Решение по дело №2691/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 1575
Дата: 20 декември 2022 г.
Съдия: Мария Райкинска
Дело: 20221000502691
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.а
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение №11/07.03.2022 г. по т.д. № 78/2021 г. на ОС - Враца е осъдено ЗАД
„Даллбогг: Живот и здраве“ АД да заплати на Д. А. Т., сумата 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 22.06.2020 г., причинено от водач на МПС, за което е налице валидно
сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 16.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като
предявеният иск е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от
40 000 лева, като неоснователен.
Със същото решение ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е осъдено да заплати
на Д. А. Т., сумата 220 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., причинено от водач на МПС,
за което е налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.04.2021 г. до
окончателното й изплащане
Ответникът ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е депозирал въззивна жалба
против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищцата е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до присъдените 15 000 лева.
Жалбоподателят поддържа, че окръжният съд не обсъдил в цялост всички
доказателства, относими към определяне на дължими размер на обезщетението, а в
същото време кредитирал изцяло показанията на дъщерята на ищцата без да отчете, че
същата е заинтересована и показанията й противоречат на останалите доказателства.
На следващо място се поддържа, че неправилно съдът отхвърлил направеното
възражение за съпричиняване. Намира, че при процесния механизъм на ПТП не е
1
възможно пострадалата да претърпи камшичен удар и твърди, че същата е пътувала без
предпазен колан, което е довело до получените травми. Определеното обезщетение
било завишено с оглед принципа по чл. 52 ЗЗД и не било съобразено нито с реално
претърпените вреди, нито със съдебната практика в сходни случаи. Моли да бъде
отменено решението в обжалваната част, а евентуално присъденият размер на
обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален.
Ищцата Д. Т. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи
за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Д. А. Т. е твърдяла в исковата си молба, че на 22.06.2020 г. около 19:30
ч. на път III-101 Враца-Криводол, при км.9+970, управлявайки лекият си автомобил
„Субару Форестър“ с рег.№ ********, водачът М. Е. Б., нарушил правилата за
движение по пътищата, като навлизайки в платното за насрещно движение ударил
правомерно движещия се лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ********, в
който пътувала ищцата. Посочва се, че по повод настъпилото ПТП е образувано НОХД
№ 444/2021 г. по описа на РС-Враца, което е приключило с одобрено споразумение по
чл.381 от НПК, с което М. Б. се признава за виновен в това, че на 22.06.2020 г. около
19:30 ч. на път III-101 Враца-Криводол, при управление на лекият си автомобил
„Субару Форестър“ с рег.№ ********, е нарушил правилата за движение по пътищата,
а именно чл.21, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни
повреди на повече от едно лице: на Ц. С. Т. една тежка телесна повреда и четири
средни телесни повреди и на Д. А. Т. – една средна телесна повреда. В резултат на
възникналото ПТП ищцата претърпяла и продължава да търпи неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и емоционални страдания. След инцидента ищцата
била настанена в болница, хирургично отделение, където е констатирано: мозъчно
сътресение без открита вътрешночерепна травма, ограничени движения на шията,
контузия на гръдния кош и на гръбначния стълб, повърхностни мекотъканни
наранявания – масивни кръвонасядания и охлузвания по тялото, локализирани в
областта на долните крайници, на дясното рамо и в долната част на гръдния кош, на
предната коремна стена и болезненост по ляв коремен фланг. Причинено е и счупване
на стена на кътник. След изписването й от болницата на 29.06.2020 г. ищцата отново
била хоспитализирана на 20.07.2020 г., където било констатирано наличие на
хиподенсна рязко очертана лезия в VI сегмент с диаметър 11 мм, субкортикална киста
в долен полюс с диаметър 42 мм. На 23.07.2020 г. била извършена оперативна
интервенция за евакуиране на образувалия се в ретроперитонеума хематом, след което
на 27.07.2020 г. ищцата е изписана и възстановяването й е продължило в домашни
условия. Поддържа се, че ищцата изпитва физически болки и страдания по цялото тяло
и най-вече в коремната област, има често главоболие, замайване, безсъние и виене на
свят. Тези страдания довели и до емоционални изживявания, изразяващи се в тревога,
2
безпокойство, чувство за несигурност и страх. Поддържа се също, че ищцата е
претърпяла и имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи за лечение и
възстановяване в размер на 220 лв.
В исковата молба се сочи, че за управлявания от М. Б. лек автомобил „Субару
Форестър“ има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в
полица № BG/30/119003350516 със срок от 05.12.2019 г. до 05.12.2020 г. към ЗД
„Даллбогг: Живот и здраве“ АД. Твърди се, че в изпълнение изискванията на чл.380 от
КЗ ищцата е предявила претенциите си за изплащане на обезщетение пред ответното
дружество, при което дружеството изискало тя да представи документи, с които
обективно не може да се снабди, както и несъставяни документи, и в резултат
обезщетение не било изплатено.
Ищцата е искала да бъде осъдено застрахователното дружество да й изплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, ведно със законната
лихва от 15.01.2021 г., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди във
връзка с ПТП в размер на 220 лева, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г.
В срока по чл.367 от ГПК ЗД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е депозирало
писмен отговор, с който оспорва исковете оспорват по основание и размер. Поддържа,
че вина за настъпилото ПТП има и водачът на лекия автомобил, в който се е возела
ищцата, който е управлявал автомобила в превишена и несъобразена скорост. Счита, че
претендираният от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди е
прекомерно завишен и не отговаря на критериите по чл.52 от ЗЗД и обективните
обстоятелства по увреждането. Твърди се, че част от заявените от ищцата травматични
увреждания нямат връзка с транспортното произшествие, а няма и медицински
документи, относно възстановителните процеси. Оспорват се също твърденията на
ищцата за настъпило отражение върху психиката й, изразяващо се е безпокойство,
страх, тревога и пр., по-високи от обичайните за такъв род преживявания. Прави се
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, поради непоставен
предпазен колан, както и възражение за неправилно лечение, довело до по-
продължителен и непълен процес на възстановяване. Ответникът оспорва предявеният
иск за имуществени вреди, като твърди, че извършените разходи за лечение не са в
причинна връзка с процесното ПТП. По отношение претенцията за присъждане на
законна лихва се поддържа, че лихва се дължи от датата на предявяване на иска, тъй
като непредставяйки изисканите й документи пред застрахователя, ищцата го е
поставила в невъзможност да определи и изплати обезщетение.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 423 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника
в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован относно съответното МПС. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ЗЗД оборима презумпция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач, като единствено по
отношение на лихвата за забава КЗ въвежда някои ограничения.
Във връзка със спорните в настоящата инстанция въпроси пред първата
инстанция са събрани писмени доказателства, свидетелски показания, изслушани са
автотехническа и съдебномедицинска експертизи.
От представените писмени доказателства – епикриза ИЗ № 7010 за периода от
3
22.06.2020 г. до 29.06.2020 г., издадена от Хирургично отделение при МБАЛ „Христо
Ботев“-гр.Враца и медицински протокол на ЛКК № 287/29.06.2020 г., изд. от МБАЛ
„Христо Ботев“ АД, се установява, че след настъпване на произшествието Д. Т. е била
прегледана от лекар с оплаквания за болка в шията, болка в гръдната кост, ляв коремен
фланг и лява илиачна област, гадене без повръщане. На ищцата е било извършено
рентгенологично изследване и е поставена диагноза мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма. След извършени редица изследвания и приложено лечение,
същата е била изписана за продължаване на възстановяването в амбулаторни условия.
От приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение №132/2020 г.,
издадено на 29.06.2020 г. от д-р Ф. Т. след преглед на ищцата, се установява, че същата
е получила масивни кръвонасядания в областта на тялото и дясно бедро. Описано е, че
„в областта на дясно рамо по предната повърхност се установява петнисто мораво
кръвонасядане… На предната коремна стена срединно и на двата хълбока се
установяват масивни разляти кръвонасядания с лентовиден и овален характер по
периферията с напречен ход…“
От епикриза ИЗ № 8232 за периода от 20.07.2020 г. до 27.07.2020 г., издадена от
Хирургично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“-гр.Враца и медицински протокол на
ЛКК № 340/27.07.2020 г., изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ АД, се установява, че на
20.07.2020 г. ищцата отново е хоспитализирана с оплаквания за засилващи се от около
10 дни болки в лявата коремна кухина, където палпирала плътна подутина, силно
болезнена, с чувство за втрисане. Поставена й е окончателна диагноза Други уточнени
увреждания на перитонеума Хематома ретроперитонеалис, като на 23.07.2020 г. й е
извършена оперативна интервенция Хематома ретроперитонеалис евакуацио хематоме
ретроперитонеалис лаваж дренаж. След това същата е дехоспитализирана на
27.07.2020 г., след преценка за липса на медицински риск от приключване на
лечението, с гладък постоперативен статус и прилагане на превръзки с йодасепт.
От болничен лист № Е20202344361/15.10.2020 г. за продължаване на временната
неработоспособност, изд. от „ЦПЗ–Враца“ ЕООД, се установява, че за периода от
05.10.2020 г. до 15.10.2020 г. ищцата е ползвала отпуск за временна
неработоспособност поради общо заболяване, с поставена диагноза паническо
разстройство (епизодична пароксизмална тревожност).
