РЕШЕНИЕ
№ 21904
гр. С 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110118430 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от „ЕК" ЕООД с
ЕИК *** против „ЕКГ" ЕООД, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
20000 лева – частичен иск от сумата от 41 208,50 лв., представляваща –
неустойка за неизпълнение по сключен договор за изработка от 09.03.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на иска до окончателното
плащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 09.03.2023 г. е сключил договор за изработка
/Договор за изработка на СМР/, съгласно който ответникът се задължил да
извърши СМР в обект „***“, гр. С
Твърди се, че в чл. 2 от Договора, страните уговорили, крайния срок за
изпълнение на всички дейности по договора, следвало да бъдат извършени за
срок не по - дълъг от 230 дни. Сочи се, че в чл. 3.2. от Договора било
посочено, че общата стойност на договора възлиза в размер на 468 376,60 лв.
без ДДС, формирана съгласно КСС.
Излага се, че между страните бил подписан констативен протокол от
01.04.2024 г., с който приели, че началото на дейността, като изпълнителят
следвало да започне дейност, а срокът от 230 дни започнал да тече считано от
01.04.2023 г., като крайният срок за изпълнение на всички възложени
дейности приключвал на 17.11.2023 г.
Посочва се, че на 07.06.2023 г. между страните бил подписан протокол
1
№ 1 за приемане на извършени видове СМР съгласно който, след извършена
проверка от представителите на двете дружества, се установило, че към
29.05.2023 г. изпълнителят е извършил дейностите съгласно т. 5, т. 6 от
линейния график, а съгласно цитирания график, тези дейности е следвало да
бъдат завършени най-късно до дата 24.04.2023 г., тоест ответникът е бил в
забава с повече от 30 календарни към датата на изготвения протокол.
Релевират се доводи, че на 31.08.2023 г. между страните бил подписан
протокол № 2 за приемане на извършени видове СМР съгласно който, след
извършена проверка от представителите на двете дружества, се установило, че
към 24.08.2023 г. изпълнителят е извършил дейностите съгласно т. 8 и т. 9 от
линейния график, като съгласно цитирания график, тези дейности е следвало
да бъдат завършени най-късно до 24.05.2023 г., тоест ответникът е бил в
забава с повече от 90 календарни към датата на изготвения протокол.
Заявява се, че на 19.10.2023 г. между страните бил подписан протокол №
3 за приемане на извършени видове СМР съгласно който, след извършена
проверка от представителите на двете дружества, се установява, че към
15.10.2023 г. изпълнителят е извършил дейностите съгласно т. 10 от линейния
график, като съгласно цитирания график, тези дейности е следвало да бъдат
завършени най-късно до дата 03.07.2023 г., тоест ответникът е бил в забава с
повече от 100 календарни към датата на изготвения протокол.
Твърди се, че на 23.11.2023 г. между страните бил подписан протокол №
4 за приемане на извършени видове СМР съгласно които, след извършена
проверка от представителите на двете дружества, се установило, че към
17.11.2023 г. / когато е следвало да бъдат изпълнени всички СМР по договор/
изпълнителят е извършил дейностите съгласно т. 11 от линейния график, като
съгласно цитирания график е следвало да бъдат завършени най-късно до дата
12.08.2023 г., тоест ответникът е бил в забава с повече от 3 месеца към датата
на изготвения протокол.
Посочва се, че след подписване на Протокол № 4 останали неизпълнени
дейности съгласно т. 12 до т. 15 вкл., които към дата 03.12.2023 г. не са били
изпълнени /при краен срок за изпълнение 17.11.2023 г./. Стойността на
неизпълнените дейности възлизали в размер на 177 896,74 лв. без ДДС.
Изтъква се, че на 03.12.2023 г., ищецът, позовавайки се на чл. 10 ал. 2 от
Общите условия и предвид прекомерното забавяне на изпълнението, отправил
до изпълнителя волеизявление за разваляне на договора, поради
невъзможност работата да бъде приключена в срок, което уведомление било
получено от ответника на 05.12.2023 г.
Твърди се, че с уведомлението до ответника за прекратяване на
договора, ищецът го поканил в срок от 30 /тридесет/ дни, считано от
получаване на поканата да му заплати сумата в размер на 41 208,50 лв.
