РЕШЕНИЕ
№ 260070
гр. Пловдив 21.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател: Петър М. Милев
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Петър М. Милев
Гражданско дело № 7193 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по искова молба, подадена от „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Асеновградско
шосе“ № 1 против Н.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 17 440 лв., представляваща
обезщетение за направените разноски от страна на ищеца за предприетите и
извършени с негови средства довършителни работи в поземлен имот с идентификатор
********, с номер по предходен план квартал 103 по плана на гр. ********, кв.
„**********“, парцел XVIII-****, ведно със сграда с идентификатор ******** –
друг вид сграда за обитаване, ведно със законната лихва от предявяването на
иска – 08.05.2019 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сдружение, което е създадено на
03.04.2011 г. с 31 физически лица членове – собственици на отделни обекти (общо
57) в новострояща се жилищна сграда в гр. **************** (понастоящем ул.
„**************) с предмет на дейността – съдействие и подпомагане на
собствениците на правото на строеж в новострояща се сграда за довършване на
строителството на сградата и снабдяване на собствениците с титул за
собственост. Сочи се, че създаването на сдружение с такъв предмет на дейност се
е наложило с оглед невъзможността на строителя на сградата – „***************“
ЕООД, да продължи същото и да го завърши, както и да предаде на отделните
собственици в завършен вид и с необходимите строителни документи сградата като
цяло и всички отделни обекти в нея. Излага се, че към момента на създаване на
сдружението сградата, за която е издадено Разрешение за строеж № 528/21.12.2006
г. въз основа на одобрен инвестиционен проект, е била в незавършен вид, с
издаден единствено Акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 27.05.2009 г.
Поддържа се, че с Акт обр. 10 от 01.09.2010 г. строителството на сградата е
било спряно, а строителят се е оттеглил от задълженията си за изпълнение на
всякакви СМР занапред.
Посочва се, че собствениците на отделни обекти,
които са членове на сдружението, са възложили на сдружението да изпълни всички
довършителни СМР по отделните обекти в сградата и по всички общи части, а
собствениците, които не са негови членове, не са се противопоставили и са
приели работите по довършването на своите обекти и на общите части, получили са
Разрешение за ползване и са във владение на собствеността си. Ищецът е на
мнение, че имотът е посочен в КККР на гр. П. като поземлен имот с идентификатор
******** с номер по предходен план квартал 103 по плана на гр. ************“,
парцел ******I-****, ведно със сграда с идентификатор ********.* – друг вид
сграда за обитаване и сграда с идентификатор ********.* – сграда за
енергопроизводство.
Излагат се твърдения, че ответницата съобразно нот.
акт № ******** от 16.12.2008 г. и декларация за сбъднато отлагателно условие,
вп. № ***, т, * от 19.04.2011 г. е собственик на отделен обект в сградата, а
именно: Апартамент № **, намиращ се на петия (четвърти жилищен) етаж, със
застроена площ 68.80 кв.м., ведно с 1.57% ид.ч. от общите части на сградата,
ведно с Изба № **, с площ от 4.00 кв.м., ведно с 0.03% ид.ч,, или общо 1.60%
ид.ч. от общите части на сградата (представляващи 12.37 кв.м.), като сборът в
квадратни метри на притежаваните от нея площи от РЗП на сградата (4909 кв.м.)
се определя на 85.09 кв.м.
Твърди се, че сдружението е издало решения на
30.04.2011 г. и на 02.06.2013 г., с които е определило прогнозната цена на
квадратен метър застроена площ на сградата за всеки съсобственик за довършване
на сградата. Сочи се, че строителните дейности по довършителните работи са
започнали след Акт от 15.05.2012 г. за установяване на състоянието на строежа и
СМР при продължаване на строителството с участието на „Сдружение Георги
Икономов 53“ като Възложител, „Д. и Ко“ ООД като Строител и ЕТ „М.-М. П.“ като
Консултант/Строителен надзор. Излага се, че към този момент сградата е била в
състояние с изпълнени всички СМР по стоманобетоновата конструкция, преградни и
ограждащи тухлени зидарии, частично фасадни топлоизолации.
