РЕШЕНИЕ
№ 260019 /02.09.2022 година, град Пещера
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд, Четвърти граждански състав,
на четвърти август, две хиляди двадесет и втора година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар: Евелина Генинска
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Цветанов гражданско дело номер 1077по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Теленор
България“ ЕАД /сега „Йеттел България“ ЕАД/ срещу А.Г.А., с която се иска да се признае за установено по
отношение на ответника, че ищецът има спрямо него право на валидни изискуеми
вземания в размер на 158,04 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за
периода от 15.03.2018г. до 14.05.2018г., по сключен между страните на
13.01.2018г. договор за мобилни услуги /№ *********/, ведно със законна лихва
върху тази сума от 10.02.2020г. до окончателното й изплащане, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №196/2020г. по
описа на РС-Пещера.
Твърденията на ищеца са, че между
него и ответника е имало сключен на 13.01.2018г. договор за мобилни услуги с
предпочетен мобилен номер ********** и месечна такса от 30,99 лв. /с ДДС/, по
който ответникът /с абонатен № *********/ не е изпълнил задълженията си да
плати месечните такси и цената на осъществени извън абонаментния пакет
международни разговори за периода от 15.03.2018г. до 14.05.2018г., като
оставало да дължи фактурираната му сума от 158,04 лева. Поддържа се, че поради
неплащането й в срок договорът бил едностранно прекратен, а за нея била
издадена Заповед за изпълнение за парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. №196/2020г. по описа на РС-Пещера. Предвид изложеното се иска да бъде постановено
решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът има спрямо него право на
вземане в размер на 158,04 лева – цена на
незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за периода от
15.03.2018г. до 14.05.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано
от 10.02.2020г. до окончателно й плащане.
В подадения
в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба от особения представител на
ответника претенцията се счита за допустима, но неоснователна. Сочи се, че като
частни свидетелстващи документи едностранно подписаните от страна на ищеца
фактури нямат материална доказателствена сила да удостоверят твърдяното
доставяне и потребление на мобилни услуги, чиято цена се търси. Оспорва се и
твърдението на ищеца, че е прекратил едностранно договора, при съображения – че
липсва писмено предупреждение за развалянето -
съобразно чл. 87, ал.1 от ЗЗД. Моли се за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид
разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на претендираните по реда на чл. 422,
ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК права е:
по чл. 79, ал.1,
предл. първо ЗЗД.
Между страните няма спор, а и от
приетия като доказателство по делото сключен между тях Договор за мобилни
услуги от 13.01.2018г. /заявка № *********/ се установява наличието на
обвързващото ги валидно облигационно правоотношение за периода, за които се
претендира вземането.
От този двустранно подписан договор,
с приложени общи условия (екземпляр от които ответникът е декларирал писмено,
че е получил, съгласен е с тях и поема задължение да ги спазва), както и ценова
листа, се установява, че основните
задължения на ответника са се изразявали в заплащането на: цена на
„месечен абонамент“ в размер на 30,99 лв. с ДДС (25,82 лв. без ДДС) – за
осигурен от ответника достъп до услугите, включващ разходите за поддръжка на
мрежата (т.23 „б“ от Общите условия), както и месечна цена на ползваните услуги
през съответния месец (т.23 „в“ от Общите условия).
От неоспореното заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява както
обстоятелството, че ищецът е осигурявал на ответника достъп до мобилните услуги
по договора, така и че последният реално се е ползвал от тези услуги чрез регистрираната
на негово име с клиентски № ********* SIM-карта,
отговаряща на мобилен номер **********. Установява се и обемът на потреблението
извън предплатения пакет за процесните периоди, а именно 77 минути международни
разговори, проведени между 15.03.2018г. и 14.04.2018г., чиято цена е 120,89 лв.
без ДДС или – 145,07 лв. с ДДС. Следователно общо дължимата от ответника цена
за предоставените му през процесния период далекосъобщителни услуги е била
207,03 лв., която се състои от сбора на две месечни абонаментни такси от по
30,98 лв. и 145,07 лв. – цена на проведени международни разговори извън
абонаментния пакет. От експертизата и и представените по делото фактури с №
**********/15.04.2018г.(л.12) и **********/15.06.2018г. (л.14) се установява и
начинът на формиране на ищцовите претенции, а именно - че мобилният оператор е
приспаднал от посочената обща цена направени от ответника плащания в размер на 38
лв. (за периода 15.03.2018г.-14.04.2018г.) и 10,99 лв., като след приспадането крайната
дължима от ответника сума възлиза точно на 158,04 лв.
Изискуемостта на тези вземания се
установява от разпоредбата на т. 27 от приложимите към договора на страните общи
условия, съгласно която – плащането по всяка от съответните фактури следва да
се извърши „не по-късно от 18 дни след издаването й“. Забавата е
настъпила с изтичането на срока и не е било необходимо
отправянето на покана от страна на кредитора – чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД -
„dies interpellat pro homine” - предварително определеният срок кани
вместо човека.
Доколкото
ответната страна не ангажира доказателства, опровергаващи надлежно доказаните
твърдения на ищеца, нито доказателства, удостоверяващи заплащане на
претендираните суми, то исковите претенции следва да бъдат уважени като
основателни.
Само
с оглед пълнота следва да се посочи, че обсъждане на направеното с отговора на
исковата молба възражение - че договорът за мобилни услуги между страните не бил
надлежно прекратен съобразно чл. 87 ЗЗД - е безпредметно, защото процесните вземания са гореобосновано
дължими и изискуеми на договорно основание – независимо дали той е вече
прекратен или не. Подобно възражение би имало смисъл, ако се претендираше и неустойка,
каквато ищецът е посочил, че не търси в това производство.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК (и в съответствие с т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г.
по т.д. № 4/2013г. по описа на ОСГК на ВКС), право на претендирани
разноски има само ищецът, като
за заповедното производство според представения списък (л.92) те възлизат на
205 лв. (25 лв. – платена държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение), а за настоящото исково производство – 705 лв. (25 лв. –
платена държавна такса, 180 лв. –
адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено в договора за
правна защита и съдействие (л.7), 200 лв. – внесен депозит за вещо лице, и 300
лв. – внесен депозит за особен представител).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.А. с ЕГН **********, че „Йеттел Бъглария“ ЕАД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, има
спрямо него право на парично вземане в размер на 158,04 лева /сто петдесет и осем лева и четири стотинки/
- незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 15.03.2018г. до
14.05.2018г., по сключен на 13.01.2018г. договор за мобилни услуги /№
*********/, ведно със законна лихва върху тази сума от 10.02.2020г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 196/2020г. по описа на РС-Пещера.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.Г.А.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „Йеттел Бъглария“ ЕАД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 4“, Бизнес парк София,
сграда 6, сумата от 910 /деветстотин
и десет/ лева – направени от ищеца деловодни разноски, от които: 205 лева – за заповедното производство по ч. гр. д. № 196/2020 г. на РС-Пещера; и 705 лева – за настоящото исково
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /