Определение по дело №100/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери следното:

Производството е образувано по повод постъпила жалба от „У. Инк” - дружество, съществуващо според законодателството на Република С., в качеството му на присъединен взискател по изпълнително дело № 1008/2013 г. по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № * и район на действие - ОС К.. Предмет на обжалване е извършено от ЧСИ С. разпределение на сума, получена от публична продан на съвкупност от движими вещи, собственост на длъжника по изпълнителното дело - „ОЦК” , обективирано в протокол от 14.10.2013 г.

Жалбоподателят в депозираната жалба с вх. № 16715/23.10.2013 г. по описа на ЧСИ Р.С. твърди, че обжалваното разпределение е незаконосъобразно по следните съображения: в т. 7 от съставения протокол за разпределение съдебният изпълнител не бил посочил каква част от дължимата сума по присъединените трудовоправни дела представлява вземания на работници и служители и каква част - разноски за снабдяване с изпълнителен лист и водене на съдебни дела, предвид обстоятелството, че привилегията на чл. 136, т. 5 от ЗЗД се отнасяла само до вземания, произтичащи от трудови правоотношения, но не и за деловодни разноски и изплатени адвокатски възнаграждения. В жалбата се сочи, че от протокола за разпределение не било ясно дали разпределяните суми са именно за удовлетворяване на изброените в чл. 136, т. 5 от ЗЗД вземания, тъй като в същия било посочено единствено, че се разпределя „обща сума по трудовоправни дела", която по презумпция включвала и разноските, присъдени на страните. В този смисъл жалбоподателят счита, че разпределянето на набраната сума при условията на чл. 460 от ГПК във вр. с чл. 136, т. 5 от ЗЗД е незаконосъобразно, предвид което моли съда да постанови решение, с което същото да бъде отменено.

От първоначалния взискател „П. И. Б.” и длъжника „ОЦК” не са постъпили писмени възражения по смисъла на чл. 436, ал. 3 ГПК.

ЧСИ Р.С. с рег. № * и район на действие ОС К. е изложил мотиви, в които е посочил, че счита жалбата за допустима, но по същество неоснователна. Излага съображения, че постъпилата сума от публична продажба на движими вещи е разпределена законосъобразно при спазване на разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, като са разпределени суми за цялостното удовлетворяване на вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и суми за частично удовлетворяване на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирана страна, е процесуално допустима.

Изпълнително дело № 1008/2013 г. по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № * и район на действие - ОС К., е образувано по молба на взискателя „П. И. Б.” въз основа на изпълнителен лист за парично вземане срещу длъжника „ОЦК” по договор за банков кредит № 000LD-L-000196/09.11.2010 г. и анекс № 1/30.12.2010 г. В хода на изпълнителното производство са присъединени и други взискатели, включително и жалбодателят в настоящото производство – дружество „У. Инк”, присъединен въз основа на молба с вх. № 15391/22.10.2012 г. /л. 103 от и.д./ и протокол от 23.10.2012 г. /л. 138 от и.д./.

Делото се намира във фазата на принудителното изпълнение. След извършена от ЧСИ С. публична продан (от 20.05.2013 г. до 20.06.2013 г.) на съвкупност от движими вещи, собственост на длъжника „ОЦК” , е постъпила сума в размер на 14 836,00 лв. (представляваща разликата между сумата от 14 956,00 лв., за която е обявен като купувач взискателят „П. И. Б.” , и сумата от 120,00 лв., която същият следва да получи като взискател за направените от него разноски по принудителното изпълнение). В петдневен срок от постъпването на посочената сума е внесен ДДС в размер на 2 492,67 лв. в ТД на НАП.

Съдебният изпълнител, съобразно разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, е извършил разпределение на събраната сума от 12 343,33 лв.(представляваща разликата между сумата от 14 836,00 лв., която обявеният за купувач на проданта е внесъл, и сумата от 2 492,67 лв. – внесеният ДДС), обективирано в протокол изх. № 38924/14.10.2013 г. На първо място, са отделени суми за вземания, свързани с разноски по принудителното изпълнение, ползващи се с привилегията по чл. 136, т. 1 от ЗЗД, както следва: 1. Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 249,79 лв.; 2. ДДС върху таксата по т. 26 от ТТРЗЧС – 39,96 лв.; 3. Обикновени такси по ТТРЗЧСИ – 220,00 лв.; 4. ДДС върху обикновените такси по ТТРЗЧСИ – 44,00 лв.; 5. Допълнителни разноски – 202,30 лв. (2,30 лв. – 2 пощенски разходи; 200,00 лв. – хонорар за вещо лице); 6. Разноски на взискателя „ПИБ” , свързани с принудителното изпълнение – 120,00 лв., от които 50,00 лв. по т.20 от ТТРЗЧСИ, 50,00 лв. по т.11 от ТТРЗЧСИ и ДДС върху посочените такси в размер на 20,00 лв.

