№ 21450
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110112479 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П В и Х М,против Г. Х. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца,както следва – 1000 лева
главница по договор за паричен заем,240,90 лева договорна лихва за периода
29.02.2020 г. до 28.02.2021 г.,317,80 лева мораторна лихва за периода
28.02.2021 г. до 02.10.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че ищецът е носител на вземането на
основание сключен договор за цесия със „С“ООД. В исквата молба се сочи,че
между дружеството цедент и ответникът И. е сключен договор за паричен
заем № 402566 на 29.02.2020 г.,при което дружството заемодател се съгласило
да предостави в заем сумата от 1000 лева,която ответникът И. приел да връща
на дванадесет вноски в срок до 28.02.2021 г. Твърди се,че приложимият
лихвен процент по договора е 40,05 %,а размерът на годишния процент на
разходите е 48,63 %. В исковата молба се поддържа,че ответникът е допуснал
неизпълнение на договорни задължения. Исковата претенция се основава на
твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение по чл.47 от
ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителните
искове. Ищецът моли съда да уважи предявените искове.
Ответникът Г. Х. И. не е депозирал писмен отговор.
1
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 14.10.2024 г. „А“ЕООД
претендира от Г. Х. И. сумите от 1000 лева главница,480,44 лева такси,932,10
лева неустойка,240,90 лева договорна лихва и 317,80 лева мораторна лихва за
периода 28.02.2021 г. до 02.10.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на вземането. С разпореждане на съда е отхвърлено заявлението в частта за
сумите от 486,44 лева такси и 932,10 лева неустойка,а е издадена заповед за
изпълнение за сумите за главница,договорна лихва и мораторна лихва.
Приет е договор за заем кредирект № 402566,сключен на 29.02.2020
г.,съгласно който „С“ООД,като заемодател,и Г. Х. И.,като заемополучател,са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което се
предоставя в заем сума от 1000 лева,която следва да бъде връщана на
дванадесет вноски с дата на последно плащане 01.03.2021 г. Според
погасителния план размерът на вноските е три вноски по 33,38 лева и девет
вноски по 130,46 лева,а ако бъде включена неустойка – погасителната вноска
възлиза на 218 лева.
Представени са общи условия за заеми кредирект,предоставени през
интернет.
Според договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.01.2022
г.,сключен между „А“ЕООД и „С“ООД е постигнато съгласие „А“ЕООД да
придобие вземания на „С“ООД към трети лица при уговорените в договора
условия.
Представено е пълномощно,с което „С“ООД овластява „А“ЕООД да
уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията.
Приета е разписка,според която на Г. Х. И. е наредена парична сума в
размер от 1000 лева с наредител „С“ООД.
От уведомление за цесия се установява,че „А“ЕООД увезомява Г. Х. И.
за прехвърляне на вземания по договор от 13.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство –
подлежи на доказване същото вземане – на соченото основание и в
претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде проведено
доказване,че ищецът е носител на вземането на основание договор за цесия,да
докаже вземането си по размер и да докаже,че същото е действително.
Законът регламентира фикция,че искът се явява предявен на датата на
подаване на заявлението,когато исковата молба е подадена в едномесечен
срок,считано от съобщението с указанията за предявяване на иск,т.е. в
2
конкретния случай искът се явява предявен на 14.10.2024 г.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция като
неоснователна подлежи на отхвърляне,защото ищецът не е провел
доказване,че е носител на вземания спрямо ответника И.. Анализирайки
представените по делото доказателства,съдът счита,че ищецът не е доказал,че
е носител на вземането спрямо ответника,възникнало за заплащане на
възникнали задължения по договор за паричен заем,който ответникът по
настоящото производство е сключил със „С“ООД. Когато ищецът се
легитимира като носител на вземане,придобито на основание договор за
цесия,необходимо е да бъде доказано по еднозначен и категоричен начин,че
вземането,което е претендирано с исковата претенция му е прехвърлено с
договор за цесия. В конкретния случай по делото – и по заповедното
производство,и по исковото производство са представени договор за
цесия,сключен на 13.01.2022 г.,както и пълномощно относно овластяване
цесионера да уведомява за настъпилото прехвърляне,но не и приложение № 1
към договора,което да съдържа описание на прехвърлените вземания.