Поддържа се, че от 15.05.2012 г. са извършени по
проект следните видове СМР по общите части на сградата: всички инсталации по
проект, доставка и монтаж на дограма за магазините (вкл. витрини), жилищната
част и ателиетата, вътрешни мазилки и шпакловки по стени и тавани на етажи,
изби, коридори, стълбища, полагане на нова хидроизолация на покрива (поради
негодност на изпълнената), полагане на липсващата топлоизолация по фасади,
доставка и монтаж на врати 260x260-2 броя с автоматична уредба и ел.мотор за 2
бр. гаражи на кота 0,00 южна страна, доставка и монтаж на автоматична врата 350
х 280 с дистанционно управление за подземния паркинг, доставка и монтаж на
врати за изби 45 броя, на 50 бр. врати за апартаменти и ателиета, направа на
ограда на имота от източната страна с дължина 25 м и височина 1,80 метра, с
бетонов борд 30 см над кота терен, покрит с плочи от врачански камък, метални
колонки 6x6 см с височина 1,70 метра през 2,50 метра, телена мрежа между
металните колонки, още една ограда на имота във вътрешния двор по границата със
съседния имот с дължина 16 м, височина 1,80 метра с бетонов борд 30 см над кота
терен, покрит с плочи врачански камък, метални колонки 6x6 см с височина 1,70
метра през 2,50 метра, полагане на топло и хидроизолация на кота 0,00 на част
от подземния паркинг (южна страна), бетонова настилка във вътрешния двор (южната
страна на жилищната сграда и на подхода за двата гаража на кота 0,00), изпълнен
шлайфан бетон, доставка и монтаж на теракот и гранитогрес за магазините,
терасите и балконите- измазване, хидроизолация, доставка и монтаж на асансьор
за жилищната част и др. Изпълнено е включване на сградата към уличния
водопровод, включване на сградата към уличната канализация, улично осветление
пред сградата, вертикална планировка- тротоарна настилка пред жилищната сграда
и пред магазините на ул. „Г. И." и на ул. "Н. Д.", доставка и
монтаж на входна врата за жилищната част 170 х 300 см с две крила от алуминиеви
профили с електронен чип за външен достъп и автоматично затваряне, метална
блиндирана врата 100 х 200 см за апартаменти, стая за детски колички, машинно
за асансьора, вход мазета сьс секретна брава, улуци на кота+ 20,20, водосточни
тръби - 8 бр. вертикали открити и закрити, зидария на коминни тела по 8 бр.
вертикали и отдушници по 5 бр. вертикали. слънцезащитно покритие от
поликарбонат 10 мм на кота + 18,45 и на кота + 20,20, оберлихти на фасада север
и фасада юг, хидрофорна уредба с две помпи с автоматично електронно управление
и разширителен съд, алуминиеви парапети на балкони и тераси със стъкло триплекс
10 мм, защитни парапети на прозорците (с 3 бр. ленти), шлайфан бетон на
вътрешния двор, хидроизолация на сградата в подземния гараж и изби, монтаж на
аспирационна система и топлоизолация в подземен гараж и др.
Посочва се, че по отделните обекти, включително и
този на ответника, са изпълнени по проект: довършителни работи на 8 броя
магазини, 2 бр. гаражи, шест жилищни етажа с общо 30 бр. апартамента и 17 бр.
ателиета, всички инсталации, свързани с общите ВиК до тапа, с монтиран водомер,
ел. захранване на отделните обекти в сградата от външно елтабло на EVN до
вътрешно главно разпределително табло, Ел- до ключ, с осветителни тела по
тераси и в избите, звънчеви и домофонни инсталации, вкл. звънец и домофонна
слушалка, входни врати, вкл. за избите, замазки, мазилки, хидроизолация и
настилки от гранитогрес по тераси, с отводнителен щранг и подов сифон,
алуминиеви парапети със стъкло- триплекс по терасите и др.
Ищецът е на мнение, че общата стойност на
извършените СМР след 15.05.2012 г. до приемането на сградата с Акт обр. 16
възлиза на 1 006 084,48 лв., която отнесена към РЗП на сградата
посочва стойност на квадратен метър РЗП в размер на 204.95 лв.
Излагат се твърдения, че за да се въведе сградата в
експлоатация, ищецът е предприел извършването на работа в интерес на всички
собственици, а не само на членовете си, като задължението за финансово участие
на конкретния собственик на отделен обект се е определяло въз основа на
притежаваната от него квадратура на отделните собствени обекти и прилежащи
помещения, както и квадратурата на съответните прилежащи общи части на
сградата. Предвид горното се твърди, че ищецът има качеството на управител на
чужда работа, без да е натоварен, която работа същият е предприел уместно и е
била добре управлявана от него изцяло в чужд интерес, като работата е довела до
настъпил положителен резултат в патримониума на ответницата, който тя е приела
и за който дължи връщане на направените от управителя необходими и полезни
разноски.
Сочи се, че дължимата от ответницата сума следва да
се определи като приложение на стойността за един кв.м. РЗП на сградата към
притежаваната от нея квадратура на отделния собствен обект и прилежащо избено
помещение, както и квадратурата на съответните прилежащи общи части на сградата
или общо 17 440 лв., която сума ответницата не е заплатила.
Отправено е искане за присъждане на разноски.
В срока за отговор
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва иска по основание и размер и счита същият за неоснователен и недоказан.
Ответникът твърди, че не е дал
необходимото съгласие и категорично е възразил и забранил на ищеца да извършва каквито и да било
СМР или да договаря такива с трети лица, касаещи собствения му недвижим имот. Сочи се, че решенията на сдружението са задължителни само за неговите
членове и сдружението не може да определя вноските, дължими от трети лица за
СМР.
Оспорва се начина на определяне на цената, която да заплаща всеки
собственик на обект с аргументи, че всеки отделен обект се е намирал в различна
степен на завършеност и за всеки един обект е било необходимо извършването на
различен по вид, обем и характер СМР. Излага се, че собственикът на всеки един
обект следва да заплати точния обем на извършените СМР за довършването на
конкретния обект, негова собственост, а не да се разпределя произволно от ищеца
на база притежавани площи от всеки собственик.