/четиридесет и една хиляди двеста и осем лв. и петдесет ст./, като неустойка
по чл. 10.2 от Общите условия, а именно: сумата в размер на 23 418,83 лв.
съставляваща обезщетение за неизпълнение в размер на 5 % от общата
2
стойност на договора, съгласно чл. 10.2 от Общите условия, както и сумата в
размер на 17 789,67 лв., представляваща неустойка съгласно чл. 9.2 от Общите
условия.
Срокът за доброволно изпълнение на задължението изтекъл на
05.01.2024 г., но сумата, предмет на поканата не била заплатена от ответното
дружество.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде уважен като
основателен и доказан. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба. С молба от 26.08.2024г., не спори, че е налице забава на сключения
договор за изработка, но твърди, че това се дължало на непредвидени
обстоятелства, свързани с отказ от издаване на визи на турските граждани,
които кандидатствали за работа по този проект.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е спорно, че на 09.03.2023г. сключили договор за
СМР, по силата на който ответникът се задължил да извърши СМР в обект
„***“, гр. С Този факт се установява и от представения договор за СМР от
09.03.2023г. (л.4-10).
В случая ответникът не спори, че е налице забава от негова страна,
както и че стойността на неизпълнените дейности възлизали в размер на 177
896,74 лв. без ДДС. Единствено твърди, че това се дължало на непредвидени
обстоятелства, свързани с отказ от издаване на визи на турските граждани,
които кандидатствали за работа и следвало да работят по този проект.
За установяване на това обстоятелство, по делото е изслушан свидетеля
РМЮ. Последният споделя, че е работил при ответника на длъжността „***“.
Спомня си, че във връзка процесния обект в кв. „***“ в гр.С използвали
работници от РТ. В процесния случай сочи, че е имало проблем с работниците,
тъй като не били пристигнали на точните дати, за да започнат работа по
обекта. Спомня си, че в Т отказали на част от работниците работни визи,
затова и преценили, че този проект може да се изпълни с около 10 човека.
Посочва, че не за първи път работи с хора от Т, като и друг път е имало откази
за предоставяне на визи. Споделя, че е имало е случаи, в който работници от Т
са дошли да работят на процесния обект, но поради това, че ответника не им е
заплатил трудови възнаграждение, последните са отказали да работят и се
върнали в Т.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля РМЮ, тъй като
възприятията на свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични
възприятия и не се опровергават от събраните по делото доказателства.
Според разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
3
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Константната съдебна
практика приема, че неустойката се дължи при следните условия: на първо
място, страните следа да са я уговорили изрично и на второ място, длъжникът
виновно да е изпаднал в забава за изпълнение на задължението си, т.е.
необходимо е да се установи, че между страните по делото е налице сключен
договор, въз основа на който да е надлежно възникнало за ответника
задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за която отговаря.
В случая ответникът не спори, че е налице забава от негова страна,
както и че стойността на неизпълнените дейности възлизали в размер на 177
896,74 лв. без ДДС.
В чл. 9.2 от Общите условия на договора, е предвидено, че при забава
на срока за предаване на работата, изпълнителят дължи неустойка в размер на
0.3% на ден от стойността на неизпълнените СМР, но не повече от 10 %.
В чл. 10.2 от Общите условия е предвидена неустойка при
прекратяване на договора, поради виновно неизпълнение на работите. В този
случай възложителят заплаща стойността на тези работи които подлежат на
приемане, като възложителят има право да получи натрупаната неустойка за
забава в размер на 5% от общата ориентировъчна стойност на договора.
В случая, доколкото по делото се установява, че с уведомление от
03.12.2023 г., ищецът, позовавайки се на чл. 10.2 от Общите условия, предвид
прекомерното забавяне на изпълнението по договора, отправил до ответника
волеизявление за разваляне на договора, поради невъзможност работата да
бъде приключена в срок, то съдът приема, че договорът е развален поради
виновно неизпълнение от страна на ответника.
В случая не би било допустимо да се претендира неустойка за
неизпълнение по чл.10.2 от общите условия на договора и неустойка за
забавено изпълнение чл. 9.2 от общите условия на договора.
В разглеждания случай, процесния договор е за периодично изпълнение,
а уговорената неустойка по чл. 10.2 от общите условия, съдът определя като
компенсаторна такава, в случай на разваляне на договора, поради
неизпълнение от страна на ответното дружество.
