И. 13“ ЕООД обжалване на РА по адм. ред, решаващият орган е приел, че насрещните престации по бартерната сделка не са равностойни, тъй като разликата между даденото от строителя /строителните услуги/ и полученото от двете физически лица /правото на строеж/ е значителна и с нея е намален счетоводния финансов резултат на жалбоподателя за 2018 г., поради което сделката е сключена в хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗКПО. По тези съображения е направен извод, че данъчната основа, т.е. неотчетения приход е следвало да бъде определен по реда на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. чрез прилагането на метода на увеличената стойност, според който пазарната цена на контролираната сделка се определя като сума от себестойността на строителната услуга и надбавка /печалба/, поради което единствено взетата с РА строителна себестойност сочи на приложението на по-благоприятен за РЛ вариант. Същевременно, с решение № 36/12.04.2023 г. е прието, че тъй като ап.7 е прехвърлен от Н. и В. на „А.И. 13“ ЕООД с н.а. № 76 от 28.11.2017 г., то основанието за признаване на приходи и разходи от предоставените на физическите лица строителни услуги е възникнало на датата 31.12.2017 г. по силата на т.7.1.от СС 18 „Приходи“ , поради което строителната себестойност на ап.7 не следва да участва при определянето на размера на неотчетените от РЛ приходи за данъчен период 2018 г. , т.е. следва да бъде взета предвид само строителната себестойност на ап.1 - 31 908,50 лв. , ап.8 – 35 767,64 лв. , ап.10 – 40 396,65 лв. , ап.15 – 86 930,81 лв. , ап.18 – 81 244,37 лв. , ап.19 – 53 255,84 лв. , ап.20 – 44 478,46 лв. , ателие 2 – 50 790,25 лв. , гараж 1 – 18 013,22 лв. и гараж 4 – 14 123,67 лв. Именно разликата между общата сума от строителната себестойност на тези обекти в размер на 456 909,41 лв. и отчетените от РЛ приходи в размер на 256 010,60 лв. , която е в размер на 200 898, 81 лв. , а не посочената в РА сума от 295 215,98 лв. , е определена в решението на директора на дирекция „ОДОП“-Варна като неотчетен от РЛ приход от извършването на строителни услуги.

Конкретни възражения срещу така установеният в размер на 200 898,81 лв. неотчетен от РЛ приход от извършването на строителни услуги, не са релевирани с процесната жалба, като единствено е поискано назначаването на експертиза за определяне на строителната себестойност на ап.1, ап.8, ап.10, ап.15, ап.18, ап.19, ап.20, ателие 2, гараж 1 и гараж 4 - искането е уважено от съда чрез поставянето на въпрос № 2 от назначената съдебно-оценителна експертиза. Видно е от заключението на вещите лица К. и Г. по Първи вариант показан в таблица 11 на стр. 27 от повторната експертиза /л.270 от делото/ , че строителната себестойност на процесните обекти е точно такава каквато е установена от приходните органи – различие има само по отношение на ап.1, за който вещите лица посочват строителна себестойност от 62 911,04 лв. , докато по съображенията изложени на стр.21 от решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Варна е приет от приходните органи по-благоприятния за РЛ размер на строителна себестойност на ап.1 от 31 908,50 лв. С оглед последното и доколкото данните за строителната себестойност на останалите обекти са предоставени от самото РЛ, като същите са проверени и потвърдени от горепосоченото заключение на вещите лица, което съдът приема за правилно и обосновано, то фактите за така приетата от приходните органи строителна себестойност на ап.1, ап.8, ап.10, ап.15, ап.18, ап.19, ап.20, ателие 2, гаражи 1 и 4 в общ размер от 456 909,41 лв., съдът намира за доказани в хода на съдебния процес.

Във връзка с последното, съдът не приема за правилни заключенията на същите вещи лица по втори вариант А и Б показани съответно в таблица 14 /стр.30 от повторната експертиза/ и таблица 16 /стр.33-34 от повторната експертиза/, тъй като погрешно при установяване на строителната себестойност на процесните обекти са ползвани данни от списание „Строителен обзор“ СЕК – ползването на такива данни е недопустимо, когато както е в случая, в счетоводството на РЛ са налице нанесени от самото него данни за разходите по изграждане на съответните обекти, за които е предоставена строителна услуга на Н. и В. , тъй като по смисъла на мотивите в решението на СЕС по дело С-549/2011 г., основата за облагане на възмездна доставка на стока или услуга е действителната насрещна престация , която представлява субективната, т.е. действително получената стойност, а не стойност определена според обективни критерии.

По отношение на отчетените приходи от предоставяне на строителни услуги, жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства за техен размер по-висок от този установен в ревизионното производство в общ размер на 256 010,60 лв. , поради което така приетата с РА и същевременно неопровергана от жалбоподателя в хода на съдебния процес фактическа констатация на приходните органи се приема от съда за доказана.

Освен фактическите констатации, съдът намира за правилни и направените във връзка с тях правни изводи на приходните органи. Със сключената по н.а. 134/15.04.2016 г. сделка, възнаграждението на Н. и В. за учреденото от тях в полза на „А.И. 13“ ЕООД право на строеж е определено в извършването от страна на дружеството на строителни услуги за горепосочените обекти, за които физическите лица притежават право на строеж. При тези обстоятелства и съгласно чл.130, ал.3 и 4 от ЗДДС, действителното основание на издадените от РЛ на датата на сключване на сделката фактури №1/15.04.2016 г. и №2/15.04.2016 г. не е за „учредено вещно право на строеж“ , а е за авансово плащане от страна на ФЛ получатели на строителната услуга, която ще бъде доставена от строителя „А.И.13“ ЕООД. Според нормата на Директива 2006/112, данъчната основа на доставката на строителна услуга следва да бъде получената авансово насрещна престация, т.е. паричната равностойност на прехвърленото право на строеж. Последната следва да бъде определена съобразно критериите посочени в т.44 и т.45 от решението на СЕС по дело № С-549/2011 г. , според които действителното получената насрещна престация за доставка на строителни услуги е измерима със стойността на разходите, които строителят ще изразходва за построяването на обектите, които ще се предоставят на учредителите на правото на строеж във вида, в който те са договорени в нотариалния акт. Срещу този извод, възражения по правото не са релевирани от страна на жалбоподателя, а той изисква данъчната основа на извършената от РЛ доставка на строителни услуги да се определи от себестойността на построените горепосочени обекти ап.1, ап.8, ап.10, ап.15, ап.18, ап.19, ап.20, ателие 2 , гараж 1 и гараж 4. Същите са завършени и въведени в експлоатация през 2018 г. , поради което именно през този данъчен период РЛ е следвало да издаде фактура за разликата между авансово фактурираната стойност от 256 010,60 лв. и общата строителна себестойност от 456 909,41 лв. на всички обекти, която е в размер на 200 898,81 лв. В качеството си на доставчик, жалбоподателят нито твърди, нито представя доказателства за осчетоводяването на този приход , поради което правилно с оспореният РА и неговото изменение с решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна е установен неотчетен от РЛ приход в размер на 200 898,81 лв.