Възразява се срещу вида и обема на СМР, които ищецът
твърди, че е извършил или заплатил.
Ответникът е отправил възражение за изтекла погасителна давност, ако ищецът
е извършил някакви СМР. Твърди се, че е налице лошо / некачествено/ изпълнение,
за което ответникът е уведомил по надлежния ред и посочения от ищеца за
изпълнител на СМР – „Д. и К.“.
Излагат се доводи, че всички довършителни СМР, касаещи недвижимия имот на
ответника, който е прехвърлен към момента на исковата молба, са извършени и
заплатени от ответника чрез нает изпълнител, който е различен от тези, посочени
от ищеца.
Отправено е искане за присъждане на разноски.
Съдът,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 60 от ЗЗД.
Съдът е разпределил с доклада по делото в тежест на ищеца да докаже хипотезата
на чл. 60 и сл. да има работа, да е извършена, на каква стойност е, т.е. че
ответникът към датата на извършването е бил собственик на самостоятелен обект, а в тежест на ответника да докаже възраженията си
касателно фактите, че оградата е изпълнена в чужд имот, че голяма част от СМР-та
в обекта са изпълнени от ответника.
Съдът е отделил като безспорни следните факти и обстоятелства: между страните
съществуването на сдружението; сградата има Акт 16; ответницата е прехвърлила
апартамента в един по-късен момент.
От фактическа страна:
За процеснатата сграда е издадено Разрешение за
строеж № 528 от 21.12.2006 г. от община Пловдив (л. 35-38), допълнен със
Заповед № 122 от 03.12.2013 г. (л. 45). Издаден е Акт обр. 14 за приемане на
конструкцията на 27.05.2009 г. (л.39-40) със същите възложители физически лица
и строител „А.“ ЕООД както по разрешението за строеж.
Ответницата е станала собственик на процесния имот
с идентификатор № ********.1.34 посредством Нотариален акт от 16.12.2008 г. за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № **, том *, рег. №
****, дело № ********* г., вписан в СВ – П. под акт № ***, том ***, дело №
******/2008 г. Издадена и Декларация, подписана от управителя на „А.“ ЕООД с
ЕИК *********, вписана в СВ – Пловдив под акт № ***, том * на 19.04.2011 г. (л.
8-9).
На 01.09.2010 г. е издаден Акт за установяване
състоянието на строежа при спиране на строителството (л. 41), понеже строителят
„А.“ ЕООД е станал неплатежоспособен.
Сдружението ищец е създадено на 03.04.2011 г. с 31
физически лица членове – собственици на отделни обекти (общо 57) в новострояща
се жилищна сграда в гр. ************** (понастоящем ул. „**********“ № *** – л.
56) с предмет на дейността – съдействие и подпомагане на собствениците на
правото на строеж в новострояща се сграда за довършване на строителството на
сградата и снабдяване на собствениците с титул за собственост. Съдружниците са
се договорили да довършват сградата със свои средства и труд, като е уговорена
цена на квадратен метър за плащане. Не всички собственици на обекти са съгласни
да се включват като членове в сдружението, в това число и ответницата, която се
е противопоставяла на извършваните от сдружението дейности по строителство в
самостоятелния й обект.
Издаден е на 15.05.2012 г. Акт за установяване
състоянието на строежа и СМР при продължаване на строителството за всички
спрени строежи по общия ред и предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 10 други случаи
със строител „Д. и К.“ ООД (л. 44). В изпълнение на поетите ангажименти с
учредяване на сдружението ищец са подновени строително-монтажните работи по
сградата. Сдружението ищец чрез своите членове лично или чрез наемане на фирми
и работници извършат или възлагат довършитителните СМР без официално подписани
договори.
С Решение № 1526 от 19.10.2012 г. по ГД № 2212/2011
г. по описа на ОС – Пловдив, в сила от 24.04.2013 г., “А.” ЕООД е осъден да
предаде владението върху имота с идентификатор ********.***** на ответницата.
Съгласно Договор за изпълнение на
строително-монтажни работи от 14.11.2016 г. ответницата е възложила на
„Билдървил“ ЕООД с ЕИК ********* да извърши довършителни СМР в нейния имот,
подробно описани в протокол и КСС към договора, а на 01.02.2016 г. е сключен
Договор за строителен надзор в строителството № С67А между ответницата и други
физически лица собственици, от една страна, и „Вигора“ ЕООД с ЕИК *********, от
друга страна.
На 06.12.2017 г. е издаден Акт обр. 15 –
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (л. 46-47), а
на 07.02.2018 г. е издадено Разрешение за ползване № ДК-07-Пд-18 за сградата (л.
54-55). И в двата акта са посочени имената на ответницата като съсобственик на
сградата.
С Нотариален акт от 03.04.2018 г. за дарение на
недвижим имот № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от 2018 г. на нотариус А. К. с рег. № *** в НК,
вписан в СВ – Пловдив под акт № ****, том **, дело № **** г. ответницата със *********
си А. П.Д. дарили на **** си П. А. Д. процесния имот с идентификатор №
********.
Исковата молба е подадена на 08.05.2019 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, като и на двете страни са
разпитани свидетели, чиито свидетелски показания не си противоречат за
основните положения по делото.
