№ 915
гр. София , 08.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601337 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на осъдения Г. Д. Н., изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода” в Затвора – Бобов дол, срещу определение № 2600118 от 17.11.2020
г., постановено по ЧНД № 554 / 2020 г., по описа на Кюстендилски окръжен съд. С това
определение е оставена без уважение молбата на осъдения за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му с
определение по НЧД № 2355/17 г., по описа на Районен съд - Благоевград, наказание
„лишаване от свобода”, за срок от 4 /четири/ години, което е 01 /една/ година, 02 /два/
месеца и 17 /седемнадесет/ дни.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на атакуваното определение, поради несъобразяването му със закона,
доказателствата по делото и противоречие с морала и добрите нрави. Моли за отмяна на
Определение № 2600118 от 17.11.2020 г., постановено по НЧД № 554/2020 г. по описа на
ОС – Кюстендил и постановяване на предсрочно освобождаване на Г. Д. Н., на основание
чл.70 от НК.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата на осъдения е депозирана в законоустановения седмодневен срок,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
изложените по-долу съображения.
1
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Подробно изложените в атакуваното
определение изводи по приложение на материалния закон са правилни и обосновани и
следва да бъдат споделени.
Осъденият Г. Д. Н. е постъпил в пенитенциарното заведение на 08.11.2019 г. за
изпълнение на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, наложено му на
основание чл.25, ал.1, вр.23, ал.1 от НК, с Определение № 1448/12.02.2018 г., по ЧНД №
2355/2017 г., на РС-Благоевград /включващо НОХД № 279/2014 г. на РС-Сандански и
НОХД № 765/2013 г. на РС-Благоевград/, изменено частично с Определение №
3010/19.06.2018 г. по ВЧНД № 266/2018 г., на ОС – Благоевград. Първоначалното
постъпване на Н. в затвора е на 22.12.2017 г. /задържан на 19.12.2017 г./.
Към 17.11.2020 г., съгласно представената справка, осъденият Г. Н. е изтърпял
фактически – 01 година и 09 дни; от предварителен арест - 1 година, 04 месеца и 25 дни; от
работа – 04 месеца и 09 дни или всичко – 02 години, 09 месеца и 13 дни. Остават за
изтърпяване 01 година, 02 месеца и 17 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови УПО, видно от
доказателствата по делото и според настоящата инстанция не е налице другата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на условното предсрочно освобождаване на
осъдения Н. – наличието на доказателства за поправянето му, респективно – да се е
поправил.
При извършената първоначална оценка на риска по методиката на OAS-ys е
определен среден риск от рецидив – 50 точки, с фиксирани проблемни зони, по които да се
работи, което е признак за реална възможност от извършване на ново престъпно деяние. В
подкрепа на този извод е изложеното в доклада на ИСДВР, при затворническата
администрация, че рискът от вреди за обществото е среден. Тези изводи на затворническата
администрация се обосновават от работата с осъдения, при която е установено, че същият
все още няма устойчиви нагласи за водене на законосъобразен начин на живот, че все още
липсват пълни способности за решаване и разпознаване на проблемите, както и, че не
осъзнава последствията от собствените си действия.
Наложително е да се отбележи още, че при лишения от свобода Н., като
проблемна зона, е отчетено отношението му към извършеното от него правонарушение, тъй
като е посочено, че не приема изцяло отговорността за деянията си, не изразява съчувствие
към жертвата /осъден за престъпление по чл.152, ал.3, т.1 от НК, на 4 г. л.св./, не е съгласен
с размера на присъдата, регистрират се криминални нагласи.
Рисковите предпоставки за извършване на престъпно деяние и към датата на
депозиране на молбата за УПО, са актуални и не са променени. Според последния доклад,
2
корекционния процес все още не е завършен и прогресивната система не е изпълнена,
независимо, че оценката от рецидив е занижена поетапно от 50 до 47 точки, в последствие до
43 точки, като остава в средните граници.
Изложеното обосновава правотата на приетия от Кюстендилски окръжен съд
извод, че не е налице предвидената в закона предпоставка, а именно убедителни
доказателства за поправянето на осъдения и това е така, не само предвид посочените средни
стойности на риска от 47 точки, а и поради факта, че времето на предварителния арест – 1
година, 04 месеца и 25 дни, който е бил зачетен и приспаднат от отмереното наказание,
представлява значителна част от фактически изтърпяното наказание, която не е била
използвана за провеждане на дейности, свързани с изпълнението на плана на присъдата, с
цел постигане на стабилност на резултатите от корекционния процес, предвид
обстоятелството, че процесното наказание е определено по реда на чл.23, ал.1 от НК за
извършени две отделни деяния, всяко от които осъществява състав на тежко престъпление
против личността и против народното здраве. Тези данни сочат, че извън местата за
лишаване от свобода, осъденият Н. и предвид многократните му осъждания, представлява
сериозна опасност за околните, предвид криминогенните му нагласи. Поради изложеното,
твърдяното от осъдения поправяне има само декларативен характер. Няколкото
награждавания на осъдения Н., настойчиво прокламирани от защтиника му, не могат да
противостоят и да игнорират наложените му от началника на Затвора, три наказания със
заповеди № 407/27.06.2019 г., № 692/10.10.2019 г. и № 154/27.02.2020 г., за държане на
неразрешени вещи. Това наказание е доказателство за липсата на поправянето на осъдения,
защото дисциплинираността в пенитенциарното заведение е задължителен елемент от
превъзпитателната работа с лишените от свобода, нормативно установена както в ЗИНЗС,
така и в Правилника за вътрешния ред на това заведение и започва от първия ден при
постъпване на осъденото лице в затвора, като неспазването й влече санкционни последици.
Вярно е, че осъденият е награждаван няколкократно, но тези награждавания са също част от
изпълнението плана на присъдата, в който е заложено стимулиране на социалните контакти
на осъдения, с цел проследяване на неговото поведение.
Положеният пък от осъдения Н. четиримесечен труд, който настоящата
инстанция намира за спорадичен, предвид срока на наложеното наказание, е в негова полза,
тъй като намалява срока на наказанието „лишаване от свобода” и изобщо не е индикатор за
добро поведение, още повече, че осъденият е напуснал работа по собствено желание.
Предвид тези обстоятелства не са налице никакви доказателства за поправянето
на осъдения, а следователно и наличието на визираната в чл.70 от НК кумулативна
предпоставка - добро поведение на осъдения, с което да е дал доказателства за своето
поправяне, мотивиращи съда да постанови определение, с което да уважи молбата му.
В същата насока е и отрицателното становище на Началника на Затвора София,
според когото лишеният от свобода Н., не е с дължимо поведение по време на престоя в
3
Затвора – липсват данни за поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение,
поради което визираните в чл.36, ал.1 от НК цели на наказанието не са постигнати в цялост.
Доказателство, че осъденият Г. Д. Н. не се е поправил е отказа на Началника на
затвора да приведе осъденият от Затвора – Бобов дол, в ЗООТ „Самораново“, за които е
изложил подробни мотиви в Заповед № 572/22.08.2019 година. Това обстоятелство е и една
от пречките за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Г. Д. Н..
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2600118 от 17.11.2020 г., постановено по
ЧНД № 554/2020 г., по описа на Окръжен съд – Кюстендил.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4