 

-С оспореният РА са установени неотчетени разходи от балансовата стойност на продадени обекти в размер на 83 964,54 лв. и не са признати за данъчни цели отчетени от РЛ разходи по издадените от „В. Ф. 1“ ЕООД фактури №11/20.12.2016 г., № 23/6.11.2017 г. № 24/14.12.2017 г. с общ размер на данъчната основа 86 000 лв., издадената от „В. Ф. 15“ ЕООД фактура №24/20.12.2017 г. с данъчна основа 20 000 лв., издадената от „А.и.“ ООД фактура № 4680/30.11.2017 г. с данъчна основа 266,66 лв., издадената от „Б. Т.“ ЕООД фактура № 10787/11.12.2017 г. с данъчна основа 129,00 лв. и издадената от „Технополис България“ ЕАД фактура № **********/3.12.2018 г. с данъчна основа 82,50 лв.

Прието е от приходните органи, че едноличен собственик на капитала на „В. Ф. 1“ ЕООД и „В. Ф. 15“ ЕООД е Д. Й. – баща на едноличния собственик на капитала на „А.И. 13“ ЕООД в част от ревизираните периоди, както и че издадените от тези две дружества фактури по които РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, не обективират реални доставки, която констатация е потвърдена с решение № 62/3.06.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна. Направен е извод ,че разхода е документално необоснован и отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, поради което в съответствие с чл.26, т.2 от ЗКПО въпросните разходи, чийто общ размер е 106 000 лв. /сбор от всички данъчни основи/ не са признати за данъчни цели.

С процесната жалба са повдигнати възражения единствено по отношение на фактурите с доставчик „В. Ф.1“ ЕООД, като същевременно се признават приетите с РА факти относно лицата управители на това дружество и на „А.И. 13“ ЕООД. Горепосочените три фактури са издадени във връзка със сключен на 21.09.2015 г. договор за поръчка и посредничество за придобиване на право на строеж върху недвижим имот срещу обезщетение , съгласно който „А.И. 13“ ЕООД е възложител, а изпълнителя „В. Ф. 1“ ЕООД поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия за сключване на сделка от страна на възложителя за придобиване на право на строеж, срещу дължимо от последният възнаграждение в размер на 103 200 лв. с включен ДДС. Жалбоподателят оспорва направеният с РА извод за липсата на предмет на договора от 21.09.2015 г. , който е обоснован от приходните органи с констатираните от съдържанието на договора по н.а. 134, том І, рег. № 1309, дело № 113/15.04.2016 г. факти за наличието на сключен между „А.И. 13“ ЕООД от една страна и от друга Н. Н. и Д. В. предварителен договор от 26.05.2014 г. с анекс от 8.05.2015 год. – прието е, че с последните, РЛ е постигнало целта си да договори придобиването на право на строеж, поради което възлагането на същата задача в по-късно сключеният договор за посредничество от 21.09.2015 г. е безпредметно и лишено от основание.

Същността на възражението, а именно, че в периода между сключването на предварителния договор от 26.05.2014 г. с анекс от 8.05.2015 г. и сключването на 21.09.2015 г. на договора за посредничество, били извършени от посредника правни и фактически действия довели до успешното сключване на окончателния договор по цитираният нотариален акт, не са обосновани нито с изложение на конкретни положителни факти, нито с представянето на доказателства за тях. С оглед последното, съдът приема за неопровергани от страна на жалбоподателя в хода на съдебния процес на приетите с оспореният РА отрицателни фактически констатации за липсата на реална доставка, още повече, че с влязло в сила решение № 3527/5.04.2024 г. по адм. дело № 1482/2022 г. по описа на АС-Варна, оставено в сила с решение № 12381/15.11.2024 г. по адм. дело № 6318/2024 г. по описа на ВАС, е отхвърлена жалбата на „А.И. 13“ ЕООД срещу потвърденият с горецитираното решение № 62/3.06.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“-Варна ревизионен акт, с който за настоящият жалбоподател не е признато право на данъчен кредит по същите издадени от „В. Ф. 1“ ЕООД фактури № 11/20.12.2016 г. , № 23/6.11.2017 г. и № 24/14.12.2017 г. , именно поради липсата на реалност на доставката.

Издадената от „ В. Ф. 15“ ЕООД фактура № 24/20.12.2017 г. е във връзка със сключен между „А.И. 13“ ЕООД като възложител и „В. Ф. 15“ ЕООД като изпълнител договор от 20.09.2017 г. за търговско посредничество за продажба на недвижими имоти, с който изпълнителят се е задължил да извърши посредничество при сключването на сделки с трети лица за покупко-продажба на недвижими имоти от строежа на сградата, находяща се в гр. Варна, [улица]. Уговорено е, че възнаграждението ще бъде заплатено след отчитане на свършената работа, във връзка с което е съставен Протокол за извършена услуга от 20.12.2017 г., в който е записано, че възложителят е приел без забележки посредническата услуга по осъществените продажби на ап.2 с изба 11 и паркомясто 1 , ап.4 с изба 18 и паркомясто 13 , ателие 3 , ап.9 , ап.16, ап.11. От страна на приходните органи е извършена проверка по сделките за продажби на посочените имоти, при която е установено, че за паркомясто 13 не е било учредявано право на строеж в полза на РЛ, както и че издадените за останалите сделки фактури и извършените от купувачите плащания по тях имат дата предхождаща датата на договора от 20.09.2017 г., поради което е приета липсата на реалност на сделката за посредническа услуга.