Свид. И.М.М., който е участник в сдружението ищец,
дава сведения за следното: след прекратяване дейността на строителя “А.” ЕООД
са се организирали в сдружение да довършат сградата по стопански начин, както и
че към този момент покривът е протекъл; сдружението определило единична цена от
220 лв. на кв.м. според квадратурата на обектите за плащане относно
довършването на сградата; сдружението организирало поправяне теча на покрива,
асансьорната шахта и асансьорът били довършени; бяха сложени еднакви китайски
входни врати на апартаментите, като някои собственици са си ги сменили;
гаражите в подземието имали проблем и се заплатили доста пари за неговото
отстраняване; не е наясно за състоянието на апартамента на ответника при
издаване на Акт 16.
Свид. С. Н. А., който е бил собственик на
първоначалния строител на сградата, дава сведения за следното: докато е работил
по сградата, същата е била довършена на 80% - стълбища, частични замазки,
парапети, вътрешни, сградата отвън беше 100% запечатана с всички замазки, само
на хаспела нямаше изолация, вътре бяха направени частично замазките, ел. и ВиК
инсталациите, между 30 и 50%, до 80%-85% беше готова сградата, поставени улуци,
липсваше изолация там, където беше хаспела около 100-150 кв.м., терасите били
направени на 100%.
Свид. Б. П. Г., който е син на един от
собствениците, които не членуват в сдружението ищец, дава сведения за следното:
майка му и други собственици са се противопоставяли на извършваните СМР в
апартаментите от сдружението ищец; сградата имаше завършена външна мазилка,
изолация, измазана и боядисана; имаше улуци и терасите бяха готови;
апартаментите, които са на майката на свидетеля и на ответницата, вътре били на
тухла, като всеки собственик с фирма си е довършил апартамента – направили са
си инсталациите, замазка, мазилка и шпакловка на апартамента, минаваха общи
тръби, а те са си направили всичко останало; имало е поставени от най-евтините
китайски входни врати, които в самото начало са били подменени; общите части
бяха на бетон; асансьорът не е работил в началото, като допълнително е
поправен; боядисването по общите части, поставянето на ел. инсталациите по
общите части парапетите вероятно са направени от сдружението.
Свид. П.И.К., който е член на сдружението ищец,
дава сведения за следното: плащане на сдружението, за да се довършат покрива,
асансьорът, двора, тротоарите и други СМР.
От разпита на вещото лице С.Ж. в ОСЗ на 16.03.2023
г. и на 19.09.2024 г. се установява, че същият е изготвил експертизата си въз
основа на претенциите на ищеца и на заявените от него позиции като извършени
СМР. Излага, че няма представена отчетна документация, няма Актове-образец 19,
няма придружителни фактури за закупени и вложени материали за този обект, няма
и други документи които да гарантират, че материали и труд е влаган в обекта,
няма документация, представен е проект за обекта и решение за ползване, както и
че отчетни документи са представени единствено от ответника, който е извършил
определени работи в апартамента си, но освен тези и други са извършвани.
Експертът посочва, че при въвеждане в експлоатация държавните органи приемат
сградите на по-ниска степен на завършеност от пълното, като се изисква общите
части да бъдат напълно завършени, т. е. фасади, стълбища, подходи; за отделните
обекти се позволява и се приема, че същите могат да бъдат завършени на
циментова замазка и мазилка, като в мокрите помещение следва да бъдат
водоустойчиви замазките, а терасите като фасади да бъдат напълно завършени.
Вещото лице излага, че в момента на първия си оглед на сградата през 2020 г.
апартаментите са били напълно завършени (л. 218). Съдът кредитира изявлението
на вещото лице, че в апартамента на ответника няма мазилка на тухлите, а е
положен гипсокартон по стените, както и че входната врата на апартамента на
ответника е била сменена, понеже се различавала от вратите на другите
апартаменти (л. 218). Експертът сочи, че строежът е довършен по стопански начин
– т.е. с лични средства или с наемане на фирми и работници да се извършат или
възложат довършитителните СМР без официално подписани договори, поради което в
тези случаи не се начислявало ДДС.
От правна страна:
Съдът приема, че предвид факта, че водената от
ищцовото сдружение чужда работа е и в негова полза, т.е. в полза на
съдружниците в сдружението, които са съсобственици на процесната сграда,
исковите претенции са подведени под правната норма на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Именно
осъществяването на СМР дейности в общите части на сградата е в полза и интерес
на сдружението и неговите участници. Не без значение е и фактът, че
единствената причина за създаване на сдружението като правен субект е
довършване на жилищната сграда, което е в интерес на всички собственици на самостоятелни
обекти.
На следващо място, ответната страна възразява, че
се е противопоставила на извършваните от ищеца действия по довършване на нейния
самостоятелен имот, поради което приложение следвало да намери нормата на чл.