Налице е вътрешно противоречие между основанията на които се търси
неустойка, по чл. 9.2. от общите условия на договора в размер на 0.3% на ден
от стойността на неизпълнените СМР, като наред с това с оглед
обстоятелството, че договорът не е изпълнен, а сключеният между страните
договор е развален, то на осн. чл. 10.2 от договора на същото основание се
претендира допълнителна неустойка за неизпълнение, в размер на 5% от
общата ориентировъчна стойност на договора.
В този смисъл, съдът намира, че в случая е налице недопустимо
кумулиране на неустойки за едно и също неизпълнение /в този смисъл
Решение № 138 от 01.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1141/2010 г./.
Доколкото ищецът, с изпратеното уведомление от 03.12.2023 г.,
4
получено от ответника на 05.12.2023 г. е развалил сключения между тях
договор за СМР, то и за ищцовото дружество се поражда единствено правото
да търси неустойката по чл. 10.2 от договора, поради виновно неизпълнение
на работите от страна на ответника.
В този смисъл и размерът на неустойка по чл. 10.2 от Общите условия,
възлиза в размер на 23 418,83 лв. (468 376,60 лв. без ДДС х 5% = 23 418,83 лв.
без ДДС), съставляваща обезщетение за неизпълнение в размер на 5 % от
общата стойност на договора.
С оглед изложеното искът, предявен от ищеца в размер на 20 000 лева –
частичен иск от сумата от 41 208,50 лв., следва да бъде уважен до предявения
от него размер.
По отношение на въведеното от ответника възражение, че забавата за
изпълнение на сключения договор за изработка се дължи на непредвидени
обстоятелства, свързани с отказ от издаване на визи на турските граждани,
които кандидатствали за работа по този проект, съдът намира за
неоснователно, поради следните съображения.
От показанията на свидетеля РМЮ се установи, че за извършване на
договорените СМР, ответникът използвал работна ръка от РТ, която не била
осигурена навреме с оглед наличието на визов режим. Съдът намира, че на
първо място никъде, че в сключения между страните договор за СМР не са
зададени критерии относно с средствата и работната ръка, с които ответникът
ще извърши възложената изработка. Посочено е, в чл. 2 от Договора, че
крайния срок за изпълнение на всички дейности по договора, следвало да
бъдат извършени за срок не по - дълъг от 230 дни. В този смисъл ответникът е
могъл да ангажира работници и от страната, след като е установил забавата за
издаване на визи за турските граждани или по друг подходящ начин, за да
обезпечи изпълнението на договора. На следващо място, в показанията си
свидетелят посочва, че не за първи път „вкарва“ работници от Т, като и друг
път е имало откази за предоставяне на визи. В този смисъл отказът за
предоставяне на визи за турските работници, от една страна не съставлява
случайно събитие, а предвидимо действие, което е следвало да се съобрази от
строителя при договаряне на времевите предели на дължимата престация.
Отказът за издаване на визи от страна на РТ по отношение на работниците, не
съставлява нито непреодолима сила, нито непредвидено обстоятелство.
Отделно от това по делото не са налице и писмени доказателства от надлежен
орган, които да потвърдят наведените от ответника твърдения за наличие на
забава за издаване на визи. С оглед изложеното, съдът намира възражението
на ответника за неоснователно.
По разноските:
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното
от ищеца искане за присъждане на реализираните в хода на делото съдебно
деловодни разноски до приключване на устните състезания по него,
подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност
5
на искането в доказаните параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер
на 3240 лв. (800 лв. д.т., 40 лв. д.т. за обезпечение на бъдещ иск 960 лв. адв.
възнаграждение за изготвяне на обезпечение на бъдещ иск, 240 лв. такса за
образуване на и.д., 1200 лв. адв. възнаграждение по исковото п-во.)
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕКГ" ЕООД, ЕИК *** да заплати на „ЕК" ЕООД с ЕИК
***, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 20 000 лева – частичен иск от
сумата от 41 208,50 лв., представляваща – неустойка по чл. 10.2. от сключения
договор за изработка от 09.03.2023г., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска – 01.04.2024г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „ЕКГ“ ЕООД, ЕИК *** да
заплати на „ЕК“ ЕООД с ЕИК *** сумата от 3240 лв., представляваща
реализирани разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС, в двуседмичен
срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6