Предвид горепосочената липса на повдигнати с жалбата възражения, липсата на посочени факти, които по съществото си би следвало да бъдат положителни такива, за които доказателствената тежест е за жалбоподателя, както и поради липсата на представени доказателства за конкретни и реално извършени от изпълнителя „В. Ф. 15“ ЕООД правни или фактически действия обективиращи осъществяването на посредническата услуга, а също така и поради неопроверганата в хода на съдебния процес фактическа констатация на приходните органи, че сделките за които е била договорена посредническа услуга са били фактурирани и платени преди сключването на договора от 20.09.2017 г., съдът намира за правилен извода на приходните органи за липсата на реалност на доставката. Същият извод се съдържа и в горепосоченото влязло в законна сила съдебно решение № 3527/5.04.2024 г. по адм. дело № 1482/2022 г. по описа на Ас-Варна, с което е отхвърлена жалбата на „А.И. 13“ ЕООД срещу потвърденият с решение № 62/3.06.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“- Варна ревизионен акт, с който на настоящият жалбоподател е отказано признаването на право на данъчен кредит по същата фактура № 24/20.12.2017 г., именно поради липсата на реалност на доставката.

Издадената от „А.и.“ ООД фактура № 4680/30.11.2017 г. е с предмет доставка на матрак и данъчна основа в размер на 266,66 лв. Издадената от „Б. Т.“ ЕООД фактура № 10787/11.12.2017 г. е с предмет доставка на топ матрак и данъчна основа в размер на 129,00 лв. По отношение на тези две фактури е прието от приходните органи, че доставките по тях не са свързани с дейността на РЛ, поради което на основание чл.26, т.1 от ЗКПО разходите в общ размер на 395,66 лв. не са признати за данъчни цели.

Възражения, факти и доказателства за обратното не са сочени и представяни от жалбоподателя в хода на съдебния процес, а доказателствената тежест за установяване на положителния юр. факт, че предмета на доставките е свързан с осъществяваната от „А.И. 13“ ЕООД дейност е негова. С оглед последното, приетите с РА фактически констатации не са опровергани от жалбоподателя в хода на съдебния процес, поради което съдът приема за законосъобразен правния извод на приходните органи за непризнаване на посоченият разход за данъчни цели.

С процесното решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна е прието, че неправилно с оспореният РА са намалени разходите на РЛ за 2018 г. със стойността на издадената от „Технополис България“ ЕАД фактура № **********/3.12.2018 г. с предмет доставка на чопър и данъчна основа в размер на 82,50 лв. , предвид на това, че същата е отчетена през 2020 г. , а не през 2018 год. С оглед на това, че всички останали горепосочени фактури издадени от „В. Ф. 1“ ЕООД, „В. Ф. 15“ ЕООД, „А.и.“ ООД и „ Б. Т.“ ЕООД , по които разходите не са признати за данъчни цели, са били отчетени от РЛ през 2018 г. , то декларираните от РЛ разходи за същият данъчен период са намалени със сума в общ размер на 106 395,66 лв. /сбора от посочените данъчни основи/.

Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че правилно с оспореният РА и благоприятно извършеното за жалбоподателя негово изменение с решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна , са приложени разпоредбите на чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, съответно при правилно приложение на материалния закон не са признати за данъчни цели разходи в общ размер на 106 395,66 лв.

 

Декларираните от РЛ приходи за данъчен период 2018 г. са в общ размер на 1 213 591,07 лв. С изменящото процесният РА решение № 36/12.04.2023 г., ,така декларираните приходи са увеличени със сума в общ размер на 378 300,10 лв. , при което за данъчен период 2018 г. са установени приходи в общ размер на 1 591 891,17 лв. Увеличението включва горепосочените суми на отклонение от данъчно облагане в размер на 55 057,41 лв. , неотчетените приходи от продажби в размер на 122 343,88 лв. и неотчетени приходи от продажба на строителни услуги в общ размер на 200 898,81 лв.

Увеличението е извършено незаконосъобразно, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.155,ал.8 от ДОПК, с решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, в сумата за неотчетени приходи от продажби е включен прихода от продажба на гараж № 5, за който с оспореният РА не е било прието увеличение на декларираните от РЛ приходи – това е описано на стр. 19 от решение № 36 като допусната с РА неточност, за която решаващият орган е приел, че след като се установявало от счетоводните регистри, че себестойността на гараж № 5 от 11 276,75 лв. е отписана по счетоводни данни към 31.12.2018 г. и участва в сумата на декларираните от РЛ общо разходи, то приходът от продажбата на този обект също следва да намери отражение при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Включването на тази сума в увеличението на приходите е показано на ред 8-ми от стр. 23 на решението, като според съда същото е незаконосъобразно извършено, тъй като води до изменение на РА във вреда на РЛ. С оглед последното, законосъобразният размер на приходите на РЛ за данъчен период 2018 г. е този от 1 583 641,17 лв. /1 591 891,17- 8250= 1 583 641,17 лв./.

В подадената от РЛ годишна данъчна декларация за финансовата 2018 година са посочени разходи в общ размер на 1 116 430,98 лв., като счетоводният финансов резултат е преобразуван от РЛ в посока увеличение със сумата от 2 419,32 лв., представляваща съгласно чл. 26 от ЗКПО непризнати за данъчни цели разходи, при което установените разходи са в размер на 1 114 011,66 лв. С решение № 32/12.04.2023 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, при правилно приложение на материалния закон, така установените разходи са намалени с непризнатите за данъчни цели разходи в горепосоченият размер от 106 395,66 лв. и същевременно в благоприятно за РЛ положение същите са увеличени със сумата от 83 964,54 лв., представляваща себестойността на ателиета № 5 и 6. С оглед последното, правилно от страна на приходните органи са установени разходи за данъчен период 2018 г. в общ размер на 1 091 580,54 лв. / 1 114 011,66 + 83 964,54 – 106 395,66 лв./.