61, ал. 3 от ЗЗД. От събраните по делото гласни доказателства при разпита на
свид. Б. П. Г., се установява, че ответницата не е искала да се работи в нейния
имот. Макар ответницата да не е искала формално ищцовото сдружение да
продължава фактическите дейности по строителство в притежавания от нея
апартамент, тя не се е противопоставяла на главната цел – довършване на цялата
сграда и снабдяване с разрешение за ползване. Поради това, при наличие на
всички други предпоставки, обемът на отговорността на доминуса в случая, би
се определил от нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а именно – отговаря за поетите
задължения, необходимите и полезните разноски, но само до размера на
обогатяването му. При извършени подобрения, отговорността се ограничава до
по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената стойност
на имота вследствие на подобренията. В този смисъл Решение № 487/30.11.2011
г. по ГД № 1503/2010 г. на ВКС, I ГО. При определянето на стойността се
взема предвид пазарната цена на извършените в полза на останалите собственици
строителномонтажни работи в процесната сграда – в този смисъл Решение №
132/09.11.2009 г. по ГД № 563/2008 г. на ВКС, I ТО.
От събраните по делото доказателства се установява,
а и това не е спорно по делото, че ответницата е собственик на самостоятелен
обект в жилищната сграда, представляващ апартамент № **. Съдът намира за
необходимо да изясни правното значение на уговореното отлагателно условие и
това от кой момент ответницата е станала собственик на апартамент № ** от
процесната жилищна сграда. Видно от Акт обр. № 14 за приемане на конструкцията
от 27.05.2019 г. към този момент е налице груб строеж на сградата. Съдебната
практика е еднопосочна, че правото на строеж се е реализирало в момента, в
който за сградата има издаден акт образец № 14 или сградата е в „груб строеж”.
От този момент правото на строеж се трансформира в право на собственост върху
самостоятелен обект. Именно от този момент – 27.05.2009 г. прехвърлените права
на строеж с Договора за покупко-продажба от 16.12.2008 г. са се трансформирали
в права на собственост и купувачът по този договор е станал собственик на
процесния имот. Ирелевантно за случая е вписването на декларацията, с която
продавачът удостоверява настъпване на отлагателното условие по договора за
покупко-продажба, доколкото тя касае облигационните отношения между страните по
заплащането на цената и не може да повлияе по никакъв начин на придобиването на
правото на собственост върху имота. В противен случай сигурността в оборота и в
обществените отношения по придобиване на право на собственост би се застрашила.
Релевантно за случая е не вписването на декларацията за настъпилото отлагателно
условие, а моментът на завършването на сградата в „груб строеж” – 27.05.2009 г.
В качеството си на собственик на самостоятелен
обект от жилищната сграда, чието строителство е довършено от ищцовото
сдружение, ответницата е процесуално
легитимирана да отговаря по предявения осъдителен иск. Възраженията, че
процесният имот е продаден и ответницата не следва да отговаря по исковите
претенции, са неоснователни, понеже дарението от 03.04.2018 г. се е случило
след въвеждане на сградата в експлоатация на 07.02.2018 г., която дата съдът
приема за релевантен момент във връзка с дължимостта на вземанията.
От значение за основателността на исковата претенция
е дали работата е била предприета уместно от ищеца и дали е водена добре,
т.е. било ли е необходимо извършването на всички строително-монтажни работи в
сградата и те добре ли са изпълнени. По отношение на необходимостта от
извършване на СМР, за да е годна изгражданата жилищна сграда за обитаване от
собствениците й, следва да се имат предвид правилата на Закона за устройство на
територията, както и подзаконовите нормативни актове, регламентиращи детайлно
изискванията при строежи на сгради – Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне
на актове и протоколи по време на строителството, Наредба № 2 от 2003 г. за
разрешаване ползването на строежите в Република България и минималните
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти и др. Към момента на спиране на строителството от строителя,
удостоверено с акт образец № 10 от 01.09.2010 г., приложение № 10 към чл.7,
ал.3, т.10 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., са изпълнени всички СМР по
стоманобетоновата конструкция, преградни и ограждащи тухлени зидарии, частично
фасадни топлоизолации, електро и ВиК работи, като не са установени строителни и
монтажни работи в отклонение от одобрения проект (л. 41). Към 03.11.2011 г.
сградата е била със степен на завършеност „над груб строеж и довършителни
работи – 100 %“, съгласно удостоверение за степен на завършеност по чл.181,
ал.2 ЗУТ (л.42), като е съставен акт обр. № 14 от 27.05.2009 г. за приемане на
конструкцията (л.39). На този етап сградата не е била годна за обитаване, както
от фактическа гледна точка (не са били свързани ел и ВиК инсталациите в
самостоятелните обекти, не са били поставени врати, не е положена замазка),
така и с оглед заложените нормативни изисквания. Разпоредбите на чл.169 и сл. ЗУТ регламентират изискванията към строежи, на които следва да отговаря всяка
новострояща се жилищна сграда, за да бъде снабдена с разрешение за ползване.