Софийският районен съд намира,че не е достатъчно да бъдат представени
договори за прехвърляне на вземания,а за успешното провеждане на исковата
претенция е необходимо доказване,че е прехвърлено конкретно вземане по
конкретно правоотношение,т.е. вземането да бъде индивидуализирано – чрез
правоотношението,от което вземането е възникнало,както и чрез
конкретизация на паричните суми – поотделно за главница,договорна
лихва,които са предмет на договора за цесия. С оглед това,че ищецът
единствено е представил договора за цесия,който доказва принципното
съгласие между страните относно прехвърляне на вземания,но не е представил
доказателства,че договорът за цесия прехвърля и вземанията на „С“ООД към
ответника И. по договор за паричен заем № 402566,съдът намира,че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена като недоказана по основание – липсва
проведено доказване,че ищецът е носител на вземане спрямо ответника.
Изводът на съда не се променя предвид твърденията на ищцовото
дружество,че представя приложение към договора за цесия,тъй като
представянето на доказателство,в което единствено се съдържа записване на
един ред на имената на ответника в производството и на парични суми не
може валидно да докаже,че са прехвърлени именно процесните вземания по
процесния договор за заем,защото не може да бъде счетено,че представеното
доказателство е извлечение от приложение към договора за цесия,а и във
вида,в който е представено,доказателството не съдържа данни да
представлява част от постигнато съглашение между конкретни страни към
конкретен договор за цесия. Следва да бъде отбелязано,че представеното
доказателство,съдържащо записване на един ред,което не е подписано (
представени са съдържащи се на отделен лист подписи,без да е налице
съдържание на листа,където са положени подписите и които не доказват
съдържанието на подписаното съглашение ) и за което не може да бъде прието
по категоричен начи,че представлява извлечение от приложение 1,не може да
представлява доказателство,че е постигнато съгласие за прехвърляне на
вземания по договор за заем,който ответникът е сключил със „С“ООД на
29.02.2020 г. Предмет на договора за цесия е постигане на съгласие между
страните относно прехвърляне на вземания на дружеството цедент към трети
лица,което означава,че в основния предмет на договора е конкретизиране на
3
прехвърлените вземания,които трябва да бъдат индивидуализирани надлежно
– с посочване имената на страната длъжник,посочване на договора,от който
произтича вземането,описание на вземането – дали представлява
главница,лихва и др.,посочване дата на изискуемост,а в настоящия случай
ищецът не е провел доказване,че е придобил вземане спрямо ответника
И.,произтичащо от договора за паричен заем,сключен със „С“ООД. Това
означава,че липсва материалноправна предпоставка за уважаване на иска и
искът подлежи на отхвърляне. Разбирането на съда за неоснователност на
иска не се променя предвид представеното от ищцовото дружество
уведомление за цесия,адресирано до ответника И.. За да бъде възприето,че
ищецът е носител на вземане,което му е прехвърлено на основание договор за
цесия,сключен с друго дружество,ищецът цесионер следва да проведе
доказване,че договорът за цесия включва в предмета си процесното вземане по
договора за заем,а не се явява достатъчно наличието на едностранно
изявление от ищцовото дружество,че е носител на това вземане. Липсата на
проведено доказване,че на ищеца са прехвърлени вземанията по договор за
кредит,сключен между „С“ООД и ответника И.,представлява достатъчно
основание да бъде възприето,че исковата претенция следва да бъде
отхвърлена изцяло. Както беше посочено, изискуема материалноправна
предпоставка за уважаване на исковата претенция е да бъде доказано,че
ищецът е носител на вземането на основание сключен договор за цесия и му е
прехвърлено вземането,което претендира спрямо ответника. Когато страната
ищец носи доказателствената тежест,тззи страна е длъжна да проведе пълно
доказване за реализирането на съответната материалноправна предпоставка,а
при липса на проведено пълно доказване искът подлежи на отхвърляне.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковете подлежат на
отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.99 от ЗЗД,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД,предявени от
„А“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от П В и Х М,против Г. Х. И.,ЕГН **********,с адрес
гр.С,за признаване за установено,че съществува вземане на ищеца,както
следва – 1000 лева (хиляда лева ) главница по договор за паричен заем,240,90
лева ( двеста и четиридесет лева и деветдесет стотинки ) договорна лихва за
периода 29.02.2020 г. до 28.02.2021 г.,317,80 лева ( триста и седемнадесет лева
и осемдесет стотинки ) мораторна лихва за периода 28.02.2021 г. до 02.10.2024
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска
до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 60923/2024 г. по описа на СРС,42 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5