Съобразно изложените обстоятелства, правилната данъчна основа за облагане с КД е в размер на 492 060,63 лв. , съответно дължимият съгласно чл.20 от ЗКПО корпоративен данък е в размер на 49 206,06 лв. След приспадане на внесеният от РЛ годишен КД в размер на 9 765,50 лв., установяване се КД за внасяне в размер на 39 440, 56 лв. Дължимата върху така установената главница на задължението законна лихва за периода от 2.04.2019 г. до 18.01.202 г. /дата на издаване на РА/ е в размер на 15 234, 52 лв.

По тези съображения, съдът намира оспореният РА в частта му по ЗКПО за данъчен период 2018 г. за материално законосъобразен до размер на главницата на задължението за КД от 39 440,56 лв., включително и размер на лихвата от 15 234,52 лв., включително. По отношение на тази част не е налице нито едно от основанията по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.146 от АПК за незаконосъобразност на оспореният РА , поради което жалбата на „А.И.13“ ЕООД в същата част, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

За разликата над 39 440,56 лв. до установената с РА главница на задължението за КД в размер на 40 073,13 лв. , както и за разликата над 15 234,52 лв. до установената с РА лихва в размер на 15 480,07 лв., оспореният РА е материално незаконосъобразен, поради което по отношение на тази част жалбата е основателна, съответно РА следва да бъде отменен в същата негова част.

 

ІІІ.2 ДДС по ЗДДС.

 

-Данъчен период м.11.2017 год.

С извършената поправка на оспореният РА с РА за поправка № П-03000323022349-003-001/3.02.2023 г. е установено задължение за ДДС в размер на главницата от 1 631,67 лв. и лихва в размер на 844,71 лв. Така установеното задължение е резултат от непризнатото на РЛ право на данъчен кредит по издадената от „В. Ф. 1“ ЕООД горепосочена фактура № 23/6.11.2017 г. с начислен ДДС в размер на 5000 лв. и издадената от „А.и.“ ООД горепосочена фактура № 4680/30.11.2017 г. с начислен ДДС в размер на 53,34 лв., т.е. отказано е право на данъчен кредит в общ размер на 5053,34 лв. по изложените във връзка със ЗКПО изводи за липсата на реалност на доставката по фактурата на „В. Ф. 1“ ЕООД и затова, че предмета на доставката по издадената от „А.и.“ ООД фактура не е свързан с икономическата дейност на РЛ. По този начин, при начислен от РЛ за периода ДДС в размер на 18 017,47 лв. и деклариран от него данъчен кредит в размер на 17 852,33 лв. е установено с РА право на данъчен кредит в размер на 12 798,99 лв. /17852,33 - 5053,34 лв./, при което е установено ДДС за внасяне в размер на 5 218,48 лв. /18017,47 – 12 798,99 лв./. Установена е с РА за поправка внесена от РЛ сума в размер на 3 586,81 лв. , като след приспадането й от сумата 5 218,48 лв. е установено задължение за ДДС с горепосоченият размер на главницата от 1 631,67 лв. и лихва от 844,71 лв.

С жалбата са релевирани единствено възражения във връзка с фактурата издадена от „В. Ф. 1“ ЕООД, които по същите гореизложени съображения в изложението за КД по ЗКПО, съдът приема за неоснователни. Една от предпоставките, която е необходима за да възникне правото на данъчен кредит е регламентирана в разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, която изисква наличието на получени стоки или услуги по облагаема доставка. Доказателствената тежест за установяването на този правопораждащ и съответно благоприятен за РЛ юридически факт е за самото него, с която както вече бе посочено жалбоподателят не се е справил, от което следва извода, че при липсата на реална доставка, право на данъчен кредит не възниква съгласно чл.70, ал.5 от ЗДДС.

По издадената от „А.И.“ ООД фактура, жалбоподателят не прави в хода на съдебния процес възражения, не сочи факти и доказателства, поради което по същите съображения в изложението за КД по ЗКПО, съдът приема, че тази доставка не е свързана с икономическата дейност на РЛ – изложените в РА фактически констатации не са опровергани от жалбоподателя. Съобразно тези обстоятелства, налице е основанието по чл.70, ал.1, т.2, пр. ІІ от ЗДДС за непризнаване на право на данъчен кредит – това право не е налице, когато стоката по доставката е предназначена за дейност различна от икономическата дейност на лицето.

По тези съображения, съдът намира, че при правилно приложение на материалния закон с оспореният РА е установено задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.11.2017 г. в размер на главницата от 1631,67 лв. и размер на лихвата от 844,71 лв. С оглед последното и предвид отсъствието на всички останали основания за оспорване по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.146 от АПК, жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

 

-Данъчен период м.11.2018 год.

С оспореният РА поправен с РА за поправка на ревизионен акт № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 г. е установено задължение за ДДС по ЗДДС в размер на главницата от 103 637,79 лв. и размер на лихвата от 43 144,21 лв.

Първоначално, с процесният РА от 18.01.2023 г. е установено за този данъчен период задължение за ДДС по ЗДДС в размер на главницата от 105 006,96 лв. и лихва в размер на 43 714,19 лв. Сумата по главницата е резултат от установено на основание чл.130, чл. 26, ал.7 и чл.25, ал.8 от ЗДДС задължение за ДДС в размер на 74 641,92 лв. при данъчна основа от 373 209,66 лв. , която е формирана от сбора на себестойността на получените от Н. Н. и Д. В. недвижими имоти по цитираната в изложението по ЗКПО бартерна сделка по н.а. № 134/15.04.2016 г. – прието е ,че съгласно представената от РЛ справка, себестойността на получените от Н. имоти възлиза на 195 991,89 лв. , а тази на В. възлиза на 177 218,77 лв. Главницата е резултат още от установено на същото правно основание задължение за ДДС в размер на 35 403,18 лв. при данъчна основа от 177 015,92 лв. , която е формирана от сбора на себестойността на ап. № 1 , ап. № 7 и ателие № 2, които имоти с бартерната сделка по същият нотариален акт са прехвърлени от Н. и В. /всеки своята идеална част/ на „А.И.13“ ЕООД.