Въз основа на посочените писмени доказателства и след извършен личен преглед
на ищцата вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза д-р К. е
изготвил заключение, в което сочи, че като резултат от настъпилото ПТП ищцата е
получила масивни кръвонасядания в областта на тялото и дясно бедро и хематом
в областта над седалището в ляво. Последният е настъпил като усложнение на
масивното кръвонасядане в областта на предната коремна стена в ляво. На
пострадалата е приложено оперативно лечение – инцизия на хематома с лаваж и
дренаж, както и медикаментозно такова с обезболяващи вливания и противооточни
средства. Според вещото лице д-р К. периодът за възстановяване при подобни
увреждания е от порядъка на 3-4 седмици, като в конкретния случай има протрахиране
на същия с възникване на посоченото по-горе усложнение – хематом, което е
наложило оперативното му отстраняване. Вещото лице посочва също, че
здравословното състояние на ищцата е добро и е налице пълно физическо
възстановяване от травмите, поради което не би трябвало да има болки и страдания за в
бъдеще. Поради проведеното оперативно лечение е налице дефинитивен белег от
хирургически разрез с размер около 5 см. в лява седалищна област, който не води до
обективно загрозяване на външния вид на ищцата. Травмите на ищцата отговарят на
такива, получени вследствие на поставен обезопасителен колан, а ако същата не е била
с поставен такъв, уврежданията при процесното ПТП биха били дори по-тежки.
4
В съдебно заседание д-р К. поддържа заключението, като разяснява, че болката в
шийния отдел на гръбначния стълб се дължи на „камшичен удар“, получен вследствие
на съприкосновение на предпазния колан с тялото на пострадалата. Сочи, че в епикриза
ИЗ № 7010/29.06.2020 г. на ищцата е поставена диагноза „Мозъчно сътресение, без
открита вътрешночерепна травма“, но няма обективни данни за травми на главата при
постъпването й в Хирургично отделение, а само принципно би могло да се каже, че е
възможно при „камшичния удар“ главата да се върне назад и да се удари в облегалката,
но доколкото тя е подплатена, сътресението в този случай би било леко.
От изяснения от заключението на САТЕ, изготвено от инж. Г. В. механизъм на
ПТП се установява, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ ударът е бил челен, а за
лек автомобил „Субаро“ – страничен в областта на дясна странична част. Ищцата е
пътувала на предна дясна седалка. Вещото лице е пояснил механизма на движение на
тялото й при настъпилия челен удар, като според посоченото предпазните триточкови
инерционни колани, с каквито е бил оборудван автомобила, в който е пътувала ищцата,
не ограничават движението на главата, и ползването им в случая се оказва
непреодолимо препятствие за тялото на пострадалата, водещо до удар на тялото в него,
съпоставимо с удар в неподвижно препятствие със сила в настоящия случай
приблизително около 100 км/ч. При липса на поставен предпазен колан в случая и при
инициалното движение на тялото напред тялото на ищцата е щяло да отиде напред до
предното стъкло и при по-голяма инерционна сила дори е могло да напусне
автомобила през него. Според вещото лице ищцата категорично е била с поставен
предпазен колан.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е
разпитана и свидетелката Й. С. - дъщеря на ищцата. Според свидетелката, която
отишла на мястото на ПТП, ищцата била много притеснена и стресирана от самото
преживяване, плачела, изглеждала много зле физически и психически. Имала е
наранявания по цялото тяло, болки в гърба и врата, като си обяснявала болката с това,
че коланът я е притиснал при удара. След това я вдигнали за болницата, където й
сложили шийна яка. След няколко дни по цялото й тяло се образували синини, а след
изписването й от болницата тя започнала да усеща болки в лявата част на тялото, в
областта на корема, странично. Пак я приели в болница, тъй като се оказало, че има
хематом, който бил опериран. Тя усещала болка отстрани, където се получила
подутина, и казвала, че много я боли при движение на тялото. След оперативната
намеса й правели превръзки. След това трябвало да минат два месеца, за да може тя да
започне да спи нормално, да се обръща на ляво и на дясно. Заспивала трудно заради
самото преживяване и се наложило да пие успокоителни. Свидетелката излага, че
ищцата се притеснявала и за Ц. Т., който бил преместен в болница в гр.София с
опасност за живота и приемала успокоителни до неговото изписване през месец август
2020 г. Тя все още била притеснена емоционално, плачела, сещала се за катастрофата и
казвала, че целият живот на семейството се преобърнал и никога няма да може да
заспива спокойно. Страхувала се да пътува и го правела само ако е много належащо.
Свидетелката сочи, че нейната майка все още изпитва болки на мястото на хематома.