Съгласно разпределението частният съдебен изпълнител е разпределил оставащата сума от 11 637,28 лв. на основание чл. 136, т. 5 от ЗЗД за взискателите по присъединените трудовоправни дела съразмерно на техните вземания. Видно от протокола за разпределение, частният съдебен изпълнител изрично е приел, че за присъединения взискател държавата, както и за останалите присъединени взискатели, в това число и жалбоподателят – дружество „У. Инк”, не следва да бъде извършвано плащане, тъй като вземанията, произтичащи от трудовоправни отношения, се ползват, с оглед разпоредбата на чл. 136 ЗЗД, с привилегията на предпочтително удовлетворение спрямо вземанията на държавата и хирографарните кредитори.

Взискателите, в т.ч. и жалбоподателят, са призовавани за предявяване на разпределението на 18.10.2013 г. С протокол от 18.10.2013 г. им е предявено изготвеното разпределение, като са дадени указания, че същото подлежи на обжалване в тридневен срок от тази дата пред ОС - К..

При така установените по делото обстоятелства, съдът намира подадената жалба против извършеното на 14.10.2013 г. от частния съдебен изпълнител разпределение за неоснователна. Установява се по делото, че в съответствие с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД частният съдебен изпълнител е извършил разпределение, като на първо място е разпределил необходимата сума за вземанията за разноски по принудителното изпълнение – чл. 136, т. 1 от ЗЗД, след което е разпределил остатъка от сумата на основание чл. 136, т. 5 от ЗЗД за взискателите по присъединените трудовоправни дела съразмерно на техните вземания. По тези съображения настоящият състав намира, че правилно частният съдебен изпълнител е приел, че за присъединения взискател държавата, както и за останалите присъединени взискатели, в това число и жалбоподателят не следва да бъде извършвано плащане, тъй като вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, са преди вземанията на държавата и хирографарните кредитори. В тази връзка, доколкото жалбодателят - дружество „У. Инк” е хирографарен кредитор, то неговото удовлетворяване съгласно разпоредбата на чл. 137 от ЗЗД следва изчерпването на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД.

Неоснователен е наведеният в жалбата довод, че в разпределението не е посочено каква част от посочената като дължима сума по трудовоправни дела представлява вземания на работници и служители и каква част - разноски за снабдяване с изпълнителен лист и водене на съдебни дела, тъй като тази сума „по презумпция включва и разноските, присъдени на страните”. На първо място, не е ясно от изложеното в жалбата как жалбоподателят извлича да е налице такава презумпция. Още повече, в разпределението е посочено, че на основание чл. 456, ал. 2 от ГПК по образуваното изпълнително дело пред ЧСИ С. с № 1008/2012 г. са присъединени 24 броя изпълнителни дела за принудително удовлетворяване на вземания, произтичащи от „трудови отношения” (видно от таблицата-списък на присъединените взискатели по делото), на обща стойност от 76 823,80 лв. (както е посочено в т. 7 от разпределението). Набраната сума е разпределена именно за частично удовлетворяване на тези вземания на взискателите по трудовоправните дела, след като е отделена сума по чл. 136, т. 1 за разноски по принудителното изпълнение. Посочено е също, че „тъй като вземанията на работници и служащи, произтичащи от трудови отношения, са преди вземанията на държавата и хирографарните кредитори”, на останалите присъединени по делото взискатели не следва да се разпределят суми. В този смисъл се явява неоснователно поддържаното от жалбоподателя становище, че не е посочено в разпределението какъв е характе­ът на вземанията, формиращи общата дължима сума по трудовоправни дела. Жалбоподателят не твърди същата да е неправилно определена, а счита, че порокът на обжалваното разпределение се състои единствено в обстоятелството, че не е посочено дали тя представлява вземания от трудови отношения.

Въз основа на гореизложеното жалбата, подадена от „У. Инк”, дружество, съществуващо според законодателството на Република С., срещу извършено от ЧСИ Р.С. разпределение на сума, постъпила от продажба на съвкупност от движими вещи, собственост на длъжника, обективирано в протокол с изх. № 38924/14.10.2013 г., предявен на 18.10.2013 г., следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от „У. Инк”, дружество, учредено на 23.08.2012 г. и съществуващо според законодателството на Република С., с рег. № 111729, регистриран адрес: С. № *, сграда О. М., ул. О. М., В., М., С., адрес за призоваване и съобщения: Г. С., ул. „В.” № *, . 1, ат. 3, срещу извършено разпределение, обективирано в протокол с изх. № 38924/14.10.2013 г., предявен на 18.10.2013 г., за разпределяне на суми от продажба на съвкупност от движими вещи, собственост на „ОЦК” , ЕИК * – длъжник по изпълнително дело № *1008 по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № * и район на действие – ОС К..

Решението подлежи на обжалване с частна жалба на основание чл. 463, ал. 2 ГПК пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.