По отношение на посочените от РЛ в подадената от него справка-декларация за периода облагаеми доставки и дължим ДДС, приходните органи са извършили намаления и увеличения по изложените в т.8.6 от РД съображения, данните за което са показани над таблицата на стр.28 от РД, като след корекцията извършена с РА за поправка от 7.04.2023 г. е установен дължим ДДС в размер на 128 152,77 лв., от който след приспадане на декларираната за внасяне сума в размер на 24 514,98 лв. е установен ДДС за внасяне именно в горепосоченият размер от 103 637,79 лв.

При извършеното обжалване по адм. ред , с постановеното от директора на дирекция ОДОП-Варна решение № 36/12.04.2023 г. е прието, че незаконосъобразно с оспореният РА е начислен ДДС в размер на 25 245,13 лв. /част от горепосоченият ДДС от 34 403,18 лв./ върху данъчна основа от 126 225,67 лв. , представляваща сбор от строителната себестойност на ап. 7 и ап.1, тъй като неправилно са били определени от приходните органи датите на възникване на данъчните събития – въпросните обекти били прехвърлени от Н. и В. на строителя „А.И. 13“ ЕООД съответно на 28.11.2017 г. и на 18.01.2018 г., поради което задължението за ДДС не е възникнало през данъчен период м.11.2018 год.

По тези съображения оспореният РА е изменен с решение № 36/12.04.2023 г. , като е установено за данъчен период м.11. 2018 г. задължение за ДДС по ЗДДС в размер на главницата от 78 392,66 лв. /103 637,79 – 25 245,13 лв./ и размер на лихвата от 32 634,71 лв., именно което се явява предмет на настоящата жалба.

Фактите за извършените сделки не са спорни по делото – както е посочено в изложението по ЗКПО , с договора по н.а. № 134/15.04.2016 г. Н. и В. учредяват право на строеж в полза на „А.И. 13“ ЕООД , същевременно на Н. се учредява право на строеж за ап.*, ап.*, ап.*с изба *и паркомясто *и гараж *, на В. се учредява право на строеж за ап.*, ап.*, ап.*с изба *и гараж № *, съответно те двамата се задължават всеки от тях да прехвърли на строителя „А.И. 13“ ЕООД своята ид. част от правото на строеж върху ап.*, ап.*с изба *и ателие № *, а строителят се задължава да построи със свои сили и средства всички обекти в жилищната сграда.

Дадената от приходните органи квалификация на тази сделка като бартерна такава по смисъла на чл.130 от ЗДДС , също не се оспорва от жалбоподателя – доколкото от страна на последния е поискано назначаване на експертиза за установяване на себестойността на въпросните обекти, то спорен е единствено този релевантен за приложението на материалния закон факт. По вече посочените в изложението по ЗКПО съображения , строителната себестойност на всички горепосочени обекти без изключените в решение № 36/12.04.2023 год. ап. 1 и ап.7 е тази посочена в представените от самото РЛ лице данни, а именно в общ размер на 425 000,91 лв.

Към така установените и неопровергани в хода на съдебния процес факти , приходните органи са приложили правилно материалния закон. По горецитираният договор са налице две насрещни доставки по смисъла на чл.130, ал.1 от ЗДДС, като първата от тях се състои в уреденото от Н. и В. право на строеж на РЛ, а втората се състои в доставените от РЛ строителни услуги на първите двама за горепосочените обекти. Съгласно чл.130, ал.3 от ЗДДС , доставката с по-ранна дата на възникване на данъчното събитие , в случая тази по учредяване на правото на строеж , се смята за авансово плащане по втората доставка , при което РЛ е следвало да издаде фактура и да начисли ДДС през месеца на възникване на данъчното събитие , т.е. през месец април 2016 г. , като определи данъчната основа по правилото на чл.130, ал.4 от ЗДДС – равна на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата , след което при окончателното завършване на строителството да определи себестойността на направените от него разходи и при наличие на разлики да издаде окончателна фактура в насока за приспадане на фактурата за авансово плащане или да издаде кредитно известие.

Безспорни са фактите , че РЛ е регистрирано по ДДС считано от 14.11.2016 г. , както и че съгласно издаденото удостоверение № 120/9.11.2018 г. , строежът е въведен в експлоатация през м.11.2018 г. , към който момент от РЛ не е издавана фактура за окончателно предоставените от него строителни услуги. Характерното за наличната бартерна сделка е определянето на възнаграждението по нея в извършването на услуга на която страните не са дали парично изражение, поради което съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДС данъчната основа на доставката на строителна услуга следва да бъде определена според нейната себестойност. Дължимият за тази доставка ДДС е изискуем от датата на възникване на данъчното събитие , което съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС възниква на датата на която услугата е извършена - в случая доставката на строителни услуги е окончателно завършена през данъчен период м.11.2018 год.

С оглед последното , за доставката на строителна услуга на ателие № 2 , чиято себестойност е 50 790,25 лв. , правилно с изменението на РА е извършено съгласно ставката по чл.66 , ал.1 от ЗДДС увеличение на дължимия ДДС с размер от 10 158,05 лв.

Поотделно размерът на строителната себестойност на останалите обекти ап.8, ап.10, ап.15 , ап.18 , ап.19 ап.20 , гараж 1 и гараж 4 е посочен в изложението по ЗКПО, като неговата обща стойност е в размер на 374 210,66 лв., а установеният такъв с РА е 373 209,66 лв., при което съгласно чл.155, ал.8 от ДОПК , релевантна за определянето на ДДС е по-благоприятната за РЛ данъчна основа на тези доставки на строителни услуги. След прилагане на ставката по чл.66, ал.1 от ЗДДС към данъчната основа от 373 209,66 лв. се установява, че при правилно приложение на материалния закон с РА е извършено увеличение на дължимия ДДС с размер от 74 641, 92 лв.