Била е с шина по време на престоя си в болницата, която махнала след изписването й,
а 2-3 месеца след ПТП се оплаквала и от болки в шията. След преместването на майка й
от спешния център в отделението, тя цялата се тресяла, боляла я главата, не можела да
стане от леглото, защото й се виело свят, което продължило поне 2-3 дни, като
главоболието и виенето на свят преминали 2 седмици след катастрофата. С. дава
показания, че това състояние на ищцата се задълбочавало при физически усилия, и
когато майка й помагала на нейния баща до 03.07 се оплаквала от по-силни болки и в
тялото.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
5
следното от правна страна:
Относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В настоящото дело е установено от събраните доказателства, че ищцата е
получила при ПТП мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнание, вследствие на
което е имала гадене, главоболие и виене на свят около две седмици (свидетелски
показания), както и болки във врата, множество синини по тялото от дясно наляво,
някои от които лентовидни (медицински документи, СМЕ и свидетелски показания),
които са отшумели в рамките на месец; усложнение на синините ниско в ляво, където
се е образувал хематом, който е отстранен оперативно, като несъмнено ищцата е
изпитвала интензивни болки дни след операцията, затихнали постепенно в рамките на
втория месец след ПТП. Ищцата е била силно стресирана, имала е проблеми със съня и
се е страхувала да пътува, страхува се и сега (показания на свидетеля).
Неоснователно е оплакването, че нямало как при ищцата да има „камшичен
удар“ (при който вероятно се е получило мозъчното сътресение), тъй като от САТЕ се
установява, че за автомобила, в който е пътувала ищцата, ударът е бил челен, т.е.,
много вероятно е ищцата да е претърпяла „камшичен удар“ при челен удар със 100
км./ч., тъй като коланът не предпазва шията и главата от движение.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на въззиваемата, техния
вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията,
възрастта на ищцата при ПТП – 50 г. – възраст, която се характеризира с много
динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на Д. Т. е
било променено за период от около два месеца, в които е имала болки в шията и
тялото, в началото – гадене и главоболие, претърпяла е операция; ищцата е претърпяла
сериозен стрес, довел до безсъние, тревожност и страх от пътуване; от друга страна,
ищцата е напълно възстановена към момента; като се съобразят лимитите на
застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2020 г. и
като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
6
съдът намира, че размера на адекватната и справедлива обезвреда на претърпените от
ищцата неимуществени вреди от ПТП е не е по-малък от присъдените 15 000 лева,
поради което и оплакването на жалбоподателя за прекомерност на обезщетението е
неоснователно.
Неоснователно е оплакването на застрахователя, че първоинстанционният съд
неправилно не приел за основателно направеното възражение за съпричиняване поради
пътуване с непоставен предпазен колан. За да е основателно направеното възражение
за съпричиняване следва застрахователят да докаже, че ищцата е имала твърдяното
противоправно поведение и че същото е допринесло за настъпване на ПТП или вредите
от него.
В случая вещото лице по САТЕ обосновано е посочил, че ищцата е пътувала с
поставен предпазен колан, като е пояснил, че при настъпилия удар със 100 км./ч., ако
ищцата бе без колан, тя вероятно щеше не само да се удари в предното стъкло, но дори
да го счупи и да излезе извън автомобила, което не се е случило. Вещото лице по СМЕ
също сочи, че ако ищцата е пътувала без колан, тя би получила доста по-тежки
увреждания от получените. Наличието на предпазен колан се установява и от
обстоятелството, че ищцата е получила лентовидни синини по тялото от дясно рамо
към ляв хълбок – типични за травми от колан. Ето защо възражението за
съпричиняване е неоснователно.
След като изобщо не се доказва ищцата да е имала противоправното поведение,
сочено от застрахователя, то безпредметно е да се изследва дали такова противоправно
поведение би допринесло за вредите. Предвид достигане на въззивния съд до извод
относно размера на справедливото обезщетение еднакъв с този, до който е достигнал
първоинстанционния съд, решението му в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има въззиваемата Д.
Т.. Тя е сторил такива, за адвокатско възнаграждение, което, видно от представения
договор за правна защита и съдействие с адв. Р. П. е в размер на 580 лева и е изплатено
в брой. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на
възнаграждението, което е неоснователно. Съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения към 25.11.2022 г.
(датата на договора за правно съдействие), при защитаван интерес от 5000 лева,
минималното адвокатско възнаграждение е 440 лева. В случая платеното е значително
по-малко от двойния му размер, поради което не може да се приеме, че е прекомерно.
Ето защо на ищцата се дължи пълния размер на платеното от нея адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №11/07.03.2022 г. по т.д. № 78/2021 г. на ОС - Враца
в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Д-р Г.М. Димитров“
№ 1 да заплати на Д. А. Т., ЕГН ********** сумата 580 (петстотин и осемдесет)
лева – адвокатско възнаграждение пред САС.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
7
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8