Последното се издава от началника на ДНСК или упълномощено от него лице в срок
от 5 работни дни от представянето на протокол обр. 16; разрешението за ползване
е документ (официален удостоверителен), с който се установява функционалната
пригодност на строежа за ползване съобразно издадените строителни книжа –
чл.17, ал.1 и ал.2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. От това следва, че за да бъде
завършена сградата и да е годна за обитаване и като такава да получи разрешение
за ползване, следва да се издадат констативен акт за установява годността за
приемане на строежа обр. 15 и протокол за установяване на годността за ползване
на строежа обр. 16, каквито са налице в случая – от л.46 до л.51 от делото. Въз
основа на така издадени актове, вследствие извършените от ищцовото сдружение
фактически и правни действия по изграждане на сградата, е издадено разрешение
за ползване № ДК-07-Пд -18/ 07.02.2018 г. Поради това, за съда се формира
несъмнения извод, че работата е предприета уместно и е водена добре,
доколкото е довела до положителен резултат – сградата е довършена съобразно
всички законови изисквания, за което са съставени нужните официални документи.
Предвид всичко изложено по-горе, предявеният иск се
доказа по своето основание. Поради това на разглеждане подлежи наведеното от
ответника възражение за погасителна
давност. Безспорно е, че вземанията на гестора от доминуса, които намират
своята основа в принципа за забрана за неоснователно обогатява, се погасяват с
общата петгодишна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД. Началният момент, от който
тече срокът в случая, е завършване на работата – въвеждане на сградата в
експлоатация, издаване на разрешението за ползване на дата 07.02.2018 г. До
депозиране на настоящата искова молба в съда – 08.05.2019 г., не е изтекъл
предвиденият в закона петгодишен срок. Също така на основание чл. 115, ал. 1,
буква „ж“ от ЗЗД погасителната давност не тече, докато трае настоящият съдебен
процес за вземането. Не би могло да се приеме, че гесторът следва да заявява
своите претенции за сторените разходи във всеки един момент от извършване на
работата, доколкото от значение за основателността на неговата претенция е
цялостният резултат и обстоятелството дали работата е била добре водена, или
не. Поради това и възражението за
погасителна давност не е основателно.
Възраженията на ответника за наличие на лошо (некачествено) изпълнение, за което ответникът е уведомил по
надлежния ред и посочения от ищеца за изпълнител на СМР – „Д. и К.“, останаха
изолирани. Същите не се подкрепят от приобщения доказателствен материал, дори
се оборват от факта на въвеждане на сградата в експлоатация, понеже с Акт обр.
16 се констатира, че сградата е годна за ползване и отговаря на строителните
изисквания.
Както се посочи по-горе доминусът е задължен към
гестора до размера на обогатяването му, т.е. до размера на спестените
разходи за довършване на СМР в притежавания от него апартамент и съответните
общи части от сградата.
Независимо че липсва отчетна документация по делото
за извършваните СМР от сдружението ищец, съдът отчита факта, че сградата е
довършена от Акт обр. 14 до Акт обр. 16, което е достатъчно, за да се приеме,
че именно ищецът е станал причина за въвеждане на сградата е експлоатация. От
което следва извод, че ответницата се е облагодетелствала с ползването на
собствения си недвижим имот вследствие на разрешението за ползване на сградата,
издействано от сдружението ищец. Това е достатъчно да се приеме, че претенцията
е доказана по основание и се дължат долуизложените разходи на ищеца. Ако се
приеме противният извод, би се стигнало до неоснователно обогатяване от страна
на ответницата, а не това е целта на закона.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице досежно
установеното състояние на сградата, единичните стойност на СМР и труд, както и
останалите изводи на вещото лице за извършени СМР като пълни, ясни и
обосновани, поради което ги цени с висока доказателствена стойност. Настоящите
изводи на съдебния състав са базирани главно на експертизата на вещото лице от
23.02.2023 г. (л. 149 и сл.), подкрепена със заключението от 13.11.2023 г. (л.
265 и сл.). Съдът дава вяра на изложените от експерта единични цени на
квадратен метър, като приема за релевантен момент за тяхното определяне
годината на въвеждане на сградата в експлоатация – а именно 2018 г. Този
момент най-добре се доближава до реално направените разходи по сградата, които
са предмет на претенцията. Тъй като сградата е довършена от сдружението ищец по
стопански начин, съдът намира, че при присъждане на суми не следва да се
начислява ДДС, понеже не са налице разходооправдателни документи за
извършването на разходите. Сумите, които ще бъдат коментирани по-долу, ще бъдат
сочени в техните стойности като съотношение от притежаваните квадратни метри
от правото на собственост от имота на ответницата (68,80 кв.м.) ведно с
идеалните части от общите части на сградата (9,13 кв.м.), посочени в
нотариалния акт на ответницата. Като това съотношение съдът намира, че
по-правилно отразява точния размер на разходите в сравнение с дадения вариант
от вещото лице като процент (1,60%) в таблицата за площообразуване спрямо
процесния недвижим имот.