 

Начисленият от РЛ за данъчен период м.11.2018 г. ДДС е намален с РА със сума в общ размер на 8 037,17 лв. предвид на това, че издадените от строителя фактури за извършените от него продажби на трети лица на ап.14, ап.16 , ап. 2 , ап. 4 , ап.7, ап.5 , не съответстват на изискванията на 25, ал.1, чл. 26, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗДДС, т.е. фактурите не са издадени в срока по чл.113, ал.4 от ЗДДС спрямо датата на възникване на данъчното събитие, която е тази посочена в съответния нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост , в който смисъл същите са издадени за неотносими данъчни периоди. Така извършеното с оспореният РА намаляване на декларираният от РЛ за м.11.2018 г. дължим ДДС със сумата в общ размер на 8 037,17 лв., създава благоприятно за „А.И. 13“ ЕООД правно положение и съответно не е предмет на подадената до съда жалба.

С оспореният РА е извършено увеличение на декларирания от РЛ за м.11.2018 г. начислен ДДС със сума в размер на 1 369,17 лв. във връзка с продажбата на ап.6 и със сума в размер на 1 629,86 лв. във връзка с продажбата на ателие № 4 , или общо със сума в размер на 2 999,03 лв.

За продажбата на ап.6 е съставен н.а. № 134, том ІІІ, рег. 5038, дело 482 /31.10.2018 г. с купувач М. Г., за която от РЛ са издадени фактури № 23/1.12.2017 г. с данъчна основа 41 072,50 лв. и ДДС 8 214,50 лв. , № 28/20.12.2017 г. с данъчна основа 6 845,83 лв. и ДДС 1 369,17 лв. , № 31/19.01.2018 г. с данъчна основа 6 845,83 лв. и ДДС 1 369,17 лв. , № 47/7.09.2018 г. с данъчна основа 6 845,83 лв. и ДДС 1 369,17 лв. и № 54/1.11.2018 г. с данъчна основа 6 845,41 лв. и ДДС 1 369,08 лв. Предвид на това, че в обхвата на ревизията попадат единствено данъчни периоди м.01.2018 г. и м.11.2018 г. , то приходните органи приемат с първоначалния РА от 18.01.2023 г. , че ДДС по фактура № 31/19.01.2018 г. неправилно е включен в справката-декларация за данъчен период м.01.2018 г. , тъй като данъчното събитие е възникнало при прехвърляне на правото на собственост със сделката по н.а. № 134/31.10.2018 г. , поради което за данъчен период м.01.2018 г. е извършено намаление на ДДС в размер на 1 369,17 лв., съответно с този размер на ДДС е извършено увеличение за данъчен период м.11.2018 г., когато е отчетена и последната фактура № 54/1.11.2018 год. Това увеличение е материално незаконосъобразно като извършено в съответствие с неприложимата в случая разпоредба на чл.25, ал.8 от ЗДДС , тъй като РЛ е регистрирано по ДДС от 14.11.2016 г. , при което с авансовото плащане по фактура № 31/19.01.2018 г., ДДС правилно е начислен в съответствие с приложимата разпоредба на чл.25, ал.7 от ЗДДС. С оглед последното, правилно с Ревизионен акт за поправка на РА № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 г., грешката е отстранена чрез отпадане на извършеното увеличение на дължимия ДДС за данъчен период м.11.2018 г. със сумата от 1 369,17 лв.

Както е посочено в изложението по ЗКПО, за продажбата на ателие № 4 е съставен н.а. 148, том ІІІ, рег. № 5101, дело № 495/5.11.2018 г. с купувач С. Ж., в който е посочена продажба цена без ДДС в размер на 48 895,75 лв., а в издадената от „А.И. 13“ ЕООД фактура № 32/2.04.2018 г. са посочени данъчна основа от 40 746,46 лв. и ДДС от 8 149,29 лв. , т.е. налице е неотчетен приход в размер на 8 149,29 лв. При наличието на този неотчетен приход , ревизиращите органи са приели, че РЛ не е начислило ДДС в пълния дължим размер , който е 9 779, 15 лв. /20 % от 48 895,75 лв./ , поради което с оспореният РА е установено , че се дължи такъв в размер на 1 629, 86 лв. / 9 779,15 лв.- 8 149,29 = 1 629,86 лв./ , съответно извършено е увеличение на ДДС за данъчен период м.11.2018 г. именно със сума в размер на 1 629,86 лв.

С жалбата не е повдиган спор нито по фактите, нито по приложението на правото по повод продажбата на ателие № 4. В тази връзка, съдът намира, че увеличението на дължимия ДДС с посочената сума е извършено от приходните органи при правилно приложение на материалния закон – правилната данъчна основа за фактурирането на сделката по продажбата на ателие № 4 е равна на посочената в н.а. 148/5.11.2018 г. цена на прехвърленото право на собственост без ДДС, т.е. 48 895, 75 лв. , а издадената от РЛ фактура № 32/2.04.2018 г. е само за част от тази данъчна основа, съответно дължимият ДДС е бил начислен в непълен размер, поради което с разликата до пълния размер, увеличението с 1 629,86 лв. е извършено в съответствие с разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗДДС.

Съобразно гореизложеното, правилно с оспореният РА от 18.01.2023 г., поправен с РА за поправка от 7.04.2023 г. и изменен с решение № 36/12.04.2023 г. на директора на дирекция ОДОП-Варна, декларираният от РЛ като начислен размер на ДДС от 32 850, 12 лв. за данъчен период м.11.2018 г. е увеличен с горепосочените суми 10 158,05 лв. + 74 641,92 лв. + 1 629,86 лв. След приспадане от така получена сума в общ размер на 119 279,95 лв. на горепосоченото установено намаление в размер на 8 037,17 лв., то правилно е установен дължим ДДС не в декларирания размер от 32 850,12 лв., а в размер на 111 242,78 лв. , т.е. разликата от 78 392,66 лв. се явява неначислен , но дължим от РЛ ДДС по ЗДДС /111 242,78 – 8 335,14 данъчен кредит - 24 514,98 деклариран ДДС за внасяне = 78 392,66 лв./

С оглед последното, при правилно приложение на материалния закон, с извършеното с решението на директора на дирекция ОДОП-Варна изменение на оспореният РА е установено задължение за ДДС по ЗДДС за данъчен период м.11.2018 г. в размер на главницата от 78 392,66 лв. и размер на лихвата от 32 634,71 лв. Предвид липсата на останалите основания за оспорване по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл. 146 от АПК, жалбата срещу тази част на РА се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

-Данъчен период м.10.2019 год.

