Определение по дело №27997/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23000
Дата: 30 юни 2023 г. (в сила от 30 юни 2023 г.)
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110127997
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 23000
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110127997 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 30.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 27997/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Е.“ АД срещу ЗАД „А.“ АД, като се твърди, че на
23.05.2022 г. в гр. Пловдив, на паркинга на „Ритейл парк“ било настъпило застрахователно
събитие с участието на МПС „Мазда 6“, рег. № ......., собственост на П.П.. Поддържа, че от
протокол за ПТП се установява, че инцидентът бил настъпил, като върху паркираното МПС
било паднало стъкло от лампа, като сочи, че паркингът бил собственост на „Лендмарк
България Ритейл Парк“ ЕООД. Навежда доводи, че към момента на инцидента за
автомобила имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 00500100453940/28.02.2022 г. Развива съображения, че с оглед настъпили
инцидент била образувана застрахователна преписка № *********/26.05.2022 г., като било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1644,52 лева с платежно нареждане от
27.01.2023 г. – към сервиза, който бил извършил ремонта, а освен това били сторени и
обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че към момента на инцидента при ответника е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на юридическите лица“. Инвокира
доводи, че с регресна покана, която е получена от ответника на 13.02.2023 г., е поканил
ответника да заплати претендираната сума, но последният и до момента на бил платил
претендираното вземане. Прави доказателствено искане за приемането на писмени
доказателствени средства, както и допсукането на САТЕ и ССчЕ по задачи формулирани в
исковата молба, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на обстоятелствата и
1
причините за настъпване на инцидента. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от
500,00 лева – частична претенция от такава в размер на 1644,52 лева, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенцията се оспорва. Твърди, че не били налице предпоставките за наличието на регресно
вземане по чл. 411 КЗ, освен това събитието не представлявало покрит риск по
застрахователна полица № 2110013100000936168 „Гражданска отговорност на
юридическите лица“. Аргументира, че от застрахователния договор се установявало, че
застрахователното покритие касаело други хипотези, което обосновава подробно. Инвокира
довод, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че към
момента на инцидента собственикът не лекия автомобил е имал качеството на наемател на
имота, където е настъпило увреждането. Развива съображения, че в случая застрахователния
договор не бил в хипотеза на задълженително застраховане, поради което се прилагала
нормата на чл. 9 ЗЗД, като отговорността на застрахователя била само по отношение на
лица, които имали качеството на наематели. Евентуално поддържа, че в случая
отговорността не можела да се ангажира, тъй като била налице хипотеза на случайно
събитие. Твърди, че не оспорва механизма на инцидента, нито наличието на застрахователна
полица, нито извършеното плащане от ищеца, нито размера на вредите. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства.
С оглед твърденията в исковата молба, отговора на искова молба, обратната искова
молба и отговора на нея, съдът намира следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 411
КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на юридическите лица“ да е
съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
юридическите лица“.
С оглед твърденията на страните, ищецът по главния иск носи доказателствената
тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на
регресното му право, а ответникът по главния иск носи тежестта да докаже, че е заплатил
претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
Настоящият съдебен състав счита, че предвид твърденията на страните са налице
предпоставките на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като по делото следва да бъде отделено за
безспорно, че: 1) на 23.05.2022 г. в гр. Пловдив, на паркинга на „Ритейл парк“ било
2
настъпило застрахователно събитие с участието на МПС „Мазда 6“, рег. № ......., собственост
на П.П., като върху паркираното МПС било паднало стъкло от лампа, а паркингът бил
собственост на „Лендмарк България Ритейл Парк“ ЕООД; 2) към момента на инцидента за
автомобила имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна
полица № 00500100453940/28.02.2022 г.; 3) с оглед настъпили инцидент била образувана
застрахователна преписка № *********/26.05.2022 г., като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1644,52 лева с платежно нареждане от 27.01.2023 г. – към сервиза,
който бил извършил ремонта, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи
в размер на 15,00 лева – като действителния размер на вредите по автомобила е в размер на
заплатената сума; 4) към момента на инцидента при ответника е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на юридическите лица“, обективирана в
застрахователна полица № 2110013100000936168; 5) ищецът с регресна покана, която е
получена от ответника на 13.02.2023 г., е поканил ответника да заплати претендираната
сума, но последният и до момента на бил платил претендираното вземане.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
С оглед отделянето на спорното от безспорното, съдът намира, че макар и
процесуално допустими, доказателствените искания по реда на чл. 190 ГПК и за допускане
изслушването на заключението на ССчЕ са не необходими, поради което същите следва да
бъдат оставени без уважение.
По отношение на останалите доказателствени искания на ищеца, съдът намира, че
следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша становището на страните и
отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 21.09.2023 г. от 09:30 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като на ищеца и ответника се връчи препис от
отговора на обратната искова молба на Николай Петков, като съдът им указва най-късно до
първото по делото заседание да вземат становище във връзка с доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
OБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните,
че: 1) на 23.05.2022 г. в гр. Пловдив, на паркинга на „Ритейл парк“ било настъпило
застрахователно събитие с участието на МПС „Мазда 6“, рег. № ......., собственост на П.П.,
като върху паркираното МПС било паднало стъкло от лампа, а паркингът бил собственост
на „Лендмарк България Ритейл Парк“ ЕООД; 2) към момента на инцидента за автомобила
имало валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
00500100453940/28.02.2022 г.; 3) с оглед настъпили инцидент била образувана
застрахователна преписка № *********/26.05.2022 г., като било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1644,52 лева с платежно нареждане от 27.01.2023 г. – към сервиза,
който бил извършил ремонта, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи
в размер на 15,00 лева – като действителния размер на вредите по автомобила е в размер на
заплатената сума; 4) към момента на инцидента при ответника е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на юридическите лица“, обективирана в
застрахователна полица № 2110013100000936168; 5) ищецът с регресна покана, която е
3
получена от ответника на 13.02.2023 г., е поканил ответника да заплати претендираната
сума, но последният и до момента на бил платил претендираното вземане.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК ответникът да бъде задължен да представи застрахователна полица №
2110013100000936168.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на ССчЕ по задачите формулирани в исковата молба.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4