Установява се от приложения нотариален акт на ответницата,
че последната притежава и 4 кв.м. за изба № *, която квадратура е
описана от вещото лице в заключението си (л. 208), но в крайната сметка при
изчисляване на сумите не е отчетена. Избата няма самостоятелно съществуване и
представлява част от апартамента, от което следва извод, че същата следва да се
изчислява при направата на общите разходи и при преценката за уважаване и
отхвърляне на исковата претенция. Поради това и като има предвид единичната
стойност за всяка дейност, отразена в заключението на вещото лице, за която беше
посочено, че съдът дава вяра, следва извод, че съдът ще изчисли сумата, която е
дължима предвид квадратурата на притежаваната изба съгласно стойностите за СМР,
за които ще се уважи или отхвърли исковата претенция.
Долупосочените стойности, които се присъждат и
съответно отхвърлят, съдът изчислява посредством програмата Microsoft Excel (Майкрософт Ексел), понеже произведенията, посочени
в таблиците на вещото лице, се различават при проста аритметична сметка с
калкулатор – дадените произведения не отговарят на аритметичната операция
умножение между множимо и множител. Следователно общият размер на претенциите,
посочен в заключението на вещото лице, представляващ произведение от операцията
умножение между квадратурата на апартамента и идеалните части от сградата и
единичната цена за квадратен метър, е само за ориентир и не се кредитира от
съда.
Съдът приема, че сдружението ищец е организирало
довършването на сградата, за да може за същата да бъде издаден Акт 16, като
същото не е осъществявало строително-монтажни работи вътре в апартамента на
ответницата, а само в общите части на сградата и в частите, които касаят само
някои от съсобствениците – например магазините и гаражите на приземния етаж,
подземните гаражи. От тази гледна точка и по арг. от чл. 38 от ЗС следва
изводът, че ответницата не може да носи отговорност за сторените от
сдружението ищец разходи във връзка със строително-монтажните работи за
обособените места, от които не притежава собственост или не са й необходими по
естеството си или по предназначението си за общо ползване (магазините,
подземните гаражи и пространствата в и около тях, които се използват само от
някои съсобственици с право на собственост от съответния обект). Съгласно
експертизата на вещото лице и свидетелските показания на свид. И.М.М. стана
ясно, че за подземните гаражи са направени разходи в размер на 7 784,50
лв., като разходите, припадащи се на частта от апартамента на ответницата, не
може да бъдат присъдени на ищеца – а именно 113,52 лв. (произведение от
68,80 кв.м. умножени по 1,65 лв. единична цена за квадратен метър) и 15,06
лв. (произведение 9,13 кв.м. умножени по 1,65 лв. единична цена за
квадратен метър) за „СМР по подземен гараж“, изчислени на базата на
притежаваните от ответницата квадратни метри от апартамента й – 68,80 кв.м. и
общите части към него – 9,13 кв.м. (л. 215, горната таблица). Към тази сума
следва да бъде добавена и сума, изчислена по единичната стойност за „СМР по
подземен гараж“ относно избата от 4 кв., или 4 кв.м. умножени по 1,65
лв. единична цена за квадратен метър, което прави общо 6,60 лв., за които
също следва да бъде отхвърлена претенцията.
От приложените по делото писмени доказателства от
ответника се установява, че същият е извършил със собствени средства
довършителните СМР в собствения си апартамент. Това се потвърждава и от разпита
на всички свидетели. Свид. А. посочва, че замазките са били частично завършени
към момента, в който е спрян строежът. Поради изложеното съдът намира, че за
сумата от 7 593,50 лв. (сбор от 889,63 лв. за квадратурата на общите
части, представляващо произведение от 9,13 кв.м. умножени по 97,44 лв. за
единична цена, и 6 703,87 лв. за квадратурата на апартамента,
представляващо произведение от 68,80 кв.м. умножени по 97,44 лв. за единична
цена,) за „СМР по апартамент“ също не следва да бъде присъждана.
Към тази сума следва да бъдат добавена и сума, изчислена по единичната стойност
за „СМР по апартаменти“ относно избата от 4 кв., или 4 кв.м. умножени по
97,44 лв. единична цена за квадратен метър, което прави общо 389,76 лв., за
които също следва да бъде отхвърлена претенцията.
Ответникът признава, че ищецът реално е извършил
СМР, изложени в молба от 13.04.2023 г. (л. 223), които СМР са остойностени от
вещото лице в заключенията си от 26.09.2023 г. и 13.11.2023 г. и които съдът
взема под внимание при изчисленията по-долу.
От изложеното следва, че
претенцията е основателна за СМР-тата, извършени от сдружението ищец по общите
части на сградата съгласно следните дейности, изчислена като произведение от
единичната стойност на СМР (посочена от вещото лице), умножена по квадратурата
на апартамента, на избата и на идеалните части от общите части на сградата,
касаещи ответницата, а именно:
СМР по общи части (стълбища, покрив, фасади и други) в размер на 198,12 лв. (9,13 кв.м.
умножени по 21,70 лв.) + 1 492,96 лв. (68,80 кв.м. умножени по 21,70 лв.), към
което се добавя и сумата, отговаряща за избата, а именно 4х21,70 = 86,80 лв.;
СМР по двор и ограда на имота в размер на 70,39 лв. (9,13 кв.м. умножени по
7,71 лв.) + 530,45 лв. (68,80 кв.м. умножени по 7,71 лв.), към което се добавя
и сумата, отговаряща за избата, а именно 4х7,71 = 30,84 лв.;
Транспортни разходи в размер на 14,70 лв. (9,13 кв.м. умножени по 1,61 лв.)