С оспореният РА е установено задължение за ДДС в размер на главницата от 153,60 лв. и лихва в размер на 49,65 лв.

Прието е , че с договор по н.а. № 93, том ІІІ, рег. 4858, дело № 429/21.10.2019 г. , „А.И. 13“ ЕООД прехвърля на Г. Д. вещно право на строеж върху ап. № 37, вх. Б, с адм. адрес гр. Варна, Западна промишлена зона. Съгласно клаузите на договора, Д. приема прехвърленото право на строеж като изпълнение на задължение на прехвърлителя по сключен между страните комисионен договор от 29.05.2018 год. Съгласно съдържанието на комисионния договор, „А.И. 13“ ЕООД възлага на Д. да посредничи при сключването на договор за строителство срещу обезщетение на недвижим имот находящ се в гр. Варна, [улица], като вместо парично възнаграждение възложителя се е задължил да прехвърли на изпълнителя Д. право на строеж върху двустаен апартамент, за което страните ще сключат окончателен договор за прехвърляне на недвижим имот.

Прието е наличието на реално осъществена бартерна сделка по смисъла на чл. 130, ал.1 от ЗДДС, за която е установено, че фактура не е издавана – като доставка с по-ранна дата е приета извършена от Д. посредническа услуга в резултат на която с н.а. № 179/22.04.2019 г. Й. Т., Й. И. и „Спринт-2000“ ООД в качеството си на съсобственици на ПИ с [идентификатор] учредяват право на строеж на „А.И. 13“ ЕООД, срещу задължението на ревизираното дружество да въведе в експлоатация цялата бъдеща сграда. Прието е още, че съгласно чл. 130, ал.3 от ЗДДС тази доставка следва да се счита за авансово плащане при което за „А.И. 13“ ЕООД възниква задължение да начисли ДДС за данъчен период м.04.2019 г. върху данъчна основа, представляваща сумата от направените от Д. преки разходи за извършените от нея услуги, като доказателства за тези разходи не са представени въпреки изискването им от изпълнителя на услугата.

Като втора доставка е приета тази, за която е съставен посоченият н.а. № 93/21.10.2019 г., с която „А.И. 13“ ЕООД прехвърля на Д. правото на строеж върху ап. 37. От счетоводството на РЛ са установени отчетени по сметка 611 към датата 21.10.2019 г. разходи в размер на 117 447,13 лв., а от представената таблица за площообразуване е установена ОРЗП на сградата от 7 316,71 кв.м. След разделяне на общата сума на разходите 117 447,13 лв. на общата РЗП от 7 316,71 кв.м. , са получени разходи за един кв.м. на стойност 16,05 лв. Съобразно площта на ап. 37 от 47,85 кв.м. са установени разходи /себестойност/ в размер на 767,99 лв. /47,85 х 16,05/, които са приети като данъчна основа. Спрямо тази данъчна основа, на основание чл.26, ал.7 вр. с чл.86 и чл.130 от ЗДДС, приходните органи са установили с РА задължение за ДДС за данъчен период м.10.2019 г. в размер на главницата от 153,60 лв.

С постановеното от директора на дирекция ОДОП-Варна решение № 36/12.04.2023 г. е прието, че данъчната основа на доставката е неправилно определена с РА, тъй като себестойността на втората доставка следвало съгласно чл.26, ал.7, изр. ІІ от ЗДДС да бъде определена от пазарната цена на правото на строеж. Позовавайки се на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. , решаващият орган прави обследване на посочената на стр.14 от решението му неконтролирана сделка в резултат на което приема пазарна цена на контролираната сделка по н.а. № 93/21.10.2019 г. на стойност 12 000 лв. По този начин, решаващият орган приема, че дължимият ДДС следва да бъде в размер на 2000 лв., а не както е посочено в РА 153,60 лв., но предвид разпоредбата на чл.155, ал.8 от ДОПК потвърждава РА именно за задължение в размер на 153,60 лв.

Жалбата не съдържа каквито и да било възражения срещу така установеното задължение – единствено е посочено, че процесният РА се оспорва в частта му, в която е изменен и потвърден с решението на директора на дирекция ОДОП-Варна – в случая, задължението за ДДС за м.10.2019 г. е потвърдено с решение № 36/12.04.2023 год. В хода на съдебното производство, жалбоподателят не сочи нови факти или доказателства, поради което приетите с оспореният РА фактически констатации не са опровергани. Спрямо последните и като има предвид цитираната в решение № 36/12.04.2023 г. разпоредба на чл.155, ал.8 от ДОПК, съдът намира оспореният РА за материално законосъобразен в тази му част. Приетото от приходните органи действително наличие на две насрещни доставки е в съответствие с приложените от тях разпоредби на чл.130 вр. с чл.26, ал.7 от ЗДДС, според последната от която данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока – в случая е взета себестойността на придобития от Д. ап.37, която макар и неправилно определена не подлежи на корекция, предвид правилото на чл.155, ал.8 от ДОПК. Към така приетата данъчна основа в размер на 767,99 лв. , приходните органи правилно са приложили данъчната ставка по чл.66, ал.1 от ЗДДС, установявайки задължение за ДДС към датата на попадащото в данъчен период м.10.2019 г. данъчно събитие по смисъла на чл.25 от ЗДДС в размер на 153,60 лв. главница и лихва към датата на издаване на РА в размер на 49,65 лв.

С оглед последното, оспореният РА е материално законосъобразен в тази му част, съответно поради отсъствието на всички основания за оспорване по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.146 от АПК, жалбата на „А.И. 13“ ЕООД се явява неоснователна в тази й част и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

-Данъчен период м.02.2020 год.