+ 110,77 лв. (68,80 кв.м. умножени по 1,61 лв.), към което се добавя и сумата,
отговаряща за избата, а именно 4х1,61 = 6,44 лв.;
Такси в размер на 6,94 лв. (9,13 кв.м. умножени по 0,76 лв.) + 52,29 лв.
(68,80 кв.м. умножени по 0,76 лв.), към което се добавя и сумата, отговаряща за
избата, а именно 4х0,76 = 3,04 лв.;
СМР по фасадна топлоизолация в размер на 220,12 лв. (9,13 кв.м. умножени по
24,11 лв.) + 1 658,77 лв. (68,80 кв.м. умножени по 24,11 лв.), към което
се добавя и сумата, отговаряща за избата, а именно 4х24,11 = 96,44 лв.;
или общо 4 579,07 лв., за която сума искът е основателен. Следва
да се има предвид също така, че ответницата, която не е член на ищцовото
сдружение, не е обвързана от решенията на общото събрание, които определят
размера на вноските за довършване на предприетите СМР. Пътят на защита на
гестора е по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, при който е от значение средната
пазарна стойност на вложените материали и труд за довършване на сградата.
Поради това ответницата се е обогатила, спестявайки разходи в размер на
4 579,07 лв. Като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди и претендираната законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 08.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.
За стойността от 8 118,44
лв., представляваща сбор от остойностените по-горе СМР по апартаменти и по
подземни гаражи, претенцията следва да бъде отхвърлена, понеже тези разходи не
са направени в полза на ответницата. Не се доказа сдружението ищец да е
извършило СМР в недвижимия обект на ответницата, нито същата притежава подземен
гараж. На отхвърляне подлежи и останалата част от претенцията над размера на
обсъдените по-горе параметри (уважените 4 579,07 лв. и отхвърлените
8 118,44 лв.) до пълния предявен размер от 17 440 лв., която следва да се
отхвърли като недоказана.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски
имат и двете страни. Ищецът е сторил следните разноски, описани в списъка на л.
233 от делото, а именно: 697,60 лв. за държавна такса (л. 2), депозит за вещо
лице в размер на 120 лв. (л. 57), депозит за свидетели в размер на 70 лв. (л.
121); както и за адвокатски хонорар в
размер на 1 054 лв. (л. 234) съгласно двустранно подписана фактура от
02.10.2019 г. с посочва на плащане в брой на същата дата на сума, която има
характер и на разписка за получената сума. Съразмерно на уважената част от иска
ищецът има право на разноски в размер на 509,79 лв.
Ответникът е направил следните разноски, посочени в
списъка на л. 282 от делото, а именно: 1 200 лв. адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой (л. 72), и депозит за вещо лице в размер на 200 лв. за
допълнителната СТЕ (л. 225). Съразмерно на отхвърлената част от иска ответникът
има право на разноски в размер на 1 032,41 лв.
В последното открито съдебно заседание съдът е
указал на ищеца да внесе 480 лв. за депозит за вещото лице във връзка с
работата му по първоначалната СТЕ. В указания срок и към настоящия момент тези
разноски не са внесени по сметка на съда, поради което не може да бъдат
включени при изчисляване на разноските и да бъдат частично присъдени. Следва да
бъде отбелязано, че ако ищецът остане задължен за разноски, съдът на основание
чл. 77 от ГПК ще постанови определение за принудителното им събиране.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД на „Сдружение
Георги Икономов 53“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Асеновградско шосе“ № 1, сумата от 4 579,07 лв.,
представляваща стойността на припадащата се част от извършените строителни и
ремонтни дейности в сградата в гр. ****************** (със стар адрес гр.
****************), необходими за довършване на строителството и снабдяване с
разрешение за ползване на сградата с идентификатор № ********.*, построена в
поземлен имот с идентификатор № ******** в гр. ************** – юг“, парцел
XVIII-*****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 08.05.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, по следната банкова сметка ***: *** „Обединена българска банка“ АД, с титуляр „Сдружение Г. Икономов
53“, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 4 579,07
лв. до пълния предявен размер от 17 440 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Н.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на „Сдружение Георги Икономов 53“,
ЕИК ********* сума в размер на 509,79 лв. – сторени
разноски в производството, съразмерно с уважената част от иска, по следната
банкова сметка ***: *** „Обединена
българска банка“ АД, с титуляр „Сдружение Георги Икономов 53“.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Сдружение Георги Икономов 53“, ЕИК
********* да заплати на Н.Д.Д., ЕГН ********** сума в размер на 1 032,41 лв. – сторени разноски в производството, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на решението да преведе по сметка
на РС – Пловдив сумата в размер на 480 лв. за депозит за допълнителна СТЕ, като
го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако не я внесе
в срок, може да бъде издадено определение по чл. 77 от ГПК за принудително
събиране на сумата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