С оспореният РА не е установено задължение по ДДС за внасяне през този данъчен период , но не е признато право на данъчен кредит по издадена от „Б.М.“ ЕООД фактура № 12985/9.01.2020 г. с ДДС в размер на 1 753,75 лв. и предмет „услуги“. Фактурата не е представена от РЛ, като при извършената от приходните органи проверка е установено, че такава с посочените номер и дата действително е издадена от „Б.М.“ ЕООД , но на друго лице получател и с различни данъчна основа и ДДС. С оглед последното, по така отразената през м.02.2020 г. в дневника за покупки на РЛ фактура, по която то е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, приходните органи на основание чл.68, ал.1, т.1 , чл.69, ал.1, т.1 вр. с чл. 71, т.1 от ЗДДС не са признали право на данъчен кредит.

Жалбата не съдържа каквито и да било конкретни доводи и възражения по въпроса за така отказаното право на данъчен кредит, а само най-общо се оспорва процесният РА в потвърдената и изменена негова част – частта потвърдена с решението на директора на дирекция ОДОП-Варна включва този ревизиран период. Същевременно, в хода на съдебното производство не се сочат от жалбоподателя факти и доказателства за обратното на приетото с РА, поради което приетите с него фактическите констатации остават неопровергани. Съобразно тези обстоятелства, жалбоподателят не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да установи положителния и благоприятен за него юр. факт даващ му право на данъчен кредит, а именно условието по чл.71, т.1 от ЗДДС, състоящо се в това да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки и услуги, по които лицето е получател. При отсъствието на това условие, при правилно приложение на материалния закон с оспореният РА не е признато право на данъчен кредит, съответно при отсъствието на останалите основания за оспорване по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.146 от АПК, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

 

-Данъчен период м. март 2020 год.

С оспореният РА не е установено задължение по ДДС за внасяне през този данъчен период, но не е признато право на данъчен кредит по издадена от „Х. т.“ ЕООД фактура № **********/26.02.2020 г. с начислен ДДС в размер на 140 лв. и предмет „газов котлон 2-КА“. При проверка на така включената през м.03.2020 г. в дневника за покупки на РЛ фактура, приходните органи са приели, че доставката на въпросния котлон не е свързана с дейността на дружеството, поради което правото на данъчен кредит не е признато на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС упражненото право на данъчен кредит не е признато.

Жалбата отново не съдържа конкретни оплаквания, а най-общо РА се оспорва в потвърдената и изменена с решение № 36/12.04.2023 г. негови части – частта потвърдена с решението на директора на дирекция ОДОП-Варна включва този ревизиран период. В хода на съдебното производство жалбоподателя не сочи факти и доказателства за обратното на приетото с оспореният РА, поради което приетите с него фактически констатации остават неопровергани. Съобразно тези обстоятелства, жалбоподателят не се е справил със съществуващата за него доказателствена тежест да установи положителния и благоприятен за него юридически факт даващ му право на данъчен кредит, а именно, че предмета на доставката – газов котлон, има предназначение свързано с неговата икономическа дейност. Недоказаните факти са несъществуващи, поради което съдът намира, че при правилно приложение на материалния закон правото на данъчен кредит по въпросната фактура не е признато от приходните органи – съгласно чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато стоките или услугите са предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

С оглед последното и при установеното отсъствието на останалите основания по пар.2 от ДР на ДОПК вр. с чл.146 от АПК, жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

В заключение, по отношение на всички горепосочени задължения за КД по ЗКПО и ДДС по ЗДДС, съдът не приема заключението на вещите лица К. и Г. по т.5 от извършената от тях експертиза, тъй като същото касае разрешаването на правен въпрос.

 

При тази изход от делото и съобразно целия спорен материален интерес в размер на 169 260,20 лв. /главница+лихви/ , оспореният РА се явява законосъобразен за материален интерес в размер на 168 382,08 лв. , съответно е незаконосъобразен за материален интерес в размер на 878,12 лв. Сторените от жалбоподателя разноски са в размер на 50 лв. платена държавна такса и 2 400 лв. платени възнаграждения за вещи лица, или общо в размер на 2 450 лв. Съгласно разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК , ответникът дължи на жалбоподателя заплащане на тези разноски в съответствие с уважената част на жалбата за материален интерес от 878, 12 лв. , т.е. в размер на 12,71 лв. Респективно, съобразно отхвърлената за материален интерес в размер на 168 382,08 лв. част от жалбата, жалбоподателят дължи на ЮЛ на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.8, ал.1 вр. с чл.7, ал. 2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа в размер на 11 385,28 лв. , като след прихващане на сумата от 12,71 лв. , на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 11 372,57 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ издаденият от органите по приходите при ТД на НАП-Варна Ревизионен акт № Р-03000322002853-091-001/18.01.2023 г. , поправен с РА за поправка № П-03000323022349-003-001/3.02.2023 г. и с РА за поправка № П-03000323066634-003-001/7.04.2023 г., и изменен с Решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна № 36/12.04.2023 г. в частта му , с която на „А.И. 13“ ЕООД е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на главницата над сумата от 39 440,56 лв. до сумата от 40 073,13 лв. и в размер на лихвата над сумата от 15 234, 52 лв. до сумата от 15 480,07 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “А.И.А. И. 13” ЕООД срещу същият Ревизионен акт в частта му, с която е установено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на главницата от 39 440,56 лв. и размер на лихвата от 15 234,52 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на “А.И.А. И. 13” ЕООД срещу същият Ревизионен акт в часта му, с която за данъчни периоди м.11.2017 г., м.01.2018 г. , м.10.2019 г., м.02.2020 г. и м.03.2020 г. са установени задължения за ДДС по ЗДДС в общ размер на главницата от 1 785,27 лв. и общ размер на лихвата от 894,36 лв. , както и в частта му, с която за данъчен период м.11.2018 г. е установено задължение за ДДС по ЗДДС в размер на главницата от 78 392,66 лв. и размер на лихвата от 32 634,71 лв.

ОСЪЖДА “А.И.А. И. 13” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, [улица], ет.*, ап.**, представлявано от управителя Д. Д. Й. да заплати на Националната агенция за приходите за разноски по делото сумата от 11 372, 57 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните по делото.